Правилник за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта

Чл. 1

С правилника се уреждат условията и редът за прилагането на Закона за физическото възпитание и спорта.

Чл. 2

(1) Централните и местните органи на държавна власт насърчават развитието на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, като създават нормативни, финансови и технически условия за тяхното осъществяване.

(2) Спортните организации и туристическите сдружения осигуряват организационно и административно физическото възпитание, спорта и социалния туризъм, като взаимодействат с държавата, общините, международните спортни организации и с други български и чуждестранни юридически лица.

(3)

Чл. 3

Спортните клубове, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел или акционерни дружества, осъществяват тренировъчна и състезателна дейност по един или няколко вида спорт.

Чл. 4

(1) Спортни клубове, които са регистрирани с предмет на дейност развиване на няколко вида спорт, са длъжни в срока по чл. 10, ал. 6 от Закона за физическото възпитание и спорта да подадат документи за членство във всяка от съответните спортни федерации.

(2) Задължението по ал. 1 се отнася и за спортни клубове, които извършват последващи промени в броя или вида на развиваните от тях спортове. В този случай срокът за подаване на документи тече от датата, на която промените са били вписани в съдебния регистър.

(3) Необходимите документи за членство в лицензирана спортна федерация са:

1. заявление по образец, одобрен от управителния съвет на спортната федерация;

2. декларация, че кандидатстващият за членство спортен клуб приема устава на федерацията;

3. съдебно решение за регистрация или за промени в устава относно целите и предмета на дейност на спортния клуб;

4. копие от устава на спортния клуб, заверено от лицето, което го представлява;

5. списък на треньорските кадри на клуба с отразена професионална правоспособност и квалификация съгласно изискванията на Наредба № 2 от 2011 г. за професионалната правоспособност и квалификация на спортно-педагогическите кадри;

6. документ, удостоверяващ правото на ползване на спортен обект и/или съоръжение.

(4) Спортните федерации могат да предвиждат в своите устави и други документи, които кандидатстващите за членство спортни клубове трябва да представят.

Чл. 5

(1) Спортни клубове по различни видове спорт могат да се сдружават в обединени спортни клубове, които се регистрират като юридически лица с нестопанска цел. Спортните клубове — членове на обединен спортен клуб, запазват юридическата си самостоятелност.

(2) Право на сдружаване по реда на ал. 1 имат само спортни клубове с валидно членство в съответните лицензирани спортни федерации.

(3) Обединените спортни клубове:

1. популяризират физическото възпитание и спорта сред населението;

2. подпомагат своите членове за по-пълноценно практикуване и развитие на спорта;

3.

4.

5.

Чл. 6

(1) Спортните федерации упражняват правата по чл. 17, ал. 3 и чл. 19, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта след получаване на спортна лицензия.

(2) Спортните федерации приемат правила за категоризация на членуващите в тях спортни клубове по чл. 17, ал. 2, т. 1, буква „б“ от Закона за физическото възпитание и спорта и извършват ежегодно категоризация по следните критерии:

1. картотекирани спортисти по възрастови групи;

2. участници в проявите от Държавния спортен календар;

3. спечелили медали и призови места от държавни първенства;

4. спортисти от клуба, включени в националните отбори за съответната възрастова група;

5. спечелени медали и призови места от олимпийски игри, световни първенства и европейски първенства за съответната възрастова група;

6. наети спортно-педагогически кадри;

7. предлагани спортни услуги;

8. други критерии, определени от федерациите съобразно спецификата на спорта.

(3) За всеки от критериите по ал. 2 спортните федерации определят конкретни показатели и тяхното процентно съотношение съобразно спецификата на спорта по ред, определен от министъра на младежта и спорта.

(4) Критериите по ал. 2 могат да се прилагат и от многоспортовите федерации по чл. 14, ал. 2 и 3 от Закона за физическото възпитание и спорта съобразно спецификата на спортната им дейност.

Чл. 7

(1) Министърът на младежта и спорта издава лицензии на спортните федерации и националните спортни организации за извършване на спортна дейност.

(2) Министърът на младежта и спорта:

1. отказва издаване или подновяване на лицензия на спортна организация в случаите по чл. 17а, ал. 3 и чл. 17б, ал. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта;

2. отнема спортна лицензия на спортна организация в случаите по чл. 17в от Закона за физическото възпитание и спорта.

(3) Процедурата по издаване, подновяване, отказване и отнемане на спортна лицензия се урежда с наредбата по чл. 17, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта.

(4) Заповедите, с които се издава, подновява, отказва или отнема спортна лицензия, подлежат на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.

(5) В 7-дневен срок от влизането в сила на заповедта, с която се отказва подновяване или се отнема спортна лицензия, както и от прекратяване действието на спортната лицензия по чл. 17в, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта регистрацията на спортната организация и на спортните клубове, членуващи в нея, се заличава служебно от Националния регистър на лицензираните спортни организации и на членуващите в тях спортни клубове.

Чл. 8

Спортните федерации по чл. 14, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта в 6-месечен срок от получаването на лицензията предлагат за утвърждаване от министъра на младежта и спорта правилници за статута на спортистите аматьори и професионалните спортисти, с които се уреждат придобиването, прекратяването и отнемането на състезателните права на спортистите.

Чл. 9

(1) Многоспортовите федерации се създават с оглед спецификата на развиваните от тях спортове или особеностите в статута на социалните групи, имащи право на такова сдружаване.

(2) Многоспортови федерации могат да се създават само в случаите по чл. 14, ал. 2 и 3 от Закона за физическото възпитание и спорта.

Чл. 10

(1) Националните спортни организации подпомагат своите членове и координират дейността им в следните предметни области на системата за физическо възпитание, спорт и социален туризъм:

1. физическо възпитание и спорт в системата на предучилищното и училищното образование;

2. физическо възпитание и спорт в системата на висшето образование;

3. физическо възпитание и спорт във въоръжените сили;

4. физическо възпитание и спорт в системата на Министерството на вътрешните работи;

5. физическо възпитание и спорт за всички;

6. спортно-туристически дейности;

7. взаимодействие на спортни организации, развиващи сходни видове спорт;

8. физическо възпитание и спорт за деца със специални образователни потребности и за деца в риск.

(2) Проверката за броя на членовете на спортна организация, която кандидатства за придобиване статут на национална, се извършва въз основа на данните, вписани в Националния регистър на спортните организации.

Чл. 11

(1) Тренировъчната и състезателната дейност за високи постижения се осъществява от лица, картотекирани като спортисти аматьори или спортисти професионалисти под ръководството на треньори.

(2) Лицензираните спортни федерации самостоятелно определят условията и реда за картотекиране на спортистите аматьори и спортистите професионалисти.

(3) Статутът на спортистите аматьори и на спортистите професионалисти се определя с правилници на спортните федерации, утвърдени от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.

(4) Картотекирането е акт, с който се създават състезателни права за определено физическо лице, придобиващо статута на спортист.

(5) Състезателните права са съвкупност от правото на спортиста да участва в тренировъчната и състезателната дейност на спортен клуб, както и свързаните с това участие имуществени и неимуществени права. Спортистът е длъжен да се състезава само от името на клуба, към който е картотекиран.

(6) Картотекирането има срок една спортносъстезателна година.

Чл. 12

(1) Право да бъдат картотекирани имат лица, които са български граждани, граждани на държави – членки на Европейския съюз, на страните по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария или чужди граждани, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България.

(2) Картотекирането се извършва само след изразено писмено желание от лицето, желаещо да бъде картотекирано.

(3) Лице на възраст под 18 години може да бъде картотекирано като спортист по определен вид спорт при спазване на разпоредбите на чл. 3 и 4 от Закона за лицата и семейството.

Чл. 13

(1) Картотекирането се извършва от спортната федерация по предложение на членуващ в нея спортен клуб, на който спортистът е предоставил състезателните си права чрез:

1. подадено писмено заявление или сключен договор за спортна подготовка и развитие – за спортистите аматьори;

2. договор срещу възнаграждение – за професионалните спортисти.

(2) Спортната федерация вписва предложеното лице в отделен регистър и му издава официален документ — състезателна карта. Картата има пореден номер и съдържа данните на лицето по документа за самоличност или акта за раждане и негова актуална снимка.

(3) Спортистите удостоверяват състезателните си права със своята състезателна карта.

Чл. 14

(1) Спортна федерация може да отнеме състезателните права на картотекиран от нея спортист за определен период от време или окончателно.

(2) Мерките по ал. 1 се налагат от спортната федерация по нейна инициатива или по мотивирано предложение на:

1. спортния клуб, притежаващ състезателните права;

2. изпълнителния директор на Антидопинговия център;

3. международните спортни организации по вида спорт в случаите, предвидени в техните правила.

