Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 49 от 17.06.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Наказателно от частен характер дело 91/2024
Вид
Присъда № 49
Подписан
17.06.2024
В сила
07.03.2025
Състав
Снежана Стоянова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

НЧХД № 91/2024 год.

МОТИВИ:

Производството по делото е образувано въз основа на тъжбата на М. М. О. от село Г., обл.П. с която тъжителят е повдигнал обвинение срещу М. С. О., М.

А. Д. и А. С. Д. от с.село за престъпление по чл. 130, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, а именно за това, че на 20.01.2019 г. в с. Г., обл.Пазарджик в съучастие помежду им като извършители са му причинили лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на ч.128 и чл.129 от НК.

В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и с повереник, чрез който поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение. Повереникът пледира за постановяването на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимите и уважаване на предявения граждански иск в пълен размер, с присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимите се явяват в съдебно заседание лично и със защитник.

Лично и чрез защитника си пледират да бъдат оправдани. Отричат да са извършили вмененото им деяние. В тази връзка ангажират устни доказателства.

С протоколно определение на съда от 19.02.2024 г. бе приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от пострадалия М. О. против тримата подсъдими граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сума в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Гражданският иск бе предявен, съответно приет за разглеждане от съда, при условията на солидарност.

Със същия съдебен акт частният тъжител бе конституиран и като граждански ищец в процеса.

Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

С указ, обнародван на 24.10.1975 год. колиби М.К. било присъединено към колиби Г. и заличено от списъка на населените места. Със същия указ колиби Г. било признато за отделно населено място с наименование село Г..

/Тези факти са възприети от съда от публично достъпна информация/.

Частният тъжител М. О. живеел в село Г., общ.В., обл.П. на територията на бившите колиби М.К.. В съседство с тъжителя живеели родителите на подсъдимите М. О. и А. Д.. Последните били брат и сестра.

Частният тъжител и подсъдимите били роднини. Подсъдимите М. О. и А. Д. /брат и сестра/ били деца на неговия брат С.. М. Д. пък бил съпруг на подс.А. Д..

Частният тъжител и подсъдимите били във влошени отношения.

1

Причина за това бил спор за имот между С. и сестрата – свид. Ф. О., в който тъжителят подкрепял сестра си. Тази негова позиция станала повод за враждебно отношение на подсъдимите към него. Процесното деяние е израз на това отношение.

На 20.01.2019 год. тъжителят бил в дома си. Около 12,30 часа тримата подсъдими влезли в дома му, като изпотрошили входните врати /вратата за двора и къщата/. Счупили прозорци. След това те нападнали тъжителя.

Подсъдимите М. О. и М. Д. го удряли с юмруци по главата и тялото, а подс.А.

Д. го „налагала” с метална тръба. Крещяла и призовавала другите двама подсъдими да го убият и да го заровят под ябълковото дърво на двора, където го биели.

От ударите тъжителят се свлякъл на земята и се свил на кълбо. В това му положение подс.А. Д. продължавала да го удря с тръбата по всички части на тялото, а другите двама подсъдими го ритали.

Побоят бил видян от свид. К. Б., която била тръгнала да налива вода от обществена чешма срещу дома на тъжителя, тъй като в селото имало проблем с водоснабдяването по къщите.

В момента, в който видели свид.Б., тримата подсъдими преустановили побоя и бързо се отдалечили. Тогава свид.Б. отишла при тъжителя, който бил в кръв и кал, неконтактен. Свид.Б. направила опит да го вдигне, но не успяла, поради което отишла в дома си, за да повика на помощ майка си. След кратко време двете си върнали и „прибрали” тъжителя в къщата. Сложили го на леглото. Съблекли калните му дрехи.

Още докато вървяла да повика майка си, свид.Б. телефонирала на свид.С.П., син на тъжителя. Това станало около 13,00 часа. Съобщила му, че баща му е в тежко състояние, лежи на двора пребит от тримата подсъдими.

