Разпореждане № 146 от 20.08.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 1585/2025
- Вид
- Разпореждане № 146
- Подписан
- 20.08.2025
- В сила
- 20.08.2025
- Състав
- Невин Шакирова
Други актове по делото
- Определение № 4005 от 22.08.2025 · Снежанка Николова, Невин Шакирова, Елизабет Петрова
- Определение № 4178 от 18.09.2025 · Емил Томов, Невин Шакирова, Драгомир Драгнев
- Определение № 4275 от 24.09.2025 · Емил Томов, Невин Шакирова, Драгомир Драгнев
- Разпореждане № 163 от 30.09.2025 · Невин Шакирова
- Определение № 4452 от 02.10.2025 · Емил Томов, Невин Шакирова, Драгомир Драгнев
Цитирани разпоредби
- чл. 282 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 282, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 282, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 282, ал. 4 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 282, ал. 4 и ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 398 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 398, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 402, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 403, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 181 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 146 гр. София, 20.08.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:
Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002101585 по описа за 2025 година
Невин Шакирова, съдия-докладчик по гр.д. № 1585/2025 г. по описа на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, като разгледах подадената на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК молба вх. № 15416/20.08.2025г., установих следното:
Производството е образувано по касационна жалба на „Ф. – П. Т.“ О., подадена чрез процесуални представители адв. Г. Г. и адв. Л. Г. и по касационна жалба на С. В. Б., подадена чрез процесуален представител адв. И.
Ц. против различни части на решение № 606 от 19.12.2024г., постановено по в.гр.д. № 700/2024г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
С обжалваното въззивно решение след частична ревизия на първоинстанционно решение № 164/29.04.2024г. постановено по гр.д. № 768/2023г. по описа на Районен съд – Петрич, на основание чл. 200, ал. 1 от „Ф. – П. Т.“ О., ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на С. В. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата от 52675 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от множество увреждания на здравето и счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза - фрактура на сакрума в дясно, фрактура на първи опашен прешлен, многофрагментна фрактура на долно рамо на лява пубична кост, диасхиза на лява сакроилиячна става, ретроперитонеален хематом, получени вследствие трудова злополука, настъпила на 10.03.2022г. при изпълнение на трудовите му задължения, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука – 10.03.2022г. до окончателното плащане на сумата, както и е отхвърлен предявеният от С. В. Б. с ЕГН [ЕГН] срещу „Ф. – П. Т.“ О., ЕИК[ЕИК] иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 235.65 лева, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди – реална загуба под формата на платени разходи във връзка с лечението, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука – 1
10.03.2022г. до окончателното плащане на сумата.
С молба от 20.08.2025г., жалбоподателят „Ф.-П. Т.“ Е., чрез процесуален представител адв. Л. Г. отправя искане за спиране изпълнението на обжалваната от него част от въззивното решение и въз основа на внесена по сметка на Районен съд – Петрич сума в размер на 67716.01 лева с нареждане от 29.06.2023г.
Съгласно чл. 282, ал. 2 от ГПК при направено искане от жалбоподателя за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение, последният е задължен да представи надлежно обезпечение. Размерът на това обезпечение зависи от вида на притезанието, като по решения за парични притезания, обезпечението е в размер на присъдената сума – чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. В този смисъл са и мотивите към ТР № 8 от 31.10.2012г. по тълк.д. № 8 от 2012г. на ОСГК на ВКС.
В конкретния случай молбата за спиране не е придружена с доказателство за внесено обезпечение, а позоваването на молителя на внесената по сметка на РС – Петрич сума в размер на 67716.01 лева с платежно нареждане от 29.06.2023г. е неотносимо към преценката на съда в рамките на производството по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Тази сума е внесена от жалбоподателя /ответник в първоинстанционното производство/ в подкрепа на искането му по чл. 398, ал. 2 от ГПК за замяна на допуснатото от съда обезпечение със залог в пари по чл. 180, ал. 1 и чл. 181 от ЗЗД. С определение от 30.06.2023г. по гр.д. № 768/2023г. по описа на РС – Петрич това искане на ответника е удовлетворено като е допусната замяна на обезпечението на предявените от С. В. Б. срещу „Ф. – П. Т.“ О., ЕИК[ЕИК] искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, с цена 67716.01 лева, чрез налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху банкови сметки на дружеството със залог върху внесената парична сума по набирателната сметка на Районен съд – Петрич в размер на цената на исковете.
