Определение № 2183 от 05.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2183 гр. Варна, 05.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500814 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 6437/26.01.2026г. по регистратурата на ВРС, подадена от М. П. К. и П. Н. Г., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 4759/31.12.2025г. поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 660/23.02.2026г. и двете постановени по гр.д. № 3130/2023г. по описа на ВРС, В ЧАСТИТЕ, с които съдът Е НАМАЛИЛ по предявен от К. П. К. и М. П. Т. срещу М. П.

К. и П. Н. Г.а конститутивен иск с правна квалификация по чл.30 от ЗН, дарственото разпореждане от 20.11.1997г., материализирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 162, том LXXII, дело № 19377/1997г., с което наследодателят ******., бивш жител на гр. Варна, починал на 30.12.2022г., е дарил на дъщеря си М. П. К. 11/36 идеални части от дворно място в гр. Варна, бул. „*********, представляващо, съгласно акт за собственост парцел XII-12, в кв. 690 по плана на втори подрайон на гр. Варна, при граници на мястото, съгласно акт за собственост: от две страни 14 улици, парцели XI - 11 и 1-1, което дворно място съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, бул. "*********, с площ: 208,00 кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./, с номер по предходен план: 284, при граници: поземлени имоти с идентификатори: ********; *********, *******, ******* и *********8, за разликата над 55161,14/185230 ид.части до присъдения размер от 62879,06/185230 ид.части, необходим за възстановяване на запазената част на К. П. К., от наследството на ******., бивш жител на гр. Варна, починал на 30.12.2022г., като Е ВЪЗСТАНОВИЛ запазената част на наследника по закон К. П. К. от наследството на ******. за разликата над 55161,14/185230 ид.части до присъдения размер от 62879,06/185230 ид.части от имота, КАКТО И В ЧАСТИТЕ, с които съдът Е НАМАЛИЛ дарствено разпореждане от 20.11.1997г., материализирано в 1 нотариален акт за дарение на недвижим имот № 162, том LXXII, дело № 19377/1997г., за разликата над 55161,14/185230 ид.части до присъдения размер от 62879,06/185230 ид.части, необходим за възстановяване на запазената част на М. П. Т. от наследството на ******., бивш жител на гр. Варна, починал на 30.12.2022г., като Е ВЪЗСТАНОВИЛ запазената част на наследника по закон М. П. Т. от наследството на ******. за разликата над 55161,14/185230 ид.части до присъдения размер от 62879,06/185230 ид.части от имота.

Въззивниците твърдят, че при остойностяване на запазените части на ищците от наследството на наследодателя Петко К. неправилно е съобразена от съда определената пазарна стойност на 2/10 ид.части от първия етаж от сградата на ул.“******* в размер на 58038 лева вместо правилната такава в размер на 20992 лева. Посочват, че правилната пазарна стойност на имота следва да бъде определена като 2/10 части от разликата между пазарната стойност на целия първи етаж и 11/36 ид.части от парцела /290190 лева/ и стойността на земята /185230 лева/. Неправилното изчисление се е отразило върху общата стойност на наследствената маса по чл.31 от ЗН, респективно на определените стойности на разполагаемата част на наследодателя и на запазените части на наследниците. Считат, че последното дарение от 20.11.1997г. следва да бъде намалено със сумата от общо 110322,28 лева /55161,14 лева x 2/, която е необходима за допълване на запазените части на ищците К.

К. и М. Т..

Не се оспорват изводите на съда относно способа за възстановяване на запазените части, а именно по чл.36 от ЗН, чрез отделяне на идеална част от имота съответстваща на стойността на накърнението на запазената част, предвид на това, че не всички наследници със запазена част са поискали възстановяването й в рамките на един исков процес /в случая такова намаление не е поискала преживялата съпруга Катя К.а/. С оглед изложеното считат, че извършеното дарение с предмет 11/36 ид.части от поземления имот с ид.********** следва да бъде намалено с по 55161,14/185230 ид.части, като се възстанови запазената част на всеки от двамата ищци с по 55161,14/185230 ид.части от имота. В жалбата се поддържат заявените в първоинстанционното производство съображения защо при формиране на наследствената маса, дарението на идеални части от първия етаж на жилищната сграда на ул.“******* в гр.Варна следва да бъде прието за 2/10 ид.части, а не както е посочено в нот.акт за 5/10 ид.части, а именно поради това, че сделката касателно 3/10 ид.части се явява абсолютно недействителна на основание чл.76 от ЗН.

В срока по чл.263 о т ГПК н е е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемите страни – К. П. К. и М. П. Т..

Постъпила е и частна жалба, вх.№ 18843/09.03.2026г. по регистратурата на ВРС подадена от М. П. К. и П. Н. Г., чрез процесуалния си представител срещу Определение № 3030/23.02.2026г. по гр.д.№ 3130/2023г. по описа на ВРС постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателите с вх.№ 6436/26.01.2026г. за изменение на съдебното решение № 4759/31.12.2025г. в частта за разноските.

Жалбодателите оспорват постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение като неправилно и необосновано. Посочват, че са сезирали съда с искане да бъде изменено 2 постановеното решение в частта за разноските, като всеки от ищците бъде осъден да заплати на М. П. К. сума от по 1023,75 лева, както и да заплатят на П. Н. Г. сума от по 2220 лева, съобразно частичното уважаване на предявените от ищците искови претенции. Считат, че при разпределяне отговорността за разноски съдът е следвало да съобрази, че искането, с което е бил сезиран е за намаляване на две дарения, а като резултат е намалено само едно от дарствените разпореждания, както и че исковете по чл.30 от ЗН са били оспорени само по размер, а не и по основание. Посочва се също, че неоснователни са били и исканията на ищците за възстановяване на запазените им части чрез възмездяване с парична равностойност на дела им. В резултат на това считат, че е налице само частично уважаване на исканията на ищците, поради което разноски се следват и на ответниците и следва да им бъдат присъдени в посочените в молбата от 26.01.2026г. размери. Молят обжалваното определение да бъде отменено както и да бъде постановено изменение на постановеното решение № 4759/31.12.2025г. в частта за разноските в посочения смисъл.

В срока по чл.276 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – К. П. К. и М. П. Т..

По допустимостта на обжалването: Въззивната и частната въззивна ж а л б и са депозирани в рамките на преклузивния срок, считано от връчване на обжалваемото решение/определение на процесуалния представител на жалбоподателите. Жалбите съдържат изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което са редовни. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбите е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение и определение по чл.248 от ГПК. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С въззивната и частната въззивна жалби не са направени доказателствени искания.

По тези съображения и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ - ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 6437/26.01.2026г. по регистратурата на ВРС, подадена от М. П. К. и П. Н. Г., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 4759/31.12.2025г. поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 660/23.02.2026г. и двете постановени по гр.д. № 3130/2023г. по описа на ВРС, както и ЧАСТНА ЖАЛБА, вх.№ 18843/09.03.2026г. по регистратурата на ВРС подадена от М. П. К. и П. Н. Г., чрез процесуалния си представител срещу Определение № 3030/23.02.2026г. по гр.д.№ 3130/2023г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 814/2026г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2026г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез 3 пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4