Протоколно определение № 1526 от 24.10.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1526 гр. Варна, 24.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. С. Стоянов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. Иванов при участието на секретаря МариЯ. Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Н. С. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100501194 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 17:07 часа се явиха:

Въззивницата Н. Ж. В., редовно призована, се явява лично, представлява се от адв. А. К. от АК - Варна, редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Въззиваемият И. В. Д., редовно призован, се явява лично, представлява се от адв. Л. К. от ВАК, редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

В залата присъства адв.К. А. Л. от АК- София, който в момента е без представителна власт за защита в о.с.з. пред въззивния съд.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ И. Д.: Упълномощавам адв. Л. да ме представлява в откритите съдебни заседания пред въззивния съд, както и до приключване на делото пред всички съдебни инстанции.

Контролиращата страна

ДИРЕКЦИЯ

„СОЦИАЛНО

ПОДПОМАГАНЕ“ – Варна, редовно призована, не изпращат представител.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. С. Г., нередовно призовано, доколкото не е спазен изискуемият срок по ГПК, не се явява.

1

АДВ.К.: Считам, че не са налице пречки по хода на делото. Моля да бъде даден ход на делото.

АДВ. К.: Моля да бъде даден ход на делото.

АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. Ж. В., ЕГН **********, срещу Решение №3954/05.12.2023г. по гр. дело №14620/2022г. на ВРС, 10-ти състав, в частите с което:

1/ е определен режим на лични отношения на бащата И. В.

Д.,ЕГН**********, с детето Я. И.ва Д.а, ЕГН**********, разписан подробно и поетапно в обжалваното решение;

2/ е отхвърлен искът за осъждане на бащата И. В. Д., ЕГН**********, да заплаща издръжка на детето Я. И.ва Д.а, ЕГН**********, чрез майката и законен представител Н. Ж. В., ЕГН **********, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от подаване на исковата молба в съда – 03.11.2022г. до настъпване на законово основание за нейното прекратяване или изменение, по банков път по банкова сметка

IBAN

BG42BPBI79451061527801, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до изплащането й, за разликата над 300.00 лв. до пълния претендиран размер от 500.00лв.;

3/ е дадено разрешение, заместващо съгласието на майката Н. Ж. В., ЕГН**********, детето Я. И.ва Д.а, ЕГН **********, да пътува, придружавано от своя баща И. В. Д., ЕГН **********, до страни - членки на 2

Европейския съюз, както и Сърбия, Северна Македония, Великобритания, Швейцария, Албания, Босна и Херцеговина и Турция, за срок от пет години от влизане на решението в сила.

Решението не е обжалвано в останалите му части – по родителските права, местоживеенето и издръжката до 300лв. на месец след 05.12.2023г.

Подадена е от Н. Ж. В., ЕГН **********, и частна жалба срещу Определение №3646/27.03.2024г., постановено по същото дело на ВРС, с което изменено Решение №3954/05.12.2023г. в частта за разноските, като е оставено без уважение искането на Н. В. за присъждането на разноски в производството пред ВРС.

Подадена е и въззивна жалба И. В. Д., ЕГН**********, срещу Решение №3954/05.12.2023г. по гр. дело №14620/2022г. на ВРС, 10-ти състав, в частите с което:

1/ е определен режим на лични отношения на бащата И. В.

Д.,ЕГН**********, с детето Я. И.ва Д.а, ЕГН**********, разписан подробно и поетапно в обжалваното решение;

2/ е осъден И. В. Д., ЕГН**********, да заплаща издръжка н а детето Я.

И.ва Д.а, ЕГН**********, чрез майката и законен представител Н. Ж. В., ЕГН**********, с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, по сметка с IBAN BG42BPBI79451061527801, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до изплащането й, в размер на 300.00лв., конкретно за периода 03.11.2022г. до 05.12.2023г.;

3/ е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата И. В. Д., ЕГН**********, детето Я. И.ва Д.а, ЕГН **********, да пътува, придружавано от своята майка Н. Ж. В., ЕГН**********, до страни - членки на Европейския съюз, както и Сърбия, Северна Македония, Великобритания, Швейцария, Албания, Босна и Херцеговина и Турция, за срок от пет години от влизане на решението в сила, в това число и за издаване на международен паспорт за целта.

Решението не е обжалвано в останалите му части – по родителските 3 права, местоживеенето и издръжката до 300лв. на месец след 05.12.2023г.

Във въззивната жалба на Н. В. се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, необосновано, постановено при много и съществени процесуални нарушения и в протИ.речие с интересите на детето.

Оплакванията обобщено се свеждат до непълни, немотивирани и избирателни обсъждане и анализ на събраните доказателства, довели до необоснованост на решаващите изводи в оспорените части, до накърняване правата на ищцата по делото и до нарушаване на най-добрия интерес на детето в смисъла, посочен от въззивницата. Относно режима на лични отношения(РЛО) на детето с баща му се поддържа обобщено, че последният никога не е отглеждал дъщеря си самостоятелно, не познава непосредствените й навици, режим и потребности, поради което оставането за дълго с преспиване само с него ще стресира силно момичето. Не са били взети предвид от ВРС и очевидната липса на родителски качества у бащата и липсата на опит в отглеждане на малко дете.

