Решение № 122 от 14.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Благоевград, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София Икономова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от София Икономова Търговско дело № 20261200900005 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от Е. А. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Разлог, ул.*** № 39, чрез адв.Л. Б., със съдебен адрес гр.София, ул.„***” № 5Б, ет. 3, офис № 311, насочени срещу “Ти Би Ай Кредит” ЕАД, ЕИК 121554961, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”***” № 52-54, за прогласяване на сключения между страните договор за кредит № 7200312169902/26.07.2024 г. за нищожен, а в условията на евентуалност – ако този иск бъде отхвърлен, да се прогласят за нищожни клаузите на чл.7.2.2 и чл.19 от договора, които предвиждат заплащане на застрахователна премия, която е включена в главницата по договора в размер на 4 979.40 лв.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит, част от условията по което имат неравноправен характер и противоречат на добрите нрави.

Отбелязва се клаузата, в която е определен годишният процент на разходите, който според ищеца не отразява реалното оскъпяване на кредита доколкото не включва дължимата застрахователна премия. Според ищеца, при калкулиране на всички разходи по кредита, ГПР би нараснал до размер, който надвишава 1 максимално допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Освен това се заявява, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, при което потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Отбелязва се, че дължимата застрахователна премия е добавена към главницата по кредита и тя също се олихвява.

Според ищеца кумулирането на застрахователната премия по сключената застраховка, води до скрито оскъпяване на кредита. Навеждат се доводи, че плащането на застрахователна премия е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, независимо, че задължението е към трето лице, различно от кредитора. Това се обосновава с факта, че тежестта за този разход е за потребителя.

Сочи се, че обстоятелството дали сключването на застрахователен договор е въведено от кредитора като необходима предпоставка за отпускане на кредита следва да бъде преценено от съда с оглед всички данни по делото, а не само съобразно отразеното в чл.7.2.2 и чл.19 от договора. Заявява се, че цитираните разпоредби са предварително изготвени от търговеца и върху тяхното съдържание потребителя не може да влияе.

Обобщава се, че макар формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. С оглед на това се иска съда да прогласи за нищожен договора за кредит изцяло, а при отхвърляне на това искане – да прогласи за нищожни клаузите на чл.7.2.2 и чл.19 от него, които уреждат дължимостта и заплащането на застрахователните премии.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.

Ответникът оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.

Ответникът признава, че с ищеца са обвързани с процесния договор за кредит, който обаче според него е сключен от разстояние – чрез използване на мобилното приложение на банката. В тази връзка се заявява, че ищецът сам е инициирал сключване на договора, като е избрал параметрите му.

2

Според ответника, съдържанието и структурата на процесния договор отговарят на изискванията на чл.11, ал.1 от ЗПК.

Ответникът не оспорва и че застрахователната премия не е включена в общите разходи по кредита, които формират ГПР, но твърди, че тя не представлява такъв разход съобразно легалната дефиниция в № 1, т.1 от ДР на ЗПК, респ. чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Този извод се аргументира с факта, че сключването на застрахователен договор не е задължително условие за отпускане на кредита. В отговора е онагледен със снимки процеса по кандидатстване и сключване на договор за кредит от разстояние, като в тази насока подчертава, че потребителя има възможност за избор дали да сключи застрахователен договор. Освен това се подчертава, че застраховката е сключена по реда на чл.382 от КЗ между кредитополучателя и „Кардиф животозастраховане клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане клон България“ КЧТ, с покрити рискове „защита на кредита“ и „защита на сметките“, т.е. касае се за реални услуги, от които застрахованото лице може да се възползва при настъпване на застрахователно събитие. С оглед на това още веднъж се заявява, че застраховката не представлява задължително условие за отпускане на заема. В тази насока ответникът се позовава и на съдебна практика на различни съдилища в страната.

Във връзка с възраженията на ищеца относно липсата на методика за формиране на ГПР, в отговора е дадена математическата формула, по която е изчислен ГПР в случая с уточнения по всеки неин компонент.

В същото време, ответникът твърди, че е изпълнил задължението си да посочи общо подлежащата на връщане сума по кредита, с което той е информирал потребителя за реалното оскъпяване на кредита.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.

В допълнителна искова молба, предявена по реда на чл.372 от ТЗ, ищецът поддържа исковете си и застъпеното становище в основната искова молба.

С допълнителен отговор на допълнителната искова молба, ответникът взема становище по иска, развивайки съображения в светлината на защитата, която дава правото на ЕС. Позовава се на принципа на пропорционалност на 3 санкцията като задължителна рамка при преценката по чл.22 от ЗПК, на стандарта на средния информиран и наблюдателен потребител, който въвежда забрана за абсолютизиране на пасивната роля на потребителя в търговския оборот. Обръща се внимание и на позицията на ВКС относно наличието на реална заблуда като предпоставка за недействителност на договорно правоотношение.

