Определение № 448 от 12.03.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 22/2026
- Вид
- Определение № 448
- Подписан
- 12.03.2026
- В сила
- 12.03.2026
- Състав
- Николай Грънчаров, Вили Дацов, Владимир Ковачев
Други актове по делото
- Протокол № 375 от 15.05.2026 · Владимир Ковачев, Вили Дацов, Атанас Иванов
- Протокол № 568 от 03.07.2026 · Николай Грънчаров, Полина Дянкова, Владимир Ковачев
- Протокол № 657 от 24.09.2026 · Николай Грънчаров, Полина Дянкова, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 201 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 448 гр. Благоевград, 12.03.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20261200500022 по описа за 2026 година
Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Община Благоевград, БУЛСТАТ 000024695, подадена чрез юрк. Г. М. срещу Решение № 838 от 28.10.2025 г. по гр. д. № 3429/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград.
С обжалвания съдебен акт e признат o за установено, по отношение на ищците В. Г. Г., ЕГН **********, и А. Г. Ч., ЕГН **********, че ответникът Община Благоевград, БУЛСТАТ 000024695, не е собственик на следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор ***, в кадастрален район 501, в с. Р., с ЕКАТТЕ 62699, съгласно заповед № РД-1886/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с площ от 621 кв. м., с трайно предназначение на територията: „урбанизирана“, начин на трайно ползване: „незастроен имот за жилищни нужди“, находящ се в с. Р., ул. „И.“, номер по предходен план: квартал 7, парцел VI, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***;
2/ поземлен имот с идентификатор
***, в кадастрален район 501, в с. Р. с ЕКАТТЕ 62699, съгласно заповед № РД-18-86/26.11.2021 г. на ИД на АГКК, с площ от 632 кв. м., с трайно предназначение на територията: „урбанизирана“, начин на трайно ползване: „незастроен имот за жилищни нужди“, находящ се в с. Р., ул. „И.“, номер по предходен план: квартал 7, парцел V, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***. С решението си районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил Община Благоевград да заплати на В. Г. Г. и А. Г. Ч. разноски в производството в размер на 1600 лв.
Във въззивната жалба жалбоподателят излага доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и поддържа, че то е необосновано. Оспорва извода на съда, че свидетелските 1 показания и експертното заключение не си противоречат. Счита, че от тях не се установява начинът, по който се ползва имота. Намира за погрешни и необосновани изводите на съда, че ищците са доказали, че са установили трайна фактическа власт върху имота. Поддържа, че съдът не е обсъдил определени обстоятелства, които намира за установени от експертното заключение и от заявеното от вещото лице. Твърди, че имотите не са поддържани и че оградата не възпрепятства достъпа до имота. Счита, че двата имота се владеят като един със съседния им имот с идентификатор ***. Навежда, че вещото лице се съмнява дали остатъците от зеленчуковата градина попадат в някой от двата съседни имота. Навежда доводи за необоснованост на съдебното решение. Счита, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на заявеното от вещото лице счита, че съдът погрешно е кредитирал свидетелските показания относно наличието на овощни дървета в имотите. Счита, че съдът не е взел предвид възражението относно чл. 137 и сл. от Закона за ветеринарномедицинската дейност и че неправилно въз основа на свидетелските показания е приел, че ищците отглеждат прасета и кокошки в имота. Оспорва изводите на районния съд, че актовете за частна общинска собственост не е посочено придобивно основание, като жалбоподателят поддържа, че в тях освен конкретните правни норми, които са основание за издаването му, е посочена и разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.
Навежда, че това е конкретното правно основание, въз основа на което е настъпила трансформация. С оглед на първоначалната редакция на чл. 6 ЗС намира за необоснован извода на съда, че имотите не са били собственост на държавата, доколкото не се установявало те да имат друг собственик. Счита, че противоречи на съдебната практика заключението на съда, че за настъпване на вещноправния ефект на разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС е необходимо имотът едновременно да е предвиден за жилищно застрояване и за обществени мероприятия. Жалбоподателят счита, че е доказал, че процесните имоти са били държавни и че са били предназначени за жилищно застрояване, съгласно предвижданията на одобрените регулационни планове за с. Р., поради което впоследствие на осн. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС са преминали в патримониума на общината. Отправя доказателствено искане за назначаването на допълнителна СТЕ. Моли да се отмени съдебното решение и да се отхвърлят като неоснователни предявените искове. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба, подаден от В. Г. Г. и А. Г.
Ч., чрез адв. А. К., в който е изразено становище за правилност на първоинстанционното съдебно решение и за неоснователност на подадената жалба. Сочат, че с исковата молба не е предявен иск за собствеността на ищците, а е предявен отрицателен установителен иск, поради което ответника носи тежестта на доказване, че е титуляр на правото, което претендира, а ищецът е достатъчно да докаже правния си интерес. Намират, че този интерес е доказан. Намират за ирелевантно дали ищците са собственици, понеже упражняват фактическата власт и имат права, които да защитават. Навеждат доводи за обоснованост на съдебното решение и за постановяването му в съответствие с материалния закон. Въззиваемите се позовават на експертното заключение и на уточненията на вещото лице. С оглед на това сочат, че имотите са предназначени за жилищно строителство. Посочват, че според справка към разписния лист към РП от 1957 г., за собственик на УПИ Х, кв. 27 е записан А. Ч. Г. – наследодател на ищците и техен дядо. Навеждат, че 2 имотите са идентични с УПИ VI и УПИ V, кв. 7. Сочат, че според вещото лице няма данни имотите да са били отреждани за АПК, за обществени или благоустройствени мероприятия. Регулационният план от 1982 г. бил изменен със Заповед № 1037 от 23.07.2010 г., като изменението се състояло в промяна на южните регулационни граници и увеличаване площите на процесните имоти. Сочат, че на място вещото лице е констатирало, че имотите са частично оградени и че в тях са изградени 3 паянтови сгради и зеленчукова градина. Намират за правилни изводите на районния съд, че процесните имоти не са били отчуждавани, че по отношение на тях не е било предвидено обществено мероприятие, което да е реализирано, поради което считат, че няма как общината да ги е придобила на осн. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС.
