Решение № 30 от 28.03.2023, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Котел, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20222210100620 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на М. Д. О. от гр.Елена, срещу „Банка ДСК“ АД, за осъждане на последния да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., частичен иск от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2022г. /датата на завеждане на претенцията в съда/ до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че бил длъжник по изпълнително дело № 20218960400581 на ЧСИ И. Ц. с рег. № 896 на КЧСИ, с район на действие а ОС Велико Търново.

Взискател по изпълнителното дело е „Първа инвестиционна банка“ АД. Ищецът бил титуляр на сметка, открита в банката ответник, която в нарушение на редица цитирани в исковата молба разпоредби на ГПК – чл.446 и чл.446а, ал.1 ГПК, изпълнила поискан от съдебния изпълнител запор върху сметката на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД, по която се превеждали несеквестируеми вземания – трудовото му възнаграждение и добавките към него. Сочи, че работил като медицинско лице в ЦСМП в гр.Велико Търново и СУ „Иван Н. Момчилов“ в гр.Елена. Запорът бил наложен по време на извънредното положение в нарушение на чл.5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците (обн, ДВ, бр. 24.03.2020г, в сила от 13.03.2020г.). Според този закон не се налагали запори върху банковите сметки и трудови възнаграждения на физически лица, освен в предвидените от закона случаи Според ал.5-та, не се налагат обезпечителни мерки и не се извършват действия по принудително изпълнение до два месеца след отмяната на извънредната епидемична обстановка върху парични средства, изплатени на работници и служители като компенсации въз основа на акт на МС във връзка с преодоляване на настъпилите последици от COVID-19, като не подлежат на изпълнение запорни съобщения върху вземанията на работници и служители по изречение първо, вкл. постъпили по банковите им или други платежни сметки. С постановление от 10.02.2022г. съдебният изпълнител спрял изпълнителното дело и изпратил съобщение на ответника – като трето задължено лице, уведомявайки го, че наложеният запор не следва да се изпълнява единствено за постъпващите по банковата сметка парични суми за трудово възнаграждение, обезщетение или пенсия и те следва 1 да бъдат предоставени на длъжника да се разпорежда с тях.

Ищецът твърди още, че ответникът изцяло го лищил от възможността да издържа семейството си и най – вече дъщеря си, която била студентка, да погасява вноските по договор за потребителски кредит, както и да посрещне нормално Коледните и Новогодишните празници. Поради това изпаднал в състояние на перманентен стрес при работа с пациенти в спешни случаи. Дискредитирал се морално пред колеги и приятели, от които се наложило да заема парични средства за покриване на текущи нужди и погасяне на кредита, както и за разноски по време на лечение и други подобни. Счита, че справедливият еквивалент на претърпените неприятни усещания е 30 000 лв.

От съда се иска осъждане на ответната банка да заплати на ищеца сума в размер на 1000 лв., предявен като частичен от целия размер от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - перманентен стрес при работа с пациенти в спешни случаи, негативни изживявания, уронване на добро име /дискредитиране/ пред колеги, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 31.10.2022г., до окончателното изпълнение на задължението.

Претендират се деловодни разноски по чл.38, ал.2 ЗАдв.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Банка ДСК“ АД, с която претенцията се оспорва като неоснователна. Ответникът твърди, че било образувано изпълнително дело № 20218960400581, въз основа на издаден изпълнителен лист на 19.02.2021г. по гр. д № 552/2021г. на Районен съд – Велико Търново по молба на „ПИБ" АД срещу настоящия ищец, за следните дължими суми: 12414.48 евро главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, 8187.46 евро - договорни лихви, 2323.87 евро - наказателни лихви, 101.85 евро - разноски за връчване на покани чрез ЧСИ, 950.76 лева - присъдени разноски, както и разноски по изпълнително дело 20218960400581/2021 г., в т.ч. таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители в размер на 3725.17 лева, юрисконсултско възнаграждение - 100 лв., както и други такси. С оглед нуждите на изпълнителния процес и удовлетворяването на взискателя, при ответната банка постъпило запорно съобщение на 13.12.2021г. от ЧСИ И. Ц., per. № 896, с което бил наложен запор върху всички левови и валутни сметки, открити от длъжника в банката. На 16.12.2021 г. била получена ПДИ от ЧСИ, чрез адв. М. Александров Михалев пълномощник на ищеца, с която на длъжника било съобщено, че са наложени запор върху вземането за трудово възнаграждение, дължимо от Център за спешна медицинска помощ - Велико Търново; запор върху всички банкови сметки в „Обединена Българска Банка" АД; запор върху всички банкови сметки в „Банка ДСК" АД; върху всички банкови сметки в Ти Би Ай Банка ЕАД. Ищецът могъл да се защити по реда на чл.435, ал.2 ГПК и да обжалва насочването на изпълнението върху мущество, което счита за несеквестируемо. Сочи, че ищеца не съобразил приложимостта на материалния закон - Закон за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, чл. 5, ал. 1 и ал. 2 по отношение на процесния период. Срокът бил определен изрично 13.03.2020г.14.07.2020г. и не бил приложим нито към датата на издаване на изпълнителния лист 19.02.2021г., нито към датата на запорното съобщение до банката ответник от 13.12.2021г. и Поканата за доброволно изпълнение 16.12.2021г., още повече по отношение на наложения запор на 06.01.2022г. от банката по банкова сметка IBAN:

