Закон за инспектиране на труда

Чл. 1

Този закон урежда:

1. начина на функциониране на националната система за инспектиране на труда;

2. видовете контролни дейности, включени в инспектирането на труда;

3. начина на взаимодействие между държавните контролни органи, осъществяващи инспектирането на труда.

Чл. 2

Законът се прилага за всички органи на изпълнителната власт или техни административни структури от специализираната администрация, на които е възложено със закон да извършват дейности, свързани с инспектиране на труда.

Чл. 3

Този закон има за цел да създаде условия за по-ефективен и ефикасен контрол върху спазването на условията на труд чрез подобряване на координацията и взаимодействието в работата на органите с контролни и сигнални функции в областта на трудовите и осигурителните отношения.

Чл. 4

(1) Инспектирането на труда включва контрола по спазване на трудовото и осигурителното законодателство и специализирания контрол по Закона за насърчаване на заетостта и Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

(2) В инспектирането на труда се включват и отделни контролни дейности на:

1. техническия надзор на съоръженията с повишена опасност;

2. противопожарния контрол;

3. строителния контрол;

4. контрола по техническото състояние и безопасността на земеделската и горската техника и придобиването на правоспособност за работа с нея;

5. контрола по ядрената безопасност и радиационната защита;

6. контрола по спазване на изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Закона за автомобилните превози, Закона за железопътния транспорт и на Кодекса за търговското корабоплаване;

7. специализирания контрол по Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати;

8. контрола по предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване;

9. контрола по спазване на изискванията на Закона за енергетиката;

10. други контролни дейности, определени в нормативен акт, свързани с осъществяване на трудова дейност или с провеждане на обучение.

Чл. 5

(1) Инспектирането на труда се осъществява самостоятелно или съвместно от органи на изпълнителната власт или техни административни структури от специализираната администрация, на които е възложено със закон извършването на дейностите по чл. 4.

(2) Инспектирането на труда се извършва от инспектори, държавни служители и/или други упълномощени лица във:

1. Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда”;

2. Държавната агенция за метрологичен и технически надзор;

3. Агенцията за ядрено регулиране;

4. Дирекцията за национален строителен контрол към министъра на регионалното развитие и благоустройството;

5. Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи;

6. областните дирекции „Земеделие“, които изпълняват функции по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника;

7. Министерството на енергетиката;

8. Министерството на транспорта;

9. Министерството на околната среда и водите;

10. Министерството на отбраната;

11. Министерството на здравеопазването;

12. Националната агенция за приходите;

13. Националния осигурителен институт;

14. други администрации, на които е възложено с нормативен акт да осъществяват дейности по чл. 4.

Чл. 6

За постигане целите на този закон:

1. министърът на труда и социалната политика ръководи и координира дейностите по осъществяване на:

2. министърът на енергетиката осъществява контрол за:

3. министърът на регионалното развитие и благоустройството упражнява контрол по спазването на разпоредбите на Закона за устройство на територията и на нормативните актове по прилагането му при проектирането и строителството, включително влагането на качествени строителни материали и изделия с оглед осигуряване на сигурността, безопасността, достъпността и другите нормативни изисквания към строежите;

4. министърът на вътрешните работи упражнява контрол по осъществяването на държавния противопожарен контрол съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи;

5. министърът на околната среда и водите осъществява:

6. министърът на земеделието и храните осъществява контрол на дейностите, свързани с пускането на пазара, регистрирането, пускането в употреба, спирането от работа и по техническото състояние и безопасността на земеделската и горската техника и по придобиването на правоспособност за работа с нея;

7. министърът на транспорта:

8. министърът на отбраната упражнява цялостен контрол по спазването на трудовото законодателство и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд при изпълнението на специфичните дейности в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;

9. министърът на здравеопазването упражнява контрол върху дейността на службите по трудова медицина съгласно Закона за здравословни и безопасни условия на труд;

10. председателят на Агенцията за ядрено регулиране е в пряко взаимодействие с органите на изпълнителната власт относно осъществявания контрол по спазване на изискванията и нормите за безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения, управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво и на условията на издадените лицензии и разрешения;

11. председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор осъществява технически надзор на съоръженията с повишена опасност по реда на глава пета от Закона за техническите изисквания към продуктите;

12. изпълнителният директор на Националната агенция за приходите осъществява контрол по отношение на:

13. управителят на Националния осигурителен институт осъществява контрол по спазването на осигурителните права на осигурените лица съгласно Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 7

(1) При осъществяване на дейностите по чл. 6 министрите, председателите и изпълнителните директори на агенциите си взаимодействат чрез извършване на съвместни проверки и обмен на информация.

(2) Съвместните проверки се извършват въз основа на заповед на министъра на труда и социалната политика или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Съвместните проверки се осъществяват:

1. в съответствие с Националната програма за инспектиране на труда;

2. по искане на Министерския съвет;

3. при възлагане от органите на прокуратурата;

4. по предложение на Националния съвет по условия на труд;

5. по постъпили жалби и сигнали за нарушения на законодателството;

6. в случай на аварии в предприятията и в зависимост от данните за причините и големината на аварията;

7. при трудова злополука, причинила смърт, при злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и при всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност - в зависимост от данните за причините и компетентностите на органите по чл. 5, ал. 1.

(4) Със заповедта по ал. 2 се определят компетентните контролни органи, един от които е водещ, както и обектите, обхватът и периодът за извършване на проверката.

(5) За резултатите от съвместната проверка се изготвя доклад, който съдържа констатации, дадените предписания и предприетите мерки за търсене на административнонаказателна отговорност.

(6) В срок до 7 дни от приключване на проверката докладът по ал. 5 се представя на министъра на труда и социалната политика с копие до ръководителите на контролните органи, участвали в проверката.

Чл. 8

(1) Ръководителите на администрациите по чл. 5, ал. 2 представят информация на министъра на труда и социалната политика за дейностите по инспектиране на труда.

(2) За установени нарушения в областта на труда или при съмнение за нарушения в обектите на контрол органите по чл. 5, ал. 1 информират компетентния контролен орган по чл. 7 в срок до три дни.

(3) Формата, съдържанието, редът и сроковете за представяне на информацията по ал. 1 и 2 се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 9

(1) Министерският съвет определя и провежда политиката за инспектиране на труда.

(2) Министърът на труда и социалната политика разработва и координира държавната политика в областта на инспектирането на труда, като:

1. ежегодно разработва Национална програма за инспектиране на труда и я внася за приемане от Министерския съвет;

2. ежегодно изготвя доклад за състоянието, тенденциите и проблемите на дейността за инспектиране на труда и предлага мерки за подобряването й;

3. самостоятелно или съвместно с други министри издава правила за осъществяване на съвместната дейност на органите по чл. 5, ал. 2.

Чл. 10

Постоянен орган за осъществяване на координация, консултации и сътрудничество при инспектирането на труда е Националният съвет по условия на труд.

Чл. 11

(отменен)

Националният съвет за инспектиране на труда:

1. обсъжда проекта на Национална програма за инспектиране на труда;

2. периодично обсъжда състоянието, тенденциите и проблемите на дейността за инспектиране на труда и предлага мерки за подобряването й;

3. обсъжда и дава становища по проекти на нормативни актове, правила, методики и други документи, свързани с инспектирането на труда;

4. взема решения за извършване на съвместни тематични проверки;

5. изготвя и приема правилник за дейността си.

Чл. 12

Органите на министерството на вътрешните работи, другите държавни и общински органи и ръководителите на ведомствата и организациите са длъжни да оказват необходимата помощ и съдействие на органите при инспектирането на труда.

Чл. 13

Министърът на труда и социалната политика изготвя и внася в Министерския съвет годишен доклад за инспектиране на труда, обобщаващ информацията, получена по реда на чл. 8, ал. 1, в срок до 31 май.

§ 1

По смисъла на закона “инспектиране на труда” е дейност, осъществявана от контролните органи по чл. 5, ал. 2 по установяване и налагане на съответствие между изискванията на законодателството и прилагането му в предприятията, обектите и местата, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение.

§ 2

В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредбата по чл. 8, ал. 3.

§ 3

Изпълнението на закона се възлага на министъра на труда и социалната политика.

§ 4

Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г.