Решение № 1960 от 02.10.2018, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. София, 02.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

3 състав, в заседание при закрити врата на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

Венета

Цветкова при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 1070/2018 г., намери следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на Т.С.Б. ЕООД на основание неплатежоспособност. Това е единственото заявено в молбата основание, като ново таково /свръхзадълженост/ не може да бъде въвеждано в процеса едва в хода на устните състезания.

Молителят твърди, че ответникът има изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. Счита, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.

Присъединеният по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ кредитор също твърди наличието на състояние на неплатежоспособност на ответника и изискуеми вземания от него по договор за наем от 21.02.2011 година.

Ответното дружество оспорва молбата, като твърди, че затрудненията на дружеството имат временен характер и не са налице предпоставките на чл. 608, ал. 1 ТЗ.

Молителят и присъединеният кредитор носят тежест да докажат следните факти и обстоятелства: съществуването на изискуеми за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца, така както са посочени в молбата по чл.625 от ТЗ/съответно съществуването на изискуеми задължения към присъединения кредитор по заявените в молбата му факти; че е налице състояние на неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания; че ответникът има достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см. на чл.629б ал.2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ.

Ответникът носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: изпълнение на твърдените от ищеца задължения; че затрудненията му са временни или че има имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност, както и тези към работниците и служителите си.

На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност На второ място, съдът намира за доказано и обстоятелството, че молителят притежава активна материалноправна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника, каквато му е предоставена с изменението на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и чл. 625 ТЗ със ЗИДКТ (ДВ, бр. 102 / 2017 г., в сила от 31.03.2018 г.

От представените от молителя справки от НАП относно актуалното състояние на действащите договори, по които работодател е Т.С.Б.

ЕООД/които справки имат характер на официални свидетелстващи документи, предвид нормите на чл. 1 от НАРЕДБА № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на Уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (загл. изм. - дв, бр. 17 от 2011 г., в сила от 25.02.2011 г.) и чл. 6, т.

12 от Закон за инспектиране на труда и съответно – обвързваща съда доказателствена сила/, се установява, че през след м. 02.2018 година при ответника по щат е регистриран 1 работник и служител по трудов, за м. 06. и м. 07.2017 година – 25 броя, за м.08.2017 година – 27, а м. 09.2017 година- 25 броя.

От вътрешните правила на ответника се установява, че заплащането на труда е ежемесечно - до 31-во число от месеца, следващ месеца, за който е положен трудът.

От представените от молителя писмени документи, част от които съдържащи извънсъдебно признание на неизгодни за последния факти /които документи не са оспорени в процеса/ и съответно характеризиращи се с противопоставима на длъжника доказателствена сила, се установява и че за периода м. 06.2017 г. – м. 08.2017 година /вкл./ на посочената от молителя част /повече от 1/3/ от заетите по трудово правоотноошение лица при Т.С.Б. ЕООД не е изплащано трудово възнаграждение. Ответникът не установи заплащане и на възнагражденията на останалите при него заети лица и в последващия период, а и към даване ход на устните състезания по делото, като доказателства в тази насока няма представени. Тоест, вземанията за м. 06 и м. 07. 2017 година са изискуеми от 01.08.2017 година и 01.09.2017 година, а двумесечният срок по чл. 625 ТЗ изтича съответно на 01.10.2017 година и 01.11.2017 година. Включително и към момента на устните състезания не са представени доказателства за заплащането им в двумесеч срок или въобще.

Следователно, установи се предпоставката по чл. 625 ТЗ, легитимираща Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда да инициира производство по откриване на несъстоятелност по отношение на Т.С.Б.

ЕООД– наличие на изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

Същият извод се налага и по отношение на присъединения кредитор Н. ЕООД. Видно от представените от последния писмени доказателства, същият е страна по договор за наем, сключен с ответника на 21.02.2011 година /прекратен на 02.05.2017 година, обстоятелство, по което страните не спорят/, по който договор са налице изискуеми и неизплатени задължения на ответника за наемна цена за периода 2014 г. – 2017 година Посочените обстоятелства се установяват, както от представения договор, така и от нотариално завереното споразумение от 31.10.2014 година, което съдържа извънсъдебно писмено признание на ответника за неизгодния за него факт – длжимост на наемните вноски по посочените в споразумението фактури. По силата на чл. 4.10 от наемния договор, задължение на наемателя е в срока на действие на правоотношението да заплаща и всички консумативни разходи, свързани с използване на имота. По делото, освен посочените по-горе писмени доказателства, са представени и множество двустранно подписани фактури, също удостоверяващи дължимост и размер на вземанията на присъединения кредитор за наемна цена и консумативни разходи по договора за наем, възникнали и станали изискуеми в периода м.

01.2014 година – м. 04.2017 година. Отделно, с влязло в сила съдебно решение по т.д. № 9580/2016 година на СГС, съдебно признати са претенциите на кредитора за дължима наемна вноска за м. 12.2016 година и за неустойки за забава по договора за периода 31.10.2014 година – 30.12.2016 година. Не се установява длъжникът да е погасил кои да е от установените по-горе негови задължения към присъединения кредитор.

