Протокол № 1 от 15.01.2024, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№1 гр. Смолян, 11.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Съдебни

Кристина С. Хаджиева заседатели: Розалина Др. Мизова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова и прокурора Д. Ив. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Петър Хр. Маргаритов Наказателно дело от общ характер № 20225400200134 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – С., редовно призована, се явява прокурор Д. С..

Подсъдимият А. Р. Р., редовно призован, се явява лично и със защитника си а. С..

Свидетелят Д. С. Б., нередовно призован, не се явява. В призовката е отразено, че адресът е посещават многократно, но няма никой на адреса.

Съседите не дават информация.

Свидетелят А. Д. Д., редовно призован, не се явява.

Свидетелката Д. И. Д., редовно призована, не се явява. В призовката, изпратена в гр. Б., е отразено, че Д. Д. отказва да получи призовката.

Вещото лице Й. Г. К., редовно призована, се явява лично.

Прокурор С. – Да се даде ход на делото.

Адв. С. – Да се даде ход на делото.

Подсъдимият Р. – Да се даде ход.

СЪДЪТ намира, че няма пречки да се даде ход на делото.

Поради изложеното

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице.

Самоличността на вещото лице заседание, проведено на 26.04.2023 г. е снета в предходно съдебно

СЪДЪТ напомни отговорността на вещото лице по реда на чл. 291 от НК.

Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и знание.

Вещото лице К. – Поддържам експертизата, така както съм я представила. Отговорила съм на всички въпроси, които са ми поставени от съда, доколкото ми беше възможно от представените документи. От анализа, който съм направила на последната страница на експертизата е видно, че дружеството „И.-Г. БГ“ не е имало възможност да погасява задълженията към „В.“ в размер на 2 777 000 лева, т.е. не е притежавало ликвидно имущество, което е могло да бъде предмет на принудително изпълнение. В таблицата, в която е показано съотношението между краткотрайните активи и краткотрайните пасиви на "И.-Г. БГ“ се вижда, че показателите след 2012 г. рязко спадат и вече към 2013 г., 2014 г., 2015 г., виждаме, че коефициентите за ликвидност – за бърза, незабавна и абсолютна, вече са с почти нулеви показатели. Тези 2 777 000 лева по баланс са включени в задължения, свързани към свързани предприятия в графа краткосрочните задължения.

Към 2015 г. то си стои като задължение. Към края на 2015 г. това вземане е изключено от задълженията на „В.“, като няма документи на какво основание е станало това отписване, но в баланса на „И.-Г. БГ“ съществува като задължение. Както съм написала и по Закона за счетоводството, през отчетните периоди крайното салдо от едната година следва да е „начално“ в показателите за следващата година. През всичките тези години това задължение огледално е прехвърляно като задължение, както във „В.“, така и в „И.-Г. БГ“, но през 2015 г. то е налично в предприятието. Относно договора за встъпване в дълг, при условие, че не съм го видяла и не съм го прочела, аз не мога да изразявам хипотези във връзка с последиците по Закона за задълженията и договорите. Още повече, аз съм написала, че дори и да има някакви погасявания, хипотетично, те не са отразени счетоводно. След като не са отразени счетоводно, значи за мен няма погасяване на тези задължения, 2 те са налични. Би следвало ако има погасявания да се намалят задълженията , но за целия период са налични. Би следвало ако има погасяване на този заем да се намалят тези задължения, а те през целия период са налични в пълен размер. Не мога да обясня на какво основание са отписани тези 2 777 000 лева от баланса на „В.“, защото няма абсолютно никакви данни. Би трябвало да има някаква счетоводна статия, въз основа, на която са отписани, но при условие, че няма първични документи, няма счетоводни справки, от която да е видно какви операция са взети и в тази счетоводна справка трябва да има някакъв обяснителен текст на какво основание се отписват тези задължения.

Цялата документация не е представена и по Досъдебното производство и тук по делото. Аз съм работила само с тези документи, които са оповестени в Търговския регистър.

Прокурор С. – Нямам въпроси към вещото лице.

Адв. С. – Тъй като ние в съдебно заседание бяхме представили ГФО за 2005 г., а се оказва, че най-вероятно вещото лице не го е видяло и не го е съобразило. Освен това, ние бяхме посочили, че във фирменото дело се намират всички отчети и сме ги разпечатали – и за 2004 г., и за 2005 г. и 2006 г., с приходи и разходи, и са налични в електронното досие на фирмата, но данните от тях не са включени към настоящото задължение.

Вещото лице К. – Трябва да кажа, че съм проверила в Търговския регистър в електронното досие, тези отчети не са налични.

Въпрос на адв. С. – Аз съм ги разпечатал вчера.

Вещото лице К. – Както ми е поставена задачата, така отговарям.

Въпросът е зададен от 2004 г. В крайна сметка аз съм анализирала девет години, така, че тези години, предходните години едва ли са дали някакво съществено отражение.

Въпрос на адв. С. – Според мен има, тъй като има сериозен ръст на ДМА за 2005 г. и 2006 г. спрямо 2003 г.

Вещото лице К. – 2003 г. изобщо не е посочена като задача.

