Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4332 от 27.08.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 814/2026
Вид
Определение № 4332
Подписан
27.08.2026
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Ивелина Владова, мл.с. Ралица Светославова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.30 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4332 гр. Варна, 27.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500814 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 24074/23.07.2026г., подадена от М. П. К. и П. Н. Г.а, чрез адв. Марияна Д., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 628/15.06.2026г., постановено по гр. дело № 20263100500814 по описа на ВОС за 2026г.

Оспорва се размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като считат същия за несправедливо намален и несъобразен с фактическата и правна сложност на делото, положеният процесуален труд и характера на производството. Считат, че размерът трябва да бъде определен съобразно защитаваният материален интерес, а не като за неоценяем иск.

Молят да бъдат присъдени на всяка от въззивниците, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1232,22 евро, вместо присъдените по 300 евро.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещните страни К. П. К. и М. П. Т. , чрез адв. Д.

Д., изразяват становище за неоснователност на молбата. Искането е да се остави без уважение молбата за изменение на решението в частта на разноските.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е въззивно и е образувано по въззивна жалба с вх. № 6437/26.01.2026г. по регистратурата на ВРС, подадена от М. П. К. и П. Н. Г., чрез процесуалния им представител срещу Решение № 4759/31.12.2025г. поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 660/23.02.2026г. и двете постановени по гр. д. № 3130/2023г. по описа на ВРС, в частите, с които съдът е намалил по предявен от К. П. К. и М. П. Т. срещу М. П. К. и П. Н. Г.а конститутивен иск с правна квалификация по чл.30 от ЗН, дарственото разпореждане от 20.11.1997г., материализирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 162, том LXXII, дело № 19377/1997г., с което наследодателят П. П. К., бивш жител на гр. Варна, починал на 30.12.2022г., е дарил на дъщеря си М. П. К. 11/36 идеални части от дворно място в гр. Варна, ***, представляващо, съгласно акт за собственост, парцел XII-12, в кв. 690 по плана на втори подрайон на гр. Варна, което дворно място съставлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със 1

Заповед РД 18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Варна, бул. "Цар Освободител" № 76, с площ от 208,00 кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./, с номер по предходен план: 284, при граници: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***,

***, *** и ***, за разликата над 55161,14/185230 ид.части до присъдения размер от 62879,06/185230 ид.части, необходим за възстановяване на запазената част на К. П. К., от наследството на П. П. К., бивш жител на гр. Варна, починал на 30.12.2022г., като е възстановил запазената част на наследника по закон К. П. К. от наследството на П. П. К. за разликата над 55161,14/185230 ид.части до присъдения размер от 62879,06/185230 ид.части от имота , както и в частите, с които съдът е намалил дарствено разпореждане от 20.11.1997г., материализирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 162, том LXXII, дело № 19377/1997г., за разликата над 55161,14/185230 ид.части до присъдения размер от 62879,06/185230 ид.части, необходим за възстановяване на запазената част на М. П. Т. от наследството на П. П. К., бивш жител на гр. Варна, починал на 30.12.2022г., като е възстановил запазената част на наследника по закон М. П. Т. от наследството на П. П. К. за разликата над 55161,14/185230 ид.части до присъдения размер от 62879,06/185230 ид.части от имота.

Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 628/15.06.2026г., с което е отменил първоинстанционния съдебен акт, в частите, с които съдът постановил, че намалява, по предявен от К. П. К. и М. П. Т. срещу М. П. К. и П. Н. Г. конститутивен иск с правна квалификация по чл.30 от ЗН, дарствено разпореждане от 20.11.1997г., материализирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 162, том LXXII, дело № 19377/1997г., с което наследодателят П. П. К., бивш жител на гр. Варна, починал на 30.12.2022г., е дарил на дъщеря си М. П. К. 11/36 ид. части от дворно място в гр.Варна, бул.„Цар Освободител" № 76, представляващо, съгласно акт за собственост, парцел XII-12, в кв. 690 по плана на втори подрайон на гр. Варна, при граници на мястото, съгласно акт за собственост: от две страни 14 улици, парцели XI - 11 и 1-1, което дворно място съставлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, ***, с площ:

208 кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план: 284, при граници: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***, ***,

*** и ***, за разликата над 55161,14/185230 ид.части до посочения размер от 62879,06/185230 ид.части, необходим за възстановяване на запазената част на К.

П. К. от наследството на П. П. К., както и в частта, с която е постановил, че възстановява запазената част на наследника по закон К. П. К. от наследството на П. П. К., бивш жител на гр. Варна, починал на 30.12.2022г. за разликата над 55161,14/185230 ид.части до посочения размер от 62879,06/185230 ид. части от имота, както и в частите, с които съдът е постановил, че намалява дарствено разпореждане от 20.11.1997г., материализирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 162, том LXXII, дело № 19377/1997г., за разликата над 55161,14/185230 ид.части до посочения размер от 62879,06/185230 ид.части, необходим за възстановяване на запазената част на М. П. Т. от наследството на П. П. К., бивш жител на гр. Варна, починал на 30.12.2022г., както и в частта, с която е постановил, че възстановява запазената част на наследника по закон М. П. Т. от наследството на П. П. К. за разликата над 55161,14/185230 ид.части до посочения размер от 62879,06/185230 ид. части от имота и е осъдил К. П. К. и М. П. Т. да заплатят на М. П. К. и П. Н. Г. сумата от по 310,22 евро, представляваща съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

При присъждането на направените по делото разноски във въззивната инстанция в полза на въззивната страна, съдът е съобразил разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа за размер на адвокатското възнаграждение за осъществяване на правна защита и съдействие по неоценяеми искове, който е в съответствие с установената съдебна практика, която сочи, че искът по чл.30 ЗН е неоценяем /в този смисъл Определение № 67/19.03.2015 по дело № 385/2015 на ВКС, II г.о.;

2

Определение № 60092/30.06.2021г. по ч.гр.д.№ 1507/2021г. на ВКС I, г.о./. Отчетена е и невисоката фактическа и правна сложност на спора във въззивната инстанция, доколкото се касае за допусната грешка единствено в математическите изчисления досежно размера на идеалните части, необходими за възстановяване на запазената част на ищците - въззиваеми в настоящето производство. Отчетено е и обстоятелството, че защитата по въззивните жалби и на двамата въззивници е напълно идентична, както и че възражението за неточното математическо изчисление във въззивната жалба не е оспорено от насрещната страна, което е довело до приключване на производството в рамките на едно съдебно заседание без събиране на доказателства.

С оглед гореизложеното съдът намира, че размерът на определеното по делото адвокатско възнаграждение е справедлив и не намира основание да го ревизира.

Отделно от гореизложеното искането на молителите за изменение на решението в частта за разноските не съдържа аргументи, които да обосноват извод в различен смисъл от вече изложения в решението такъв, поради и което молбата по чл.248, ал. 1 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 24074/23.07.2026г., подадена от М. П. К. и П. Н. Г.а, чрез адв. Марияна Д., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 628/15.06.2026г., постановено по гр. дело № 20263100500814 по описа на ВОС за 2026г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчване му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3