Няма процесуална законова основа, която да дава основание за извод за тъждество между внесената от страна по делото парична сума като залог по чл. 398, ал. 2 от ГПК и изискуемото обезпечение по чл. 282, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Съотношението между двете обезпечения се изразява в това, че действително и двете са парични гаранции, но се използват в различни процесуални фази на гражданския процес и имат различна правна природа, цел и правни последици. Така, процесуалният етап, на който залогът по чл.
398, ал. 2 от ГПК е допустим е при или след допускане на обезпечение на иск, а обезпечението по чл. 282, ал. 2 от ГПК е допустимо след постановяване на въззивното решение и при неговото касационно обжалване; целта на залога по чл. 398, ал. 2 от ГПК е да замени един вид вече допуснато обезпечение с друг по искане на една от страните по спора, а целта на обезпечението по чл. 282, ал. 2 от ГПК е да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, когато жалбоподателят смята, че касационната му жалба е основателна /в този смисъл и мотивите към ТР № 6 от 23.10.2015г. по тълк.д. № 6/2014г. на 2
ОСГТК на ВКС/; инициативата за замяната по чл. 398, ал. 2 е на ответника по делото, а за искането за спиране по чл. 282, ал. 2 от ГПК е на жалбоподателя /страната, която обжалва въззивното решение/; формата на гаранцията по чл.
398, ал. 2 от ГПК може да е залог в пари или ценни книжа /чл. 180-181 от ЗЗД/, а тази по чл. 282, ал. 2 от ГПК е парична гаранция, определена от съда; правната последица от искането по чл. 398, ал. 2 от ГПК е замяна на обезпечителната мярка с паричен залог, а от искането по чл. 282, ал. 2 от ГПК – спиране на изпълнението на въззивното решение. Различен е също обхвата на съдебната преценка – при замяната по чл. 398, ал. 2 от ГПК съгласие на другата страна не е необходимо, а по искането за спиране по чл. 282, ал. 2 от ГПК съдът преценява дали да допусне спиране на изпълнението на въззивното решение или не. Залогът по чл. 398, ал. 2 от ГПК е алтернатива на обезпечителната мярка, която ответникът може да предложи, за да избегне вече допуснатата от съда мярка /възбрана, запор и др./. Той действа в рамките на обезпечителното производство, преди да е решен спорът по същество.
Обезпечението по чл. 282, ал. 2 от ГПК е условие за спиране на изпълнението на вече постановено въззивно решение, което се обжалва. То има временен характер – докато трае касационното производство. И двете гаранции служат за защита на интересите на насрещната страна, но залогът по чл. 398 от ГПК има превантивен характер, а обезпечението по чл. 282 от ГПК е последващ инструмент за корективна намеса в хода на висящия гражданскоправен спор.
Доколкото заложената парична сума се депозира по сметка на съд, процесуалния закон въвежда специални правила относно размера на заложената парична сума и условията за удовлетворяване на залогоприемателя, респ. връщането й на залогодателя. В първия случай отмяната на обезпечението става въз основа на влязло в сила определение на съда, допуснал замяната /чл. 402, ал. 3 от ГПК/ и ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди /чл.
403, ал. 1 от ГПК/. В този случай представената гаранция се освобождава по молба на заинтересованата страна до съда, допуснал обезпечението от специалната банкова сметка на този съд. Във втория случай обезпечението се задържа ако касационната жалба е оставена без уважение и ако носителят на вземането предяви иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението, а когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено /чл. 282, ал. 4 и ал. 5 от ГПК/ от специалната сметка на ВКС.
Следователно внесената като залог парична сума по чл. 398, ал. 2 от ГПК от касатора по сметка на Районен съд – Петрич има различна правна природа, предназначение и правни последици, поради което не съставлява надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2, изр. 2 от ГПК, нито може да послужи за целите на исканото спиране.
Ето защо на молителя следва да се даде възможност в подкрепа на искането за спиране да внесе по специалната сметка на ВКС парична гаранция в размер на 3 присъдената сума от 52675 лева.
Мотивиран от изложеното,
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на молителя „Ф. – П. Т.“ О., ЕИК[ЕИК], чрез процесуален представител адв. Л. Г. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото разпореждане да представи по делото доказателство за внасяне на обезпечение в размер на сумата от 52675 лева по специалната сметка на Върховен касационен съд.
Молбата да се докладва за произнасяне след постъпване на сумата, респ. след изтичане на предоставения срок за изпълнение.
Съдия при Върховен касационен съд: _______________________ 4