Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 279 от 17.03.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1194/2024
Вид
Решение № 279
Подписан
17.03.2025
В сила
20.12.2025
Състав
Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова, Константин Димитров Иванов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Варна, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря М.. Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100501194 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. Ж. В., ЕГН **********, срещу Решение №3954/05.12.2023г. по гр. дело №14620/2022г. на ВРС , 10-ти състав, в частите с което:

1/ е определен режим на лични отношения на бащата И. В.

Д.,ЕГН**********, с детето Я. И.ва Д.а, ЕГН**********, разписан подробно и поетапно в обжалваното решение;

2/ е отхвърлен искът за осъждане на бащата И. В. Д., ЕГН**********, да заплаща издръжка на детето Я. И.ва Д.а, ЕГН**********, чрез майката и законен представител Н. Ж. В., ЕГН **********, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от подаване на исковата молба в съда – 03.11.2022г. до настъпване на законово основание за нейното прекратяване или изменение, по банков път по банкова сметка IBAN ***, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до изплащането й, за разликата над 300.00 лв. до пълния претендиран размер от 500.00лв.;

3/ е дадено разрешение, заместващо съгласието на майката Н. Ж. В., ЕГН**********, д е т е т о Я. И.ва Д.а, ЕГН **********, да пътува, придружавано от своя баща И. В. Д., ЕГН **********, до страни - членки на Европейския съюз, както и Сърбия, Северна Македония, Великобритания, Швейцария, Албания, Босна и Херцеговина и Турция, за срок от пет години 1 от влизане на решението в сила.

Решението не е обжалвано в останалите му части – родителските права, местоживеенето и издръжката до 300лв. на месец.

Подадена е и въззивна жалба от И. В. Д., ЕГН**********, срещу срещу Решение №3954/05.12.2023г. по гр. дело №14620/2022г. на ВРС , 10-ти състав, в частите с което:

1/ е определен режим на лични отношения на бащата И. В.

Д.,ЕГН**********, с детето Я. И.ва Д.а, ЕГН**********, разписан подробно и поетапно в обжалваното решение;

2/ е осъден И. В. Д., ЕГН**********, да заплаща издръжка на детето Я.

И.ва Д.а, ЕГН**********, чрез майката и законен представител Н. Ж. В., ЕГН**********, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, по сметка с IBAN ***, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до изплащането й, в размер на 300.00лв., конкретно за периода 03.11.2022г. до 05.12.2023г.;

3/ е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата И. В. Д., ЕГН**********, д е т е т о Я. И.ва Д.а, ЕГН **********, да пътува, придружавано от своята майка Н. Ж. В., ЕГН**********, до страни - членки на Европейския съюз, както и Сърбия, Северна Македония, Великобритания, Швейцария, Албания, Босна и Херцеговина и Турция, за срок от пет години от влизане на решението в сила, в това число и за издаване на международен паспорт за целта.

Решението не е обжалвано в останалите му части – родителските права, местоживеенето и издръжката до 300лв. на месец след 05.12.2023г.

Във въззивната жалба на Н. В. се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, необосновано, постановено при много и съществени процесуални нарушения и в протИ.речие с интересите на детето.

Оплакванията обобщено се свеждат до непълнo, немотивиранo и избирателнo обсъждане и анализ на събраните доказателства, довели до необоснованост на решаващите изводи в оспорените части, до накърняване правата на ищцата по делото и до нарушаване на най-добрия интерес на детето в смисъла, посочен от въззивницата. Относно режима на лични отношения(РЛО) на детето с баща му се поддържа обобщено, че последният никога не е отглеждал дъщеря си самостоятелно, не познава непосредствените й навици, режим и потребности, поради което оставането за дълго с преспиване само с него ще стресира силно момичето. Не са били взети предвид от ВРС и очевидната липса на родителски качества у бащата и липсата на опит в отглеждане на малко дете.

