Закон за Националната агенция за приходите

Чл. 1 Предлет

Този закон урежда създаването, статута, устройството и дейността на Националната агенция за приходите, както и правомощията на нейните органи.

Чл. 2 Статут

(1) Създава се Национална агенция за приходите като специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни държавни вземания, наричана по-нататък „агенцията“.

(2) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

Чл. 3 Функции и правомощия

(1) Агенцията:

1. обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията;

2. установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер;

3. обезпечава и принудително събира публичните вземания;

4. събира доброволните плащания на публичните вземания по т. 2;

5. установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчните закони, както и по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски;

6. разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейни органи или служители;

7. води регистър на лицата, подлежащи на регистрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, лицата, които работят по трудово правоотношение, създава и поддържа бази данни за тях, необходими за осъществяване на дейността й и за нуждите на задължителното социално осигуряване, на Министерството на финансите и общините;

8. , анализира приходите и приходната практика;

9. установява и събира определени със закон частни държавни вземания;

10. представлява държавата в производството по стабилизация на търговец и в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни държавни вземания;

11. организира, ръководи и стопанисва местата за публични разпродажби и поддържа в интернет актуална информация за продаваните вещи и права;

12. приема, съхранява, управлява и продава имущества, придобити от държавата в производството по несъстоятелност;

13. приема, съхранява, управлява и продава всички конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества, с изключение на случаите, предвидени в закон;

14. осъществява обмен на информация с Европейската комисия и други институции при прилагането на чл. 256 от Договора за създаване на Европейската общност и осъществява обезпечаването и принудителното събиране на вземания по решения на Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Съда на Европейските общности и Европейската централна банка, с които се налагат парични задължения, подлежащи на изпълнение на основание чл. 256 от Договора за създаване на Европейската общност;

15. осигурява и разпределя материално-техническата база за осъществяване на дейността си;

16. изпълнява актове за конфискация или отнемане на имущество и решения за налагане на финансови санкции, постановени в държава - членка на Европейския съюз, и признати и подлежащи на изпълнение в Република България;

17. осъществява и други дейности, възложени ѝ със закон.

(2) Агенцията установява, обезпечава и събира и други публични вземания, когато това ѝ е възложено със закон.

(3) Агенцията не събира такси за издаване и заверка на документи и удостоверения.

(4) При осъществяване на функциите по ал. 1, т. 12 и 13 не се прилагат разпоредбите на Закона за държавната собственост.

(5)

(6)

(7) Агенцията събира следните частни държавни вземания:

1. по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до 31 декември 1990 г.;

2. по § 46 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закон за банките (обн., ДВ, бр. 54 от 1999 г.; изм., бр. 103 от 1999 г., бр. 1 и 92 от 2000 г., бр. 33 от 2006 г.; отм., бр. 59 от 2006 г.);

3. по гаранционни споразумения и временни финансови помощи, вземанията на държавата към кредитополучатели или бенефициенти по активирани държавни гаранции, от държавни инвестиционни заеми и други кредити;

4. от задължения към закритите Държавен фонд за реконструкция и развитие и Държавен фонд “Енергийни ресурси”;

5. на Държавен фонд “Земеделие”, за които има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители;

6. на изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти, управляващите органи на оперативни програми и държавните органи, администриращи средства от европейски фондове за недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на договор;

7. дължимият за държавата дивидент или част от печалбата на държавни предприятия и търговски дружества с държавно участие в капитала;

8. други частни държавни вземания, чието събиране със закон е определено да се извършва от агенцията.

(8) Вземанията по ал. 7, с изключение на вземанията по ал. 7, т. 5, се установяват с акт за установяване на частно държавно вземане, който се издава от изпълнителния директор на агенцията или оправомощено от него лице. Въз основа на акта за установяване на частно държавно вземане агенцията може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.

(9) С разрешение на Министерския съвет вземанията по ал. 7 могат да бъдат предоговаряни чрез удължаване на срока на изплащане на главницата и/или лихвите, съобразно финансовото състояние на длъжника, но за не повече от 15 години.

(10) Агенцията може да отправя искане до съответния окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност за вземанията по ал. 7.

(11) Оздравителният план, планът в производството по стабилизация на търговец или извънсъдебното споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване или разсрочване на вземанията по ал. 7 без предварителното съгласие на министъра на финансите.

