Определение № 4178 от 18.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4178 гр. София, 18.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002101585 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фен – Пласт Трейд“ ООД, подадена чрез процесуални представители адв. Г. Г. и адв. Л. Г. и по касационна жалба на С. В. Б., подадена чрез процесуален представител адв. И. Ц. против различни части на решение № 606 от 19.12.2024г., постановено по в.гр.д. № 700/2024г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

С обжалваното въззивно решение след частична ревизия на първоинстанционно решение № 164/29.04.2024г. постановено по гр.д. № 768/2023г. по описа на Районен съд – Петрич е постановено друго, с което на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „Фен – Пласт Трейд“ ООД, ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на С. В. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата от 52675 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от множество увреждания на здравето и счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза, получени вследствие трудова злополука, настъпила на 10.03.2022г. при изпълнение на трудовите му задължения, ведно със законната лихва считано от датата на трудовата злополука – 10.03.2022г. до окончателното плащане на сумата, както и е отхвърлен предявеният от С. В. Б. с ЕГН [ЕГН] срещу „Фен – Пласт Трейд“ ООД, ЕИК[ЕИК] иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 235.65 лева, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди – реална загуба под формата на платени разходи във връзка с лечението, ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука – 10.03.2022г. до окончателното плащане на сумата.

В частите, с които искът за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен за разликата 1 над 52675 лева до предявения размер от 53000 лева, както и е обявено, че първоинстанционното решение по иска за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 19 235.65 лева до предявения размер от 19908.11 лева е влязло в сила, въззивното решение не е предмет на касационно обжалване и е влязло в сила.

„Фен – Пласт Трейд“ ООД обжалва въззивното решение в частта, с която искът за обезщетение на неимуществени вреди е уважен, а С. В. Б. – в частта, с която искът за обезщетение на имуществени вреди е отхвърлен.

И в двете жалби се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се отправя искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и да се уважи възражението за съпричиняване на вредоносния резултат с правно основание чл. 201, ал. 2 от КТ, а евентуално да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с извод за пълно възстановяване на здравословното състояние на ищеца, съответно – обезщетението за имуществени вреди да бъде присъдено до пълния предявен размер.

Касационният жалбоподател „Фен – Пласт Трейд“ ООД поддържа, че неправилно въззивният съд е приел за неоснователно предявеното възражение за проявена от страна на работника груба небрежност. Твърди, че по делото е установено, че ищецът е нарушил Инструкция за безопасност на работодателя, като е предприел действия за спиране падането на товара с ръце, вследствие на което е попаднал в зоната на падане на товара. Ако работникът не се е преместил, променяйки местоположението си и опитвайки се да спре падането на товара с ръце, злополуката е нямало да настъпи. С това работникът е допринесъл с действията си за настъпването на трудовата злополука и този значителен принос е доказан, но необосновано игнориран от въззивната инстанция. Съдът е следвало да уважи възражението за съпричиняване и да определи съответния процент на съпричиняване, с който ищецът следва да участва при определяне на окончателния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа също, че съдът не е съобразил безспорно установените по делото факти, че ищецът е възстановил своето здраве; че може да управлява МПС; започнал е работа като общ работник от 06.11.2023г. Извод за установени трайни последици от злополуката съдът е основал на заключение на повторна СМЕ, която допуснал в нарушение на процесуалните правила.

В отговор на жалбата С. В. Б. поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а евентуално за неоснователност на жалбата. Счита въззивното решение в тази обжалвана част за правилно и законосъобразно.

В касационната си жалба С. Б. поддържа, че е необоснован изводът на въззивния съд, че по претенцията за репариране на причинени имуществени вреди е налице доказано извънсъдебно погасяване от страна на работодателя. Твърдения в този смисъл в отговора на исковата молба ответникът не е въвел. Представените от ответника 6 броя платежни нареждания за изплатени на ищеца суми са израз на дарствено разпореждане на работодателя, поради което не е налице плащане на обезщетение по чл. 200 от КТ.

Поддържа, че е без значение в тази връзка по какъв начин тези суми са декларирани от 2 ответника пред НАП.

В отговор по тази жалба „Фен – Пласт Трейд“ ООД изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, а евентуално за неоснователност.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страни – ищец и ответник по делото с правен интерес от обжалване на съответна част от решението срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към всяка е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 310 от 04.08.2020г., по което ищецът е заемал длъжността „монтажник дограма“ в Производствен цех в [населено място]. Около 11:10 часа на 10.03.2022г., по време и във връзка с извършваната работа, при преместване на метална количка, натоварена с дървена каса със стъкла от рампата до мястото за обработването им, едно от управляващите й колела попаднало в дупка на пода и количката тръгнала в нежелана посока, като се наклонила към ищеца, той се опитал с ръце да спре падането на товара /приблизително 2,5 тона/, което не било възможно и при опит да избяга стъклопакетите го затиснали от кръста надолу, в резултат на което е получил травматични увреждания с диагноза: фрактура на сакрума в дясно, фрактура на първи опашен прешлен, многофрагментна фрактура на долно рамо на лява пубична кост, диасхиза на лява сакроилиячна става, ретриперитонеален хематом. Във връзка със злополуката била извършена проверка, обективирана в Протокол № 5103-01-4 от 07.04.2022г., за резултати от извършено разследване на злополуката, станала на 10.03.2022г. със С. Б., а с разпореждане № 5104-01 от 15.04.2022г. на НОИ, ТП-Благоевград, декларираната злополука е приета за трудова на основание чл. 55, ал. 1 от КСО.

