Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 142 от 06.08.2026, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 112/2026
Вид
Решение № 142
Подписан
06.08.2026
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Кремена Илиева Лазарова, Албена Янчева Зъбова Кочовска

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.39 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за осъвременяване на някои пенсии
  • чл.114, ал.1, т.9 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.108, ал.1, т.25 · Наказателен кодекс
  • чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4 · Наказателен кодекс
  • чл.7, ал.2, т.3 · Наредба № 1 от 27 юни 1997 г. за размера на адвокатските възнаграждения

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Бургас, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Д.а като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20262000500112 по описа за 2026 година

Съобрази следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-0205-960/10.02.26г. на СлОС от КОНПИ, ТД Бургас, чрез ст.инспектор-юрист З. Ш., с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул.“Филип Кутев“ № 26А, против решение №

317/29.12.2025г., изменено в частта по разноските с определение № 191/26.02.2026г., двете по гр.дело № 210/2024г., по описа на Сливенски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Комисията искове по реда на чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ против К. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „С.“ № **, съдебен адрес: гр. С., ул. „В.” № **, чрез адв. Д. Д. О. от АК - С. и А. Г. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С., ул. „Р.” № *, ет. *, офис *, чрез адв. Б. С. П. от АК - С., за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 21 100 лв., както следва: лек автомобил ********************************, с пазарна стойност към настоящия момент в размер на 3 800 лв.; лек автомобил

******************************************,

1 с пазарна стойност към настоящия момент в размер на 1 500 лв.; лек автомобил ****************************************, с пазарна стойност към настоящия момент в размер на 5 300лв.; лек автомобил ********************************************, с пазарна стойност на автомобила към настоящия момент - 5 500лв.; лек автомобил

********************************************************, с пазарна стойност към настоящия момент в размер на 5 000лв. като осъдил Комисията да заплати на въззиваемите извършените съдебно-деловодни разноски.

Твърди, че не е правилно. Позовава се на неправилно приложение на закона и незаконосъобразни крайни изводи в атакуваната част. Счита, че в хода на производството въззиваемите не са успели да установят източници на доходи, техния размер и законен характер, така че да обосноват законност на придобитото имущество. Счита за доказани по делото предпоставките на чл.141, чл.142 и сл. ЗОНПИ, като поддържа неправилност на крайните и решаващи изводи на съда относно основателността на заведените искове, във връзка с определяне на размера на имуществото, разходите и приходите на двамата въззиваеми. Също счита, че неправилно е приложен законът, поконкретно разпоредбите, свързани с метода на определяне на несъответствието и отнемането на незаконно придобито имущество. Оплаква се, че съдът тълкувал прекалено рестриктивно закона и поради това стигнал до неправилни крайни изводи, като допуснал погрешно разбиране на целите на закона. Поддържа, че имуществото на въззиваемите е незаконно придобито, предвид установеното значително несъответствие за проверявания период и подлежи на отнемане в полза на Държавата. Излага подробни аргументи в подкрепа на становището си. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, в горния смисъл. Претендира присъждане на разноски.

Няма доказателствени искания.

От въззиваемите е постъпил отговор срещу въззивната жалба само от К.

С. А., чрез адв. Д. О. от АК - С. Излага подробно становище за потвърждаване на решението. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице, срещу 2 акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентната инстанция и е допустима.

Предявените пред окръжния съд искове са по реда на чл. 153 и сл. от ЗОНПИ, вр. с чл.142, ал.2, т.2 ЗОНПИ, вр. с § 5 ПЗР ЗПК.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред СлОС е образувано по искова молба от КОНПИ, гр.София, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул. „Филип Кутев“ № 26А, ет.3, против А. Г. А. и К. С. А. с искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 21 100лв., а именно – подробно описаните по-горе движими вещи, закупени през време на проверявания период под режима на СИО от двамата ответници.