(12) Събраните държавни и общински частни вземания и сумите от продажба на отнети в полза на държавата права и вещи се превеждат по съответните сметки на централния бюджет, общините и други бюджетни организации след приспадане на разходите по издирването, превозването, съхраняването, управлението и оценяването на стоките и извършването на продажбата им.

(13) Събираните от агенцията чрез сметки за чужди средства публични и частни вземания по ал. 1, т. 3 и 9, подлежащи на превеждане в полза на бюджета на съдебната власт, както и на бюджети, които не са част от държавния бюджет, се превеждат по съответните им сметки най-малко веднъж тримесечно, а събраните средства за останалите бюджети по държавния бюджет се превеждат по сметките на агенцията за приходите на централния бюджет.

(14) Събраните от агенцията вземания по ал. 1, т. 3 и 9 в полза на сметки за средства от Европейския съюз се превеждат, както следва:

1. за сметките за средства от Европейския съюз по чл. 144, ал. 2 от Закона за публичните финанси и за сметките за средства от Европейския съюз на разпоредителите с бюджет по държавния бюджет, с изключение на тези по т. 2 – по банковите сметки на агенцията за приходите на централния бюджет;

2. за сметките за средства от Европейския съюз на съдебната власт, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и първостепенните разпоредители с бюджет по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси – по банковата бюджетна сметка на съответния първостепенен разпоредител с бюджет;

3. за сметките за средства от Европейския съюз на държавните висши училища и Българската академия на науките – по съответната им банкова бюджетна сметка в Българската народна банка;

4. за общинските сметки за средства от Европейския съюз – по банковата бюджетна сметка на първостепенен разпоредител с бюджет – съответната община;

5. за сметките за средства от Европейския съюз на останалите бюджетни организации – по банковата бюджетна сметка на съответното лице по чл. 13, ал. 4 и чл. 171 от Закона за публичните финанси, чиито средства и операции се включват в консолидираната фискална програма като бюджет на първостепенен разпоредител.

(15) Разпоредбите на ал. 13 и 14 се прилагат по отношение на събираните от агенцията вземания за средства по международни програми и договори, включително свързаното с тях национално съфинансиране и авансово финансиране, доколкото този ред е в съответствие с международните програми и договори за тези средства или не е определено друго с нормативен акт на Министерския съвет.

Чл. 3а Разпореждане с конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата имущества и със задържани стоки

(1) Продажбите на имуществата по чл. 3, ал. 1, т. 12 и 13 се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от длъжностни лица от агенцията, определени от изпълнителния директор или от оправомощени от него лица. При продажба чрез търг възлагателното постановление се издава от изпълнителния директор или от оправомощени от него длъжностни лица. Оценяването на имуществата за тяхната продажба се извършва по ред, определен от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите.

(2) Агенцията се разпорежда и със задържани от органите й стоки, както следва:

1. стоки, подлежащи на бързо разваляне;

2. стоки, чието продължително съхраняване е икономически необосновано или води до разходи, превишаващи тяхната стойност, включително разходите по товаренето и разтоварването, транспортирането, складирането, пазенето и други, направени от органите по приходите във връзка със задържането на стоките;

3. стоки, чието съхраняване от агенцията е невъзможно.

(3) Когато имуществата по чл. 3, ал. 1, т. 12 и 13 са негодни или тяхното съхранение е невъзможно или води до значителни разходи за агенцията, както и когато за задържаните стоки по ал. 2 има заключение на компетентните органи, че не отговарят на изискванията за безопасност и съответствие по отношение на живота и здравето на хората, животните, растенията и околната среда, същите се унищожават при условия и по ред, определени с наредба на министъра на финансите.

(4) Недвижимите имоти по чл. 3, ал. 1, т. 12 и 13 могат да се предоставят от Министерския съвет на бюджетни организации за изпълнение на техни функции. Движимите вещи по чл. 3, ал. 1, т. 12 и 13 могат да се предоставят или прехвърлят безвъзмездно на бюджетни организации и на Българския Червен кръст от министъра на финансите – за моторните превозни средства, и от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица – за други движими вещи.

(5) Конфискувани, отнети и изоставени движими културни ценности се предоставят на посочени от министъра на културата музеи от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.

