Решение № 21 от 19.04.2023, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Търговско дело 46/2022
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 19.04.2023
- В сила
- 09.08.2024
- Състав
- Любен Димитров Хаджииванов
Други актове по делото
- Протокол № 15 от 13.02.2023 · Любен Димитров Хаджииванов
- Протокол № 35 от 27.03.2023 · Любен Димитров Хаджииванов
- Решение № 36 от 23.06.2023 · Любен Димитров Хаджииванов
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 38, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл. 429 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 492, ал. 2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 493 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- § 96 · Кодекс за застраховането
- чл.6, ал.2 · Конституция на Република България
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343 · Наказателен кодекс
- чл. 343г · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 57, ал. 2 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. Смолян, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20225400900046 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ във вр.чл. 498, ал. 3 КЗ, във вр. чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на Н. Н., от гр. Мадан, чрез адв. М., в която се твърди, че на 06.04.18г., около 12,50ч., в гр. Хасково, на бул.
Съединение № 98, срещу А.Б., водачът на товарен автомобил Мерцедес 208Д, рег. № *** М.А., предприемайки маневра завой от дясна пътна лента, не пропуснал движещия се в лявата пътна лента мотоциклетист Д. Н., управлявал мотоциклет Ямаха ФЗС 600 Фрейзър, рег. № **, в резултат на което било реализирано ПТП, при което Д.Н. починал.
Твърди се в молбата, че за произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 29/06.04.18г., образувано било и ДП № 502/06.04.18г. на МВР-Хасково. Водачът М.А. бил предаден на съд и признат за виновен с присъда №260003/17.09.20г. по НОХД №165/20г. на ОСХасково, затова, че на 06.04.2018г. в гр. Хасково, ***, при управлението на товарен автомобил Мерцедес 208Д, peг. № *** нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 25, ал. 1 и чл. 38. ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. С. Н., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1, му било 1 наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. На основание чл. 343 от НК вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимия било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. С въззивно решение № 260087 от 29.04.21г. по ВНОХД № 571/2020г., Апелативен съд – Пловдив изменил първоинстанционната присъда и увеличил размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ от шест месеца на една година и шест месеца. С решение № 60206 от 15.03.2022г. на ВКС, ІІІ н.о., било потвърдено въззивно решение № 260087 от 29.04.2021г. по ВНОХД № 571/2020г. на Апелативен съд- Пловдив.
Ищецът твърди, че починалият Д. С. Н. бил негов брат и изключително тежко понесъл загубата му.
Твърди още, че израснали заедно в сплотено и задружно семейство, били силно привързани един към друг, че имали изградена силна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и се разбирали. Поделяли всичко помежду си и споделяли общи интереси. Обичали да прекарват времето си заедно. Двамата изградили много силна духовна връзка, споделяли си и често искали съвети един от друг. Ищецът изключително трудно понасял загубата на брат си, починал нелепо и неочаквано. От друга страна, починалият Н. винаги бил незаменима подкрепа и опора за брат си и при този инцидент ищецът изгубил един от най-близките си хора. Двамата братя винаги си помагали за всичко, комуникирали ежедневно и се интересували от всичко, което им се случва. Те споделяли ежедневието си един на друг и заедно се справяли с трудностите. Съхранили дълбоката си привързаност, взаимно уважение и обич един към друг още като деца и по- късно, когато пораснали.
Ищецът твърди, че след трагичния инцидент станал силно тревожен, разстройвал се лесно и с мъка си спомнял моментите, прекарани с брат му.
Страдал от безапетитие и нарушения в съня. Избягвал да излиза и да излиза и да контактува с хора. Станал мрачен, свит и потиснат. Ритъмът му на живот в момента изцяло бил подчинен на скръбта от голямата загуба.
Твърди в молбата, че щял да изпитва болка и да скърби до края на дните си. Тази болка нямало да отшуми, тъй като човешкият живот нямал еквивалент. Моралните страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни, неописуеми и щели да го съпътстват през целия живот.
2
Към момента ищецът бил изнервен, необщителен, оплаквал се от постоянно напрежение и тревожност и все още не можел да преодолее смъртта на брат си.
Твърди, че от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката от страницата на Информационен център към Гаранционния фонд било видно, че към момента на произшествието виновният водач, управлявал лек автомобил Мерцедес 208 Д, peг. № ***, имал застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, сключена със ЗАД О. З. АД по полица № BG/23/118000360934, валидна от 23.01.2018г. до 22.01.2019г.
Според чл. 380 от Кодекса за застраховането, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, било длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя била всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите справедливо обезщетение, като равностоен еквивалент на всички претърпени вреди.
Според чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят се задължавал да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които били пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл, по силата на закона пълното обезщетяване всички претърпени неимуществени вреди, изисквало същото да е справедлив еквивалент на нанесените вреди.
Във връзка с посоченото, на 25.06.2021г. ищецът отправил молбапретенция до застрахователя на отговорния за произшествието водач, с искане за определяне и изплащане на дължимото застрахователно обезщетение. Това било видно и от молба вх. № 99- 12822/ 25.06.2021г.
Ищецът твърди, че към момента бил изтекъл законоустановения срок, но застрахователят не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правата му на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на претенция по исков ред.
