Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 134 от 11.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 858/2024
Вид
Решение № 134
Подписан
11.04.2025
В сила
16.12.2025
Състав
Десислава Ангелова Ралинова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 68 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.216 · Наказателен кодекс
  • чл.216, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.25, ал.1, т.6 · Наказателен кодекс
  • чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
  • чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.22, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.244, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.25, ал.1, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348, ал.3, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пазарджик, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20245200100858 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от В. С. К., с ЕГН **********, от град В. ул.„Н.

В.“ №45, със съдебен адрес гр.В. бул.“Х. А.“ № бл.““, ет., ап., адв.С. М., срещу Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, бул. „Витоша” №2, представлявана от Б. Б. С. с която е предявена претенция по реда на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.216, ал. 1 от ПК по досъдебно производство с № 642 по описа на РУ Велинград за 2017 г., и № 1831/2017 г. по описа на РП-Пазарджик, ТО-Велинград (към онзи момент РП-Велинград), което производство е прекратено с Постановление за прекратяване от 22.07.2022 г., ведно със законната лихва считано от 01.01.2023 г.

(датата на влизане в сила на постановлението) до окончателното изплащане на сумата, които суми да бъдат заплатени по банковата сметка на пълномощника IBAN.

Претендират се разноските, в т.ч. адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.

В исковата молба са изложени следните факти и обстоятелства :

Твърди се, че с Постановление на разследващ орган от 02.05.2018 г., на ищеца било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.216, ал.1 НК и той бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 642/2017 г. по описа на РУ-Велинград за 2017 г., и № 1831/2017 г. по описа на РП-Пазарджик, ТО-Велинград (към онзи момент РП-Велинград).

1

Същото ДП приключило с внасяне на Обвинителен акт (ОА) от 04.07.2018 г. в PC-Велинград, по който било образувано НОХД 297/2018 г. Сочи се, че на проведеното разпоредително заседание в съда било констатирано, че на ДП са били допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, поради което делото било върнато на прокуратурата. Последвало изготвяне на нов обвинителен акт, след внасянето на който се образувало НОХД 517/2018 г. по описа на РС-Велинград, което приключило с присъда от 17.12.2019 г., с която ищецът бил оправдан и признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

След протест от прокуратурата така постановената присъда била отменена с решение по ВНОХД 119/2020 г. по описа на ПОС и делото било върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Било образувано НОХД 240/2020 г. на PC Велинград, при провеждане на разпоредително заседание по което също били констатирани допуснати на ДП, отстраними съществени процесуални нарушения. Делото отново било върнато на прокуратурата, след което последвали няколко спирания на ДП на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК, но всички те били обжалвани и съответно отменяни от съда. След последното спиране, отменено по ЧНД № 461/2021 г. на PC-Велинград, образуваното ДП било окончателно прекратено с Постановление от 22.07.2022 г.

Изложени са обстоятелствени съображения, че прокуратурата не изпълнила своите задължения свързани с осъществяване правомощията по чл. 13 от НПК, а бездействията при разследването довели до невъзможност за установяване на обстоятелствата относно съставомерността на посоченото деяние. Изразено е становище, че ако ответникът бил изпълнил задълженията си, ищецът нямало да бъде привлечен като обвиняем и подсъдим за цялото времетраене от образуване на ДП до окончателното му прекратяване за период надхвърлящ 5 г., което несъмнено представлявало нарушение и на чл.22, ал.2 НПК. Липсата на ефективно разследване по ДП относно обективната и субективна страна на престъплението, по което бил обвинен ищецът му причинили неимуществени вреди, изразяващи в разочарование относно дейността на разследващите органи, фрустриране относно възможността за налагане на присъда/наказание за нещо, което не извършил. Той изпитал чувство на безпомощност и недоволство поради липсата на правосъдие, правова държава и недоверие в разследващите органи. През времето на неоснователно воденото ДП и впоследствие ищецът бил изключително притеснен, което продължило в един неприемливо голям период от над 5 години от привличането му като обвиняем до прекратяване на производството.

Излагат се доводи, че през целия си живот ищецът се стремял да бъде порядъчен, честен и добронамерен човек, но попаднал в тази ситуация. За нея научили и в гр. В., където живее, тъй като получавал призовки, имало огледи на вещи лица, 2 като всичко това провокирало у него срам да се показва сред обществото. Ходел с наведена глава, за да не среща погледите на роднини, приятели и познати, понеже не желаел да им обяснява как без вина се оказал виновен, как бил третиран като престъпник и разкарван по полицейските управления, до съда в гр.В. и П., как бил сниман като престъпник и му били снети отпечатъци. Твърди, че все още понякога имал кошмари и съзнанието му било обременено. Отчуждил се от хората и с много от тях загубил реален контакт, в т.ч. и с роднините от В. Твърди също така, че през времетраене на ДП и съдебното производство бил с ограничени граждански права, с наложена мярка „подписка“ и му било забранено да напуска местоживеенето си, което не му позволило да пътува извън В. за един период от над 5 години.

Обобщено е, че с оглед на изложеното претърпял неимуществени вреди, които оценява в размер на 35 000 лева. Сочат се правни съображения се цитира съдебна практика, в подкрепа на така заявеният размер на обезщетението.