(6) Конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата хранителни стоки могат да се предоставят на бюджетни организации, както и да се прехвърлят безвъзмездно на организации на общинска бюджетна издръжка, на Българския Червен кръст или на оператор на хранителна банка от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.

(7) Конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата животински и растителни видове могат да се предоставят или прехвърлят безвъзмездно на държавни или общински зоологически и ботанически градини, на природонаучни музеи и на спасителни центрове от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.

(8) Конфискувани, отнети и изоставени в полза на държавата животни-компаньони могат да се предоставят за отглеждане или да се прехвърлят безвъзмездно на бюджетни организации, приюти, спасителни центрове, други животновъдни обекти или на нов собственик от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.

(9) Конфискувани и отнети в полза на държавата криптоактиви се продават чрез предоставен за управление портфейл от криптоактиви на платформа за търговия с криптоактиви съобразно действащото законодателство.

(10) Имуществата по чл. 3, ал. 1, т. 12 и 13, които се владеят или държат без основание, се изземват по административен ред със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи въз основа на заповед на изпълнителния директор на агенцията или на оправомощени от него длъжностни лица. Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 4 Органи на управление

(1) Органи на управление на агенцията са управителният съвет и изпълнителният директор.

(2) Агенцията се ръководи и представлява от изпълнителния директор.

(3) Общото ръководство и контрол върху дейността на агенцията се осъществява от министъра на финансите или от определен от него заместник-министър.

Чл. 5 Управителен съвет

(1) Управителният съвет се състои от министъра на финансите, управителя на Националния осигурителен институт, управителя на Националната здравноосигурителна каса, заместник-министър на финансите, определен от министъра на финансите, и изпълнителния директор на агенцията.

(2) Председател на управителния съвет е министърът на финансите.

(3)

(4)

(5) Управителният съвет по предложение на изпълнителния директор разглежда и одобрява:

1. стратегическия план на агенцията;

2. отчета и анализа на изпълнението на плана за приходите от публични вземания и от частните държавни вземания, събирани от агенцията;

3. годишния отчет за дейността на агенцията;

4. проекта на бюджета на агенцията;

5. териториалния обхват, седалищата и обхвата на дейността на териториалните дирекции;

6. структурата на централното управление и на териториалните дирекции;

7. стратегиите за развитие на човешките ресурси, на информационната система и на осигуряването на сградния фонд и материалната база на агенцията;

8. обхвата на информацията по чл. 3, ал. 1, т. 7, както условията и реда за нейния обмен между агенцията, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и общините.

9. решения за отписване на вземания, събирани от Националната агенция за приходите, за задължения до 100 лв., разходите за събирането на които надхвърлят размера на задължението.

(6) Управителният съвет разглежда и други въпроси, свързани с дейността и управлението на агенцията или отнасящи се до осигуряването на взаимодействието на агенцията с Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, общините и други държавни и общински органи, които въпроси са внесени от членовете му или от изпълнителния директор.

(7) Управителният съвет приема решение, ако за него са гласували две трети от неговите членове.

(8) Управителният съвет приема правила за своята работа.

Чл. 6 Структура

(1) Агенцията се състои от централно управление и – териториални дирекции.

(2) Централното управление подпомага дейността на изпълнителния директор по планирането, организирането, ръководството и контрола на цялостната дейност на агенцията, както и в изпълнението на предоставените му правомощия по този закон.

(3) Териториалните дирекции установяват публичните вземания за данъци, за задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, възложени им със закон, както и обезпечават и събират публичните вземания.

(4)

(5) В централното управление на агенцията могат да се създават дирекции, в това число главни дирекции, отдели и сектори.

(6)

(6) В структурата на агенцията се създава инспекторат на пряко подчинение на изпълнителния директор за осъществяване на контрол върху дейността на агенцията.

(7) В териториалните дирекции могат да се създават дирекции, отдели и сектори.

(8)

(9) Числеността на персонала на агенцията се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите след одобрение на управителния съвет.

Чл. 7 Органи на агенцията

(1) Органи по приходите са:

1. които отговарят на изискванията по ал. 1, т. 3, 4 и 7 и на специфичните изисквания за заемане на съответната длъжност, определени със заповед на изпълнителния директор и неговите заместници;

2. да пазят в тайна данните, представляващи данъчна и осигурителна информация съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

3. главните директори на главните дирекции, директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори;

4. служителите, заемащи длъжност “държавен експерт по приходите”, “държавен инспектор по приходите”, “главен експерт по приходите”, “старши експерт по приходите”, “експерт по приходите”, “главен инспектор по приходите”, “старши инспектор по приходите” и “инспектор по приходите”;

5.

