Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2943 от 31.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 7505/2025
Вид
Решение № 2943
Подписан
31.07.2026
Състав
ЧАВДАР АЛЕКСАНДРОВ КОСТОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2943 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20251110207505 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Общинско предприятие „,,***''“(,,***''), ЕИК:

**************, депозирана чрез адв. С. Й. – от Адвокатска колегия Пловдив, редовно упълномощен, срещу Наказателно постановление № 232500075/17.04.2025 г. издадено от инж. К.Й.В. - директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ (ДИТ-Софийска област) към Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, с което на Общинско предприятие „,,***''“ на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекс на труда /КТ/ във вр. с чл. 413, ал.

2 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер 2500 (две хиляди и петстотин) лева, за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 7, ал. 3, т. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с чл.

202, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 194, ал. 2 от Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Наредба № 7 от 23 септември 1999 г.).

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното юридическо лице Общинско предприятие „,,***''“, което със срочно подадена жалба чрез адв. С. Й. от АК – Пловдив го атакува с искане същото да бъде отменено като неправилно, несъобразено с фактическата обстановка и приложените доказателства и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В депозираната жалба се изтъква, че при съставянето на процесния акт за установяване на административно нарушение (АУАН) е било допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, изразило се в непосочването на адреса и датата на раждане 1 на посочените в АУАН свидетели. Обръща се внимание на това, че процесният случай касаел ремонтиране на неизправно работно оборудване, а не използване на неизправно работно оборудване, както неправилно се твърдяло в обжалваното наказателно постановление. Излагат се доводи, че ремонтът не бил планиран, не било издадено писмено или устно разпореждане за неговото извършване, а е бил започнат по инициатива на Ц.Б., който бил оправомощен да взима решения, съгласно длъжностната му характеристика и делегираните му задължения. Навежда се, че Ц.Б. не бил информирал предварително нито отговорника по ЗБУТ, нито прекия си ръководител, нито директора за решението си да започне ремонт на челния товарач. Сочи се, че по време на извършваните ремонтни дейности Ц.Б. внезапно и без да обсъди с останалите участващи в ремонта лица, или с ръководителите си, или с други компетентни лица, взел решение да промени позицията си, от която първоначално извършвал интервенциите по товарача, като застанал в пространството между кофата и самия товарач. Посочва се, че от приложената по делото служебна бележка № 0090/01.06.2015 г. се установявало, че на Ц.Б. бил проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве. Обръща се внимание на това, че от представената от жалбоподателя книга за извънреден инструктаж ставало ясно, че на Ц.Б. били проведени извънредни инструктажи за безопасност при работа на работното място.

С оглед на изложеното и в жалбата се акцентира, че в т.2.12 от Инструкция по здраве и безопасност ИБ-Д 01 били разписани ясни правила за работата на ,,***''ите, каквато длъжност заемал Ц.Б.. Поддържа се, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, било изпълнило надлежно задълженията си за въвеждане и установяване на правила за безопасност на работното място, както и на специфични изисквания при извършване на технически работи и обслужването на техничката. Поддържа се и това, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, било осигурило всички необходими съоръжения и материали, служещи за обезопасяване или намаляване на риска от инциденти при извършване на ремонтни дейности на използваното от служителите на дружествотожалбоподател оборудване. Оспорват се изводите на административнонаказващия орган, касаещи това, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, не било осигурило минимални здравословни и безопасни условия на труд. Навежда се твърдения в жалбата, че правилата за безопасност са били нарушени от Ц.Б., който не бил съобразил поведението си с проведените му инструктажи, което довело до увреждането на неговото здраве. Оспорват се и изводите на актосъставителя и административнонаказващия орган, че дружеството-жалбоподател не било осигурило ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин на работното място. В тази връзка се сочи, че била извършена оценка на риска, като периодично и съгласно утвърдената Методика се правило преоценка на рисковете за всяка една длъжност, заемана от служителите на дружеството-жалбоподател. Подържа се, че новопостъпилите работници, през периода на тяхното обучение, се запознавали с утвърдените от дружеството-жалбоподател правила и инструкции за безопасна работа, като 2 същите удостоверявали това с подпис в книга за инструктаж. Сочи се, че инструкциите, свързани с монтаж, експлоатация, поддържане, ремонт и демонтаж на всяко работно оборудване, предоставени от производителя на оборудването, се намирали на всяко работно място и били на разположение на обслужващия персонал. Обръща се внимание и на това, че в ръководството за експлоатация на фадромата нейният производител бил показал ясно посредством илюстрации, че заставеното под и до повдигнати/неукрепени части е забранено. В тази връзка се посочва, че Ц.Б. разполагал и бил запознат с ръководството за експлоатация на фадромата. По изложените съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и несъобразно с фактите и събраните доказателства. Претендира се присъждането на разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството-жалбоподател - „,,***'' ОП“, редовно призовано, се представлява от адвокат С. Й. от АК – Пловдив, редовно упълномощен, който поддържа депозираната жалба и изложените в нея аргументи. Пледира съдът да отмени атакуваното наказателно постановление. Претендира присъждането на разноски в полза на дружеството-жалбоподател.