Чл. 15

Състезателните права, произтичащи от картотекирането, се прекратяват:

1. по взаимно съгласие на страните;

2. при писмено изразено желание на картотекираното лице;

3. с изтичане на срока на картотекиране;

4. при смърт или поставяне под пълно запрещение на картотекираното лице;

5. при заличаване регистрацията на спортния клуб.

6. при прекратено членство на спортен клуб в спортна федерация.

Чл. 16

(1) Спортистите аматьори могат да получават награди за постигнати високи спортни резултати. Те имат право на средства за покриване на разходите по участие в тренировъчната и състезателната дейност.

(2) Спортистите аматьори могат да сключват договор за спортна подготовка и развитие за срока на картотекиране. Договорът трябва да включва клаузи относно:

1. размера на финансовите средства, определени от спортния клуб за състезателя за срока на договора, касаещи неговата спортна подготовка и развитие;

2. застраховката и медицинското осигуряване на спортиста;

3. условията и реда за прекратяване на договора, включително при преотстъпване или трансфер;

4. обезщетенията, дължими от неизправната страна.

(3) Спортистите аматьори на възраст под 18 години могат да сключват договори за спортна подготовка и развитие при спазване разпоредбите на чл. 3 и 4 от Закона за лицата и семейството.

Чл. 17

(1) Спортистите професионалисти извършват тренировъчна и състезателна дейност по договор срещу възнаграждение.

(2) Договорът между спортиста професионалист и спортния клуб се сключва задължително в писмена форма и включва клаузи относно:

1. срока на договора;

2. размера на възнаграждението на спортиста;

3. застраховането и медицинското осигуряване на спортиста;

4. условията и реда за прекратяване на договора, включително при трансфер;

5. обезщетенията, дължими от неизправната страна.

Чл. 18

(1) Състезателните права на спортистите професионалисти се упражняват за срока на договора, а на спортистите аматьори — за срока на картотекирането.

(2) Спортист с прекратен договор или с изтекла картотека самостоятелно определя към кой спортен клуб да бъде картотекиран.

Чл. 19

(1) Състезателни права на спортист се прехвърлят от клуба, към който той е картотекиран, чрез възмезден договор за трансфер, в резултат на който спортистът променя своята клубна принадлежност. Прехвърлянето се извършва при спазване изискванията на чл. 18, ал. 1.

(2) Състезателни права на спортист могат да се преотстъпват от един спортен клуб на друг за определен период от време в рамките на спортносъстезателната година.

(3) Прехвърлянето или преотстъпването на състезателни права се извършва след предварително писмено съгласие на спортиста.

(4) Прехвърлянето или преотстъпването на състезателни права на друга държава на състезател със статут на високоразряден спортист се извършва след предварително писмено съгласие на министъра на физическото възпитание и спорта.

Чл. 20

(1) Спортните федерации приемат правилник за условията и реда за трансфер и преотстъпване на състезателни права на спортистите аматьори и на професионалните спортисти, съобразен с националното законодателство и с изискванията на международната спортна организация, в която федерацията членува.

(2) Договорите за трансфер се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите и се вписват в трансферен регистър на спортната федерация.

Чл. 21

(1) Статутът на спортните съдии по определен вид спорт се регламентира с правилник, приет от съответната спортна федерация и утвърден от министъра на младежта и спорта.

(2)

1. правата и задълженията на съдиите;

2. системата за категоризация и класификация на съдиите;

3. системата за квалификация на съдиите-арбитри на национално равнище;

4. системата за координиране и контрол на нивата за квалификационното обучение на съдиите;

5. правилата, регулиращи спорове и арбитражи.

Чл. 22

(1) Съдиите по определен вид спорт се вписват в отделен регистър на спортната федерация.

(2) Квалификацията и правоспособността на спортните съдии се придобива чрез обучение по методика, утвърдена от съответната лицензирана спортна федерация, и чрез полагане на изпит пред нея. Федерацията определя статута на съдиите при спазване изискванията на съответната международна спортна организация.

Чл. 23

(1) Министърът на физическото възпитание и спорта организира създаването и води публичен национален регистър на лицензираните спортни организации и на членуващите в тях спортни клубове.

(2) Поддръжката, съхранението и развитието на Националния регистър, както и организацията на достъпа до информацията в него се извършват от административно звено на Министерството на младежта и спорта.

Чл. 24

Националният регистър се състои от компютърна база данни, съдържаща информация от документите, въз основа на които се извършва вписването.

Чл. 25

Регистрацията на лицензираните спортни организации се извършва служебно след издаване на спортната лицензия.

Чл. 26

(1) Вписване на спортен клуб в Националния регистър се извършва по писмено предложение от спортната организация до министъра на физическото възпитание и спорта. Предложението се подава по утвърден образец в 7-дневен срок от решението на компетентните на спортната организация органи за приемане на спортния клуб за неин член.

(2) Към предложението по ал. 1 се прилагат:

1. решението на общото събрание или на управителния съвет за приемането на спортния клуб за член на спортната организация;

2. копие от съдебното решение и/или удостоверение за актуалното състояние на спортния клуб.

3.

Чл. 27

На вписване в Националния регистър подлежат следните данни и обстоятелства:

1. За национални спортни организации и спортни федерации:

2. За спортни клубове, членове на лицензирани спортни организации, освен данните по т. 1 се вписват и следните данни:

Чл. 28

(1) Лицата, които управляват или представляват спортната организация, вписана в Националния регистър, са длъжни да заявят промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра, в 7-дневен срок от възникването им.

(2) Спортните организации в 7-дневен срок от приемането на решение за прекратяване на членство на спортен клуб следва да представят копие на протокола от заседанието на ръководния си орган, на което е взето решението, с посочване на мотивите за прекратяване на членството.

Чл. 29

(1) Учебните програми по физическо възпитание и спорт в училищата се утвърждават въз основа на държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка от министъра на образованието и науката след съгласуване с министъра на младежта и спорта.

(2) Организирането и провеждането на часа за спортните дейности се осъществява от педагогически специалисти в областта на физическото възпитание и спорта с професионална квалификация „учител“ или „треньор“ по вид спорт.

(3) Училищата създават условия за занимания с физически упражнения и спорт с лечебна цел, както и условия за занимания с адаптирани физически упражнения и спорт за ученици със специални образователни потребности.

(4)

(5) Финансирането на дейностите се осигурява от държавния бюджет, от общините, от физически и юридически лица.

Чл. 30

(1) Спортните дейности с учениците в училищата извън задължителните учебни часове по физическо възпитание и спорт се извършват в училищните спортни клубове и чрез допълнителна подготовка по чл. 85 от Закона за предучилищното и училищното образование.

(2) Извънучилищната спортна дейност на учениците се организира от лицензирани спортни организации и членуващите в тях спортни клубове със съдействието на Министерството на младежта и спорта, Министерството на образованието и науката и органите на местното самоуправление.

(3) Извънучилищната тренировъчна дейност се провежда в Центровете за подкрепа на личностно развитие и в спортните клубове – членове на лицензираните спортни организации.

Чл. 31

(1) Училищните спортни клубове се създават от директорите на училищата със съдействието на училищните настоятелства и извършват дейностите, свързани с физическите упражнения, спорта и спортно-туристическите дейности на учениците.

(2) Училищният спортен клуб подпомага провеждането на учебно-тренировъчния процес и участието в състезания на учениците, в т. ч. на учениците с увреждания, и организира изпълнението на спортния календар на училището, както и участието на училищните отбори в извънучилищни спортни прояви.

(3) В ръководството на клуба могат да се включват представители на училищното настоятелство, учители, родители и спортни деятели.

(4) Училищните спортни клубове работят във взаимодействие с Центровете за подкрепа за личностно развитие, спортните организации и организациите с предмет на дейност социален туризъм.

Чл. 32

(отменен)

(1) Училищните спортни секции са обособени звена към училищен спортен клуб или самостоятелни структури в училища, в които няма изграден спортен клуб. В тези секции могат да участват ученици от различни класове.

(2) В спортните секции могат да се практикуват различни видове спорт, включително и такива, които не са включени в учебната програма.

Чл. 33

(отменен)

(1) Ученическите спортни школи се изграждат на териториален принцип. В тях занимания могат да провеждат ученици от различни училища и възрастови групи, които искат да повишат своите знания, умения и навици по определен вид спорт.

(2) Ученическите спортни школи са обслужващи звена и се откриват, преобразуват и закриват по реда на чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета.

Чл. 34

(отменен)

Спортните занимания на учениците се провеждат под ръководството на учители и треньори, притежаващи необходимата квалификация.