За процесния договор за кредит се твърди, че е изготвен в електронния си вид с шрифт Arial Narrow 12, както и останалите придружаващи го документи /искане за кредит, общи условия, погасителен план/, сред които обаче не е застрахователния договор, тъй като той представлява отделно правоотношение. Уточнява се, че изискването за минимален размер на шрифта е предвидено единствено в българското законодателство, като целта му е тази, която е въведена в чл.10, § 2 от Директива 2008/48, а именно предоставяне на потребителя по ясен и кратък начин на данните, които да му дадат възможност да се запознае със своите права и задължения по договора.

Именно с оглед постигането на тези цели, според ответника следва да се обсъжда спазването чл.10, ал.1 от ЗПК, като прилагането на санкцията по чл.22 и чл.23 от ЗПК също следва да е съразмерно с евентуално допуснато нарушение на посочената норма.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, вземат писмено становище по съществото на спора.

По делото са ангажирани писмени доказателства, допуснати и изслушани са съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 от ЗЗД. За уважаването му, в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно твърдените основания за нищожност на договора за потребителски кредит.

По делото не е спорно, а и се установява от представените 4 писмени доказателства, че страните са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит № 7200312169902/26.07.2024 г. Последният попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), след изм. с бр.41 от 10.05.2024 г., в сила от 10.05.2024 г., който закон урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. В случая договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В съдържанието му и приложимите към него общи условия, в частност в чл.7 от договора, озаглавен „Общ размер на кредита и условия за усвояването му“, е видно, че отпусната в заем сума е в размер на 10 000.00 лв. На отделен ред в същия член от договора е посочена сумата от 4979.40 лв., представляваща дължима застрахователна премия.

Съгласно чл.6, срокът на договора е 15.08.2029 г. Съгласно чл. 7.2.2. в случаите, когато потребителят е пожелал да се сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка сума, се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател. В чл. 9.1 от договора е посочено, че годишният лихвен процент е 30,40 %. Съгласно чл. 9.4 от договора при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.

Посочено е в чл.10 от договора, че годишният процент на разходите е 33,89 %, като общата сума, дължима от потребителя е 29296.64 лв. В чл.11.2. е обективиран погасителен план към договора, съгласно който вноските са дължими ежемесечно на 15-то число на съответния месец, като всички без последната са в размер на 488,28 лв., а последната е в размер на 488,12 лв.

Както се посочи вече, процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото /ТР № 1/20 г. на ОСГТК на ВКС/. Освен това съдът следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител /чл.

5

7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.

Видно от чл. 7.1 от текста на договора за кредит и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размерът на ГПР, като се вземе предвид дължимата застрахователна премия по договора, е 70.43%. Годишният лихвен процент пък е установено, че е 33.89 % ако застрахователната премия не е част от главницата и 42.65% ако е част от главницата, а основният лихвен процент на БНБ е 3.63%. Експертът е посочил, че кредитополучателят е извършил плащания по процесния договор в размер на 5 267.04 евро или 10 301.44 лв.

Във връзка с предвиденото задължение за заплащане на застрахователна премия, вещото лице по съдебно-техническата експертиза е посочило, че при кандидатстване за кредит от ответната банката /независимо дали чрез интернет платформата или чрез мобилното приложение/, кредитоискателят има възможност да избира и да отказва избор на допълнителна услуга – застраховка чрез защита на кредита и сметката, като това може да стане само в началния етап на кандидатстване, не и след получено одобрение на искания кредит. Вещото лице е установило, че при неодобрение, изборът на кредитоискателя да не сключи застраховка на кредита не се посочва като причина в приложението. След обследване на процесния договор за кредит, е посочено, че текстът му е изписан с шрифт Arial Narrow с големина 12.

Страните не спорят, а и от така събраните доказателства безспорно се установява, че в посочения в процесния договор за кредит ГПР, не са включени разходите за застрахователни премии.

В съдебната практика се приема, че годишният процент на разходите по кредита е най-съществената част от предмета на възмездното кредитиране, която служи за ориентиране на потребителя в предлаганите продукти и му дава възможност да направи обективно обоснован извод за съответствието на предлаганата от доставчика услуга със собствения му личен интерес. С оглед на това, съответно на изискването на закона е само онова договаряне, при което структурата на годишния процент на разходите е посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, включително чрез точно отчитане на лихвени и нелихвени разноски.