Определение № 237 от 31.10.2022, Районен съд - Котел
- Съд
- Районен съд - Котел
- Дело
- Гражданско дело 620/2022
- Вид
- Определение № 237
- Подписан
- 31.10.2022
- Състав
- Йовка Желязкова Бъчварова
Други актове по делото
- Разпореждане № 1284 от 31.10.2022 · Йовка Желязкова Бъчварова
- Разпореждане № 1324 от 15.11.2022 · Йовка Желязкова Бъчварова
- Разпореждане № 1387 от 06.12.2022 · Тодорка Стоянова Цончева
- Разпореждане № 1423 от 19.12.2022 · Красимира Делчева Кондова
- Разпореждане № 59 от 24.01.2023 · Красимира Делчева Кондова
- Определение № 27 от 26.01.2023 · Красимира Делчева Кондова
- Определение № 30 от 27.01.2023 · Красимира Делчева Кондова
- Разпореждане № 106 от 07.02.2023 · Красимира Делчева Кондова
- Протокол № 33 от 15.03.2023 · Симеон Илиянов Светославов
- Решение № 30 от 28.03.2023 · Симеон Илиянов Светославов
- Разпореждане № 276 от 11.04.2023 · Симеон Илиянов Светославов
- Разпореждане № 342 от 04.05.2023 · Симеон Илиянов Светославов
- Разпореждане № 515 от 20.06.2023 · Симеон Илиянов Светославов
- Разпореждане № 606 от 17.07.2023 · Катерина Георгиева Дедова
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.389 · Граждански процесуален кодекс
- чл.391, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.391, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.391, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.446 · Граждански процесуален кодекс
- чл.446а, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.5 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 237 гр. Котел, 31.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Йовка Ж. Бъчварова като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско дело № 20222210100620 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано на 31.10.2022 г. по искова молба на М. Д. О. против „Банка ДСК“ ЕАД. Ищецът твърди, че бил длъжник по изпълнително дело № 20218960400581 по ЧСИ И. Ц. с рег. № 896 на КЧСИ, с район на действие този на ОС Велико Търново. Взискател по изпълнителното дело била „Първа инвестиционна банка“ АД. Ищецът бил титуляр на сметка, открита в банката – ответник, която в нарушение на редица цитирани в исковата молба разпоредби на ГПК – чл.446 и чл.446а, ал.1 от ГПК, изпълнила поискан от съдебния изпълнител запор върху сметката на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД, по която се превеждали несеквестируеми вземания – трудовото му възнаграждение и добавките към него. Ищецът работел като медицинско лице в ЦСМП в град Велико Търново и СУ „Иван Н. Момчилов“ в град Елена. Запорът бил наложен по време на извънредното положение в нарушение на чл.5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците (обн, ДВ, бр. 24.03.2020г, в сила от 13.03.2020г.).
Според чл.5, ал.2 от Закона, по време на извънредното положение и два месеца след отмяната му не се налагат запори на банкови сметки на физически лица, върху трудови възнаграждения и пр, освен в изрично посочени случаи, между които не попадал настоящият. Според ал.5-та, не се налагат обезпечителни мерки и не се извършват действия по принудително изпълнение до два месеца след отмяната на извънредната епидемична обстановка върху парични средства, изплатени на работници и служители 1 като компенсации въз основа на акт на МС във връзка с преодоляване на настъпилите последици от COVID-19, като не подлежат на изпълнение запорни съобщения върху вземанията на работници и служители по изречение първо, вкл. постъпили по банковите им или други платежни сметки.
С постановление от 10.02.2022г. съдебният изпълнител спрял изпълнителното дело и изпратил съобщение от ответника – като трето задължено лице, уведомявайки го, че наложеният запор не следва да се изпълнява единствено за постъпващите по банковата сметка парични суми за трудово възнаграждение, обезщетение или пенсия и те следва да бъдат предоставени на длъжника да се разпорежда с тях.
Твърди се, че ответникът изцяло бил лишил ищеца от възможността да издържа семейството си и най – вече дъщеря си, която била студентка, да погасява вноските по договор за потребителски кредит, да посрещне нормално Коледните и Новогодишните празници. Изпаднал в състояние на перманентен стрес при работа с пациенти в спешни случаи. Дискредитирал се морално пред колегите и приятели, от които се наложило да заема парични средства за покриване на текущи нужди и погасяне на кредита, както и за разноски по време на лечение и други подобни.
Твърди, че справедливият еквивалент на претърпените неприятни усещания е 30000.00 лева.
Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му плати сумата 1000.00 лева, частично от 30000.00 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба – 31.10.2022г., до окончателното изпълнение на задължението. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Направено е искане за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на обезпечителна мярка, състояща се в запор върху сметки на „Банка ДСК“ АД, открити в БНБ, тъй като можело ответникът да затрудни осъщестяване на правата на ищеца по евентуално позитивно за последния решение. Моли да се обезпечи целия размер на частичния иск. Заявена е готовност за внасяне на гаранция в определен от съда размер.
За да допусне обезпечение на предявения иск, съдът следва да провери 2 дали същият е допустим, налице ли е обезпечителна нужда и подходяща ли е предложената обезпечителна мярка.
Въз основа на твърдения, наведени в молбата, съдът счита, че исковата молба е редовна, а предявеният иск – допустим. Изложени са достатъчно фактически твърдения, макар и твърде хаотично, и е изведено съответстващо на тях искане, с което се удовлетворяват изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК.
Обезпечителната нужда се извежда от вероятността ищецът, при евентуално позитивно за него решение, да не може да го изпълни или да бъде затруднен съществено. Съдът е сезиран с иск за парично вземане, което, ако не бъде изпълнено доброволно, следва да бъде събрано принудително чрез очертаните в ГПК способи. Ако обаче длъжникът не разполага с имущество, срещу което да бъде насочено принудителното изпълнение, ищецът не би могъл да реализира правата по съдебния акт, макар и ответникът да е банка. С цел да се предотврати отчуждаване на имущество от патримониума на ответника, съдът намира, че е налице обезпечителна нужда.
Според разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК, обезпечение се допуска, когато искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Към исковата молба са представени писмени доказателства – съобщения, изпращани по изпълнителното дело, вкл. и запорни, както и извлечение за движението по банковата сметка на ищеца за месец август 2022г. Поискано е събиране на писмени доказателства какви суми са били запорирани, вкл. и несеквестируеми. Направено е искане за разпит на свидетели за установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от противоправното поведение на ответника. На този етап за съда е невъзможно да изгради обоснована преценка какъв е паричният еквивалент на преживените от ищеца неприятни усещания и неудобства, затова, отчитайки несигурния размер на евентуалното задължение към ищеца, което пречи на реалното очертаване на предела на отговорността на ответника, следва да се обезпечи половината от заявеното вземане, възлизащо в размер на 500.00 лева. Този размер съдът преценява за баланисиран и е в състояние да охрани в достатъчна степен интереса на ищеца, а от друта, не се засягат непропорционално правата на ответника.
Запор върху вземания на ответник а се явява допустима и подходяща 3 обезпечителна мярка от гледна точка на целената правна защита.
Допускането на такава обезпечителна мярка е подходящ о , тъй като кореспондира на изпълнителния способ изпълнение на парични вземания и цели осигуряване на запазването в имуществото на длъжника на парични средства, които да послужат за удовлетворяване на интерес а на кредитора.
Същността на обезпечителната мярка запор върху вземанията по сметка на „Банка ДСК“ АД в БНБ се свежда до невъзможността ищецът да оперира с наличността по сметките си до размера на обезпеченото вземане, т.е. до 500.00 лева.
Съвкупността от посочените обстоятелства налага необходимост обезпечението да се допусне в хипотезата на чл.391, ал.1, т.2 от ГПК – срещу представяне на гаранция в размер, определен от съда. Според разпоредбата на чл.391, ал.3 от ГПК, размерът на гаранцията се определя от преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.
Размерът на парична гаранция следва да е съответен на засягянето на правната сфера на ответника в резултат на допуснатото обезпечението. В съдебната практика се е наложило схващането, че гаранцията следвало да се определя в размер на около 10% от обезпеченото вземане, което настоящият съдебен състав не споделя, тъй като следва да се извършва конкретна преценка във всеки отделен случай – така определение № 525 от 10.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 396/2009 г., II г. о., определение № 431 от 24.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4669/2015 г., I г. о. Посочените актове на ВКС, макар и с незадължителен характер, съдът възприема и споделя изцяло.
Невъзможността да се разпорежда със сумата 500.00 лева за срок до приключване на делото, съчетано с функциите, която банката изпълнява, води до извод, че преките и непосредствени вреди, които ответникът би претърпял в случай на отхвърляне на предявения иск, се съизмеряват с половината от обезпеченото вземане и обезпечението следва да се допусне срещу представяне на гаранция в размер на 250.00лв.
На ищеца следва да издаде обезпечителна заповед след представяне от страна на ищеца на доказателства, че е внесъл по набирателната сметка на РС Котел определената парична гаранция.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА на основание чл.389 от ГПК обезпечение на иска с правно основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД, предявен от М. Д. О., ЕГН **********, постоянен/настоящ адрес град *******************, срещу „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, седалище град София 1036, ул. Московска 18, с цена на иска 1000.00 лева, частично от 30000.00 лева, чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху една от банковите сметки в Българска народна банка, водещи се на името на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, седалище град София 1036, ул. Московска 18, до сумата 500.00 (петстотин) лева, като отхвърля искането в частта му да бъде наложен запор върху сметките на ответника „Банка ДСК“ АД в Българска народна банка за цялата част от заявеното вземане в размер на 1000.00 лева, частично от 30000.00 лева.
ОПРЕДЕЛЯ гаранция в размер на на 250.00 (двеста и петдесет) лева, вносима по набирателната сметка на РС Котел в „Банка ДСК“ АД, клон Котел - IBAN: BG67STSA93003308652200, BIC: STSABGSF.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца М. Д. О., с посочени данни, обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внасяне на определената гаранция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, а в частта му, с която е наложен запор, може да бъде обжалвано от ответника пред същия съд и в същия срок от връчване на съобщението от съдебния изпълнител.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 5