Пренебрегнати са били също конфликтното, провокативното и неморалното поведение на бащата към майката, към трети лица и към институции, вредни за детето. Не са били отчетени и проблемите, създавани от бащата по повод привременните мерки. С оглед на тези обобщени и на останалите посочени съображения се моли да бъде отменено решението относно РЛО и да бъде предоставен ограничен такъв, посочен от въззивницата. Относно издръжката 2

ВРС необосновано е приел за достатъчна обща такава от само 450лв. за дете на 3 години, както и не е отчел възможностите на бащата да плаща повече от 300лв. на месец. По отношение на разрешението за пътуване в чужбина само с бащата е относимо изложеното във връзка с РЛО, още повече при напускане на пределите на страната само с детето, поради което се моли разрешението да бъде едва за след 7 г. възраст на момичето. Моли се за отмЯ. на решението в обжалваните му части и за уважаване на исканията на майката. В о.с.з. всички доводи, оплаквания и твърдения се поддържат и доразвиват чрез последващи примери в подкрепа на тезата на въззивницата за липсата на родителски и на личностни качества в бащата, протИ.речие на РЛО с интересите на детето и недостатъчна издръжка; поддържат се и исканията по същество до съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага подробни съображения по основните въззивни оплаквания. Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд относно родителските си качества, връзката между него и детето; трудностите да пътува два пъти месечно от София до Варна и да наема квартири и хотели, за да може да вижда дъщеря си; въпреки това активността си и желанието си да се грижи и да общува с дъщеря си; недобросъвестното поведение, в това число и пречките, създавани от майката, както при осъществяване на РЛО от бащата, така и в цялото производство; законосъобразното образуване на изп. дело от бащата с оглед последното; и други. Относно издръжката акцентира на възрастта на детето и пълната му обезпеченост при майката нейните близки. Относно разрешението за пътуване в чужбина се позовава на равенството на двамата родители в тази принципно подходяща за детето възможност. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му от другия родител части, а в о.с.з. поддържа становището си по първоначалната жалба.

Във въззивната жалба на И. Д. се твърди, че решението на ВРС, в обжалваните му части, е неправилно и необосновано. Оплакванията обобщено се свеждат до непълно обсъждане и анализ на събраните доказателства по делото, довело до накърняване правата на бащата и интересите на детето. В приетата СПсЕ не е посочен конкретен адаптационен период преди по-дългото оставане на детето с баща му, нито конкретни условия за това. Ограниченият РЛО дори ще забави този процес и няма да допринесе за нужния баланс в отношенията с детето. Бащата има нужните качества и условия да се грижи за дъщеря си, а между тях има силна привързаност. Поради това предложеният от бащата РЛО е по-подходящият и се моли за одобряването му. По издръжата за периода от 03.11.2022г. до 05.12.2023г. счита, че предвид привременните мерки пред ВРС бащата не следва да дължи 300лв. на месец за този период.

По отношение на разрешението за пътуване в чужбина само с майката е относимо изложеното във връзка с РЛО, с акцент върху необоснованост на извода, че е неподходящо детето да пътува до София за РЛО с бащата, но в същото време е допустимо да пътува в чужбина с майка си, както и че с оглед 3 възрастта му последното няма да доведе до неговото обогатяване. Моли се за отмЯ. на решението в обжалваните му части и за уважаване на исканията на бащата. . В о.с.з. всички доводи, оплаквания и твърдения се поддържат и доразвиват чрез последващи примери в подкрепа на тезата на И. Д. за необосноватното ограничаване на РЛО с дъщеря му (от съда и от майката), въпреки наличието на привързаност между бащата и момичето, както и за необоснована забрана за осъществяване на РЛО при бащата в гр. София; поддържат се и исканията по съществото на спора пред въззивния съд.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага подробни съображения по основните въззивни оплаквания. Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд относно родителските и личностните слабости на бащата; липсата на опит и на способности да отглежда с преспиване дъщеря си; силно стресиращото за нея положение, ако бъде принудена да пътува до София два път месечно за РЛО с бащата; данните от СПсЕ в тази връзка;нуждата от дълъг адаптационен период преди по-разширен РЛО и други. Изтъква и още примери за неморалните лични качества на другия родител. Обобщено счита предлаганият от бащата РЛО за неподходящ за детето. По издръжата от 03.11.2022г. до 05.12.2023г. поддържа, че платеното по привременните мерки следва само да бъде приспаднато при принудително изпълнение. Твърди и да са налице предпоставките за пътуване на детето в чужбина с майка си. Моли за потвърждаване на решението на ВРС в обжалваните му от другия родител части, а в о.с.з. поддържа становището си по жалбата на И. Д..

