Определение № 23669 от 29.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23669 гр. София, 29.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110112675 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 312 ГПК.

И щ ецът А. Петров З. е предявил срещу ответника „САЙБЪР СЪЛЮШЪНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД следните обективно кумулативно съединени искове:

1/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“, извършено със Заповед № 2/30.03.2026 г. на работодателя; и 2/ Осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за заплащане на сумата от 35079 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 03.04.2026 г. – 03.10.2026 г., равняващо се на брутния размер на дължимите от работодателя шест работни заплати за периода, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

3/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – в която част, производството по делото, е прекратено по реда на чл. 232 ГПК с влязло в сила на 28.05.2026 г. определение № 18218/15.05.2026 г. по настоящото гражданско дело.

Ищецът твърди, че въз основа на трудов договор от 05.03.2026 г. между А. П. З. и "САЙБЪР СЪЛЮШЪНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД е възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „Програмист, софтуерни приложения“, с код по НКПД 25146001 с брутно трудово възнаграждение в размер на 5 846.55 евро, изплащано веднъж месечно.

1

Сочи, че с молба от 29.03.2026 ищецът, на основание чл. 325, т.1 от КТ, отправил към работодателя искане за прекратяване по взаимно съгласие на трудовото правоотношение, считано от 30.03.2026 г., а при несъгласие от страна на работодателя, посочил, че изявлението следва да се счита като едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор.

Твърди, че на 31.03.2026 г. ищецът се явил на работа, но не бил допуснато до работното си място, а вечерта на същия ден по имейл получил Покана за даване на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ.

Сочи, че на 01.04.2026 г. отново се явил на работа, но управителят на дружеството Кхатуна Шония повторно не го допуснал до работното му място, като издал и нарочна заповед в този смисъл.

Твърди, че на 06.04.2026 г. по имейл получил Заповед № 2/30.03.2026 г., съгласно която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение, считано от 03.04.2026 г., която дата е отразена и в регистрите на НАП.

Намира, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна като немотивирана и несъдържаща индивидуализация на конкретно извършено от служителя нарушение на трудовата дисциплина.

Сочи, че работодателят не е спазил и процедурата за налагане на дисциплинарно наказание, като е издал заповедта преди изтичане на дадения на служителя срок за депозиране на писмени обяснения.

Намира, че извършеното дисциплинарно уволнение не преследва легитимна цел, а е израз на злоупотреба с право от страна на работодателя, който е инициирал дисциплинарното производство като реакция на подадената от служителя молба по чл. 325 КТ.

С оглед незаконосъобразността на извършеното уволнение, намира, че в негова полза се дължи обезщетение за оставане без работа в периода 03.04.2026 г. – 03.10.2026 г. в размер на шест месечни брутни трудови възнаграждения, възлизащо общо на сумата от 35079.30 евро.

Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът "Сайбър Сълюшънс Интернешънъл" ООД не подава отговор на исковата молба.

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си за проявена от работодателя злоупотреба с право /чл. 8, ал. 2 КТ/.

В тежест на ответника е да установи, че са спазени формалните 2 изисквания за законосъобразност на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за налагане на наказанието. След установяване на формалната законосъобразност на акта, работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ – за които обстоятелства страната не сочи доказателства,

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал.

1 КТ /обусловен от основателността на претенцията за незаконност на уволнението/ в тежест на ищеца е да докаже продължителността на периода, през който е останал без работа в причинна връзка с незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което, съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, е базата за определяне стойността на дължимото обезщетение.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указа на ищеца, че не излага твърдения и не сочи доказателства относно:

1/ колко са реално отработените му дни за м.март 2026 г.;

2/ какво е полученото за този месец брутно трудово възнаграждение;

3/ какъв е периодът на оставане без работа; както и 4 / наличието на причинна връзка между незаконното уволнение и целия период на оставане без работа /при съобразяване с изложените твърдения за депозирано пред работодателя предизвестие по реда на чл. 325 КТ и момента на изтичане на дадения срок/.

По доказателствените искания:

Ищецът е представил писмени документи към исковата молба, и уточнителната молба от 12.05.2026 г., които са допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна, поради което събирането им като доказателства по делото следва да бъде допуснато.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи „цялото трудово досие“ на ищеца следва да бъде оставено без уважение, поради липса на необходимост, като на страната бъде предоставена възможност да посочи кои конкретни документи желае да бъдат представени по делото.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 05.08.2026 г. от 10:20 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

ОБЯВЯВА на страните доклада по делото, обективиран в мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на основание чл. 313 ГПК, в случай, че в оказания едноседмичен срок не вземат становище по доклада по делото, не предприемат съответните процесуални действия и не изпълнят дадените им указания, губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът не се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДОПУСКА събирането на писмените доказателства, представени с исковата молба и уточнителна молба от 12.05.2026 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК, като му ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ, в едноседмичен срок от съобщението, да посочи конкретни /или по вид/ документи, които желае да бъдат представени по делото от страна на ответника.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-изгодният за тях ред за разрешаване на спора.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4