Протокол № 58 от 14.06.2023, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 58 гр. Смолян, 14.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Съдебни

Кристина С. Хаджиева заседатели: Розалина Др. Мизова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова и прокурора С. К. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Петър Хр. Маргаритов Наказателно дело от общ характер № 20225400200134 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – редовно призована, представлява се от прокурор С. С.

Подсъдимият А. Р. Р. – редовно призован, се явява лично и със защитника си а. С.

Свидетелят М. Н. К. – редовно призован, се явява лично Свидетелят Д. С. Б. – нередовно призован, не се явява Свидетелят А. Д. Д. – нередовно призован, не се явява Свидетелят Ю. С. И. – редовно призована, не се явява Свидетелката Д. И. Д. – редовно призована, не се явява Прокурор С. – Не намирам процесуални пречки да се даде ход на делото.

Адв. С. – Няма пречки да се даде ход на делото

Подсъдимият Р. – Няма пречки да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма пречки да се даде ход на делото.

Поради изложеното

ОПРЕДЕЛИ

1

Дава ход на делото.

Съдът сне самоличността на явилия се свидетел, както следва:

М. Н. К. – ** г., българин, българско гражданство, женен, неосъждан, без родство и дела с подсъдимия

Съдът напомни на свидетеля наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

Междувременно в залата се явява свидетелят Ю. И. , който бе изведен извън залата.

Съдът пристъпи към разпит на свидетеля М. К. – Работих във „В.“ от 15.12.2012 г. до 2015 г., април или май месец, не съм сигурен, като заместник управител през цялото време. Аз бях заместник на г-н Р. и знаех за абсолютно всичко, всичко минаваше през мен. Аз съм вършил и техническа, и финансова, и всичко. В този период „В.“ имаше да взема пари от много фирми, не само от „Инфра-Г.“, имаше от Общини, от Държавата. Конкретно от „Инфра-Г.“ мисля, че е имало, защото аз бях започнал да пускам писма до абсолютно всички фирми, които дължаха пари на „В.“, и то не по едно, по две, напомняне и молби за изплащане на задълженията към „В.“. Изпращал съм до всички, без изключение. Щом се водеше в списъка, че е длъжник, нямало е фирма или Община, която да е изключена. Единствено се опитвахме да влезем в положение на Общините, защото все пак там дълговете бяха много големи. По принцип като пуснехме писмата се надявахме от някакво съдействие от отсрещната страна. Пускали сме само писма. Само за едно дело помня, че събирахме документацията, за границата, за пътя на Рудозем, като длъжник там беше Държавата. Не помня дали се стигна до дело, но помня, че събирахме цялата необходима документация. За другите се надявахме на разбирателство, защото все пак по съдебен път нещата стават много трудно и бавно. Не знам кой е управител на „Инфра-Г.“. Това дружество не ми говори нищо. „В.инженеринг“ имаше много акционери, не мога да кажа точно кои са – имаше и фирми, имаше и физически лица, поне доколкото си спомням аз.

Не мога да кажа кои бяха фирмите. Не мога да кажа дали господин Р. е бил акционер като физическо лице или като управител на дружество. Не съм се занимавал с акциите на фирмата. Аз не си спомням нито да съм изплащал дивиденти, защото може би тогава щях да разбера на кои акционери какво се 2 изплаща. Такова нещо е нямало. През 2012 г., за да започна аз работа, с господин Р. имахме много разговори. Аз съм се занимавал преди това със строителство и винаги на работниците съм обичал да се плаща, защото в една фирма те са най-важни. Това ми беше най-важния разговор, защото бях чувал, че заради това, че работи с държавни обекти е трудно плащането на заплатите. Човекът ми даде пълен картбланш, каза, че ще ми съдейства всичко да е както трябва. Основната ни работа тогава беше по „Лот 14“, найголемият обект става въпрос, това е пътят Чепеларе – Асеновград. Това е още 2012 г. Аз като съм започнал работа, „Лот 14“ се работеше. По-точно 2012 г. съм работил като подизпълнител на „Лот 14“. Почнахме. Направихме даже списък, понеже фирмата също дължеше пари на подизпълнители, на контрагенти. Направихме един списък, който да може малко по-малко да се изчистват задълженията, които имаше фирмата към други клиенти или контрагенти. И в същото време аз започнах да се занимавам с тези пък, които имаха да дават на фирмата. Първо се надявахме на най-обикновени разговори – по телефон, на място с по-големите длъжници. Направихме един план с течение на годините как фирмата да си стъпи на краката и всичко да е наред.

