Определение № 1822 от 12.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1822 гр. Варна, 12.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20253100900446 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „ЛСК Пропъртис“ ЕООД, ЕИК 148049296 срещу „Тафелбей“ АпС, регистрирано в Кралство Дания обективно кумулативно съединени искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1. 30 000 евро – главница по сключен между страните договор за заем от 06.08.2018 год.; 2. 7 500 евро – възнаградителна лихва по договора за заем за периода от 20.08.2018 год. – датата на усвояване на главницата до 20.08.2023 год. – падежа за връщането й; 3. 7 556,35 евро обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.08.2023 год. – първия ден след падежа на вземането до 27.06.2025 год.; ведно със законната лихва върху главницата от 11.07.2025 год. - датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

В исковата молба ищецът заемодател твърди, че съгласно чл. 2 от договора за заем, сумата е следвало да бъде преведена по банкова сметка на „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 20456810, което дружество да извърши обзавеждането на недвижими имоти, собственост на ответното дружество, по силата на отделен договор, сключен между „Тафелбей“ АпС и „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД.

В постъпилия в срока по 367, ал. 1 от ГПК отговор по първоначалната искова молба, „Тафелбей“ АпС твърди, че между него като възложител и „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД като изпълнител на 02.08.2018 год. е сключен договор за възлагане на управление и отдаване под наем на недвижими имоти, част от които са тези собственост на ответника, като съгласно чл. 1 от договора, освен обзавеждането им, възложителят е поел задължение и за последващото им отдаване под наем. Излага се, че в чл. 7, ал.

2 от договора е посочено, че възложителя ще финансира обзавеждането чрез заем от 30 000 евро, предоставен му по договор за заем от 02.08.2018 год., сключен с „ЛСК Пропъртис“ ЕООД, платим по банковата сметка на „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД. За целите на погасяване на заема, 1 възложителят „Тафелбей“ АпС твърди, че е дал съгласие, а изпълнителят „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД се е задължил да превежда на „ЛСК Пропъртис“ ЕООД всички дължими на „Тафелбей“ АпС суми по договора за възлагане на управление и отдаване под наем до пълното погасяване на заема.

Ответникът твърди и че за цялото време на действието на договора, „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД не му е заплатило какъвто и да било нетен доход от наем на недвижимите имоти.

С оглед тези свои твърдения, ответникът отправя искане за привличане на „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД като третото лице помагач на своя страна на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК и предявява срещу него обратен иск на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК за сумата от 500 евро - част от 35 000 евро, последната биваща общо дължимия размер на вземанията по подписания между него и „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД договор от 02.08.2018 год.

Искането за допускане на трето лице помагач е отправено в законоустановения срок и при наличието на правен интерес за ответното дружество поради което същото се явява допустимо и следва да бъде уважено.

Чл. 219, ал. 1 от ГПК свързва наличието на правен интерес от привличане с възможността въпросното трето лице да встъпи в делото по своя инициатива, за да помага на съответна главна страна да бъде постановено решение в нейна полза, но липсата на активност в тази насока обуславя привличането му по решение на самата главна страна. В настоящия случай с оглед възникналото облигационно правоотношение между „Тафелбей“ АпС и „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, последното има интерес да помогне на главната страна първоначалният иск срещу нея да бъде отхвърлен, доказвайки че сумите по договора за заем за заплатени, вкл. и от него. Не следва да бъде пренебрегван и фактът, че основната цел на привличането, с оглед нормата на чл. 223, ал. 2 от ГПК, е улесняване на евентуалната бъдеща защитата и реализация на правата на главната срещу подпомагащата я страна, в случай на неблагоприятен изход на спора по първоначалния иск. Конкретно, ако бъде уважен искът за заплащане на сумата по договора за заем, то в отношенията между ответната страна и помагача ще бъде установено наличието на заемно правоотношение и неизпълнението по него, които обстоятелства подлежат на доказване в последващо производство между главната и подпомагащата я страна с оглед сключения помежду им договор и поетото от третото лице задължение за заплащане на дължимите на главната страна суми от наеми за погасяване на заема.

Искането за съвместно разглеждане на предявения обратен иск в настоящото производство се явява недопустимо и следва да бъде оставено без уважение. Предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност. Доколкото уважаването на главния иск се явява една от предпоставките за уважаване на евентуалния, наред със специфичните за същия предпоставки, то последица от успешното предявяване на първия е 2 именно създаването на условно изпълнително основание, т.е. ако и доколкото първоначалният ответник изпълни задължението си към ищеца по първоначалния иск. Регресното притезание зависи от удовлетворяването на правото, предмет на първоначалния иск, затова петитумът винаги е формулиран условно-ответникът да бъде осъден да плати, след като ищецът по обратния иск изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния иск. Това обаче не е настоящият случай, тъй като вземането на ответника по първоначалния иск спрямо трето лице не е поставено в зависимост от уважаването на първоначалния иск, доколкото същото произтича от самостоятелно облигационно правоотношение, по което правата на ищеца по обратния иск могат да бъдат реализирани дори и в случай на отхвърляне на първоначалния иск. Това е така, защото макар третото лице „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД да е поело задължение за превеждане на сумите, получени от отдаването на имотите под наем вместо на собственика им – ответника по първоначалния иск, на заемодателя – ищец по първоначалния иск, то титуляр на тези вземания е собственикът на имотите, а не третото лице. Дори искът, основан на договора за заем да бъде отхвърлен, собственикът им ще има право да получи наемните възнаграждения, макар според съглашението, сключено с третото лице, те да е следвало да бъдат превеждани в полза на заемодателя. При уважаване на иска по договора за заем и изпълнение на задължението по него от страна на ответника по първоначалния иск, не изключва възможността за предявяване на осъдителен иск срещу третото лице.

Наред с това доколкото регресното вземане зависи от удовлетворяването на вземането по първоначалния иск, то условността на вземането по обратния иск налага извода, че обратния иск може да бъде разглеждан само в производството по първоначалния иск. Това от своя страна определя съда, разглеждащ първоначалния иск, като компетентен да се произнесе и по обратния. За обективното съединяване на исковете важат предпоставките на чл. 210, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай обаче не е налице една от тях – исковете да са подсъдни на един и същи съд, доколкото по аргумент за противното от чл. 104, т. 4 от ГПК, обратният иск, имащ за предмет вземане от 500 евро, равняващи се на 977,92 лв. е подсъден на Варненски районен съд като първа инстанция. Правилата на родовата подсъдност, последната биваща и абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, следва да са налице и по отношение на обратния иск.

Доколкото самостоятелното съществуване на обратния иск, отделно от главния, е невъзможно, в този случай, при родова неподсъдност на обратния иск, съдът не разделя производството по двата иска и не изпраща обратния иск на друг съд по компетентност, а отказва да го приеме за съвместно разглеждане. /в този смисъл Определение № 82/21.02.2020 год. по ч. гр. д. № 4549/2019 год. на ВКС, IV ГО/.

Имайки предвид, че се уважава искането за конституиране на трето лице помагач, а оставянето без уважение на искането за съвместно разглеждане на 3 обратния иск не прегражда възможността за съдебна защита на правата на „Тефелбей“ АпС в отделен съдебен процес, то настоящото определение не подлежи на обжалване.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК

204546810, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, офис 2 като трето лице помагач на страната на ответника „Тефелбей“ АпС /Taffelbay/ ApS, дружество с ограничена отговорност вписано в търговския регистър на Кралство Дания под № 20222271, със седалище и адрес на управление Кралство Дания, гр. Хелеруп, Бийч роуд 155.

НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от

„Тефелбей“ АпС /Taffelbay/ ApS, дружество с ограничена отговорност вписано в търговския регистър на Кралство Дания под № 20222271, със седалище и адрес на управление Кралство Дания, гр. Хелеруп, Бийч роуд 155 срещу „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 204546810, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, офис 2 обратен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 евро - част от 35 000 евро, последната явяваща се общ размер на вземанията на „Тефелбей“ АпС по подписан между него и „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД договор за възлагане на управление и отдаване под наем на недвижими имоти от 02.08.2018 год.

Определението не подлежи на обжалване.

Да се уведомят за настоящото определение ответника и конституираното трето лице помагач.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4