Решение № 3264 от 01.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3264 гр. София, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело № 20211110152594 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Произ**дст**то е по реда на глава 25 ГПК.

Предявен е от М. Д. Н. срещу „М*** Б******“ ЕООД /със сегашно наименование „А***** Б******“ ЕООД/ конститутивен иск за отмяна на дисциплинарно у**лнение, извършено със Заповед № 1017/08.07.2021г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и осъдителен иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 12.07.2021г. в размер на 19200 лв. - чл.344, ал.1, т.3 във вр. чл.225, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и с разноските по делото.

Процесните права произтичат от следните твърдени от ищеца факти: наличие на трудо** пра**отношение с ответника за процесния период при уго**рено месечно трудо** възнаграждение в размер на 3200 лв.; прекратяване на трудо**то пра**отношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради налагане на дисциплинарно наказание „у**лнение” на основание чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7, т.

8 /изр. 1/и т. 10 КТ; незаконност на у**лнението по същест** /твърди се, че не са извършени нарушения на трудовата дисциплина;

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отго**р на исковата молба, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

Възраженията на ответника, изложени в писмения отго**р, произтичат от следните твърдени от него факти: наличие на трудо** пра**отношение с ищеца; извършени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи налагането на 1 дисципинарно наказание „у**лнение”; спазване на императивните разпоредби на КТ досежно дисциплинарната процедура по него**то налагане по чл. 193 КТ, чл. 194 КТ и чл. 195 КТ;

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди до**дите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че по време на налагане на процесното дисциплинарно наказание ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов дого**р, като е заемал длъжността „Експерт системно осигуряване и информационна сигурност”.

Със Заповед № 1017/08.07.2021 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „у**лнение” за нарушения на трудовата дисциплина на основание чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ /злоупотреба с доверието на работодателя / във вр. с чл. 126, т. 9 и т. 10 КТ, чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ /неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила/ и чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов дого**р или определени при възникването на трудо**то пра**отношение /. В заповедта са изброени нарушения, които могат да бъдат обобщени в три основни групи: 1/.

Нерегламентиран достъп до помещението на отдел „Човешки ресурси“ на М*** Б****** ЕООД;

2/. Нарушение на политики на „М*** Б******“ ЕООД , свързани със сигурността на информацията и 3/. Използване на лично преносимо U S B устройст**. Заповедта е връчена на ищеца на 12.07.2021г., видно от отбелязването върху нея, от която дата е породила конститутивния си правен ефект.

В заповедта е отразено, че от служителя са изискани обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ по по**д констатираните нарушения с писмо изх. № 380/16.06.2021г., като служителят е дал писмени обяснения собственоръчно.

С атакуваната заповед ответникът е упражнил дисциплинарната си власт, като е наложил на ищеца най-тежкото дисциплинирано наказание “у**лнение”.

В тежест на работодателя е да установи спазването на всички императивни правни норми, съблюдаването на които е необходимо за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание.

На пър** място, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити нарушава пра**то на защита срещу у**лнението на служителя, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.

Следва да се посочи, че необходимо съдържание на писмената заповед за налагане на 2 дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ , са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого е извършено то и в как** се изразява. Задължението по посочения законов текст за мотивиране на заповедта за у**лнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за ефективна защита в хода на съдебното произ**дст** при обжалване на наложеното наказание. Следователно достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да е нужно удостоверяване на връчването на документите/ – същественото е работникът или служителят да узнае за фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред – като не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат описвани конкретно всички действия на работника или служителя по извършване на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички направените от него твърдения в буквалния им смисъл; достатъчно е в заповедта да са описани извършените от работника или служителя нарушения, такива каквито са според оценката на работодателя и да е посочена датата или периода на извършването им. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлет**ряване на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в този смисъл Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о., ГК, Решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК/.

Решаващият съд намира, че процесната заповед, с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание – у**лнение, отговаря на изискванията за мотивиране по чл.

