Протокол № 35 от 27.03.2023, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 35 гр. Смолян, 24.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20225400900046 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Ищецът Н. С. Н., редовно призован, се явява лично и с пълномощника си адв. К. П. – Софийска адвокатска колегия, редовно преупълномощена от адв. Р. М..

За ответното Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД – гр. София, управителите редовно призовани не се явяват. За тях се явява адв. Х., с пълномощно по делото.

Вещото лице Н. Х. Г.-В., редовно призована, налице. От същата е постъпило заключение в срок.

Адв. П.: Моля да се даде ход на делото.

Адв. Кр.: Моля да дадете ход на делото.

За Съда няма пречки за даване ход на делото и затова ОПРЕДЕЛИ:

Дава ход на делото.

Сне се самоличността на вещото лице както следва:

Н. Х. Г.-В., българска гражданка, 51 години, омъжена, неосъждана, без родство и спорни дела със страните по настоящото дело.

Съдът предупреди вещото лице за отговорността по реда на чл. 291 от НК, за което същото обеща да даде заключение по съвест и знание.

Вещото лице В.: Поддържам заключението. Не само от събраните по 1 делото доказателства, но включително и във връзка с психологичното интервю, смятам че има неоспоримо доказателство за трайна емоционална близост между ищеца и починалият брат.

Въпрос от адв. П.: Може ли да свържем това с определено събитие или събитие в живота на двамата братя, и ако да – с какво по-конкретно?

Вещото лице В.: Първо и основно всъщност е родствената връзка.

Множеството са събитията, които са породили основания за по-дълбока емоционална и трайна близост. Едно от по-установяващите е отсъстващата присъстваща фигура на бащата. Бащата всъщност е психологически маркер и всъщност не е могъл да изпълнява пълноценно ролята и тази родителска роля е била изпълнявана от Д. - братът на Н..

Въпрос от адв. П.: Отразяват ли се по принцип нехармоничните отношения в семейството между родителите на децата в семейството?

Вещото лице В.: Безспорно и многостранно.

Въпрос от адв. П.: От психологична гледна точка колко е важна ролята на бащата при възпитанието и при отглеждането на момчето?

Вещото лице В.: Ролята на бащата е не маловажна и при отглеждане на момичетата, а особено важна е при отглеждане на момчетата.

Въпрос от адв. П.: Защо е било необходимо брата да играе заместваща роля? Било ли е необходимо или просто се е случило така?

Вещото лице В.: Нека да акцентираме върху това, че бащата е имал дисфункционални поведения при злоупотреба на алкохол. Не е имал силно психологическо присъствие в трудните моменти на децата. Тука конкретното обстоятелство е, че са две момчета, нямало е момиче в семейството, не е могъл да бъде социален, трудов, личностов пример за тези деца, и по думите на Н., не само негови, а и на свидетелите, които са били слушани по делото, Д. се е явил основната личност, която е изпълнявала тази заместваща родителска бащина роля във всички направления - модел за подражание, развитие на умения за справяне в ежедневието с конкретни дейности и действия, взаимовръзка, може би като регулатор на семейната система.

Въпрос от адв. П.: Д. добър пример ли е за подражание?

Вещото лице В.: По думите на Н. и останалите лица, да, бил е личност, който първо е бил лидер, след това е бил човек, който е акцентирал върху 2 ценности като здраве, постижения, постоянство, бил е пример за училище, бил е пример за спорт, бил е пример за приятелски взаимоотношения, бил е пример за постигане на цели в живота и начин.

Въпрос от адв. П.: Повлияло ли е разделянето на двамата братя – единият е създал семейство в Хасково, другият по-късно е пътувал и е живял в чужбина, на взаимоотношенията между двамата или те все така са били силни и в последващият етап?

Вещото лице Великова: Може би е имало влияние свързано с това, че те не са имали ежедневни контакти, с които да се прегърнат, на чисто физическо ниво да имат взаимност, но не е повлияла на тяхната психологическа дълбока емоционална свързаност.