Органи на агенцията са и служителите, заемащи длъжност “държавен публичен изпълнител”, “главен публичен изпълнител”, “старши публичен изпълнител” и “публичен изпълнител”

Служителите в агенцията не могат да:

След постъпване на работа и всяка година до 31 май служителите на агенцията са длъжни да декларират имуществото си, включително такова, представляващо съпружеска имуществена общност, както и това на своите ненавършили пълнолетие деца, с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор.

Несъвместимостта по ал. 5, както и неподаването в срок на декларация по ал. 7, е основание за едностранно прекратяване на трудовите правоотношения със служителя на агенцията без предизвестие.

(2)

(3)

(4) Служителите в териториалните дирекции се назначават от съответния териториален директор.

Чл. 8 Назначаване

(1) Изпълнителният директор се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.

(2) При осъществяване на дейността си изпълнителният директор се подпомага от заместник изпълнителни директори, които се назначават от министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор.

(3)

(4)

(5) Възнаграждението на изпълнителния директор се определя от Министерския съвет.

Чл. 9 Изисквания

(1) Изпълнителен директор или заместник изпълнителен директор може да бъде лице, което e дееспособен български гражданин, отговаря на условията по чл. 19, ал. 6 от Закона за администрацията и:

1. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;

2. не е лишено по съответния ред от правото да заема определена длъжност;

3. има висше образование с образователно-квалификационна степен “магистър”;

4. има не по-малко от 10 години стаж по специалността в областта на икономиката, финансите, правото и/или социалното осигуряване;

5. не участва в управителен или контролен орган на юридическо лице, освен ако в закон е предвидено друго;

6. не е било член на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори;

7. не заема друга платена длъжност, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 5 - 7, както и обстоятелствата по чл. 19, ал. 6 от Закона за администрацията се удостоверяват пред министъра на финансите с декларация. Обстоятелствата по ал. 1, т. 1 се проверяват служебно от назначаващия орган.

(3) Изпълнителният директор се освобождава от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите:

1. по негово искане;

2. при възникване на пречка по ал. 1;

3. при грубо или системно нарушаване на задълженията му по този закон.

4. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности.

(4) Служител на агенцията по служебно правоотношение може да бъде лице, което отговаря на условията по чл. 7 от Закона за държавния служител. Служител на агенцията по трудово правоотношение може да бъде лице, което е дееспособен български гражданин, отговаря на условията по чл. 107а от Кодекса на труда и на условията по ал. 1, т. 1 и 2.

(5) Обстоятелствата по ал. 1, т. 4 – 8 за лицата по ал. 4 се удостоверяват пред изпълнителния директор с декларация.

(9) Служителите в агенцията могат да извършват научна, преподавателска или дейност, регламентирана в Закона за авторското право и сродните му права, да бъдат избирани за общински съветници и назначавани за членове на избирателни комисии.

(10) Служителите в агенцията не могат да представляват пряко или косвено длъжниците или потенциалните купувачи по сделки, свързани с дейността на агенцията, нито да им оказват консултантски услуги по тях.

(11) Служителите в агенцията и членовете на техните семейства нямат право пряко или косвено да придобиват имущества, които са обект на продажба от агенцията.

Чл. 10 Изпълнителен директор

(1) Изпълнителният директор:

1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на агенцията;

2. планира, разпределя и контролира средствата и ресурсите за осъществяване дейността на агенцията;

3. анализира изпълнението на ежегодния план за приходите от публични вземания;

4. дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на нормативните актове по приходите;

5. утвърждава методически указания и процедури за осъществяване на дейността на агенцията, задължителни за нейните служители;

6. утвърждава задължителните формуляри и образците на други документи, свързани със събирането на приходите;

7. определя числеността на териториалните подразделения в рамките на общата численост на агенцията;

8. осъществява политиката по управлението и квалификацията на служителите;

9. организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство;

10. упражнява други правомощия, предвидени със закон чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин.

