Разпореждане № 496 от 29.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 496 гр. Благоевград, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20251200501207 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 7468/27.08.2025 г., подадена от А. И. С., ЕГН ********** и И. М. Д., ЕГН **********, двамата с адрес с.**, чрез адв. Д. Б-Б., с адрес гр.**, вх.А, партер, офис 2, насочена срещу Решение № 292/18.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 877/2024 г. по описа на РС – Гоце Делчев, с което решение е признато за установено по отношение на А. И. С., и И. М. Д., че А. Ш. Л. и Ф. Ю. Л., са собственици на основА.е давностно владение на поземлен имот с планоснимачен № 1093 от квартал 40 по действащия план на село Слащен, община Сатовча, област Благоевград, одобрен със Заповед № 3591 от 1960 г., с площ за имота от 700 кв.м., при съседи за имота: от изток - поземлен имот с планоснимачен № 1097; от запад поземлен имот с планоснимачен № 1108, поземлен имот с планоснимачен № 1112 и поземлен имот с планоснимачен № 1113; от север - улица, от юг поземлен имот с планоснимачен № 1098, като са осъдени ответниците да предадат владението на ищците върху ползваната от тях без основА.е част от поземлен имот с планоснимачен № 1093 с площ от 101.66 кв.м., находящи се в западната част на поземления имот и които 101.66 квадратни метра грА.чат с улицата, поземлен имот с пл..№ 1112 и поземлен имот с пл.№ 1113 и които са защриховА. със жълто на приложение № 2 към експертното заключение, приподписано от съда и представляващо неразделна част от решението.

Решението се обжалва като недопустимо, а при условията на 1 евентуалност като неправилно с оглед неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон.

Относно допустимостта се твърди, че искът е предявен срещу ненадлежни ответници. Изразява се становище, че надлежен ответник по ревандикационен иск е лицето, което оспорва правата на ищеца, като заявява върху спорния имот свое право на собственост или правно основА.е за осъществяваното от него владение или държане. Според въззивниците, в случая няма данни преди началото на процеса ответниците А. И. С. и И. М. Д. да са заявявали самостоятелни права върху имота - никога не са били негови собственици и не са претендирали такива права върху него. Поддържат заявеното в отговора на исковата молба, че спорната част от ПИ пл.№ 1093 по действащия КП на село Слащен, община Сатовча, област Благоевград, с площ от около 120 кв.м., е собственост на трето лице А. А.ов С. от с.Слащен, община Сатовча, област Благоевград, на основА.е упражнявано от него, чрез тях, давностно владение в периода от 30.07.2007 г. до настоящия момент, което владение е присъединено към владението на праводателя му И.А. С., упражнявано в периода от 26.07.1997 г. до 30.07.2007 г.

Във въззивната жалба се инвокират оплаквА.я и за нередовност на исковата молба, по която е образувано делото, тъй като липсва подробно изложение относно момента, в който ответниците са установили владение върху спорната част от имота.

По съществото на спора се заявява, че въззиваемите не са собственици на процесния имот, респ. и на спорната част от него. В тази насока се прави анализ на събрА.те в хода на производството пред РС гласни доказателства.

Обобщава се, че е останало недоказано при условията на пълно и главно доказване, че към 26.10.2016 г., когато е издаден в полза на въззиваемите А.

Ш. Л. и Ф. Ю. Л.да констативен нотариален акт, те да са упражнили 10годишно давностно владение върху ПИ пл.№1093, в грА.ците му по КП от 1960 г.

Освен това въззивниците твърдят, че те упражняват фактическа власт върху имота за трето лице, а именно за А. А.ов С., който е собственик на спорната част на основА.е давностно владение. В този смисъл се аргументира становище, че е налице правно основА.е за осъществяваното владение.

В същото време, твърди се, че възражението на въззивниците по чл.79 от ЗС срещу иска е основателно, като със събрА.те в процеса доказателства е установено, че върху процесната част от 101.66 кв.м. от ПИ пл.№ 1093 по действащия КП на село Слащен, одобрен със Заповед № 3591 от 1960 г., с площ за имота от 700 кв.м., в периода от 1997 г. до 2007 г. е упражнявано неоспорвано от никого владение от И.А. С. - баща на въззивника А. И. С..

Поддържа се, че към това владение е присъединено давностното владение на А. А.ов С. - син на въззивниците, осъществявано чрез тях, в периода от 30.07.2007 г. до настоящия момент. Отбелязва, че на 30.07.2007 г. е сключен договор за дарение, с който И.А. С. е дарил на сина ни А. А.ов С. ПИ пл.№ 2

1112 от квартал 40 по действащия от 1960 г. КП на село Слащен, с площ от 205 кв.м., за което е съставен нотариален акт за дарение № 62, том VI, рег.№ 9589, дело № 1035 от 30.07.2007г. по описа на нотариус В.Б..

По така изложените съображения, от въззивния съд се иска да отмени обезсили обжалваното решение и да прекрати производството по делото, а в условията на евентуалност – да отмени крайния съдебен акт на РС-Гоце Делчев и вместо него да постанови друг, с който да отхвърли предявения иск.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъ в е постъпил от насрещната страна, с който се оспорват доводите и възраженията на въззивниците.

Изразява се становище, че обжалваното решение на P C Гоце Делчев е валидно и допустимо, постановено при наличието на изискуемите от закона предпоставки за уважаване на иска по чл.108 от ЗС, обуславящи допустимостта на иска.

Според въззиваемите, пред първоинстанционния съд е установено по безспорен начин, че ответниците владеят част от процесният имот без никакво основА.е, а именно спорните 101.66 кв.м. В тази насока въззиваемите се позовават на показА.ята на разпитА.те по делото свидетели и на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.