Въпрос от адв. П.: Бихте ли казали, че е налице и някаква връзка между връщането на Н. в България, с оглед на това че там е бил създал вече собствен живот, имал е развит бизнес и смъртта на неговия брат? Дали открихте такава взаимна връзка?

Вещото лице В.: Психологичното изследване по думите на Н. ясно се откроява решението му да се завърне в България, за да бъде в пряка близост родителите си. В момента той живее с майка си и да изпълнява ролята на отговорния син в следствие смъртта на брат си.

Въпрос от адв. П.: В отговора по т. 1 от Експертното заключение сте дали становище, че ищецът е изпитвал силни интензивни чувства на тъга, безпокойство, вина, пряко свързани с траурни реакции в продължителност от три месеца. Бихте ли казали как установихме, че точно 3 месеца са продължили тези усещания?

Вещото лице В.: Пряко свързани с психологичното интервю, като тук трябва да отбележа, че това са най-интензивните чувства и реакции в продължение на три месеца, като всъщност траурната реакция са достатъчни симптоми и реакции е продължило в рамките на една година. Защо три месеца? Веднага е изложено и достатъчно изложеното от Н.. На стр. 7 от Експертизата (в удебелен шрифт) – той се връща за погребението на брат си.

На 4 април той е бил в домът си в Съединените американски щати (САЩ), след съобщаване на новината за събитията с брат му – за злополуката, непосредствено на следващият ден се връща в България. На 15 април, това е близо седмица след идването си в България и присъствие на траурния ритуал, 3 той отива обратно в Америка, като решението да се върне обратно в България се случва в м. август, четири месеца по-късно. Три-четири месеца след това, това което казва самия Н., „В първите 3 (три) месеца след инцидента (на стр.

8, първия абзац от Експертизата) …за брат ми.“ Тази е причината, за да съм определила 3 (три) месеца за период като време за изключително интензивни чувства.

Въпрос от адв. П.: Т.е. Вие свързвате края на този период с това, че той интензивно е започнал да работи. Така ли да разбирам?

Вещото лице В.: Пряка причина човек да използва психичната си енергия за трудова дейност и активност, предполага че интензитета на чувства позволява захващане с подобна дейност. Скръбта се е пренасочила и затова казвам, че е с продължителност година. Но това, поради личностовата структура и стратегия за справяне на човек като Н., той е могъл да се мобилизира и скръбта да не отнемe трудовата му и социална активност.

Защото, начинът, по който преминаваме през скръбта не зависи само от събитието, което сме преживели, а от начина по който личността съумява да тръгне от събитието, благодарение на собственият си ресурс да се справя.

Въпрос от адв. П.: Това ли имате предвид под прилагането на ефективни стратегии за справяне в криза?

Вещото лице В.: Точно така, защото цялата личност на Н. е изключително устойчива на стрес. Това е човек, който има изключителна мотивация за постигане на цели. Благодарение на ситуациите, които е имал като преживяване в ранния си опит и той има свръхкомпенсация в такива моменти да отпада от дейност, да се отказва от трудова и социална активност, защото това е мъж, който е на нивото си благодарение на собствения си труд, т.е акцентираме върху това, че личността трябва да помогне той да преработи скръбта по такъв начин и да гледа в условно казано трудова и социална активност. Така ще има по-големи възможности за справяне.

Въпрос от адв. П.: Обстоятелството, че той е бил толкова ангажиран с работа и не е спрял да работи фактически, означава ли че той е спрял да преживява стреса от скръб?

