Решение № 65 от 08.05.2026, Районен съд - Кнежа
- Съд
- Районен съд - Кнежа
- Дело
- Гражданско дело 67/2025
- Вид
- Решение № 65
- Подписан
- 08.05.2026
- Състав
- Пламен Георгиев Тодоров
Други актове по делото
- Протокол № 139 от 22.05.2025 · Пламен Георгиев Тодоров
- Протокол № 215 от 15.07.2025 · Пламен Георгиев Тодоров
- Протокол № 308 от 29.10.2025 · Пламен Георгиев Тодоров
- Протокол № 22 от 28.01.2026 · Пламен Георгиев Тодоров
- Разпореждане № 115 от 11.02.2026 · Пламен Георгиев Тодоров
- Протокол № 90 от 08.04.2026 · Пламен Георгиев Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 65 гр. К., 08.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: П. Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от П. Г. Тодоров Гражданско дело №
20251430100067 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
I. Производство и становища на страните:
Производството е образувано по искова молба от В. Ю. К.,с ЕГН**********,представляван от Адвокатско дружество„Д. и партньори",БУЛСТАТ180717303,гр.С.,бул.“**** ******* ***** ****“№*,вх.*,ап.**,чрез управителя адв.Й. Д. от САК против
ЗАД„ОЗК-Застраховане"АД,вписано в Търговския регистър с ЕИК121265177,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.„С. С."№7,ет.5,с която е предявен осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие от **.**.****г.Искът е предявен като частичен за сумата от 1250,00лв. от общо твърдяно вземане в размер на 30 000,00лв.,ведно със законната лихва от 04.08.2023г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че на **.**.****г. около 12:40ч., по път II-13, водачът на лек автомобил „БМВ“ с рег.№* **** ** –С. М., при движение от гр.Б.С. към гр.К.,предприела маневра изпреварване,навлязла в лентата за насрещно движение и създала опасност за движещия се срещу нея лек автомобил „******* * ***“ с рег.№****** **,управляван от М. Т. като с цел избягване на челен удар водачът на този „Мерцедес“предприел спасителна маневра, напуснал пътното платно и самокатастрофирал в крайпътна канавка/нива,а в същия автомобила като пътник пътувал ищецът В. К..
Ищецът поддържа,че вследствие на произшествието е получил травматични увреждания,включително травми в областта на гръдния кош,съмнение за фрактури на V-то и VI-то ребро вляво,повърхностни травми в областта на главата и оплаквания от болки,главоболие,световъртеж и затруднения в ежедневието. Твърди се от ищцовата страна,че към датата на ПТП за автомобила „БМВ“е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“при ответното дружество,а с искане от 04.05.2023г. е предявил извънсъдебна претенция пред застрахователя,по която последният е постановил отказ с писмо изх. № 995174/04.08.2023г.
Ответникът ЗАД„ОЗК – Застраховане“АД,чрез процесуален представител, оспорва иска по основание и размер.Оспорва механизма на настъпване на ПТП,противоправното поведение и вината на водача на застрахования автомобил,както и причинната връзка между произшествието и 1 твърдените увреждания. Навежда доводи,че не са налице доказани значими травми и че евентуалното обезщетение следва да бъде определено при отчитане на действителния интензитет и продължителност на болките и страданията. Претендира разноски.
II.Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От събраните по делото писмени доказателства, свидетелските показания на св.М. Т. и св.С. М.,на които дава вяра и заключенията на вещите лица, съдът приема за установено следното :
На **.**.****г. около 12:40ч. на път II-13 между гр.Б.С. и гр.К. е настъпило пътнотранспортно произшествие/ПТП/с участието на лек автомобил „БМВ“с рег.№* **** **,управляван от С. М.,и лек автомобил „******* * ***“с рег.№********,управляван от М. Т.,в който като пътник е пътувал ищецът В. К..
За автомобила „БМВ“ към датата на произшествието е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗАД„ОЗК – Застраховане“АД със срок на действие от 18.11.2022г. до 17.11.2023г. и това обстоятелство не се оспорва по същество и се установява от приложените по делото документи.
На 04.05.2023г. ищецът е предявил извънсъдебна претенция пред ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.С писмо изх.№993034/09.05.2023г. застрахователят е изискал допълнителни документи,а с писмо изх.№995174/04.08.2023г. е заявил отказ да заплати обезщетение.
От заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза се установява,че пътната настилка към момента на произшествието е била нормална и суха,а пътната и метеорологичната обстановка са били подходящи за движение.Вещото лице посочи,че поради липса на достатъчно обективни данни не може категорично да бъде определена скоростта на л.а.„БМВ“ непосредствено преди и към момента на ПТП,нито пълното пространствено разположение на двата автомобила с необходимата степен на точност.
Същевременно от анализа на свидетелските показания и наличните по делото данни вещото лице приема,че водачът на л.а.„БМВ“ е предприел маневра изпреварване,без да се увери,че няма да създаде опасност за насрещно движещия се автомобил „Мерцедес“,като това е наложило предприемане на спасителна маневра от водача на „Мерцедес“.В заключението е изведено,че основната техническа причина за настъпване на произшествието са рисковите действия на водача на л.а.„БМВ“при извършване на маневрата изпреварване,свързани с движение с неподходящи скорост и дистанция,както и с неподаване на достатъчно ясен сигнал за маневрата.
Съдът кредитира заключението на съдебно-автотехническата експертиза като компетентно,обективно и съобразено с доказателствата по делото. Обстоятелството, че вещото лице не може да посочи точна скорост на л.а. „БМВ“,не разколебава извода за механизма на произшествието,доколкото този извод се основава на съвкупната преценка на данните по делото, включително показанията на свидетелите и двустранния протокол за ПТП.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява,че при процесното ПТП ищецът е получил контузия,напрежение и болка в областта на гръдния кош и шийните прешлени.В медицинските документи са налице данни за образно изследване,при което е описана фрактура на V-то и VI-то ребро вляво по задна медиоскапуларна линия,но при извършената компютърна томография в УМБАЛ–Плевен не са установени категорични данни за счупване на тези ребра.Вещото лице е посочило,че получените контузии могат да се получат по време и начин,каквито съобщава пострадалият,включително при ПТП;че преглед след толкова време е безпредметен по отношение на остатъчни прояви;че при такива увреждания е необходимо обезболяващо лечение поне около един месец; и че няма данни за остатъчни явления от травмите.
Съдът кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза в частта, в която същото установява наличие на травматични увреждания, болки и необходимост от обезболяващо лечение, както и причинната им връзка с процесното ПТП. Съдът обаче не приема за доказано по несъмнен начин твърдението за счупване на две ребра като сигурно установено увреждане,доколкото по този въпрос са налице противоречиви образни данни –рентгенологично изследване,описващо фрактури,и последваща компютърна томография,която не потвърждава счупване.
От събраните доказателства не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от 2 страна на ищеца.Той е пътувал като пътник в автомобила „Мерцедес“,без да има контрол върху управлението му и без да е доказано негово поведение,което да е допринесло за настъпване или увеличаване на вредите.
III.Съдът стигна до следните си правни изводи :
Предявеният иск е процесуално допустим.Преди предявяване на иска ищецът е сезирал застрахователя с извънсъдебна претенция по смисъла на Кодекса за застраховането,по която е постановен отказ,поради което е налице правен интерес от съдебна защита.
Искът следва да бъде квалифициран като пряк иск на увредено лице срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ, вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД.За уважаването му следва да се установят:
1.валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, 2.противоправно и виновно поведение на водача на застрахованото МПС, 3.настъпили неимуществени вреди, 4.причинна връзка между деянието и вредите, както и
5.размер на дължимото обезщетение.
В случая е доказано наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“за л.а.
„БМВ“ с рег.№* **** ** при ответното дружество към датата на ПТП. От събраните доказателства се установява и противоправно поведение на водача С. М., изразяващо се в предприемане на маневра изпреварване без необходимата сигурност, че маневрата може да бъде извършена безопасно и без създаване на опасност за насрещно движещия се автомобил.Това поведение е в нарушение на общото задължение на водачите да управляват с повишено внимание и да не създават опасност за движението,а вината се предполага до доказване на противното.