Считат, че дори и да се установи, че имотите са станали частна общинска собственост, те са били придобити по давност, понеже ответниците продължават да упражняват фактическа власт над тях. Навеждат доводи, че са ги придобили по давност. Молят да се остави без уважение въззивната жалба.
Претендират разноски по делото.
Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и постъпилия отговор.
С оглед пълното и всестранно изясняване на фактическата обстановка жалбоподателят моли съдът да допусне и назначи допълнителна съдебнотехническа експертиза, като вещото лице отговори на следните въпроси: 1/ Ползват ли се като един процесните имоти заедно със съседния на тях имот с идентификатор *** по КККР на с. Р.? 2/ Има ли налични огради между процесните имоти и съседния на тях имот с идентификатор *** по КККР на с. Р.? 3/ Представляват ли наличните в имот с идентификатор *** по КККР на с. Рилщи насаждения продължение на наличните такива в имот с идентификатор *** КККР на с. Р.?
Наличните в имот с идентификатор *** по КККР на с. Р. насаждения попадат ли в имот с идентификатор *** КККР на с.
Р.? 4/ Има ли УПИ Х, съгласно плана от 1957 г., материализирани на място граници и ако да, докъде се простират те? В кои имоти попада УПИ Х?
Вещото лице да посочи къде са неговите граници на комбинирана скица. 5/ Вещото лице да представи извадки от наличните ортофото карти за различни периоди назад във времето, обхващащи процесните имоти и имот с идентификатор *** КККР на с. Р. и да даде отговор на поставените въпроси, съобразно наличните там данни.
Въззиваемите оспорват основателността на доказателственото искане, като намират, че то е направено извън хипотезите на чл. 266 ГПК и за преклудирано. Считат, че не са обосновани предпоставки по чл. 201 ГПК.
Съгласно чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна. На доказване подлежат само обстоятелствата, които страните са посочили в рамките на преклузивните срокове за навеждането на фактически твърдения. След като тези твърдения са били направени, страните могат да ги доказват, съобразно преклузиите за отправянето на доказателствени искания, за които са приложими разпоредбите на чл. 147 ГПК и чл. 266 ГПК. Същевременно обаче, когато съдът служебно следи за прилагането на императивна материална норма, не настъпва преклуЗ. за представянето на доказателства, които са необходимо за 3 нейното служебно прилагане и в този случай въззивният съд може да събира служебно доказателства съобразно посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Императивни материални норми са тези, които обуславят наличието на законови пречки за придобиването по давност (в този смисъл решение № 62 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 5628/2015 г., Г. К., І г. о. на ВКС). Разпоредбите, които забраняват придобиването по давност на определени имоти са императивни и съдът е длъжен, когато разглежда такъв спор да ги съобрази, независимо дали някоя от страните по делото се е позовала на тях (решение № 60082 от 02.08.2021 г. по гр. д. № 3642/2020 г., Г. К., І г. о. на ВКС). Съгласно приетото в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС тези норми следва да бъдат прилагани служебно от съда, а когато за тяхното приложение е необходимо да бъде изслушана експертиза, съдът служебно следва да допусне и приеме такава експертиза.
В тази светлина следва да се преценят формулираните от въззивника въпроси. Въпросите не касаят доказването на твърдения, които въззивника е навел в предходен момент в рамките на преклузивните срокове за това, поради което по принцип те са свързани с обстоятелства, които не подлежат на доказване. Част от въпросите касаят оспорването на владението на ищците, упражняваната от тях фактическа власт, нейните пространствени предели и съвместното владение имотите заедно със съседен имот с идентификатор *** по КККР. Тези обстоятелства обаче не са свързани с наличието или липсата на законови пречки за придобиването по давност, нито със служебното прилагане на други императивни материални норми, поради което относно доказването им изцяло се прилагат правилата на процесуалните преклузии за навеждането на фактически твърдения и за тяхното доказване.
Затова по отношение на тези въпроси искането на въззивника е неоснователно, поради настъпването на процесуална преклуЗ..
Част от въпросите обаче касаят служебното приложение на императивни материални норми, поради което в тази част искането на въззивника следва да бъде уважено. За осигуряването на служебното приложение на тези норми въззивният съд е длъжен също да формулира въпроси спрямо вещото лице.
Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което следва да се призоват страните, като им се връчат и преписи от настоящото определение, а на жалбоподателя следва да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Благоевград,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 22/2026 г. на Окръжен съд Благоевград на 14.05.2026 г. от 10:00 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото: жалбоподателя Община Благоевград, чрез юрк. Г. М.; въззиваемите В. Г. Г. и А. Г. Ч., чрез адв. А. К..
Разпечатката съдържа 36 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a615ebac-4ede-42f8-b734-c78ac9d609ad