Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 219 от 10.02.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 446/2025
Вид
Определение № 219
Подписан
10.02.2026
В сила
10.02.2026
Състав
Цвета Павлова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 101, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 219 гр. Варна, 10.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20253100900446 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „ЛСК Пропъртис“ ЕООД, ЕИК 148049296 срещу „Тафелбей“ АпС (Taffelbay ApS) – дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР на Кралство Дания под № 20222271, със седалище и адрес на управление: гр. Хелеруп, Бийч Роуд № 155 кумулативно обективно съединени искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми:

30 000 евро – главница по договор за заем от 02.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2025 год. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното заплащане на задължението,

7 500 евро – договорна лихва, в размер на 5% годишно, начислявана върху главницата по договора за заем, считано от 20.08.2018 год. – датата на усвояване на заема, до 20.08.2023 год. – крайният срок за връщане на заетата сума,

7 556,35 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислявана върху главницата за периода от 21.08.2023 год. – деня следващ крайният срок за връщане на главницата, до 27.06.2025 год., на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва предявените искове като неоснователни.

По депозираната в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК допълнителна искова молба, с която исковете се поддържат като основателни, а ответникът депозира допълнителен отговор, с който изразява противоположно становище.

По предварителните въпроси:

С определение № 1822/12.12.2025 г., постановено по делото, като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД. Препис от определението е връчено на лицето на 1

30.12.2025 год., като към настоящия момент от същото не е постъпило становище по предявените искове.

Съдът констатира, че с първоначалната и допълнителната искова молба, ищецът, в условията на евентуалност, отправя искане, в случай че съдът приеме, че договорът за заем, сключен между него и ответника, е развален, прекратен или необвързващ страните по него по някаква друга причина, да осъди ответната страна да му заплати:

30 000 евро – предоставена на 20.08.2018 год. сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2025 год. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното заплащане на задължението, 7 556,35 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислявана върху главницата за периода от 21.08.2023 год. –27.06.2025 год., на основание неоснователно обогатяване, тъй като счита, че е обеднял със стойността на заемната сума, а ответникът се е обогатил, ползвайки я, като между обедняването и обогатяването е налице причинно-следствена връзка.

Доколкото с оглед диспозитивното начало на гражданския процес, съдът е обвързан от търсената от страната защита, а съобразно принципа за законност е длъжен да следи служебно единствено за приложението на императивни правни норми, каквито са тези за недействителност на правни сделки – аргумент от ТР № 1/27.04.2022 год. по тълк. дело № 1/2020 год. на ОСГТК на ВКС, съдът не може служебно да преценя с какви искове, предявени в условията на евентуалност, е сезиран. По тази причина, следва да му бъдат дадени указания за излагане на конкретни фактически твърдения за обстоятелствата, от които произтича вземанията му, претендирани в условията евентуалност.

По доказателствата:

Допуснати до приемане в открито съдебно заседание следва да бъдат писмените доказателства, представени от ищеца с първоначалната и допълнителната искова молба, както и от ответника с отговора по първоначалната искова молба, с изключение на касовия ордер – л. 149 поради неотносимостта на същия.

На всеки от ищеца и ответника следва да бъде указано в срок до първото открито съдебно заседание да завери по реда на чл. 183 от ГПК всички писмени доказателства, представени към първоначалната искова молба и съответно към отговора по нея, като в противен случай същите няма да бъдат приети и ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото.

Съдът не споделя становището на ищеца за неотносимост към предмета на спора на представените от ответника договор за възлагане на управление и отдаване под наем на недвижими имоти от 02.08.2018 год. и самолетни билети, доколкото с първия той се стреми да докаже наличието на облигационно правоотношение, сумите по което е следвало да бъдат заплащани за погасяване на заемното задължение, а със самолетните билети 2 неавтентичността на договора за заем.

Касателно възражението на ответника за неприемане на нотариално заверения препис от договора за заем поради откриването на производството по чл. 193 от ГПК, настоящият състав намира, че в случай че се докаже неавтентичността на документа, то би отпаднала и формалната доказателствена сила на преписа, а в случай че това не бъде сторено, то преписът би бил относим за установяване на достоверната дата на сключването на договора.

Съобразявайки предприетото от ответника оспорване на авторството на договора за заем и становището на ищеца, че ще се ползва от него, следва да бъде открито производство по чл. 193 от ГПК. Тъй като договорът е частен диспозитивен документ, ползващ се единствено с формална доказателствена сила, то преценката за осъществяването на упоменатите в него обстоятелства, вкл. сключването му и датата на това обстоятелство подлежат на доказване с всички останали допустими доказателствени средства, а не в хода на производство по чл. 193 от ГПК.

Произнасянето по искането на ищеца за откриване на производство за оспорване истинността на договора за възлагане на управление и отдаване под наем на недвижими имоти от 02.08.2018 год. и за задължаване на ответника да представи съглашението в оригинал следва да бъде отложено, като на ищеца бъде предоставена възможност да уточни дали оспорва автентичността и/или верността на документа, имайки предвид, че същият, като диспозитивен частен документ, има единствено формална, но не и материална доказателствена сила.

По отношение на приходния касов ордер, искането за откриване на производство по чл. 193 от ГПК не следва да бъде уважавано поради недопускането до събиране на въпросния документ като писмено доказателство. По тези съображения, ответникът не може да бъде задължен да представи оригинала на ордера.

