Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13488 от 07.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 24370/2024
Вид
Решение № 13488
Подписан
07.07.2026
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30 · Закон за наследството
  • чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13488 гр. ..........., 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20241110124370 по описа за 2024 година

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й.

С Решение № 22601/13.12.2024 г., постановено по г.д. № 24370/2024 г. по описа на Софийски районен съд, е допусната съдебна делба на:

1. Многофамилна жилищна сграда на два етажа с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди, сто тридесет и четири точка хиляда деветстотин четиридесет и две, точка, петстотин петдесет и пет, точка едно/ по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрена със Заповед РД-18-68/02.12.2010г. на Изп. директор на АГКК, със строена площ от 85/осемдесет и пет/кв.м., с адрес в .................... която сграда е построена в ПИ с идентификатор ***. /шестдесет и осем хиляди, сто тридесет и четири точка хиляда деветстотин четиридесет и две точка, петстотин петдесет и пет/, с площ по скица 378 кв.м, с трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, номер на предходен план: 555, квартал 54б, при съседи по скица; ***., ***., ***. ***.,

***.,

2. Гараж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** /шестдесет и осем хиляди,сто тридесет и четири точка хиляда деветстотин четиридесет и две точка, петстотин петдесет и пет точка две/по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед РД-18 68/02.12.2010г.на Изп. директор на АГКК, последно изменение от 30.11.2022г., с адрес в ...................., със застроена площ от 21/двадесет и един/ кв.м,брой на етажи 1 с предназначение: гараж, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор ***./шестдесет и осем хиляди,сто тридесет и четири, точка хиляда деветстотин четиридесет и две точка,петстотин петдесет 1 и пет/, с площ по скица 378 кв.м, с трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, номер на предходен план: 555, квартал 54б, при съседи по скица; ***., ***., ***., ***.,

***.,

МЕЖДУ Д. М. П. ЕГН ********** при квота 96/144 идеални части; А.

Д. П. ЕГН ********** при квота 24/144 идеални части; С. Н. Б. ЕГН ********** при квота 14/144 идеални части; Е. Р. Б. ЕГН ********** при квота 5/144 идеални части; С. Р. Б. – М ЕГН ********** при квота 5/144 идеални части.

В хода на производството във втората фаза, съдът е констатирал настъпило процесуално и материално правоприемство. Съделителката А. Д.

П. е починала на 23.08.2025 г. С протоколно определение от 04.12.2025 г., на основание чл. 227 от ГПК, на нейно място са конституирани наследниците й: съпругът Ж.Ф М. и бащата Д. М. П.. По делото е представено и прието като доказателство Удостоверение (Приложение № 1 по Регламент (ЕС) № 650/2012), от което се установява, че починалата А. Д. П. е оставила саморъчно завещание, с което се разпорежда с цялото си имущество в полза на своя съпруг Ж.Ф М.. Доколкото в настоящото производство не е направено оспорване на завещанието, нито е предявен иск от бащата по чл. 30 от Закона за наследството (ЗН) за възстановяване на запазена част, съдът приема, че делът на А. Д. П. (24/144 ид. ч.) преминава изцяло и напълно в патримониума на универсалния й правоприемник по завещание – Ж.Ф М.. В този смисъл й Определение № 342/08.06.2015 г. по ч. гр. д. № 1342/2015 г., ВКС, III г.о.

Предвид гореизложеното, съдът констатира, че актуалните квоти на страните в съсобствеността към момента на извършване на делбата са както следва:

Д. М. П. – 96/144 ид. ч. (или 66.67%)

Ж.Ф М. – 24/144 ид. ч. (или 16.67%)

С. Н. Б. – 14/144 ид. ч. (или 9.72%)

Е. Р. Б. – 5/144 ид. ч. (или 3.47%)

С. Р. Б. - М – 5/144 ид. ч. (или 3.47%)

В срока по чл. 346 и чл. 349, ал. 4 от ГПК, в първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата, от страните са предявени следните искания и претенции:

1. Претенции за възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК:

Съделителят Д. М. П. е предявил искане да му бъде възложен в дял и изключителна собственост целият първи етаж от двуетажната жилищна сграда, както и гаражът, ведно с 1/2 идеална част от дворното място. От своя страна, съделителката А. Д. П. (преди настъпване на нейната смърт) е предявила евентуална претенция за възлагане на имота чрез поставянето му в общ дял заедно с Д. М. П..