BG98STSA93000015397755. Твърдяното от ищеца несеквестируемо възнаграждение не можело да бъде подкрепено. Така, видно от ПДИ, наложените запори били разграничени от ЧСИ, като било указано налагането на запор върху трудово възнаграждение и отделни три запора по банкови сметки в описани банки. Размерът на 2 несеквестируемостта бил една минимална работна заплата. Ищецът предоставял работната си сила въз основа на трудов договор с Център за медицинска помощ Велико Търново, като можело да се презюмира, че това бил основен договор, по който получавал работна заплата, която следвало да е минимум минималната за страната и отделно допълнително полагане на труд по граждански договор към Средно училище „Иван Момчилов", гр. Елена, за което получавал и допълнителен доход. Съответно, по запорираната сметка в „Банка ДСК" АД постъпвали допълнителни секвестируеми парични средства за ищеца. Нямало доказателства да е превеждано трудово възнаграждение от Център за медицинска помощ -Велико Търново. Приложеният граждански договор към исковата молба бил сключен на 01.07.2022г. между МЦ „Медика-Албена" ЕАД и ищеца, и очевидно бил неотносим за периода преди сключването му. След датата на сключване действително имало теглене от сметката, но сумата била възстановена от ЧСИ И. Ц.. Сочи, че длъжника ищец не положил необходимите грижи да информира/съобщи на съдебния изпълнител фактите свързани със секвеаиреумостта/несеквестируемостта на средствата. Ответникът, като трето лице в изпълнителния процес, дори и погрешно да е платил на съдебния изпълнител, длъжникът не бил лишен от възможност да защити имуществото си по реда на чл.435, ал.2 ГПК. С постановление от 10.02.2022г. ЧСИ спрял изпълнението на основание чл.

420, ал.1 ГПК, вр. с предоставено обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Развиват се и подробни съображения, относно несеквестируемостта, когато по сметка на длъжника постъпвали възнаграждения от труд и пенсия, като се обобщава, че липсват предпоставките на деликта в процесния казус.

Иска се от съда отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. Претендират се деловодни разноски.

В с. з. ищецът се явява лично и се представлява от адв. Тодовор. Счита, че искът е доказан по основание и размер. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 от ГПК и претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. В представените писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи относно правомощията на трето лице по чл. 508, ал. 1 от ГПК. Счита, че е налице противоправно деяние, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 446а, ал. 3 от ГПК.

Изложени са и такива относно претърпените неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка.

В с. з. ответникът, редовно призован, се представлява от юрк. Г., като поддържа оспорването на исковата молба и иска предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, тъй като не се установила причинно-следствена връзка между противоправното деяния и твърдените претърпени в резултат от това неимуществени вреди. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

От приложеното копие на ч. гр. д. № 522/2021 г. по описа на РС Велико Търновно, се установява, че същото е образувано по заявление по чл. 417 от ГПК на „ПИБ“ АД, срещу ищеца и други длъжници, въз основа на извлечение от счетоводни книги по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично вземане с № 236/19.02.2021 г. и изпълнителен лист № 158/19.02.2021 г. срещу ищеца и други длъжници.

Не е спорно между страните и приложеното копие от изпълнително дело №581 по описа на ЧСИ И. Ц. с рег. № 896 в КЧСИ, се установява че изпълнителното производство е образувано по молба на „ПИБ“ АД срещу няколко длъжника, сред които и ищеца, в качеството му на солидарен длъжник, въз основа на горепосочения 3 изпълнителен лист.

По така образуваното изпълнително дело № 581 съдебният изпълнител наложил запор на банковите сметки на ищеца в „Банка ДСК“ АД на 13.12.2021 г. В запорното съобщение съдебният изпълнител изрично указал, че на основание чл. 446а от ГПК запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от помощи и обезщетения, както и по отношение на несеквестируемата част от трудовото възнаграждение. За останалата част съдебният изпълнител на основание чл. 507, ал. 2 и 3 от ГПК забранил на Банката да предава запорирани до посочения размер суми.

От покана за доброволно изпълнение на л. 113 от изпълнителното дело, се установява, че ищецът е уведомен за образуваното изпълнително производство на 16.12.2021, на работното му място ЦСМП – В. Търново, като същото е получено от пълномощник М. Александров М.ов, за които по-късно е оттеглено пълномощното.

Видно от запорно съобщение на л. 132 от изпълнителното дело, на 20.12.2021 г. съдебният изпълнител наложил запор върху вземането за трудово възнаграждение на ищеца, дължимо от Център за спешна медицинска помощ – Велико Търново. На работодателя е указано при определяне размера на удръжките да има предвид, че ищеца получава и трудово възнаграждения от още двама работодатели – Звено за социални услуги и други дейности – Златарица и Елена-Автотранспорт, за които размерът на осигурителния доход, общо по двата договора, е в размер на 647,25 лв.

Съдебният изпълнител забранил на работодателя на основание чл. 507, ал. 2 и 3 от ГПК да предава запорирани суми до посочения размер на длъжника.

На 14.12.2021 г. ответното дружество уведомило съдебния изпълнител, че ищецът имал открити банкови сметки, както следва: разплащателна сметка в евро с № 20402534; разплащателна сметка в лева с № 22259780; разплащателна сметка в лева с № 15397755, както и спестовна сметка в лева с № 15443619, като запорът е наложен по наличните сметки и нямало други претенции по тях.

На 21.12.2021 г. работодателят Център за спешна медицинска помощ – Велико Търново, уведомил съдебния изпълнител, че признава за основателно вземането по изпълнително дело № 581/2021 г., като нямало претенции върху същото вземане и други наложени запори, както и че дължимите от длъжника суми ще бъдат превеждани съгласно чл. 446 от ГПК.