14. издава актовете за установяване на частни държавни вземания;

15. представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, когато държавата е кредитор с публични или определени със закон частни държавни вземания; отправя искане до съответния окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност за вземанията по чл. 3, ал. 7;

16. организира и контролира дейността по чл. 3, ал. 1, т. 12 и 13, определя длъжностните лица от агенцията, които извършват продажбите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

(2) Изпълнителният директор определя правомощията и дейностите, за които отговарят заместник изпълнителните директори. При отсъствие правомощията на изпълнителния директор се упражняват от определен от него заместник изпълнителен директор.

(3) Изпълнителният директор може да възлага на определени от него органи на агенцията изпълнението на правомощията си по ал. 1.

(5) Указанията по ал. 1, т. 4 се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите след получаване на становище от министъра на финансите.

(6) Когато изпълнителният директор разяснява данъчното и осигурителното законодателство чрез издаване на бюлетин по ал. 1, т. 10, цената не може да надхвърля неговата себестойност.

(8) При необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда.

(9) При необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа.

Чл. 11 Териториален директор и началник на териториална служба

(1) Териториалният директор и началникът на териториална служба в рамките на предоставената им компетентност и на територията на региона на тяхната компетентност осъществяват дейностите по установяване, обезпечаване и събиране на публичните вземания, като:

1. възлагат извършване на ревизии за определянето на конкретните размери на данъчните задължения и данъчните резултати, както и за определянето на размера на дължимите задължителни осигурителни вноски;

2. възлагат определянето, корекцията, прихващането и възстановяването на суми по данъчни задължения и за задължителните осигурителни вноски, когато това е предвидено със закон;

3. организират и извършват приемането и обработването на данъчни и други декларации, предвидени в данъчните закони и законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски;

4. организират и извършват обслужването и подпомагането на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 при изпълнение на техните задължения;

5. обезпечаването, събирането и отчитането на публичните вземания.

6. осъществяват контрол върху дейността на органите и другите служители в агенцията на територията на региона;

7. установяват административните нарушения и налагат административни наказания, предвидени в данъчните закони и в законите, регламентиращи задължителното осигуряване;

8. организират и извършват обезпечаването, събирането и отчитането на данъчните вземания и задължителните осигурителни вноски, както и на глобите и имуществените санкции, наложени от органите на агенцията;

9. отчитат се за дейността си пред изпълнителния директор;

10. упражняват други правомощия, предвидени в закон.

(2) Териториалният директор и началникът на териториалната служба могат да възлагат със заповед на определени длъжностни лица и органи на агенцията от териториалната дирекция или териториалната служба изпълнението на правомощията по ал. 1.

Чл. 12 Процесуално представителство

(1) Процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителния директор или по негово пълномощие от юрисконсулти или други служители в агенцията с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност.

(2) Длъжностите по ал. 1 се степенуват в три групи, подредени в низходящ ред – съответно главен, старши и младши.

(3)

1. които имат висше юридическо образование;

2. спрямо които не са налице пречките по чл. 9, ал. 1, т. 3 – 8;

3. които отговарят на специфичните изисквания за заемане на съответната длъжност, определени от изпълнителния директор.

Чл. 13 Служебни и трудови правоотношения

(1) Изпълнителният директор е орган по назначаване на държавните служители в агенцията и работодател на служителите по трудово правоотношение в централното управление.

(2) Трудовите договори със служителите в териториалните дирекции и териториалните служби се сключват, изменят се и се прекратяват от съответния директор на териториална дирекция или началник на териториална служба.

Чл. 13а Дисциплинарно наказващи органи и срокове за налагане на дисциплинарни наказания

(1) Дисциплинарните наказания на държавните служители в агенцията се налагат от органа по назначаването, а на служителите, заемащи длъжност по трудово правоотношение – от техния работодател.

(2) Дисциплинарните наказания се налагат от дисциплинарно наказващия орган не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.

Чл. 14 Задължения на органите и служителите на агенцията

(1) При изпълнение на служебните си задължения органите и служителите на агенцията са длъжни:

1. да спазват организацията на работа в агенцията;

2. да пазят в тайна обстоятелствата и фактите, които са им станали известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения; не се смята за издаване на тайна предоставянето на сведения по реда, предвиден за това в Данъчния процесуален кодекс и Кодекса за задължителното обществено осигуряване.