2. Претенция по сметки по чл. 346 ГПК:

Съделителят Д. М. П. е предявил срещу съделителите С. Н. Б., Е. Р. Б. и С. Р. Б. претенция с правно основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 61, ал. 2 ЗЗД за 2 заплащане на сумата от общо 46 000 лева. Тази сума представлява стойността на направени от него разходи за подобрения в процесния недвижим имот през 1997-1998 г., изразяващи се в: изграждане на целия втори етаж от жилищната сграда (цена на труд и материали – 10 000 лв.), изграждане на нов покрив на сградата (5 000 лв.), изграждане на гараж (10 000 лв.), полагане на външна мазилка (5 000 лв.), полагане на PVC дограма (4 000 лв.), полагане на буков паркет (2 000 лв.), полагане на подов и стенен фаянс (5 000 лв.) и полагане на мозайка на стълби (5 000 лв.). Сумата се претендира съразмерно с квотите на ответниците по претенцията в съсобствеността, а именно: от С. Б. се претендират 4 472.22 лева, от Е. Б. – 1 597.22 лева и от С. Б. – 1 597.22 лева.

3. Искания за извършване на реална делба по реда на чл. 353 ГПК:

В писмените си бележки, съделителката С. Б. е депозирала писмено становище, с което заявява желание да получи в дял втория етаж от сградата.

Съделителите Е. Б. и С. Б., чрез своя процесуален представител, молят за извършване на реална делба и парично уравнение на техните дялове, ведно със законната лихва.

Съдът установи следното:

І. Поделяемост и пазарна оценка:

Основният спорен въпрос между страните в настоящата фаза е дали процесната сграда е реално поделяема (и следва да бъде разпределена по реда на чл. 353 ГПК) или е неподеляема (и следва да бъде изнесена на публична продан по реда на чл. 348 ГПК).

За изясняване на този въпрос по делото са допуснати и изслушани две съдебно-технически и оценителни експертизи (СТЕ).

1. Заключението на вещото лице инж. Б. Т. (от 19.05.2025 г.):

Вещото лице е посочило, че не е било допуснато до вътрешността на имота от съделителя Д. П. и е извършило само външен оглед. Инж. Т. дава заключение, че имотът е "неподеляем", като аргументира този свой извод единствено с обстоятелството, че предвид квотите на съделителите (някои от които са много малки, напр. 5/144), сградата и гаражът не могат да се разделят на отделни обекти, които да отговарят математически на тези квоти. Той оценява общата пазарна стойност на имотите на 709 017,36 лева (от които Къща: 410 925,70 лв.; Гараж: 24 365,48 лв.; Земя: 273 726,19 лв.).

2. Заключението на вещото лице инж. Т. К (от 29.05.2026 г.):

Това вещо лице е извършило детайлно проучване на документацията, архитектурните проекти и състоянието на сградата. Инж. К категорично заключава, че сградата е многофамилна с повече от едно жилище и е реално поделяема. Според приложения архитектурен проект, всеки от етажите се състои от кухня с ниша, две стаи, баня, тоалетна и коридор, като по този начин отговаря на изискванията на чл. 108 и чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Вещото лице е предложило разделяне на три самостоятелни дяла: Първи етаж (ведно с мазе 2 и 3); Втори етаж (ведно с мазе 1 и 4) и Гараж. Изготвена е и подробна пазарна оценка по метода на пазарните аналози, според която 3 стойността на дяловете възлиза на: Първи дял (Първи етаж + ид.ч. земя) = 197 019 евро; Втори дял (Втори етаж + ид.ч. земя) = 147 917 евро; Трети дял (Гараж + ид.ч. земя) = 18 738 евро. Общата стойност е 363 674 евро.

