Решение № 16 от 10.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 9/2024
- Вид
- Решение № 16
- Подписан
- 10.03.2025
- В сила
- 10.04.2025
- Състав
- Борислав Александров Илиев
Други актове по делото
- Определение № 15 от 15.01.2024 · Десислава Ангелова Ралинова
- Определение № 52 от 15.02.2024 · Борислав Александров Илиев
- Определение № 95 от 14.03.2024 · Борислав Александров Илиев
- Разпореждане № 163 от 14.03.2024 · Борислав Александров Илиев
- Разпореждане № 245 от 16.04.2024 · Борислав Александров Илиев
- Протокол № 113 от 19.06.2024 · Борислав Александров Илиев
- Протокол № 156 от 01.10.2024 · Борислав Александров Илиев
- Протокол № 213 от 25.11.2024 · Борислав Александров Илиев
- Протокол № 32 от 11.02.2025 · Борислав Александров Илиев
- Разпореждане № 201 от 25.03.2025 · Борислав Александров Илиев
- Разпореждане № 208 от 27.03.2025 · Борислав Александров Илиев
- Решение № 57 от 08.05.2025 · Борислав Александров Илиев
- Разпореждане № 411 от 06.06.2025 · Илиана Георгиева Димитрова Васева
- Разпореждане № 83 от 11.02.2026 · Борислав Александров Илиев
Цитирани разпоредби
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.369, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 107 · Закон за движението по пътищата
- чл. 108, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113 и 114 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113 и 114 · Закон за движението по пътищата
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.2,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.68 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- Чл. 380 ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.557,ал.1 и сл. · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "a" · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл.558, ал.7 · Кодекс за застраховането
- чл. 588 · Кодекс за застраховането
- чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл.342,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343,ал.1,б."б" · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 16 гр. Пазарджик, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20245200900009 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.557,ал.1 и сл. от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД и чл.68 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявена искова молба от om М. Д. Ц., ЕГН **********, адв. Г. Й., член на САК. срещу „Гаранционен Фонд“,гр. София 1000, представлявано от М. К. - председател на управителния съвет с посочено правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД и цена на исковете 60 000 лв. (шейсет хиляди лева) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2 927,08 лв. (две хиляди деветстотин двадесет и седем лева и 08 ст.) - обезщетение за имуществени вреди; ведно със законните лихви до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 08.02.2023 г., около 08:30 часа, в гр. В., на кръстовището между ул.“Д. Б." и ул. “Д-р Д.”, е настъпил пътен инцидент при който л.а. марка “Пежо”, модел “307”, с per. № , управляван от К. В., при извършване на маневра “десен завой", не пропуска и блъска пресичащата пешеходка М. Ц.. Преди да настъпи инцидента ищцата е преминала половината от платното за движение, като ударът е настъпил поради проявеното невнимание от страна на водача на л.а.
За пътния инцидент е съставен Констативен протокол с пострадали лица № 2023-103755/08.02.2023 г.. по описа на РУ на МВР Велинград. За процесния пътен инцидент е образувано ДП № 8/2023 г, по описа на РУ на МВР Велинград.
Вледствие на пътния инцидент тежко е пострадала доверителката му , откарана по спешност в “М. - ВЕЛИНГРАД” - ЕООД, където била хоспитализирана за периода от 08.02.2023 г., до 14.02.2023 г. След като била прегледана лекарите установили, че пострадалата е получила следните травматични увреждания: Счупване на тазобедрена става вляво; Поради полученото тежко счупване на таза, на 18.08.2021 г., пострадалата била подложена на оперативна интервенция, при 1 която е извършена кръвна репозиция и фиксация на фрактурата. След изписването й от лечебното заведение пострадалата продължава лечението и възстановяването си в домашни условия. За период от 4 месеца доверителката му е напълно обездвижена. на легло, като за нея се грижели нейните близки. Поради множеството фрактури, пострадалата е подложена на интензивна антитромботична профилактика. Вследствие на получените счупвания, пострадалата страдала от поС.ни болки областта на таза, придружени с изтръпване в областта на слабините и крайниците.
След първите четири месеца, ищцата започнала да се придвижва, но единствено с помощни средства. При изправяне и продължително движение същата изпитва изключително силни болки в областта на тазобедрената става, със слабост в целия крайник.
Това налага близките й да я обслужват и съдействат денонощно, дори и в елементарните битови и физиологични нужди. Влошеното й здравословно съС.ие налагало да бъде ангажирано медицинско лице, което ежедневно (в продължение на един месец след изписването от болница) да й инжектира - противосъсирващ медикамент.
На 27.04.2023 г., пострадалата била хоспитализирана В “МБАЛ- ВЕЛИНГРАД” ЕООД, където била подложена на нова оперативна интервенция, при която частично е извадена поставената метална остесинтеза. Ищцата преминала тежко през втората интервенция, тъй като била седирана единствено с местна упойка, от което усещала много силни болки повреме и след операцията.
На 01.06.2023 г., доверителката му била приета в “С. - НАЦИОНАЛЕН КОМПЛЕКС'’ ЕАД, Ф.. При постъпването й в болничното заведение, лекарите установили, че ищцата страда от силни болки и ограничени движения в лява колянна става, затруднена походка, особено при натоварване и оток в областта на счупването. В болничното заведение пострадалата била подложена на комбинирана физикална терапия.
Към днешна дата пострадалата се придвижва с помощта на патерица, тип “Канадка".Ежедневно изпитва болки в областта на счупването както при статично, така и при динамично натоварване.