Твърди се, че А. Г. А. е привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.25 ЗОНПИ. Във връзка с това, след уведомление от Окръжна прокуратура Сливен с рег.№ УВ КПКОНПИ 353/24.02.2023г. на КПКОНПИ, ТД Бургас, с Протокол № ТД-03 БС/УВ-2700/27.02.2023г. на КПКОНПИ ТД Бургас е постановено извършване на проверка на имуществото на горните лица, за изясняване на произхода, местонахождението му, начина на придобиване и преобразуване и др.обстоятелства. На основание чл.114, ал.1, т.9 ЗПКОНПИ е извършена проверка и на имуществото на К. С. А., съпруг на А. А..

Проверката е започнала на 27.02.2023г. и е за периода 27.02.2013г. – 27.02.2023г.

След извършените проверки, Комисията счита, че е налице значително несъответствие между имуществото на посочените лица и нетния им доход, което надвишава 150 000лв. за целия проверяван период - § 1, т.3 ДР ЗПКОНПИ, настоящ ЗОНПИ. При така изложеното, моли съда да постанови решение, с което отнеме в полза на Държавата имущество на стойност от 21 100лв., подробно описано в исковата молба. Ангажира доказателства и претендира разноски.

Въззиваемите оспорват исковете в нарочно депозираните отговори по 3 реда и в срока по чл.131 и сл. ГПК. Молят за отхвърлянето им. На първо място твърдят недопустимост, като заведени, без да отговарят на действителното положение. Оспорват връзката между извършеното престъпление по чл.354а ал.1, изр.1, предл.4 от НК със закупеното имущество. На следващо място оспорват исковата молба като неясна, понеже от нея не ставало ясно кои суми се зачитат като получени от установен източник и кои – не. Твърдят, че Комисията не посочила наличното в началото на проверявания период имущество. Нямало данни какви парични суми в брой имали двамата въззиваеми. Поддържат недопустимост на иска поради противоречие между изискуемото от закона несъответствие от 150 000лв., което обосновава отнемане на имущество и имуществото, което се претендира за отнемане на стойност от 21 100лв.

Изразяват несъгласие с приетия от Комисията анализ на доходите и разходите си, като считат, че приходите се необосновано намалени, а разходите - завишени. Оспорват извършения икономически анализ, като твърдят, че определените от Комисията цени на придобитите МПС-та са значително завишени и не съответстват на действителните. Въвеждат правозащитни аргументи за доходи, придобити от чужбина. Също ангажират доказателства, претендират разноски по производството.

По съществото на спора съдът приема следното:

Исковата молба има изискуемото съдържание, съгласно Решение № 263 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1293/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б. Белазелков, ето защо е редовна и производството по делото е допустимо. Въведените от въззиваемите възражения не сочат на недопустимост на исковете, а представляват основания за тяхното отхвърляне и ще бъдат обсъдени с настоящото решение.

Производството по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество за процесния период е уредено от ЗПКОНПИ, настоящ ЗОНПИ. За да бъде основателен предявеният пред съд мотивиран иск на Комисията, следва да бъдат изпълнени предвидените в закона предпоставки.

На отнемане по реда на ЗПКОНПИ, настоящ ЗОНПИ, подлежи незаконно придобито имущество, за което няма установен законен източник.

Следователно, за да бъде основателно искането на Комисията по чл. 153 ЗОНПИ, трябва да се установи кумулативното наличие на няколко 4 материалноправни предпоставки: привличане на проверяваното лице като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 108, ал. 1 от закона; в рамките на извършена проверка на имуществото на това лице да е установено значително несъответствие, което според легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период и на трето място съгласно чл. 141 от закона - наличие на незаконно придобито имущество, т.е. имущество, за което, според чл. 5, ал. 1 от ЗОНП И, не е установен законен източник.

За да приеме крайните си изводи за наличие или липса на несъответствие между придобитото от А. Г. А. и К. С. А. имущество и доходите им за проверявания период, съдът подробно се запозна с приложените от двете страни доказателства и ги оцени в контекста на въведения с исковата молба и отговора против нея спор.

