Определение № 27286 от 29.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27286 гр. София, 29.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20241110124370 по описа за 2024 година

По делото е подадена молба от ответника Д. М. П., ЕГН **********, с която се прави искане за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 9 697,97 евро по делото.

В молбата си молителят излага твърдения, че не разполага с финансова възможност да заплати дължимата такса поради напреднала възраст и влошено здравословно състояние, които го възпрепятстват да работи и да получава допълнителни доходи към пенсията си, възлизаща на 300 евро.

Твърди също, че няма лични спестявания, не може да кандидатства за банкови или бързи кредити и ежемесечно прави разходи за лекарства в размер на 50 лева. Към молбата е приложена Декларация за материално и гражданско състояние.

Съгласно нормата на чл.83 ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при разглеждане на молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Така посочената законова разпоредба е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на гореизброените предпоставки.

1

В задължителната практика на ВКС, обективирана в определение №603/02.10.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№2139/2014 г., II т.о.; определение №573/12.07.2011 г. по ч.т.д.№230/2011 г. на ВКС, II т.о.; определение №612/12.08.2010 г. по ч.т.д.№564/2010 г. на ВКС, II т.о., определение №496/10.07.2013 г. по ч.т.д.№2492/2013 г. на ВКС, II т.о. и други, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е прието че при молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото.

От приложената към молбата декларация е видно, че макар молителят да декларира месечен доход от пенсия в размер на 300 евро и месечни разходи за лечение от 50 евро, същият притежава в собственост недвижим имот – жилище, находящо се в гр. София, ул. ***. Наличието на недвижим имот в столицата само по себе си е индиция за имущество, от което могат да бъдат реализирани доходи (напр. чрез отдаване под наем на части от него или разпореждане), което разколебава твърдението за пълна материална затрудненост.

На следващо място, от данните по делото се установява, че с Решение № 13488/07.07.2026г., влязло в сила на 29.07.2026г., в полза на Д. М. П. е присъдена сумата от 26 692,33 евро, представляваща вземане за уравнение на дела му. Наличието на това съдебно признато, ликвидно и изискуемо вземане в особено големи размери представлява съществен имуществен актив.

Преценката за материалното състояние на страната в хипотезата на чл.

83, ал. 2 от ГПК не се ограничава единствено до текущите месечни парични 2 постъпления, а обхваща цялостното имущество и активи, включително вземанията, които придобива в резултат на съдебното производство. В производствата по делба или такива, свързани с уреждане на имуществени отношения (където се присъждат суми за уравнение на дялове), държавната такса е функция и следствие от стойността на получения реален дял или парично вземане.

Присъждането на сума в размер на 26 692,33 евро категорично изключва извода, че Д. П. е социално слаб и не разполага с достатъчно средства по смисъла на закона. Молителят придобива значителен финансов ресурс, от който безпроблемно може и следва да бъде удовлетворено задължението към Държавата за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 9 697,97 евро. Освобождаването от държавна такса в настоящата хипотеза би довело до неоснователно обогатяване на страната за сметка на държавния бюджет и би изкривило изцяло социалната функция на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК, която не е предвидена да толерира неплащането на такси от лица, придобиващи значителни имуществени ползи от самия съдебен процес.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че кумулативните предпоставки на чл. 83, ал. 2 от ГПК не са налице, поради което молбата за освобождаване от държавна такса следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 234746 от 22.07.2026г., подадена от Д. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ***, за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 9 697,97 евро по гр. д. № 24370/2024 г. по описа на СРС, 66-ти състав, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3