Предвид обстоятелството, че застрахователят бил уведомен за 3 настъпилото ПТП на 25.06.2021г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ, върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответното застрахователно дружество да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на ПТП, настъпило на 06.04.2018г., вследствие на което била причинена смъртта на брат му Д. С. Н., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 25.06.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В срок е постъпил отговор от ответника З. О. З.
Според ответника, претендираното обезщетение било недължимо и искът следвало да бъде отхвърлен, като неоснователен. Според мотивите на ТР № 1/2016г. на ВКС, обезщетение следвало да се присъди само при проведено пълно и главно доказване на съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни морални болки и страдания. В този смисъл ответникът поддържа, че между ищеца и починалия Д.Н. не била изградена особено близка и трайна житейска връзка, която се характеризирала с извънредност спрямо нормалните отношения между братя. Без да отрича наличието на негативно душевно страдание от загубата на брат, не намира доказано обстоятелството, че ищецът търпял значителни морални болки и страдания с продължително проявление във времето.
Твърди, че двамата братя нямали особена близка и трайна връзка, починалият живеел в гр. Хасково, а ищецът в гр. Мадан, не се виждали често, общували по телефона и имали обичайните за тази родствена връзка отношения.
Дори да се приемел искът за основателен, то според § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, до влизане в сила на наредба за утвърждаване на методика по чл.
493а, ал. 2, обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лица по чл.
493а, ал. 4, се определяло в размер до 5 000лв.
На следващо място, ответникът счита, че искът в предявения му размер 4 бил неоснователен, необоснован, не бил подкрепен с доказателства и прекомерно завишен по размер, в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорва твърдението на ищеца, че вследствие на произшествието търпял неимуществени вреди, обуславящи претендирания размер на обезщетение.
Ответникът твърди, че ищецът не доказвал болки и страдания, обосноваващи търсеното обезщетение. Счита размера на иска за прекомерен, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от починалия.
На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, размерът на обезщетението следвало да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия.
Ответникът оспорва изключителната вина на водача Ангелов за причиняване на вредоносния резултат. Видно било от представеното решение № 60206/15.03.22г. по НОХД №810/21г. на ВКС, че в наказателното производство било доказано съпричиняване от пострадалия, който управлявал със скорост 99км./ч. при разрешение от 50км./ч. В първоинстанционното наказателно производство пред ОС-Хасково било доказано, че в случай, че мотоциклетистът се движел с разрешената за този пътен участък скорост от 50км./ч., то произшествието нямало да настъпи дори при нарушението, извършено от Ангелов.
Освен посоченото застрахователят счита, че починалият управлявал мотоциклета без каска и адекватна предпазна екипировка, в нарушение на разпоредбите на ЗДвП, което допринесло за получаване на травмите в повисока степен и интензитет.
Твърди, че в голяма степен вина за получените увреждания имал и Д.Н.. Поддържа, че Н. управлявал мотоциклета в нарушение на правилата на ЗДвП, с изключително висока скорост и с алкохол в кръвта. Видно било, че на починалия била правена кръвна проба с оглед установяване наличието на алкохол в кръвта, поради което ответникът прави възражение, че същият бил в нетрезво състояние към момента на произшествието, което било самостоятелно основание за съвина. Приносът на пострадалия бил основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение. В случая Н. създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не бил положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от 5 своя страна довело до сочените в исковата молба увреждания. Според чл. 51, ал. 2 ЗЗД при доказан принос/съпричиняване/ на пострадалия, обезщетението се намалявало съразмерно с доказания процент на съпричиняване. В случай, че се докажело, че за определено събитие вина имали повече от едно лице, то в този случай отговорността се разпределяла между лицата на принципа на съвина.
Ответникът оспорва твърдението, че за ищеца били възникнали всички описани в исковата молба неимуществени вреди, както и оспорва твърденията за тяхната продължителност. Не били представени убедителни доказателства, от които било видно, че сочените в молбата вреди били в причинноследствена връзка с произшествието.
Според застрахователя, предвид периода на възстановяване на ищеца, младата му възраст, социално-икономическото положение на страната и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, както и размера на минималната и средна работна заплата към момента на настъпване на уврежданията, то предявеният размер неоснователно бил завишен.
Ответникът оспорва претенцията за лихва, както и началният момент, от който същата се претендира, по аргумент за неоснователност на главния иск.
На отделно основание счита иска за неоснователен, тъй като застрахователното дружество не било изпаднало в забава и не дължало лихви върху претенцията. Отговорността на застрахователя била договорна, а не деликтна.
От ищеца е постъпила допълнителна искова молба.
Необосновано било соченото от ответника, че между починалия Д. Н. и ищеца не били налице обстоятелства, различни от обичайните, нормалните и естествените взаимоотношения между братя, които налагали присъждане на обезщетение на ищеца.
Според ТР № 1/ 2016г. по т.д.№ 1/ 2016г. ОСНГТК на ВКС, се разширявал кръгът от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък. Материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък било всяко лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия което търпи от неговата смърт 6 продължителни болки и страдания. Според тълкувателното решение, „особено близка привързаност можела да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, били част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризирали с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността била станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. “ В случая между ищеца и неговия брат съществувала трайна и дълбока емоционална връзка. Двамата израснали заедно, били задружно и любящо семейство. Помежду им съществувала дълбока обич, доверие и уважение, помагали си взаимно и били изключително привързани един към друг.
Разпечатката съдържа 43 от 173 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6678c5ef-02f3-4fe8-9dd0-c81521ff016e