Протокол № 856 от 20.10.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 856 гр. Варна, 14.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яна Панева

Съдебни

Величка Ст. Бонева заседатели: Е. Ив. Маркова при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова и прокурора П. Д. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Наказателно дело от общ характер № 20223100200580 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ М. Р. Ф. - редовно призован, като се води от Затвора – Варна и с адв. Д. Д., назначен като служебен защитник на ДП и приет от съда от преди.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не съществуват пречки от процесуален характер. Моля да се даде ход на делото.

АДВ.Д.: Няма процесуални пречки. Моля да се даде ход на делото.

Съдът, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Доколкото съдът в предходно с.з. отмени всички действия, извършени до момента по НОХД№580/2022 г., включително и проведеното разпоредително заседание от 26.07.2022 г. поради смяна на съдебния състав, съдът пристъпва към снемане самоличността на подсъдимия:

М. Р. Ф. - ЕГН**********, роден на 27.05.1970г. в Иран, гр.Ращ, с адрес гр.Варна, ул. „Цар Самуил" № 6, иранец, с иранско гражданство, със статут на бежанец, с висше 1 образование, неженен, осъждан.

Съдът докладва служебно изискани писмени доказателства, като предоставя същите на защитата да се запознае с тях, касаещи степента на владеене на български език на подс.Г., а именно:

1. Изготвен от инспектор в РСИН-Варна при ОСИН-Варна предсъдебен доклад за подс. М. Г. ведно с приложен попълнен лично от подсъдимия формуляр за самооценка;

2. Писмо от началник сектор Арести в ОСИН-Варна, ведно с приложени заверени копия на 18бр. заявки за закупуване на храни и продукти от служител в ареста, 30бр. декларации за отказ от престой на открито или в определеното за целта помещение в района на ареста, 7бр. молби до различни институции, 5 бр. заявления за провеждане на телефонни разговори и 4 бр. подписани от Г. копия на постановление и други документи;

3. Писмо от Началника на Затвора-Варна, ведно с приложени заверени копия от 1 бр. попълнена саморъчно от подс. Г. декларация и 1 бр. форма за самооценка;

4. Писмо от ОД на МВР-Варна с приложени заверени 3 бр. заявления за карта на бежанец и 1 бр. заявление за удостоверение за пътуване зад граница на бежанец;

5. Докладна записка от районния инспектор по местоживеене при ІІ РУ ОД на МВР- Варна;

6. Материали по ЧНД 359/2018г. по описа на ВОС- протокол от с.з. № 308/11.04.2018г. и декларация собственоръчно попълнена на български език от подс. Г.; протокол от с.з. на 13.04.2017г. по ЧНД № 397/2007г. по описа на ВОС; протокол от с.з. на 19.12.2013г. по НОХД № 1415/2013г. по описа на ВОС;въззивна жалба написана собственоръчно на български език от Г.; протокол от с.з. на 07.02.2014г. по ВНОХД № 6/2014г. по описа на Апелативен съд-Варна; касационна жалба, написана собственоръчно на български език от подс.Г..

ПРОКУРОРЪТ – Запознат съм, да се приемат.

АДВ.Д.- Да се приемат, относими са.

ПОДС.Г. – Да се приемат по делото.

Съдът намира, че така докладваните писмени доказателства са относими по делото и следва да се приемат като доказателства, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото писмо от Второ РУ-ОД-МВРВарна с изх.№436р-31180/21.09.2022г., ведно с докладна записка, писмо от РС“Изпълнение на наказанията“-Варна с изх.№4821/03.10.2022 г., ведно с предсъдебен доклад за подсъдимия, писмо от ОС“Изпълнение на наказанията“-сектор „Арести“-Варна с изх.

№4552/16.09.2022 г., ведно с заявки за закупуване на храни и продукти – 18 бр., отказ от престой на открито-30 бр., молби до различни институции-7бр., заявления за провеждане на телефонни разговори – 5бр., подписани от него копия от постановления и др.документи4бр., писмо от Затвора-Варна с изх.№256/15.09.2022 г., ведно с декларация, попълнена саморъчно от подсъдимия, форма за самооценка, попълнена саморъчно от подс.Г., писмо от ОД-МВР-Варна с рег.№365000-40662/15.09.2022 г., ведно със заявление за карта на бежанец-7листа, заявление за карта на бежанец-5листа, заявление за удостоверение за пътуване зад граница на бежанец -4листа и заявление за карта на бежанец -7 листа, писмо от ОД-МВР-Варна с рег.№365000-43805/01.10.2022 г., както и заверени преписи от декларация от М. Р. Ф. от 12.06.2018 г. поЧНД№359/2018 г. на ВОС, Протоколно определение№308/11.04.2018 г. по ЧНД№359/2018 г. на ВОС, Протоколно определение по ЧНД№397/2007 г. по описа на ВОС, протокол от с.з. от 19.12.2013 г. по НОХД№1415/2013 г. по описа на ВОС, придружително писмо от Затвора-Варна с вх.№38488/30.12.2013 г. до Апелативен съд-Варна, ведно с жалба от М. Р. Ф. от 23.12.2013 г. по ВНОХД№6/2014 г. на ВАпС, както и протокол от открито с.з. по същото дело на ВАпС от 07.02.2014 г., жалба от М. Г. от 26.02.2014 г. по КД№647/2014г. на ВКС на Р.България.

Съдът, за да отговори на въпросът по чл. 395б, ал.1 от НПК, взе предвид информацията от всички гореописани документи, материалите по настоящото дело, непосредствените си впечатления от проведените до момента съдебни заседания, както и от изявленията на подс. Г. в хода на всички съдебни заседания по предходните наказателни дела, и намери за установено следното:

Според наличните по ДП№1656/2021г. по описа на Първо РУ на МВР-Варна писмени доказателствени източници при снемане на самоличността му в хода на досъдебното производство Г. не е определил себе си като невладеещ български език. Напротив, в протокол за разпит на обвиняем от 21.10.2021г. /на л.38-39 от ДП/ същият е заявил: „От 21 години живея в България. Владея писмено и говоримо български език….“. В протокол за разпит на обвиняем от 14.04.2022г./л.33-34 от ДП/ същият не е направил възражение, че не владее български език. В производството по чл. 64 от НПК при довеждането му във ВОС на 21.10.2021г. отново подс. Г. не е направил възражение пред съдебния състав, че не владее български език /л. 45-46 от ДП/. При предявяване на разследването също не е възразил, че не владее български език. Всички тези действия са извършени от него по описания начин в присъствието и на назначения му служебен защитник.

При образуване на НОХД № 580/2022г. по описа на ВОС в съдебно заседание на 26.07.2022г. съдът докладва депозирана собственоръчно написана на български език от 3 подс. Г. жалба срещу обв.акт, като в самото заседание бе представено от подсъдимия и собственоръчно написано на български език искане за отвод на прокурора. Преди даване ход на делото подс. Г. направи искане да му бъде назначен преводач от персийски език, въпреки, че съдът служебно установи, че подсъдимият владее много добре български език, не само говоримо, но и писмено.

Въпреки това, на 08.09.2022г. в съдебно заседание настоящият съдебен състав откри производство по чл. 395б ал.1 от НПК, за да се извърши проверка на степента на владеене на български език от подсъдимото лице.

Видно от всички докладвани по-горе писмени доказателства се установява, че подс.

М. Р. Феда Г. е ирански гражданин, като същият пребивава в Р България от 2000г. със статут на бежанец.

От изисканите наказателни дела, приключили с влязъл в сила съдебен акт срещу подс. Г. е видно, че същият е участвал в наказателните производства лично и със защитник, като изрично е заявявал, че владее български език. От жалбите, които е депозирал срещу конкретните съдебни актове е видно, че подсъдимият е упражнил правото си на лична защита, като същите са били изготвени от него собственоръчно на български език. В нито едно от всички наказателни производства, в които подс. Г. е участвал в процесуалното качество на обвиняем или подсъдим, като това е ставало винаги в присъствието на защитник, не е било правено изявление от негова страна във връзка с това, че не владее езика, на който се развива съдопроизводството и поради това да се нуждае от преводач.

Според изготвения предсъдебен доклад на подс. Г. при проведеното с него интервю пробационният служител стигнал до извода, че "М. Г. самостоятелно е попълнил формуляр за самооценка, като показва добро владеене говоримо и писмено на български език. Лицето е отказало помощ при попълване на въпросника. При провеждане на интервюто е разбирал въпросите и е отговарял според темата, като се наблюдава богат речников запас, правилно структуриране на изреченията…Има добър правопис, познава пунктуацията, слуша и възприема изреченията…“. От този доклад съдът направи извод, че подс. Г. разбира и говори български език, като владее българският език писмено и говоримо.

Видно от справката на началник на сектор „Арести“ в ОСИН-Варна подс. Г. е бил с МНО „Задържане под стража“ за времето от 21.10.2021г. до 24.06.2022г. вкл., след което е бил приведен в Затвора-Варна. Общуването в ареста с подсъдимия е било провеждано само на български език. Видно от приложените към справката писмени доказателства подс. Г. собственоръчно на български език е попълвал заявките за закупуване на храни и продукти от служител на ареста, молбите до различни институции, заявленията за провеждане на телефонни разговори и собственоръчно е полагал подписите си на копия от постановления и други.

Видно от справката от ОЗ - Варна, където подс. Г. пребивава от 25.06.2022г., администрацията на Затвора и задържаните лица настанени заедно с подс. Г. в една група общуват с Г. на български език. Видно от приложената форма за самооценка и декларация, 4 същите са попълнени собственоръчно от подсъдимото лице на български език.

От изисканите от ОД на МВР Варна 3 броя заявления на подс. Г. за издаване на карта на бежанец и 1 бр. заявление за удостоверение за пътуване зад граница на бежанец се установява, че в Заявление № 131/04.05.2018г. на стр.2 и 3, както и в разписката за получено отпечатано заявление приложена към заявлението са попълнени собственоръчно от подсъдимия на български език. А в разписка за получаване на нов документ за самоличност на 06.06.2018г. Г. собственоръчно на български език е попълнил следното: „старата лична карта е върната“.

От изготвената докладна записка по местоживеене се установява, че Т.А. собственичка на жилището, където Г. е пребивавал известен период от време е общувала с него на български език.

От изявленията на подс. Г. в съдебните заседания по делото се установи, че подсъдимото лице разбира в пълнота зададените му въпроси и дава адекватни отговори по тях.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав прие, че искането на подс. Г. за назначаване на преводач от персийски език, е неоснователно, тъй като са налични убедителни доказателства, че той владее български език.

Съдът намира за необходимо да отбележи още, че недостатъчната степен на владеене на български език от страна на подсъдимия не е предпоставка за назначаване на преводач, тъй като устния превод е необходим и задължителен с оглед правото на защита, единствено и само в случаите, когато българския език е неразбираем за лицето, без в нормата на чл.

395а от НПК да са въведени допълнителни критерии по отношение на необходимото ниво на владеене на езика. Изискването на чл. 6, параграф 3 б. "а" от ЕКПЧОС за справедлив процес е "информацията за характера и причините за обвинението" да бъде съобщена "на разбираем език". Правото на превод по чл.6, пар. 3, б. "е" от ЕКЗПЧОС обхваща само използвания в съда език и поради това подсъдим, който разбира този език не може да настоява за услугите на устен превод, за да може да проведе защитата си и на друг език.

Събраните доказателства по делото и непосредствените впечатления на съда, установяват много добра комуникация на подсъдимия на български език, като се съдържат данни и за много добра грамотност. Не на последно място съдебният състав се съобрази и с практиката на ВКС, според която, когато подсъдимият не се защитава сам, е достатъчно защитникът му да владее специализирания език на съдопроизводството. В тази връзка съдът посочва и следните решения на ВКС и на ЕСПЧ: решение 106/25.03.2014 г. на ВКС по н. д. 193/2014 г. на III н. о.; решение № 63 от 9.04.2021 г. на ВКС по н. д. № 184/2021 г., III н. о., съответно посочените в него решения - решение К. срещу Франция № 10210/82, 35 ДR 203/1983, решение B. срещу Франция № 11261/84, 48 ДR 232/1986, решение L. срещу Швеция /2003/, Решение Каmasinski срещу Австрия А 168/1991, както и решение Slah Edinne Tabaai срещу Франция.