Решение № 628 от 15.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. Варна, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500814 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6437/26.01.2026г. по регистратурата на ВРС, подадена от М. П. К. и П. Н. Г., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 4759/31.12.2025г. поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 660/23.02.2026г. и двете постановени по гр.д. № 3130/2023г. по описа на ВРС, В ЧАСТИТЕ, с които съдът Е НАМАЛИЛ по предявен от К. П. К. и М. П. Т. срещу М. П. К. и П. Н. Г.а конститутивен иск с правна квалификация по чл.30 от ЗН, дарственото разпореждане от 20.11.1997г., материализирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 162, том LXXII, дело № 19377/1997г., с което наследодателят П. П. К., бивш жител на гр. Варна, починал на ***г., е дарил на дъщеря си М. П. К. 11/36 идеални части от дворно място в гр. Варна, бул. „Ц.О." ***, представляващо, съгласно акт за собственост парцел XII-12, в кв. 690 по плана на втори подрайон на гр. Варна, при граници на мястото, съгласно акт за собственост: от две страни 14 улици, парцели XI - 11 и 1-1, което дворно място съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, бул. "Ц.О." ***, с площ: 208,00 кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./, с номер по предходен план: 284, при граници: поземлени имоти с идентификатори: ***; ***, ***, *** и ***, за разликата над 1

55161,14/185230 ид.части до присъдения размер от 62879,06/185230 ид.части, необходим за възстановяване на запазената част на К. П. К., от наследството на П. П. К., бивш жител на гр. Варна, починал на ***г., като Е ВЪЗСТАНОВИЛ запазената част на наследника по закон К. П. К. от наследството на П. П. К. за разликата над 55161,14/185230 ид.части до присъдения размер от 62879,06/185230 ид.части от имота, КАКТО И В ЧАСТИТЕ, с които съдът Е НАМАЛИЛ дарствено разпореждане от 20.11.1997г., материализирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 162, том LXXII, дело № 19377/1997г., за разликата над 55161,14/185230 ид.части до присъдения размер от 62879,06/185230 ид.части, необходим за възстановяване на запазената част на М. П. Т. от наследството на П. П. К., бивш жител на гр. Варна, починал на ***г., като Е ВЪЗСТАНОВИЛ запазената част на наследника по закон М. П. Т. от наследството на П. П. К. за разликата над 55161,14/185230 ид.части до присъдения размер от 62879,06/185230 ид.части от имота.

Въззивниците твърдят, че при остойностяване на запазените части на ищците от наследството на наследодателя П. К. неправилно е съобразена от съда определената пазарна стойност на 2/10 ид.части от първия етаж от сградата на ул.“Ц.О.“ *** в размер на 58038 лева вместо правилната такава в размер на 20992 лева. Посочват, че правилната пазарна стойност на имота следва да бъде определена като 2/10 части от разликата между пазарната стойност на целия първи етаж и 11/36 ид.части от парцела /290190 лева/ и стойността на земята /185230 лева/. Неправилното изчисление се е отразило върху общата стойност на наследствената маса по чл.31 от ЗН, респективно на определените стойности на разполагаемата част на наследодателя и на запазените части на наследниците. Считат, че последното дарение от 20.11.1997г. следва да бъде намалено със сумата от общо 110322,28 лева /55161,14 лева x 2/, която е необходима за допълване на запазените части на ищците К.

К. и М. Т..

Не се оспорват изводите на съда относно способа за възстановяване на запазените части, а именно по чл.36 от ЗН, чрез отделяне на идеална част от имота съответстваща на стойността на накърнението на запазената част, предвид на това, че не всички наследници със запазена част са поискали възстановяването й в рамките на един исков процес /в случая такова намаление не е поискала преживялата съпруга К. К.а/. С оглед изложеното считат, че извършеното дарение с предмет 11/36 ид.части от поземления имот с ид.*** следва да бъде намалено с по 55161,14/185230 ид.части, като се възстанови запазената част на всеки от двамата ищци с по 55161,14/185230 ид.части от имота. В жалбата се поддържат заявените в първоинстанционното производство съображения защо при формиране на наследствената маса, дарението на идеални части от първия етаж на жилищната сграда на ул.“Ц.О.“ *** в гр.Варна следва да бъде прието за 2/10 ид.части, а не както е посочено в нот.акт за 5/10 ид.части, а именно поради това, че сделката касателно 3/10 ид.части се явява абсолютно недействителна на основание чл.76 от ЗН.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемите страни – К. П. К. и М. П. Т..

Постъпила е и частна жалба, вх.№ 18843/09.03.2026г. по регистратурата на ВРС 2 подадена от М. П. К. и П. Н. Г., чрез процесуалния си представител срещу Определение № 3030/23.02.2026г. по гр.д.№ 3130/2023г. по описа на ВРС постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателите с вх.№ 6436/26.01.2026г. за изменение на съдебното решение № 4759/31.12.2025г. в частта за разноските.

Жалбодателите оспорват постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение като неправилно и необосновано. Посочват, че са сезирали съда с искане да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като всеки от ищците бъде осъден да заплати на М. П. К. сума от по 1023,75 лева, както и да заплатят на П. Н. Г. сума от по 2220 лева, съобразно частичното уважаване на предявените от ищците искови претенции. Считат, че при разпределяне отговорността за разноски съдът е следвало да съобрази, че искането, с което е бил сезиран е за намаляване на две дарения, а като резултат е намалено само едно от дарствените разпореждания, както и че исковете по чл.30 от ЗН са били оспорени само по размер, а не и по основание. Посочва се също, че неоснователни са били и исканията на ищците за възстановяване на запазените им части чрез възмездяване с парична равностойност на дела им. В резултат на това считат, че е налице само частично уважаване на исканията на ищците, поради което разноски се следват и на ответниците и следва да им бъдат присъдени в посочените в молбата от 26.01.2026г. размери. Отделно от това претендират присъдените в полза на ищците съдебно-деловодни разноски в размер на 5130 лева да бъдат отменени, поради извършено прихващане. Молят обжалваното определение да бъде отменено както и да бъде постановено изменение на постановеното решение № 4759/31.12.2025г. в частта за разноските в посочения смисъл.

