Решение № 3178 от 19.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3178 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря Миглена М. Д. Славова като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20261110207453 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ЕООД, ЕИК: ***, против Наказателно постановление (НП) №23-2600060/17.04.2026 г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ (ДИТ-Софийска област) към Главна дирекция „Инспектиране по труда“, с което, на основание чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000,00 /хиляда/ евро за административно нарушение по чл. 14, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) вр. с чл. 17, т. 3 от Наредба №5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (Наредба №5 от 11.05.1999 г.).

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното юридическо лице, което със срочно подадена жалба го атакува с искане то да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила. С жалбата се поддържа, че жалбоподателят не е осъществил състава на административното нарушение по чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, за което според жалбоподателя законодателят изисква наличието на функционална връзка между дейността на работодателя и пребиваването на съответното лице в обекта, каквато връзка в процесния случай не е била установена. Сочи се, че от фактическите констатации, изложени в атакуваното НП, не се установява пострадалото лице да е работник или служител на жалбоподателя, нито да е било наето по силата на граждански договор, да му е възлагана работа или да е било допуснато до работа по смисъла на КТ. Навежда се, че съгласно константната практика на Върховния административен съд задълженията по ЗБУТ не са абстрактни и безгранични, а са обвързани с конкретно организирания трудов процес и рисковете, произтичащи от него. В тази връзка се посочва, че административно-наказателната отговорност на работодателя не може да бъде ангажирана за всяко действие на трето лице, намиращо се на територията на обекта, извън трудовия процес и без знанието на работодателя. Изтъква се, че не е доказано наличието на пряка причинно-следствена връзка между организацията на труда и настъпилия инцидент. Излагат се аргументи относно това, че разпоредбата на чл. 17, т. 3 от Наредба №5 от 11.05.1999 г. е тълкувана неправилно от актосъставителя и наказващия орган. Твърди се, че процесните акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП, в нарушение на чл. 42, ал.1, 1 т. 4 от ЗАНН, респективно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, не съдържат ясно описание на административното нарушение, вменено в отговорност на въззивника. Навежда се доводи за това, че жалбоподателят не е действал виновно. Излагат се съображения за приложимост на чл. 28 от ЗАНН и за определяне на случая като маловажен. По изложените съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност се иска да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН. Претендира се присъждането на разноски в полза на въззивника.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпила писмена молба от въззивника чрез адвокат И. М. З. от САК, редовно упълномощена от последния. С писмената молба се поддържа депозираната жалба и се преповтарят възраженията, изложени в последната. В допълнение се посочва, че изводът за осъществено административно нарушение не може да се извежда от самия факт на настъпил инцидент, а следва да се основава на установено конкретно неизпълнено нормативно задължение от страна на работодателя. Сочи се също, че административно-наказващият орган не е посочил кое точно действие или бездействие на въззивника е довело до инцидента. Навежда се, че не е установено каква конкретна организационна мярка е следвало да бъде предприета и по какъв начин същата би предотвратила поведението на външното лице. Отбелязва се, че не е доказано и това жалбоподателят да е бил уведомен за присъствието на пострадалото лице на обекта, нито да е дал съгласие това лице да участва в каквато и да било работа. Изтъква се, че оценката на риска не може да се разпростира върху всяко евентуално, хипотетично и непредвидимо поведение на трети лица, които не са част от трудовия процес. Обръща се внимание на това, че за да бъде прието, че е осъществено административно нарушение по чл. 17, т. 3 от Наредба №5 от 11.05.1999 г. следва да бъде конкретизирано кой риск е бил реално и обективно предвидим, защо е бил относим към конкретния трудов процес и кои мерки работодателят, като е бил длъжен да предвиди, не е предвидил. В тази връзка се посочва, че в обжалвания акт липсва такава конкретизация. По изложените съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

В условията на евентуалност се иска да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, редовно призован, се представлява от юрисконсулт В. Г. Г., която в хода на съдебните прения моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че при издаването на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Излага, че не са налице предпоставките за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, тъй като от събрания доказателствен материал се установява, че са настъпили вредни последици. С оглед изложеното, моли да не бъде уважено искането на въззивника за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Претендира присъждане в полза на въззиваемата страна на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „***“ ЕООД, ЕИК: ***, е юридическо лице, регистрирано в търговския регистър на Република България, със седалище и адрес на управление Столична община, село Лозен, ,,ул. „Момина сълза“ №1, и с управител и едноличен собственик на капитала А. Б. М.. Информацията, публикувана в търговския регистър е общодостъпна, от нея става ясно, че предметът на дейност на въззивника обхваща транспортна дейност, извозване на строителни и битови отпадъци, внос и износ на стоки и услуги, търговия на едро и на дребно, както и всякаква друга дейност, незабранена със закон.