Пренебрегнати са били също конфликтното, провокативното и неморалното поведение на бащата към майката, към трети лица и към институции, вредни за детето. Не са били отчетени и проблемите, създавани от бащата по повод привременните мерки. С оглед на тези обобщени и на останалите посочени съображения се моли да бъде отменено решението относно РЛО и да бъде предоставен ограничен такъв, посочен от въззивницата. Относно издръжката ВРС необосновано е приел за достатъчна обща такава от само 450лв. за дете на 3 години, както и не е отчел възможностите на бащата да плаща повече от 300лв. на месец. По отношение на разрешението за пътуване в чужбина само с бащата е относимо изложеното във връзка с РЛО, още повече при напускане на пределите на страната само с детето, поради което се моли разрешението да бъде едва за след 7 г. възраст на момичето. Моли се за отмЯ. на решението в обжалваните му части и за уважаване на исканията на майката.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага подробни съображения по основните въззивни оплаквания. Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд относно родителските си качества, връзката между него и детето;

4 трудностите да пътува два пъти месечно от София до Варна и да наема квартири и хотели, за да може да вижда дъщеря си; въпреки това активността си и желанието си да се грижи и да общува с дъщеря си; недобросъвестното поведение, в това число и пречките, създавани от майката, както при осъществяване на РЛО от бащата, така и в цялото производство; законосъобразното образуване на изп. дело от бащата с оглед последното; и други. Относно издръжката акцентира на възрастта на детето и пълната му обезпеченост при майката нейните близки. Относно разрешението за пътуване в чужбина се позовава на равенството на двамата родители в тази принципно подходяща за детето възможност. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му от другия родител части.

Във въззивната жалба на И. Д. се твърди, че решението на ВРС, в обжалваните му части, е неправилно и необосновано. Оплакванията обобщено се свеждат до непълно обсъждане и анализ на събраните доказателства по делото, довело до накърняване правата на бащата и интересите на детето. В приетата СПсЕ не е посочен конкретен адаптационен период преди по-дългото оставане на детето с баща му, нито конкретни условия за това. Ограниченият РЛО дори ще забави този процес и няма да допринесе за нужния баланс в отношенията с детето. Бащата има нужните качества и условия да се грижи за дъщеря си, а между тях има силна привързаност. Поради това предложеният от бащата РЛО е по-подходящият и се моли за одобряването му. По издръжката за периода от 03.11.2022г. до 05.12.2023г. счита, че предвид привременните мерки пред ВРС бащата не следва да дължи 300лв. на месец за този период. По отношение на разрешението за пътуване в чужбина само с майката е относимо изложеното във връзка с РЛО, с акцент върху необоснованост на извода, че е неподходящо детето да пътува до София за РЛО с бащата, но в същото време е допустимо да пътува в чужбина с майка си, както и че с оглед възрастта му последното няма да доведе до неговото обогатяване. Моли се за отмЯ. на решението в обжалваните му части и за уважаване на исканията на бащата.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в 5 обжалваните му части, за което излага подробни съображения по основните въззивни оплаквания. Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд относно родителските и личностните слабости на бащата; липсата на опит и на способности да отглежда с преспиване дъщеря си; силно стресиращото за нея положение, ако бъде принудена да пътува до София два път месечно за РЛО с бащата; данните от СПсЕ в тази връзка; нуждата от дълъг адаптационен период преди по-разширен РЛО и други. Изтъква и още примери за неморалните лични качества на другия родител. Обобщено счита предлаганият от бащата РЛО за неподходящ за детето. По издръжката от 03.11.2022г. до 05.12.2023г. поддържа, че платеното по привременните мерки следва само да бъде приспаднато при принудително изпълнение. Твърди и да са налице предпоставките за пътуване на детето в чужбина с майка си. Моли за потвърждаване на решението на ВРС в обжалваните му от другия родител части.

В частната жалба на Н. В. се твърди, че в производство по чл. 127, ал.2 от СК се дължат разноски на страната, на която са били предоставени родителските права, позовавайки се на съдебна практика. Моли за отмЯ.та на определението на ВРС и за присъждане на разноски пред ВРС в този смисъл.

С отговор в законоустановения срок насрещната страна счита частната жалба за допустима, но неоснователна, предвид характера на производството по чл.127, ал.2 от СК, като моли за отхвърляне на жалбата.

АДВ.К.: Поддържам въззивната жалба, оспорвам отговора. Оспорвам въззивната жалба на ответника и поддържаме отговора подаден срещу нея.

Нямам искания за отводи на съдебния състав.

Запознати сме с доклада и нямаме възражения. Но имаме искане за допълване на определението, с което е извършен доклад по делото.

Оттегляме частната въззивна жалба срещу определението по реда на чл.248 от ГПК след тълкувателното решение.

6

АДВ. К.: Не възразяваме.

АДВ. Л.: Не възразяваме.

СЪДЪТ намира, че с оглед направеното изявление и валидно действие на разпореждане с подадената частна жалба по реда на чл.248 от ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено в тази част, а самата жалба следва да бъде върната, на осн. чл.264 от ГПК Воден от горното