Съдът кредитира изцяло и безрезервно заключението на вещото лице инж.

Т. К. То е компетентно, детайлно обосновано, почива на задълбочен анализ на строителните книжа и е съобразено с приложимите нормативни актове (ЗУТ и Наредба № 7). Същевременно, съдът не споделя правните изводи в експертизата на инж. Т. относно "неподеляемостта" на имота. Вещото лице Т. смесва техническата поделяемост на един обект (възможността от него да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост) с икономическата равностойност на дяловете.

В тази връзка, съдът съобразява задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2/2021 от 11.04.2022 г. по тълк. д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС. Върховните съдии изрично приемат, че за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК чрез разпределяне, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са напълно съответни като брой и стойност на броя и квотите на съделителите. Основният принцип в делбата, закрепен в чл.

69, ал. 2 от ЗН, е че всеки съделител трябва да получи реален дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството в стойността на дяловете (когато технически обособените обекти надвишават или са по-малки от квотата на съответния съделител) не прави имота неподеляем, а се преодолява чрез парично уравнение. Изнасянето на публична продан по чл. 348 ГПК е краен, субсидиарен способ за ликвидиране на съсобствеността, който се прилага само когато имотът е абсолютно неспособен да бъде разделен физически на самостоятелни обекти.

В настоящия случай са налице три самостоятелни, технически обособени обекта (Първи етаж, Втори етаж и Гараж). С това е изпълнено изискването на закона за реална поделяемост. Фактът, че съделителите са петима, а обектите са три, означава единствено, че онези съделители с най-голям дял или изразили изрично желание ще получат реални имоти, а тези с най-малки квоти ще бъдат удовлетворени чрез парично уравнение.

Относно стойността: Съдът възприема пазарните стойности, определени от инж. К. За нуждите на формирането на дяловете и постановяване на осъдителните диспозитиви за уравнение, съдът преизчислява сумите от евро в български лева по фиксирания централен курс (1 евро = 1.95583 лв.), както следва:

ПЪРВИ ДЯЛ (Първи етаж, мазе 2, мазе 3, 0.47 ид.ч. земя) – със стойност 197 019 евро, с левова равностойност 385 335,08 лв.

ВТОРИ ДЯЛ (Втори етаж, мазе 1, мазе 4, 0.44 ид.ч. земя) – със стойност 147 917 евро, с левова равностойност 289 300,32 лв.

ТРЕТИ ДЯЛ (Гараж, 0.09 ид.ч. земя) – със стойност 18 738 евро, с левова равностойност 36 648,34 лв.

ОБЩА СТОЙНОСТ НА ДЕЛБЕНАТА МАСА: 363 674 евро , с левова равностойност 711 283,74 лв.

4

Възражението на съделителката С. Б., заявено в писменото й становище от 30.06.2026 г., че оценката на Втория етаж е необосновано завишена предвид факта, че същият е на етап "груб строеж" (без таванска плоча, без инсталации), съдът намира за неоснователно. Видно от експертизата на инж.

К, вещото лице изрично е отчело състоянието на Втория етаж. Докато за Първия етаж е приложен коефициент за състояние К=0.75, за Втория етаж е приложен драстично редуциращ коефициент К=0.5. Предложената от страната "справедлива цена" от 135 000 евро представлява субективно виждане, докато стойността от 147 917 евро е обективно изведена на база пазарни аналози и съответните експертни корекции. Затова съдът възприема оценката на вещото лице.

II. По претенцията за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК.

Както бе посочено по-горе, предявени са претенции за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК от Д. М. П. и (евентуално) от А. Д. П..

Настоящият съдебен състав намира предявените възлагателни претенции по чл. 349, ал. 2 от ГПК за изцяло неоснователни с оглед установената фактическа обстановка и императивните правила на закона. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 349, ал. 2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.

Право на възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК има само сънаследник, т.е. лице, което е придобило своята идеална част от имота изцяло и единствено по наследство. Тази привилегия е създадена от законодателя с цел да се запази жилището за онзи от наследниците, който е живял в него с наследодателя и не притежава друг недвижим имот.