Свид.П., който давал дежурство на работата си във ВИК гр.В. веднага потеглил с автомобила си към село Г.. Пристигнал след около половин час.

Заварил баща си, лежащ на леглото, „пребит, в кръв, син”. Веднага телефонирал на тел.112 и съобщил за случилото се. Предал, че баща му е пребит от три лица – роднини, единият от които негов племенник, а другият зет на племенника. Помолил за медицинска помощ и полицейска намеса на място.

Известно време след обаждането пристигнала Спешна помощ.

Тъжителят бил качен в линейката с помощта на свид.Б. и нейната майка. В това време свид.П. отишъл на центъра на село Г., за да изчака полицаите, които не пристигнали. Причина за това било съобщеното на ОДЧ от свид.М. Е.

– полицай в РУ – В., че сигналът на свид.П. е преувеличен. Свид.Е. се намирал по това време в село Г., на гости при родителите на жена му, които били в близка роднинска връзка с подсъдимите – майката на жена му била сестра на подсъдимите М. Онбашев и А. Д..

Тъй като полицаи на място не пристигнали, свид.П. отишъл в РУ – В., за да потърси сметка за бездействието. Показал поведение извън добрия тон, 2 поради което дежурния по РУ го заплашил с арест и глоба. Тогава свид.П. навел глава и напуснал сградата на РУ.

Междувременно тъжителят М. О. бил приет в хирургичното отделение на МБАЛ – В., където престоял за лечение 5 дни. Бил изписан на 25.01.2019 год. в 09,45 часа. След болничния престой тъжителят продължавал да изпитва болки. В продължение на 2 – 3 месеца приемал обезболяващи лекарства.

Три дни след случая , на 22.01.2019 год. свид.М.К., син на тъжителя, срещнал на бензиностанция в град В. подс.М. О.. Потърсил му сметка, като го попитал защо толкова „тежко” е бил баща му. Подс.О. без смут му отговорил, че не само баща му, а и майка му щял да набие. Това силно възмутило свид.К., който ударил подс.О.. За случая последният си извадил медицинско свидетелство /л.19 в делото/.

След като излязъл от болничното заведение частният тъжител подал жалба до Районна прокуратура гр.В.. Било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.129 от НК. В хода на разследването станало ясно, че причинената на тъжителя телесна повреда и по – конкретно мозъчното сътресение не е протекло със загуба на съзнание до степен на травматична кома, т.е. не представлява средна, а лека телесна повреда. При това положение прокурорът частично е прекратил досъдебното производство, водено за за престъпление по чл.129, ал.1 от НК, след което го е спрял за престъпление по чл.130, ал.1 от НК , указвайки възможността за подаване на частна тъжба в шестмесечен срок. В този срок тъжителят е реализирал своето право, подавайки тъжба до РС – В.. Впоследствие подсъдността е била променена от ВКС поради невъзможност РС – В. да сформира състав, тъй като всички съдии са си направили отвод.

По този повод е било образувано НЧХД в РС – П. определен от ВКС като равен по степен съд, който да разгледа тъжбата.

От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице доктор М. Б., което съдът цени като обективно и компетентно, а и неоспорено от страните, се установява че вследствие на нанесения му побой на инкриминираната дата на частния тъжител М. М. О. е било причинено контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно – контузна рана на лявата подбедрица, кръвонасядания по горния и долния клепач на дясното око, по лигавицата на долната устна в ляво, по лявата половина на гръдния кош, две в лявата поясна област, в дясната поясна област – странично, по лявото бедро в горната трета и седалищна област, по задната повърхност на дясното бедро в горната трета, по лявата подбедрица външно в близост до глезената става, травматичен оток в дясната тилна област на главата.