Контролиращата страна – ДСП-Варна – не изразява конкретно становище по съществото на въззивните жалби.

Производството по подадената частна жалба срещу Определение №3646 от 27.03.2024г. на ВРС по чл.248 от ГПК е прекратено с нарочен акт на съда след оттеглянето й, а по другите две частни жалби по реда на чл.244 от ГПК – е приключило с определение №2903/12.07.2024г. по същество по делото.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК вр. чл.143 от СК и чл.127а, ал.2 от СК на Н. Ж. В., ЕГН**********, срещу отв. И. В. Д.,ЕГН**********, със следните искания:

- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Я. И.ва Д.а, ЕГН**********, на майката Н. Ж. В.; за определяне при нея на местоживеенето на детето на посочен в исковата молба адрес; за определяне на посочен режим на лични отношения на детето Я. Д.а с бащата 4

И. Д.; и за осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на детето Я. Д.а чрез майката и законен представител Н. Ж. В., в размер на 500.00лв. на месец, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от подаване на исковата молба в съда – 03.11.2022г. до настъпване на законово основание за нейното прекратяване или изменение, по банков път по банкова сметка IBAN ***, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до изплащането й;

- за издаване на съдебно разрешение, заместващо съгласието на бащата И. В. Д., за пътуване на детето Я. И.ва Д.а, ЕГН **********, придружавано от майката Н. Ж. В., в чужбина, без ограничения на броя пътуванията и на тяхната дестинация, за срок от пет години от влизане на решението в сила, в т.ч. за издаване на международен паспорт за целта.

В срока по чл.211 от ГПК са предявени насрещни искове от И. В.

Д.,ЕГН**********, срещу Н. Ж. В., ЕГН**********, с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.127а, ал.2 от СК и следните искания:

- за определяне на посочен разширен режим на лични отношения на детето Я. Д.а с бащата И. В. Д.;

- за издаване на съдебно разрешение, заместващо съгласието на майката Н. Ж. В., за пътуване на детето Я. И.ва Д.а, ЕГН**********, придружавано от бащата И. В. Д., за срока и в обема, предоставени на майката, в т.ч. за издаване на международен паспорт за целта.

Ищцата твърди,че с ответника са родители на детето Я. И.ва Д.а, родено на 25.02.2021г. от съвместното им съжителство без брак. Родителите са във фактическа раздяла към датата на исковата молба.

Твърди още, че още преди раждането на детето между партньорите вече започнали проблеми, които продължили. Поради тях през м.03.2021г. майката и детето се върнали да живеят в гр. Варна, а бащата останал в гр. София., като от този момент настъпила и фактическата раздяла. След ряздялата основните лични и финансови грижи за детето се полагат от майката, а ответникът само спорадично изпращал недостатъчни за детето суми, въпреки че работел като мениджър във фирми в IT-сектора и полуавал високи възнаграждение. Освен това ответникът не приемал раздялата с ищцата; започнал да я засипва със заплашителни, неуместни и ултимативни съобщения по Вайбър, имейл и други, вкл. през нощта; злоупотребявал с правото си на лични контакти с детето. Към това ответникът отказвал да предаде паспорта на Я. Д.а на майката и не давал съгласие детето да пътува в чужбина с нея. Като родител бащата нямал опит и качества за отглеждане на дете на ниска възраст, а като личност Д. имал агресивно и неуважително поведение към трети лица и институции.