В началото бях доста ентусиазиран, но се оказа, че най-големите плащанията, които имаме от Държавата, никой не знаеше кога ще се случат. Първо, имаше доста голям период, в който трябваше да се направи един опреден сертификат, по който работят едни хора, харчат се едни пари, като за да изградим това, което трябва да направим, да асфалтираме, стени да направим, трябва да се купят едни битуми, нафти и опирахме до банката да вземаме кредити, които се водят „оборотни кредити“. Запознат съм с всички кредити след 2012 г. След 2012 г. „В.“ имаше един основен кредит към „Асет Банк“.

Нямаше друга банка, която да обслужва „В.“., Аз поне незнам друга банка, само „Асет Банк“ знам, понеже получавахме много голямо съдействие от тях.

Помагаха ни, поне от Смолянския офис. Те автоматично си теглят пари и когато влезнат пари от Държавата, първо те си прибираха техните задължения, и понякога не ни вземаха това задължение и чакаха следващ транш. Не мога да кажа колко бяха заемите и с какво били обезпечени.

Основният заем беше направен много преди мен. Това, което беше заем, другото беше – вземаме го март, април и до края на годината се връщаха.

Заемът към „Инфра-Г.“ не е правен след 2012 г., не мога да кажа нищо за него. Аз не съм се ровил в нещата преди мен, не мога да кажа дали е бил 3 наличен към 2012 г. След 2012 г. мога всичко да кажа, но преди 2012 г., не мога да кажа. Никой не е плащал по-голям дълг – нито Община Рудозем, нито Държавата. Не мога да кажа кой е най-големия дълг, кой е най-малкия. По мое време аз имах право да се разпореждам с имуществото „В.инженеринг“, без да залагам и продавам. След 2012 г. аз поисках доста ново имущество, нова техника, защото освен този път, за който споменах, имахме и други обекти, извършвахме зимно поддържане, и техниката, с която работихме не всичката ми отговаряше за това, което ми трябваше. Аз винаги съм се обръщал към г-н Р. и съм правил списъци какво ми трябва, било за ремонт на техника, било за нова техника. Само с г-н Р. сме купували. Аз за продаване, не си спомням да сме продавали нещо. Даже скраб, която имаше, г-н Р. беше против да се продава. По отношение на това дали е изпратено писмо до „Инфра-Г.“ за събиране на дългове - щом едно име, без значение фирма или физическо лице, съществува в списъка с длъжници на „В.“, съм изпратил поне две писмо. Абсолютно сигурен съм, щом е в списъка на длъжниците. Аз напуснах „В.инженеринг“, когато ме изгониха 2015 г. Тогава имуществото на „В.“ не е било закупено от другите фирми. Когато напуснах аз, имуществото беше предадено на лицето Ю. И.. Лично аз съм го предавал на неговите хора.

Тогава Б. беше вече управител. Господин И. дойде и каза, че ще има нов управител и поиска от мен да му гарантирам, че ще разведа неговите хора по базите, ще им предам цялото имущество – като движимо и недвижимо. И. се легитимира като новия собственик на „В.“. Бяхме в офиса на г-н Р., който се намираше на Автогарата. Счетоводната документация прибраха те и после го закараха в С., сигурен съм. Уговорката ни беше, че ако предадем всичко, както трябва, спокойно, без нерви, и хората останат да работят във фирмата до завършване на „Лот 14“, ще им бъдат изплатени абсолютно всички заплати. Ние имахме вече готов, наш сертификат, който беше направен вече от името на нашата фирма, че тези пари като дойдат, ще бъде изплатено всичко на работниците, но с тази уговорка, ако всичко бъде предадено, без никакви проблеми, без „някой да си крадне нещо“, както бяха думите на г-н И.. В същото време ме помоли да го изчакаме до 25.12. да не почват дела за заплатите срещу него. И аз наистина, нещото за което съм най-много обиден на г-н И., е че аз станах гарант пред всичките 300 и нагоре човека, че ще им бъде всичко платено и да не се почват дела до 25.12., същата година 2015 г.