Чл. 34а

Държавните и общинските спортни училища осигуряват общообразователна и специализирана, а след завършен VII клас – и професионална подготовка. Обучението на учениците за придобиване на професионална квалификация се извършва при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.

Чл. 34б

(1) Държавните спортни училища се финансират със средства от държавния бюджет чрез Министерството на младежта и спорта и отговарят на следните критерии:

1. задоволяват образователните и спортните потребности на ученици в повече от една административна област и извършват дейността си в град с повече от сто хиляди жители;

2. имат създадени условия за ползване на спортни обекти, подходящи за видовете спорт, по които осъществяват прием и обучение;

3. имат създаден център за подготовка на резерв за спорта за високи постижения с включени изявени спортисти, определени по критерии съгласно наредба на министъра на младежта и спорта;

4. имат общежитие или ползват ученическо общежитие на територията на населеното място, където се намира училището;

5. имат създадена организация за двуразов режим на тренировки.

(2) Определянето на броя на населението по ал. 1, т. 1 се извършва по последните налични статистически данни за населението на Националния статистически институт към момента на откриване или промяна на статута на държавните спортни училища.

Чл. 34в

(1) Откриване, преобразуване, промяна и закриване на държавните и общинските спортни училища се извършва в съответствие със Закона за предучилищното и училищното образование, Закона за физическото възпитание и спорта и Наредба № 9 от 2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование.

(2) Към предложението за откриване на общинско спортно училище освен документите съгласно Закона за предучилищното и училищното образование и Наредба № 9 от 2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование се прилага и информация за:

1. прогнозния брой ученици и групи по видове спорт;

2. обхвата и дейността на спортните клубове на територията на населеното място по спортовете, за които се предлага прием на ученици;

3. броя на картотекираните състезатели по видовете спорт за всяка от възрастовите групи, за които се предлага прием на ученици.

(3) Към предложението за преобразуване и закриване на спортни училища освен документите съгласно Закона за предучилищното и училищното образование и Наредба № 9 от 2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование се прилага и информация за броя на учениците по всеки вид спорт за всеки клас.

(4) Към предложението за промяна на финансиращия орган на спортни училища от общински в държавни освен документите съгласно Закона за предучилищното и училищното образование и Наредба № 9 от 2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование се прилага и:

1. информация за общия брой на учениците, броя на учениците по класове и паралелки, както и за броя на учениците по всеки вид спорт за всеки клас;

2. информация за професиите, по които се обучават учениците за придобиване на професионална квалификация;

3. информация за спортните успехи на учениците през последните 4 години;

4. поименна справка за учениците, включени в националните отбори на страната през последните 4 години;

5. информация и документи за осигурена спортна база за провеждане на специализираната подготовка на учениците.

(5) Предложението по ал. 4 за промяна на финансиращия орган на спортни училища от общински в държавни се изготвя за училища с брой на учениците не по-малък от 350 за всяка от последните четири години, предхождащи предложението, като минимум 15 на сто от тях трябва да са включени в националните отбори на страната.

(6)

(7)

Чл. 34г

(отменен)

(1) В държавните и общинските спортни училища след проверка на способностите по вид спорт се приемат ученици в V, VІ, VІІ, VІІІ и ІХ клас в съответствие със Закона за народната просвета при условията и по реда, определени в наредба на министъра на физическото възпитание и спорта, съгласувана с министъра на образованието, младежта и науката.

(2) Приемането на ученици в държавните и общинските спортни училища се извършва по утвърден държавен план-прием за съответната учебна година, с който се определя броят на учениците за обучение по видове спорт.

(3) Предложения за държавен план-прием на директорите на държавните и общинските спортни училища се подават до 31 януари на текущата година в Министерството на физическото възпитание и спорта.

(4) Министърът на физическото възпитание и спорта изготвя проект на държавния план-прием и го предлага за съгласуване от министъра на образованието, младежта и науката.

(5) Държавният план-прием за държавните и общинските спортни училища се утвърждава за всяка учебна година в срок до 31 март със заповед на министъра на физическото възпитание и спорта след съгласуване с министъра на образованието, младежта и науката.

(6) В срок до 1 октомври директорите на държавните спортни училища съгласуват с министъра на младежта и спорта осигуряването на дейностите, свързани с учебно-тренировъчния, спортно-състезателния и възстановителния процес на учениците.

(7) Утвърденият „Списък – образец № 1“ на държавните спортни училища се представя в Министерството на физическото възпитание и спорта в срок до 10 октомври.

Чл. 34д

(отменен)

(1) Учебните програми по спортна подготовка в спортните училища се утвърждават от министъра на образованието и науката по предложение и след съгласуване с министъра на младежта и спорта.

(2) Учебните програми по професии, включени в списък на професиите за професионално образование и обучение – професионално направление „спорт“, се утвърждават от министъра на образованието и науката след съгласуване с министъра на младежта и спорта.

Чл. 34е

(1)

(2)

(3)

(4) Спортните клубове, които имат договор за специализирана подготовка на учениците от спортното училище, ползват с предимство спортната база – общинска и държавна собственост, на територията на която се намира училището.

Чл. 34ж

(1) Държавните и общинските спортни училища се управляват и представляват от директор.

(2) Длъжността „директор“ на държавно спортно училищe се заема въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда.

(3) Конкурсът за заемане на длъжността „директор“ на държавно спортно училище се обявява от министъра на физическото възпитание и спорта със заповед при спазване изискванията на чл. 91 от Кодекса на труда.

(4) Начинът на провеждане на конкурса се определя в заповедта по ал. 3.

(5)

1. перспективите за развитие на училището с подробен план за първата година;

2. организиране на учебно-възпитателната и тренировъчната дейност по видове спорт съобразно демографските особености на областта, развитието на спорта в региона и специфичните цели на училището;

3. финансовото управление на училището и възможностите за реализиране на допълнителни финансови средства (приходи);

4. поддържане и подобряване на материално-техническата база.

(6) Обявлението за конкурса се поставя на видно място в сградата на Министерството на физическото възпитание и спорта и се публикува на интернет страницата на министерството и в един централен всекидневник.

(7) В обявлението се съдържат всички данни от заповедта по ал. 3.

(8) Министърът на физическото възпитание и спорта назначава със заповед комисия за провеждане на конкурса. В комисията се включва и представител на Министерството на образованието, младежта и науката.

(9) Министърът на физическото възпитание и спорта назначава директорите на държавните спортни училища и прекратява трудовите правоотношения с тях.

Чл. 34з

(1) Финансирането на държавните и общинските спортни училища се осъществява със средства от държавния бюджет чрез Министерството на физическото възпитание и спорта – за държавните училища, и чрез общинските бюджети – за общинските училища.

(2)

Чл. 35

(1) Организираната спортна дейност във висшите училища извън хорариума за задължителните занимания се осъществява от студентските спортни клубове.

(2) Студентският спортен клуб е форма на сдружаване, чрез която студентите и преподавателите осъществяват тренировъчна и състезателна дейност за подобряване на физическото състояние на студентите и защита на спортния престиж на висшето училище. Студентският спортен клуб може да се регистрира като самостоятелно юридическо лице или да ползва името и регистрацията на висшето училище.

(3) В ръководството на клуба могат да се включват лица от органите за управление на висшето училище, представители на студентския съвет, изявени студенти спортисти и спортни деятели.

(4) Студентските спортни клубове работят във взаимодействие със студентските съвети, катедрите или департаментите по физическо възпитание и спорт и органите за управление на висшето училище.

(5) Студентските спортни клубове могат да се сдружават в студентски многоспортови федерации или асоциации.

Чл. 36

(1) Задължителните занимания по физическо възпитание и спорт във висшите училища от 60 часа годишно за образователно-квалификационната степен „бакалавър“ или за образователно-квалификационната степен „магистър“ се включват в учебния план за обучение по съответната специалност." се включват в учебния план за обучение по съответната специалност. Те могат да се провеждат и извън определения максимален хорариум за придобиване на съответната образователно-квалификационна степен.

(2) Разпределението на часовете за заниманията по ал. 1 се извършва за всяка учебна година по семестри. Учебните програми по физическо възпитание и спорт за различните специалности се разработват след съгласуване с предложенията на студентския съвет и се утвърждават от академичния съвет на висшето училище.

Чл. 37

(1) Специалните стипендии на изявени студенти спортисти се отпускат със заповед на ректора на висшето училище поотделно за всяка учебна година.

(2) Условията и редът за получаване на стипендии и техният размер се определят от академичния съвет на висшето училище. Предложения за размера на стипендията за всеки конкретен случай могат да се правят от студентския спортен клуб, от студентската спортна федерация или асоциация, в която членува клубът, както и от катедрите или департаментите по физическо възпитание и спорт.