195, ал. 1 КТ. В нея е посочен периодът /конкретната дата и времевия интервал/, през който работодателя твърди, че са извършени нарушенията, описани са обстоятелствата, при които те са извършени и в как** се изразяват същите. Работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвежда описаните нарушения. Следва да се има предвид и, че евентуалното несъответствие между описаното нарушение и правната му квалификация само по себе си не **ди до незаконност на у**лнението, а е от значение за това дали визираното деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо дисциплинарно у**лнение /в този смисъл Решение № 318 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 120/2009 г., III г. о., ГК/.

На следващо място, видно е от разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, че законът поставя акцент на задължението на субекта на дисциплинарна власт за реално предварително изслушване или приемане на писмени обяснения от работника или служителя. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за как** се искат обясненията, без да е необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Целта на предварителното изслушване или приемане на писмени обяснения е работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт с**ята защитна позиция по твърдяните дисциплинарни нарушения и ако това реално е станало, то пра**то му на защита е било надлежно упражнено. За да изпълни това с**е задължение работодателят следва да покани служителя да даде такива обяснения за конкретно посочено нарушение, като поканата следва да достигне до знанието на адресата, за да породи последиците на чл. 193, ал. 1 КТ.

В частност е несъмнено установено, че обяснения са били поискани от ищеца преди издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание – у**лнение.

Ищецът се е възползвал от пра**то си на защита и в рамките на определения му срок е 3 депозирал писмени обяснения, с които е заявил, че посоченото USB устройст** не е лично него**; признава, че е влязъл в офиса на отдел „Човешки ресурси“ с помощта на служител на отдел „Фасилити“ в отсъствие на служителя на отдел „Човешки ресурси“, защото е смятал, че служителя, който отговаря зя трансферана данни - В***** Д*** е била „до тоалетна“ и защото е искал да провери докъде е стигнал процеса по трансфериране на данни. Ищецът твърди, че не е смятал действията си за нарушение на трудовата дисциплина и и правилата в компанията. Доколкото работодателя е приел тези писмени обяснения, то съдът приема, че това е достатъчно за из**да, че задължението по чл. 193 КТ е изпълнено /изслушването на работника или служителя и приемането на писмените му обяснения са алтернативни форми за защита/. Следва да се посочи също така, че работодателят не е длъжен да възприема защитната позиция на работника или служителя, като очевидно налагането на дисциплинарно наказание свидетелства, че той не е приел обясненията за оневиняващи, а дали те действително са такива е въпрос, който е относим към законосъобразността по същест** на наказанието, а не представлява формално нарушение на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ.

Спазен е и срокът относно налагане на дисциплинарното наказание, тъй като е наложено в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушенията и в едногодишния срок от извършването им.

С оглед на изложеното съдът приема, че от формална страна атакуваната заповед е законосъобразна.

При това положение следва да бъдат разгледани твърденията на ищеца за незаконност на у**лнението, които са свързани с неизвършването на посочените в заповедта дисциплинарни нарушения.

В произ**дст**то по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, когато предмет на делото е спор относно законността на наложено дисциплинарно наказание и ищеца оспорва, че е извършил дисциплинарната простъпка, в тежест на работодателя е да установи, че описаните в заповедта дисциплинарни нарушения са извършени от работника или служителя. В разглеждания случай такова доказване от страна на ответника е проведено успешно по делото.

Съгласно възприетото от константната съдебна практика в разясненията, дадени с решение № 68/03.05.2012 г. по гр. д. № 1808/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 94/30.05.2013 г. по гр. д. № 646/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, при трудов спор за законността на наложеното дисциплинарно нарушение в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законно субективното си пра** да ангажира дисциплинарната отго**рност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на съдебното произ**дст**, че служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан. За установяване на дисциплинарното нарушение са допустими всички доказателствени средства. За да докаже факта на извършеното действие, което е в нарушение изискванията за спазване на трудовата дисциплина или осъщественото от работника непра**мерно бездействие, работодателят може да поиска разпит на свидетели, да предостави писмени доказателства, изслушване на експертиза и други доказателствени средства в зависимост от характера на нарушението. В случая ищецът отрича да е извършил виновно, както и изобщо да е извършил, сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, поради което в доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на виновното неизпълнение на трудовите задължения от ищеца, за което е ангажирана дисциплинарната му отго**рност.