Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 316 от 23.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 1207/2025
Вид
Решение № 316
Подписан
23.06.2026
Състав
Лилия Масева, София Икономова, Росица Велкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл.19, ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.200 · Закон за устройство на територията
  • чл.200, ал.1 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Благоевград, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20251200501207 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 7468/27.08.2025 г., подадена от А. И. С., ЕГН ********** и И. М. Д., ЕГН **********, двамата с адрес с.С., общ.Сатовча, чрез адв. Д. Бойкова – Банева, с адрес гр.Гоце Делчев, ул.„***“ № 11, вх.А, партер, офис 2, насочена срещу Решение № 292/18.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 877/2024 г. по описа на РС – Гоце Делчев, с което решение е признато за установено по отношение на А. И. С., и И. М. Д., че А.

Ш. Л. и Ф. Ю. Л., са собственици на основА.е давностно владение на поземлен имот с планоснимачен № 1093 от квартал 40 по действащия план на село С., община Сатовча, област Благоевград, одобрен със Заповед № 3591 от 1960 г., с площ за имота от 700 кв.м., при съседи за имота: от изток - поземлен имот с планоснимачен № 1097; от запад - поземлен имот с планоснимачен № 1108, поземлен имот с планоснимачен № 1112 и поземлен имот с планоснимачен № 1113; от север - улица, от юг - поземлен имот с планоснимачен № 1098, като са осъдени ответниците да предадат владението на ищците върху ползваната от тях без основА.е част от поземлен имот с 1 планоснимачен № 1093 с площ от 101.66 кв.м., находящи се в западната част на поземления имот и които 101.66 квадратни метра грА.чат с улицата, поземлен имот с пл..№ 1112 и поземлен имот с пл.№ 1113 и които са защриховА. със жълто на приложение № 2 към експертното заключение, приподписано от съда и представляващо неразделна част от решението.

Решението се обжалва като недопустимо, а при условията на евентуалност като неправилно с оглед неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон.

Относно допустимостта се твърди, че искът е предявен срещу ненадлежни ответници. Изразява се становище, че надлежен ответник по ревандикационен иск е лицето, което оспорва правата на ищеца, като заявява върху спорния имот свое право на собственост или правно основА.е за осъществяваното от него владение или държане. Според въззивниците, в случая няма данни преди началото на процеса ответниците А. И. С. и И. М. Д. да са заявявали самостоятелни права върху имота - никога не са били негови собственици и не са претендирали такива права върху него. Поддържат заявеното в отговора на исковата молба, че спорната част от ПИ пл.№ 1093 по действащия КП на село С., община Сатовча, област Благоевград, с площ от около 120 кв.м., е собственост на трето лице А. А.ов С. от с.С., община Сатовча, област Благоевград, на основА.е упражнявано от него, чрез тях, давностно владение в периода от 30.07.2007 г. до настоящия момент, което владение е присъединено към владението на праводателя му И. А.ов С., упражнявано в периода от 26.07.1997 г. до 30.07.2007 г.

Във въззивната жалба се инвокират оплаквА.я и за нередовност на исковата молба, по която е образувано делото, тъй като липсва подробно изложение относно момента, в който ответниците са установили владение върху спорната част от имота.

По съществото на спора се заявява, че въззиваемите не са собственици на процесния имот, респ. и на спорната част от него. В тази насока се прави анализ на събрА.те в хода на производството пред РС гласни доказателства.

Обобщава се, че е останало недоказано при условията на пълно и главно доказване, че към 26.10.2016 г., когато е издаден в полза на въззиваемите А.

Ш. Л. и Ф. Ю. Л.да констативен нотариален акт, те да са упражнили 10годишно давностно владение върху ПИ пл.№1093, в грА.ците му по КП от 2

1960 г.

Освен това въззивниците твърдят, че те упражняват фактическа власт върху имота за трето лице, а именно за А. А.ов С., който е собственик на спорната част на основА.е давностно владение. В този смисъл се аргументира становище, че е налице правно основА.е за осъществяваното владение.

В същото време, твърди се, че възражението на въззивниците по чл.79 от ЗС срещу иска е основателно, като със събрА.те в процеса доказателства е установено, че върху процесната част от 101.66 кв.м. от ПИ пл.№ 1093 по действащия КП на село С., одобрен със Заповед № 3591 от 1960 г., с площ за имота от 700 кв.м., в периода от 1997 г. до 2007 г. е упражнявано неоспорвано от никого владение от И. А.ов С. - баща на въззивника А. И. С.. Поддържа се, че към това владение е присъединено давностното владение на А. А.ов С. син на въззивниците, осъществявано чрез тях, в периода от 30.07.2007 г. до настоящия момент. Отбелязва, че на 30.07.2007 г. е сключен договор за дарение, с който И. А.ов С. е дарил на сина ни А. А.ов С. ПИ пл.№ 1112 от квартал 40 по действащия от 1960 г. КП на село С., с площ от 205 кв.м., за което е съставен нотариален акт за дарение № 62, том VI, рег.№ 9589, дело № 1035 от 30.07.2007г. по описа на нотариус В.Б..

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да обезсили обжалваното решение и да прекрати производството по делото, а в условията на евентуалност – да отмени крайния съдебен акт на РС-Гоце Делчев и вместо него да постанови друг, с който да отхвърли предявения иск.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от насрещната страна, с който се оспорват доводите и възраженията на въззивниците.

Изразява се становище, че обжалваното решение на PC Гоце Делчев е валидно и допустимо, постановено при наличието на изискуемите от закона предпоставки за уважаване на иска по чл.108 от ЗС, обуславящи допустимостта на иска.

