Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 30 от 12.03.2024, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Наказателно дело от общ характер 134/2022
Вид
Протокол № 30
Подписан
12.03.2024
В сила
12.03.2024
Състав
Петър Христов Маргаритов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 37 · Наказателен кодекс
  • чл. 66 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 30 гр. Смолян, 12.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Съдебни

Кристина С. Хаджиева заседатели: Розалина Др. Мизова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова и прокурора С. К. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Петър Хр. Маргаритов Наказателно дело от общ характер № 20225400200134 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Окръжна прокуратура – Смолян, редовно призована, се представлява от прокурор С. С..

Подсъдимият А. Р. Р., редовно призован, се явява лично и със защитника си адв. С..

Прокурор С. – Не намирам процесуални пречки за даване ход на делото.

Адв. С. – Да се даде ход на делото.

Подсъдимият Р. – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма пречки да се даде ход на делото.

Поради изложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

СЪДЪТ докладва постъпилите по делото решения по търг. д. № 26/2013 г., търг. д. № 47/2013 г. и търг. д. № 151/2014 г. по описа на Окръжен съд – Смолян.

Адв. С. – Запознахме се с постъпилите съдебни актове, които съдът 1 изиска от Окръжен съд – Смолян. Да се приемат.

Прокурор С. – Да се приемат постъпилите решения, като относими по делото.

Поради изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА по делото следните писмени доказателства, както следва: По търг. дело № 26/2013 г. – Решение № 156/23.04.2014 г. на СмОС, Решение № 696/29.11.2014 г. на ПАС, Определение № 77/14.03.2016 г. на ВКС; По търг. дело № 47/2013 г. – Решение № 61/21.02.2014 г. на СмОС, Решение № 445/11.07.2014 г. на ПАС, Определение № 343/19.05.2015 г. на ВКС и По търг. дело № 151/2014 г. – Решение № 438/10.08.2015 г. на СмОС.

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА по делото Справка от Служба по вписванията – Смолян вх. № 2177/20.06.2023 г., касаеща актовете за собственост на „И.-Г. БГ“ ЕООД и Справка от Сектор „Пътна полиция“ вх. № 2215/22.06.2023г. относно за притежаваните от „И.-Г. БГ“ ЕООД моторни превозни средства.

Прокурор С. – Нямаме други доказателствени искания.

Адв. С. – На този етап нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ покани подсъдимият да даде обяснения.

Подсъдимият Р. – Към настоящия момент няма да давам обяснения.

Ще се ползвам от доказателствата по делото.

Прокурор С. – Считаме делото за изяснено от фактическа страна.

Адв. С. – Считаме делото за изяснено от фактическа страна.

СЪДЪТ намира, че делото е изяснено от фактическа страна.

Поради изложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

Прокурор С. – Уважаеми господин Председател, уважаеми съдебни заседатели.

2

Настоящото производство е във връзка с обвинение за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 във вр. с ал. 3, безстопанственост от страна на подсъдимия. видно от приобщените от съда писмени доказателства от ДП, а също така и от събраните доказателства на съдебното следствие, намирам, че по един безспорен начин се установи, че „И.Г. БГ“ ЕООД, което е било управлявано и представлявано от майката на подсъдимия, е имало изтеглен кредит от И. А. Б. клон С., който не е успял да изплати. В същото време подсъдимият е бил управител и на дружеството „В.“, образувано по т.нар. работническо-мениджърска приватизация, в което последствие „И.Г. БГ“ ЕООД придобива дялове и става най-големият собственик на дяловете във „В.“, което е давало възможност на подсъдимия да стане управител на „В.“.