Чл. 38

(1) Министерството на младежта и спорта разработва програми за подобряване на условията за масово практикуване на физически упражнения, спорт и социален туризъм.

(2) Ръководителите на ведомства, областните управители и кметовете на общини създават и предоставят условия и възможности управляваните от тях спортни обекти и съоръжения да бъдат ползвани от лицата, в т. ч. от хората с увреждания, за занимания с физически упражнения, спорт и спортно-туристически дейности, като не се препятства осъществяването на дейностите, за които обектите и съоръженията са предоставени или предназначени.

Чл. 39

(1) Министърът на образованието и науката съгласувано с министъра на младежта и спорта определя минималните задължителни изисквания за практикуване на социалния туризъм от учащите се, в т. ч. от учащите се с увреждания, в учебно и неучебно време.

(2) Практикуването на социалния туризъм се организира от студентските и училищните спортни клубове и секции, от туристическите сдружения и от други организации, осъществяващи социален туризъм.

Чл. 40

(1) Всички лица, имащи качеството на работодател по смисъла на Кодекса на труда или на орган по назначаване по смисъла на Закона за държавния служител, създават и осигуряват условия за физическа активност и провеждане на спортни занимания в свободното време на своите работници и служители.

(2) Въз основа на договореностите, постигнати с колективните трудови договори, работодателите предвиждат необходимите средства за финансово подпомагане на спорта и отдиха на работниците и служителите.

Чл. 41

(1) Общинските съвети приемат и финансират програми за развитие на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм при съобразяване с наличната спортна база, с природните дадености на територията на съответните общини и спортните традиции на населението.

(2) Програмите по ал. 1 се осъществяват от спортните клубове и туристическите сдружения на територията на общините във взаимодействие с ръководствата на детските градини, с училищните ръководства и обществените организации.

Чл. 42

(1) Общините създават условия за практикуване на физическо възпитание и спорт и социалния туризъм от населението, като:

1. изграждат в населените места детски спортни площадки, алеи за пешеходци и велосипедисти;

2. създават и поддържат зони за отдих, площадки за практикуване на спорт и пътеки на здравето;

3. изграждат инфраструктура за практикуване на социален туризъм;

4. подпомагат с целеви средства управлението и поддържането на спортните обекти и съоръжения, като спазват предписанията относно условията за сигурност;

5. предоставят общински спортни обекти и съоръжения на лица, занимаващи се с физически упражнения, спорт и социален туризъм, при условия и по ред, определени от тях.

Чл. 43

(1) Социалният туризъм се осъществява от гражданите индивидуално или чрез участие в туристически дружества. Организирането на отделни туристически прояви, както и предоставянето на свързани с тях услуги могат да се извършват и от други лица при спазване изискванията на Закона за физическото възпитание и спорта.

(2) Туристическото дружество е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано в обществена полза по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, чийто основен предмет на дейност е осъществяване на социален туризъм.

(3) Туристическите дружества могат да се сдружават на териториално и на национално ниво. На национално ниво може да се създава само едно сдружение, което има статут на национална спортна организация съгласно чл. 15 от Закона за физическото възпитание и спорта.

(4) Социалният туризъм се осъществява чрез туристическа дейност, като се използва съществуващата материална база - категоризирани туристически хижи, спални и учебни центрове, както и маркировка, други туристически обекти и съоръжения.

(5) Туристическите дружества осъществяват и администрират социален туризъм, като:

1. организират туристически прояви;

2. управляват туристически хижи, домове и спални и предоставят услуги на гражданите;

3. изграждат и поддържат туристически заслони и подновяват маркировката по туристическите пътеки;

4. популяризират екотуризма и съдействат за опазването на околната среда.

(6) Организациите по ал. 1 взаимодействат с общините, обществените организации и органите на Планинската спасителна служба при Българския Червен кръст.

Чл. 43а

Министърът на образованието и науката съгласувано с председателя на Държавната агенция за младежта и спорта определя задължителните изисквания за осъществяване на детския и ученическия социален туризъм, организиран от детските градини, училищата и Центровете за подкрепа за личностно развитие.

Чл. 44

(1) Спортът за високи постижения се практикува от спортистите аматьори и от спортистите професионалисти чрез провеждане на системна тренировъчна дейност и участие в състезания от държавния и международния спортен календар по различните видове спорт.

(2) Тренировъчната и състезателната дейност се осъществяват под ръководството на треньори, притежаващи необходимата квалификация, подпомагани от специализирани медицински и технически лица.

Чл. 45

(1) Всяка спортна федерация организира провеждането на територията на страната на държавни първенства по администрирания от нея вид спорт.

(2) Държавни първенства се провеждат по възрастови групи за двата пола съобразно спецификата на различните видове спорт.

(3) Спортните федерации могат да организират провеждането на регионални първенства като етапи от държавните първенства по отделни видове спорт. Начинът за организиране на регионалните първенства е в зависимост от броя и географското разпределение на спортните клубове, членуващи в съответната федерация.

Чл. 46

(1) Спортните федерации могат да създават професионални лиги, в които участват и се състезават само спортисти професионалисти и професионални отбори.

(2) За всеки отделен спорт може да се създава само една професионална лига, която няма собствена правосубектност и функционира като помощен орган на спортната федерация.

(3) Дейността на професионалната лига се урежда с правилник, който се утвърждава от спортната федерация.

Чл. 47

(1) Спортните федерации ежегодно определят съставите на националните отбори по възрастови групи и пол. Включването на спортисти в националните отбори се извършва в зависимост от постигнатите от тях спортно-технически резултати.

(2) Планирането и провеждането на подготовката на националните отбори за участие в световни и европейски първенства, както и в други състезания от международния спортен календар се осъществяват от спортните федерации и се подпомага от държавата и общините.

Чл. 48

(отменен)

(1) Министърът на младежта и спорта по предложение на спортните федерации ежегодно определя списък с талантливите деца и юноши по различните видове спорт.

(2) Министърът на младежта и спорта ежегодно утвърждава програма за подпомагане на спортното развитие на талантливите деца и юноши.

Чл. 49

(отменен)

Министърът на младежта и спорта по предложение на спортните федерации ежегодно определя списъка на спортистите за включване в проектоолимпийския отбор на Република България.

Чл. 50

(1) Министърът на младежта и спорта утвърждава програма за подготовка и участие на българските спортисти на олимпийски игри.

(2) Програмата включва:

1. задълженията на Министерството на младежта и спорта, свързани с подготовката и участието на българските спортисти в олимпийски игри;

2. критериите за определяне на проектоолим-пийските състезатели и отбори, които се включват в програмата за олимпийска подготовка;

3. научното, медицинското и информационното осигуряване;

4. материално-техническото осигуряване;

5. спортните обекти и съоръжения, предоставени за олимпийската подготовка;

6. финансовото осигуряване;

7. управлението на олимпийската подготовка;

8. отчетността и контрола.

Чл. 51

(1) Програмата за олимпийска подготовка се реализира на базата на тренировъчни планове, които се изготвят от спортните федерации.

(2) Програмата се изпълнява от спортните федерации въз основа на договори за олимпийска подготовка, сключени с министъра на младежта и спорта.

(3) Спортните федерации контролират и анализират изпълнението на подготовката на състезателите и изготвят отчети.

Чл. 52

Подготовката и участието на параолимпийски спортисти в параолимпийски игри, световни и европейски първенства се организират от съответните спортни федерации и се подпомагат с целеви средства от бюджета на Министерството на младежта и спорта. Глава шеста НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ И ПОДГОТОВКА НА КАДРИ

Чл. 53

(отменен)

Към министъра на физическото възпитание и спорта се създава консултативно звено – Експертен съвет по физическо възпитание и спорт, чиито функции са определени в чл. 8а, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта.

Чл. 54

(1) Разработването на стратегическите научни изследвания в областта на физическото възпитание и спорта се осъществява от Националната спортна академия Васил Левски във взаимодействие със специализираните спортни катедри в други висши училища, Министерството на младежта и спорта, българските спортни федерации и други заинтересувани ведомства и организации.

(2) Министърът на младежта и спорта може да предлага разработване на стратегически научни изследвания в областта на физическото възпитание и спорта и при необходимост да координира взаимодействието по ал. 1.

Чл. 55

Научната и приложната дейност в областта на физическото възпитание и спорта се осъществяват от специализирани екипи в рамките на съответните ведомства и организации.

Чл. 56

Научно-приложната дейност, свързана с контрола на учебно-тренировъчния процес в спорта за високи постижения, се осъществява от специализирано административно звено към Министерството на младежта и спорта.

