Решение № 24 от 05.02.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Бургас, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20252000500444 по описа за 2025 година съобрази следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-0205-5408/05.09.25г. на СлОС от КОНПИ, ТД Бургас, чрез Директора на ТД – Бургас В. Д., с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул.“Филип Кутев“ № 26А, против решение № 208/08.08.2025г. по гр.дело № 144/2023г. по описа на Сливенски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Комисията искове по реда на чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ против Х. Х. Д. с ЕГН: ********** и Н. С. М. с ЕГН: **********, двамата от с. Я., общ. К., обл. С., ул. “Н. Й. В.“ № **, за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 357 900 лв., както следва: от Х. Х. Д. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 141 ЗОНПИ:

Поземлен имот с идентификатор

************************************************************** сграда е идентификатор ******************************** сграда с идентификатор ******************************** сграда с идентификатор *** с площ 136 кв.м.

1

№ сграда с идентификатор *** с площ 168 кв.м.,

Пазарната стойност на имота към настоящия момент - 250000лв. л.а.

"ФОЛКСВАГЕН

***********************************

КРАФТЕР" л.а.

„МЕРЦЕДЕС

СПРИНТЕР

***************************************** с

216“ л.а.

„ФОЛКСВАГЕН

КАРАВЕЛ“

************************************************* рег. е с рег. рег. от Х. Х. Д. на основание чл.151, вр, чл. 142, ал, 2, т. 1., вр. чл. 141 от ЗОНПИ: сумата 9 000лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на л.а.

„МЕРЦЕДЕС

ЦЛС

320

ЦДИ“ с рег.**************************************** сумата 18 000лв. - пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил

"МЕРЦЕДЕС

СПРИНТЕР

318" с рег.******************************************* от Х. Х. Д. и Н. С. М. на осн. чл.151 във вр. чл.142, ал.2, т.2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ: сумата 1 900лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на л.а.„НИСАН

АЛМЕРА“ с рег

.№

**************************************** сумата 15 000лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на л.а.„МЕРЦЕДЕС

СПРИНТЕР“ с рег.№

************************** сумата 26 000лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на л.а.„МЕРЦЕДЕС

Ц

200“ с рег.

№

********************************

Твърди, че не е правилно. Позовава се на неправилно приложение на закона и незаконосъобразни крайни изводи в атакуваната част. Счита, че в хода на производството въззиваемите не са успели да установят източници на доходи, техния размер и законен характер, така че да обосноват законност на придобитото имущество. Счита за доказани по делото предпоставките на 2 чл.141, чл.142 и сл. ЗОНПИ, като поддържа неправилност на крайните и решаващи изводи на съда относно основателността на заведените искове, във връзка с определяне на размера на имуществото, разходите и приходите на двамата въззиваеми. Също счита, че неправилно е приложен законът, поконкретно разпоредбите, свързани с последиците от неподаване на декларация в срока по чл.38 и чл.39 от ЗОНПИ. Оплаква се, че съдът е тълкувал прекалено рестриктивно закона и поради това е стигнал до неправилни крайни изводи, като е допуснал погрешно разбиране на целите на закона. Поддържа, че имуществото на въззиваемите е незаконно придобито, предвид установеното значително несъответствие за проверявания период и подлежи на отнемане в полза на Държавата. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището си. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, в горния смисъл. Претендира присъждане на разноски. Няма доказателствени искания.

Въззиваемите Х. Х. Д. и Н. С. М. оспорват въззивната жалба в надлежно депозирания отговор, чрез своя процесуален представител - адв. И. И. - *АК.

Излагат подробно становище за потвърждаване на решението. Нямат доказателствени искания. Претендират разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентната инстанция и е допустима.

Предявените пред окръжния съд искове са с правно основание чл. 141 и сл. ЗОНПИ.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред СлОС е образувано по искова молба от КОНПИ, гр.

София, с адрес за призоваване: гр. Бургас, *** А, ет.3, против Х. Х. Д. и Н. С. М. с искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 549 511.79лв., подробно описано по депозираната искова молба – т.I , стр.3 и сл.

Страните не спорят, че през 2020г. Х. Д. бил избран за ************************ - гр. Котел и като лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 ал.1 т.32 ЗПКОНПИ (отм.), на основание чл.35 3 от ЗПКОНПИ (отм.), следвало в срока по чл.38 от с.з. – т.е. в месечен срок от заемане на длъжността, да подаде до КПКОНПИ встъпителна декларация за имущество и интереси. Безспорно е, че срокът е пропуснат и вмененото по закона задължение не е изпълнено.

След отправена покана до Д. – писмо изх.№ ЦУ-ПР-00979/07.07.2020г., да посочи причини за неподаване на декларация – ст.62, т.I, останала без отговор, е прието Решение № ПР-301/21.04.2021г. КПКОНПИ – с.страница, за извършване на проверка за установяване на незаконно придобито имущество.

Проверката е започнала на основание чл.108, ал.6 от ЗПКОНПИ (отм.) и е с период 21.04.2011г. – 21.04.2021г.

На основание чл.114, ал.1, т.9 ЗПКОНПИ (отм.) е извършена проверка и на имуществото на Н. С. М., съпруга на проверяваното лице, а също така на две търговски дружества, представляващи контролирани от въззиваемия Д. лица и ЕТ „Х. - Н. С.“.

След извършените проверки, Комисията счита, че е налице значително несъответствие между имуществото на посочените лица и нетния им доход, което надвишава 150 000лв. за целия проверяван период - § 1, т.3 ДР ЗПКОНПИ, настоящ ЗОНПИ. При така изложеното, моли съда да постанови решение, с което отнеме в полза на Държавата имущество на стойност от 549 51179лв., подробно описано в исковата молба. Ангажира доказателства и претендира разноски.

Въззиваемите оспорват исковете в нарочно депозираните отговори по реда и в срока по чл.131 и сл. ГПК. Молят за отхвърлянето им.

С подадения отговор срещу исковата молба Х.Д. твърди, че заведеният срещу него иск е недопустим, понеже не са налице процесуалните предпоставки за започване на производството. На първо място твърди, че е закъснял с подаването на декларацията по чл.35 от ЗПКОНПИ (отм.), настоящ ЗОНПИ, за минимален период от време и затова следва да носи единствено административна отговорност. На следващо място твърди подаване на исковата молба след 3-месечния срок по чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ (отм.), настоящ ЗОНПИ. На следващо място оспорва наличието на значително несъответствие. Твърди достатъчно доходи, за да бъде отречен недостиг на средства за проверявания период.

Аналогични са твърденията и на Н.Д.а в депозирания от нея отговор 4 срещу исковата молба, като е въведено и още едно възражение, а именно – че тя е в брак с проверяваното лице, считано от ***** г., затова проверката е недопустима по отношение на нея за целия период.

Двете проверявани лица изразяват несъгласие с приетия от Комисията анализ на доходите и разходите си, като считат, че приходите се необосновано намалени, а разходите - завишени. Въвеждат правозащитни аргументи. Също ангажират доказателства, претендират разноски по производството.

След депозиране на двата отговора, Комисията е направила частичен отказ от предявените искове – т. V, стр.113 и сл., като с протоколно определение от с.з. от 26.03.2024г. по гр.д.№ 144/23г. СлОС производството е частично прекратено и са останали висящи искове за отнемане на имущество в общ размер от 357 900 лв., описано по-горе.

По съществото на спора съдът приема следното:

Исковата молба има изискуемото съдържание, съгласно Решение № 263 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1293/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, ето защо е редовна и производството по делото е допустимо.