Протокол № 330 от 06.04.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 580/2022
- Вид
- Протокол № 330
- Подписан
- 06.04.2023
- В сила
- 06.04.2023
- Състав
- Яна Панева
Други актове по делото
- Протокол № 623 от 02.08.2022 · Яна Панева
- Протокол № 678 от 23.08.2022 · Яна Панева
- Протокол № 703 от 08.09.2022 · Яна Панева
- Протокол № 856 от 20.10.2022 · Яна Панева
- Протокол № 26 от 20.01.2023 · Яна Панева
- Протокол № 154 от 21.02.2023 · Яна Панева
- Присъда № 18 от 03.04.2023 · Яна Панева
Цитирани разпоредби
- чл.291 · Наказателен кодекс
- чл.9 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.282 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.284 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.286, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 291 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 297 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 330 гр. Варна, 03.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Яна Панева
Съдебни
Е. Ив. Маркова заседатели: Величка Ст. Бонева при участието на секретаря Дебора Н. И.а и прокурора П. Д. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Наказателно дело от общ характер № 20223100200580 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Подсъдимият М. Р. Ф. – редовно призован, води се от Затвора – Варна и с адв. Д. Д., служебен защитник и приет от съда от преди.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
С. В. В. – редовно призован, явява се лично.
Д. Б. П. – редовно призована, явява се лично.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Подс. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
1
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на явилите се вещи лица:
С. В. В. – на 45 г., българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, без родство с подсъдимия.
Д. Б. П. – на 59 г., българка, българска гражданка, с висше образование, неосъждана, без родство с подсъдимия.
Съдът предупреждава вещите лица за отговорността по чл.291 НК, обещават да дадат добросъвестно заключение.
Адв. Д.: Не възразяваме срещу по-малкия срок за запознаване със СПЕ.
Подс. Г.: Поддържам казаното от адвоката ми.
На основание чл.282 от НПК СЪДЪТ ПРОЧИТА заключението на комплексна съдебнопсихиатрична експертиза с психологическо изследване, изготвена от вещите лица В. и П. съгласно определение на съда от 20.02.2023 г.
В.Л. В.: Поддържам заключението.
В.Л. П.: Поддържам заключението.
В.Л. В. на въпроси на адв. Д.: На въпроса Ви дали в миналото на Г. е имало обстоятелства, които да доведат до необходимост от медикаментозно лечение или пристрастяване към наркотични вещества мога да кажа, че по данните, които дава става ясно, че е имал, да кажем, травматични преживявания в миналото в родната си държава, като споделя, че е бил арестуван по политически причини и общо взето това са обстоятелства, които биха могли да имат психо-травматичен характер за лицето. Дали обаче подобни обстоятелства ще отключат някакво разстройство и дали има необходимост от лечение е индивидуално – едни и същи обстоятелства могат да отключат такива при един, а при друг не. Не може да се направи пряка връзка между преживявани събития и отключване на разстройство или необходимост от лечение. Още по-малко пък да се развие зависимост към психотропно вещество. Да, такива събития биха увеличили употребата, но не може да се направи връзка, че едното следва от другото. Той твърди, че е започнал в България да ползва наркотици. Зависимост се развива чрез редовно употреба.
В България ПАВ не влизат във веществата, които изписваме за подобряване на което и да е състояние. Няма как да предпочетем ПАВ пред медикаменти.
Прокурорът: Нямам въпроси. Да се приеме.
2
Адв. Д.: Нямам повече въпроси. Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че следва да се приобщи към доказателствата по делото така прочетеното заключение и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИОБЩАВА заключението на комплексна съдебно-психиатрична експертиза с психологическо изследване, изготвена от вещите лица доц. д-р С. В. и клиничен психолог Д. П., назначена съгласно определение на съда от 20.02.2023 г. и депозирана с вх.
