Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16041 от 13.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12675/2026
Вид
Решение № 16041
Подписан
13.08.2026
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16041 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110112675 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава XXV ГПК – Бързо производство.

Ищецът А. П. З. е сезирал съда с искова молба, уточнена с молба вх. № 150250/12.05.2026 г. и молба вх. № 217459/07.07.2026 г., с която са предявени срещу ответника „САЙБЪР СЪЛЮШЪНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД следните обективно кумулативно съединени искове:

1/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“, извършено със Заповед № 2/30.03.2026 г. на работодателя; и 2/ Осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за заплащане на сумата от 35079 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 03.04.2026 г. – 03.10.2026 г., равняващо се на брутния размер на дължимите от работодателя шест работни заплати за периода, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

С влязло в сила протоколно определение от 05.08.2026 г., производството по делото в прекратено на основание чл. 232 ГПК в частта, относно предявения осъдителен иск за присъждане на парично обезщетение за оставане без работа, за горницата над сумата от 5261,90 евро до пълния размер на претенцията от 35079 евро и за периода от 30.04.2026г.- 03.10.2026г.

Предвид изложеното, спорът по заявената исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ е висящ единствено за сумата от 5261,90 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 03.04.2026 г. – 29.04.2026 г. , равняващо се на брутния размер на дължимата от работодателя работна 1 заплата за периода, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Производството по делото по първоначално предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е прекратено на основание чл. 232 ГПК с влязло в сила определение № 18218/15.05.2026 г. /л. 83/.

Твърди се в исковата молба, че въз основа на трудов договор от 05.03.2026 г . , сключен между А. П. З. и "САЙБЪР СЪЛЮШЪНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД, е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „Програмист, софтуерни приложения“, с код по НКПД 25146001 с договорено брутно трудово възнаграждение в размер на 5 846.55 евро, изплащано веднъж месечно.

Сочи се, че с молба от 29.03.2026 ищецът, на основание чл. 325, т.1 от КТ, отправил към работодателя искане за прекратяване по взаимно съгласие на трудовото правоотношение, считано от 30.03.2026 г., а при несъгласие от страна на работодателя, посочил, че изявлението следва да се счита като едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор.

Твърди се, че на 31.03.2026 г. ищецът се явил на работа, но не бил допуснато до работното си място, а вечерта на същия ден по имейл получил Покана за даване на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ.

Сочи се, че на 01.04.2026 г. отново се явил на работа, но управителят на дружеството Кхатуна Шония повторно не го допуснал до работното му място, като издал и нарочна заповед в този смисъл.

Твърди, че на 06.04.2026 г. по имейл получил Заповед № 2/30.03.2026 г., съгласно която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, считано от 03.04.2026 г., която дата е отразена и в регистрите на НАП.

Намира, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна като немотивирана и несъдържаща индивидуализация на конкретно извършено от служителя нарушение на трудовата дисциплина.

Сочи, че работодателят не е спазил и процедурата за налагане на дисциплинарно наказание, като е издал заповедта преди изтичане на дадения на служителя срок за депозиране на писмени обяснения.

Намира, че извършеното дисциплинарно уволнение не преследва легитимна цел, а е израз на злоупотреба с право от страна на работодателя, който е инициирал дисциплинарното производство като реакция на подадената от служителя молба по чл. 325 КТ.

С оглед незаконосъобразността на извършеното уволнение, намира, че в негова полза се дължи обезщетение за оставане без работа в периода 03.04.2026 г. – 29.04.2026 г. /датата на която изтича даденото от ищеца едномесечно предизвестие за прекратяване на правоотношението/ в размер на дължимото брутно трудово възнаграждение за периода, възлизащо на сумата от 5261,90 евро.

2

Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът "Сайбър Сълюшънс Интернешънъл" ООД не подава отговор на исковата молба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът оспорва предявените искове с доводи за тяхната неоснователност. Моли за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

Софийски районен съд, 76 с-в, като взе предвид доводите и възраженията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Съдът е сезиран с предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал.

1 КТ за присъждане на парично обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.

В тежест на ищеца е и да докаже твърденията си за проявена от работодателя злоупотреба с право /чл. 8, ал. 2 КТ/.

В тежест на ответника по така предявения иск е да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е надлежно връчена на провинилия се служител; че на последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него; че са спазени сроковете за налагане на наказанието.

След установяване на формалната законосъобразност на акта, работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.

В конкретния случай, безспорно е по делото, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че между страните е било налице трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 05.03.2026 г . , сключен между А. П. З. и "САЙБЪР СЪЛЮШЪНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД, съгласно който ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „Програмист, софтуерни приложения“, с код по НКПД 25146001 с договорено брутно трудово възнаграждение в размер на 5 846.55 евро, изплащано веднъж месечно.

3

Установява се от представената по делото справка от НОИ, че изпълнението на трудовия договор е започнало на същата дата - 05.03.2026 г.

/л. 47/.

Видно е от събраните по делото писмени доказателства /л.65-72/, че на 29.03.2026 г. ищецът е изпратил на електронната поща на един от управителите на ответното дружество /Кхатуна Шония/ молба по чл. 325, ал. 1 КТ с искане за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, считано от 30.03.2026 г. В изявлението е посочено изрично, че в случай, че молбата не бъде удовлетворена, то последната следва да се счита за отправено едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договора от страна на служителя. От текста на изявлението не се установяват мотивите на служителя за отправеното искане.

Признава се от процесуалния представител на ответника в проведеното по делото открито съдебно заседание, че така изпратената от ищеца молба е получена от работодателя на същия ден.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че с Покана по чл. 193 КТ от 31.03.2026 г. /л. 22/ работодателят е предоставил възможност на работника да даде писмени обяснения, в срок до 17:00 часа на 03.04.2026 г., във връзка с твърдяно констатирано нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в явяване от страна на служителя на интервю в конкурентна компания, без знанието или позволението на работодателя, като по този начин е допуснал нарушение на чл. 8 от сключения трудов договор, касаещ забрана за споделяне на конфиденциална информация, касаеща дружеството.

Не се твърди от ищеца, а и не се установява по делото служителят да е депозирал обяснения в указания от работодателя срок.

Установява се от представените писмени доказателства /л. 24/, че работодателят е издал оспорената в настоящото производство Заповед № 2/30.03.2026 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца, като видно от положените върху нея подписи, същата е подписана от работодателя с КЕП на 03.04.2026 г. в 17:04:52 часа и е връчена на същата дата /03.04.2026 г./ на служителя при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели. Същата дата за прекратяване на правоотношението е посочена и в подадените от работодателя уведомления в НОИ, видно от представената справка от електронния трудов запис на ищеца /л. 47/.

Видно от мотивите в издадената заповед, наказанието е наложени за извършени от служителя нарушения на трудовата дисциплина, в частност – нарушение на клаузите на чл. 7, 8, 9, 10 и 11 от сключения между страните трудов договор. От фактическа страна е посочено, че в хода в трудовото правоотношение служителят самостоятелно е осъществил контакт с конкурентна организация и е участвал в интервю за работа с конкурентна компания, без знанието и предварителното разрешение на работодателя.

Работодателят е намерил, че това поведение представлява конфликт на интереси и създава съществен риск от разкриване на конфиденциална информация. Счел е, че описаното поведение представлява сериозно 4 нарушение на доверието и създава висок риск за интересите на работодателя, поради което нарушението следва да се квалифицира като тежко такова, обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ.

Установява се от ангажираните писмени доказателства /л. 98/, че ищецът няма пълен отработен месец в ответното дружество, като през месец март е ползвал разрешен отпуск за временна нетрудоспособност в периода 2028.03.2026 г. /6 работни дни/.

Не се твърди от ответника, а и не се установява по делото ищецът да е получавал трудово възнаграждение за отработените от него дни през месец март 2026 г. и през месец април 2026 г.

Страните не са ангажирали други, относими към спора, доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В производството за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна по съдебен ред, доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по делото доказателствена тежест .

От друга страна, съдът проверява предпоставките за законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него (вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ Г. О., Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г. О. и цитираните в последното решения).