Чл. 57

(1) Министерството на младежта и спорта проучва потребностите от спортно-пе-дагогически кадри в областта на физическото възпитание и спорта.

(2) Спортно-педагогически кадри са преподавателите във висшите училища, педагогическите специалисти, които извършват обучение по физическо възпитание и спорт в системата на предучилищното и училищното образование, лицата, осъществяващи обучение и тренировки в системата на физическото възпитание и спорта, както и лицата, предоставящи спортни услуги, свързани с обучение и тренировки по вид спорт.

Чл. 58

(1) Придобиването на професионална квалификация и правоспособност на спортно-педагогическите кадри се осъществява от институциите в системата на професионалното образование и обучение и в акредитирани висши училища в професионално направление „Спорт“.

(2)

(3)

(4) Условията и редът за признаване на професионална квалификация, придобита в други държави, с цел обучение, тренировки и управление в системата на физическото възпитание и спорта се осъществяват в съответствие със Закона за предучилищното и училищното образование, Закона за висшето образование и нормативните актове по прилагането им и наредбата по чл. 6, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта.

Чл. 59

Спортните федерации периодично организират курсове и семинари за обучение, подготовка и повишаване на квалификацията на съдии и на специализирани технически и административни кадри по различните видове спорт.

Чл. 60

Министерството на младежта и спорта създава условия за запазване и развитие на моралните и етичните основи на спорта, като:

1. взаимодейства с другите държавни органи и спортните организации за утвърждаването на високи етични норми във всички обществени области, които имат връзка с физическото възпитание и спорта;

2. подпомага спортните организации, които последователно предприемат мерки за утвърждаване на спортната етика и водят борба срещу употребата на допинг и насилието в спорта;

3. стимулира с парични и предметни награди спортисти и треньори, които са се отличили с висок спортен морал, спазват принципите на честната игра и на които не са налагани наказания при провеждане на тренировъчна и спортносъстезателна дейност;

4. разработва съвместно с Министерството на образованието и науката образователни програми за запознаване със спортните идеали и принципите на честната игра;

5. осъществява надзор върху спортните организации за недопускане употребата на допинги-ращи средства и методи и прояви на насилие и дискриминация;

6. провежда информационни кампании съвместно с другите ведомства за популяризиране на принципите на честната игра и за предотвратяване на насилието и лошото поведение на зрителите.

Чл. 61

(1) Спортните организации:

1. разработват и популяризират ясни норми и критерии за етично поведение и прилагат подходящи стимули;

2. организират и провеждат занятия със спортистите за повишаване на тяхната спортна култура и възпитаване на дух на уважение към съперника;

3. създават спортно-технически и материални условия за участие на всички спортисти в тренировъчната и състезателната дейност при зачитане на техните потребности и лично достойнство;

4. работят съвместно с представителите на фен клубовете за популяризиране на спортните идеали и насърчаване на взаимното уважение между привържениците на отделните клубове или отбори;

5. съвместно с организаторите, собствениците или ползвателите на спортната зона, когато са лица, различни от спортната организация, и органите на реда осигуряват реда на спортните прояви.

6. водят борба срещу употребата на допинг и неспортсменските прояви в тренировъчната и спортносъстезателната дейност и налагат санкции на провинилите се лица.

(2) Лицата, участващи в организацията и управлението на физическото възпитание и спорта, са длъжни да спазват обществено приетите норми на етично поведение, като дават личен пример в своята дейност. Глава осма МЕДИЦИНСКИ КОНТРОЛ

Чл. 62

(1) Медицинският контрол включва задължителни профилактични медицински прегледи на лицата, упражняващи физическо възпитание и спорт, и медицинско осигуряване на спортни състезания и спортно-туристически прояви.

(2) Медицински контрол се извършва в тренировъчната и състезателната дейност на спортистите, при провеждането на занимания с физически упражнения и спорт в училищата и при организирането на извънкласна и извънучилищна спортна дейност.

Чл. 63

Лицата, участващи системно в тренировъчната и спортносъстезателната дейност, подлежат на задължителни начални, периодични и предсъстезателни прегледи.

Чл. 64

(1) Началните медицински прегледи се извършват за установяване на здравословното състояние на лицата по чл. 63 и за да се изключат заболявания, които са противопоказни за участието им в тренировъчната и състезателната дейност.

(2) Всяко лице, преминало начален медицински преглед, получава медицинско удостоверение с определен срок на валидност.

Чл. 65

Периодичните медицински прегледи се извършват за установяване на въздействието на тренировъчната и спортносъстезателната дейност върху здравословното състояние на лицата по чл. 63.

Чл. 66

(1) Предсъстезателните медицински прегледи се извършват за установяване на моментното здравословно състояние на лицата, включени за участие в спортни състезания.

(2) Предсъстезателният медицински преглед е клиничен и съобразно резултатите от него се дава разрешение или забрана за участие в състезанието.

Чл. 67

(1) Медицинското осигуряване на спортни състезания и спортно-туристически прояви включва определянето на дежурни медицински лица или екипи, проверка на санитарно-хигиенното състояние на използваните спортни обекти и съоръжения, проверка на медицинската документация на участниците в отделните състезания и при необходимост-оказване на медицинска помощ на състезатели, длъжностни лица или зрители.

(2) Организаторите на спортните състезания и спортно-туристическите прояви носят отговорност за тяхното медицинско осигуряване.

Чл. 68

(1) Контролът върху използването на забранени средства или методи в тренировъчната и състезателната дейност се осъществява от Антидопинговия център.

(2) Спортните федерации са длъжни да подпомагат допинговия контрол, като следят членуващите в тях клубове, както и националните отбори да не използват в своята дейност средства и методи, водещи към увреждане здравето на състезателите.

Чл. 69

Разпореждането със спортни обекти и съоръжения-частна държавна собственост, се извършва от ръководителите на ведомства или от областните управители.

Чл. 70

(1) Разпореждане със спортни обекти - частна държавна и общинска собственост, може да се извършва по изключение, когато обектите не се използват по предназначение за срок повече от 3 години.

(2) Областните управители се разпореждат със спортните обекти, представляващи недвижими имоти, след получаване на писмено съгласие от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ръководителите на ведомства се разпореждат със спортните съоръжения, представляващи движими вещи.

(4) Във всички случаи на разпореждане се изисква предварително писмено съгласуване с министъра на младежта и спорта. Разпореждането със спортни обекти – частна общинска собственост, се извършва по реда на Закона за общинската собственост и наредбата по чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост, приета от съответния общински съвет. За разпореждане със спортни обекти и съоръжения, на които се провеждат държавни първенства по определен вид спорт, се изисква становище и от съответната спортна федерация.

(4) Разпореждането със спортни обекти и съоръжения-частна държавна собственост, се извършва по реда на Закона за държавната собственост.

Чл. 71

Предоставянето на спортни обекти и съоръжения - държавна или общинска собственост, се извършва от ръководителите на ведомства, от областните управители или общинските съвети, а в случаите по чл. 50а, ал. 3 и чл. 50б от Закона за физическото възпитание и спорта - след съгласуване с председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.

Чл. 72

Предоставянето на спортни обекти и съоръжения - държавна или общинска собственост, се извършва чрез:

1. отдаване под наем;

2. предоставяне за безвъзмездно ползване;

3. концесия.

Чл. 73

(1) Спортни обекти или обособени части от тях – публична държавна и публична общинска собственост, могат да се отдават под наем на спортни организации по смисъла на чл. 10, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта – юридически лица с нестопанска цел, за осъществяване на общественополезна дейност, чиято основна дейност съответства на предназначението на имота.

(2) Право да кандидатстват за отдаване под наем на спортни обекти - частна държавна и частна общинска собственост, имат само спортните организации по чл. 10, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта и спортните клубове по чл. 11 и чл. 12, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта.

(3) Обособените части от спортни обекти— частна държавна и частна общинска собственост, както и обособените части за обслужващи и спомагателни дейности могат да се отдават под наем на юридически и физически лица само ако това не създава пречки за използването им по тяхното основно предназначение.

(4) Не може да бъде наемател физическо или юридическо лице, за което е налице едно от следните обстоятелства:

1. обявено е в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност;

2. намира се в ликвидация;

3. ако е с отнета или прекратена спортна лицензия;

4. ако е с прекратено членство в лицензира-на спортна организация;

5. лишено е от правото да упражнява търговска дейност;

6. има парични задължения към държавата или общината, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, или задължения към осигурителни фондове;

7. осъдено е с влязла в сила присъда за престъпления против собствеността или против стопанството, освен ако е било реабилитирано.

8. има просрочени задължения, произтичащи от ползването на спортни обекти и съоръжения - собственост на търговски дружества с 50 или над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала.