Несъмнено вземанията произтичат от търговска сделка от вида по чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ, вр. чл. 286, ал. 2 ТЗ и Н. ЕООД също притежава активна материалноправна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.

Посочените факти, установяващи кредиторовото качество на Н.

ЕООД и активната материална легитимация на ИА „ГИТ”, се установяват и от заключението на вещото лице А., което съдът кредитира като мотивирано, обективно и изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице. Следва да се добави, че доколкото във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, вземанията на кредиторите не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632, ал.

1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на неплатежоспособност, то и установяването на точният размер на вземанията на кредиторите не е предмет на настоящото производство. Достатъчно е установяването на валидно възникнало в тяхна полза, изискуемо вземане по търговска сделка срещу длъжника, което в конкретния случай е налице.

По отношение на неплатежоспособността.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни и че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи.

Предвид изложените по- горе мотиви, се установи наличието на изискуеми и непогасени задължения от вида по чл. 608, ал. 1, т. т. 1 и т. 4 ТЗ. От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице А., което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено в обема на специални знания на вещото лице, се установява и че Т.С.Б.

ЕООД има изискуеми и непогасени парични задължения и към НАП за дължими данъци, възникнали и станали изискуеми не по- късно от края на 2014 година /вземания от посочените в чл.

608, ал. 1, т. 2 ТЗ/.

Преди да бъде обсъден анализът, направен от вещото лице досежно финансовото състояние на дружеството, следва да се посочи, че ответникът не е оказал никакво съдействие при установяване действителното му икономическо състояние, като нито е представил доказателства от воденото от него счетоводство, нито е осигурил достъп до същото. В този смисъл и предвид разпоредбата на чл. 161 ГПК следва да се разгледа и заключението на вещото лице, изготвено единствено на база документите по делото. Формалното счетоводно отразяване и класифициране на активи/пасиви не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на длъжника, тъй като е възможно да не отразява реалното положение /и то най-често в полза на търговеца, при когото се води счетоводството/, поради което следва до максимална степен да се търси реалното състояние на нещата и обсъдят в съвкупност наличните данни по делото.

Изхождайки от горното и предвид анализа по съдебно-счетоводната експертиза съдът достига до извод, че ответникът не може да посрещне плащанията по своите текущи задължения за целия изследван период, по следните съображения.

Видно от заключението, се установява рязко увеличаване на краткосрочните задължения през 2016 и 2017 година при трайно установена тенденция на намаляване на приходите в целия период от 2015 – 2017 година. В действителност, основен дял в активите са краткосрочните такива, но същите през периода се състоят единствено от вземания и парични средства, като относителният дял на паричните средства спрямо този на краткосрочните вземания намалява през целия период и бележи рязък спад от 25,65% през 2016 година до 6.28 % през 2017 година, от което вещото лице сочи, че може да се направи извод за засилена зависимост на дружеството при погасяване на краткосрочните си задължения от събираемостта на вземанията. От друга страна, краткотрайните активи увеличават своя дял спрямо дълготрайните /нетекущи/, но единствената причина за това е премахването на недвижимите имоти от балансовата стойност и увеличаване стойността на вземанията. Макар вещото лице да е посочило, че показателите за ликвидност сочат на наличието на способност на дружеството да погасява краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи, съдът не възприема тези данни за определяне финансовото състояние на ответника. От една страна, тъй като коефициентите на ликвидност са определени единствено на база подадените от ответника балансови стойност, отразяващи изгодни за него факти в случая и съответно – негодни да удостоверят действителните стойности на компонентите от активите и пасивите на дружеството. От друга страна, тъй като по делото не са налице и данни за това каква е събираемостта на краткосрочните вземания, както и предвид установения факт, че паричните средства, налични по банковите сметки на длъжника са запорирани в пълен размер – за вземания на НАП по ДОПК и за вземания по издаден в полза на присъединения кредитор изпълнителен лист. Тоест, както и вещото лице заключава, тези парични средства изпадат в „неликвидно положение” и не могат да бъдат взети предвид при определяне на коефициентите за ликвидност, което се отнася и за несъбираемите вземания. От данните по баланса по-скоро може да се направи извод именно за несъбираемост на отразените в него вземания и както и вещото лице изрично сочи в о.с.з., в този случай следва да се приеме, че активите на дружеството остават нула /след запориране на паричните средства/. Или, съдът приема, че за целия изследван период /с оглед и процесуалното поведение на ответника, който участва реално в процеса/, посочените в баланса краткотрайни вземания са несъбираеми /тази тенденция е констатирана и от вещото лице дори по изследваните от него документи и трайно установена от края на 2015 година/, което неиминуемо води на извод за липсата на способност на дружеството да покрива краткосрочните си задължения, която окончателно настъпва със запориране на всички вземания по банковите сметки на дружеството през 2017 година. Предвид тези съображения, съдът не възприема и заключението на вещото лице досежно констатираната финансова автономност на дружеството в изследвания период и възможността на поеме задълженията си в дългосрочен план /показателите дори и по балансова стойност бележат влошаване/.