№7780/28.03.2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице доц. д-р С. В. за изготвяне на заключението и изслушване в днешно съдебно заседание в размер на 500 /петстотин/ лв., както и възнаграждение за вещото лице клиничен психолог Д. П. за изготвяне на заключението и изслушване в днешно съдебно заседание в размер на 497,80 /четиристотин деветдесет и седем лв. и 80 ст./ (издадени 2 бр. РКО).
Прокурорът: Нямам искания за събиране на нови доказателства, да се приключи съдебното следствие.
Адв. Д.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
На основание чл.283 от НПК председателят на състава прочита протоколите за оглед и останалите, приложени към Досъдебното производство доказателства.
На основание чл.284 от НПК се предявиха веществените доказателства по делото.
Като взе предвид, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и с оглед становищата на страните, че нямат искания за извършване на нови следствени действия, председателят на съдебния състав на основание чл.286, ал.2 от НПК обяви съдебното следствие за приключено.
На основание чл. 291 от НПК, съдът
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
3
Прокурорът: Като представител на ВОП поддържам обвинението, повдигнато на М.
Г. във вида, в който е внесено във ВОС с обвинителния акт. Намирам, че от доказателствата по делото по един безспорен и несъмнен начин се доказва, че подсъдимият е осъществил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както от обективна, така и от субективна страна. Това се доказа от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, а именно обективните находки, намерени при претърсването в дома на Г. – наркотични вещества, също така и тези, които са доброволно предадени от свидетеля Ш., както и останалите веществени доказателства, които бяха предявени днес, също така и от гласните доказателства – показанията на свид. Г., Ч., Д., И., Ш. и П.. От обективна страна по делото е доказано, че без да има надлежно разрешение, подсъдимият от една страна е разпространил наркотични вещества на свид. Ш. и също така под формата на продължавано престъпление освен това деяние е осъществил и друго от същия вид престъпление, а именно държал е наркотични вещества с цел разпространение. По-късно ще кажа въз основа на какви доказателства считам, че тези вещества са държани с цел разпространение.
От субективна страна няма съмнение, че деянието е извършено под формата на „пряк умисъл“. Т.е. подсъдимият е осъзнавал обществената опасност на деянието и е предвиждал обществено опасните последици или иначе казано – той напълно съзнателно е разпространявал наркотични вещества и е държал такива с цел разпространение съзнавайки, че е забранено според законите на Република България.
Ще направя една вметка относно част от очерталата се защитна позиция на подсъдимия, че в Иран било разрешено притежанието и държането на наркотични вещества: силно се съмнявам, че това е така, но веднага добавям, че абсолютно е без значение по настоящото дело дали това е истина, тъй като подсъдимият живее и следва да живее според законите на Република България, в която пребивава вече много години. Освен това той е осъждан многократно точно за престъпления от същия текст, което означава, че от субективна страна той напълно е запознат с противозаконността на своята деятелност.
Няма да преразказвам показанията на свидетелите, само ще обобщя, че четиримата полицейски служители са разказали в с.з. как пряко са възприели разпространението на наркотичните вещества от подсъдимия към свид. Ш., също така те свидетелстват за това, че Ш. пред тях е признал, че е закупил тези вещества от подс. Г.. Неговата хазяйка е посочила помещението, където живее и където са намерени наркотичните вещества. Отделно от това, те са разполагали с информация, че Г. разпространява наркотични вещества. Свид. О. Ш. също описва подробно как е закупил наркотичните вещества, т.е. разпространението – този епизод от обвинението, което е възведено спрямо Г.. Освен това той оборва обструкциите на Г., че полицаите не се били обозначили, били упражнили (според него) незаконна физическа сила, посочвам го, въпреки че не е предмет на настоящото дело, но касае защитната позиция на подсъдимия. Ш. опроверга тези твърдения на Г. и казва, че полицаите са се представили и са се държали коректно. Свид. П. категорично е описала помещението, в което е живеел и в. с.з. потвърди, че е живеел сам, което сочи, че наркотичните вещества са именно негово притежание, също така представи договор за наем като писмено доказателство.