Вещото лице В.: Безспорно не, и затова, търся едно изречение в което се казва, че това е останало, т.е. емоционалните преживявания на стрес от скръб, както Вие ги назовавате с множеството характеристика на този стрес 4 от скръб, останали са като подлежащи, не са били с такъв интензитет, т.е. когато говорим за продължително право на реакция, болките от скръб, измерваме че тя все пак е продължила във времето на една година, това означава, че в този продължителен период от година, да, стресът е с всички маркери, свързани със скръбта, но не са с този изключи висок интензитет, който той е имал в себе си към онзи момент. И съм написала, че има едно леко оспорване на тази скръб, защото той все пак е съумял да се върне в САЩ, съумял е да се върне на работното си място, съумял е да се мобилизира, което съответно означава, че тя скръбта е там.

Ищецът Н.: Казвам, че аз се прибрах, за да мога да приключа всичко там, за да си дойда насам. Това само искам да кажа.

Въпрос от адв. П.: В случай, че допуснем, че ищецът се е прибрал за да оформи своите неща дела и документални неща, за да се прибере, тогава бихте ли променили в тази част заключението?

Вещото лице В.: Аз съм предвидила тези три месеца и после втората дългосрочна травма. Все пак аз съм отчела, че този мъж има продължителност от три месеца на тези интензивни преживявания и те включват момента, в който той се е върнал в САЩ, защото той е пребивавал в България единствено около седмица.

Въпрос от адв. П.: Но предвид обстоятелството, че той се е върнал единствено да оформи документално нещата, в тази връзка бих желала да обсъдите отново този срок от три месеца. Възможно ли е всъщност ищецът да е упражнявал тази трудова дейност единствено и само с цел да държи съзнанието си заето с нещо друго, а не с мисли за това, което му се е случило и което е преживял?

Вещото лице В.: Подчертавам го, че това е било така и то е свързано с ресурсите за справяне. Искам добре да ме чуете и да разбирате психологическия език, но в никакъв случай тук не се отрича преживяването на Н.. В никакъв случай тук не се занижава оценката за неговия интензитет на преживяване. Диференциацията, която аз правя е примерно, ако измерваме чувствата, които са свързани с поведения, от 1 до 10, да речем човекът е в безконтролен плач, поведения, които не му позволяват да се захване със социално-трудова активност… Една личност, примерно може да има остра стресова ситуация вследствие на преживяването на подобно събитие и да я 5 преживее в рамките на близо месец и да се мобилизира за справяне, емоционалният афект измерен в преобладаващата част на ежедневието, биха били да речем 6, а не 10. В периода от три месеца е имал изключително силни преживявано, като около година не е изразено по този начин, не смятам че тук се дискриминира неговото преживяване.

Въпрос от адв. П.: Просто в рамките на тези три месеца той не е могъл да функционира нормално, а в рамките на година е продължила същинската скръб. Записали сте в т. 5 заключение, че Н. е успял да преработи травматичното събитие до степен, че то да не повлиява деструктивно в живота му, как си обяснявате тогава обстоятелството, че преди, както той казва от четири до шест месеца е посетил психолог?

Вещото лице В.: Аз съм терапевт и психолог и трябва да Ви кажа, че когато работя с посттравматично стресово разстройство, продължителността на терапевтичната работа е минимум година понякога, за да се преработи, когато е изключителна скръбта и посттравматичния стрес е там и той пречи.

Посттравматично разстройство означава, че човек непрекъснато се връща в ситуациите, които е преживял като интензивен стрес, че има поведение, което не му позволя да се заеме с трудова и социална активност. Той дори не може да се мобилизира с това да създаде семейство, приятелски взаимоотношения или какъвто и да е, затова аз смятам, че в живота на Н. са налице показатели за това, че той достатъчно се е мобилизирал вследствие на преживяването, достатъчно е построил своя живот, независимо от тази изключително голяма загуба. Едно изречение ще кажа тук, че при определени хора загубата може да продължи и 10 години в ситуативни моменти когато имаме събития във връзка със загубата на близки, когато се върне спомен в разговор в контакт с хората, така че тези неща се приемат, че не повлияват до такава степен деструктивно, разрушително на живота на потърпевшите, включително на Н..