Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 19644 от 08.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52594/2021
Вид
Протокол № 19644
Подписан
08.12.2022
В сила
08.12.2022
Състав
ДАНИЕЛА ГЕНЧЕВА ШАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 19644 гр. София, 30.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело № 20211110152594 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:19 часа се явиха:

При спазване разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК на именното повикване в 11,19 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ М. Д. Н. – редовно уведомен, явява се лично. Представлява се от адв. М. – к с пълномощно по делото.

ОТВЕТНОТО ДРУЖЕСТВО „..............“ ЕООД – редовно уведомено, представлява се от адв. А. с пълномощно по делото.

СТРАНИТЕ /заедно и поотделно/ - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА становище на ищеца от 13.06.2022г. по представените от ответника доказателства и доказателствени искания, за което му е дадена възможност в предходното съдебно заседание да вземе отношение.

С разпореждане от 13.07.2022г. препис от становището е изпратено на другата страна.

ДОКЛАДВА становище на ответника от 02.08.2022г. във връзка с горе докладваното такова на ищеца.

С разпореждане от 07.11.2022г. Съдът приема представените писмени доказателства от ответника със становище от 13.01.2022г. и оставя без уважение искането на ищеца за 1 събиране на доказателства по реда на чл. 192 ГПК.

АДВ. м – к - Водим един свидетел. На този етап служители, които работят в дружеството, категорично отказват да застанат на свидетелската скамейка. Направихме усилия, но към днешна дата нямаме възможност да доведем втори свидетел. В този смисъл към настоящия момент се отказваме от втория ни допуснат свидетел.

АДВ. А. – Водя допуснатия ни трети свидетел.

СЪДЪТ ЗАЛИЧАВА втория, допуснат на ищеца свидетел.

СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на третия свидетел на ответника за втората част от въпросите от т. 3 от становището, и свидетеля, допуснат на ищеца.

Свидетелят, доведен от ответника, бе въведен в залата.

СЪДЪТ СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:

В Ц д - 34г. , българска гражданка, неосъждана, без родство с ищеца, без дела със страните; служител на ответника от 2019г. и към настоящия момент.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК обеща да каже истината.

АДВ. А. – Работите в м. На каква длъжност? Познавате ли ищеца?

СВ. д – Работя на длъжност „Юрисконсулт, експерт по правни въпроси и защита на лични данни“ и познавам ищеца от първия ми работен ден, когато той ми провежда обучение по сигурност и подсигуряване на служебните устройства - начален инструктаж.

АДВ. А. – Каква длъжност заемаше ищеца М. Н. в м?

СВ. д – Първоначално „Мениджър информационни технологии”, впоследствие „Експерт системно осигуряване информационна сигурност”.

АДВ. А. – Запознати ли сте с процеса на трансфериране на електронни данни от споделено работно пространство на Отдел „Човешки ресурси“ /ЧР/ в м в облачно пространство, достъпвано само от служители на този отдел?

СВ. д – Запозната съм. Участвах в трансфера като отговорно лице. Трансферът трябваше да се осъществи през моето служебно устройство. На 04 юни 2021г. в Отдел ЧР бяха допуснати М. Н. и М Б – Ай ти специалист, тъй като те нямат достъп до този отдел, за извършване на трансфера. М. Н. пожела трансфера да се извърши през компютъра на Директор Отдел ЧР, а не през моя, но тъй като тя беше възпрепятствана, се наложи трансфера да се извърши от моето устройство. Трансферът започна чрез поставяне на USB флашка в компютъра и беше настроен компютъра да не заспива, за да мога да върша друга работа, докато се намирам в офиса, както и при необходимост, ако се наложи да изляза за освежаване, трансфера да не се прекъсва. Ищецът няколко пъти ми предложи да запиша 2 паролата си на лист и да оставя компютъра си при Ай ти екипа за довършаване на трансфера, но тъй като това е нарушаване на правилата за сигурност, отказах. Малко покъсно, след началото на трансфера, излязох от офиса, за да си взема кафе, заедно с Директор Отдел ЧР. Офисът остана празен, без наличие на представители на екипа.

АДВ. А. – Преди да излезете, докато се осъществяваше трансфера М. Н. и М Б стояха ли в офиса?

СВ. д – В началото, когато стартира трансфера М Б и М. Н. бяха в офиса, след което М Б само веднъж, преди обедната му почивка, дойде да провери трансфера. Те излязоха от офиса след началото на трансфера.

М. Н., след като стартира процеса, не е бил в офиса. Излязох от офиса, за да си взема кафе заедно с Директора отдел ЧР. Тя се върна в офиса около пет минути преди мен. След като излязох от асансьора бях посрещната от М. Н. в коридора с думите: „Влязох с взлом във Вашия офис“. Помислих, че е референция към предишна случка, от преди около десет дни, когато г-н Н. влезе в офиса на Отдел ЧР с помощта на нож. В следствие на това негово действие вратата беше допълнително подсигурена с механизми, за да не може да се отваря ръчно. Когато влязох в офиса, открих Б Д, която е Директор ЧР, силно притеснена. Тя ми сподели, че след като е влязла в помещението /да поясня - това е вътрешен офис в големия офис/, е чула, че в големия офис има шум и е открила М. Н. вътре в офиса на ЧР. Достъпът до тези помещения е строго забранен. М. Н. няма достъп до тези помещения без присъствие на представител на Отдел ЧР. Когато ми разказа това, се приближих към служебното си устройство и установих, че то е заспало, въпреки настройката, която беше направена. Малко по-късно дойде М Б, за да се увери, че трансфера продължава. След като установи, че самия трансфер не е прекъснат, въпреки заспиването, на мен ми направи впечатление, че USB устройството, намиращо се в моя компютър, което не ми приличаше на нито едно устройство, използвано от Ай ти екипа. Попитах М Б „Каква е тази флашка?“ и той ми отговори, че това устройство се използва от ищеца М. Н., стои на връзката му с ключове и не се оставя в Ай ти екипа, не е част от техния инвентар.