Видно от изложеното в исковата молба и събраните писмени доказателства, проверките на имуществото на А. А. и К. А. са започнали по повод уведомление от Окръжна прокуратура Сливен с рег.№ УВ КПКОНПИ 353/24.02.2023г. на КПКОНПИ, ТД Бургас, с които е уведомена КПКОНПИ за това, че А. Г. А. е привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4 от НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.25 ЗОНПИ. Освен това, от приложеното на стр.38 и сл., т.I споразумение се установява, че А.А. се е признала за виновна в извършването на посоченото престъпление. Следователно е налице законен повод за образуване на проверки. На горното основание и след проучване на имущественото състояние на А. и К. А., Комисията е приела, че е налице обосновано предположение, че процесното имущество на въззиваемите е незаконно придобито и е разпоредено извършване на проверка за периода 27.02.2013г. – 27.02.2023г.

След множество извършени проверки в Национална база данни „Население”, търговски регистър, Норма - Сиела, ИКАР и ИС на ГД „Морска администрация“, ОД на МВР, сектор КАТ „Пътна полиция“ по постоянен адрес на лицата, всички централни офиси на банки в страната, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, Централен регистър на особените залози, ТД на НАП и Дирекция „Местни данъци и 5 такси” към съответната община по постоянен адрес на лицата се установява, че въззиваемите са сключили граждански брак на **.**.**** г. и имат ********************, като имуществото на две от тях - И. К. и Г. К., е също предмет на проверка. Проверяваните лица не участват в собствеността и управлението на дружества и ЕТ. В началото на проверявания период имат наличност по банкова сметка с титуляр А.А. в размер на 1.95 лева.

Твърди се в отговора против исковата молба, че Комисията не зачела притежаваните от двамата въззиваеми парични суми в брой, налични в началото на проверявания период. В тази връзка съдът се запозна със събраните гласни доказателства – стр.279, т.2 и сл. по гр.д.№ 210/24г. СлОС.

Разпитани са свидетели, които установяват, че А. и К. А. системно работели в чужбина. Установява се какви суми са получавали дневно работещите и кои разходи са им били спестени от работодателя. Въпреки това няма яснота за размера на доходите им, защото те са били съответни не само на времето, през което са полагали труд, но и на свършената работа, следователно са били различни. Още повече, че показанията на св. Ж. сочат, че не може със сигурност да се приеме по колко време въззиваемите полагали труд в чужбина – Ф., Г., И., В., защото можело да се работи по 4, по 5 месеца, а ако човекът пожелае – и шест месеца. Съдът не може да обоснове крайните си изводи на предположения, затова не може да зачете свидетелските показания, за да приеме наличието на суми в брой в началото на проверявания период. Затова приема, че началната притежавана сума е в размера на посочената по-горе наличност по банковата сметка на А., още повече, че видно от заключението на в.лице по СИЕ, първите отчетени пътувания извън страната са от 2015г. – стр.369, т.2, докато началото на проверявания период е от 27.02.2013г.

През проверявания период въззиваемите са закупили и отчуждили следните МПС: л.а. марка “Форд Ескорт”, с per. № СН 5726 АР, с пазарна стойност към датата на закупуването 11.10.2016г. 1 000лв. и продажна цена 1 000лв. към датата на отчуждаването - 27.10.2016г.; лек автомобил - марка “Форд Ескорт”, с per. № СН 00552 ВА с пазарна цена към датата на закупуването 03.11.2020г. от 1 200лв. и продажна цена към датата на отчуждаването – 19.04.2021г. – 1 000лв.; л.а. марка “Мерцедес V220 ЦДИ“ с per. № СН 5476 АМ, с пазарна стойност към датата на закупуването 23.12.2022г. 3 600лв. и продажна цена 3 600лв. към датата на отчуждаването – 29.12.2022г.