Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 133 от 20.04.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 81/2023
Вид
Решение № 133
Подписан
20.04.2023
Състав
Георги Йовчев, Даниела Илиева Писарова, Николина Петрова Дамянова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.436 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Варна, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000081 по описа за 2023 година за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, чрез адв.М.Г., срещу решение №87/06.12.2022г., постановено по т.дело №180/2021г. на ОС –Силистра, в частта, с която е уважена претенцията на Г.

В. Н., ЕГН **********, с правно основание чл.432 КЗ и чл.497 КЗ вр.чл.86 ЗЗД, за осъждане на застрахователя да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на брата на ищеца – Н. Н., до размера от 50 000 лева както и в частта на присъдената законна лихва върху обезщетението, в размер на 2 194 лева, за периода от 17.06.2021г. до предявяване на иска на 16.11.2021г.

В отхвърлителната част решението не е предмет на обжалване.

Въззивникът излага, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и вместо това отхвърляне на иска ведно с последиците от това по отношение на сторените разноски.

В жалбата се излага, че съдът е игнорирал възражението на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалото лице, което е довело до постановяване на неправилно решение. Допуснато е процесуално нарушение на съда, който не е разгледал правопогасяващото възражение за 1 съпричиняване, съответно не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е стигнал до неправилни изводи по същество. Прави се довод, че съдът неправилно е приложил материалната разпоредба на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне справедлив размер на обезщетение. Твърди се, че по делото не е установена трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия му брат и претърпените от това продължителни болки и страдания. Постановеното решение е в противоречие с пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, където е предвидено ограничение в размера на обезщетението до 5 000 лева за по-широкия кръг родственици.

Въззивникът счита, че поради недължимост на главното вземане, на ищеца не се дължат и обусловените от това лихви и разноски. Претендира сторените във въззивното производство разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна Г. В.

Н., чрез адв.Десислава Борисова, за неоснователност на въззивната жалба.

Оспорва се възражението на застрахователя, че съдът не е отчел при определяне размера на обезщетението релевираното от ответника възражение за съпричиняване. Напротив, твърди се, че съдът е коментирал изслушаната в тази насока техническа експертиза като правилно е приел, че не се установява основание по чл.51, ал.2 ЗЗД. Сочи, че съдът е обсъдил в съвкупност събраните гласни доказателства и психологическа експертиза, за да достигне до извод за наличието на трайна дълбока и емоционална връзка между починалия и неговия брат в контекста на постановките в ТР №1/2018г. на ОСГНТК на ВКС. По отношение възражението за неприлагане на пар.96 от ДР на ЗИД на КЗ, страната сочи, че доколкото вредите са настъпили на 21.07.2020г., то на основание пар.22 от ДР на КЗ, по отношение на същите е неприложим цитирания в жалбата лимит на отговорност на застрахователя.

Твърди се, че принципът за справедливост е спазен при определяне размера на обезщетението. Поради това се претендира потвърждаване на съдебното решение в обжалваната част ведно с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът ЗД БУЛ ИНС АД, София, не се явява, но депозира молба, с която поддържа въззивната жалба на изложените основания.

Въззиваемата страна, представлявана от адв.Борисова и адв.Н., поддържа отговора на въззивната жалба и нейната неоснователност.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба на Г. В. Н., ЕГН**********, с.А., общ.Силистра, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, София, за осъждане на ответното дружество, в качеството му на застраховател на Гражданската отговорност на виновния за ПТП на 16.09.2020г., водач на л.а.Ауди А3 с ДК №СС 2951 АТ, П. П. Е., който при управление на собствения си автомобил причинил по непредпазливост смъртта на Н. В. Н., ЕГН **********, от с.Б., обл.Силистра, да заплати на ищеца сумата от 80 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, 2 претърпени от смъртта на неговия брат Н.Н., ведно със законната лихва от датата на деликта до предявяване на иска на 16.11.2021г. и законната лихва до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба се твърди, че ищецът претърпял от смъртта на брат си Н. Н., настъпила при ПТП на 16.09.20г., виновно причинена от П. Е. при управление на л.а.Ауди А3, силно страдание и мъка, които са основание за обезщетяването му от застрахователя на ГО на виновния водач, действаща към момента на настъпване на ПТП, в размер на 80 000 лева ведно с лихвите от момента на деликта до предявяване на иска както и този момент до окончателното изпълнение на задължението от застрахователя. Твърди се, че вината на водача на л.а. Е. е установена с влязла в сила присъда по НОХД №109/2021г. на ОС-Силистра. Твърди се предявяване на застрахователна претенция пред застрахователя на ГО на водача и получен отказ от м.март 2021г., което обуславя интерес от предявения пряк иск по чл.432 КЗ.

Претендират се и лихви за забавено изпълнение както и лихвите, дължими от деликвента, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението.

В срока за отговор е постъпило становище на ответното дружество ЗД БУЛ ИНС АД, чрез адв.М.Г. от САК, с което се оспорва основателността на иска. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение на ГО на водача на Ауди А3 както и валидността на застраховката към датата на ПТП.

Твърди, че за настъпване смъртта на Н. Н., последният е допринесъл и сам, тъй като е управлявал л.а. Волво с рег.№СС7576 АР без поставен обезопасителен колан. Поддържа се възражение и срещу размера на претендираното с исковата молба обезщетение като завишено и неотговарящо на принципа на справедливост в чл.52 ЗЗД. Оспорва наличието на действително претърпени от ищеца вреди от смъртта на пострадалия Н., тъй като отношенията между братята било обичайно и не се характеризира с изключителността по смисъла на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Претендира отхвърляне на иска, а евентуално уважаването му до по-малък размер ведно с присъждане на разноските.

Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, в пределите на въззивното производство, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от 3 легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител.

Съдът намира, че с оглед направените с жалбата оплаквания и становището в отговора на жалбата не са налице основания за служебно събиране на доказателства и даване указания на страните да ангажират такива във връзка с приложението на императивни правни норми. Страните не правят доказателствени искания.

Решението на СОС се обжалва изцяло в осъдителната част, т.е. до присъдения на ищеца размер на обезщетение от 50 000 лева ведно с лихвите и разноските.

Тъй като страните не са оспорили конкретните събрани пред първата инстанция доказателства и не са искали събиране на нови такива, въззивният състав въз основа на приобщените доказателства, намира че от същите се установяват релевантните за спора факти.

От изслушаната и кредитирана от съда Съдебно-психологическа експертиза /на л.64/ се установява, че след смъртта на Н. Н., неговият брат Г.

Н., проявил депресивни симптоми с лека към умерена тежест с изразена соматизация, изразяваща се в неспокоен сън с чести пробуждания, рязко вдигане на кръвно и начален стадий на диабет. В резултат от преживения стрес, симптомите на протрахирано депресивно разстройство са достигнали до тези прояви на психосоматизация /т.е. изразени на телесно ниво/.

Характеризират се и с отслабени съпротивителни сили на организма. Налице е симптоматиката на посттравматично стресово разстройство – тежко нарушен сън, страх от пресичане, ангажиране на мислите със смъртта на починалия брат, страх от смъртта, връщане към спомени от миналото, тревожност за бъдещето, загуба на кураж и увереност. Преди смъртта на Н., ищецът бил в добър житейски баланс – подреден и хармоничен вътрешен свят, увереност поради вземане на решения за себе си и за семейството. След трагичното събитие интензивността на претърпените тревожност и напрежение са достигнали своя максимум като са приели клинична характеристика на остра стресова реакция с преживявания в зоната на несправедливост и остра тъга. Реакцията на скръб при освидетелствания е в рамките на нормалното, но с елементи на атипичност. В тази връзка вещото лице сочи, че ищецът е станал затворен в себе си, с повишена ранимост, с мрачно и потиснато настроение, с висока интензивност на тревожност, невъзможност да изпита радост, усеща празнота в душата, затруднения да се справи със ситуацията, безпомощност, проблемно ангажиране при решаване на ежедневните задачи. Ищецът е претърпял и разстройство в адаптацията – страда, изолира се социално, въпреки подкрепящата среда на семейството си.

Налице са данни за чести кошмарни сънища. Всичко това вещото лице определя като смесена тревожно депресивна реакция. Ищецът е дестабилизиран емоционално. Установените преживявания от загубата показват, че същите са се капсулирали и ищецът не може адекватно да ги 4 преработи. В устните си обяснения вещото лице потвърждава констатацията, че това състояние на ищеца се дължи именно на преживения шок от смъртта на по-малкия му брат.

От Комплексната съдебнотехническа и медицинска експертиза се установява, че ПТП, при което загинал брата на ищеца настъпило на пътя Силистра –Алфатар, когато при предприемане на изпреварване на няколко движещи се пред него автомобили/в колона/, водачът на л.а.Ауди А3, П. Е. не могъл да намали скоростта и да се включи вдясно в колоната автомобили и почти челно се сблъскал с насрещно движещия се в насрещна лента, в обратна посока Алфатар –Силистра, л.а. Волво V40, управляван от Н. Н. като в резултат от сблъсъка настъпила на място смъртта на последния. Според експертизата, Н. се движел в своята лента за движение като катастрофата настъпила поради действията на насрещно движещия се автомобил, управляван от П. Е.. Последният се движел със скорост от поне 163 км./ч., а другият водач – около 90 км./ч. Към момента на удара скоростта на л.а.Ауди А3 била 140 км./ч. Непосредствена причина за настъпване на ПТП на 16.09.2020г. е извършената от водача на л.а.Ауди с рег.№СС 2951 АТ маневра за изпреварване в участък, където това е забранено с хоризонтална маркировка както и много високата за участъка скорост на движение, невъзможността за владеене и отклоняване на автомобила вдясно.

Същевременно е направена констатация, че в насрещно движещия се автомобил водачът не е бил с поставен обезопасителен колан. Според заключението, П. Е. е имал възможност да предотврати катастрофата ако е управлявал автомобила с максималната за този участък скорост около 90 км./ч. и като не предприема маневра изпреварване. Насрещният водач не е могъл да предотврати настъпването на катастрофата, не е имал нужното време да отклони автомобила - при конкретните условия и двамата водачи не са могли да избегнат удара. Автомобилите, управлявани от тях са били изправни. Пострадалият Н. Н. е починал в резултат от съчетана травма гърди –корем. Причинени са: контузия на гръден кош, многофрагментно счупване на гръдна кост и ребра двустранно с дислокация и разкъсване на междуребрените мускули, контузия на белите дробове с множество дупчести дефекти, хемоторакс, разкъсване на перикардната торбичка, контузия на корема с разкъсване на черния дроб, дислоцирано счупване на лява предмишница, счупване на ДТС, множество механични увреждания на лицето, гърдите, корема, горните и долните крайници. Непосредствената причина за смъртта е тежката гръдна травма с несъвместимо увреждане на гръдния кош и белите дробове с обилен кръвоизлив, разкъсването на перикарда и руптурата на черния дроб. Лицето няма характерните белези по тялото от поставен предпазен колан, поради което вещото лице констатира, че вероятно не е бил поставен такъв.