Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1042 от 19.03.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1005/2023
Вид
Определение № 1042
Подписан
19.03.2024
В сила
16.09.2025
Състав
Геновева Илиева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 64 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 67 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1042 гр. Варна, 19.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито засед.ие на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева като разгледа докладв.ото от Геновева Илиева Гражд.ско дело №

20233100101005 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образув.о е по молба на Й. Б. Б. – Д., чрез адв. Л. Д., с иск.е за допълв.е в частта за разноските на определение № 448/05.02.2024г., пост.овено по настоящото дело, чрез присъжд.е на сумата от 727, 80 лв., на осн. чл. 67 ГПК.

В молбата се излага ст.овище за дължимост на направените от ищцата разноски в производството за възст.овяв.е на срока за отстр.яв.е на предявени в срока по чл. 131 ГПК насрещни искове.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозир. отговор от „Б. С. Р. 8“ ЕООД, чрез адв. Р. С., с който изразява подробни съображения за неоснователност на молбата.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна стр.а, поради което е процесуално допустима. Разглед.а по същество е частично основателна по следните съображения:

С определението, чието допълв.е се иска, съдът е отхвърлил молба, депозир.а от адв. Р. С., действаща като процесуален представител на „Б. С. Р. 8“ ЕООД за възст.овяв.е на срока за отстр.яв.е нередовностите на предявени в срока по чл. 131 ГПК насрещни искове, на осн. чл.

64, ал. 2 ГПК.

В засед.ието, в което молбата е разглед.а пълномощникът на Й. Б. - Д., е заявил иск.е за присъжд.е на разноски, на осн. чл. 67 ГПК, по което съдът е пропуснал да се произнесе с пост.овения акт.

В представения списък по чл. 80 ГПК са обективир.и следните разноски, които се иска да бъдат присъдени: подготовка за отговор на исковата молба - 200 лв., явяв.е в съдебно засед.ие - 250 лв.; ком.дировъчни разходи, включващи дневни, пътни и нощувки - 257, 80 лв.

Представена е разписка, удостоверяваща, че упълномощения адвокат е получил от г-жа Д. сумата от 727 лв.

1

Разпоредбата на чл. 67 ГПК предвижда, че всички разноски, които са произтекли за насрещната стр.а от пропуск.ето на срока и в производството по възст.овяв.е на срока, се понасят от молителя.

В обхвата на предвидената чл. 78 ГПК отговорност за „разноски по производството“ се включват тези парични средства, които са изразходени от стр.ата във връзка с извършв.ето на определени процесуални действия: депозит за призовав.е на свидетел; възнаграждение за вещо лице, преводач, тълковник; разходи за извършв.е на оглед; разходи за публикации в неофициалния раздел на „Държавен вестник“‘; разходи за изпълнение на поръчки; разходи за назначав.е на особен представител и др.

Следователно разноските включват всички суми, които стр.ата е заплатила във връзка с извършв.ето на правните действия в процеса. Разходите за извършв.е на фактическите, орг.изационни действия на стр.ите и на техните процесуални представители по събир.ето на доказателствата: изготвяне на копия от документи, телефонни разговори, тр.спорт и др. подобни, макар и извършени поради образув.ето на производството, не обуславят неговото развитие и не представляват такива разноски. Заплащ.ето на пътни разходи за пътув.е до седалището на компетентния съд също е извън обхвата на отговорността за разноски, независимо от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. За минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В пост.овеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се уст.ови, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една стр.а, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна орг.изация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга стр.а, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за огр.ичение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова огр.ичение не е възможно позовав.е на легитимните цели, които се твърди да са преследв.и от посочената национална правна уредба.

С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитв.е (задължително за съдилищата чл.633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възст.овяв.е разноски за адвокатско възнаграждение на стр.ата, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвърз. от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяв.е фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа.

Съобразявайки от една стр.а решението на СЕС, а от друга, че предмет на разглежд.е, е молба по чл. 64 ГПК, че процесуалният представител на насрещната по нея стр.а, е депозирал ст.овище, с което се изчерпват извършените от него действия, както и, че молбата 2 е разглед.а в едно съдебно засед.ие, намира, че в полза на Й. Б. Б. – Д., следва да се присъди сумата от 200 лв., на осн. чл. 67 ГПК.

Отделно присъжд.е на сума за явяв.ето на адвокат в съдебно засед.ие, не се присъжда, поради липса на основ.ие за това. Т.нар. “ком.дировачни разходи” не представляват съдебно - деловодни разноски, по изложените по-горе съображения, поради което и такива не се присъждат.

Следователно молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, е основателна до размера на сумата от 200 лв., а в ост.алата част, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 448/05.02.2024г., пост.овено по гр. дело № 1005/20223г. по описа на ВОС, в частта относно разноските, на осн. чл. 248 ГПК, КАТО:

ОСЪЖДА „Б. С. Р. 8“ ЕООД, ЕИК ................. гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Й. Б. Б. - Д., ЕГН **********, И., гр. Х., ул.”В.и” № 7, ап. 7 сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени разноски в производството по възст.овяв.е на срока за отстр.яв.е нередовностите на предявени в срока по чл. 131 ГПК насрещни искове, на осн. чл. 67 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ молбата на Й. Б. Б. - Д., ЕГН **********, И., гр. Х., ул.”В.и” № 7, ап. 7 за допълв.е на определение № 448/05.02.2024г., пост.овено по гр. дело № 1005/20223г. по описа на ВОС в частта относно разноските, чрез присъжд.е на сумата от 507, 80 лв., от която за явяв.е в съдебно засед.ие 250 лв. и ком.дировъчни разходи, включващи дневни, пътни и нощувки в общ размер на 257, 80 лв., на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалв.е пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от връчв.е на препис от акта на стр.ите.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3