Жалбоподателят „***“ ЕООД, ЕИК: ***, притежавал и качеството „работодател“ по смисъла на §1, т.2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗБУТ и на §1, т.1 от ДР на КТ и в това качество е следвало да спазва разпоредбите на трудовото законодателство. Целейки изпълнение на задълженията му, произтичащи от качеството му на работодател и вменени му от Наредба №5 от 11.05.1999 г., жалбоподателят имал изготвена Оценка на професионалните рискове и на рисковете на работните места, която била издадена от „Служба по трудова медицина – ЛТМ“ООД. Въззивникът разполагал и с Карта за идентифициране на опасности при работа „шофьор, специален тежкотоварен автомобил“ и с 2 карта за идентифициране на опасности при работа за длъжност „ръководител, транспорт“, в които била извършена оценка на риска и били идентифицирани евентуалните рискове, които са възможни при осъществяване на различните видове дейности, свързани с изпълнението на тези длъжности.

В качеството му на работодател, жалбоподателят „***“ ЕООД, ЕИК: ***, организирал провеждането на инструктажи на работниците му относно специфичните опасности или рискове, свързани с изпълняваната от тях работа. За провежданите инструктажи се водела Книга за инструктаж, в която се подписвали работниците, на които бил проведен инструктаж.

На *** г. в гр. София между „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“№36, с управител К. И. Ф., в качеството на товародател, и жалбоподателя „***“ЕООД, ЕИК: ***, в качеството на превозвач, бил сключен Договор за продажба с отложено плащане, по силата на който товародателят възложил, а превозвачът приел да осъществява превоз на насипен товар - бетон. По силата на сключения договор на бетонов център „***“, намиращ се в село Долни Богров, бул.

„Ботевградско шосе“, жалбоподателят извършвал превоз на насипен товар – бетон.

Към 15.01.2026 г. жалбоподателят „***“ ЕООД, ЕИК: ***, притежавало качеството работодател спрямо лицето Р. Д. В., който заемал длъжност „шофьор, специален тежкотоварен автомобил“.

На 15.01.2026 г. лицето Ц. Н. Т. се разхождало в близост до обект бетонов център „***“, когато взел решение да посети обекта, за да попита за цените на предлагания там бетон. След като пристигнал на обекта, лицето Ц. Т. забелязал Р. В., който в това време сменял гайка на бурето на камион-бетоновоз марка „Ивеко“ рег. №***. Тъй като бил повисок на ръст от него, лицето Ц. Т. предложило на Р. В. да му укаже съдействие в смяната на гайката. Р. В. приел предложението за помощ, при което лицето Ц. Т. стъпило върху варел, за да достигне гайката, но загубило равновесие и паднало на земята от около 1 метър височина.

За случилото се бил подаден сигнал на телефонния номер за спешни повиквания 112.

На подадения сигнал се отзовал екип от Център за спешна медицинска помощ, който транспортирал пострадалия с линейка до МБАЛ „Св. Анна-София“ АД, за да му бъде оказана медицинска помощ. След като бил прегледан от медицински специалист, било установено, че вследствие на падането на пострадалия била причинена контузия на гръдния кош.

За случилото се постъпил сигнал и в ДИТ-Софийска област, при което на адреса на бетоновия център „***“, били изпратени свидетелката М. Д. К., заемаща длъжност „главен инспектор“ в дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, и нейните колеги Д. П. Й., Т.

А. К. и К. Н. К., също служители на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. След като пристигнали на обекта, служителите на ДИТ-Софийска област пристъпили към извършването на проверка на място по спазване на КТ и ЗЗБУТ от жалбоподателя.

Проверяващият екип снел писмени сведения от заварените на обекта работници, включително от Р. Д. В..

По време на проверката на място проверяващите служители от ДИТ-Софийска област връчили призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК на Н. Г. М., заемаща длъжност „ръководител транспорт“ в проверяването дружество, с указание на 20.01.2026 г. в 14:00 часа, законен или упълномощен представител да се яви в сградата на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, находяща се в гр. София, бул. „Витоша“ №6, етаж 2, и да представи изискани с призовката документи, в това число и Оценка на риска, както и документи, свързани с нея.

В периода от 09.02.2026 г. до 17.02.2026 г. проверката на жалбоподателя продължила по документи в сградата на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“. Проверката по документи била извършена в присъствието на А. Б. М. – управител на проверяваното юридическо лице. В рамките на проверката били проверени документите, които били изискани с призовката по чл. 45, ал. 1 от АПК, сред които попадали и идентификационна карта, Оценка на риска по длъжности на „***“ЕООД, карта за идентифициране на опасности при работа за длъжност „ръководител, транспорт“, както и карта за идентифициране на опасности при работа за длъжност „шофьор, специален тежкотоварен автомобил“. В хода на проверката били снети писмени сведения от пострадалия Ц. Т., в които последният изложил своята версия за случилото се, така както той го бил възприел.

Проверката приключила със съставянето на Протокол за извършена проверка 3

№ПР2601812/17.02.2026 г., в който били посочени констатирани нарушения на трудовото законодателството, вменени в отговорност на жалбоподателя, като на основание чл. 404, ал.