Неоснователно е възражението на ответника,че механизмът на ПТП и отговорността на водача на застрахования автомобил не са доказани. Макар да липсват достатъчно данни за точна математическа реконструкция на скоростта и траекториите на автомобилите,съвкупната преценка на доказателствата,включително заключението на САТЕ,свидетелските показания и двустранния протокол, обосновава извод, че произшествието е настъпило вследствие на неправилно и рисково изпреварване от страна на водача на л.а. „БМВ“.
Доказани са и неимуществени вреди за ищеца. Съдът приема, че вследствие на ПТП В. К. е претърпял болки и страдания, свързани с травми в областта на гръдния кош и шийната област,дискомфорт,ограничение в обичайните движения и необходимост от обезболяващо лечение за период около един месец. Вредите са в пряка причинна връзка с произшествието.
При определяне размера на обезщетението съдът съобразява критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД,характера на травмите,интензитета и продължителността на болките,обстоятелството,че не е провеждано болнично лечение и не са установени трайни остатъчни последици,както и че не е доказано по категоричен начин счупване на ребра като средна телесна повреда.Съдът отчита и обстоятелството,че предявеният иск е частичен – само за сумата 1250,00лв. от твърдяно общо вземане 30 000,00лв.
С оглед установения по делото обем на доказаните неимуществени вреди, сумата от 1250,00лв.,предмет на настоящия частичен иск,се явява справедлива и съразмерна на претърпените болки и страдания. Поради това искът за главницата следва да бъде уважен изцяло в предявения размер.
Основателна е и претенцията за законна лихва върху обезщетението, считано от 04.08.2023г.–датата на отказа на застрахователя да заплати обезщетение, до окончателното изплащане на сумата.Тази дата е след предявяване на извънсъдебната претенция и съответства на момента,от който ответното дружество е отказало доброволно удовлетворяване на претенцията.
По разноските: С оглед изхода на делото,на основание чл.78,ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски,съобразно представен списък по чл.80 от ГПК и доказателствата за извършването им,които са в общ размер на 357,90евро/триста петдесет и седем евро и деветдесет цента/,от които 25,56евро/двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/държавна такса,25,56евро/двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/депозит за свидетел и 306,78евро/триста и шест евро и седемдесет и осем цента/възнаграждения за експертизи.Доколкото в материалите по делото е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв.,съдът следва на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата вр.чл.2,ал.2 вр.чл.7,ал.2,т.2 3 от Наредба №1/09.07.2004г.за Възнагражденията за адвокатска работа,осъди ответната страна да заплати на Адвокатско дружество„Д. и партньори",БУЛСТАТ180717303,гр.С.,бул.“**** ******* ***** ****“№*,вх.*,ап.**,чрез управителя адв.Й. Д. от САК адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в размер на 420,00лв./четиристотин и двадесет лева/,равняващо се на 217,30евро/двеста и седемнадесет евро и тридесет цента/.
Въз основа на изложеното,съдът следва да постанови съдебно решение ,с което да осъди ЗАД„ОЗК-Застраховане"АД,вписано в Търговския регистър с ЕИК121265177,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.„С.
С."№7,ет.5,да заплати на В.
Ю.
К.,с
ЕГН**********,представляван от
Адвокатско дружество„Д. и партньори",БУЛСТАТ180717303,гр.С.,бул.“****
*******
*****
****“№*,вх.*,ап.**,чрез управителя адв.Й. Д. от САК,сумата от 1250,00лв./хиляда двеста и петдесет лева/,равняваща се на 639,11евро/шестотин тридесет и девет евро и единадесет цента/,представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на **.**.****г.,предявена като частичен иск от общо твърдяно вземане 30000,00лв./тридесет хиляди лева/,равняващи се на 15338,76евро/петнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и седемдесет и шест цента/,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 04.08.2023г. до окончателното й изплащане.
Разпечатката съдържа 45 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/14765feb-c514-4ca6-b4d6-7b394bb864af