(5) Ограничението по ал. 4, т. 7 се отнася и за управителите или членовете на управителните органи на юридическите лица, кандидатстващи за отдаване под наем.

Чл. 74

Отдаването под наем се извършва пряко или чрез конкурс.

Чл. 75

(1) Ръководителите на ведомства, областните управители и кметовете на общини са длъжни най-малко веднъж годишно да обявяват списък на спортните обекти и съоръжения - държавна и общинска собственост, които е предвидено да бъдат отдадени под наем.

(2) Списъкът се поставя на видно място в сградата на съответната администрация, на спортния обект и се публикува на съответната интернет страница.

Чл. 76

(1) В едномесечен срок от обявяването на списъка заинтересуваните лица и организации могат да подават мотивирани искания за наемане на обектите, посочени в списъка.

(2) Всяко искане трябва да се отнася до конкретно определен спортен обект или съоръжение от списъка и да съдържа данни за кандидата, информация за неговата дейност и декларация за отсъствие на обстоятелствата по чл. 73, ал. 4 и 5.

(3) Ръководителят на ведомството, областният управител или кметът на общината назначава с писмена заповед комисия, която разглежда постъпилите искания.

(4) Комисията проучва всяко постъпило искане, проверява дали кандидатът отговаря на изискванията на чл. 73 и прави предложение за приемане или отхвърляне на искането.

Чл. 77

(1) Пряко отдаване под наем се извършва в случай, че бъде подадено искане от лицензирана спортна организация или спортен клуб, членуващ в такава организация, както и обединени спортни клубове.

(4) Договорът за наем се сключва при наемна цена, определена от независим оценител, притежаващ сертификат за правоспособност по Закона за независимите оценители.

(4) Договорът за наем се сключва при наемна цена, определена от лицензиран оценител, като се прилага методът на приходния подход, включително прилагане на амортизационните норми, установени в чл. 22 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

(4) При подадени две или повече искания предимство има кандидатът, който е лицензирана спортна организация и развива спорта, за който е предназначен имотът. При равни условия предимство има кандидатът, предложил финансово обезпечена инвестиционна програма с по-висока стойност за поддържане и подобрение на имота и изпълнявал точно задълженията си по предходни договори за ползването му. При класирането се оценява общественият принос на кандидата в спорта.

(5)

Чл. 78

В случай че не са налице основания за пряко отдаване под наем, ръководителят на ведомството, областният управител или кметът на община открива процедура за конкурс.

Чл. 79

(1) Процедурата за конкурс се открива със заповед на ръководителя на ведомството, на областния управител или кмета на община, която съдържа:

1. наименованието на обекта;

2. срока за отдаване под наем;

3. правното и фактическото основание за откриване на конкурса;

4. срока за подаване на офертите;

5. критериите за оценка на офертите и начина за определяне на тежестта им в комплексната оценка на офертата;

6. мястото, деня и часа за разглеждане и оценяване на офертите;

7. първоначалната наемна цена, определена по реда на чл. 77, ал. 3;

8. изискванията за запазване и гарантиране използването на спортния обект по предназначение;

9. времето и начина за оглед на обекта;

10. други конкурсни условия;

11. срока за валидност на офертите.

(2) Заповедта се обявява на видно място в сградата на съответното ведомство, на областната администрация или общинския съвет най-малко 30 календарни дни преди крайния срок за подаване на офертите.

(3) В срока по ал. 2 извлечение от заповедта се публикува в един национален и един местен ежедневник и на съответната интернет страница. Извлечението задължително включва информацията по ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 10, както и лице и телефон за контакти.

Чл. 80

(1) Ръководителят на ведомство, областният управител или кметът на общината назначава със заповед комисия за провеждане на конкурса.

(2) Комисията за провеждане на конкурса се състои от председател и от двама до четирима членове, като в състава й задължително се включват юрист и икономист.

(3) В заповедта за назначаване на комисията се определят и двама резервни членове, от които единият е юрист, както и възнаграждението на членовете на комисията.

(4) Заседанията на комисията са редовни, ако на тях присъстват поне половината от членовете, включително нейният председател.

(5) За своите заседания комисията води протоколи, които се подписват от всички присъстващи членове. Ако някой от членовете на комисията има особено мнение, то се отбелязва в протокола заедно с писмени мотиви към него.

Чл. 81

(1) Конкурсът се провежда чрез предварително подаване на писмени оферти от кандидатите за наемател в запечатан плик, върху който се отбелязват наименованието на обекта на конкурса, името и адресът на кандидата.

(2) Всяка оферта задължително включва:

1. представяне на кандидата;

2. наименование на обекта на конкурса;

3. предложение за размера на наемната цена;

4. копия от документите за закупена конкурсна документация и за внесена гаранция за участие;

5. предложения по другите конкурсни условия;

6. декларация за липсата на обстоятелствата по чл. 73, ал. 4 и 5.

(3) Допълнения и изменения във вече подадени оферти не се допускат.

Чл. 82

Когато в срока за подаване на оферти постъпи само една оферта или няма постъпила оферта, този срок може да бъде удължен.

Чл. 83

(1) След изтичането на срока за подаване на предложенията конкурсната комисия в заседание проверява дали пликовете са запечатани и ги отваря. Плик, който не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1, не се отваря.

(2) Не се разглеждат предложения, които:

1. са подадени извън срока, определен със заповедта по чл. 79, ал. 1, т. 4;

2. не отговарят на изискванията на чл. 81, ал. 2.

(3) Ако при разглеждане на предложенията се установи, че някой от членовете на комисията е свързано лице по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси с някой от кандидатите в конкурса или с членове на негови управителни или контролни органи, се извършва замяна с резервен член.

(4) Ръководителят на ведомството или областният управител по предложение на комисията отстранява от участие кандидатите, чиито предложения не отговарят на условията на конкурса.

Чл. 84

(1) Оценяването на офертите и класирането на кандидатите се извършват в зависимост от включените в офертата предложения.

(2) Оценяването се извършва по следните показатели:

1.

2. “финансово обезпечена инвестиционна програма;”

3. общественият принос на кандидата в спорта.

(3) С най-висока относителна тежест при оценка на офертите е размерът на наемната цена.

(4) При равенство в показателите за оценяване на две или повече оферти се спазват следните принципи на предимство при класиране на кандидатите:

1. спортни организации пред други лица;

2. юридически лица с нестопанска цел пред търговци;

3. спортни федерации пред спортни клубове;

4. сдружения с общественополезна дейност пред сдружения, регистрирани в частна полза;

5. спортни организации, развиващи спорта, за който основно е предназначен спортният обект или съоръжение, пред други спортни организации.

Чл. 85

Конкурсната комисия приключва своята работа в 14-дневен срок от отварянето на офертите и изготвя мотивиран доклад, който заедно с протоколите от проведените заседания и документацията по конкурса се предава на органа по чл. 71. Докладът съдържа предложения за определяне на кандидат, спечелил конкурса, и класиране по ред на следващите кандидати.

Чл. 86

(1) В 7-дневен срок след получаването на доклада на конкурсната комисия ръководителят на ведомството, областният управител или кметът на общината издава заповед, с която определя за наемател кандидата, спечелил конкурса.

(2) Всички кандидати се уведомяват писмено за резултатите от конкурса.

(3) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването й на заинтересуваните лица.

Чл. 87

(1) , ръководителят на ведомството, областният управител или кметът на общината прекратяват със заповед конкурса, когато:

1. са подадени по-малко от две оферти;

2. нито една оферта не отговаря на предварително обявените условия;

3. две или повече оферти са равностойни по показателите за оценяване и никой от кандидатите няма предимство;

4. класираните до второ място включително кандидати последователно откажат сключването на договор.

(2) Когато конкурсът е бил прекратен или е приключил, без да е подписан договор, се открива нова процедура за конкурс или се насрочват преки преговори.

Чл. 88

(отменен)

Преки преговори се насрочват при прекратяване на процедура за конкурс или в случаите по чл.77, ал.5.

Чл. 89

(отменен)

(1) Процедурата на преките преговори се открива със заповед на ръководителя на ведомството или на областния управител, въз основа на която се отправя покана до един или повече кандидати. Поканата съдържа всички реквизити от заповедта за откриване на процедурата и се изпраща най-малко 10 календарни дни преди крайния срок за подаване на офертите.

(2) В случаите по чл. 77, ал. 5 и чл. 87, ал. 1, т. 3 покани се изпращат до всички кандидати.

(3) Покани не се изпращат на лица, които са участвали в прекратена процедура за конкурс за същия обект, били са определени за наематели и са отказали сключване на договор.

(4) Преките преговори се провеждат в един или няколко кръга.