4
Що се отнася до другия епизод – държането на наркотични вещества – също се съдържат достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован правен извод, че наркотичните вещества, които несъмнено са такива според извършените по делото експертизи, са били държани от Г. именно с цел разпространение. На първо място за това говори количеството наркотични вещества – те са били от най-разнообразен вид, също така намерена е везна, която служи за мерене на дозите за разпространение, гриндери. Не без значение е обстоятелството, че наркотични вещества, намерени в дома на подсъдимия, са от същия вид като тези, разпространени на свид. Ш., което се потвърди от показанията на Ш..
Освен това Ш. е изтъкнал, че от около година си е купувал всеки месец наркотични вещества от подсъдимия. Безспорно нямаше как да се повдигне обвинение за предходните разпространение, заради липсата на самите наркотични вещества те няма как да бъдат определени по вид, количество и процентно съдържание, но безспорно тези показания потвърждават факта, че наркотичните вещества са държани с цел разпространение – тези в дома му. Още повече, че свид. Ш. уточнява, че Г. е държал наркотичните вещества, които му е давал, в дома си.
Нямаме съмнение, че тези наркотични вещества, противно на твърдението на подсъдимия, че били за негова лична употреба, са били предназначени за разпространение.
Макар и като непряко доказателство се явява и факта, че предходните осъждания на Г. за такова деяние. Това, разбира се, не е от чак такова голямо значение.
Що се отнася до защитната позиция, която си е създал тук подсъдимият (без да влизам в ролята на пророк) – той първоначално изнесе твърдението, че едва ли не, не е бил на това място, представи някакъв болт и парче от счупен зъб като доказателства, които правилно не бяха приети като доказателства. Болта няма как да докаже дали се е случило нещо или не. По-скоро е от значение касовия бон, който се прие, където е фиксиран час около 12 часа, докато събитията се развиват след 14 часа. Имам предвид факта на разпространение на наркотичното вещество от подсъдимия към свид. Ш., така че първоначалното твърдение на подсъдимия, че няма как да е бил на това място, тъй като е бил в магазин на другия край на града е неиздържано и няма стойност. Още повече, че имаме 6-7 свидетели на мястото на престъплението, когато е бил задържан, така че няма как да говорим, че не е бил на това място. Още повече, че самият подсъдим в противоречивите си твърдения опровергава първоначалната си позиция, като се оплаква от упражнено от полицаите при задържането му насилие. Т.е. той не бил там, а спрямо него било упражнено насилие. Това е, което съм забелязал като някакви наченки на защитна теза, но не съм чул и не мога да коментирам повече.
Няма съмнение, че при тези доказателства, поне за мен, подсъдимият следва да понесе наказателна отговорност и като говорим за вида и размера на наказанието, според мен следва да се вземат предвид отегчаващи. Аз лично не можах да намеря в доказателствата такива, които да сочат смекчаващи вината обстоятелства. Самият подсъдим ни лиши от възможността да посочим като смекчаващо вината обстоятелство едно чистосърдечно признание – това си е негово право, всеки избира как да се защитава, така че 5 други смекчаващи вината обстоятелства не открих.
Такива обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия: на първо място става дума за една продължавана престъпна дейност – деяние, което е осъществено в два епизода под формата на продължавано престъпление, т.е. за всички случаи конкретното деяние е с по-висока степен на обществена опасност, основно визирано в текста на чл.354а, т.е. една по-висока наказателна отговорност. Освен това факта, че деянието е извършено при опасен рецидив, естествено е включен в състава на престъплението. В конкретния случай, бих казал, че се касае за един много опасен рецидив, тъй като освен присъдата, която обосновава квалификацията „опасен рецидив“, са налице още 2 предходни осъждания и то пак по същия текст от НК.
Разпечатката съдържа 60 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3e62cac9-0d7f-4d58-8aa8-f28d7c4e9049