Произнасянето по искането на ответника за служебно изискване на препис от нотариално дело № 199 от 2018 год. от нотариус Тодор Милков – рег. № 237 в НК следва да бъде отложено, като на ответната страна бъде предоставена възможност да посочи какви обстоятелства ще доказва с исканото доказателство.

Частично уважено следва да бъде искането на ответника по чл. 190 от ГПК за изискване от третото лице помагач „Кабакум пропърти Мениджмънт“ ЕООД на заверено извлечение от банковата му сметка, от което да е видно дали е получило сумата от 30 000 евро от ищеца, съгласно чл. 7, ал. 2 от договора за заем, както и за изискване на всички документи, удостоверяващи извършени от „Кабакум пропърти Мениджмънт“ ЕООД преводи на суми от нетен приход от договора за наем в полза на ищеца съгласно чл. 7, ал. 2 от договора за възлагане на управление и отдаване под наем на недвижими имоти от 02.08.2018 год. Относно останалите посочени документи искането 3 се явява неоснователно поради неотносимостта им към предмета на спора. По отношение становището на ищеца по това доказателствено искане, съдът съобразява, че макар в отговора на исковата молба да не се съдържа нарочно оспорване на представеното преводно нареждане, то въпросното доказателствено искане имплицитно съдържа такова. Изискването на доказателствата за превод от третото лице в полза на ищеца на суми, генерирани по договора за възлагане е относимо с оглед необходимостта ответникът да докаже изпълнението си по договора за заем.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „ЛСК Пропъртис“ ЕООД, ЕИК 148049296 срещу „Тафелбей“ АпС (Taffelbay ApS) – дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР на Кралство Дания под № 20222271, със седалище и адрес на управление: гр. Хелеруп, Бийч Роуд № 155 кумулативно обективно съединени искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми:

30 000 евро – главница по договор за заем от 02.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2025 год. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното заплащане на задължението,

7 500 евро – договорна лихва, в размер на 5% годишно, начислявана върху главницата по договора за заем, считано от 20.08.2018 год. – датата на усвояване на заема, до 20.08.2023 год. – крайният срок за връщане на заетата сума,

7 556,35 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислявана върху главницата за периода от 21.08.2023 год. – деня следващ крайният срок за връщане на главницата, до 27.06.2025 год., на основание съответно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане, с препис за ответната страна, да:

1. наведе конкретни фактически твърдения за обстоятелствата, от които произтича всяко едно от вземанията му, претендирани евентуално като дължими при условията на неоснователно обогатяване като посочи дали твърди прекратяване/разваляне на договора или наличие на преддоговорни отношения между страните или изначална липса на основание.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на даденото указание, производството по предявените евентуални искове ще бъде прекратено на основание чл. 129, ал. 4 вр. ал. 3 от ГПК.

4

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на глава XXXII от ГПК.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Ищецът твърди, че на 06.08.2018 год. между него, като заемодател, и А.

К., Х. К. и „Тафелбей“ АпС като заемополучатели е сключен договор за заем, по силата на който ищецът предоставя на последните сумата от 30 000 евро за закупуване на обзавеждане на техни недвижими имоти. В чл. 2 от договора е уговорено, че заемодателят следва да преведе сумата по банкова сметка на трето лице „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 204546810, което да извърши обзавеждането съгласно постигнати между тях уговорки. Сумата е преведена на 20.08.2018 год., с което, според ищеца, договорът се счита за сключен – чл. 2.1. Сочи се, че в чл. 3 от заемния договор е предвидено, че заемателите се задължават да заплатят сумата солидарно в срок от пет години, считано от датата на постъпването й по сметка на третото лице, както и че в чл. 5 е уговорено, че дължима върху главницата е годишна лихва от 5%. За обезпечаване на изпълнението на задълженията на всички солидарни длъжници, ищецът твърди, че в негова полза е учредена договорна ипотека върху недвижим имот с идентификатор № *****.****.***.*.** по КККР, представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение ателие за творческа дейност. Излага, че липсват извършвани плащания от който и да е от солидарните длъжници, изпаднали в забава на 21.08.2023 год., поради което и предявява процесните искове.

В евентуалност, в случай че бъде прието, че договорът е бил прекратен, развален или необвързващ страните по някаква друга причина, ищецът, счита, че заетата сума му се дължи като дадена при условията на неоснователно обогатяване, доколкото с предаването й е обеднял, а ответникът се е обогатил, тъй като се е ползвал от сумата, а между обедняването и обогатяването има пряка причинно-следствена връзка.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК постъпва отговор от ответника „Тафелбей“ АпС, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че поради изпитвани от А. К., съпругът й Х. К. и дружеството финансови затруднения, А. К. и „Тафелбей“ АпС са били възпрепятствани да обзаведат придобитите от всеки от тях през 2010 год. недвижими имоти, разположени в поземлени имоти с кадастрален идентификатор № *****.****.*** и *****.****.*** в гр. Варна, к. к. „Чайка“. След проведена в тази връзка комуникация с адвокатско дружество „И. и п.“, в хода на която им е предложено да им бъде заета сума, която да бъде изплащана със средствата, генерирани от отдаването на имотите под наем, Аннетте и Х. К. пристигат в гр. Варна на 31.07.2018 год. срещу 01.08.2018 год. и се връщат обратно в Дания на 03.08.2018 год. На 02.08.2018 год. е проведена среща в кантората на адвокатското дружество.