Протокол № 220 от 26.03.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 220 гр. Варна, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20253100900446 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ „ЛСК ПРОПЪРТИС“ ЕООД, редовно призовано, представлява се от адвокат П. П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК "ТАФЕЛБЕЙ" АПС, редовно призовано, представлява се от адвокат Л. П., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ „КАБАКУМ ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ“

ЕООД, редовно призовано, не се представлява.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на 1 фактическата страна на спора като поканва страните да изразят становище по проекта за доклад на делото.

СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 7146/04.03.2026 г. молба, подадена от процесуалния представител на ищцовото дружество, адвокат Васил Гошев, с която в изпълнение на дадените с определение № 219/19.02.2026 г. указания, с уточнение по предявения в евентуалност иск за претендиране на сумите в условията на неоснователно обогатяване.

АДВ. П.: Запозната съм с молбата. При това положение, с оглед така депозираната молба, аз да разбирам ли, че с оглед така депозираната молба, че при условията на чл. 210 от ГПК са предявени при условията на евентуалност главния иск, който е за осъждане на доверителя ми да върне заплатените по процесния договор за заем суми и в условията на евентуалност иск с правно основание иск по чл. 55 или чл. 59 от ЗЗД, защото продължава за мен да е неясно. С тази молба, която е от 04 март не са изпълнени изискаванията за редовност на това искане, което го разбираме като иск предявен в условията на евентуалност. Нещо повече, аз по повод така отправеното искане, оспорвам пасивната процесуална легитимация на доверителя ми. В процесния случай сумите по договора за заем, както са твърди, са преведени по сметка на едно трето лице, което е „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД. При това положение, не става ясно на какво основание ищцовото дружество ги претендираме от доверителя ми. Въведени са единствено и само бланкетни твърдения, че тези суми били отишли за оборудване и обзавеждане на собствени на доверителя ми недвижими имоти, но не са представени каквито и да е било доказателства в тази насока. Като отделно от горното, с оглед процесуалното поведение на ищеца и допълнителната искова молба, която е депозирана, в която се съдържат оспорвания относно наличието въобще на договор за управление и отдаване под наем на недвижими имоти, то наистина е налице едно много сериозно противоречие и ми се струва, че на ищцовата дружество следва да бъдат дадени указания да го отстрани това противоречие.

Нещо повече, с тази молба, те в изпълнение на Вашите указания, казват, че хем не се твърди разваляне на договора за заем, но в същото време не се твърди и изначална липса на основание и са налице като цяло взаимоизключващи се твърдения. Оставам на преценката на съда, като за мен, така отправената молба е нередовна, в условията на евентуалност въобще недопустима спрямо доверителя ми и вече, ако Вие решите да я разгледате по 2 същество искането е абсолютно неоснователно и недоказано.

АДВ. П.: Аз считам, че всички тези възражения са абсолютно неоснователни, доколкото в самия договор за заем е посочено, че заемодателят следва да преведе заеманата сума по банковата сметка на „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД. Вече отношения между страните е какво точно ще се случва с нея. По отношение на възражения за разваляне на договора за заем, считам, че прекалено ясно сме в молбите, няма основание да се приеме, че е налице някакво противоречие или пък неяснота, поради което моля, да оставите без уважение тези искания. Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.

АДВ. П.: Оспорвам исковата молба, като поддържам отговора и допълнителните молби.

АДВ. П.: Запознат съм с доклада и нямам възражения по същия.

АДВ. П.: Запозната съм с доклада и нямам възражения по същия. По доклада искам да помоля с едно изречение, където е допълнителния отговор на допълнителната искова молба, бих искала да добавим, че сме навели възражение, че при положение оспорването на ищцовото дружество, че заемодателят няма задължение да уведоми заемателя, че заемът му е реално предоставен, остана неизвестно как доверителят ми ще разбере, че договорът въобще е сключен, а не останал например едно обещание за заем, доколкото договорът за заем е реален такъв по своята природа. Искам да бъдат допълнени фактическите ни твърдения. Като нещо подлежащо на доказване въпросът за задължението да бъде уведомен. За мен изпълнението на задължението да бъде уведомен е от значение, с оглед изпадане на доверителя ми в забава и претенцията за лихви, която е отправена от ищеца.