Чл. 90

(отменен)

(1) Комисията за провеждане на преговорите в закрито заседание отваря, разглежда и оценява офертите и класира на първите две места кандидатите, чиито оферти отговарят в най-голяма степен на предварително обявените условия.

(2) Комисията определя дата, час и място за провеждане на първия кръг от преговорите с класираните кандидати.

(3) Преговорите се осъществяват чрез срещи, провеждани с всеки от кандидатите поотделно в рамките на един и същи ден. Комисията определя поредността за провеждане на срещи с кандидатите.

Чл. 91

(отменен)

(1) При провеждане на преговорите кандидатите могат да подобряват офертните условия.

(2) Постигнатите договорености се отразяват в протокол, подписан от всички членове на комисията и от представителите на кандидата.

(3) При необходимост комисията насрочва нови срещи с кандидатите.

Чл. 92

(отменен)

(1) След приключване на преговорите комисията в закрито заседание извършва окончателно класиране на кандидатите.

(2) Комисията прекратява дейността си, след като предаде на органа по чл. 71 протоколите и цялата документация.

Чл. 93

(отменен)

За неуредените въпроси по провеждането на преките преговори се прилагат правилата за конкурса.

Чл. 94

(1) Наемният договор се сключва в писмена форма в 14-дневен срок от влизането в сила на заповедта за определяне на наемател. Съдържанието на договора трябва да съответства на изискванията на чл. 20, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.

(2) Наемателят е длъжен да внесе първата дължима наемна вноска в 3-дневен срок от подписването на договора.

(3) Ако наемателят не изпълни задължението си по ал. 2, се приема, че той се е отказал, и за наемател се определя кандидатът, класиран на второ място в конкурса.

(4) Наетият спортен обект или съоръжение се ползва само по предназначение. Наемателят няма право да го пренаема, да го преотстъпва за ползване или да го ползва съвместно по договор с трети лица.

(5) Когато спортният обект е многофункционален, в договора на наемателя се определят условия за ползване на обекта, части от него и/или на съоръжения от други спортни организации, които осъществяват спортна дейност в него.

Чл. 95

(1) Ръководителите на ведомства, областните управители или кметовете на общини могат да определят спортни обекти и съоръжения извън тези, включени в списъка по чл. 75, които да се предоставят за безвъзмездно ползване на лицензирани спортни организации на хора с увреждания или на спортни клубове, членуващи в тях.

1.

2.

(2) Организациите по ал. 1 представят мотивирано искане пред съответния орган. Към искането се представят доказателства, че кандидатът отговаря съответно на условията на ал. 1, т. 1 или на ал. 1, т. 2 и че не са налице обстоятелствата по чл. 73, ал. 4.

(3) Ръководителят на ведомството, областният управител или кметът на общината се произнася по искането с мотивирана заповед.

(4) Спортните обекти и съоръжения, предоставени за ползване на организациите по ал. 1, се използват само за тренировъчна и състезателна дейност на техните членове и не могат да се отдават под наем или да се ползват съвместно по договор с трети лица. Разходите по поддръжката и експлоатацията на обектите и съоръженията се поемат от ползвателите.

(5) Ползвателят се задължава с договора за ползване на имот да осигури периоди от време за безвъзмездно ползване на обекта и/или на съоръженията му от лицата по чл. 50, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта, от националните отбори по различните видове спорт, от Националната спортна академия “Васил Левски”, за спортна дейност на граждани, на юридически лица с нестопанска цел в обществена полза, осъществяващи спорт за всички, и за спорт на хора с увреждания.

(6) Ползвателят на имот поема за своя сметка всички публични вземания, дължими за имота за срока на договора.

(7) Съществуващите и модернизираните или новоизградените спортни обекти се поддържат в добро състояние от ползвателя, който след изтичане срока на договора ги предоставя безвъзмездно на държавата или на общината в състояние, отговарящо на изискванията за ползване по предназначение.

(8) Договорът за предоставяне правото на ползване се прекратява с мотивирана заповед на ръководителя на ведомството, на областния управител или на кмета на общината, в случай че организациите по ал. 1 нарушат задълженията си по ал. 4, 5 и 6, нарушат договорните си задължения или възникне обстоятелство по чл. 73, ал. 4.

Чл. 95а

(1) Спортни имоти - държавна и общинска собственост, могат да се предоставят на физически и юридически лица чрез концесия по реда на Закона за концесиите. Когато кандидатите са повече от един и са направили равностойни финансови предложения, предимство има този, който е спортна организация и развива спорта, за който основно е предназначен обектът.

(2) Подготвителните и други действия и внасянето на предложения за предоставяне на концесия за спортните обекти и съоръжения - държавна собственост, по Закона за концесиите се извършват от съответния министър или ръководител на ведомство - първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, на което имотът е предоставен за управление.

(3) Съгласуването по чл. 103 от Закона за концесиите се извършва и с председателя на Държавната агенция за младежта и спорта за спортни обекти и съоръжения - държавна или общинска собственост.

Чл. 95б

(1) Върху недвижими имоти – публична или частна държавна собственост, с изключение на имотите – изключителна държавна собственост, може да се учредява безвъзмездно право на строеж на спортни федерации за изграждане на спортни обекти и/или съоръжения. Правото на строеж се учредява за срок не по-дълъг от 30 години. Срокът започва да тече от датата на влизане в сила на договора за учредяване правото на строеж.

(2) Спортната федерация по ал. 1 трябва да отговаря на условията по чл. 50г, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта.

(3) Правото на строеж по ал. 1 се учредява от областния управител по местонахождението на имота въз основа на решение на Министерския съвет. Решението на Министерския съвет се приема въз основа на мотивиран доклад на министъра на физическото възпитание и спорта, изготвен въз основа на предложение на комисията по чл. 50г, ал. 7 от Закона за физическото възпитание и спорта.

(4) Исканията за учредяване безвъзмездно право на строеж по ал. 1 се подават до министъра на физическото възпитание и спорта. Подадените искания се оповестяват на интернет страницата на Министерството на физическото възпитание и спорта и в един централен всекидневник в 7-дневен срок от постъпването им.

(5) В срок до два месеца от деня на оповестяването по реда на ал. 4 искания за учредяване безвъзмездно право на строеж могат да подават и други спортни федерации, които отговарят на условията по ал. 2.

(6) Всяко искане по ал. 5 следва да бъде мотивирано, да се отнася до конкретно определен недвижим имот – публична или частна държавна собственост, да съдържа данни за кандидата и информация за спортната му дейност. Към искането се прилагат:

1. декларация за наличие на обстоятелството по ал. 2, т. 1 и липса на обстоятелствата по чл. 50г, т. 2 – 4 от Закона за физическото възпитание и спорта;

2. документите, посочени в чл. 50г, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта, доказващи наличието на изискването на ал. 2, т. 5 от същия закон;

3. идеен проект за изграждане на спортния обект и/или съоръжение – предмет на правото на строеж.

(7) Постъпилите искания се разглеждат по реда на постъпването им в срок до един месец от изтичането на двумесечния срок от комисията по ал. 3, чийто състав и правила на работа се определят с решение на Министерския съвет. Министерството на физическото възпитание и спорта организира и осигурява необходимото материално-техническо обслужване на заседанията на комисията.

(8) Комисията проучва всяко постъпило искане, проверява дали кандидатът отговаря на условията по ал. 2 и дали са спазени изискванията на ал. 6 и прави мотивирано предложение до министъра на физическото възпитание и спорта за приемане или отхвърляне на искането. Въз основа на предложението министърът на физическото възпитание и спорта внася в Министерския съвет мотивиран доклад.

(9) При подадени две или повече искания за учредяване право на строеж по ал. 1 върху един и същ недвижим имот комисията извършва класиране на кандидатите при спазване на условията и поредността за предимство, посочени в чл. 50г, ал. 9 от Закона за физическото възпитание и спорта.

Чл. 95в

(1) Правото на строеж върху имоти – публична или частна общинска собственост, за изграждане на спортни обекти и/или съоръжения се учредява от кмета на общината въз основа на решение на общинския съвет без търг или конкурс и след получаване на становище от министъра на физическото възпитание и спорта.

(2) Условията и редът за разглеждане на исканията за учредяване право на строеж за изграждане на спортни обекти и/или съоръжения се определят с наредбите по чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост.

Чл. 95г

Въз основа на решението на Министерския съвет по чл. 95б, ал. 3, съответно на решението на общинския съвет, областният управител, съответно кметът на общината, издава заповед и сключва договор за учредяване право на строеж със съдържанието, посочено в чл. 50г, ал. 10 от Закона за физическото възпитание и спорта.