СВ. д /На въпрос на съда/ – Когато започна трансфера същото USB устройство беше поставено в компютъра, но тогава не ми е направило впечатление флашката, тъй като стоях малко отстрани. Предвид ситуацията с нерегламентираното влизане в Отдел ЧР, наличието на флашка, която не ми е потвърдено, че е от реквизитите на Ай ти екипа, реших че би било по-сигурно да прекъсна трансфера. Помолих М Б да форматира флашката по отношение на вече свалените файлове и да я върне на М. Н.. Това означава, че след форматирането реално нищо не е останало на тази флашка.

След това продължих с обичайната си работа и влязох в онлайн среща. На вратата дойде М. Н. и започна упорито да настоява, чрез тропане на вратата, да бъде допуснат в офиса. Не се съобрази, че съм в среща. Прекъснах я и го допуснах. След това беше вербално агресивен. Поведението му беше непрофесионално и не отговаряше на обичайната ангажираност при подобна служебна задача. Помолих го да напусне офиса. След това 3 уведомих прекия си ръководител за ситуацията.

АДВ. А. – По отношение на флашката, Вие казахте, че тя е била върната на М. Н., той прие ли тази флашка, взе ли я или по-скоро каза, че трябва да остане в м?

СВ. д – Тази флашка е приета от М. Н. и при прекъсване на трансфера, и при прекъсването на трудовото правоотношение е приета с протокол от него.

АДВ. А. – В последствие разбрахте ли, че всъщност трансфера на данните е можело да се случи и по друг начин, без да се използва USB флашка?

СВ. д – Да, бях уведомена, че може да се изгради връзка между споделената папка и облачното пространство и трансфера да мине без сваляне на данните на външно устройство, под наблюдението на Ай ти специалист, в присъствието на представител на Отдел ЧР или Правен отдел. Бях уведомена от Ай ти мениджър, след като обсъдихме ситуацията на 4 юни.

Беше съобщено, че той е изненадан от метода, който е избрал М. Н. за трансфериране на данните, тъй като тези данни могат да се направят като архив, който да стои в офиса на Отдел ЧР, но за целта е щяло да се предостави отделно устройство, което никога да не напуска Отдел ЧР, като резервен архив на данни.

АДВ. А. – Разбрахте ли по какъв начин М. Н. е влязъл в Отдел ЧР?

СВ. д – Първоначално помислихме, че отново е използвал подръчни средства, въпреки защитите на вратата, но когато изискахме системния файл, за да видим дали устройството на вратата е отчело такова влизане, установихме, че той е използвал лице, което е имало достъп поради специфична функция, свързана с пожаро-безопасност и поддръжката на сградната инсталация, т.е. използвал е неговата карта за достъп.

АДВ. А. - Понеже споменахте, че в първия ден, в който сте започнали работа в м, М. Н.

Ви е изнесъл обучение, свързано с информационна сигурност, тогава той каза ли Ви нещо, обясни ли Ви нещо, свързано използването на флашки?

СВ. д – Част от обучението е изричаната забрана за поставяне на флаш устройства в периферията на служебните ни компютри, освен ако не са за целите на техническа поддръжка от Ай ти екипа. Забранени са всякакви устройства, освен тези, които се използват обичайно и са част от инвентара на Ай ти отдела.

АДВ. А. – Казахте, че ищецът няма право на достъп до Отдел ЧР. Специално за целите на този трансфер, случайно Вие или ако Ви е известно някой друг, като например Директора на Отдел ЧР давал ли е все пак специално за този случай някакви допълнителни права на ищеца - да влиза в отдела сам, да пипа Вашето устройство, без присъствието на представител от Отдел ЧР?

СВ. д – Не. Това е строго забранено. Достъпът до Отдел ЧР се осъществява само в присъствието на представител на екипа, това включва дори почистването на офис помещението на Отдел ЧР.

АДВ. А. – Известно ли Ви е ищеца да е запознат с политиките за сигурност на информацията в м и да е участвал в тяхното създаване?

4

СВ. д – Виждала съм служебни файлове с коментари по изготвяне на такива политики от ищеца. Той самият е свеждал до знанието на неговите колеги глобалните политики по информационна сигурност и осигуряване.

АДВ. А. – Известно ли Ви е ищеца да е имал възможност, законосъобразно разбира се, да достъпва данните, които са предмет на трансфера и да може да осъществи този трансфер от всеки друг компютър, т.е. такъв компютър, който не е на Отдел ЧР?

СВ. д – Не ми е известно да има такъв достъп. Предполагам, че причината, поради която трябваше трансфера да се извърши от устройство на някой от представителите на Отдел ЧР, показва необходимостта от използване на наше служебно устройство. Ако г-н Н. е можел да си осигури достъп от всеки друг компютър, това би означавало нарушаване на политиките на дружеството, тъй като такъв достъп се осигурява инцидентно, за извършване на техническа поправка или изготвяне на определена структура, но след това Ай ти специалистът е задължен да си премахне тези достъпи или висшестоящ да ги премахне.

АДВ. А. - Нямам други въпроси.

АДВ. М. – к – М. Н. част от Ай ти екипа ли е към момента, който е работил и към момента на събитието?

СВ. д – Част от екипа е.

АДВ. М. – к - От кой екип - на м като цяло или на Ай ти екипа? Той какво работи?

СВ. д – Експертно информационно осигуряване и информационна сигурност.

АДВ. М. – к - Това Ай ти специалист ли е?

СВ. д – По-скоро защитно лице по информационна сигурност.