Въззиваемите оспорват доводите на въззивниците, че съществува правно основА.е за упражняваната от тях фактическа власт върху спорната част от имота, като заявяват, че по делото не са ангажирА. доказателства, които да подкрепят тази теза.

Изразява се становище, че при постановяване на решението си, първоинстанционния съд е обсъдил всички събрА. по делото писмени и гласни доказателства, а също и заключението на вещото лице, като правилно е разпределил тежестта за доказване в процеса, срещу която не са направени възражения от нито една от стрА.те.

По отношение възраженията на въззивниците за придобиване по давност на спорната част по имота, се обръща внимА.е, че е налице законова забрана за придобиване по давност на реална част от поземлен имот. Прави се анализ на практиката на ВКС по приложението на чл.200, ал.1 от ЗУТ.

Подчертава се, че ВКС приема, че ако имота не е попълнен в кадастралния план и представлявайки реална част от УПИ, той не може да бъде обект на придобиване по давност съгласно чл.200 ЗУТ. Освен това се обръща внимА.е, че са налице изисквА.я по чл.19, ал.1 от ЗУТ за минимални размери на площ и 3 лице на имотите, в зависимост от територията, в която попадат.

С оглед на това се твърди, че са налице всички елементи на фактически състав на ревандикационния иск и предявеният такъв правилно е уважени от РС-Гоце Делчев. В същото време се заявява, че обстоятелството, че ищецът владее 536 кв.м., като част от владяната от него част попада в чужд имот - на трето лице, е въпрос, който не е отсоним към настоящата претенция претенция.

По изложените съображения, от въззивния съд се иска да потвърди изцяло първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, както и да присъди на въззиваемите направените от тях разноски в производството пред ОС-Благоевград.

И двете стрА. в производството не правят доказателствени искА.я.

Съдът, като съобрази, че въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, както и че същата отговаря на изисквА.ята за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК, намира, че на основА.е чл.267, ал.1 от ГПК следва да насрочи делото в открито съдебно заседА.е с призоваване на стрА.те.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА в.гр.д.№ 1207 по описа за 2025 г. в открито съдебно заседА.е за 02.06.2026 г. от 10:45 ч., за която дата и час да се уведомят стрА.те.

На въззивниците да се изпрати препис от постъпилото по делото на 17.04.2026 г. уточнение на исковата молба, по което могат да вземат становище най-късно в първото по делото съдебно заседА.е.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 496 гр. Благоевград, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20251200501207 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 7468/27.08.2025 г., подадена от А. И. С., ЕГН ********** и И. М. Д., ЕГН **********, двамата с адрес с.**, чрез адв. Д. Б-Б., с адрес гр.**, вх.А, партер, офис 2, насочена срещу Решение № 292/18.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 877/2024 г. по описа на РС – Гоце Делчев, с което решение е признато за установено по отношение на А. И. С., и И. М. Д., че А. Ш. Л. и Ф. Ю. Л., са собственици на основА.е давностно владение на поземлен имот с планоснимачен № 1093 от квартал 40 по действащия план на село Слащен, община Сатовча, област Благоевград, одобрен със Заповед № 3591 от 1960 г., с площ за имота от 700 кв.м., при съседи за имота: от изток - поземлен имот с планоснимачен № 1097; от запад поземлен имот с планоснимачен № 1108, поземлен имот с планоснимачен № 1112 и поземлен имот с планоснимачен № 1113; от север - улица, от юг поземлен имот с планоснимачен № 1098, като са осъдени ответниците да предадат владението на ищците върху ползваната от тях без основА.е част от поземлен имот с планоснимачен № 1093 с площ от 101.66 кв.м., находящи се в западната част на поземления имот и които 101.66 квадратни метра грА.чат с улицата, поземлен имот с пл..№ 1112 и поземлен имот с пл.№ 1113 и които са защриховА. със жълто на приложение № 2 към експертното заключение, приподписано от съда и представляващо неразделна част от решението.

Решението се обжалва като недопустимо, а при условията на 1 евентуалност като неправилно с оглед неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон.

Относно допустимостта се твърди, че искът е предявен срещу ненадлежни ответници. Изразява се становище, че надлежен ответник по ревандикационен иск е лицето, което оспорва правата на ищеца, като заявява върху спорния имот свое право на собственост или правно основА.е за осъществяваното от него владение или държане. Според въззивниците, в случая няма данни преди началото на процеса ответниците А. И. С. и И. М. Д. да са заявявали самостоятелни права върху имота - никога не са били негови собственици и не са претендирали такива права върху него. Поддържат заявеното в отговора на исковата молба, че спорната част от ПИ пл.№ 1093 по действащия КП на село Слащен, община Сатовча, област Благоевград, с площ от около 120 кв.м., е собственост на трето лице А. А.ов С. от с.Слащен, община Сатовча, област Благоевград, на основА.е упражнявано от него, чрез тях, давностно владение в периода от 30.07.2007 г. до настоящия момент, което владение е присъединено към владението на праводателя му И.А. С., упражнявано в периода от 26.07.1997 г. до 30.07.2007 г.

Във въззивната жалба се инвокират оплаквА.я и за нередовност на исковата молба, по която е образувано делото, тъй като липсва подробно изложение относно момента, в който ответниците са установили владение върху спорната част от имота.

По съществото на спора се заявява, че въззиваемите не са собственици на процесния имот, респ. и на спорната част от него. В тази насока се прави анализ на събрА.те в хода на производството пред РС гласни доказателства.