Въз основа на събрани по делото гласни доказателства посредством показанията на свидетеля С. О. приел за установен механизма на настъпване на злополуката – наличие на неравна земна повърхност на пода /дупка/ около 3-4 см, в която попаднала бутаната от свидетеля и ищеца количка, поради което тя се наклонила към страната на ищеца, който в този момент се намирал от лявата страна на първата метална дръжка. Ищецът се завъртял около метър в посока на натоварените стъкла, за да ги предпази от падане, но не успял и те се стоварили върху него, тъй като той нямал достатъчно време да се отклони от тяхната траектория на падане. Тази неравност, в която попаднала количката, се намирала именно на маршрута, през който работниците ежедневно преминавали с подобни колички и всички, включително и работодателят, били наясно с нейното наличие. Били правени очевидно безуспешни опити за нейното дълготрайно запълване. Тази количка била изработена ръчно от св. Д. В., работник в предприятието на длъжността “общ работник”, като същата била 3 ръчно сглобена и съответно нямало как да бъде снабдена с нарочна спирачна система, без да бъде положена хидравлика.

Въз основа на приета медицинска документация /11 броя епикризи и др./ приел за установено, че вследствие на злополуката ищецът претърпял множество оперативни интервенции. С ЕР на ТЕЛК № 90318 от 08.02.2023г. и № 91069 от 17.05.2023 г., издадени от МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, [населено място], на ищеца била определена 75 % степен на неработоспособност, поради общо заболяване, с посочена водеща диагноза и общо заболяване – множествени счупвания на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза.

От заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза, прието пред първата инстанция по делото приел за установено, че на 10.03.2022г. при станалата трудова злополука, а именно падане на пале със стъкла върху ищеца с тежест около 2 тона, същият е получил следните увреждания: Фрактура на сакрума в дясно, Фрактура на първи опашен прешлен, Многофрагментна фрактура на долно рамо на лява пубична кост, Диасхиза на лява сакроилиячна става. Ретроперитонеален хематом. Травматичен шок. Травма на други интраабдуминални органи, без открита рана в корема. Получените увреждания се намират в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука. Възстановителният период на ищеца е бил около 10 месеца. Провел е оперативно лечение, като са му направени около 13 оперативни интервенции. Периодът на възстановяване на получените увреждания варира от 20 дни до няколко месеца за различните оперативни интервенции. Ищецът е претърпял болки и страдания вследствие на телесните увреждания в продължение на 10 месеца, като през първите 30 дни болките са били с интензивен характер. Ходил е с проходилка 30 дни, след което с две патерици до 6 месеца.

Пред въззивната инстанция е проведена повторна съдебно-медицинска експертиза, по спорния по делото въпрос дали е завършен възстановителният процес на ищеца, респ. какво е неговото актуално здравословно състояние. От приетото заключение и обясненията на експертите основани на извършен от тях личен преглед на ищеца на 24.10.2024г., въззивният съд приел за установено, че като резултат от трудовата злополука С. Б. получил счупване на таза. Последният бил по спешност транспортиран до болнично заведение, където му били прелети девет сака кръв и шест такива плазма. Първоначалната операция, планирана в УМБАЛСМ “Пирогов” за фиксация на тазовата структура била отложена, като вместо това бил поставен външен стабилизатор. В хода на лечението се достигнало до чревно усложнение – илеус и извършване на ексторизация на дебелото черво, емболизация на артерия, периален абсцес, като тези обстоятелства наложили и прием на пациента последователно в кардиологично отделение, след което в хирургично такова. До месец юли 2022г. Б. бил в принудително положение на легло, след което започнал раздвижване и през септември същата година започнал самостоятелно ходене, но с накуцване. В края на 2022г. и първата половина на 2023г. обаче болничното лечение продължило поради наличие на абсцес на ануса, необходимост от възстановяване пасаж на дебелото черво и операция на херния. Тези допълнителни интервенции били резултат на настъпили именно в хода на оперативното лечение усложнения. Възстановителният период протекъл около две години, като през първите шест месеца този процес е по-интензивен, но въпреки това по отношение 4 на ищеца се наблюдава трайна последица за здравето, изразена в остатъчни деформации на таза, увреждания на намиращ се в тази област нервен плексус, като логичен резултат от счупване с разместване, което счупване обяснява твърденията на пострадалия за хронична болка в седалището. Последният е и възпрепятстван да се изправя от клекнало положение, да ходи безпроблемно самостоятелно, тъй като е налице накуцване, като е и констатирано в хода на последно проведения преглед от лекарите скъсяване на левия долен крайник с 1 - 2 см. Установено е и трайно емболизиране на една от артериите, кръвоснабдяваща органи на малкия таз, обуславяща наред с другите фрактури трудното движение на таза на пациента, като необратимо артериално увреждане. При извършения преглед ищецът съобщил за проблеми със сексуалната функция, по-конкретно наличието на еректилен проблем, както и периодично изпускане, които твърдения според експертите са типични последици на подобен вид телесни увреждания, проявяващи се в хода на лечението.