През инкриминирания период 2009 – 2015 г. дружество „В.“, представлявано от подсъдимия е сключило договор за заем с А. банк, с който е встъпило в дълга на „И.-Г. БГ“ към същата банка и който в последствие „В.“ е изплатил на банката, но дружеството не е потърсило това си задължение от „И.-Г. БГ“. От събраните доказателства по делото се вижда, че действително дружеството към този момент „В.“ е имало доста финансови затруднения и доста вземания от извършени услуги на Общини на територията на област Смолян, където основно е развивало дейността си по пътно поддържане и изграждане на пътища, което се потвърждава и от приетите в днешно съдебно заседание решения на съда. Видно от същите обаче, „В.“ е търсило задълженията си от всички другите длъжници към този момент, за да стабилизира финансовото си състояние, което действително не е било добро, но никога, макар и да не са представени счетоводните документи на „В.“, от доказателствата, устните събрани в хода на разследването и писмените, приложени по делото, не се установява някога, по някакъв начин „В.“ да е правило дори опит да си вземе парите по изплатения дълг от „И.-Г. БГ“. Така само накратко описвам изпълнителното деяние, няма да се спирам подробно.

В обвинителния акт на Окръжна прокуратура е изложена подробна фактическа обстановка, от която намирам, че в случая подсъдимият Р. в периода месец 09.2009 г., когато е бил изплатен дълга на „И.-Г.“ до 25.06.2015 г., докато са били отписани от активите на „В.“ тези задължения, не е потърсило въпросната сума, представляваща в размер на 2 777 278,60 лева, произтичащи от изплатения дълг за кредит на „И.-Г. БГ“ ЕООД към банка И.

А. Банк Смолян. С тази сума е причинена и вредата на „В.“ в същия размер. В 3 случая подсъдимият Р. се явява длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, буква в, тъй като с договор му е било възложено управлението на имуществото на дружество „В.“ гр. Смолян. Като такъв същият е бездействал продължително и трайно във времето, което характеризира престъплението му като продължено по събирането на вземанията от „И.-Г. БГ“ ЕООД гр. С..

В резултат на бездействието на подсъдимия на дружеството „В.“ са били причинени щети в размер на 2 777 278,60 лева, което покрива критериите, установени от съдебната практика за особено големи размери. В резултат на непотърсване на това имущество в големи размери е последвало разпиляване на същото, което се явява и изпълнителното деяние, обосновано в обвинителния акт на Окръжна прокуратура – Смолян.

От субективна страна, намирам, че деянието предмет на настоящото обвинение, е извършено от подсъдимия Р. виновно, с форма на вината „пряк умисъл“, тъй като същият е съзнавал, че представляваното и управлявано от него предприятие кредитора „В.“ ООД има изискуемо вземане в особено големи размери спрямо длъжника „И.-Г. БГ“ ЕООД гр. С.. Съзнавал е също така, че при несъбиране на вземането на „В.“ ООД, за същото ще последва разпиляване на имущество, тъй като няма да бъде събрано същото и е целял, именно тези неблагоприятни последици, да не бъде събран от свързаното дружеството „И.-Г.“ ЕООД гр. С. това имущество на „В.“ ООД.

С оглед на изложеното дотук, намирам, че така формулираното обвинение в обвинителния акт беше доказано по един безспорен начин в хода на съдебното следствие и от същото се установява, че подсъдимият Р. е осъществил състава на чл. 219, ал. 4 във ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, от обективна и субективна страна. За посочения престъпен състав, законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода от 3 до 12 години“. При реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия Р., считам, че като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени чисто му съдебно минало, добрите му характеристични данни, както и възрастта на същия, а като отегчаващи, проявената престъпна упоритост за постигането на престъпния резултат. С оглед на това, намирам, че наказанието, което следва да бъде определено на подсъдимия Р. при реализиране на наказателната му отговорност следва да бъде около минимума, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно 4

„лишаване от свобода в размер на 3 години“. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, намирам, че спрямо същия би могло да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК, като по този начин считам, че биха се постигнали и целите на наказанието по чл. 37 от НК.

С оглед на така изложеното, намирам че мярката за неотклонение „Подписка“ взета по отношение на подсъдимия на ДП, следва да бъде отменена, а на подсъдимия да бъдат възложени разноските от ДП в размер на 1 209,20 лева.

Адв. С. – Уважаеми окръжни съдии, моля при произнасянето на Вашия съдебен акт да съобразите следните съществени обстоятелства, които считам, че са установени по делото по категоричен начин. С отговора на обвинителния акт е представен договора, който е подписан между „И.-Г.“ и собствениците на „А. БГ“, който е от 30.03.2004 г. С този договор „И.-Г.“ е придобило собствеността на всички 100 % дялове на „А.“, които са били с номинална стойност 5 000 лева, но в края на краищата са придобити на пазарната цена 1 420 000 евро, платими на два пъти. Едното плащане е било свързано с вписване на промените по партидата на дружеството, другото е било до края на ноември 2004 г. Съпоставени тези данни времево и като размери, и като предназначение, те съответстват на отпусната сума по кредита от 03.05.2004 г., като с първата сума от 1 200 000 евро е платена първата вноска по договора и с анекса от втори декември, е платена втората вноска по този договора. За съжаление липсва документацията за плащанията, за всички тези работа. По този начин търсим сходствени доказателства да направим тази връзка, но целта на този кредит е да се придобият тези дялове, за да може в крайна сметка, придобивайки тези дялове, подсъдимият да придобие контрола върху дяловете във „В.“. Ние представихме доказателства в това отношение, че „А.-инженеринг“ е придобило преобладаващата част от акциите във „В.“ АД, което е РМД-то приватизирало „В.“. С няколко увеличения на капитала преобладаваща част от акциите са били притежание на „А.“. В същото време „В.“ АД като приватизатор на държавното до тогава „В.“ ЕООД е придобило 80 % от дяловете с приватизационна сделка, която е документирана по делото. С тези придобивания фактически „И.-Г.“ е придобила контрола върху 80 % от дяловете на „В.“ първоначално. Процесът по-нататък, има и доказателства, че изкупувайки дялове останалите съдружници в крайна сметка към 2015 г. вече „И.-Г.“ чрез собственото си 5 дружество „А.“ и отделно „И.-Г.“ са притежавали около 95 % от дяловете във „В.“. Придобивайки тези дялове, очевидно е че се вижда после по-нататък и от годишните отчети, че тези пари „И.-Г.“, за да придобие тези дялове, ги е нямало, нямало от къде да ги има и затова е ползвало Б. кредит, който е трябва да връща, съгласно погасителен план. Нямайки свое имущество, взема решение подсъдимия да обезпечи този кредит с особен залог на цялото имущество на „В.“, на който вече той се счита, че е почти пълен собственик.

Условията на договора за особен залог са такива, че при неплащане на две вноски по кредита може да се започне принудително изпълнение срещу цялото имущество на „В.“, и тъй като е имало затруднения в плащането на кредита през 2004 г., за да не се стига до там, е направена втора стъпка, като от името на „В.“ се е стигнало до встъпване в дълга на „И.-Г.“ към банката за целия размер на кредита. Това означава, че като встъпи в дълга по всяко време банката може да насочва изпълнението по този кредит срещу встъпилия в дълга, което естествено след това заплатеното по този дълг има вземане срещу главния длъжник и както се вижда от счетоводната документация това е отразявано и в счетоводството на „В.“, съответно и в И.-Г.“ тези взаимни задължения и вземания. Това вземане на „В.“ е осчетоводено в счетоводството като вземане срещу „И.-Г.“. Трябва да се има предвид, че счетоводно сумата като потенциален дълг още 2005 г. е осчетоводена като потен дълг, но реално вземане, изискуемо вземане „В.“ срещу „И.-Г.“ в годините не е имала в размер на 2 777 000. Не разполагаме с договора.

Обикновено кредитите се погасяват на равни месечни вноски. Средно годишно се вижда, че през годините 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. до 08.09.2009 г. са били погА.и 838 000 евра от главницата, което прави средно годишно около 160-170 хил. евро. Това означава, че в края на всяка една от тези години 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г., сумата на реалното изискуемо вземане на „В.“ се е увеличавала с около 160-170 хиляди евра, но не е била в размер на 2 700 000. Съответно тези вземания, изискуеми към края на всяка година, за всяка от тези вземания давностния срок си е текъл отделно за всички тези вземания, а не наведнъж като цяла сума, считано от 08.09.2009 г.