Наредба № 5 от 1 септември 2004 г. за корабните документи

Чл. 1

(1) С тази наредба се определят видът и формата, издателят, сроковете на валидност и съхранение на корабните документи, с които международните договори, страна по които е Република България, и националното законодателство изискват да бъдат снабдени българските морски кораби и корабите, плаващи по вътрешните водни пътища.

(2) Образците на корабните документи се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(3) Тази наредба не се прилага за военните и граничнополицейските кораби.

Чл. 2

Корабните документи - предмет на тази наредба, удостоверяват факти и обстоятелства, които се изискват от международните договори, страна по които е Република България, и от националното законодателство.

Чл. 3

(1) Корабните документи, посочени в приложение № 1, трябва да бъдат постоянно на борда на кораба и при поискване се представят на компетентните органи за проверка.

(2) При липса или невалидност на корабните документи директорът на съответната дирекция на Изпълнителна агенция “Речен надзор” (ИА “МА”) може да забрани влизането на кораб в пристанището или да го задържи.

Чл. 4

(1) Корабните документи, издадени на кораб, плаващ под българско знаме, от администрация на чужда държава, се признават за валидни в Република България:

1. когато Република България има споразумение с тази държава за взаимно признаване на съответните документи;

2. когато това е предвидено в международен договор, по който Република България и съответната държава са страни;

3. когато документите са издадени по молба на Изпълнителна агенция „Речен надзор“;

4. по реда на действащото вторично право на Европейския съюз.

(2) За издадения документ по реда на ал. 1, т. 1, 2 и 4 корабопритежателят писмено уведомява дирекцията на Изпълнителна агенция „Речен надзор“, където корабът е регистриран, в едномесечен срок от издаване на документа.

(3) До сключването на споразумения за взаимно признаване на свидетелствата за корабоплаване между Европейския съюз и трети държави за целите на корабоплаването по вътрешните водни пътища на Република България Изпълнителна агенция „Морска администрация“ признава свидетелствата за корабоплаване на плавателни средства, плаващи по вътрешните водни пътища, издадени от трети държави - страни по Конвенцията за режима на корабоплаването по Дунава, подписана в Белград на 18 август 1948 г., ратифицирана с указ - ДВ, бр. 112 от 1949 г. (ДВ, бр. 112 от 1949 г.), в съответствие с Препоръките на Дунавската комисия относно техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, приети на 68-та й сесия през 2007 г. (ДК/СЕС68/7), изменени на 76-та сесия през 2011 г. (ДК/СЕС76/11), 82-та сесия през 2014 г. (ДК/СЕС82/9), 84-та сесия през 2015 г. (ДК/СЕС84/9), 86-та и 87-та сесия през 2016 г. (ДК/СЕС 86/7 и ДК/СЕС87/7).

Чл. 5

Корабният документ е невалиден, когато:

1. е изтекъл срокът, за който е издаден, или няма заверка, когато се изисква такава;

2. отпадне основанието, по силата на което корабът плава под знамето на Република България;

3. корабът промени името си;

4. корабът промени собственика си;

5. корабът потъне, изчезне или се разруши;

6. с кораба са станали изменения, застрашаващи неговата безопасност и мореходност;

7. на кораба са направени изменения, водещи до недействителност на данните, вписани в документа;

8. е повреден или претърпял изменения, в следствие на които не отговаря на вида и формата, предвидени в тази наредба.

Чл. 6

(1) Корабни документи могат да бъдат издавани или потвърждавани в чужбина от чужди компетентни органи след признаване и утвърждаване по реда на чл. 73, ал. 3 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК).

(2) Срокът на валидност на корабните документи може да бъде продължаван в страната от компетентните органи, които са издали документа, а в чужбина - от българските дипломатически представителства след съгласуване с ИА “МА” или от чужди компетентни органи след признаване и утвърждаване по реда на чл. 73, ал. 3 КТК.

Чл. 7

Срокът на валидност на корабните документи на кораб, плаващ под чуждо знаме, може да бъде потвърждаван или продължаван от директора на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция “Речен надзор” по молба на администрацията на страната, в която е регистриран корабът, и по силата на взаимни задължения, произтичащи от международни договори, по които Република България и съответната държава са страни, след преглед за установяване, че условията за това са налице.

Чл. 8

Документите по тази наредба,, се издават по заявление на корабособственика или на беърбоут чартьора.

Чл. 9

(1) Заявление за издаване на корабни документи по тази наредба се подава:

1. за морски кораби - в дирекция “Речен надзор - Варна” или дирекция “Речен надзор - Бургас”;

2. за кораби, плаващи по вътрешните водни пътища - в дирекция “Речен надзор - Русе” или дирекция “Речен надзор - Лом”.

(2) Отказът за издаване, заверка или подновяване на корабни документи се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 10

Валидността на корабните документи е с продължителност в зависимост от искането на корабособственика или на беърбоут чартьора, но не повече от 5 години, с изключение на корабните документи по чл. 20, 22, 23 38 и 39 и на свидетелството по чл. 59, когато срокът на застраховката или на друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт е по-дълъг от 5 години.

Чл. 11

(1) При промяна на обстоятелствата, свързани с издаден по реда на тази наредба документ, заинтересуваното лице - корабособственикът или беърбоут чартьорът, подава заявление до издателя на документа за издаване на нов документ в 14-дневен срок от възникване на основанието за промяна.

(2) Когато корабен документ, издаден по реда на тази наредба, е загубен, повреден или е претърпял изменение, вследствие на което не отговаря на вида и формата, предвидени в тази наредба, по заявление на заинтересуваното лице се издава нов оригинален документ.

Чл. 12

В случаите, когато за корабни документи по тази наредба се изисква ежегодна заверка, прегледът за съответствие на кораба с изискванията се извършва не по-рано от 3 месеца преди и не по-късно от 3 месеца след датата от годината, на която изтича срокът на валидност на документа.

Чл. 13

(1) Свидетелството за регистрация удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме, както и правото на собственост.

(2) Документът по ал. 1 е безсрочен и се издава на български и на английски език от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Речен надзор“ или оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Свидетелството за регистрация на кораб, вписан в регистровите книги на големите кораби, съдържа най-малко следните данни:

1. име на кораба;

2. пристанище на регистрация;

3. том, страница и пореден номер в регистъра;

4. основни данни за:

5. данни за собственика на кораба - имената и единен граждански номер, личен номер на чужденец или друг национален идентификационен номер на физическото лице, съответно наименованието и единен идентификационен код, код по БУЛСТАТ или друг присъден в държавата по регистрация национален идентификационен номер на юридическото лице.

(4) Свидетелството за регистрация на кораб, вписан в регистровите книги на малките кораби, съдържа най-малко следните данни:

1. име на кораба;

2. пристанище на регистрация;

3. том, страница и пореден номер в регистъра;

4. позивни и MMSI номер, ако е приложимо;

5. данни за собственика на кораба - имената и единен граждански номер, личен номер на чужденец или друг национален идентификационен номер на физическото лице, съответно наименованието и единен идентификационен код, код по БУЛСТАТ или друг присъден в държавата по регистрация национален идентификационен номер на юридическото лице;

6. технически данни за:

7. екипаж.

(5) За корабите, вписани в регистровите книги на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, се издава временно свидетелство по ал. 1 - за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не повече от 5 години. В свидетелството се посочва срокът на неговата валидност и в зависимост от бруто тонажа (за морските кораби), съответно дължината (за корабите, плаващи по вътрешните водни пътища) - данните по ал. 3 или ал. 4.

Чл. 14

(отменен)

(1) Временното свидетелство за регистрация удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме и се издава на кораби, наети по договор за беърбоут чартър.

(2) Документът по ал. 1 се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Речен надзор“ или оправомощени от него длъжностни лица за срока на действие на договора за беърбоут чартър, но за не повече от 5 години.

(3) Временното свидетелство за регистрация (приложение № 3) се издава на кораби, вписани в регистровите книги на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, с големина над 40 бруто тона – за морските кораби, или с дължина, по-голяма от 20 метра – за корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, на български и на английски език.

(4) Временното свидетелство за регистрация (приложение № 6) се издава на кораби, вписани в регистровите книги на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, с големина до 40 бруто тона включително – за морските кораби, или с дължина до 20 метра включително – за корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, на български и на английски език.

Чл. 15

(1) Временното свидетелство за плаване под знамето на Република България (приложение № 4 или 4а) се издава на кораб, придобит в чужбина, или на новопостроен кораб в Република България.

(2)

(3) Временното свидетелство за плаване под знамето на Република България се издава от министъра на транспорта и съобщенията.

(4) Документът по ал. 1 се издава на английски език, за срок до пристигане на кораба в първото българско пристанище, но за не повече от една година - за придобити в чужбина кораби, съответно до предаване на кораба от корабостроителя на притежателя му - за новопостроени кораби, и съдържа най-малко следните данни:

1. име на кораба;

2. основни данни за:

3. срок на валидност.

Чл. 16

(отменен)

(1) Позволителното за плаване (приложение № 5) удостоверява правото на кораба да плава под българско знаме, правото на собственост и се издава на български кораби, извършващи крайбрежно плаване или на малки кораби при плаване по вътрешните водни пътища на Република България.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Морска администрация” на български език и на английски – за море, съответно на български и немски език – за вътрешните водни пътища.

Чл. 17

(1) Контролният талон за преглед на кораб се издава на неизвършващи стопанска дейност малки морски кораби и малки кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, и удостоверява, че корабът е прегледан и е установено, че е технически годен да плава по предназначение в указания в талона район.

(2) Документът по ал. 1 се издава на български и на английски език от директора на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, от оправомощено от него длъжностно лице или от лице, оправомощено по реда на чл. 73а, ал. 3 КТК.

(3) Контролният талон за преглед на кораб е неразделна част от Свидетелството за регистрация и се издава със срок на валидност не по-дълъг от:

1. три години за неизвършващи стопанска дейност малки морски кораби;

2. пет години за малки кораби, плаващи по вътрешните водни пътища.

(4) Контролният талон се подновява при изтичане на срока на неговата валидност или при извършени съществени промени на корпуса, конструкцията, машините или механизмите на кораба.

Чл. 18

(отменен)

(1) Временното позволително за плаване (приложение № 6) удостоверява правото на кораб, нает по договор за беърбоут чартър, да плава под българско знаме в крайбрежно плаване или плаване по вътрешните водни пътища на Република България, правото му на експлоатация и техническата му годност.

(2) Документът по ал. 1 се издава на корабите, вписани в регистровите книги на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, за срока на действие на договора, но не за повече от 5 години.

(3) Временното позволително за плаване се издава от директора на съответната дирекция “Морска администрация” на български език.

Чл. 19

(1) Разрешението за корабна радиостанция удостоверява правото на борда на кораба да се използват корабните излъчващи радиосредства на съответните честоти. Разрешението за корабна радиостанция удостоверява също, че монтираните на кораба радиостанции отговарят на: 1.Радиорегламента на Международния съюз по далекосъобщения - за морските кораби; 2.Радиорегламента на Международния съюз по далекосъобщения и техническите и експлоатационните изисквания, установени в Регионалното споразумение относно радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища (RAINWAT), подписано в Букурещ на 18април 2012 г., одобрено с Решение № 352 на Министерския съвет от 2012 г. (ДВ, бр. 44 от 2012 г.) - за корабите, плаващи по вътрешните водни пътища на Европа.

(2) Документът по ал. 1 се издава от Изпълнителна агенция „Речен надзор“, като текстовете в документа се изписват на български и английски език.

(3) Документът по ал. 1 съдържа най-малко информацията, посочена в Анекс2 към Препоръка7 (Rev.WRC-97) на Международния съюз по далекосъобщения.

(4) При промяна на корабните излъчващи радиосредства заинтересуваното лице отправя искане до Изпълнителна агенция „Речен надзор“ за издаване на нов документ.

Чл. 20

(отменен)

(1) Разрешението за корабна радиостанция на корабите, плаващи по вътрешните водни пътища на Европа (приложение №8), удостоверява, че монтираните на кораба радиостанции отговарят освен на изискванията на Радиорегламента на Международния съюз за далекосъобщения и на техническите и експлоатационните изисквания, установени вРегионалното споразумение относно радиотелефонната служба по вътрешните водни пътища.

(2) Документът по ал.1 се издава от Изпълнителна агенция „Речен надзор“, като текстовете в документа се изписват на български и английски език.

(3) При промяна на корабните излъчващи радиосредства заинтересованото лице отправя искане до Изпълнителна агенция „Речен надзор“ за издаване на нов документ.

Чл. 21

(1) Документът за надеждно комплектуване на кораба с екипаж (приложение № 9 или 9а) удостоверява необходимия минимален екипаж, с който трябва да бъде комплектуван корабът съгласно изискванията на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване и международните договори, страна по които е Република България.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция “Речен надзор” със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

(3) Документът по ал. 1 се издава:

1. на английски език съобразно формата, приета с Резолюция А.1047(27) на Общото събрание на Международната морска организация - за морски кораби;

2. на български и немски език - за кораби, плаващи по вътрешните водни пътища.

(4) По заявление на заинтересуваното лице се издава нов документ за надеждно комплектуване на кораба с екипаж, когато изтече срокът на валидност и при промяна на района на плаване или преоборудване на кораба, изискващи друг състав на екипажа.

Чл. 22

(1) Международното свидетелство за тонаж (1969) удостоверява бруто и нето тонажа на кораби с дължина 24 m или повече, извършващи международно плаване, съгласно разпоредбите на Международната конвенция за тонажно измерване на корабите - 1969 г., съставена в Лондон на 23 юни 1969 г., ратифицирана с указ - ДВ, бр. 70 от 1982 г. (ДВ, бр. 15 от 2003 г.) и Наредба № 3 от 2004 г. за измерване тонажа на морските кораби (ДВ, бр. 44 от 2004 г.).

(2) Мерителното свидетелство удостоверява бруто и нето тонажа на кораби, с дължина, по-голяма от 24 m неизвършващи международно плаване, съгласно разпоредбите на наредбата по ал. 1.

(3)

(4) Документите по ал. 1 и 2 се издават от директора на съответната дирекция “Речен надзор” след извършени измервания на кораба и изчисления на тонажа от инспектори от ИА “МА”. Когато измерванията на кораба и изчисленията на тонажа са извършени от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК, документите по ал. 1 и 2 се издават от тази организация.

(5) Свидетелствата по ал. 1 и 2 са безсрочни. Свидетелството по ал. 1 се издава на английски език, а свидетелството по ал. 2 – на български език.

(6) Свидетелството по ал. 1 се издава във формата, предвидена в приложение 3 на Международната конвенция за тонажно измерване на корабите - 1969 г.

(7) Свидетелството по ал. 2 съдържа най-малко следната информация:

1. име на кораба;

2. пристанище на регистрация;

3. позивни;

4. главни размери на кораба;

5. изчисления бруто и нето тонаж;

6. обемите, включени в тонажите на кораба.

(8)

Чл. 23

(1) Мерителното свидетелство за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища, удостоверява максимално допустимото газене на кораба за осигуряване на необходимата запасна плавателност, както и теглото на товара, пресметнато на база газенето на кораба, определено съгласно разпоредбите на Конвенцията за измерване на корабите от вътрешното плаване от 1966 г. и Наредба № 2 от 2003 г. за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища (ДВ, бр. 7 от 2003 г.).

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на български език във формата, предвидена в приложение1 от Анекса към Конвенцията за измерване на корабите от вътрешното плаване от 1966 г..

(3) Мерителното свидетелство за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища, е със срок на валидност 15 години независимо от промените в собствеността на кораба.

Чл. 24

(1) Международното свидетелство за товарните водолинии се издава на кораби с дължина, по-голяма от 24 m, извършващи международно плаване след извършване на преглед на кораба за установяване на съответствието му с изискванията на Международната конвенция за товарните водолинии – 1966 г., подписана в Лондон на 5 април 1966 г., ратифицирана с указ - ДВ, бр. 94 от 1968 г. (обн., ДВ, бр. 81 от 2003 г.; изм., бр. 96 от 2004 г.).

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език във формата, предвидена в приложение III към Международната конвенция за товарните водолинии - 1966 г..

(3) Международното свидетелство за товарните водолинии се издава за срок не по-дълъг от 5 години.

(4) Документът по ал. 1 се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция “Речен надзор” или оправомощено от него длъжностно лице, или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК след преглед за установяване, че корабът не е претърпял изменения, влияещи на изчисленията за определяне местата на товарните водолинии, и отговаря на изискванията на конвенцията по ал. 1.

Чл. 25

(1) Международното свидетелство за освобождаване по товарните водолинии се издава на кораби с дължина, по-голяма от 24 m, извършващи международно плаване и удостоверява, че ИА “МА” освобождава кораба от някои от изискванията на Международната конвенция за товарните водолинии, 1966 г.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ на английски език във формата, предвидена в приложение III към Международната конвенция за товарните водолинии - 1966 г., след извършване на преглед на кораба за установяване на съответствието му с изискванията за безопасност на корабоплаването или че са взети допълнителни мерки в съответствие с конвенцията, които ИА „МА“ счете, че са достатъчни за безопасността на кораба и корабоплаването.

(3) Международното свидетелство за освобождаване по товарните водолинии се издава при наличие на международно свидетелство за товарните водолинии със срок на валидност не по-дълъг от срока на валидност на документа по чл. 24.

Чл. 26

(1) Свидетелството за безопасност на пътнически кораб удостоверява, че корабът отговаря на изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., както е изменена с Протокола от 1988 г., изготвена в Лондон на 1ноември 1974 г., ратифицирана с указ - ДВ, бр. 61 от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 12 от 2005 г., изм., бр. 16, 17, 19, 20, 22, 23 и 24 от 2017 г.)

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършен от инспектори на ИА „МА“ преглед за съответствие с изискванията на конвенцията по ал. 1. Когато прегледът се извършва от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК, документът по ал. 1 се издава от тази организация.

(3) Свидетелството за безопасност на пътнически кораб е със срок на валидност не по-дълъг от една година и към него се прилага списък на оборудването - форма Р, изготвен на английски език. Свидетелството и списъкът към него се издават съгласно формата, предвидена в приложението към Анекса на конвенцията по ал. 1. При промяна на оборудването се издава нов списък.

(4) На корабите, които попадат в приложното поле на Наредба № 20 от 2011 г. относно правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби (ДВ, бр. 73 от 2011 г.), се издава свидетелство за безопасност на пътнически кораб, което удостоверява, че корабът съответства на нейните разпоредби. Свидетелството се издава на английски език във формата, предвидена в приложение II към Директива 2009/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби (ОВ, L 163 от 25 юни 2009 г.), изменена с Директива 2010/36/ЕС на Комисията от 1 юни 2010 г. (ОВ, L162 от 29 юни 2010 г.) и Директива (ЕС) 2016/844 на Комисията от 27 май 2016 г. (ОВ, L141 от 28 май 2016 г.), поправена - ОВ, L193 от 19 юли 2016 г. Свидетелството се издава от органа по ал. 2 след извършване на прегледа, предвиден в Наредба № 20 от 2011 г. относно правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби.

(5) Свидетелството по ал. 4 се издава със срок на валидност не по-дълъг от една година и се придружава от списък на оборудването. При промяна на оборудването се издава нов списък.

Чл. 26а

(1) Списък на експлоатационните ограничения на пътнически кораб се издава съгласно изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. и удостоверява експлоатационните ограничения, предвидени в правило V/30, параграф 2 от Анекса към конвенцията, определени от администрацията, във връзка с конструкцията и строежа на кораба.

(2) Списъкът се издава от директора на съответната дирекция „Речен надзор“ на английски език и е безсрочен. Списъкът се преиздава при съществени промени на корпуса, конструкцията, машините и механизмите.

Чл. 26б

(1) Свидетелството за специални изисквания за устойчивост на ро-ро пътнически кораби удостоверява, че корабът отговаря на изискванията на Наредба № 20 от 2011 г. относно правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби (ДВ, бр. 73 от 2011 г.) (приложение № 69).

(2) Документът по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:

1. име на кораба;

2. пристанище на регистрация;

3. отличителен номер или букви/ИМО номер;

4. бруто тонаж;

5. дата на построяване;

6. значителната височина на вълната (в зависимост от морския район, в който плава), до която корабът може да удовлетворява специфичните изисквания за стабилност.

(3) Свидетелството се издава от директора на съответната дирекция „Речен надзор“ на английски език и е безсрочно. Свидетелството се преиздава при съществени изменения на корпуса, конструкцията, машините и механизмите.

Чл. 27

(1) Свидетелството за безопасност на конструкцията на товарен кораб удостоверява, че конструкцията на кораба и нейните елементи, както и тяхното състояние отговарят на изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за съответствие с изискванията на конвенцията по ал. 1.

(3) Свидетелството за безопасност на конструкцията на товарен кораб се издава съгласно формата, предвидена в приложението към Анекса на конвенцията по ал. 1, и е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

(4) Документът по ал. 1 се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция “Речен надзор” или оправомощено от него длъжностно лице или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК след преглед за установяване, че конструкцията на кораба, нейните елементи и тяхното състояние отговарят на изискванията на конвенцията по ал. 1.

Чл. 28

(1) Свидетелството за безопасност на оборудването и снабдяването на товарен кораб удостоверява, че оборудването и снабдяването на кораба, както и техните елементи и състояние отговарят на изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за съответствие с изискванията на конвенцията по ал. 1.

(3) Свидетелството за безопасност на оборудването и снабдяването на товарен кораб е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

(4) Документът по ал. 1 се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция “Речен надзор” или оправомощено от него длъжностно лице или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК след преглед на кораба за установяване съответствието му с изискванията на конвенцията по ал. 1.

(5) Към свидетелството за безопасност на оборудването и снабдяването на товарен кораб се прилага списък на оборудването и снабдяването - форма Е, изготвен на английски език. Свидетелството и списъкът към него се издават съгласно формата, предвидена в приложението към Анекса на конвенцията по ал. 1. При промяна в оборудването и снабдяването по заявление на заинтересуваното лице се издава нов списък.

Чл. 29

(1) Свидетелството за безопасност на радиосредствата на товарен кораб удостоверява, че радиосредствата на кораба по тип и състояние отговарят на изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за съответствие с изискванията на конвенцията по ал. 1.

(3) Свидетелството за безопасност на радиосредствата на товарен кораб е с със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

(4) Към документа по ал. 1 се прилага списък на оборудването - форма R, изготвен на английски език. Свидетелството и списъкът към него се издават съгласно формата, предвидена в приложението към Анекса на конвенцията по ал. 1. По заявление на заинтересуваното лице се издава нов списък при промяна в радиооборудването.

(5) Свидетелството по ал. 1 се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице, или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК. Заверката се извършва след преглед за съответствие с изискванията на конвенцията по ал. 1.

Чл. 30

(1) Свидетелството за безопасност на товарен кораб удостоверява, че конструкцията на кораба, нейните елементи, оборудването и снабдяването на кораба, радиосредствата на кораба по тип и тяхното състояние отговарят на изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за съответствие с изискванията на конвенцията по ал. 1.

(3) Свидетелството за безопасност на товарен кораб е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

(4) Към документа по ал. 1 се прилага списък на оборудването - форма C, изготвен на английски език. Свидетелството и списъкът към него се издават съгласно формата, предвидена в приложението към Анекса на конвенцията по ал. 1. По заявление на заинтересуваното лице се издава нов списък при промяна в оборудването.

(5) Свидетелството за безопасност на товарен кораб се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция “Речен надзор” или оправомощено от него лице или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК след преглед за съответствие с изискванията на конвенцията по ал. 1.

Чл. 30а

(1) Свидетелство за безопасност на риболовен кораб се издава на морски риболовни кораби, попадащи в обхвата на Наредба № 21 от 2005 г. за безопасността на риболовните кораби (ДВ, бр. 84 от 2005 г.), и удостоверява, че конструкцията на кораба и нейните елементи, оборудването и снабдяването на кораба и радиосредствата му (по тип и състояние) отговарят на изискванията на същата наредба.

(2) Документът по ал. 1 се издава на английски език във формата, предвидена в приложение V към Директива 97/70/ЕО на Съвета от 11 декември 1997 г. относно установяване на хармонизиран режим на безопасност на риболовни кораби с дължина, равна или по-голяма от 24 метра (ОВ, L34 от 9 февруари 1998 г.), изменена с Директива 1999/19/ЕО на Комисията от 18 март 1999 г. (OB, L83 от 27 март 1999 г.), Директива 2002/35/ЕО на Комисията от 25 април 2002 г. (OB, L112 от 27 април 2002 г.), Директива 2002/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. (OB, L324 от 29 ноември 2002 г.) и Регламент(ЕО)219/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. (OB, L87 от 31 март 2009 г.), от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ след извършване на преглед за съответствие с изискванията на наредбата по ал. 1.

(3) Свидетелството за безопасност на риболовен кораб е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

(4) Към документа по ал. 1 се прилага списък на оборудването. По заявление на заинтересуваното лице се издава нов списък при промяна на оборудването.

(5) Свидетелството за безопасност на риболовен кораб се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице, или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК. Заверката се извършва след преглед за съответствие с изискванията на наредбата по ал. 1.

(6) Свидетелството за освобождаване на риболовен кораб удостоверява, че риболовният кораб е освободен от някое от изискванията на наредбата по ал. 1. Издава се от органа по ал. 2 и е валидно за същия срок, за който е валидно и свидетелството за безопасност на риболовния кораб.

Чл. 30б

(1) Свидетелство на кораб, опериращ в полярни води, се издава на кораб, за който се прилагат изискванията на Международния кодекс за кораби, опериращи в полярни води, приет с Резолюция MSC.385(94) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация на 21 ноември 2014 г. (ДВ, бр. 7 от 2021 г.).

(2) Свидетелството по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК на английски език съгласно формата, предвидена в Допълнение I на Международния кодекс за кораби, опериращи в полярни води.

(3) Свидетелството по ал. 1 е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

(4) Свидетелството по ал. 1 се заверява от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК след преглед за съответствие с изискванията на Международния кодекс за кораби, опериращи в полярни води.

Чл. 31

(1) Свидетелството за освобождаване удостоверява, че ИА “МА” освобождава кораба от някои изисквания на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед, при който се установи, че корабът отговаря на изискванията за безопасност на корабоплаването и че са взети допълнителни мерки в съответствие с Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г., които ИА “МА” счете за достатъчни за безопасността на кораба и корабоплаването.

(3) Свидетелството за освобождаване се издава съгласно формата, предвидена в приложението към Анекса на конвенцията по ал. 1 като допълнение към съответния корабен документ по чл. 26 - 30, като срокът на освобождаване е не по-дълъг от срока на валидност на документа, за който се отнася.

Чл. 32

(1) Документът за съответствие на компанията е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години и удостоверява, че компанията, експлоатираща кораби, отговаря на изискванията на Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM Code) (ДВ, бр. 58 от 1995 г.).

(2) При новосъздадена компания за експлоатация на кораби или когато нови типове кораби трябва да се добавят към документа по ал. 1, може да се издаде временен документ за съответствие на компанията, удостоверяващ обстоятелствата по ал. 1, със срок на валидност до една година.

(3) Документите по ал. 1 и 2 се издават от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК на английски език във формата, предвидена в приложението към кодекса по ал. 1, след извършване на одит от ИА „МА“ или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК.

(4) Документът по ал. 1 се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице, или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК. Заверката се извършва след проведен одит за съответствие с изискванията на наредбата по ал. 1.

Чл. 33

(1) Свидетелството за управление на безопасната експлоатация на кораба и предотвратяване на замърсяването е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години и удостоверява, че корабът отговаря на изискванията на Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването.

(2) Документът по ал. 1 се издава при наличие на документ за съответствие на компанията, удостоверяващ, че компанията експлоатира такъв тип кораби.

(3) На новопостроен, новозакупен кораб или при промяна на знамето на кораба може да се издаде временно свидетелство за управление на безопасната експлоатация на кораба и предотвратяване на замърсяването, удостоверяващо обстоятелствата по ал. 1, със срок на валидност до 6 месеца, който може да бъде удължен за период не по-дълъг от 6 месеца от датата на изтичането му.

(4) Документът по ал. 3 се издава при наличие на документ за съответствие на компанията или междинен документ за съответствие на компанията, удостоверяващ, че тя експлоатира такъв тип кораби.

(5) Документите по ал. 1 и 3 се издават на английски език във формата, предвидена в приложението към кодекса по ал. 1 от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК.

(6) Документът по ал. 1 се заверява междинно от издалата го призната организация, ако дейността по извършване на междинни заверки е включена в обхвата на упълномощаването, или от директора на съответната дирекция „Морска администрация“, или оправомощено от него длъжностно лице.

(7) Издаване на документите по ал. 1 и 3 и междинна заверка на документа по ал. 1 се извършва след одит за установяване на съответствие с изискванията на кодекса по ал. 1, извършен от призната организация или от ИА „МА“.

Чл. 34

(1) Международното свидетелство за предотвратяване на замърсяване с нефт удостоверява, че корабът отговаря на изискванията на АнексI към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973, изменена с протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и с протокол от 1997 г., съставена в Лондон на 2 ноември 1973 г., ратифицирана със закон - ДВ, бр. 94 от 2004 г. (ДВ, бр. 12 от 2005 г.) (MARPOL 73/78).

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед на конструкцията на кораба, оборудването, системите, инсталациите и материалите на кораба, както и тяхното състояние, за установяване на съответствие с изискванията на конвенцията по ал. 1.

(3) Международното свидетелство за предотвратяване на замърсяване с нефт е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

(4) Документът по ал. 1 се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице, или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК. Заверката се извършва след преглед за съответствие с изискванията на конвенцията по ал. 1.

(5) Международното свидетелство за предотвратяване на замърсяване с нефт се придружава от списък - форма А, изготвен на английски език, в което се описват конструкцията и оборудването на корабите, с изключение на танкерите, или от списък - форма В, изготвен на англий-ски език, в което се описват конструкцията и оборудването на танкерите. При промяна в конструкцията и оборудването се издават нови списъци форма А и форма В.

(6) Документите по ал. 1 и 5 се издават съгласно формите в приложение 2 към АнексI на MARPOL 73/78.

Чл. 35

(1) Международното свидетелство за предотвратяване на замърсяване при превозване на вредни течни вещества в наливно състояние удостоверява, че корабът е построен, снабден и обзаведен в съответствие с изискванията на АнексII на MARPOL 73/78, на Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химически вещества наливно, приет с Резолюция MSC.4(48), изменен с резолюции MSC.10(54), MSC.50(66), MSC.58(67), MSC.102(73), MSC.176(79), MSC.219(82) и MEPC.19(22) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация, или на Кодекса за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химически вещества наливно, приет с Резолюция MEPC.20(22), поправен с Резолюция MEPC.22(21), изменен с резолюции MEPC.41(29), MEPC.70(38), MEPC.80(43), MEPC.91(45), MEPC.144(54) и MEPC.249(66) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация, както и на одобрените от ИА „МА“ процедури и ръководства за товарно-разтоварни и миячни операции.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствие с изискванията на конвенцията, процедурите и ръководствата по ал. 1.

(3) Международното свидетелство за предотвратяване на замърсяване при превозване на вредни течни вещества в наливно състояние се издава съгласно формата в приложение 3 към АнексII на MARPOL 73/78 и е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

(4) Документът по ал. 1 се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице, или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК. Заверката се извършва след преглед за съответствие с изискванията на конвенцията, процедурите и ръководствата по ал. 1.

Чл. 36

(1) Международното свидетелство за предотвратяване на замърсяване с отпадъчни води удостоверява, че обзавеждането, оборудването и арматурата на кораба, включително тяхното разположение и състояние, отговарят на изискванията на АнексIV към MARPOL 73/78.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствие с изискванията на конвенцията по ал. 1.

(3) Международното свидетелство за предотвратяване на замърсяване с отпадъчни води се издава съгласно формата в приложението към АнексIV на MARPOL 73/78 и е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

(4) Когато е приложимо, към Международното свидетелство за предотвратяване на замърсяване с отпадъчни води се прилага Разчет за изхвърляне на необработени отпадни води съгласно Резолюция MEPC.157(55) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация. Разчетът се извършва от корабопритежателя и се одобрява от инспектори на ИА „МА“ или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК.

Чл. 36а

(1) Международното свидетелство за предотвратяване на замърсяване на въздуха удостоверява, че оборудването, системите, арматурата, приспособленията и материалите на кораба отговарят на изискванията на АнексVI на MARPOL 73/78.

(2) Свидетелството по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствието с изискванията на конвенцията по ал. 1.

(3) Международното свидетелство за предотвратяване на замърсяване на въздуха се издава съгласно формата в приложение 1 към АнексVI на конвенцията по ал. 1 и е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

(4) Свидетелството по ал. 1 се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице, или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК. Заверката се извършва след преглед за установяване на съответствие с изискванията на конвенцията по ал. 1.

(5) Към свидетелството по ал. 1 се прилага притурка, изготвена на английски език съгласно формата в приложение 1 към АнексVI на конвенцията по ал. 1, в която се описват методите и оборудването на кораба за предотвратяване на замърсяване на въздуха. По заявление на заинтересуваното лице се издава нова притурка при промяна на оборудването.

Чл. 36б

(1) Международното свидетелство за енергийна ефективност, с притурката към него, удостоверява, че корабът е прегледан в съответствие с Правило 5.4 и Правило 5.1.1 на АнексVI към MARPOL 73/78 и отговаря на съответните изисквания.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствието с изискванията на конвенцията по ал. 1.

(3) Международното свидетелство за енергийна ефективност и притурката към него се издават съгласно формата в приложение 8 към АнексVI на конвенцията по ал. 1 и са безсрочни.

(4) Международното свидетелство за енергийна ефективност и притурката към него се преиздават:

1. при промяна на знамето, под което плава корабът;

2. след съществена реконструкция по смисъла на правило 2.24 от АнексVI към конвенцията по ал. 1.

(5) Международното свидетелство за енергийна ефективност е валидно само ако към него са приложени:

1. за нови кораби по смисъла на правило 2.23 от АнексVI към конвенцията по ал. 1 - конструктивен индекс за енергийна ефективност на кораба, посочен в свидетелството;

2. за всички кораби - корабен план за управление на енергийната ефективност, като планът може да бъде част от системата за управление на безопасността.

Чл. 36в

(1) Международното свидетелство за управление на баластните води удостоверява, че корабът е прегледан в съответствие с Правило Е-1 от Анекса към Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, съставена в Лондон на 13 февруари 2004 г., ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от 2018 г.

(2) Свидетелството по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствието с изискванията на конвенцията по ал. 1.

(3) Международното свидетелство за управление на баластните води се издава съгласно формата в приложение 1 към Анекса на конвенцията по ал. 1 и е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

(4) Свидетелството се преиздава при изтичане на срока му на валидност, както и при промяна на оборудването и/или конструкцията на баластните системи на борда.

Чл. 36г

(1) Документът за съответствие FuelEU удостоверява, че през конкретен период на докладване корабът е изпълнил изискванията на Регламент (ЕС) 2023/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 г. относно използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива в морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (OB, L 234 от 22 септември 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/1805“.

(2) По отношение на реда и условията за издаване на документа по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 22, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2023/1805.

(3) Документът за съответствие FuelEU се издава съгласно образеца в приложение IV на Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/2027 на Комисията от 26 юли 2024 г. относно дейностите по проверка съгласно Регламент (ЕС) 2023/1805 на Европейския парламент и на Съвета относно използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива в морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (ОВ, L 2024/2027 от 29 юли 2024 г.).

(4) По отношение на срока на валидност на документа по ал. 1 се прилага разпоредбата на чл. 22, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2023/1805.

Чл. 37

(1) Свидетелството за годност удостоверява, че състоянието на корпуса, механизмите, системите, устройствата, уредбите, оборудването и снабдяването на кораб, който не попада в обхвата на международните конвенции относно безопасността и опазването на оклоната среда, броят, квалификацията и организацията на екипажа отговарят на изискванията за безопасност на корабоплаването, съдържащи се в задължителните разпореждания, издадени по реда на чл. 362 КТК, както и че корабът е годен да плава по предназначение в указания район.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция “Речен надзор” на български език - за кораби, неизвършващи международно плаване, или на английски език - за кораби, извършващи международно плаване, след преглед на кораба.

(3) Свидетелството за годност се издава със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

(4) Документът по ал. 1 се заверява от директора на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, от оправомощено от него длъжностно лице или от лице, оправомощено по реда на чл. 73а, ал. 3 от КТК. Заверката се извършва след преглед за установяване на съответствие с изискванията на разпоредбите по ал. 1, както следва:

1. за кораби за спорт, туризъм и развлечение, вписани в регистъра на големите кораби - в периода между втората и третата година, считано от датата на издаване на документа по ал. 1 (междинна заверка);

2. за кораби, извършващи стопанска дейност, вписани в регистъра на малките кораби - в периода между втората и третата година, считано от датата на издаване на документа по ал. 1 (междинна заверка);

3. за кораби, извършващи стопанска дейност, вписани в регистъра на големите кораби - ежегодно, в сроковете, предвидени в чл. 12 (ежегодна заверка).

Чл. 38

(7) Валидността на удостоверение по ал. 1 може да бъде продължена от директора на съответната дирекция „Речен надзор“ след извършване на периодична проверка по реда на наредбата по ал. 6. Срокът, за който се продължава валидността на удостоверението, се определя съгласно резултатите от проверката и се отбелязва в него. (8) По изключение, въз основа на обосновано искане от корабособственика или негов представител, директорът на съответната дирекция „Речен надзор“ може да разреши продължаване на валидността на удостоверение, което е издал първоначално или подновил, и без да е извършена периодична проверка по реда на наредбата по ал. 6. В тези случаи продължаването на валидността не може да бъде за повече от шест месеца и се отбелязва в удостоверението. (9) При основни изменения или основни ремонти, засягащи съответствието на плавателното средство с посочените в наредбата по ал. 1 технически изисквания по отношение на якостта на конструкцията, плавателните качества, маневреността или специалните му характеристики, и след извършване на проверка по реда на Наредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите промените се отразяват в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване на Европейския съюз или се издава ново удостоверение. (10) Директорът на съответната дирекция „Речен надзор“ може да преиздаде валидно Корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване на Европейския съюз, което е било изгубено или повредено. Новото удостоверение се издава след представяне на декларация, че документът е изгубен, а в случай на повреда - след връщане на повредения документ. Срокът на валидност на новото удостоверение не може да бъде по-дълъг от този на изгубеното или повреденото. Върху новото удостоверение се отбелязва, че е дубликат.

(11) Отказът да се издаде или поднови Корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване на Европейския съюз се мотивира. Заявителят се уведомява за постановения отказ и за срока и органа, пред който може да го оспори. Отказът да се издаде или поднови Корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване на Европейския съюз може да бъде оспорен по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(12) Валидно удостоверение по ал. 1 се отнема от органа, който го е издал или подновил, когато корабът/плавателното средство престане да отговаря на техническите изисквания на наредбата по ал. 1.

(13) По искане на корабособственика директорът на съответната дирекция „Речен надзор“ може да издаде Корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване на Европейския съюз на плавателно средство, което не попада в обхвата на наредбата по ал. 1, ако посоченото плавателно средство отговаря на изискванията, установени в нея.

(14) Корабопритежателят е длъжен да уведоми Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за всяка промяна в името или собствеността на плавателното средство, всяко повторно измерване или промяна в пристанището на регистрация или домуване и да изпрати Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване на Европейския съюз на агенцията за отразяване на промените.

(15) Директорът на съответната дирекция „Речен надзор“ има право да впише всяка нова информация или промени в Корабното удостоверение за вътрешно корабоплаване на Европейския съюз. Когато удостоверението не е издадено от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, директорът уведомява за извършеното вписване компетентния орган в съответната държава - членка на Европейския съюз, който го е издал.

Чл. 38в

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ поддържа регистър на корабните удостоверения за вътрешно корабоплаване на Европейския съюз, които е издала или подновила. Регистърът включва информацията, която се съдържа в образеца на Корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване на Европейския съюз по чл. 38, ал. 2.

(2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ съхранява оригинал или копие от всяко издадено от нея Корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване на Европейския съюз и вписва в него всички промени, както и случаите на отмяна или замяна на удостоверение. В съответствие с извършените вписвания се актуализира и регистърът по ал. 1.

(3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставя достъп до съдържащите се в регистъра данни само за справка на компетентните органи на:

1. другите държави - членки на Европейския съюз;

2. държавите - страни по Конвенцията за корабоплаване по река Рейн, подписана през 1868 г. в Манхайм, както е изменена;

3. трети държави, с които има подписани споразумения, ако е осигурено същото ниво на безопасност на информацията.

(4) На лица, доказали наличието на правен интерес, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да предостави информация за съдържанието на Корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване на Европейския съюз или да им издаде извлечение или заверено копие на удостоверението.

Чл. 39

(1) Удостоверението за инсталация и изпитване на радиолокационното оборудване и приборите за указване скоростта на завиване удостоверява, че радиолокационната станция и приборът за указване скоростта на завиване отговарят на минималните изисквания, установени в Препоръките на Дунавската комисия за основните технически и експлотационни параметри на радиолокационни станции, използвани в корабоплаването по р. Дунав, която определя техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на български и английски език след извършване на преглед за установяване на съответствие с изискванията на наредбата по ал. 1 и представен протокол за правилността на монтажа и годността на прибора и станцията за работа. Удостоверението за инсталация и изпитване на радиолокационното оборудване и приборите за указване скоростта на завиване се издава в съответствие с образеца, предвиден в приложимата към момента на издаването и представляваща приложение към наредбата по ал. 1 версия на Европейския стандарт относно техническите изисквания за плавателните съдове за вътрешно корабоплаване (Стандарт ES-TRIN). Протоколът се издава от признати и утвърдени по реда на чл. 73, ал. 3 КТК лица или организации.

(3) Удостоверението за инсталация и изпитване на радиолокационното оборудване и приборите за указване скоростта на завиване е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

Чл. 40

(1) Свидетелството за годност за сезонен превоз на хора (приложение № 28) удостоверява правото на кораба да извършва превоз на хора във вътрешните морски води и териториалното море на Република България за периода от 1 май до 30 октомври.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция “Речен надзор” на български език след извършване на преглед за установяване, че състоянието на корпуса, механизмите, системите, устройствата, уредбите, оборудването на кораба, броят, квалификацията и организацията на екипажа отговарят на изискванията за безопасност на корабоплаването, съдържащи се в задължителните разпореждания, издадени по реда на чл. 362 КТК, както и че корабът е годен да плава по предназначение в указания район.

(3) Свидетелството за годност за сезонен превоз на хора е със срок на валидност не по-дълъг от 6 месеца.

Чл. 41

(1) Международното удостоверение за развлекателни кораби удостоверява, че корабът е годен да плава по вътрешните водни пътища на Европа.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор”, като текстовете в него се изписват на български, немски и английски език.

(3) Международното удостоверение за развлекателни кораби е със срок на валидност:

1. не по-дълъг от пет години за кораби, неизвършващи стопанска дейност;

2. не по-дълъг от една година в останалите случаи.

Чл. 42

(1) Свидетелството за съответствие със специалните изисквания към корабите, превозващи опасни товари (приложение № 30 или 30а) удостоверява, че конструкцията и оборудването на кораба отговарят на изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствие с изискванията на конвенцията по ал. 1.

(3) Свидетелството за съответствие със специалните изисквания към корабите, превозващи опасни товари, е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години и не може да превишава срока на валидност на свидетелството за безопасност на конструкцията на товарен кораб или свидетелството за безопасност на товарен кораб.

(4) По заявление на заинтересуваното лице се издава нов документ при промяна на елементи от конструкцията и оборудването, включени като специални изисквания за безопасно превозване на опасни товари в конвенцията по ал.1 или при промяна на списъка на опасните товари.

(5) Свидетелството за съответствие със специалните изисквания към корабите, превозващи опасни товари, се издава на кораби, превозващи опасни товари насипно, съгласно формата, одобрена на 84-тата сесия на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация (Анекс1 към MSC.1/Circ.1266).

Чл. 43

(1) Международното свидетелство за годност за превоз на радиоактивни товари удостоверява, че са изпълнени всички изисквания на Международния кодекс за безопасен превоз на пакетирано отработено ядрено гориво, плутоний и високорадиоактивни отпадъци.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствие с изискванията на кодекса по ал. 1.

(3) Международното свидетелство за годност за превоз на радиоактивни товари се издава съгласно формата в приложението към кодекса по ал. 1 и е със срок на валидност не по-дълъг от срока на валидност на документа по чл. 27 за съответния кораб.

Чл. 44

(1) Международното свидетелство за годност на кораба да превозва опасни химически товари в наливно състояние удостоверява, че конструкцията, оборудването, арматурата, устройствата и материалите отговарят на изискванията на Кодекса за конструкцията и оборудването на корабите, превозващи опасни химически товари в наливно състояние.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствие с изискванията на кодекса по ал. 1.

(3) Международното свидетелство за годност на кораба да превозва опасни химически товари в наливно състояние се издава съгласно формата в приложението към Резолюция MEPC.40(29) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация и е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

(4) Документът по ал. 1 се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице, или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК. Заверката се извършва след преглед за установяване на съответствие с изискванията на кодекса по ал. 1.

Чл. 45

(1) Международното свидетелство за годност на кораба да превозва втечнени газове в наливно състояние удостоверява, че конструкцията, оборудването, арматурата, устройствата и материалите отговорят на съответните изисквания на Кодекса за конструкцията и оборудването на корабите, превозващи втечнени газове в наливно състояние.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на първоначален или периодичен преглед за установяване на съответствие с изискванията на кодекса по ал. 1.

(3) Международното свидетелство за годност на кораба да превозва втечнени газове в наливно състояние се издава съгласно формата в приложение 2 към кодекса по ал. 1 и е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

(4) Документът по ал. 1 се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице, или от организация по чл. 73, ал. 2КТК. Заверката се извършва след преглед за установяване на съответствие с изискванията на кодекса по ал. 1.

Чл. 46

(1) Свидетелството за право на кораба да превозва зърно в насипно състояние удостоверява, че конструкцията, оборудването и информацията за устойчивост на кораба отговарят на изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море, 1974 г., и Международния кодекс за превоз на зърно.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствие с изискванията на конвенцията и кодекса по ал. 1.

(3) При промяна на елементи в конструк-цията, оборудването и др., вследствие на които е настъпила промяна в информацията за устойчивост на кораба, по заявление на заинтересуваното лице се издава ново свидетелство.

(4) Свидетелството за право на кораба да превозва зърно в насипно състояние е неразделна част от корабната информация за устойчивост и другите документи, които дават възможност на капитана да осигури съответствието на кораба през всички етапи на превозния процес с нормите и критериите за устойчивост.

Чл. 47

(1) Свидетелството за безопасност на високоскоростен кораб удо-стоверява, че конструкцията на кораба и нейните елементи, оборудването и снабдяването на кораба, радиосредствата на кораба по тип и тяхното състояние отговарят на изискванията на Международния кодекс за безопасност на високоскоростни плавателни съдове, 2000 г., приет с Резолюция MSC.97(73), изменен с резолюции MSC.175(79), MSC.222(82), MSC.260(84) и MSC.271(85) на Комитета по морска безопасност на Международната морска организация.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за съответствие с изискванията на кодекса по ал. 1.

(3) Свидетелството за безопасност на високоскоростен кораб се издава съгласно формата в АнексI към кодекса по ал. 1 и е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

(4) Документът по ал. 1 се придружава от списък на оборудването към свидетелство за безопасност на високоскоростен кораб, изготвен на английски език съгласно формата в АнексI към кодекса по ал. 1. По заявление на заинтересуваното лице се издава нов списък при промяна в оборудването.

(5) Свидетелството за безопасност на високоскоростен кораб се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице, или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК. Заверката се извършва след преглед за установяване, че корабът продължава да отговаря на изискванията на кодекса по ал. 1.

Чл. 48

(1) Разрешителното за плаване с високоскоростен кораб удостоверява, че са изпълнени всички изисквания на Международния кодекс за безопасност на високоскоростни плавателни съдове, 2000 г..

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за съответствие с изискваниятана кодекса по ал. 1.

(3) Разрешителното за плаване с високоскоростен кораб се издава съгласно формата в АнексII към кодекса по ал. 1, със срок на валидност до 5 години, но не повече от срока на валидност на свидетелството по чл. 47.

Чл. 49

(1) Свидетелството за безопасност на кораби със специално предназначение удостоверява, че корабът и неговото състояние отговарят на изискванията на Кодекса за безопасност на кораби със специално предназначение, 2008 г.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствие с изискванията на кодекса по ал. 1.

(3) Свидетелството за безопасност на кораби със специално предназначение се издава съгласно формата в Анекса към кодекса по ал. 1 и е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

(4) Към документа по ал. 1 се прилага списък на оборудването - форма SPS, изготвен на английски език съгласно приложението към Анекса на кодекса по ал. 1. По заявление на заинтересуваното лице се издава нов списък при промяна в оборудването.

(5) Свидетелството по ал. 1 ежегодно се заверява от директора на съответната дирекция “Речен надзор” или оправомощено от него лице или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК след преглед за установяване на съответствие с изискванията на кодекса по ал. 1.

Чл. 50

(1) Свидетелството за конструкцията и оборудването на динамично поддържани кораби удостоверява, че са изпълнени всички изисквания на Кодекса за безопасност на динамично поддържани кораби.

(2) Документът по ал. 1 се издава на кораби, построени преди 1 януари 1996 г., на английски език от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице, или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК след извършване на преглед за съответствие с изискванията на кодекса по ал. 1.

(3) Свидетелството за конструкцията и оборудването на динамично поддържани кораби се издава съгласно формата в АнексI към кодекса по ал. 1 и е със срок на валидност не по-дълъг от една година.

Чл. 51

(1) Разрешителното за плаване с динамично поддържани кораби удостоверява, че са изпълнени всички изисквания на Кодекса за безопасност на динамично поддържани кораби.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствие с изискванията на кодекса по ал. 1.

(3) Разрешителното за плаване с динамично поддържани кораби съдържа най-малко информацията по правило 1.6.5 от кодекса по ал. 1. Срокът му на валидност е до една година, но не повече от срока на валидност на свидетелството по чл. 50.

Чл. 52

(1) Свидетелството за годност на спомагателни кораби, поддържащи морски съоръжения, удостоверява, че са изпълнени всички изискванията на Ръководството за транспортиране и обработка на ограничени количества опасни и вредни течни вещества в наливно състояние на спомагателни кораби, поддържащи морски съоръжения, издадено от Международната морска организация.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствие с изискванията на ръководството по ал. 1.

(3) Свидетелството за годност на спомагателни кораби, поддържащи морски съоръжения, е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години и се издава съгласно формата в приложение 2 към ръководството по ал. 1.

(4) Документът по ал. 1 се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице, или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК. Заверката се извършва след преглед за установяване на съответствието с изискванията на ръководството по ал. 1.

Чл. 53

(1) Свидетелството за безопасност на морска платформа (2009) удостоверява, че платформата е построена, оборудвана и снабдена съгласно изискванията на Кодекса за конструкцията и оборудването на морски платформи, 2009 г.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствие с изискванията на кодекса по ал. 1.

(3) Свидетелството за безопасност на морска платформа се издава съгласно формата в приложението към кодекса по ал. 1 и е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

(4) Документът по ал. 1 се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице, или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК. Заверката се извършва след преглед за установяване съответствието на конструкцията и оборудването на платформата с изискванията на кодекса по ал. 1.

Чл. 54

(1) Свидетелството за безопасност на система за работа под водата удостоверява, че са изпълнени всички изисквания на Кодекса за безопасност на системи за работа под водата, 1995 г.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за съответствие с изискванията на кодекса по ал. 1.

(3) Свидетелството за безопасност на система за работа под водата се издава съгласно формата в приложението към кодекса по ал. 1 и е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

(4) Документът по ал. 1 се заверява ежегодно от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице, или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК. Заверката се извършва след преглед за установяване съответствието на системата с изискванията на кодекса по ал. 1.

Чл. 55

(1) Свидетелството за еднократен преход удостоверява, че корабът е годен да плава по предназначение за конкретен преход.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед на състоянието на корпуса, механизмите, системите, устройствата, уредбите, оборудването на кораба, броя, квалификацията и организацията на екипажа за съответствие с изискванията за безопасност на корабоплаването и опазване на околната среда.

(3) Документът по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:

1. име на кораба;

2. собственик;

3. пристанище на регистрация;

4. знаме, под което корабът плава;

5. отличителен номер или букви/ИМО номер;

6. дата на построяване;

7. място на построяване;

8. тип кораб;

9. бруто тонаж;

10. мощност на главния(-ите) двигател(-и);

11. екипаж;

12. допълнителни мерки за безопасност.

(4) Свидетелството за еднократен преход е със срок на валидност, достатъчен за извършване на конкретния преход, и губи своята валидност след пристигане в крайното пристанище.

Чл. 56

(1) Свидетелството за провлачване удостоверява, че влекачът, влекалното въже и влаченият обект отговарят на изискванията към документите и техническото състояние на влекача, влачения обект и влекателното въже, снабдяването с екипаж, изчисленията и плана за буксировка.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствие с изискванията по ал. 1.

(3) Документът по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:

1. име на кораба;

2. пристанище на регистрация;

3. отличителен номер или букви;

4. бруто и нето тонаж;

5. дължина, ширина, височина на борда;

6. газене;

7. главни двигатели;

8. допълнителни мерки за безопасност.

(4) Свидетелството за провлачване се издава за всеки конкретен случай на провлачване.

Чл. 57

(1) Свидетелството за корабната аптека удостоверява, че корабът е снабден с лекарства - лекарствени продукти и медицински изделия, съгласно изискванията и препоръките на Световната здравна организация и Наредба № 9 от 2003 г. за медицинското обслужване на корабите (ДВ, бр. 17 от 2003 г. ).

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция “Речен надзор” на английски език за морските кораби и на български език - за корабите, плаващи по вътрешните водни пътища.

(3) Свидетелството за корабна аптека е със срок на валидност не по-дълъг от една година след извършване на преглед за установяване на съответствие с изискванията и препоръките по ал. 1.

Чл. 58

(1) Свидетелството за санитарен контрол на кораба удостоверява, че на кораба са проведени мероприятия за санитарен контрол, а Свидетелството за освобождаване от санитарен контрол на кораба - че корабът е освободен от провеждане на мероприятия за санитарен контрол.

(2) Документът по ал. 1 се издава от постоянните гранични медицински пропускателни пунктове, разположени на територията на пристанищен комплекс Варна и пристанищен комплекс Бургас, като на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове по р. Дунав документът по ал. 1 се издава от регионалните здравни инспекции, а в чужбина - от съответните санитарни органи.

(3) Свидетелството за санитарен контрол на кораба и Свидетелството за освобождаване от санитарен контрол на кораба се издават съгласно формата в Анекс3 към Международните здравни правила (2005) на Световната здравна организация на български и английски език. Срокът на валидност на документите е до 6 месеца и може да бъде удължен, като сборът от първоначалния и определения при удължаването срок не може да надхвърля 7 месеца.

Чл. 58а

(1) Морското трудово свидетелство (приложение №64) удостоверява, че корабът е инспектиран и проверен за съответствие с изискванията на Морската трудова конвенция от 2006г. и с изложеното в приложената Декларация за съответствие с Морската трудова конвенция част II.

(2) Документът по ал. 1 се издава на английски език съгласно формата в приложение А5-II към конвенцията по ал. 1 след предоставяне на Декларация за съответствие с Морската трудова конвенция, част II.

(3) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ след извършване на одит от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за установяване на съответствието с изискванията на конвенцията по ал. 1. Когато одитът е извършен от призната организация по чл. 73, ал. 1 от КТК, документът по ал. 1 се издава от тази организация.

(4) Междинна заверка на документа по ал. 1 се извършва от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице, или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК. Заверката се предхожда от одит за установяване на продължаващото съответствие с изискванията на конвенцията по ал. 1.

Чл. 58б

(1) Декларацията за съответствие с Морската трудова конвенция, част I (приложение №65) удостоверява, че приложимото в Република България международно и национално законодателство е в съответствие с изискванията на Стандарти A5.1.3 на Морската трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда.

(2) Декларацията по ал. 1 се издава от изпълнителния директор на ИА „МА“ или оправомощено от него длъжностно лице на английски език съгласно формата в приложение А5-II към конвенцията по ал. 1.

Чл. 58в

Декларацията за съответствие с Морската трудова конвенция, част II, удостоверява, че посоченият в Морското трудово свидетелство корабопритежател е предприел мерки, гарантиращи продължаващо между инспекциите съответствие на кораба с изискванията на Морската трудова конвенция, 2006 г., на Международната организация на труда.

Чл. 58г

(1) Временното морско трудово свидетелство (приложение №67) удостоверява, че:

1. корабът е инспектиран по отношение посоченото в Приложение-I A5 към Морската трудова конвенция от 2006г. и че е изпълнено указаното в т.2–4 по-долу;

2. корабопритежателят е представил в ИА „МА“ или в призната от нея организация доказателства, че на кораба има действащи процедури, гарантиращи спазването на конвенцията;

3. капитанът на кораба е запознат с изискванията на конвенцията и отговорностите по изпълнението й;

4. на ИА „МА“ или призната от нея организация е предоставена информацията, съдържаща се в Декларацията за съответствие с Морската трудова конвенция.

(2) Временното морско трудово свидетелство се издава от директора на съответната дирекция „Речен надзор“ на английски език съгласно формата в приложение А5-II към конвенцията по ал. 1 за срок не по-дълъг от 6 месеца.

Чл. 59

(1) Свидетелството за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт удостоверява, че корабът е финансово обезпечен за щети, причинени от замърсяване с нефт.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език.

(3) Документът по ал. 1 е със срок на валидност, равен на срока на обезпечаването, след като се установи, че за кораба са изпълнени изискванията на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1992 г.

(4) Свидетелството за наличие на застраховка или друго финансово обезпечение на гражданската отговорност за щети от замърсяване с нефт съдържа информацията по член VII, параграф 2 на конвенцията по ал. 3 и се издава съгласно формата в Анекса към нея.

Чл. 59а

(1) Свидетелството за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, удостоверява, че корабът е финансово обезпечен за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция „Речен надзор“ на английски език.

(3) Документът по ал. 1 е със срок на валидност, равен на срока на обезпечаването, след като се установи, че за кораба са изпълнени изискванията на Международната конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, 2001 г, съставена в Лондон на 23 март 2001 г., ратифицирана със закон - ДВ, бр. 38 от 2007 г. (ДВ, бр. 38 от 2008 г.).

(4) Свидетелството за наличие на застраховка или друго финансово обезпечение на гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, съдържа информацията по член 7, параграф 2 от конвенцията по ал. 3 и се издава съгласно формата в Анекса към нея.

Чл. 59а1

(1) Свидетелството за наличие на застраховка или друго финансово обезпечение за определяне на местонахождението, обозначаване и изваждане на потънало имущество удостоверява, че корабът е финансово обезпечен за посрещане разходите по определяне на местонахождението, обозначаването и изваждането му в случай на потъване.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ на английски език, след като се установи, че за кораба са изпълнени изискванията на Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от Найроби, 2007 г., изготвена в Найроби на 18 май 2007 г., ратифицирана със закон - ДВ, бр. 92 от 2015 г. (ДВ, бр. 40 от 2015 г.).

(3) Срокът на валидност на документа по ал. 1 е равен на срока на обезпечението.

Чл. 59б

(1) Международното свидетелство за противообрастваща система удостоверява, че противообрастващата боя, използвана на кораба, не съдържа вредни органокалаени или други вещества, посочени в Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите, 2001 г., подписана в Лондон на 5 октомври 2001 г., ратифицирана със закон - ДВ, бр. 94 от 2004 г. (ДВ, бр. 49 от 2009 г.) и Регламент (ЕО) № 782/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 14 април 2003 г. относно забраната за използване на органотични съединения на корабите (ОВ, L115 от 9 май 2003 г.), изменен с Регламент (ЕО) № 536/2008 на Комисията от 13 юни 2008 г. (ОВ, L156 от 14 юни 2008 г.) и Регламент (ЕО) № 219/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. (ОВ, L87 от 31 март 2009 г.).

(2) Международното свидетелство за противообрастваща система и Записа за противообрастваща система към него се издават от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК на английски език съгласно приложение 1 към Анекс4 на Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите, 2001 г., след извършване на преглед за установяване на съответствие с изискванията на конвенцията и на регламента по ал. 1.

(3) Директорът на съответната дирекция „Морска администрация“ или призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК издава Потвърждение на записа за противообрастваща система съгласно приложение 1 към Анекс4 на Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите, 2001 г., за всеки отделен последващ преглед.

(4) Декларация за противообрастваща система се съставя от корабопритежателя на морски кораб, който извършва международно плаване и е с дължина, по-голяма от 24m, но с бруто тонаж, по-малък от 400БТ. Декларацията се съставя във формата съгласно приложение 2 към Анекс4 на Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите, 2001 г., и се придружава от документи за използваната противообрастваща система или от потвърждение по ал. 3.

Чл. 59в

(1) Свидетелството за инвентарния опис на опасните материали удостоверява, че морските кораби по чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно рециклирането на кораби и за изменение на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и Директива 2009/16/ЕО (ОВ, L330 от 10 декември 2013 г.), изменен с Решение(ЕС) 2018/853 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. (ОВ, L150 от 14 юни 2018 г.), разполагат с инвентарен опис на опасните материали съгласно чл. 5 от същия регламент.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК съгласно приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2016/2325 на Комисията от 19 декември 2016 г. относно формата на свидетелството за инвентарния опис на опасните материали, издавано съгласно Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно рециклирането на кораби (ОВ, L345 от 20 декември 2016 г.). Свидетелството се издава на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствие с изискванията на регламента по ал. 1.

(3) Свидетелството за инвентарния опис на опасните материали е със срок на валидност не повече от 5 години.

Чл. 59г

(1) На кораб, попадащ в обхвата на регламента по чл. 59в, ал. 1, се издава Свидетелство за годност за рециклиране, преди той да бъде изведен от експлоатация и преди да е започнало неговото рециклиране.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК съгласно приложението към Решение за изпълнение (ЕС) 2016/2321 на Комисията от 19 декември 2016 г. относно формата на свидетелството за годност за рециклиране, издавано съгласно Регламент (ЕС) № 1257/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно рециклирането на кораби (ОВ, L345 от 20 декември 2016 г.). Свидетелството се издава на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствие с изискванията на регламента по чл. 59в, ал. 1 и се придружава от инвентарен опис на опасните материали.

(3) Свидетелството за годност за рециклиране е със срок на валидност не повече от 3 месеца.

(4) Свидетелството за годност за рециклиране престава да бъде валидно, когато състоянието на кораба съществено се различава от данните в свидетелството за инвентарния опис.

Чл. 60

(отменен)

(1) Свидетелството за отплаване (приложения № 48 или 48а) удостоверява, че корабът е готов за отплаване. При отплаване на кораби в състав, по вътрешни водни пътища документът - приложение № 48, се издава само на моторния кораб, влачещ или тласкащ състава.

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Морска администрация” или упълномощено от него лице след проверка на корабните документи, екипажа, количеството и укрепването на товара, броя на пътниците и другите условия за безопасност преди отплаване на кораба. Документът - приложение № 48, се издава на български и немски език, а документът - приложение № 48а - на аглийски език, като се придружава от протокол за освобождаване от претенции към кораба при изходяща контрола, изготвен на български език (приложение № 48б).

Чл. 61

(1) Международното свидетелство за безопасност на кораба удостоверява, че системата за безопасност на кораба и свързаното с нея оборудване и снабдяване, както и тяхното състояние отговарят на изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г. и на Наредбата за условията и реда за постигане сигурността на корабите и пристанищата по чл. 106а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, приета с Постановление № 374 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 99 от 2014 г.).

(2) По отношение на срока на валидност, реда и условията за издаване, заверка, потвърждаване на валидността и подновявaне на документа по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 108 – 120 от Наредбата за условията и реда за постигане сигурността на корабите и пристанищата по чл. 106а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, приета с ПМС № 374 от 2014 г. (ДВ, бр. 99 от 2014 г.).

(3) Международното свидетелство за безопасност на кораба се издава във формата, определена в приложение № 5 към чл. 111, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за постигане сигурността на корабите и пристанищата по чл. 106а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

(4)

(5) Временното свидетелство за безопасност на кораба се издава в съответствие с изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г. и на Наредбата за условията и реда за постигане сигурността на корабите и пристанищата по чл. 106а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

(6) По отношение на срока на валидност и реда и условията за издаване на документа по ал. 5 се прилагат разпоредбите на чл. 121 – 123 от Наредбата за условията и реда за постигане сигурността на корабите и пристанищата по чл. 106а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

Чл. 62

(1) Свидетелството за допуск (приложения № 50 и 50а) удостоверява, че корабът отговаря на изискванията за превоз на опасни товари, определени в Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN), сключено в Женева на 26 май 2000 г. (ратифицирано със закон – ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 43 от 2008 г.).

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Морска адмиинстрация” на български, немски и руски език след извършване на преглед за установяване на съответствие с правилата по ал. 1, във формата, предвидена в приложение № 1 към чл. 9, ал. 2 от Наредба № 16 от 2006 г. за обработка и превоз на опасни и/или замърсяващи товари по море и на опасни товари по вътрешни водни пътища (ДВ, бр. 53 от 2006 г.).

(3) Свидетелството за допуск е със срок на валидност не по-дълъг от 5 години.

Чл. 63

(1) Временното свидетелство за допуск удостоверява, че корабът е допуснат да превозва конкретен опасен товар за определен рейс или за определено време в съответствие с изискванията на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN).

(2) Документът по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция “Морска адмиинстрация” на български, немски и руски език във формата, предвидена в приложение № 1 към чл. 9, ал. 2 от Наредба № 16 от 2006 г. за обработка и превоз на опасни и/или замърсяващи товари по море и на опасни товари по вътрешни водни пътища след извършване на преглед за установяване на съответствие с правилата по ал. 1.

(3) Временното свидетелство за допуск се издава със срок на валидност не по-дълъг от 3 месеца.

Чл. 64

(1) Непрекъснат документален запис на историята на кораб е набор от документи (приложения № 51, 51а и 51б), удостоверяващи историята на кораба, в съответствие с изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г.

(2) Документът по форма 1 от приложението към Резолюция А.959(23) на Асамблеята на Международната морска организация се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” на английски език след извършване на преглед за съответствие с изискванията на конвенцията по ал. 1.

(3) Документът по ал. 2 е безсрочен.

(4) Нов документ по ал. 2 се издава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” по заявление на заинтересуваното лице при промяна на данните, вписани в него.

Чл. 65

(1) Корабният дневник отразява цялостната дейност на кораба и събитията, свързани с кораба и екипажа.

(2) Капитанът или вахтените помощник-капитани/офицери водят корабния дневник по начина, указан в инструкцията, неразделна част от дневника.

(3) Документът по ал. 1 се заверява от директора на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция “Речен надзор” или оправомощено от него лице преди първото вписване в него и се издава на български език.

(4) В корабния дневник на корабите за туризъм, спорт, спортен риболов и развлечение, с изключение на тези по чл. 80, ал. 1 и чл. 106, ал. 1, както и на корабите до 500 БТ, които не извършват международно плаване, се отразява и дейността на корабната радиостанция.

Чл. 65а

(1) Вахтеният дневник по член 1.10, буква „f“ от Правилата за плаване по река Дунав, приети с Постановление № 83 на Министерския съвет от 2013 г. (ДВ, бр. 35 от 2013 г.), отразява работното време и почивките на екипажа на корабите, плаващи по вътрешните водни пътища.

(2) Капитанът или вахтените помощник-капитани/офицери водят вахтения дневник по начина, указан в инструкцията, неразделна част от дневника.

Чл. 66

(1) Машинният дневник отразява работата по техническата експлоатация на корабната силова уредба, системите и устройствата, разхода на горивосмазочни материали, котелната вода и други, както и събитията, свързани с тях.

(2) Главният механик или вахтеният механик водят машинния дневник по начин, указан в дневника.

(3)

Чл. 67

(1) Радиодневникът се води от корабния радиооператор. В радиодневника се отразяват дейността на корабната радиостанция и настъпилите събития по начин, указан в дневника.

(2)

Чл. 68

(1) В Дневника за нефтените операции (приложения № 55, 55а ) се вписват извършените операции с нефт, приемането или изхвърлянето на баласт или сантинни води. Вписванията в дневника се правят от длъжностните лица, извършващи операциите, по начин, указан в дневника. Воденето му се контролира от главния механик и от капитана на кораба.

(2)

(3) Текстовете в дневника за нефтените операции, се изписват на български и английски език, съгласно приложение III към АнексI на MARPOL 73/38.

Чл. 68а

В Дневника за операциите с отработените масла (приложение № 55в) се вписват извършените операции с отпадъци, съдържащи масла или смазочни материали, образувани по време на експлоатацията на кораба. Вписванията в дневника се правят от длъжностните лица, които извършват операциите, под контрола на главния механик и капитана на кораба.

Чл. 69

(1) В Дневника за товарни операции на кораб, превозващ вредни течни вещества в наливно състояние (приложение № 56), се вписват всички извършени операции с тези товари. Воденето на дневника се контролира от капитана на кораба.

(2) Вписванията в дневника се правят от длъжностните лица, които извършват опера-циите, по начин, указан в дневника.

(3)

Чл. 70

(1) В Дневника за операции с корабни отпадъци, съгласно приложението към АнексV на MARPOL 73/38, се вписват всички операции по предаване в пристанищни приемни съоръжения или разрешено изхвърляне в морето на категориите отпадъци, определени в АнексV на MARPOL 73/38.

(2)

Чл. 70а

(1) В Дневника за баластните операции, съгласно приложение II към Анекса на Международната конвенция за контрол и управление на корабните баластни води и седименти, 2004 г., се вписват всички извършени операции с баластни води. Воденето на дневника се контролира от капитана на кораба.

(2) Вписванията в дневника се правят на английски и български език по указания в дневника начин от длъжностните лица, които извършват операциите.

Чл. 71

(отменен)

(1) В Дневника за операции с вредни, отровни и радиоактивни вещества (приложение № 58) се вписват всички операции, свързани с изхвърляне на вредни отровни и радиоактивни вещества, независимо от това, дали са остатъци от товар или продукт от експлоата-цията на кораба. Вписванията в дневника се правят от длъжностните лица, които извършват операциите, под контрола на главния механик и капитана на кораба.

(2)

Чл. 72

(отменен)

(1) В Дневника за операции със сточни води и отпадъци (приложение № 59) се вписват всички операции със сточни води и отпадъци независимо от това, дали са свързани с експлоатацията на кораба. Вписванията в дневника се правят от длъжностните лица, които извършват операциите, под контрола на главния механик и капитана на кораба.

(2)

Чл. 73

(отменен)

(1) Санитарният дневник (приложение № 60) отразява санитарно-хигиенното състояние на кораба.

(2) Документът по ал. 1 се води от определено от капитана на кораба лице.

(3)

Чл. 73а

Дневниците по чл. 66 – 73 се прономероват, прошнуроват и се заверяват от корабопритежателя или капитана на кораба.

Чл. 74

(1) Списъкът на екипажа установява целия личен състав, обезпечаващ управлението, обслужването или работата на кораба и се изготвя:

1. за морските кораби - съгласно формата в приложение I към Анекса на Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване, съставена в Лондон на 9 април 1965 г., ратифицирана със закон - ДВ, бр. 59 от 1998 г. (ДВ, бр. 56 от 1999 г.);

2. за корабите, плаващи по вътрешните водни пътища - съгласно приложение № 12 от Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване (обн., ДВ, бр. 67 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 37 от 2014 г., бр. 12 от 2017 г.; изм., бр. 55 от 2017 г.).

(2) Документът по ал. 1 се изготвя от капитана на кораба или оправомощено от него лице и съдържа всички изисквани от държавните органи сведения за броя и състава на екипажа при пристигане и заминаване на кораба. Капитанът на кораба или упълномощеното от него лице отразява незабавно в списъка промените в екипажа.

(3) Списъкът на екипажа се заверява от корабопритежателя или капитана при първоначално комплектуване на кораба с екипаж, при промяна в екипажа и преди отплаване на кораба. За кораби, извършващи международно плаване, списъкът на екипажа се изготвя на английски език.

(4) Завереният документ по ал. 1 на корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, се съхранява на борда на кораба за срок 5 години след съставянето му.

Чл. 75

(1) Корабният план за борба със замърсяване с нефт при аварии определя процедурите, които трябва да прилага екипажът на кораба при авария, вследствие на която е настъпило замърсяване на морската среда с нефт.

(2) Планът се съставя на български и английски език в съответствие с Ръководството за съставяне на корабни планове за борба със замърсяване с нефт при аварии, прието с резолюция MEPC.54(32), изменена с Резолюция MEPC.86(44) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация.

(3) Планът по ал. 1 се утвърждава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” или оправомощено от него лице или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК.

Чл. 76

(1) Корабният план за борба със замърсяване с вредни течни вещества при аварии определя процедурите, които трябва да прилага екипажът на кораба при авария, вследствие на която е настъпило замърсяване на морската среда с вредни течни вещества.

(2) Планът се съставя на български и английски език в съответствие с Ръководството за съставяне на корабни планове за борба със замърсяване с вредни течни вещества при аварии, прието с Резолюция MEPC.85(44), изменена с Резолюция MEPC.137(53) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация..

(3) Корабният план по ал. 1 може да се комбинира с корабния план по чл. 75, ал. 1, когато корабът трябва да притежава такъв.

(4) Планът по ал. 1 и 3 се утвърждава от директора на съответната дирекция “Речен надзор” или оправомощено от него лице или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК.

Чл. 77

(1) Планът за управление на отпадъци определя процедурите и правилата за събиране, съхранение, обработка и унищожаване на отпадъците, генерирани на кораба, както и задълженията на екипажа.

(2) Планът се съставя на български и английски език в съответствие с Ръководството за съставяне на планове за управление на отпадъци (2012 Guidelines for the development of garbage management plans), прието с Резолюция MEPC.220(63) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация.

(3)

(4) Планът по ал. 1 се утвърждава от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице, или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК.

Чл. 77а

(1) Корабният план за управление на енергийната ефективност се изготвя от корабопритежателя.

(2) Планът по ал.1 се съставя на български и английски език в съответствие с Ръководството за разработване на корабен план за управление на енергийната ефективност („2012 GuidelinesforthedevelopmentofaShipEnergyEfficiencyManagementPlan“), прието с Резолюция MEPC.213(63) от 2.03.2012г., приета на 63-та сесия на Комитета по опазване на морската среда към Международната морска организация.

(3) Планът по ал. 1 се утвърждава от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице, или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК.

(4)

(4) Документ за съответствие на плана по ал. 1 се издава от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК на английски език след извършване на преглед за установяване на съответствието с изискванията на Правило 22.2 на Анекс VI на MARPOL 73/78.

(5) Документ за съответствие – отчитане на разхода на течни горива се издава от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК на английски език за потвърждение, че по отношение на кораба са спазени изискванията на Правило 22а на Анекс VI на MARPOL 73/78.

(6) Документите за съответствие по ал. 4 – 5 се издават във формите, предвидени в приложение X на Анекс VI на MARPOL 73/78 и циркуляр MEPC.1/Circ.876 от 16 април 2018 г. на Международната морска организация.

Чл. 77б

(1) Планът за управление на баластните води определя правилата и процедурите за безопасност за кораба и екипажа, свързани с управлението на корабните баластни води, включително изхвърлянето им в морето и на брега.

(2) Планът по ал. 1 се съставя от корабопритежателя на български и английски език съгласно Ръководството за управление на баластни води и разработване на план за управление на баластните води G4 („Guidelines for ballast water management and development of ballast water management plans (G4)“), прието с Резолюция MEPC.127(53) на Комитета по опазване на морската среда на Международната морска организация.

(3) Планът по ал. 1 се утвърждава от директора на съответната дирекция „Морска администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице, или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК.

Чл. 78

(1) Капитанът на кораба съхранява документа по чл. 65 на кораба 5 години след попълване на последната му страница.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 капитанът на кораба предава документа по чл. 65 в архивния фонд на корабособственика, където се съхранява 10 години.

(3) След изтичането на срока по ал. 2 корабособственикът предава дневниците, в които има записани данни от научен и исторически характер, за постоянно съхранение в съответния държавен архив.

Чл. 79

Капитанът на кораба съхранява документите по чл. 66 - 73 на кораба 3 години след попълване на последната страница на съответните документи.

Чл. 80

(1) Корабите от крайбрежно плаване с вместимост до 40 БТ включително, които не са предназначени за стопанска дейност, трябва да бъдат снабдени със:

1. свидетелство за регистрация или временно свидетелство за регистрация, когато корабът е нает по договор за беърбоут чартър;

2. контролен талон за преглед на кораб;

3. списък на екипажа и лицата на борда;

4. разрешително за корабна радиостанция, когато има такава;

5.

6.

(2) Джетовете се снабдяват с документите, описани в ал. 1, т. 1.

Чл. 81

(1) Корабите от крайбрежно плаване с вместимост до 40 БТ включително, извършващи стопанска дейност, трябва да бъдат снабдени със:

1. свидетелство за регистрация или временно свидетелство за регистрация, когато корабът е нает по договор за беърбоут чартър;

2. свидетелство за годност;

3. корабен дневник;

4.

5. разрешително за корабна радиостанция, когато има такава;

6.

7. списък на екипажа и лицата на борда;

8. свидетелство за годност при сезонен превоз на хора, когато ще извършва такъв превоз.

(2) Документът по ал. 1, т. 3 не се изисква за риболовни кораби с вместимост до 40 БТ включително.

Чл. 82

Кораби с вместимост над 40 БТ, извършващи крайбрежно плаване, освен с документите по чл. 81, ал. 1 трябва да бъдат снабдени и със:

1. мерително свидетелство за кораби с дължина, по-голяма от 24 m;

2.

3. машинен дневник, когато има механичен двигател;

4.

5. свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт и нефтопродукти, когато има такова обезпечаване;

6. международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с нефт (за танкери над 150 БТ и сухотоварни кораби над 400 БТ);

7. дневник за нефтените операции (за танкери над 150 БТ и сухотоварни кораби над 400 БТ);

8. дневник за операции с отпадъци за кораби над 400 БТ и кораби, по-малки от 400 БТ, когато има повече от 15 души на борда;

9. международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с отпадъчни води (1973) за кораби над 200 БТ и кораби, по-малки от 200 БТ, когато има повече от 15 души на борда с приложен Разчет за изхвърляне на необработени отпадни води.

10. план за операции с отпадъци за кораби над 100 БТ и кораби, по-малки от 100 БТ, когато има повече от 15 души на борда.

Чл. 83

Кораби с вместимост до 500 БТ, извършващи задгранично плаване, които не са предназначени за стопанска дейност, се снабдяват със:

1. свидетелство за регистрация или временно свидетелство за регистрация, когато корабът е нает по договор за беърбоут чартър;

2. свидетелство за годност, а за кораби с вместимост до 40БТ - контролен талон;

3. международно свидетелство за тонаж (1969) на кораби с дължина, по-голяма от 24 m;

4. разрешително за корабна радиостанция, когато има такава;

5.

6. корабен дневник;

7. дневник за операции с твърди отпадъци за кораби над 400 БТ и кораби, по-малки от 400 БТ, когато има повече от 15 души на борда;

8. международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с отпадъчни води за кораби над 400 БТ и кораби, по-малки от 400 БТ, когато има повече от 15 души на борда, с приложен Разчет за изхвърляне на необработени отпадни води;

9. списък на екипажа и лицата на борда;

10. план за операции с отпадъци за кораби над 100 БТ и кораби, по-малки от 100 БТ, когато имат повече от 15 души на борда;

11. свидетелство за безопасност на радиосредствата на товарен кораб и списък на оборудването към свидетелството за безопасност на радиосредствата на товарен кораб – форма R, за товарни кораби над 300 БТ;

12. международно свидетелство за противообрастваща система, към което е приложен запис за противообрастваща система за кораби, по-големи от 400 БТ или Декларация за противообрастваща система на морски кораби, които извършват международно плаване и са с дължина, по-голяма от 24m, но с бруто тонаж, по-малък от 400БТ;

13. свидетелство за отплаване.

14. международно свидетелство за енергийна ефективност (International Energy Efficiency Certificate–IEEC) за кораби над 400 БТ;

15. корабен план за управление на енергийната ефективност за кораби над 400 БТ.

16. международно свидетелство за управление на баластните води за кораби над 400БТ;

17. план за управление на баластните води за кораби над 400БТ;

18. дневник за баластните операции за кораби над 400БТ.

Чл. 84

(1) Кораби с вместимост до 500 БТ включително, извършващи задгранично плаване и предназначени за стопанска дейност, трябва да бъдат снабдени със:

1. свидетелство за регистрация или временно свидетелство за регистрация, когато корабът е нает на беърбоут чартър;

2. свидетелство за годност;

3. международно свидетелство за тонаж (1969) за кораби с дължина, по-голяма от 24 m;

4. международно свидетелство за товарните водолинии за кораби с дължина, по-голяма от 24 m;

5. международно свидетелство за освобождаване по товарните водолинии, когато корабът е освободен от изисквания на Международната конвенция за товарните водолинии;

6. международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с нефт (за танкери над 150 БТ и сухотоварни кораби над 400 БТ);

7. дневник за нефтените операции (за танкери над 150 БТ и сухотоварни кораби над 400 БТ);

8. международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с отпадъчни води за кораби над 400 БТ и кораби, по-малки от 400 БТ, когато има повече от 15 души на борда, с приложен Разчет за изхвърляне на необработени отпадни води;

9. свидетелство за безопасност на радиосредствата на товарен кораб и списък на оборудването към свидетелството за безопасност на радиосредствата на товарен кораб - форма R, за товарни кораби над 300 БТ;

10. списък на екипажа;

11. корабен дневник;

12. машинен дневник, когато има механичен двигател;

13. свидетелство за отплаване;

14. разрешително за корабна радиостанция, когато има такава;

15. радиодневник, когато има радиостанция;

16. свидетелство за дератизация или свидетелство за освобождаване от дератизация;

17. свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт и нефтопродукти, когато има такова обезпечаване;

18. свидетелство за корабната аптека.

19. международно свидетелство за противообрастваща система, към което е приложен запис за противообрастваща система за кораби, по-големи от 400 БТ или Декларация за противообрастваща система на морски кораби, които извършват международно плаване и са с дължина, по-голяма от 24m, но с бруто тонаж, по-малък от 400БТ;

20. план за операции с твърди отпадъци за кораби над 100 БТ и кораби, по-малки от 100 БТ, когато има повече от 15 души на борда; дневник за операции с твърди отпадъци за кораби над 400 БТ и кораби, по-малки от 400 БТ, когато има повече от 15 души на борда;

21. международно свидетелство за енергийна ефективност за кораби над 400 БТ; 22.корабен план за управление на енергийната ефективност (Ship Energy Efficiency Management Plan–SEEMP) за кораби над 400 БТ;

23. морско трудово свидетелство и декларация за съответствие с Морската трудова конвенция за кораби с 500 БТ и по-голям от 500 БТ.

24. международно свидетелство за управление на баластните води за кораби над 400БТ;

25. план за управление на баластните води за кораби над 400БТ;

26. дневник за баластните операции за кораби над 400БТ.

(2) Когато корабът е пътнически, документите по т. 2 и 9 се заменят със свидетелство за безопасност на пътнически кораб и списък на оборудването към свидетелството за безопасност на пътнически кораб - форма Р.

(3) На специалните видове кораби, както са определени в Кодекса за безопасност на кораби със специално предназначение, 2008 г., документите по т. 2 и 9 се заменят със свидетелство за безопасност на кораби със специално предназначение.

Чл. 85

(1) Кораби с вместимост над 500 БТ, извършващи задгранично плаване, трябва да бъдат снабдени със:

1. свидетелство за регистрация или временно свидетелство за регистрация, когато корабът е нает по договор за беърбоут чартър;

2. свидетелство за безопасност на конструкцията на товарен кораб;

3. свидетелство за безопасност на оборудването и снабдяването на товарен кораб и списък на оборудването и снабдяването към свидетелството за безопасност на оборудването и снабдяването на товарен кораб - форма Е;

4. свидетелство за освобождаване - за допуснати изключения от изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г., когато корабът е освободен от някои изисквания по тази конвенция;

5. свидетелство за безопасност на радиосредствата на товарен кораб и списък на оборудването към свидетелството за безопасност на радиосредствата на товарен кораб - форма R;

6. свидетелство за управление на безопасната експлоатация на кораба и предотвратяване на замърсяването;

6а. международно свидетелство за безопасност на кораба;

7. копие на документа за съответствие на компанията;

8. международно свидетелство за тонаж (1969);

9. международно свидетелство за товарните водолинии;

10. международно свидетелство за освобождаване по товарните водолинии, когато корабът е освободен от изисквания на Международната конвенция за товарните водолинии;

11. международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с нефт;

12. дневник за нефтените операции;

13. план и дневник за операции с твърди отпадъци;

14. международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с отпадъчни води с приложен Разчет за изхвърляне на необработени отпадни води.;

15. документ за надеждно комплектуване с екипаж;

16. списък на екипажа;

17. корабен дневник;

18. машинен дневник, когато има механичен двигател;

19. свидетелство за отплаване;

20. разрешително за корабна радиостанция;

21. радиодневник;

22. свидетелство за дератизация или свидетелство за освобождаване от дератизация;

23. за кораби над 1000 БТ свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети от замърсяване с корабно гориво;

24.

25. свидетелство за корабната аптека.

26. международно свидетелство за противообрастваща система, към което е приложен запис за противообрастващата система.

27. международно свидетелство за енергийна ефективност (International Energy Efficiency Certificate–IEEC) за кораби над 400 БТ; 28.корабен план за управление на енергийната ефективност (Ship Energy Efficiency Management Plan–SEEMP) за кораби над 400 БТ;

29. морско трудово свидетелство и декларация за съответствие с Морската трудова конвенция за кораби с 500 БТ и по-голям от 500 БТ.

30. международно свидетелство за управление на баластните води;

31. план за управление на баластните води;

32. дневник за баластните операции;

33. свидетелство за инвентарния опис на опасните материали.

(2) Документите по ал. 1, т. 2, 3 и 5 могат да бъдат заменени със свидетелство за безопасност на товарен кораб за товарни кораби.

(3) Документите по ал. 1, т. 2, 3 и 5 се заменят със свидетелство за безопасност на пътнически кораб и списък на оборудването към свидетелството за безопасност на пътнически кораб - форма Р, за пътнически кораби.

(4) Документите по ал. 1, т. 2, 3 и 5 се заменят със свидетелство за безопасност на кораби със специално предназначение за специалните видове кораби, определени в Кодекса за безопасност на кораби със специално предназначение, 2008 г.

Чл. 85а

(1) Морски кораби с тонаж 500 т и повече, които извършват международно плаване, се снабдяват и с документите, предвидени в чл. 64, ал. 1.

(2) Алинея 1 не се прилага за кораби без механично задвижване, дървени кораби с примитивна конструкция, плавателни съдове за развлечение, които не се използват за стопанска дейност, и риболовни кораби.

Чл. 85б

Морските кораби, опериращи в полярни води, се снабдяват освен с документите, изисквани съгласно типа и района на плаване, и със свидетелство на кораб, опериращ в полярни води по чл. 30б.

Чл. 85в

Морските кораби с тонаж 5000 БТ и по-голям се снабдяват освен с документите, изисквани съгласно типа и района на плаване, и с документи за съответствие по чл. 36г и чл. 77а, ал. 4 – 5.

Чл. 86

Всички кораби, когато превозват вредни течни вещества в наливно състояние, освен с документите по чл. 84 или 85 трябва да бъдат снабдени и със:

1. международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване при превозване на вредни течни вещества в наливно състояние;

2. дневник за товарни операции на кораб, превозващ вредни течни вещества в наливно състояние.

Чл. 87

Всички кораби, когато превозват опасни химически товари в наливно състояние, трябва да бъдат снабдени освен с документите по чл. 84 или 85 и с международно свидетелство за годност на кораба да превозва опасни химически товари в наливно състояние.

Чл. 88

Всички кораби, когато превозват втечнени газове в наливно състояние, трябва да бъдат снабдени освен с документите по чл. 84 или 85 и с международно свидетелство за годност на кораба да превозва втечнени газове в наливно състояние.

Чл. 89

При превоз на опасни товари всички кораби с вместимост над 500 БТ, построени след 31 август 1984 г., както и корабите с вместимост до 500 БТ, построени след 31 януари 1992 г. , трябва да бъдат снабдени освен с документите по чл. 84 или 85 и със свидетелство за съответствие със специалните изисквания към корабите, превозващи опасни товари, както и с манифест за опасни товари или товарен план за опасни товари.

Чл. 90

Всички кораби, превозващи товари насипно и течни товари в наливно състояние, трябва да бъдат снабдени освен с документите по чл. 84 или 85 и с Ръководство за безопасно товарене и разтоварване.

Чл. 91

Всички кораби, когато превозват зърно, трябва да бъдат снабдени освен с документите по чл. 84 или 85 и със свидетелство за право на кораба да превозва зърно в насипно състояние.

Чл. 92

Всички кораби, когато превозват товари с изключение на товари насипно и течни товари в наливно състояние, трябва да бъдат снабдени с одобрено от съответната дирекция “Речен надзор” ръководство за укрепване на товара.

Чл. 93

Всички пътнически кораби и товарни кораби с дължина, по-голяма от 24 m, трябва да бъдат снабдени освен с документите по чл. 84 или 85 и с одобрени от съответната дирекция „Морска администрация“ или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК ръководство за устойчивост в неповредено състояние и с Ръководство за борба с наводняване.

Чл. 93а

Пътническите кораби, построени след 25 май 1980 г., сухотоварните кораби с вместимост над 500БТ, построени след 1 февруари 1992 г., както и всички други товарни кораби с вместимост над 500БТ, построени след 1 януари 2009 г., трябва да бъдат снабдени освен с документите по чл. 93 и с одобрени от съответната дирекция „Морска администрация“ или от призната организация по чл. 73, ал. 2 от КТК план и ръководство за устойчивост в повредено състояние.

Чл. 94

(1) Всички пътнически кораби в допълнение на документите по чл. 84, ал. 1 или чл. 85, ал. 1 трябва да бъдат снабдени и със списък на експлоатационните ограничения, система за подпомагане на капитана за вземане на решения при аварийни ситуации, а когато извършват рейсове по определена линия - и с план за координиране на операции по търсене и спасяване.

(2) Всички ро-ро пътнически кораби в допълнение на документите по чл. 84, ал. 1 или чл. 85, ал. 1 трябва да бъдат снабдени със свидетелство за специални изисквания за устойчивост на ро-ро пътнически кораби.

Чл. 95

Всеки кораб за насипни товари и танкер трябва да бъде снабден освен с документите по чл. 84 или 85 и с документите, изисквани по програмата за усилени прегледи.

Чл. 96

Морските платформи за проучване, експлоатация и добив на ресурси от морското дъно се снабдяват със:

1. свидетелство за безопасност на морска платформа (2009);

2. списък на екипажа;

3. корабен дневник;

4. разрешително за корабна радиостанция, когато има такива;

5. радиодневник;

6. международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с нефт;

7. дневник за нефтени операции;

8. международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с отпадъчни води;

9. свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт;

10. дневник за операции с твърди отпадъци.

11. свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво;

Чл. 97

Спомагателните кораби, поддържащи морски съоръжения, се снабдяват освен с документите, изисквани съгласно типа и района на плаване, и със свидетелство за годност на спомагателни кораби, поддържащи морски съоръжения.

Чл. 98

Високоскоростните плавателни средства се снабдяват освен с документите, изисквани съгласно типа и района на плаване, и със:

1. свидетелство за безопасност на високоскоростно плавателно средство и списък на оборудването към свидетелство за безопасност на високоскоростно плавателно средство;

2. разрешително за плаване с високоскоростно плавателно средство.

Чл. 99

Системите за работа под водата се снабдяват със свидетелство за безопасност на система за работа под водата.

Чл. 100

Динамично поддържаните кораби се снабдават освен с документите, изисквани съгласно типа и района на плаване, и със:

1. свидетелство за конструкцията и оборудването на динамично поддържани кораби;

2. разрешително за плаване с динамично поддържани кораби.

Чл. 101

Корабите, превозващи радиоактивни товари, се снабдяват освен с документите, изисквани съгласно типа и района на плаване, и с международно свидетелство за годност за превоз на радиоактивни товари.

Чл. 102

(1) Всеки нефтен танкер с тонаж 150 БТ и по-голям освен с документите по чл. 84 или 85 трябва да разполага и със записите от системата за наблюдение и управление на изхвърлянето за период не по-малък от 3 години.

(2) Всеки танкер с 2000 и повече тона нефт и/или нефтопродукти като товар освен с документите по чл. 84 или 85 трябва да разполага и със свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт и нефтопродукти.

Чл. 103

Морските кораби в строеж на територията на Република България след пускане на вода се снабдяват със:

1. списък на екипажа;

2. дневник за нефтените операции;

3. временно свидетелство за плаване под знамето на Република България.

Чл. 104

(1) Морските кораби, извършващи стопански риболов, се снабдяват освен с документите, посочени в чл. 18 и 19 от Закона за рибарството и аквакултурите, и със:

1. документите по чл. 81, 82, 84 или 85 в зависимост от тяхната големина и район на плаване;

2. чертежи или описания на помещенията за съхранение на риба с посочен капацитет в кубически метри (за кораби с дължина, по-голяма от 17 m);

3. калибровъчни таблици в кубически метри с интервали през 10 cm на танковете за охлаждане или дълбоко охлаждане на риба с използване на морска вода.

(2) Документите по т. 2 и 3, както и всички изменения на вписаните в тях данни се заверяват от ИА “МА”.

Чл. 105

Корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, с изключение на малките кораби, непредназначени за превоз на товар, се снабдяват със:

1. свидетелство за регистрация или временно свидетелство за регистрация, когато корабът е нает по договор за беърбоут чартър;

2. корабно удостоверение за вътрешно корабоплаване на Европейския съюз;

3. мерително свидетелство за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища;

4. списък на екипажа, когато има екипаж;

5. корабен дневник – само за моторните кораби;

6. вахтен дневник – за корабите с екипаж;

7. удостоверение за издаване на вахтен дневник;

8. машинен дневник, когато корабът има механичен двигател;

9. разрешение за корабна радиостанция, когато има такава;

10.

11. документ за надлежно комплектуване на кораба с екипаж, когато на кораба има екипаж;

12. удостоверение за инсталация и изпитване на радиолокационно оборудване и приборите за указване скоростта на завиване;

13. дневник за операциите с отработените масла;

14. свидетелство за дератизация/свидетелство за освобождаване от дератизация;

15. свидетелство за корабна аптека.

Чл. 106

(1) Малките кораби, предназначени за развлечение и плаващи във вътрешните водни пътища на Република България, се снабдяват със:

1. свидетелство за регистрация или временно свидетелство за регистрация, когато корабът е нает по договор за беърбоут чартър;

2. контролен талон за преглед.

(2) Малките кораби с изключение на тези по ал. 1, плаващи по вътрешни водни пътища на Република България, трябва да бъдат снабдени със:

1. свидетелство за регистрация или временно свидетелство за регистрация, когато корабът е нает по договор за беърбоут чартър;

2. контролен талон за преглед;

3. списък на екипажа;

4. корабен дневник;

5. разрешение за корабна радиостанция, когато има такава;

6.

(3) Документът по ал. 2, т. 4 не се изисква за малки риболовни кораби.

Чл. 107

Корабите, предназначени за развлечение и плаващи във вътрешните водни пътища на Европа, се снабдяват със:

1. свидетелство за регистрация или временно свидетелство за регистрация, когато корабът е нает по договор за беърбоут чартър;

2. международно удостоверение за развлекателни кораби;

3. списък на екипажа;

4.

5. разрешение за корабна радиостанция, когато има такава;

6.

Чл. 108

Речните кораби в строеж на територията на Република България след пускане на вода се снабдяват със:

1. временно свидетелство за плаване под знамето на Република България;

2. списък на екипажа;

3. дневник за операциите с отработените масла.

Чл. 109

Корабите, превозващи опасни товари, определени като такива в Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешните водни пътища (ADN), сключено в Женева на 26 май 2000 г. (ратифицирано със закон – ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 43 от 2008 г.), трябва да бъдат снабдени и със свидетелство за допуск или с временно свидетелство за допуск.

Чл. 110

(отменен)

Корабите, на които се разрешава да превозват вредни, отровни и радиоактивни вещества, се снабдяват и с дневник за операции с вредни, отровни и радиоактивни вещества.

Чл. 111

(отменен)

Корабите с пропулсивна мощност на корабната силова уредба, по-голяма от 57 кВт, и танкерите, превозващи нефт и нефтопродукти, се снабдяват и с дневник за нефтените операции.

Чл. 112

(отменен)

Корабите, които имат екипаж и пътници общо повече от 10 души, се снабдяват и с дневник за операции със сточни води и отпадъци.

Чл. 113

(1) На кораб, отписан от регистър на държава - член на Европейския съюз, и вписан в българския регистър на корабите, се издават документи съгласно тази наредба при условие, че корабът е:

1. с тонаж повече от 500 БТ;

2. построен след 24 май 1980 г. или отговаря на изискванията за нов кораб, определени в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, а за химикаловозите и газовозите - на изискванията на Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в насипно състояние(IBC code), Кодекса за конструкцията и оборудването на кораби, превозващи опасни химикали в насипно състояние (BCH code) и Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби, пренасящи наливно втечнен газ (IGC code);

3. освидетелстван от администрацията на държава - член на Европейския съюз, или от нейно име;

4. бил регистриран в държава - член на Европейския съюз, плавал под знамето на същата и е бил в експлоатация не по-малко от 6 месеца;

5. снабден с валидни корабни документи.

(2) Изпълнителната агенция “Речен надзор” издава документите на кораба при същите условия, при които са били издадени от държавата на предходното знаме.

(3) Преди издаването на документите ИА “МА” извършва преглед на кораба за установяване на съответствие на действителното състояние на кораба със състоянието, отразено в съответните документи.

Чл. 114

Когато изискванията към съществуващите кораби остават непроменени, по време на издаване или удължаване на срока на документите по чл. 113 не се прилагат изисквания, различни от изискванията за издаване на документите.

Чл. 115

(1) При отказ да бъдат издадени свидетелствата по чл. 113 поради различия в изискванията или когато конвенциите предвиждат тези изисквания да бъдат определяни от съответните администрации, ИА “МА” незабавно уведомява Европейската комисия.

(2) Изпълнителната агенция “Речен надзор” съвместно с администрацията на държавата на знамето, от която корабът е прехвърлен в българския регистър на корабите, уточняват взаимноприемливи условия за издаване на свидетелствата по чл. 113 и в едномесечен срок информират Европейската комисия.

(3) Когато не са постигнати взаимноприемливи условия за издаване на свидетелствата по чл. 113, ИА “МА” се съобразява с решението на Европейската комисия.

§ 1

Морските кораби, когато плават по вътрешните водни пътища, и корабите от вътрешно плаване, когато плават в морски води, се снабдяват с корабни документи за морски кораби.

§ 2

Корабите, за които международни конвенции не се прилагат, включително корабите, извършващи изпитвания след строеж или ремонт, се снабдяват с корабни документи, определени от ИА “МА” за конкретните видове кораби, предназначение и район на плаване.

§ 2а

С тази наредба се въвеждат изисквания на Директива (EС) 2016/1629 на Европейския парламент и на Съвета от 14септември 2016 г. за установяване на техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища, за изменение на Директива 2009/100/ЕО и за отмяна на Директива 2006/87/ЕО, изменена с Делегирана директива(ЕС)2018/970 на Комисията от 18 април 2018 г.

§ 3

По смисъла на тази наредба:

1. “пътнически кораб” е всеки кораб, който превозва повече от 12 пътници независимо от предназначението му;

2. “товарен кораб” е всеки кораб, който не е пътнически;

3. „Крайбрежно плаване“ е плаването във вътрешните морски води, териториалното море и прилежащата зона на Република България.

4. “вътрешни водни пътища на Република България” са водите, включващи акваторията на р. Дунав в частта й между десния бряг и демаркационната линия на границата между Република България и Румъния от км 845.650 до км 374.100;

5. “вътрешни водни пътища на Европа” са реките, езерата и каналите на Европа, ползвани за корабоплаване;

6. “малък кораб” е всеки кораб, плаващ по вътрешните водни пътища, чиято дължина на корпуса е по-малка от 20 m, с изключение на корабите, построени или оборудвани за влачене, тласкане или придвижване на борд на кораби, които не се считат за малки кораби, кораби, на които е разрешено да превозват повече от 12 пътници, и фериботи;

7. “задгранично плаване” е плаването, при което корабът посещава поне едно чуждестранно пристанище, или плаване извън вътрешните водни пътища на Република България;

8. “първоначален преглед” е пълен преглед, включително изпитвания на кораба, съоръженията, системите и оборудването, съгласно изискванията на съответната конвенция или друг нормативен акт, за да бъде издадено съответното свидетелство за първи път на:

9. “периодичен преглед” е пълен преглед, включително и извършване на изпитвания на кораба, съоръженията, системите и оборудването, съгласно изискванията на съответната конвенция или друг нормативен акт на определени периоди според валидността на корабния документ, съгласно тази наредба; прегледът се извършва по контролен лист за преглед (check list) и след приключването му се съставя доклад за резултатите от прегледа (survey report);

10. “годишен преглед” е общ преглед на кораба, съоръженията, системите и оборудването, включително проверка в действие, извършван ежегодно три месеца преди или след деня и месеца от датата, на която изтича валидността на съответното свидетелство, при който трябва да бъде установено, че корабът отговаря на изискванията на съответната конвенция или друг нормативен акт; прегледът се извършва по контролен лист за преглед (check list) и след приключването му се съставя доклад за резултатите от прегледа (survey report);

11. “одит” е преглед на кораб или компания, експлоатираща кораби, с цел установяване съответствие с изискванията на Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM), Международния кодекс за безопасност на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS) и Морската трудова конвенция (MLC 2006), предявявани към тях; прегледът се извършва по контролен лист за преглед (check list) и след приключването му се съставя доклад за резултатите от извършения преглед (audit report);

12. “междинна заверка” е заверка, извършена между втората и третата година на срока на валидност на документа;

13. “пропулсивна мощност на корабната силова уредба” е общата мощност на главните механизми, монтирани на кораба, изразена в киловати (kW), вписана в регистъра на корабите в пристанището, където е регистриран корабът, и в корабните документи;

14. “компания” е корабособственик или всяка друга организация или лице, което е поело отговорността за експлоатацията на кораба от корабособственика и която при приемането на тази отговорност се е съгласила да поеме всички задължения и отговорности, наложени от Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM), Международния кодекс за безопасност на корабите и пристанищните съоръжения (ISPS) и Морската трудова конвенция (MLC 2006);

15. “кораби в състав” е временно формирование от влачени/тласкани кораби и влекач/тласкач.

16. „Неконвенционален кораб“ е кораб, към който не се прилагат изискванията на международни конвенции, страна по които е Република България.

17. „призната организация“ е организация, която е призната в съответствие с Регламент (ЕО) № 391/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общи правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби (ОВ, L 131/11 от 28 май 2009 г.).

§ 4

Тази наредба се издава на основание чл. 86 КТК.

§ 5

Тази наредба отменя Наредба № 5 за корабните документи, издададена от министъра на транспорта (обн., ДВ, бр. 54 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 3, 6 и 27 от 1994 г.).

§ 6

Наредбата заедно с приложенията към нея се обнародват като притурка на “Държавен вестник”. Министър: Н. Василев

Приложение 55в

Приложение № 55в към чл. 68а ДНЕВНИК ЗА ОПЕРАЦИИ С ОТРАБОТЕНИ МАСЛА ÖLKONTROLLBUCH ТВЪРДА КОРИЦА ЦВЯТ – БЯЛ ТЕКСТ – ЧЕРЕН ШРИФТ – TIMES NEW ROMAN ФОРМАТ – А4 ПРАВИЛА за водене на Дневник за операции с отработени масла Издаване на Дневник за операции с отработени масла Първият Дневник за операции с отработени масла на страница 1, на който се поставя пореден № 1, се издава от компетентния орган, който е издал корабното удостоверение. Същият компетентен орган указва сведенията, предвидени на страница 1. Всички следващи дневници, на които се присвояват последователни поредни номера, се издават от съответния местен компетентен орган, но само след представяне на предходния дневник. Предходният дневник, в който незаличимо се отбелязва „недействителен“, трябва да се върне на корабоводителя. Той е длъжен да го съхранява на борда на кораба в течение на шест месеца след последния запис. Ausstellung der Ölkontrollbücher Das erste Ölkontrollbuch, versehen auf Seite 1 mit der laufenden Nummer 1, wird nur von der Behörde ausgestellt, die dem Schiff das Schiffszeugnis erteilt hat. Sie trägt auch die auf Seite 1 vorgesehenen Angaben ein. Alle nachfolgenden Ölkontrollbücher werden von einer örtlich zuständigen Behörde mit der Folgenummer numeriert und ausgegeben, dürfen jedoch nur gegen Vorlage des vorangegangenen Ölkontrollbuches ausgehändigt werden. Das vorangegangene Ölkontrollbuch wird unaustilgbar „ungültig“ gekennzeichnet und dem Schiffsführer zurückgegeben. Es ist nach der letzten Eintragung noch sechs Monate lang an Bord aufzubewahren. Страница 1 Seite 1 Пореден номер:........................................................... LaufendeNr.: ........................................ ...................................................................................................... Тип на кораба Име на кораба Art des Fahrzeugs Name des Fahrzeugs Официален номер или номер на мерителното свидетелство: Amtliche Schiffsnummer oder Eichzeichen: .......................................... Място на издаване: Ort der Ausstellung: .......................................... Дата на издаване: Datum der Ausstellung: .......................................... Настоящият дневник се състои от ............... страници Dieses Buch enthält ............... Seiten Печат и подпис на представителя на компетентния орган, издал настоящия дневник .......................................... Stempel und Unterschrift der Behörde, die dieses Ölkontrollbuch ausgestellt hat Страница 2 (и последващи) Seite 2 und folgende 1. Отпадъци, съдържащи масло или смазочни материали и образувани по време на експлоатацията на кораба, които са били приети: Akzeptierte öl- und fetthaltige Schiffsbetriebsabfälle: 1.1 Отработени масла: Altöl: ................................................. л/l 1.2 Трюмни води от/Bilgenwasser aus: Кърмово машинно отделение/ Maschinenraum hinten: ................................................. л/l Носово машинно отделение/ Maschinenraum vorne: ................................................. л/l Други помещения/anderen Räumen ................................................. л/l 1.3 Други отпадъци, съдържащи масла или смазочни материали/Andere öl- oder fetthaltige Abfälle: Използвани парцали/Altlappen: ............................................ кг/kg Отработени смазочни вещества/Altfett: ............................................ кг/kg Използвани филтри/Altfilter: .................................. Брой/Stück Приети количества/Gebinde: .................................. Брой/Stück 2. Bemerkungen/ Забележки: 2.1 Отпадъци, приемането на които е отказано/ Nicht akzeptierte Abfälle: ................................................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................................................ 2.2 Други забележки/Andere Bemerkungen: ................................................................................................................................................................................ ................................................................................................................................................................................ Място/Ort: ....................................................... Дата/Datum: ............................................................... Печат и подпис на представителя на приемното съоръжение/Stempel und Unterschrift der Annahmestelle: ........................................................................................

Приложение 62

(отменен)

Приложение 3б

Приложение № 3б към чл. 14, ал. 3 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ REPUBLIC OF BULGARIA ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „Речен надзор“ BULGARIAN MARITIME ADMINISTRATION ВРЕМЕННО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА РЕГИСТРАЦИЯ TEMPORARI CERTIFICATE OF REGISTRY №

Приложение 14в

Приложение № 14в към чл. 26, ал. 5 RECORD OF EQUIPMENT FOR THE PASSENGER SHIP SAFETY CERTIFICATE (FORM P) This record shall be permanently attached to the Passenger Ship Safety Certificate RECORD OF EQUIPMENT FOR COMPLIANCE WITH PROVISIONS OF DIRECTIVE 2009/45/EC OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL I. PARTICULARS OF SHIP: II. DETAILS OF LIFE-SAVING APPLIANCES: III. DETAILS OF RADIO FACILITIES IV. METHODS USED TO ENSURE AVAILABILITY OF RADIO FACILITIES (regulation IV/15.6 and 15.7) V. DETAILS OF NAVIGATIONAL SYSTEMS AND EQUIPMENT (2) Delete as appropriate. (3) Alternative means of meeting this requirement are permitted under regulation SOLAS V/19. In case of other means they shall be specified. THIS IS TO CERTIFY that this Record is correct in all respects. Issued at ......................... on the .............. day of ................................. 20....... No. /PC MARITIME Seal ADMINISTRATION ______________