Процесният инцидент и получените от пострадалата травми се отразили негативно на психическото съС.ие на ищцата. Първиият месец след инцидента, постралата страдала от безсъние и и се налага да употребява обезболяващи и сънотворни медикаменти. След инцидента била потисната, оплаквала се от понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието, нежелание да разговаря с хора, цялостна отпадналост на организма, изживявала тежко безпомощното си съС.ие, тъй като трудно приемала факта, че се налага поС.но да ангажира близките си. във връзка с битовите си нужди. Положението й се влошило допълнително, предвид обстоятелството, че съпругът й заболял от тежка болест, която налагало да бъде обслужван и да бъдат полагани грижи, които се поели от доверителката му.
Всичко това създава за ищцата чувство за несигурност и безизходица. Страх я е. че няма да се възстановя напълно, ще остане инвалидизирана и ще прерасне от опора в тежест за семейството си.
Във връзка с процесния пътен инцидент, пострадалата е направила разходи в размер на 2 927,08 лв. (две хиляди деветстотин двадесет и седем лева и 08 ст.), за заплащането на проведените оперативни интервенции, болничния и възстановителния престой на пострадалата.
Видно от приложения Констативен протокол с пострадали лица № 2023- 1037-55/08.02.2023 г., по описа на РУ на МВР Велинград, и от Справка с Из. № 24-01-5/05.01.2024 г., л.а. марка “Пежо", 2 модел “307", с per. № към датата и часът на пътния инцидент 08.02.2023 г.. около 08:30 часа, няма валидна застраховка "Гражданска отговорност".
С Молба с Вх. № 24-01-138/21.03.2023 г., доверителката му е завела писмена претенция, на основание чл. 380 от КЗ, с която е поискала изплащането на застрахователно обезщетение от ответника.
Въпреки, че предвидения в КЗ. тримесечен срок за окончателното произнасяне по претенцията, изтече на 21.06.2023 г., към настоящия момент ответното дружество не е заплатило дължимото се от пострадалата обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди.
Моли да се осъди „Гаранционен Фонд“, Булстат 121446665, да заплати на М. Д. Ц., застрахователно обезщетение в размер на 60 000 лв. (шейсет хиляди лева), ведно със законната лихва от 21.03.2023 г., датата на която е отправена доброволната покана до застрахователя, по реда на чл. 380 КЗ, до окончателното плащане на дължимата сума за претърпените от нея неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП ,както и застрахователно обезщетение в размер на 2 927,08 лв. (две хиляди деветстотин двадесет и седем лева и 08 ст.), ведно със законната лихва от на завеждането иа настоящата искова молба, до окончателното плащане на дължимата сума за претърпените от нея имуществени вреди.
На основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, на страната се оказва безплатна адвокатска помощ. Това мотивира искането по чл.38 ал.2 от ЗА , в случай че ответната страна бъде осъдена за разноски, съдът да определи на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ, при условията на същия законов текст, адвокатско възнаграждение. Представя банкова сметка на пострадалата:
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника ГФ“Булстрад“ гр.София ,чрез юрк.Д.Я.. Прави възражение по чл.369, ал.1 ГПК,като счита, че настоящия спор следва да се разглежда по общия ред, тъй като не е налице спор, свързан с търговска сделкаОспорва изцяло исковите претенции - по основание и по размер, като прекомерно завишени и моля същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.Липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него.При условията на евентуалност оспорва изцяло твърдения от ищците механизъм, въпреки че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това същия няма и материална доказателствена сила за настоящия съд.
Въпреки, че е официален документ Констативният протокол с пострадали лица в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, съставен изцяло по данни само на пострадалите, няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на пострадалите пред длъжностното лице-издател. Поради това, същият няма и материална доказателствена сила за настоящия съд. В протокола не е описан механизъм и причини за настъпване на ПТП. Така съставен документът не може категорично да установи дали въобще е настъпило ПТП и дали вина за него има посочения от ищеца водач.Съгласно трайно утвърдената практика на ВКС, обобщена с решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., I т. о. на ВНС 3 протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. Твърди,че протоколът притежава единствено формална доказателствена сила, която би обвързала Съда и той да приеме, че автор на протокола е лицето, сочено за негов съставител. Не са представени доказателства с оглед установяване на виновното противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението на пострадалите.При условията на евентуалност, в случай, че бъдат отстранени нередностите в исковата молба оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП.Твърди, че в процесния случай не са налице основание за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд поради наличие на случайно събитие по отношение на твърдения водач на МПС, тъй като М. Д. Ц. е пресякла внезапно коридора му на движение, без да е изпълнил изискванията на ЗДВП, се е явявала непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП е било абсолютно непредотвратимо от страна на водача на л.а./т.а. В тази връзка смятам, че съобразно постановките, дадени в т. 5, б. "б" от Тълкувателно решение № 106/1982 г. на ОСНК на ВС, водачът на моторно превозно средство не носи наказателна отговорност, когато в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността. В тази връзка е и посоченото в т. 5 на Тълкувателно решение № 28/1984 г. на ОСНК на ВКС, където изрично е посочено, че когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.
Оспорва всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Счита, че не са налице доказателства за водача на МПС, да е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено произшествието и да е настъпил вредоносният резултат за ищеца.
Отговорността от непозволено увреждане, съгласно чл. 45 от ЗЗД възниква тогава, когато пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на едно конкретно лице, са настъпили вреди - имуществени и/или неимуществени, в патримониума на увреденото лице. Фактическият състав на деликтната отговорност включва четири кумулативни елемента противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина, която съгласно чл. 45 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. Не споря, че при деликтната отговорност, вината се презюмира, за да се ангажира отговорността на неустановения водач, но при условията на евентуалност оспорвам, че в случая неговото поведение е противоправно.
Разпечатката съдържа 28 от 142 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7de0445e-0de5-4247-8e46-0afb16945563