Адв. С. – На база данните, които се съдържат в тези отчети, приходи и разходи, баланси, аз съм изготвил една справка, с която може да се допълни справката, изготвена от вещото лице, но би трябвало вещото лице да ги провери. Представям ГФО за 2004 г., 2005 г. и 2006 г., Отчет за приходите и 3 разходите за 2004 г., 2005 г. и 2006 г., балансите. В отчета за 2004 г. се намират данните за 2003 г., които са си валидни данни, тъй като са основа за отчета за 2004 г. и могат да бъдат съпоставени тези данни, доколкото правим анализ. В приложението от 2008 г. сте цитирали едни данни, които мисля, че се разминават с данните за придобитите ДМА за тази година. Въпросът ми е свързан с инвестициите и увеличението на ДМА.

Вещото лице К. – Това е в счетоводна политика, т.е. в приложението към баланса, която се оповестява. Самата справка се нарича оповестяване и е приложение към ГФО. Аз това съм го сложила в кавички и съм го преписала едно към едно от самото приложение, което е оповестено към отчета. Тези данни, които сте посочили като дълготрайни активи, аз съм ги включила към общо за група ІІ, на стр. 4, където съм направила табличка. Абсолютно сумите са така, както вие ми ги представяте в справката. Аз няма как да кажа кои са новопридобити. Аз съм работила с данни от Търговския регистър.

Приложението към ГФО е част от баланса. Аз съм пресъздала това, което е налично към края на годината. В изготвената експертиза съм анализирала само наличните салда към края на съответната година, за активите, които са налични към съответния период. По отношение на лизинговите договори и тяхното отражение и връзката им с ДМА, много зависи какъв е видът на лизинга, дали е осчетоводен придобития актив или дали е с опция за придобиване, и съответно къде трябва да се включи. Ако е с опция за придобиване може дълготрайният актив да бъде като дълготраен актив. Има такива активи, които се плащат само лихви и като изтече срокът на договора, активът не се придобива, така че зависи как е сключен самия договор за лизинг и от това зависи как е осчетоводен. Ако е осчетоводен като придобит актив трябва да е осчетоводен в статиите за дълготрайни активи с цялата стойност и да се начисляват амортизации. В приходите няма как да бъде отразено, но в разходите са отразени сумите, които са изплащани за лизинговата вноска, която включва част от дълготрайния актив и лихвите.

Адв. С. – Нямам повече въпроси.

Подсъдимият Р. – Нямам въпроси към вещото лице.

Прокурор С. – Да се приеме заключението като компетентно изготвено.

Адв. С. – Експертизата е допусната, за да отговори на въпроси, които сме поставили. Считам, че отговорът е непълен и неточен, на базата на 4 наличните документи по делото, включително и тези, които ги има във фирменото дело в Търговския регистър, копие от което представям. Може да бъде направена справка, служебна, и да се намерят тези обявени актове.

Оспорвам като непълно и неточно заключението, и ще моля да бъде допълнено с данните от 2004 г., 2005 г. и 2006 г., за което има данни, както и да се поправят данните за 2008 г., които считам, че са представени непълно и неточно.

СЪДЪТ намира, че експертизата по делото следва да бъде приета, като вещото лице е отговорило на въпросите, поставени от съда. В тази насока ще следва да се приема експертизата

Поради изложеното

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото, изготвената съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Й. К..

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице възнаграждение от бюджета на съда в размер на 561,60 лева, съобразно представената справка -декларация СЪДЪТ намира, че не следва да се уважи искането за назначаване на допълнителна експертиза, доколкото по делото са представени писмени доказателства, от които съдът може да направи извод за относимите факти, които могат да бъдат извлечени от представените ГФО за периода 2004 г. 2006 г.

Поради изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на допълнителна експертиза по посочените от адв. С. въпроси.

Прокурор С. – По принцип държа на разпита на свидетелите. Ако има съгласие за прочитане на показанията от страна на подсъдимия и защитата, то моля да бъдат прочетени показанията .

Адв. С. – Абсолютно сме наясно с показанията на свидетелите. Наясно сме с тях. Даваме съгласие за прочитане на показанията на свидетелите. Ясни са ни последиците. Въпросът е, че не е само това. С отговора на Обвинителния акт, във връзка с основно твърдение в ОА, че не са полагани достатъчно грижи за събиране на имуществото и са останали много 5 несъбрани вземания и т.н., ние сме посочили водени дела – граждански и търговски, по които има постановени решения. Тези дела не са поискани, за да може да се види за какво става въпрос.

СЪДЪТ разясни последиците от прочитане на показанията на свидетелите Б., Д. и А. Д., регламентирани в разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК, а именно че същите показания ще се ползват при постановяване на присъдата.

Адв.С. -Ясни са ни последиците , посочени в нормата на чл. 281 ал.7 от НПК и даваме съгласие за прочитане на показанията на тези трима свидетели на основание чл. 281 ал.5 от НПК .

Подсъдимият Р.-Поддържам казаното от защитника ми и давам съгласие за прочитане на показанията .

СЪДЪТ намира, че следва да се прочетат показанията на свидетелите А. Д. Д., Д. С. Б. и Д. И. Д., дадени в хода на ДП пред орган на ДП , като на основание чл. 281 ал.5 от НПК