Контузията на главата, мозъчното сътресение /протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на леко зашеметяване/ и разкъсно – контузната рана на лявата подбедрица по отделно и по съвкупност са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

3

Кръвонасяданията по горния и долния клепач на дясното око, по лигавицата на долната устна в ляво, по лявата половина на гръдния кош, две в лявата поясна област, в дясната поясна област – странично, по лявото бедро в горната трета и лявата седалищна област, по задната повърхност на дясното бедро в горната трета, по лявата подбедрица външно в близост до глезената става и травматичния оток в дясната тилна област на главата по отделно и по съвкупност са причинили на тъжителя болка и страдание, без разстройство на здравето.

По повод конкретно поставени му въпроси, вещото лице доктор Б. уточнява, че кръвонасяданията по гръдния кош и бедрата е напълно възможно да бъдат причинени от действието на твърд, тъп предмет, какъвто представлява тръбата. Разкъсно – контузната рана на лявата подбедрица е възможно да се причини от ръба на тръбата, който е разположен в един от двата края. При падане от собствен ръст може да се получи единствено травматичния оток в дясната тилна област на главата. Не е възможно кръвонасяданията по горния и долния клепач на дясното око и по лигавицата на долната устна в ляво да се получат от падане от собствен ръст, поради факта че същите не се намират в най-изпъкналите части на лицевия череп.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите К. Б., С.П., М.К., Е. Д. и З.Х., отчасти от показанията на свид.Ф.

О., изцяло от заключението на СМЕ и писмените доказателства по делото, изцяло от записа, изпратен от РЦ 112 – Кърджали, приобщен към доказателствения материал по делото чрез прослушването му в съдебно заседание.

Съдът дава пълна вяра на свид.Б., пряк очевидец на престъплението.

Същата е наблюдавала част от побоя, нанесен на тъжителя от тримата подсъдими от близко разстояние – 30 – 40 метра. Ясно е видяла как подсъдимите М. О. и М. Д. са ритали тъжителя, който бил на земята, свит на кълбо под ябълковото дърво в двора, а подс.Ф. Д. го удряла с метална тръба по цялото тяло, крещейки към другите двама подсъдими: „Да го убием и да го заровим тук под това дърво”. Всъщност побоя е бил видян и от свид.Ф. О. – сестра на тъжителя и С., която в унисон със свид.Б. установи че побоят е бил жесток. Свид.Ф. О. каза буквално следното: „ Знам че го биха, за малко да умре. Те го утрепаа за малко……..Аз видях, че го биха…..Те избягаха…..Троица бяха, имаше и жена..”. В унисон с показанията на свид.Б. и свид.Ф. О. в тази им част са и показанията на свид.З.Х., която е един абсолютно незаинтересован от изхода на делото свидетел. Свид.Х., която е работила към инкриминирания период в хирургичното отделение на МБАЛ – гр. В. установи, че когато постъпил в болницата, тъжителят бил „в тежко състояние”, „обезобразен”.

Показанията на свид.Б. кореспондират напълно и със заключението на СМЕ, приобщения като веществено доказателство запис на тел.112 на сигнала, подаден от свид.П., с показанията на последния, като косвено се 4 подкрепят и от показанията на свид.К..

Стана ясно от показанията на свид.Б., че още когато се е обадила на свид.П. му е съобщила имената на „побойниците”. Показанията на свид.Б. и в тази им част напълно синхронизират на записа на сигнала на тел.112, видно от който при обаждането свид.П. е знаел кои са лицата, нанесели побой на баща му.

Както вече бе посочено, като свидетел по делото бе разпитана Ф. О., сестра на тъжителя и брат им С., съответно леля на подсъдимите. Свид.Ф. О. установи, че е била очевидец на побоя, установи неговата жестокост, както и това че лицата, които са били тъжителя са били трима, едно от които жена.

Като кореспондиращи с коментираните горе доказателства и доказателствени средства, съдът вярва на тази част от показанията на свид.Ф. О.. Свид.Ф. О. обаче каза неистина, твърдейки че не е познала лицата, които са били брат й.

Процесуалното й поведение, надлежно протоколирано, красноречиво показа вътрешната борба на свид.О. да назове племенниците си като извършители на побоя на брат й М. О.. Разпитът на тази свидетелка започна по следния начин: