Определение № 30 от 27.01.2023, Районен съд - Котел

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. Котел, 27.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20222210100620 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на М. Д. О. от гр.Елена, с к която е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., частичен иск от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2022г. /датата на завеждане на претенцията в съда/ до окончателното изплащане на задължението.

Процедурата по размяна на книжа е спазена и отговор е депозиран от ответната страна.

Ищецът представил заверени за вярност писмени документи, които като относими към предмета на спора биват приети, като доказателства. Направено е искане за изискване и прилагане на чгд № 552/2021г. на РС Велико Търново и т.д. № 12/2022г. на ОС Велико Търново.Това искане също бива уважено, тъй като съобразно твърденията на ищеца делата имат връзка с настоящия предмет на доказване. Основателни са и исканията на ищеца да бъде изискано копие от изп.д. № 20218960400581 по описа на ЧСИ И. Б. Ц. с рег.№ 896 КЧСИ и район на действие ОС Велико Търново, искането за събиране на гласни доказателствени средства за установяване на вида и характера на причинените неимуществени вреди на ищеца. Неоснователно е искането да се задължи ответната страна да представи кореспонденция между нея и ЧСИ по посоченото изп. Дело, тъй като същата ще се съдържа в кориците на самото изпълнително дело. Освен това искането да се задължи ответната страна да представи извлечение от движението по банковата сметка на ищеца е неоснователно, тъй като не е заявен конкретен период, не е посочен краен времеви период.

Ответната страна с отговора не е направила доказателствени искания.

Съдът намира, че следва да изготви и проекто -доклад по делото на основание чл.140, ал.3, вр.чл.146 ГПК, който да се съобщи на страните с настоящото определение.

С оглед горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДЕБНА СПОГОДБА.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 14.03.2023г. от 10:30 часа.

ДОПУСКА и ПРИЕМА, като писмени доказателства представените с исковата молба и описани в нея заверени за вярност копия от писмени документи.

ИЗИСКВА от Районен съд гр.Велико Търново чгд № 552/2021г. по описа на същия 1 съд за прилагане към делото.

ИЗИСКВА от Окръжен съд гр.Велико Търново т.д. № 12/2022г. по описа на същия съд за прилагане към настоящото дело.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.192 ГПК като трето неучастващо в делото лице ЧСИ И. Б. Ц. с рег.№ 896 КЧСИ и район на действие ОС Велико Търново ДА ПРЕДСТАВИ по делото в срок най-късно до първото открито съдебно заседание копие от изп.д. № 20218960400581.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ЧСИ И. Б. Ц. с рег.№ 896 КЧСИ и район на действие ОС Велико Търново, в качеството му на трето неучастващо в делото лице, че ако не представи в срок изисканите документи, освен отговорността по чл.87 ГПК носи отговорност пред страната за причинените й вреди.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца за ангажиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели при режим на водене в първото открито съдебно заседание, по чието допускане и брой съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , като неоснователно искането на ищеца да се задължи ответната страна да представи кореспонденция между ответника и ЧСИ по посоченото погоре изп. дело, както и искането да се задължи ответната страна да представи извлечение от движението по банковата сметка на ищеца.

На основание.чл.140, ал.3, вр.чл.146 ГПК, съдът изготви следния проекто доклад на исковата молба и отговора:

Предмет на разглеждане е предявен като частичен иск в размер на 1 000 лв. от цялостния размер 30 000 лв. осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане – перманентен стрес при работа с пациенти в спешни случаи, негативни изживявания, уронване на добро име /дискредитиране/ пред колеги, следствие извършено от служители на ответната банка действия в нарушение на законови разпоредби– чл.446 и чл.446а, ал.1 ГПК изпълнили поискан от съдебен изпълнител запор върху банковата сметка на ищеца, по която се превеждали несеквестируеми вземания – трудово възнаграждение и добавки към него.

Ищецът твърди, че бил длъжник по изпълнително дело № 20218960400581 на ЧСИ И.

Ц. с рег. № 896 на КЧСИ, с район на действие а ОС Велико Търново. Взискател по изпълнителното дело била „Първа инвестиционна банка“ АД. Ищецът бил титуляр на сметка, открита в банката ответник, която в нарушение на редица цитирани в исковата молба разпоредби на ГПК – чл.446 и чл.446а, ал.1 ГПК, изпълнила поискан от съдебния изпълнител запор върху сметката на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД, по която се превеждали несеквестируеми вземания – трудовото му възнаграждение и добавките към него. Сочи, че работел като медицинско лице в ЦСМП в гр.Велико Търново и СУ „Иван Н. Момчилов“ в гр.Елена. Запорът бил наложен по време на извънредното положение в нарушение на чл.5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците (обн, ДВ, бр. 24.03.2020г, в сила от 13.03.2020г.). Според чл.5, ал.2 от Закона, по време на извънредното положение и два 2 месеца след отмяната му не се налагат запори на банкови сметки на физически лица, върху трудови възнаграждения и пр., освен в изрично посочени случаи, между които не попадал настоящият. Според ал.5-та, не се налагат обезпечителни мерки и не се извършват действия по принудително изпълнение до два месеца след отмяната на извънредната епидемична обстановка върху парични средства, изплатени на работници и служители като компенсации въз основа на акт на МС във връзка с преодоляване на настъпилите последици от COVID-19, като не подлежат на изпълнение запорни съобщения върху вземанията на работници и служители по изречение първо, вкл. постъпили по банковите им или други платежни сметки. С постановление от 10.02.2022г. съдебният изпълнител спрял изпълнителното дело и изпратил съобщение от ответника – като трето задължено лице, уведомявайки го, че наложеният запор не следва да се изпълнява единствено за постъпващите по банковата сметка парични суми за трудово възнаграждение, обезщетение или пенсия и те следва да бъдат предоставени на длъжника да се разпорежда с тях. Твърди се, че ответникът изцяло бил лишил ищеца от възможността да издържа семейството си и най – вече дъщеря си, която била студентка, да погасява вноските по договор за потребителски кредит, да посрещне нормално Коледните и Новогодишните празници. Изпаднал в състояние на перманентен стрес при работа с пациенти в спешни случаи. Дискредитирал се морално пред колегите и приятели, от които се наложило да заема парични средства за покриване на текущи нужди и погасяне на кредита, както и за разноски по време на лечение и други подобни. Твърди, че справедливият еквивалент на претърпените неприятни усещания е 30 000 лв.

От съда се иска осъждане на ответната банка да заплати на ищеца сума в размер на 1000 лв., предявен като частичен от целия размер от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - перманентен стрес при работа с пациенти в спешни случаи, негативни изживявания, уронване на добро име /дискредитиране/ пред колеги, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 31.10.2022г., до окончателното изпълнение на задължението.

Претендират се деловодни разноски по чл.38, ал.2 ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва претенцията, като неоснователна.

Твърди, че било образувано изпълнително дело № 20218960400581, въз основа на издаден изпълнителен лист на 19.02.2021г. по гр. д № 552/2021г. на Районен съд - Велико Търново по молба на „ПИБ" АД срещу настоящия ищец, за следните дължими суми:

12414.48 евро - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, 8187.46 евро - договорни лихви, 2323.87 евро - наказателни лихви, 101.85 евро - разноски за връчване на покани чрез ЧСИ, 950.76 лева - присъдени разноски, както и разноски по изпълнително дело 20218960400581/2021 г., в т.ч. таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители в размер на 3725.17 лева, юрисконсултско възнаграждение - 100 лв., както и други такси. С оглед нуждите на изпълнителния процес и удовлетворяването на кредитора/взискател, при ответната банка постъпило запорно съобщение на 13.12.2021г. от 3

ЧСИ И. Ц., per. № 896, с което бил наложен запор върху всички левови и валутни сметки, открити от длъжника в банката. На 16.12.2021 г. била получена ПДИ от ЧСИ, чрез адв. М.

Александров Михалев пълномощник на ищеца, с която на длъжника било съобщено, че са наложени запор върху вземането за трудово възнаграждение, дължимо от Център за спешна медицинска помощ - Велико Търново; запор върху всички банкови сметки в „Обединена Българска Банка" АД; запор върху всички банкови сметки в „Банка ДСК" АД; върху всички банкови сметки в Ти Би Ай Банка ЕАД. Ответникът е могъл да се защити по реда на чл.435, ал.2 ГПК и да обжалва насочването на изпълнението върху мущество, което счита за несеквестируемо.

Сочи, че ищеца не съобразил приложимостта на материалния закон - Закон за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, чл. 5, ал. 1 и ал. 2 по отношение на процесния период. Срокът бил определен изрично 13.03.2020г.- 14.07.2020г. и не бил приложим нито към датата на издаване на изпълнителния лист 19.02.2021г., нито към датата на запорното съобщение до банката ответник от 13.12.2021г. и Поканата за доброволно изпълнение 16.12.2021г., още повече по отношение на наложения запор на 06.01.2022г. от банката по банкова сметка IBAN: BG98STSA93000015397755. Твърдяното от ищеца несеквестируемо възнаграждение не можело да бъде подкрепено. Така, видно от ПДИ, наложените запори били разграничени от ЧСИ, като било указано налагането на запор върху трудово възнаграждение и отделни три запора по банкови сметки в описани банки.

Размерът на несеквестируемостта бил една минимална работна заплата. Ищецът предоставял работната си сила въз основа на трудов договор с Център за медицинска помощ - Велико Търново, като можело да се презюмира, че това бил основен договор, по който получавал работна заплата, която следвало да е минимум минималната за страната и отделно допълнително полагане на труд по граждански договор към Средно училище „Иван Момчилов", гр. Елена, за което получавал и допълнителен доход. Съответно, по запорираната сметка в „Банка ДСК" АД постъпвали допълнителни секвестируеми парични средства за ищеца. Нямало доказателства да е превеждано трудово възнаграждение от Център за медицинска помощ -Велико Търново. Приложеният граждански договор към исковата молба бил сключен на 01.07.2022г. между МЦ „Медика-Албена" ЕАД и ищеца и очевидно неотносим за периода преди сключването му. След датата на сключване действително имало теглене от сметката, но сумата била възстановена от ЧСИ И. Ц.. Сочи, че длъжника ищец не положил необходимите грижи да информира/съобщи на съдебния изпълнител фактите свързани със секвеаиреумостта/несеквестируемостта на средствата.

Ответникът, като трето лице в изпълнителния процес, дори и погрешно да е платил на съдебния изпълнител, длъжникът не бил лишен от възможност да защити имуществото си по реда на чл.435, ал.2 ГПК. С постановление от 10.02.2022г. ЧСИ спрял изпълнението на основание чл. 420, ал.1 ГПК, вр. с предоставено обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД.

Развиват се и подробни съображения, относно несеквестируемостта, когато по сметка на длъжника постъпвали възнаграждения от труд и пенсия, като се обобщава, че липсват предпоставките на деликта в процесния казус.

Иска се от съда отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. Претендират се деловодни разноски.