(2) Редът и начинът за използване и съхраняване на обстоятелствата и фактите по ал. 1, т. 2, както и лицата, отговорни за съхраняването им, се определят със заповед на изпълнителния директор.

(3) Във връзка със задълженията си по ал. 2 органите и служителите в агенцията подписват декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор, в която изрично се отразява и отговорността им.

Чл. 15 Задължително застраховане

Агенцията задължително застрахова служителите си срещу злополука и застраховка „Живот“ за сметка на своя бюджет.

Чл. 16 Обучение, квалификация и професионална подготовка

(1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на органите и служителите в агенцията се извършват в центрове за специализация и квалификация. Организацията и дейността на центровете за специализация и квалификация се определят от изпълнителния директор.

(2) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка обхващат:

1. първоначална професионална подготовка;

2. въвеждащо базово обучение на новоназначените служители, органи по приходите, което се провежда в срок до три месеца от издаването на акта за назначаване;

3. периодична преподоготовка за поддържане и повишаване на квалификацията;

4. обучение за придобиване на нови професионални знания и умения, необходими за заемане на по-висока длъжност.

(3) Органите и служителите в агенцията могат да се обучават в сродни учебни заведения на други държави.

(4) Редът, обхватът и начинът за извършване на обучението, квалификацията и професионалната подготовка се определят от изпълнителния директор.

Чл. 17 Материално и социално осигуряване

(1) На органите и служителите на агенцията ежегодно се изплащат суми за облекло при условия и по ред, определени от управителния съвет.

(2)

(3) Размерът на сумите по ал. 1 се определя ежегодно от управителния съвет.

Чл. 18 Допълнително финансиране

(отменен)

(1) В бюджета на агенцията постъпват като собствени приходи:

1. двадесет и пет на сто от събраните суми по влезлите в сила актове на органите на агенцията от укрити и/или недекларирани данъци, осигурителни вноски за държавно обществено и здравно осигуряване, непризнати данъци за възстановяване и други суми за възстановяване, глоби и имуществени санкции и дължимите към тях лихви;

2. десет на сто от събраните частни държавни и общински вземания, от събраните вземания на Държавен фонд “Земеделие”, от продажната цена на имуществата по чл. 3, ал. 1, т. 12 и 13 след заплащане на дължимите публични държавни вземания и приспадане на разходите по издирване, превозване, съхраняване, оценяване и извършване на продажбата им, включително от приходите от управлението им.

(2) Средствата по ал. 1 се разходват само за:

1. капитални вложения за подобряване на материалната база на агенцията, за повишаване квалификацията на служителите, за облекло по чл. 17, ал. 1 и за допълнително материално стимулиране на служителите в агенцията в размер 90 на сто от средствата по ал. 1 - по предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и одобрение от управителния съвет;

2.

3. допълнително материално стимулиране към основната заплата на служителите от системата на Министерството на финансите в размер до 10 на сто от средствата по ал. 1 - при условия и по ред, определени от министъра на финансите.

Чл. 19 Отговорност

(1) Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им.

(2) Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предавен искът за обезщетение.

(3) Отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Чл. 20 Обхват на отговорността

Служителите на агенцията отговарят пред агенцията за изплатените от нея обезщетения на увредени задължени лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред или вредите са причинени умишлено. Отговорността е в пълен размер.

Чл. 21 Осъществяване на отговорността

Имуществената отговорност на органите и служителите в агенцията се осъществява по исков ред.

§ 1

(1) До 31 декември 2002 г.:

1. Министерският съвет по предложение на министъра на финансите, назначава главния данъчен директор да заема и изпълнява длъжността и на изпълнителен директор на агенцията;

2. Министерският съвет определя числеността на централното управление и предоставя за неговите нужди недвижим имот – публична държавна собственост;

3. председателят на управителния съвет свиква неговото първо заседание.

(2) След влизане в сила на нормативната уредба по § 3, ал. 1 Министерският съвет назначава изпълнителен директор на агенцията.

§ 2

До 31 декември 2003 г. Националният осигурителен институт осигурява обособяването на дейностите по установяване, обезпечаване и събиране на задължителните осигурителни вноски в структурата на териториалните поделения.

§ 3

(1) До 31 декември 2003 г. централното управление на агенцията съгласувано с Националния осигурителен институт и данъчната администрация да разработи и внесе в управителния съвет проектите за нормативната уредба, свързана с промяната на данъчното и осигурителното законодателство и във връзка със създаването на интегрираните процеси на регистрация, приемане на декларации, отчитане на приходите, извършване на контрол и ревизии на задълженията, обжалване и събиране на публичните вземания към агенцията.

(2) Централното управление на агенцията съгласувано с Националния осигурителен институт и данъчната администрация в срока по ал. 1 да:

1. разработи и внесе в управителния съвет проектите за изграждане на структурата на Националната агенция за приходите и за структурните промени в данъчната администрация и в Националния осигурителен институт във връзка с преминаването на дейностите по този закон към агенцията;

2. организира изграждането на информационната система на агенцията.

§ 4

След влизането в сила на нормативната уредба по § 3, ал. 1 Министерският съвет урежда всички правоотношения, свързани с преминаването на дейностите относно публичните вземания от данъчната администрация и Националния осигурителен институт в Националната агенция за приходите.

§ 5

Националният осигурителен институт и данъчната администрация предоставят необходимата за дейността на агенцията информация, в това число информация, съставляваща служебна тайна, като за служителите в агенцията се прилагат чл. 242, ал. 1, т. 3 от Данъчния процесуален кодекс и чл. 109, ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.

§ 6

До влизане в сила на нормативната уредба по § 3, ал. 1 и създаването на териториалните подразделения на агенцията производствата по:

1. регистрацията на данъчните субекти, установяването, обезпечаването и събирането на данъчните и други публични вземания, както и обжалването на свързаните с това актове се извършват по реда на Данъчния процесуален кодекс от предвидените в него данъчни органи, а с преминаването на дейности по установяването, обезпечаването и събирането на публични вземания към създадените по реда на този закон териториални подразделения на агенцията – от съответните органи на агенцията;

2. събирането и администрирането на задължителните осигурителни вноски се извършва по реда на Кодекса за задължително обществено осигуряване и на Закона за здравното осигуряване от органите на Националния осигурителен институт, а с преминаването на дейности по установяването, обезпечаването и събирането на публични вземания към създадените по реда на този закон териториални подразделения на агенцията – от съответните органи на агенцията.

§ 7

Числеността и издръжката на персонала на агенцията по чл. 6, ал. 9 е за сметка на числеността и издръжката на данъчната администрация и Националния осигурителен институт.

§ 8

В чл. 7, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74 и 107 от 2002 г.) накрая се поставя запетая и се добавя „като един от тях задължително е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите“.

§ 9

В чл. 35, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. – Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45 и 74 от 2002 г.) накрая се поставя запетая и се добавя „един от които задължително е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите“.

§ 10

В Данъчния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:

2. Създава се чл. 12а: „Разкриване на служебна тайна по искане на органите на прокуратурата, на следствието и на Министерството на вътрешните работи Чл. 12а. (1) Съдът, извън случаите по чл. 12, ал. 3, може да постанови разкриване на сведения, съставляващи служебна тайна, по мотивирано искане на: 1. прокурор или следовател – във връзка с образувана предварителна проверка или започнато наказателно производство; 2. министъра на вътрешните работи, главния секретар на Министерството на вътрешните работи, директора на Национална служба „Сигурност“, директора на Национална служба „Полиция“, директора на Национална служба „Борба с организираната престъпност“, директор на регионална дирекция на вътрешните работи – при необходимост във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия. (2) Окръжният съд по местонахождение на териториалната данъчна дирекция се произнася по искането на органите по ал. 1 с мотивирано определение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя данъчния субект, по отношение на който се разкрива служебната тайна, обхвата на конкретните индивидуализирани данни за него съгласно § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба и срока за разкриване на сведенията. Определението не подлежи на обжалване.“

3. В чл. 121, ал. 1 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.

4. В чл. 249, ал. 2 се правят следните допълнения:

§ 11

Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.

Чл. 22 Текущо предоставяне на информация

(1) Държавните и общинските органи, компетентни да регистрират или издават разрешения за извършване на определен вид търговска дейност, уведомяват агенцията за регистрираните лица или обекти и за издадените разрешения, както и за прекратената регистрация или отнетите разрешения до 15-о число на месеца, следващ тримесечието.

(2) Органите, компетентни да регистрират превозни средства, включително въздухоплавателни и плавателни средства, уведомяват агенцията за регистрираните, отчислените и спрените от движение превозни средства ежемесечно до 15-о число на следващия месец.

(3) Съдиите по вписванията уведомяват агенцията за прехвърлените, учредените, изменените или прекратените вещни права върху недвижими имоти, както и за учредените, изменените и заличените ипотеки ежемесечно до 15-о число на следващия месец.

(4) Общините уведомяват агенцията за декларираните недвижими имоти, превозни средства, открити наследства, придобитите имущества по възмезден и безвъзмезден начин по Закона за местните данъци и такси, както и за регистрираните търговски обекти до 15-о число на следващия месец.

(5) Органите на Националната агенция за приходите ползват за целите на агенцията данни от годишните отчети за дейността на лицата, задължени да ги предоставят съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(6) Редът за предоставяне на информацията по ал. 1 – 4 и за ползване на данните по ал. 5 се определя с инструкции, издавани съвместно от:

1. министъра на финансите и съответния министър;

2. изпълнителния директор и ръководителя на съответната администрация, когато информацията не се предоставя от министерство.

(7) Редът за предоставяне на информация от общините се урежда с инструкция на министъра на финансите, съгласувана с Националното сдружение на общините на Република България.

Чл. 23 Текущ обмен на информация

Редът за осигуряване на текущия обмен на информация между агенцията, министерствата, контролните органи на Министерството на финансите, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” и общините се определя с инструкции, издавани от:

1. министъра на финансите и съответния министър;

2. изпълнителния директор и ръководителя на съответната администрация, когато информацията не се обменя с министерство;

3. министъра на финансите, съгласувано с Националното сдружение на общините на Република България.

Чл. 24 Събиране и предоставяне на данни

(1) Съдилищата и общините, държавните и общинските органи и Националният статистически институт предоставят на агенцията необходимата за осъществяването на функциите и правомощията й информация безплатно.

(2) За целите на статистиката, планирането и анализа на прилагането на данъчното и осигурителното законодателство изпълнителният директор определя лицата, които предоставят информация по образец, утвърден със заповед, която се обнародва в “Държавен вестник”

Чл. 25а Информация от Българската народна банка

(1) Българската народна банка предоставя на агенцията достъп до информацията, събрана съгласно чл. 56 от Закона за кредитните институции, за паричните задължения на клиентите към банките и към финансовите институции, както и към платежни институции и дружества за електронни пари.

(2) Органите и служителите на агенцията са длъжни да опазват тайната на получената информация и да я използват само за целите на извършваните от тях проверки и ревизии.

(3)

Чл. 25б Данни от пощенските оператори

(1) Пощенските оператори предоставят на агенцията данните по чл. 20, ал. 1, т. 11 от Закона за пощенските услуги, включително и информация за изпращаните пощенски пратки и размера на изплатените суми от наложен платеж по ред, начин и формат, определени със заповед на изпълнителния директор на агенцията.

(2) Пощенските оператори предоставят данните и информацията по ал. 1 за всяко тримесечие до 30-о число на месеца, следващ тримесечието, за който се отнася.

Чл. 25в Данни за доходи на физически лица

(1) Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Националният осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса предоставят за обработване и обобщаване на агенцията индивидуални данни за изплатени доходи на физическите лица от социално подпомагане, държавно обществено осигуряване, допълнително социално осигуряване и месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания, и личната помощ по Закона за личната помощ.

(2) Предоставянето на индивидуалните данни за изплатени доходи се извършва по реда на Закона за електронното управление, с изключение на данъчна и осигурителна информация по смисъла на чл. 72 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Видът на обменяните данни се съгласува от лицата по ал. 1 с министъра на иновациите и дигиталната трансформация.

(4)

(5) Министърът на финансите или оправомощени от него длъжностни лица имат право на достъп до обобщени данни за доходи на физически лица, включително доходи от социално подпомагане, държавно обществено осигуряване и допълнително социално осигуряване, с изключение на данъчна и осигурителна информация по смисъла на чл. 72 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 27

(1) За непредставяне или непредставяне в срок на информация и данни по глава пета се налага глоба в размер от 250 до 1 000 евро – за физическите лица, или имуществена санкция в размер от 2 500 до 8 000 евро – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба в размер от 500 до 2 000 евро – за физическите лица, или имуществена санкция в размер от 5 000 до 15 000 евро – за юридическите лица и едноличните търговци.

(3) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите и от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него лице.