СЪДЪТ като взе предвид становищата на страните, възражението на ответната страна, намира така направеното възражение за недопустимост на предявения в евентуалност иск, уточнен с постъпилата молба вх. № 7146/04.03.2026 г. за неоснователно.

Изложените от ответната страна доводи за липса на пасивна процесуална легитимация на ответната страна, с оглед наведените твърдения за наличие на неоснователно обогатяване от страна на ответника чрез оползотворяване на сумата за обзавеждане на негови недвижими имоти, СЪДЪТ не споделя. Касае се не за пасивна процесуална легитимация, а за 3 материална такава, която е по същество на спора, а не е относима към допустимостта и редовността на предявения в евентуалност иск, чиято правна квалификация намира правното си основание в чл. 59 от ЗЗД.

С оглед горното, СЪДЪТ намира, че следва да пристъпи към устен доклад и като съобрази поведението на страните и невъзможността за спогодба в днешно съдебно заседание, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК, в смисъла, в който е докладван с Определение № 219/10.02.2026 година:

Предявени са от „ЛСК Пропъртис“ ЕООД, ЕИК 148049296 срещу „Тафелбей“ АпС (Taffelbay ApS) – дружество с ограничена отговорност, вписано в ТР на Кралство Дания под № 20222271, със седалище и адрес на управление: гр. Хелеруп, Бийч Роуд № 155 кумулативно обективно съединени искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми:

30 000 евро – главница по договор за заем от 02.08.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2025 год. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното заплащане на задължението, 7 500 евро – договорна лихва, в размер на 5% годишно, начислявана върху главницата по договора за заем, считано от 20.08.2018 год. – датата на усвояване на заема, до 20.08.2023 год. – крайният срок за връщане на заетата сума,

7 556,35 евро – обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислявана върху главницата за периода от 21.08.2023 год. – деня следващ крайният срок за връщане на главницата, до 27.06.2025 год., на основание съответно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 евро и сумата 7 556,35 евро, основан на твърдения за преведена сума в размер на 30 000 евро по сметка на третото лице-помагач, която сума е послужила оборудване и обзавеждане на имоти на ответника, довело до обедняване на ищеца със стойността на сумата и обогатяване на ответника със същата сумата и на обогатяване в размер на обезщетение за забава на невърната главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Ищецът твърди, че на 06.08.2018 год. между него, като заемодател, и 4

А.К., Х.К. и „Тафелбей“ АпС като заемополучатели е сключен договор за заем, по силата на който ищецът предоставя на последните сумата от 30 000 евро за закупуване на обзавеждане на техни недвижими имоти. В чл. 2 от договора е уговорено, че заемодателят следва да преведе сумата по банкова сметка на трето лице „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 204546810, което да извърши обзавеждането съгласно постигнати между тях уговорки. Сумата е преведена на 20.08.2018 год., с което, според ищеца, договорът се счита за сключен – чл. 2.1. Сочи се, че в чл. 3 от заемния договор е предвидено, че заемателите се задължават да заплатят сумата солидарно в срок от пет години, считано от датата на постъпването й по сметка на третото лице, както и че в чл. 5 е уговорено, че дължима върху главницата е годишна лихва от 5%. За обезпечаване на изпълнението на задълженията на всички солидарни длъжници, ищецът твърди, че в негова полза е учредена договорна ипотека върху недвижим имот с идентификатор № *** по КККР, представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение ателие за творческа дейност. Излага, че липсват извършвани плащания от който и да е от солидарните длъжници, изпаднали в забава на 21.08.2023 год., поради което и предявява процесните искове.

В евентуалност, в случай че бъде прието, че договорът е бил прекратен, развален или необвързващ страните по някаква друга причина, ищецът, счита, че заетата сума му се дължи като дадена при условията на неоснователно обогатяване, доколкото с предаването й е обеднял, а ответникът се е обогатил, тъй като се е ползвал от сумата, а между обедняването и обогатяването има пряка причинно-следствена връзка.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК постъпва отговор от ответника „Тафелбей“ АпС, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че поради изпитвани от А.К., съпругът й Х.К. и дружеството финансови затруднения, А.К. и „Тафелбей“ АпС са били възпрепятствани да обзаведат придобитите от всеки от тях през 2010 год. недвижими имоти, разположени в поземлени имоти с кадастрален идентификатор № *** и

*** в гр. Варна, к. к. „Чайка“. След проведена в тази връзка комуникация с адвокатско дружество „Иванов и партньори“, в хода на която им е предложено да им бъде заета сума, която да бъде изплащана със средствата, генерирани от отдаването на имотите под наем, Аннетте и Х.К. пристигат в гр. Варна на 31.07.2018 год. срещу 01.08.2018 год. и се връщат 5 обратно в Дания на 03.08.2018 год. На 02.08.2018 год. е проведена среща в кантората на адвокатското дружество.

Пояснява се, че на 02.08.2018 год. между А.К., лично и в качество й на законен представител на ответника, като възложители, и „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД, като изпълнител, е сключен договор за възлагане на управлението и отдаването под наем на недвижими имоти. Според чл. 7, ал. 2 от него, възложителите са поели задължението да финансират обзавеждането със заем от 30 000 евро, предоставен им от „ЛСК Пропъртис“ ЕООД, който е следвало да бъде преведен по сметка на изпълнителя „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД от „ЛСК Пропъртис“ ЕООД и със заплатената от тях сума от 5 000 евро, за което им е издаден касов ордер от третото лице помагач.

За целите на погасяването на заема, възложителите са цедирали на изпълнителя бъдещите си вземания, които се е очаквало да бъдат генерирани от изпълнението на договора помежду им, като изпълнителят се е задължил да превежда в полза на „ЛСК Пропъртис“ ЕООД всички следващи се на възложителите суми до пълното погасяване на задължението по заемното правоотношение. Ответникът твърди, че не е получил уведомление от „ЛСК Пропъртис“ ЕООД, че е осъществило банков превод по сметка на „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД или пък потвърждение от последното, че е получило сумата.

Ответникът оспорва обстоятелството, че е подписал договора за заем, като навежда конкретни аргументи свързани с липсата на посочена в договора дата на сключване, отсъствието на законните му представители от България на сочената в исковата молба дата – 06.08.2018 г., разминаването между изискуемото по чл. 4.2 от заемния договор и обуславящо превода на сумата по сметка на третото лице вписване на договора за ипотека и датата на вносната бележка за превода на сумата. Оспорва и авторството на положения от негово име подпис. С оглед твърденията за липса на породено облигационно правоотношение, твърди, че уговорките за предоставяне на заемната сума, срока на договора, учредяването на обезпечение и избора на местна подсъдност не обвързват валидно страните. В евентуалност излага, че дори ако на база договора, сключен с „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД бъде прието, че е налице съгласие от негова страна за отпускане на заема и превода му по сметка на третото лице, то не може да бъде прието, че е налице 6 съгласие относно останалите параметри на заемното правоотношение – срок, лихви, обезпечение. На следващо място счита, че не може да бъде прието, че е в забава за връщане на заетата сума, тъй като не е бил уведомен за реалното й постъпване по сметка на „Кабакум Пропърти Мениджмънт“ ЕООД и не е могъл да знае, че договорът за заем реално е породил своето правнообвързващо действие и не е останал само обещание за такъв.