Чл. 1
Осъвременяват се от 1 ноември 1990 г. личните пенсии за изслужено време и старост и за инвалидност поради общо заболяване, професионално заболяване или трудова злополука, отпуснати по Закона за пенсиите, и личните пенсии за старост и за инвалидност, отпуснати по отменения Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори.
Чл. 2
(1) Личните пенсии за изслужено време и старост и за инвалидност поради общо заболяване, професионално заболяване или трудова злополука, отпуснати по Закона за пенсиите, се осъвременяват с коефициент съобразно годините на отпускането им или определянето им от нова база, както следва: до 1970 г. — 1,45; за 1971 г. — 1,44; за 1972 г. — 1,43; за 1973 г. — 1,41; за 1974 г. — 1,40; за 1975 г. — 1,39; за 1976 г. — 1,38; за 1977 г. — 1,37; за 1978 г. — 1,35; за 1979 г. — 1,33; за 1980 г. — 1,30; за 1981 г. — 1,29; за 1982 г. — 1,28; за 1983 г. — 1,26; за 1984 г. — 1,23; за 1985 г. — 1,19; за 1986 г. — 1,15; за 1987 г. — 1,11; за 1988 г. — 1,07; за 1989 г. — 1,03.
(2) С коефициентите по ал. 1 се осъвременяват и гражданскоинвалидните и военноинвалидните пенсии, изчислени от трудово възнаграждение.
Чл. 3
(1) Личните пенсии за старост и за инвалидност, отпуснати по отменения Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори, се осъвременяват с коефициент 1,30 независимо от годината на отпускането им.
(2) Към осъвременените по реда на предходната алинея пенсии за старост за всяка година участие до 1957 г. в кооперативните земеделски стопанства се дават добавките по 2 лв. месечно.
Чл. 4
По реда на предходните разпоредби се осъвременява размерът на пенсията, получавана към 1 ноември 1990 г.
Чл. 5
Когато се получава повече от една пенсия, която подлежи на осъвременяване, всяка една от пенсиите се осъвременява със съответния коефициент. Допълнителни и заключителни разпоредби
§ 1
Разпоредбите на този закон не се прилагат по отношение на пенсиите за трудова дейност на борците против фашизма и капитализма.
§ 2
Осъвременяването на пенсиите по този закон се смята за увеличение по Указ № 3374 от 1985 г., като петгодишният срок по чл. 4 от указа започва да тече от 1 ноември 1990 г.
§ 3
Необходимите финансови средства за прилагането на този закон се осигуряват от държавния бюджет за 1990 г.
§ 4
Възлага се на Министерския съвет в най-кратък срок да изработи нова система за осъвременяване на пенсиите, като за основа послужи съотношението между средната работна заплата през годината на отпускане на пенсията и сегашната средна работна заплата с отчитане на извършените досега увеличения на пенсиите.
§ 5
Законът влиза в сила от 1 ноември 1990 г.