Чл. 96

(1) Министерството на младежта и спорта води публичен регистър за всички спортни обекти и обекти за социален туризъм — държавна и общинска собственост, както и за спортни обекти – частна собственост, на които се провеждат държавни първенства или международни състезания по определени видове спорт.

(2) Публичният регистър съдържа информация, разделена тематично, както следва:

1. спортни обекти — държавна собственост;

2. спортни обекти — общинска собственост;

3. спортни обекти, управлявани от еднолични търговски дружества с държавно участие;

4. спортни обекти — частна собственост, на които се провеждат държавни първенства или международни състезания по определени видове спорт;

5. обекти за социален туризъм.

(3) Събирането и съхраняването на информацията в публичния регистър се извършва от административно звено на Министерството на младежта и спорта.

(4) Административното звено по ал. 3 подпомага министъра на младежта и спорта при осъществяване на правомощията му, изпълнява технически дейности и дейности по организацията на достъпа до информацията, съхранявана в регистъра.

Чл. 97

(1) Публичният регистър се състои от документи на хартиен носител отделно за всеки спортен обект или обект за социален туризъм, както и компютърна база данни, съдържаща информация от документите, въз основа на които се извършва вписването.

(2) Образецът на формуляра за попълване на данни за обектите се одобрява от министъра на младежта и спорта.

Чл. 98

(1) За всеки обект в публичния регистър се вписват следните данни:

1. наименование на обекта;

2. функционално предназначение;

3. местонахождение;

4. акт за собственост;

5. идентификация на имота по кадастрална карта, кадастрален или регулационен план;

6. вид и предназначение на имота, върху който е изграден обектът;

7. вид на застрояването и конструкция на сградите;

8. застроена и разгъната застроена площ на сградите;

9. предоставени права върху обекта.

10. информация относно сигурността на спортния обект в съответствие с изискванията на Наредбата за сигурността на спортните обекти и мерките срещу насилието и лошото поведение на зрители преди, по време и след провеждане на спортни прояви, организирани на стадиони и в спортни зали;

11. специфична информация относно техническата инфраструктура, състоянието и оборудването на спортния обект: електроснабдяване, водоснабдяване, канализация, отопление, климатизация, телефонизация, охранителни системи, интернет, достъп до и в обекта и други.

(2) Информацията за спортните обекти и обектите за социален туризъм се предоставя от ръководителите на ведомства, областните управители, кметовете на общини, спортните федерации, националните спортни организации и управителните органи на едноличните търговски дружества с държавно участие. Към попълнените формуляри се прилагат копия от актовете за собственост, от скиците на имотите и съответните документи по ал. 1, т. 10.

(3) Информацията за обектите по чл. 96, ал. 2, т. 4 се предоставя от управителните съвети на спортните федерации, провеждащи състезания в тях.

(4) Министърът на физическото възпитание и спорта утвърждава образец на структурата и съдържанието на регистъра по чл. 48а от Закона за физическото възпитание и спорта.

Чл. 99

(1) Органите по чл. 98, ал. 2 са длъжни в едномесечен срок да представят в Министерството на младежта и спорта информация за промени в обстоятелствата по чл. 98, ал. 1, както и за:

1. ремонт на сгради и съоръжения в спортния обект, който препятства за продължителен срок използването му по предназначение;

2. съществени повреди в спортния обект в резултат на аварии или други непредвидени обстоятелства.

(2) Вписване на промени в обстоятелствата се извършва, без да се заличава информацията, съдържаща се в предходните вписвания.

(3) Технически грешки, допуснати при вписването, се поправят от длъжностните лица, водещи регистъра, като поправката се удостоверява с личен подпис и с печата на Министерството на младежта и спорта.

Чл. 100

(отменен)

Достъпът до информацията, съхранявана в публичния регистър, се осъществява по реда на Закона за достъп до обществена информация.

Чл. 101

(отменен)

(1) Министерството на младежта и спорта осъществява държавната младежка политика, като:

1. разработва, предлага на Министерския съвет за утвърждаване и изпълнява годишна програма за младежки дейности;

2. подпомага реализацията на програми и проекти за общественополезна младежка дейност;

3. координира дейността на другите държавни органи и на общините по проблемите на младежта и взаимодействието им с младежките организации.

(2) Министерството на младежта и спорта взаимодейства с младежките организации и с другите юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи младежки дейности.

Чл. 102

(отменен)

Общинските съвети насърчават и подпомагат осъществяването на младежки дейности на териториите на съответните общини, като:

1. създават комисии и други помощни органи за работа по проблемите на младежта;

2. приемат и изпълняват програми за социална интеграция на младите хора;

3. подпомагат реализацията на проекти на общинско ниво за общественополезна младежка дейност.

Чл. 103

(отменен)

(1) Общественополезната младежка дейност подпомага интеграцията на младите хора в обществото, създава предпоставки за пълноценно използване на свободното им време и удовлетворява техните социални и духовни потребности.

(2) Министерството на младежта и спорта подпомага реализацията на проекти за общественополезна младежка дейност в следните основни направления:

1. физическо усъвършенстване и здравословен начин на живот;

2. духовно усъвършенстване, изкуство и култура;

3. повишаване на професионалната квалификация и мотивация за трудова заетост;

4. популяризиране и защита на основните човешки права, включително на малцинствените групи;

5. участие в доброволчески дейности;

6. превенция на негативни социални явления;

7. младежко сътрудничество и информационен обмен.

Чл. 104

(отменен)

(1) Проектите за младежки дейности се планират и осъществяват на национално, регионално и общинско ниво.

(2) Проектите могат да обхващат както младежи, така и непълнолетни лица съобразно спецификата на включените дейности.

(3) Дейностите, включени в проектите, могат да се насочват диференцирано към младежите, разпределени в следните възрастови подгрупи: от 18 до 24 години, от 25 до 29 години и от 30 до 35 години, като се отчитат конкретните им проблеми и потребности.

Чл. 105

(отменен)

Условията и редът за финансово подпомагане на младежки дейности и проекти на национално и регионално ниво се определят с акт на Министерския съвет.

§ 1

По смисъла на правилника:

1. „Професионален отбор" е група от лица, картотекирани като спортисти професионалисти, които осъществяват системна тренировъчна дейност и се състезават организирано по определен вид спорт от името на един спортен клуб.

2. „Талантливи деца и юноши" са ненавършили пълнолетие лица, които се занимават системно с тренировъчна и спортносъстезателна дейност, постигнали са високи спортни резултати при участие в световни и европейски първенства и са проявили способност за значимо спортно развитие.

3. „Ръководители на ведомства" са министрите, председателите на агенции и комисии и ръководителите на други държавни институции на бюджетна издръжка.

4. „Фен-клуб" е организирана група от физически лица, привърженици на спортен клуб или отбор по определен вид спорт.

5. „Принципи на честната игра" са етични правила за поведение на лицата, участващи пряко или косвено в администрирането или практикуването на физическо възпитание и спорт, с оглед гарантиране личното достойнство на всеки индивид, създаване на дух на взаимно уважение между спортуващите и предотвратяване на негативните прояви в спорта.

6. „Високоразряден“ е спортистът по смисъла на § 1, т. 33 от допълнителните разпоредби на Закона за физическото възпитание и спорта.

7. „Двуразов режим на тренировки“ е организация на общообразователния и спортноподготвителния процес, която създава условия за занимания по спортна подготовка на учениците и график за ползване на спортните съоръжения два пъти на ден.

§ 2

В 3-месечен срок от влизането в сила на правилника спортните федерации, притежаващи лицензия за спортна дейност, предлагат за утвърждаване от министъра на младежта и спорта правилниците си за правата и задълженията на спортистите аматьори, спортистите професионалисти и спортните съдии.

§ 3

В 3-месечен срок от влизането в сила на правилника ръководителите на ведомства, областните управители и кметовете на общини представят в Министерството на младежта и спорта за вписване в публичния регистър на спортните обекти и обектите за социален туризъм информацията по чл. 98, ал. 1. Това задължение се отнася и за управителните съвети на спортните федерации за обектите по чл. 96, ал. 2, т. 4.

§ 4

Производствата за отдаване под наем и за разпореждане със спортни обекти и съоръжения — държавна собственост, които са открити или за които има издадена заповед за откриване преди влизането в сила на правилника, се приключват по досегашния ред.

§ 5

Правата и задълженията на спортистите, картотекирани до влизането в сила на правилника, се запазват до изтичането на срока на картотеката.

§ 6

Министърът на младежта и спорта дава указания по прилагането на правилника.

§ 7

Правилникът се приема на основание § 36 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта (ДВ, бр. 75 от 2002г.).

Приложение 1

Приложение към чл. 26, ал. 1 Забележка на редакцията: виж приложението в PDF-а на броя.