В срока по чл.276 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – К. П. К. и М. П. Т..

В хода на въззивното производство въззивниците П. Г. и М. К., чрез процесуалния си представител поддържат заявените становища по жалбите. Въззиваемата страна М. Т., чрез пълномощника си заявява становище за основателност на въззивната жалба, като счита, че е допусната грешка при определяне пазарната стойност на 2/10 ид.части от апартамента. По отношение на частната жалба, счита че с оглед основателността на въззивната жалба, разноските присъдени в хода на първоинстанционното производство следва да бъдат коригирани. И двете страни претендират за присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски за въззивното производство, като въззиваемата страна прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззивниците адвокатско възнаграждение.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени искове от К. П. К. и М. П.

Т. срещу М. П. К. и П. Н. Г.а с правно основание чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената част на всеки от ищците от наследството на П. П. К., бивш жител на гр.Варна, починал на ***г., равняваща се на по 5/24 ид. части, чрез намаляване на дарствени разпореждания, обективирани в нот.акт за дарение на недвижим имот № 119, том 68, дело 18285 от 1997г. по 3 описа на нотариус при ВРС и в нот.акт за дарение на недвижим имот № 162, том 72, дело 19377 от 1997г. по описа на нотариус при ВРС, извършени от наследодателя П. П. К. в полза на П. Н. Г. и М. П. К.. Предмет на първата сделка, тази по нот.акт № 119/1997г., е извършено дарение в полза на П. К. и М. К.а на АПАРТАМЕНТ № 20, находящ се в гр.Варна, ул. „М.", ***, със застроена площ от 59,30 кв.м., както и принадлежащото му избено помещение № 20, с полезна площ 3,68 кв.м., заедно с 0,4987% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който понастоящем представлява самостоятелен обект с ид.*** по Кадастралната карта, а предмет на второто дарение, извършено с нот.акт № 162/1997г. в полза на М. К.а е ½ ид.част от ПЪРВИ ЕТАЖ на жилищна сграда, намираща се в гр. Варна, ул. „Ц.О." ***, състоящ се от входно стълбище, входно антре, три стаи, килер, ниша-кухня с балкон, дървено стълбище за тавана, таванско помещение, ид.части от покрит вход за избата, избено антре, изба, навес и тоалет, представляващ понастоящем самостоятелен обект с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, както и 11/36 ид.части от дворното място, представляващо ПИ с ид.*** по Кадастралната карта. Предвид на това, че имотите са отчуждени от правоприемниците, искането е ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищците паричната равностойност на възстановената запазена част от по 5/24 ид.части от гореописаните имоти, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на влизане на решението в сила.

В исковата молба ищците К. К. и М. Т. твърдят, че заедно с К. С. К.а – преживяла съпруга, са наследници на П. П. К., починал на ***г. Излагат, че приживе наследодателят им П. К. е извършил две дарения в полза на ответниците – първото, обективирано в нот.акт № 119/1997г., с което той и съпругата му К. К.а са дарили на П. Н. К. /сега Г./ - дъщеря на К. С.

К.а и на М. П. К.а /сега К./ - обща дъщеря на П. П. К. и К. С. К.а собствения си апартамент № 20, находящ се в гр.Варна, кв.Т.,ул.“М.“, *** и второ, обективирано в нот.акт № 162/1997г., с което П. К. е дарил на дъщеря си М. П. К.а ½ ид.част от първия етаж на жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.„Ц.О." ***, както и 11/36 ид.части от дворното място, представляващо парцел XII-12, в кв. 690 по плана на втори подрайон на гр.Варна.

Излагат, че с извършените дарения, наследодателят им е накърнил запазената част на всеки от тях от наследството му, което при четирима наследници е в размер на по 5/24 ид.части и молят съда да уважи предявените искове като възстанови запазената част на всеки от тях.

Посочват, че и двамата ищци са приели наследството на наследодателя си по опис.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците П. Г. и М. К., чрез процесуалния си представител, с който заявяват становище за допустимост и основателност на предявените искове, доколкото са предявени от наследници по закон на П.

К. с право на запазена част от наследството му. Не оспорват, че П. Г. е дъщеря на преживялата съпруга на наследодателя - К. К.а, както и че във връзка с това ищците са приели наследството на П. К. по опис. Твърдят обаче, че приживе наследодателят е притежавал и друго имущество, освен дареното, а именно лек автомобил марка „ОПЕЛ“, модел „АСТРА“, цвят „сив металик“, рег. № ***, рама ***, номер на двигател ***, придобит в режим на СИО с договор за покупко-продажба от 22.09.2011г. Считат, че следва да бъде 4 образувана наследствена маса, в която да се включат всички притежавани от наследодателя имущества, оценени към момента на смъртта му - ***г. По отношение на дарението на ½ ид.част от първия етаж на жилищната сграда на ул.“Ц.О.“ *** в гр.Варна, заедно с 11/36 ид.части от дворното място, в което е построена сградата, твърдят че същото е породило действие само за 2/10 ид.части от жилищния имот – толкова, колкото са признати на М. К.а с решението за допускане на делба на този имот, постановено по гр.д.№ 1511/2001г. по описа на ВРС, което е формирало сила на пресъдено нещо в своята установителна част касателно притежаваната квота в съсобствеността. В цитираното решение било прието, че през 1997г.