Претендира се законна лихва от датата на оправдателната присъда.

Сочи, че предвид на изложеното няма да се ангажират свидетелски показания или други писмени доказателства за търпени вреди над обичайните.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ чрез представител от страна на ОП-Пазарджик.

Изразено е становище, че предявените искове по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ са допустими, като се пояснява, че воденото срещу ищеца наказателно производство било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК и чл.9, ал.2 НК.

По същество се излагат съображения, че претенцията е неоснователна.

Възразява се и че твърденията му са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства. Не се сочели доказателства и фактически твърдения за реално претърпени морални вреди, които да са пряка непосредствена последица от незаконно обвинение. По този повод се изтъква, че в тежест на ищеца е да докаже и установи твърдените неимуществени вреди и размерът на обезщетението.

Недоказани били твърденията му, че от незаконното обвинение спрямо него са настъпили отрицателни последици, изразяващи се в разочарование относно дейността на разследващите органи, фрустриране относно възможността за налагане на наказание, за нещо, което не е извършил, преживени безпомощност, недоволство, притеснения, кошмари, в ограничаване на социалните контакти, както и на контактите с лица от роднинския му кръг, ограничени граждански права, невъзможност за период от над 5 години да пътува извън В., които да са пряка последица от действия на ответника.

Твърди се, че през процесния период от време той многократно напускал дори пределите на страната, доказателства за което се съдържали и в материалите по ДП № 3

642/2017 г. по описа на РУ- Велинград.

Освен основанието се оспорва и сочения размер на претенцията за неимуществени вреди. Възразява се, че размерът й е прекомерен и не е съобразен с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, с трайната съдебна практика по аналогични случаи (включително и на ЕСПЧ), както и с обществено-икономическите условия в страната и в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ. Сочат се подробни съображения, изведени от практиката на Пленума на ВС, възприети с т.ІІ на Постановление № 4/23.12.1968г. Цитира се практика на ВКС (Решение №832/10.12.2010 г. по гр.д.№593/2010г.; Решение № 83 2/10.12.2010 г. по гр. д. № 5 93/2010 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 488/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г.; Решение № 123 от 23.06.2013 г. по гр. д. № 254/2014 г., III г. о. на ВКС; т.11 от ТР № 3/22.04.2004 г. по тълк. гр.д. № 3/2004 г., ОСГК), като се сочат подробни съображения относно начина за определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, в тежест на ищеца било да докаже твърдените вреди, техният размер и връзката им с незаконното обвинение.

Недоказана била значителната продължителност на въпросното ДП, като въпреки това се изтъква, че воденото наказателно производство се отличавало с фактическа и правна сложност. Твърди се и че по отношение на ищеца била прилагана най-леката мярка за неотклонение „подписка“, без каквито и да било други мерки за процесуална принуда. Изтъква се и че за продължителността на съдебната фаза, не можело да се ангажира отговорността на ПРБ.

Изрично се оспорва основателността на претенцията на ищеца за обезщетение за бавно правосъдие, като в тази връзка се сочи служебно известния на ответник факт, че съгласно Решение по гр.д. № 20235210101118 по описа за 2023 г. на РС-Велинград, по отношение на К. било присъдено обезщетение по чл.2б ЗОДОВ за същото наказателно производство, поради което и при евентуално уважаване на претенцията в тази й част, би се стигнало до неоснователно обогатяване, съгласно ТР 1/2022 от 27.11.2023 г. по т.д. № 1/2022 г. на ОСГК на ВКС.

Отделно се твърди, че от извършена електронна справка за съдимост от 07.01.2025 г. и от извлечението от ЕПЕП било видно, че през голяма част от исковия период срещу ищеца (времето от 20.01.2020 г. до 25.11.2021 г.) било водено и друго наказателно производство за престъпление от частен характер по НЧХД № 31/2020 г. на РСВелинград, за което В. К. бил осъден с присъда от 05.04.2021 г., влязла в сила на 25.11.2021 година. В тази връзка е изразено становище, че наличието и на другото наказателно производство в процесния период, за което ищецът е осъден, сочело невъзможност за разграничаване на търпените вреди.

Като ответник и контролираща страна в производството се явява Окръжна 4

Прокуратура Пазарджик представлявана от прокурор Станка Димитрова при проведеното о.с.з. на 11.03.2025 година, която поддържа неоснователност на претенцията.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

Установената фактическа обстановка която ищецът К. е пресъздал в исковата молба досежно воденото наказателно производство срещу него не се оспорва от ответника - Прокуратурата.

Същата съдът приема за установена от събраните по делото доказателства и приложеното в цялост ДП №ЗМ 642/2017г. по описа на РУ МВР гр.Велинград, както и НОХД 517/2018 г. по описа на РС-Велинград, ведно с всички последващи наказателни производства.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление – какъвто е настоящият случай. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган.

Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.

За да бъде ангажирана отговорността на Държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните юридически факти: 1.) привличането му като обвиняем по образувано наказателно производство; 2.) прекратяването на същото поради това, че извършеното деяние не съставлява престъпление; 3.) съществуващата причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претъпените неимуществени вреди, както и 4.) характера, степента и интензитетът на претърпените неимуществени вреди.