Според въззиваемите, пред първоинстанционния съд е установено по безспорен начин, че ответниците владеят част от процесният имот без никакво основА.е, а именно спорните 101.66 кв.м. В тази насока въззиваемите се позовават на показА.ята на разпитА.те по делото свидетели и на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.

3

Въззиваемите оспорват доводите на въззивниците, че съществува правно основА.е за упражняваната от тях фактическа власт върху спорната част от имота, като заявяват, че по делото не са ангажирА. доказателства, които да подкрепят тази теза.

Изразява се становище, че при постановяване на решението си, първоинстанционният съд е обсъдил всички събрА. по делото писмени и гласни доказателства, а също и заключението на вещото лице, като правилно е разпределил тежестта за доказване в процеса, срещу която не са направени възражения от нито една от стрА.те.

По отношение възраженията на въззивниците за придобиване по давност на спорната част от имота, се обръща внимА.е, че е налице законова забрана за придобиване по давност на реална част от поземлен имот. Прави се анализ на практиката на ВКС по приложението на чл.200, ал.1 от ЗУТ.

Подчертава се, че ВКС приема, че ако имота не е попълнен в кадастралния план и представлявайки реална част от УПИ, той не може да бъде обект на придобиване по давност съгласно чл.200 ЗУТ. Освен това се обръща внимА.е, че не са налице изисквА.ята по чл.19, ал.1 от ЗУТ за минимални размери на площ и лице на имотите, в зависимост от територията, в която попадат.

С оглед на това се твърди, че са налице всички елементи на фактически състав на ревандикационния иск и предявеният такъв правилно е уважен от РС-Гоце Делчев. В същото време се заявява, че обстоятелството, че ищецът владее 536 кв.м., като част от владяната от него част попада в чужд имот - на трето лице, е въпрос, който не е отсоним към настоящата претенция претенция.

По изложените съображения, от въззивния съд се иска да потвърди изцяло първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, както и да присъди на въззиваемите направените от тях разноски в производството пред ОС-Благоевград.

В съдебно заседА.е стрА.те не се явяват, представляват се от упълномощени представители, които поддържат подадената жалба и отговоря към нея.

Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събрА.те по делото 4 доказателства, становищата и доводите на стрА.те, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледА. по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и частично допустимо.

По отношение допустимостта следва да се посочи, че липсата на такава се свързва с наличието на пречки за надлежно развитие и разрешаване на правния спор, при което съдът няма право да се произнася по съществото на спора. В случая, с подадената искова молба ищците са изложили подробни съображения относно придобиване собствеността върху процесния поземлен имот с пл.№ 1093, кв.49 по действащия план на с.С., община Сатовча, област Благоевград. Отбелязали са, че ответниците ползват част от площта на имота, а именно 120 кв.м. /изменени в о.с.з. от 01.07.2025 г. на 101.66 кв.м./, разположени в западната част на имота, грА.чещи с улица и поземлени имоти с пл.№ 1112 и пл.№ 1113. Липсва оплакване в исковата молба, че ответниците оспорват собствеността на Л. върху целия поземлен имот. Нещо повече, в подадения от ответниците отговор на исковата молба, правата на ищците върху имота се оспорват само за процесната площ.

С оглед на това, с определение от 18.03.2026 г. въззивният съд е оставил исковата молба без движение като с уточнителна молба от 17.04.2026 г. ищците са заявили, че имат правен интерес от установяване правото на собственост само върху спорните 101.66 кв.м. от процесния поземлен имот с пл.№ 1093.

В същото време, в практиката на ВКС се приема, че предмет на защита с ревандикационен иск може да бъде и само реална част от имот, като в случаите, в които стрА.те спорят за правото на собственост само върху конкретно посочена в исковата молба реална част от имот, липсва правен интерес за предявяване на иск за собственост за останалата част от имота, за която между ищеца и ответника няма спор за собствеността /в тази насока е решение № 110 от 20.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 3890/2018 г. по описа на ВКС, I г.о., ГК/.

Ето защо, решението на РС-Гоце Делчев в частта, в която е установил 5 правото на собственост на ищците върху процесния имот над спорните 101.66 кв.м., е недопустимо, поради което следва да се обезсили, а образуваното по него производството да се прекрати.

Наведените от въззивниците възражения за недопустимост на иска поради обстоятелството, че е предявен срещу ненадлежна страна, а именно срещу лица, които не заявяват самостоятелни права върху спорната част, а я държат за другиго, са неоснователни.

В съдебната практика се приема, че ревандикационният иск е едно от правните средства за защита на собствеността. Собственикът има право съгласно чл.108 от ЗС да иска връщането на своята вещ /имот/ от всяко лице, което я владее или държи без да има основА.е за това. При предявен иск на това основА.е е необходимо да се докаже, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът владее или държи вещта без основА.е. Фактическият състав на иска не изисква ответникът да противопоставя /да заявява/ свои самостоятелни вещни права или друго основА.е, на което владее или държи имота, или да има такива права. За уважаването на иска е достатъчно да се установи, че ответникът упражнява фактическа власт под формата на владение или държане върху чужд имот без противопоставимо на собственика основА.е /в тази насока е определение № 66/08.01.2026 г., постановено по гр.д.

№ 1004/2025 г. по описа на ВКС, II г.о., ГК, решение № 11/02.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 1796/2020 г. по описа на ВКС, I г.о., ГК и др./. Затова в съдебната практика искът за собственост по чл.108 от ЗС /ревандикационният иск/ се определя като иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик /т.2 А на ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС/. Ето защо обстоятелството, че ответникът не противопоставя свои собствени права, е ирелевантно за допустимостта на иска.