Определение № 529 от 24.07.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 529 гр. Варна, 14.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000081 по описа за 2023 година за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.248 ГПК.

Постъпила е молба вх.№4271/09.06.2023г. на Г. В. Н. чрез адв.Д.Б., за изменение на постановеното решение №133/20.04.2023г. по в.т.дело №81/2023г. на ВнАС в частта за разноските на насрещната страна, възложени на въззиваемия Н., с намаляването им. Страната излага, че въпреки направеното от него възражение за прекомерност на претендирано адв.възнаграждение, съдът е присъдил на въззивника ЗД БУЛ ИНС АД разноски в пълен размер от 6 360 лева, на основание чл.78 ГПК.

За да се произнесе по искането съдът констатира, че молбата е подадена от надлежна страна, чрез упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок, на 09.06.2023г., като същата е допустима.

Разгледана по същество съдът намира молбата по чл.248 ГПК за основателна поради следното:

С решението си по спора съдът е отменил решението на първата инстанция - №87/06.12.2022г., постановено по т.дело №180/2021г. по описа на Окръжен съд – Силистра, в обжалваната част, в която съдът е осъдил ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, София да заплати на Г. В. Н., ЕГН **********, с.Айдемир, общ.Силистра, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат Неделчо В.Н., настъпила при ПТП на 16.09.2020г., виновно причинена от Преслав Енчев като водач на застраховано при ответното дружество МПС л.а.Ауди А3 с ДК№ СС 29 51 АТ, в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва от 16.11.21г. до окончателното изплащане както и мораторна лихва в размер на 2 194 лева, начислена за периода от 17.06.2021г. до предявяване на иска на 16.11.2021г. като вместо това отхвърлил иска на Г.

1

В. Н., ЕГН **********, с.Айдемир, общ.Силистра, срещу ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, София, за осъждане на застрахователя на Гражданската отговорност на виновния за ПТП на 16.09.20г. водач Преслав Енчев, който при управление на л.а.Ауди А3 с ДК №СС 2951 АТ, причинил смъртта на брата на ищеца – Неделчо В.Н., да заплати обезщетение за неимуществени вреди до размера от 50 000 лева ведно със законната лихва от 16.11.21г. до окончателното изплащане. В останалата отхвърлителна част решението на СОС е влязло в законна сила.

С решението си въззивният съд е осъдил ищеца/въззиваем да заплати на въззивника З Д БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, София, сторените от последното във въззивното производство разноски за адв.възнаграждение в размер на 6 360 лева с ДДС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Оплакването в сезиращата молба по чл.248 ГПК е, че съдът не е разгледал направеното от въззиваемия възражение за прекомерност на претендирано от насрещната страна адв.възнаграждение съгласно чл.78, ал.5 ГПК.

Действително, съобразно изхода на спора, разноски за производството се следват на въззивника поради отхвърляне на иска. С молба от 16.03.2023г.

ЗД Бул Инс АД е представил списък по чл.80 ГПК с приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между страната и адв.М. Г. от САК за сумата от общо 6 360 лева с вкл. ДДС както и удостоверение за регистрация на пълномощника по ЗДДС. В съдебно заседание при представяне на списъците по чл.80 ГПК, въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на претендирания адв.хонорар. Направен е довод, че в първоинстанционното производството застрахователят е бил представляван от ю.к., а във въззивното производство не е осигурил личното си явяване в открито заседание. Молят определеното на страната възнаграждение да бъде определено в размерите за ю.к. възнаграждение.

Установява се, че в първоинстанционното производство страната е била представлявана от адв.М.Г., с приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Последният е осъществил процесуална защита, макар да не се е явил в открито заседание.

Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатено от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди понисък размер разноски, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер.

Неоснователно съдът намира искането за определяне размер на адв. възнаграждение в размери, предвидени за ю.к.възнаграждения поради 2 осъществена процесуална защита на застрахователя едновременно от адвокат и ю.к. На първо място, страната е претендирала единствено адв.възнаграждение и такова е дължимо предвид осъществената реална защита посредством изготвяне на отговор и становища по иска, макар без явяване на пълномощника в открито заседание. На следващо място, начинът на определяне размерите на двете възнаграждения /за адвокат и ю.к./, почиват на различни регулации – в единия случай е от значение договорът, сключен между адвоката и страната, а в другия размерът се определя от съда съгласно чл.78, ал.8 ГПК, в предвидените размери по чл.37 от ЗПрП и чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Недопустимо би било кумулиране и на двата вида възнаграждение.

Възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение може да се направи до даване ход на устните състезания в инстанцията, за която са направени тези разноски и съдът констатира, че такова е надлежно упражнено от проц.представител на насрещната страна.

При изчисление на минималния размер на възнаграждение съобразно обжалваемия интерес на страната от 50 000 лева, съдът достига до извод за прекомерност на договорения в размер на 6 360 лева с ДДС адв.хонорар, при отчитане липсата на правна и фактическа сложност по делото. Съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, размерът на възнаграждението възлиза на 5 580 лева с ДДС. В този смисъл искането е основателно и следва да бъде уважено до този размер. Съдът отчита липсата на реален обжалваем интерес в частта за мораторните лихви, поради което не включва същите като формиращи размера на възнаграждението по чл.36 ЗА. При определянето му съдът не може да слезе под предвидения в цит. Наредба минимум. Молбата за намаляване на възложените на ищеца разноски следва да бъде уважена съобразно изложените мотиви.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение №133/20.04.2023г., постановено по в.т.дело №81/2023г. по описа на Апелативен съд –Варна в частта, в която Г. В. Н., ЕГН ********** е осъден да заплати на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, София, сторените във въззивното производство разноски за адв.възнаграждение като намалява същите от 6 360 лева до размера на 5 580 лева, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.5 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване съгласно чл.248, ал.3 ГПК пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4