Заплати не бяха изплатени. След 25.12. 2015г като започнаха хората да пускат 4 жалби, вече се оказа, че няма срещу кого да се пускат жалби. Оценката ми за финансовото състояние на дружеството към 2015 г. е между добро и много добро състояние, като знам какви пари имаше да взема дружеството и какви имаше да дава. Аз даже се бях обзаложил с г-н Р., че до завършване на обекта „Лот 14“, фирмата ще е на печалба, защото така вървяха нещата. Не познавам Д. И.. Не си спомням такова лице да е работило във „В.“ по мое време. Всяка пролет по един и същи начин започваше годината. Зимният период, мисля, че беше Й. ден, така ние строителите го наричаме, Държавата каза, че не разрешава да се строи по пътя и се разрешаваше края на март, началото на април, като пак зависеше от метеорологичните условия. Но самите плащания на Държавата, които например сме дали сертификат още до Нова година, понякога отиваха октомври месец. Затова всяка пролет, за да започнем, да стартираме от месец април , ако е хубаво времето и ако от АПИ кажат да започнем, ни трябваха цистерни с битум – това е основната съставка на асфалта, нафта – горива за камиони, трактори, багери, и всяка година се вземаше кредит от банката, т. нар. „кредит оборотни средства“, за да можем да започнем да работим. Зимното поддържане беше по същата работа. Цяла зима поддържахме и после чакахме някой да ни плати, което плащане и то отиваше лятото. Бяхме принудени да вземаме кредит от банката, с който да започнем работа и при първият сертификат, който влезе, банките автоматично почваха да си вземат вноските, дори и без да ни питат понякога. От това, което оставаше, аз трябваше да разпределя заплати, нещо да направя, за да можем да работим, защото в същото време Държавата има наблюдатели, които не дават да спреш. Пролетта на 2015 г., не ни отпуснаха кредит.

Разиграваха ни сумати време и докато ни кажат, че няма да ни отпуснат, минаха месеци. С една служителка се бяхме разбрали да отпуснат едни заплати и аз като звъннах, защото бях пратил касиерката с необходимите документи в банката, тя ми каза: „М. какви заплати чакаш. Ние Ви продаваме“. Веднага се обадих се на г-н Р. и той в началото си помисли, че се шегувам, защото много пъти имаше такива приказки през годините, но този път беше истина. Това ни го казаха мисля април, май. По принцип прехвърлянето на фирмата стана горе-долу за 3 дена. Още тогава започнахме да търсим от друга банка да ни дадат кредит, защото в същото време от Държавата искаха да започваме работа, а реално погледнато една цистерна нафта е 30-40 хил. лв. Затова започнахме да търсим кредит от други банки, 5 защото нямаше да можем да започнем работа, а и сертификатите, които чакахме – юни, юли, август, до октомври сме стигали, нищо, че преди нова година е даден. Всички години, около 25.12. трябваше да сме платили всички вноски и такси за годината, които дължим, таксите бяха по-големи от лихвите. Винаги сме се справяли до 25.12., като най-странното беше, че в тази банка вноската не беше всеки месец. По отношение на разпродажбата на имуществото, техниката, както казах преди малко, си беше кражба, защото нови камиони, които почти ги бяхме изплатили, беше останала някаква вноска около 60 000 лева, просто изчезнаха, камиони, които е плащала „В.“.

Щом се твърди, че по моята жалба е тръгнало това дело, спокойно може да се види там, дал съм примери асфалтополагач, който втора ръка струва 200 000 лв. на пазара, той е продаден за 20 000 лв. Валяци, които струват по 85 000 лв., са продадени за 5 000 лв. Купувачът е изцяло господин И., няма други.

Той докара новия управител З. Б., представи го. Най-странното е, че техниката, която беше залог на банката, но не съм много сигурен затова, защото аз там не съм се бъркал, този кредит не е вземан по мое време, но доколкото знам, техниката му беше продадена, но по кариерите фракцията, камъните, те бяха десетки хиляди кубици. Само в Рудозем на пътя имахме 8 или 18 хил. куб. Имахме назначен пазач да го пази, защото всеки от Рудозем ходеше по-малко да си вземе, че му трябвало. Това нещо не беше продадено, но изчезна. Този сертификат, който си го бяхме направили фирмата, с който уж И. обеща, че ще плати заплатите, как беше преведен на „Иса ****“, и това не може да го разберем. Община Смолян ни дължеше 100 и колко хиляди за зимно поддържане, което си беше на името на „В.“, те също отидоха в „Иса ****“ или във фирма на г-н И.. В същото време аз лично съм звънял на синдика, който ни беше назначен, защото както обясних всички хора чакаха заплати и ми звъняха постоянно, синдика Бойков ли беше, и го питах как може да разреши продажби и пари да отиват в друга фирма, при условие, че „В.“ дължи най-малкото заплата на работниците, които са работили.