Въззиваемата страна – Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, уведомена, се представлява от старши юрисконсулт В.Г., която пледира съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Навежда доводи, че при издаването на атакуваното наказателно постановление не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничат правото на защита на дружеството-жалбоподател. Изтъква, че материалният закон също бил приложен правилно. Поддържа, че изложените в жалбата аргументи за отмяната на наказателното постановление били неоснователни, поради което не следвало да бъдат уважавани. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По делото са постъпили и писмени бележки, изготвени от старши юрисконсулт В.Г., в които същата излага аргументи, че процесното наказателно постановление е издадено в законоустановените срокове от компетентен орган, действал в кръга на своите правомощия. Навежда доводи, че при издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател. Поддържа се, че при издаването на обжалваното НП правилно бил приложен и материалният закон. Излага твърдения, че от събрания доказателствен материал се установявало както това, че Ц.Б. престирал работна сила в полза на дружеството-жалбоподател, така и това, че на 22.01.2025 г., около 16:30 часа, последният ремонтирал хидравличната система на челен товарач (фадрома) в базата на дружеството-жалбоподател, находяща се в село ,,***'', когато бил затиснат от кофата на фадромата, като впоследствие починал. Обръща се внимание на това, че от показанията на свидетеля М.Д. ставало ясно, че схемата на челния товарач била поставена на достъпно място с цел той и останалите работници да са запознати с конструкцията машина, но същият не бил запознат с инструкции как трябва да 3 се извършва поддръжката и ремонта на работното оборудване и какви правила за безопасност и здраве трябва да съблюдава. Акцентира се върху това, че по време на неговия разпит свидетелят М.Д. е заявил, че по време на извършваните ремонтни дейности са разполагали с необходимите за извършването на ремонта инструменти, но не знаел нито как и с какви средства следвало да бъде укрепена кофата на фадромата, нито дали ремонтът е следвало да бъде съгласуван с неговите ръководители. Изтъква се в писмените бележки, че в представените от дружеството-жалбоподател Ръководство за експлоатация и поддръжка на челен товарач и Инструкции по здраве и безопасност ИБ-О 08 и ИБ-Д 01 липсвали основни и задължени реквизити и информация, включително посочването на всички необходими условия за използване на работно оборудване за работа с машината, предвидими извънредни ситуации, специфични рискове, изисквания за безопасност и здраве при ремонт на процесната машина при дефект в хидравличната система, как машината или части от нея е следвало да бъдат допълнително обезопасени и укрепени. Намира се за недоказано както това, че приложените по делото инструкции са били връчени на Ц.Б., така и това, че е бил извършван контрол върху работата на последния. По изложените съображения в писмените бележки е формулирано искане депозираната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно. С писмените бележки се претендира и присъждането на разноски за юристконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател Общинско предприятие „,,***''“ е със седалище и адрес на управление: село ,,***'', местност „,,***''“ и се представлява от директора Н.В.С.. Предметът на дейност на дружеството обхващал обработване и обезвреждане на неопасни отпадъци. За нуждите на изпълнението на своя предмет на дейност, дружеството-жалбоподател стопанисвало обект, находящ се в Столична община, с. ,,***'', местност „,,***''“.

На 01.06.2015 г., в гр. София, между Общинско предприятие „,,***''“, в качеството на работодател и Ц.Д.Б., в качеството на работник, бил сключен Трудов договор № 00092/01.06.2015 г., по силата на който работодателят възложил, а работникът приел да изпълнява длъжността „,,***''“, с код по НКПД ******. На същата дата на Ц.Б. била предявена длъжностна характеристика за длъжността „машиношлосер“, която последният подписал.

От страна на дружеството-жалбоподател била издадена Служебна бележка № 090/01.06.2015 г., според която на Ц.Б. бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 01.06.2015 г. Служебната бележка била подписана от Ц.Б..

На 01.03.2016 г. между ОП „,,***''“, в качеството на работодател, и Ц.Д.Б., в качеството на работник, било сключено Допълнително споразумение №1 към Трудов договор №00092/01.06.2015 г., по силата на което последният 4 преминал от длъжност „,,***''“ с код по НКПД:****** в длъжност „Организатор производство (Ръководител група)“с код по НКПД 3122 3002 към завод МБТ, направление „Производство“. На Ц.Б. била връчена длъжностна характеристика за длъжността „Организатор производство (Ръководител група)“, която той подписал.

На 11.07.2016 г. Ц.Б. издържал успешно изпит по ЗРБ, при което придобил втора квалификационна група като организатор на производство.

Изпитът бил проведен пред тричленна комисия, която изготвила Протокол № 6, в който бил обективиран резултата от проведения изпит. На Б. било издадено Удостоверение № 6 за придобита втора квалификационна група по безопасност при работа и издържан изпит по ТЕ, чийто срок на валидност бил до 11.07.2018 г. Ц.Б. притежавал и правоспособност за управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки.