Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България

Чл. 1

(1) Този закон урежда правния режим на морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

(2) В морските пространства и вътрешните водни пътища и в пристанищата Република България упражнява суверенитет, определени суверенни права, юрисдикция и контрол в съответствие с общопризнатите принципи и норми на международното право и международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 2

С този закон се цели:

1. използването на Черно море и на р. Дунав в интерес на сътрудничеството с черноморските, крайдунавските и други страни;

2. улесняването на морските и речните връзки;

3. осигуряването на безопасност на корабоплаването, опазването на морската и речната среда при корабоплаване и поддържането на екологичното равновесие;

4. осигуряването на равнопоставен достъп до пазара на пристанищните услуги и повишаване на ефективността при осъществяването им;

5. подобряването качеството на услугите, предлагани на ползвателите на пристанищата;

6. намаляването на разходите и поощряването на морските и речните превози, включително на къси разстояния и комбинирания транспорт.

7. прилагането на екосистемен подход и насърчаването на съвместното съществуване на различните дейности и начини на използване на морските пространства на Република България с оглед на постигане на устойчиво развитие и растеж на морската икономика, в т. ч. на морския енергиен сектор, транспорта по море, рибарството и аквакултурите, туризма, добива на суровини, опазването на подводното културно наследство и опазване, защита и подобряване на морската околна среда, включително устойчивост към последиците от изменението на климата.

Чл. 3

Контролът за спазване на правния режим в морските пространства, вътрешните водни пътища и в пристанищата на страната се осъществява съобразно разпоредбите на този закон.

Чл. 4

(1) С решение на Министерския съвет се определят закритите за посещения от чуждестранни кораби пристанища и рейдове, които се обявяват в „Известие до мореплавателите“, издавано от Хидрографската служба на Военноморските сили, съответно в „Известие до корабоводителите“, издавано от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) Пристанищата и рейдовете, извън определените по ал. 1, са открити.

Чл. 5

(1) Морските пространства на Република България обхващат вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф и изключителната икономическа зона.

(2) Вътрешните морски води и териториалното море, както и въздушното пространство над тях, тяхното дъно и неговите недра са част от територията на Република България, върху които тя осъществява своя суверенитет.

(3) В прилежащата зона, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона Република България осъществява суверенни права, юрисдикция и контрол, определени с този закон.

(4) Плаването и граничният режим във вътрешните морски води и в териториалното море на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение и извършването на водноатракционни услуги с тях се определят с акт на Министерския съвет.

(5) Оказването на помощ на кораби и хора, търпящи бедствие в морските пространства на Република България, се извършва при условия и по ред, определени от министъра на транспорта и съобщенията.

(6) При опасност за живота на хората или при заплаха от възпрепятстване на корабоплаването, капитанът на пристанището може да привлече за оказване на помощ всеки намиращ се наблизо кораб.

Чл. 6

Вътрешните морски води на Република България включват:

1. водите между бреговата линия и изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море;

2. водите на пристанищата, ограничени откъм морето с линията, съединяваща най-отдалечените точки в морето на котвените места, хидротехническите и другите постоянни пристанищни съоръжения;

3. водите на:

4. водите между бреговата линия и правите изходни линии, съединяващи нос Калиакра с нос Тузлата, нос Тузлата с нос Екрене и Маслен нос с нос Рохи.

Чл. 7

Чуждестранен невоенен кораб, използван с търговска или хуманна цел, може свободно да влиза във вътрешните морски води и да посещава откритите пристанища и рейдове.

Чл. 8

(1) Чуждестранен невоенен подводен кораб може да влезе във вътрешните морски води и да посети с мирна (невоенна) цел откритите пристанища и рейдове с разрешение на Министерския съвет, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.

(2) Разрешението трябва да се поиска най-малко 30 дни преди посещението – за корабите на черноморските държави, и 45 дни – за корабите на останалите държави, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.

Чл. 9

Чуждестранен държавен кораб, използван с нетърговска цел, може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове с разрешение на Министерския съвет, поискано не по-късно от 30 дни преди посещението, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.

Чл. 10

(1) Чуждестранен невоенен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства, може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове по реда на чл. 8.

(2) Преди корабът да се отправи за пристанищния район, компетентните органи извършват проверка на документите за безопасност на кораба, дозиметричен контрол и други проверки, свързани с опазването на околната среда. Мястото на проверките се определя от морската администрация към министъра на транспорта и съобщенията.

(3) По време на престоя на кораба в пристанището или на рейда могат да бъдат извършени допълнителни проверки.

(4) Ако при проверката се окаже, че пребиваването на кораба може да доведе до опасни последици, морската администрация към министъра на транспорта и съобщенията нарежда корабът да напусне в определен срок вътрешните морски води или териториалното море. За понесените в този случай вреди поради преждевременното отплаване на кораба Република България не носи отговорност.

(5) Алинеи 2 – 4 се прилагат и за корабите, превозващи ядрени и радиоактивни вещества.

(6) Алинеи 2 – 4 се прилагат и за корабите, превозващи отровни или други опасни вещества.

Чл. 11

(1) Чуждестранен военен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие, може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове при условията и по реда, установени в чл. 8. Проверката на документите за безопасност, дозиметричният контрол и другите проверки, свързани с опазването на околната среда, извършвани на чуждестранен военен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие, се извършват от органите на Министерството на отбраната на определено от тях място.

(2) Разпоредбите на чл. 10, ал. 3 и 4 се прилагат съответно и по отношение на чуждестранен военен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие. В този случай проверките се извършват и нареждането за напускане на кораба се дава от органите на Министерството на отбраната.

Чл. 12

Министерският съвет определя реда за посещение и престой на чуждестранни невоенни подводни кораби, чуждестранни невоенни държавни кораби с нетърговска цел, чуждестранни невоенни кораби, снабдени с ядрени енергийни устройства, и кораби, превозващи радиоактивни вещества.

Чл. 13

Предварително разрешение за влизане във вътрешните морски води или пристанищата не се изисква:

1. при официално посещение, когато на кораба се намира държавен глава, министър-председател или ръководител на ведомство по външните работи, както и за съпровождащите го кораби;

2. при авария на кораба, за укриване от буря или при други стихийни бедствия, за което капитанът на кораба е длъжен незабавно да съобщи с всички възможни средства на капитана на най-близкото пристанище и да изпълнява неговите указания.

Чл. 14

Чуждестранните военни кораби - при посещението си в български военни пристанища, и корабите по чл. 13 се освобождават от такси, освен за оказаните им услуги.

Чл. 15

(1) На чуждестранните кораби, намиращи се във вътрешните морски води в пристанищата и рейдовете, се забранява да използват средства за радионавигация, хидроакустични и радиосвързочни апаратури, електронни и оптически системи за наблюдение, освен за осигуряване на безопасността на корабоплаването и стоенето на котва. Те могат да ползват своите ултракъсовълнови радиостанции само за свръзка с пристанищните органи или с упълномощено предприятие, осъществяващо електронни съобщения.

(2) Корабите, съоръжени с корабни земни станции от системата за морски електронни съобщения чрез спътници, при пребиваването им във вътрешните морски води и в териториалното море могат да ги използват на принципа на взаимност.

Чл. 16

(1) Териториалното море на Република България включва прилежащата към брега и вътрешните морски води морска ивица с широчина 12 морски мили, измервана от изходните линии.

(2) За изходни линии служат линията на найголемия отлив от брега или правите линии, съединяващи двете крайни точки на заливите и пространствата, посочени в чл. 6.

Чл. 17

Териториалното море на Република България се разграничава от териториалното море на съседните държави с географския паралел от точката на сухоземната граница, опираща се на морския бряг.

Чл. 18

Външната и страничните граници на териториалното море са държавна граница на Република България.

Чл. 19

(1) Корабите на всички държави се ползват с правото на мирно преминаване през териториалното море в съответствие с изискванията на този закон и на международното право.

(2) Правото на мирно преминаване се упражнява, за да се пресече териториалното море без отбиване във вътрешните морски води, да се премине във вътрешните морски води или да се излезе от тях. Корабът е длъжен да се движи непрекъснато през незабранените за плаване райони със скорост, не по-малка от нормалната за съответния вид кораби, да следва установените морски коридори, схеми за разделно движение, фарватери и препоръчани пътища и да не нарушава мира, добрия ред и сигурността на страната.

(3) По време на мирното преминаване не се допуска спиране или заставане на котва, освен когато това е предизвикано от навигационна необходимост, авария, бедствие, непреодолима сила или за оказване помощ на хора, плавателни съдове или въздухоплавателни средства.

(4) При навлизане, излизане или плаване в териториалното море корабите са длъжни да участват в системата за докладване и контрол на движението върху корабоплаването.

Чл. 20

(1) Мирът, добрият ред или сигурността на страната при преминаването през териториалното море се нарушават, когато чуждестранният кораб извършва някое от следните действия:

1. заплаха със сила или употреба на сила срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на Република България в нарушение на принципите на международното право, съдържащи се в Устава на Организацията на Обединените нации;

2. маневри или учения с използване на какъвто и да е вид оръжие;

3. дейност, която има за цел събиране на информация във вреда на отбраната или сигурността на страната;

4. акт на пропаганда, накърняващ интересите на отбраната или сигурността на страната;

5. излитане, кацане или приемане на борда на каквито и да са въздухоплавателни средства;

6. издигане във въздуха, кацане, приемане на борда или снемане от него на каквото и да е военно устройство;

7. прехвърляне от или на кораба на товари, валутни ценности или лица в нарушение на митническите, данъчните, граничните или санитарните разпоредби;

8. непозволено съгласно международните стандарти замърсяване на морската среда;

9. риболовна дейност;

10. научноизследователска или хидрографска дейност;

11. дейност, която може да попречи на работата на системите за свръзка или на радиоелектронно или друго съоръжение или устройство на страната;

12. друга дейност, която не е непосредствено свързана с преминаването на кораба.

(2) Не са нарушения на мира, добрия ред или сигурността действията по ал. 1, т. 2, 5, 6, 9, 10 и 12, ако за това е получено разрешение по установения ред.

Чл. 21

Чуждестранният кораб не заплаща такси за преминаване през териториалното море освен за оказаните му услуги.

Чл. 22

Соглед сигурността на страната, включително за провеждане на учения с използване на оръжие, министърът на отбраната, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на вътрешните работи може временно да преустанови мирното преминаване през отделни райони на териториалното море и да забрани корабоплаването в отделни участъци на вътрешните морски води. Тези мерки се обявяват в „Известие до мореплавателите“.

Чл. 23

(1) При мирното преминаване през териториалното море и по време на пребиваването му във вътрешните морски води, пристанищата и рейдовете, чуждестранният кораб е длъжен да спазва навигационните изисквания, граничните, митническите, финансовите, здравните, фитосанитарните, ветеринарните и пристанищните разпоредби, както и разпоредбите за опазване на околната среда.

(2) Чуждестранният кораб при мирното преминаване през териториалното море и по време на пребиваването му във вътрешните морски води е длъжен да носи през деня вдигнато своето знаме, а невоенният кораб – и знамето на Република България.

(3) В териториалното море и във вътрешните морски води на чуждестранния кораб се забранява:

1. да използва корабните лодки, освен в случай на бедствие – за търсене и спасяване на хора;

2. да извършва водолазна и подводна дейност;

3. да държи риболовните си уреди в работно положение;

4. да подава звукови или светлинни сигнали, освен установените в международните правила за предпазване на корабите от сблъскване на море;

5. преднамерено да засяда или да се потопява;

6. да извършва действия, които могат да причинят повреди на положени кабели, тръбопроводи или всякакви инсталации и съоръжения, свързани с корабоплаването и използването на морските ресурси.

Чл. 24

Чуждестранните кораби, снабдени с ядрени енергийни устройства, и корабите, които превозват ядрени, радиоактивни, отровни или други опасни вещества, при преминаването през териториалното море са длъжни да носят документите и да вземат предпазните мерки, предписани за такива кораби от съответните международни договори.

Чл. 25

(1) В териториалното море и във вътрешните морски води чуждестранният подводен кораб е длъжен да бъде само в надводно положение.

(2) Чуждестранният подводен кораб, който се намира в подводно положение, се заставя да изплава на повърхността. При повреда, поради която не може да изплава, той е длъжен с всички възможни средства да подаде сигнал за това.

Чл. 26

Чуждестранният кораб при преминаване през териториалното море може да използва само онези средства за радиосвръзка, които осигуряват радиообмен с българските брегови станции, а средствата за радионавигация, хидроакустичните апаратури, оптическите, електронните и други прибори – само за навигационни цели.

Чл. 27

Водолазната и всякаква друга подводна дейност във вътрешните морски води и в териториалното море се извършва по ред, определен от министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на културата и министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 28

Чуждестранният кораб, който поради бедствие или непреодолима сила бъде принуден да спре или да застане на котва, е длъжен с всички възможни средства незабавно да съобщи за това на капитана на най-близкото пристанище.

Чл. 29

(1) Наблюдението на морската държавна граница се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) Режимът на плаване във вътрешните морски води и в териториалното море се определя с наредба от министъра на транспорта и съобщенията и се съобразява с изискванията на националната сигурност на страната.

Чл. 30

(1) В рамките на своята компетентност органите на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на отбраната и на Министерството на транспорта и съобщенията имат право в пределите на вътрешните морски води и териториалното море по отношение на чуждестранен невоенен кораб:

1. да поискат да вдигне държавното си знаме;

2. да му отправят съответни запитвания при съмнение за нарушаване на правилата за мирно преминаване;

3. да му предложат да измени курса си, ако той води към забранен за плаване район;

4. да го спрат и да извършат проверка или да го задържат, ако не отговори на отправеното му запитване или наруши разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 23 и 24 или когато такива мерки се предвиждат в международен договор, по който Република България е страна;

5. да го спират и арестуват в случаите, предвидени в чл. 31, ал. 3 и 4;

6. да снемат от него и да задържат лицата, извършили престъпления, посочени в чл. 32, и да ги предават на следствените органи, като уведомят прокурора в срок до 24 часа.

(2) Ако чуждестранният невоенен кораб откаже да спре или се възпротиви на задържането му, или прибегне до насилствени действия, органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната могат да вземат съответни принудителни мерки, включително и употреба на оръжие и бойна техника.

Чл. 31

(1) За вредите, причинени от непозволено увреждане във вътрешните морски води и в териториалното море, както и за вредите от нарушаване на правата и юрисдикцията на Република България в прилежащата зона, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона, се прилага българското законодателство и споровете са подсъдни на българските съдилища.

(2) Чуждестранен невоенен кораб, който преминава през териториалното море, не може да бъде спрян или да бъде изменен курсът му, за да се осъществи гражданска юрисдикция по отношение на лице, което се намира на борда му.

(3) Спрямо чуждестранен невоенен кораб, който се намира във вътрешните морски води, стои на котва в териториалното море или преминава през тях, могат да бъдат предприети действия за обезпечение на иск или на принудително изпълнение.

(4) Обезпечение на иск и принудително изпълнение върху чуждестранен невоенен кораб, преминаващ през териториалното море, могат да бъдат предприети само за задължения на кораба, възникнали при преминаването му през териториалното море, както и за вреди по ал. 1.

Чл. 32

(1) Наказателната юрисдикция на Република България не се разпростира по отношение на престъпления, извършени на борда на чуждестранен невоенен кораб при преминаването му през териториалното море, освен за:

1. престъпление, извършено от български гражданин;

2. престъпление, което нарушава спокойствието в страната или добрия ред в териториалното море;

3. престъпление от общ характер, което засяга интересите на Република България или на български гражданин;

4. незаконно пренасяне на наркотични, психотропни или радиоактивни вещества;

5. противозаконно лишаване от свобода;

6. престъпление против мира и човечеството.

(2) Наказателната юрисдикция на Република България се прилага по отношение на всяко престъпление, извършено на борда на чуждестранен невоенен кораб по време на пребиваването му в български пристанища или във вътрешните морски води. Тя се прилага и след като корабът напусне вътрешните морски води и навлезе в териториалното море.

Чл. 33

Компетентните български органи могат да извършат предварително разследване и да вземат мерки на процесуална принуда и за други престъпления извън посочените в чл. 32, ал. 1, извършени на борда на чуждестранен невоенен кораб при преминаването му през териториалното море, по искане на капитана на кораба, дипломатическия агент или консулското длъжностно лице на държавата на знамето.

Чл. 34

При започване на наказателно преследване в случаите по чл. 32, ал. 1, както и при извършване на следствени действия по чл. 33 по молба на капитана на кораба се уведомява дипломатическият агент или консулското длъжностно лице на държавата на знамето.

Чл. 35

Чуждестранен военен кораб или държавен кораб, използван с нетърговска цел, който при пребиваване във вътрешните морски води или в териториалното море наруши този закон или друг нормативен акт и пренебрегне отправените към него изисквания, се предупреждава да напусне незабавно вътрешните морски води и териториалното море.

Чл. 36

За вреди, причинени от чуждестранен военен кораб или от чуждестранен държавен кораб, използван с нетърговска цел, при преминаването му през териториалното море или по време на пребиваването му във вътрешните води, обезщетението се дължи от държавата на знамето.

Чл. 37

Прилежащата зона на Република България е морската ивица, която се опира до териториалното море и се разпростира на разстояние 24 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.

Чл. 38

В прилежащата зона Република България осъществява контрол за предотвратяване нарушаването на митническите, финансовите, граничните и здравните изисквания в пределите на страната, включително и в териториалното море, и юрисдикция за наказване нарушителите на тези разпоредби.

Чл. 39

При наличието на данни, че намиращ се в прилежащата зона чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши разпоредбите на чл. 38, органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната имат право да го спрат, да извършат проверка и да вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушението или да го задържат за търсене на съответна отговорност от виновните лица.

Чл. 40

Континенталният шелф на Република България включва морското дъно и недрата на подводния район, които са естествено продължение на сухоземната територия и се разпростират отвъд териториалното море до установените граници с континенталния шелф на другите прилежащи и срещулежащи държави.

Чл. 41

Външните граници на континенталния шелф се определят по споразумение със съседните прилежащи и срещулежащи черноморски държави в съответствие с международното право, за да се постигне справедливо решение.

Чл. 42

(1) Република България осъществява върху континенталния шелф суверенни права за търсене, проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на естествените му богатства, които включват: енергийните, минералните и други небиологични ресурси на морското дъно и в неговите недра, както и живите организми, принадлежащи към прикрепените видове.

(2) В континенталния шелф Република България има изключителното право:

1. да извършва, да разрешава и да регулира извършването на сондажни работи независимо от тяхната цел;

2. да изгражда, да разрешава изграждането и да регулира създаването и използването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения, които се намират под нейната юрисдикция.

Чл. 43

(1) Полагането на кабели и тръбопроводи върху континенталния шелф от други държави може да се извършва при условие, че не се засягат интересите на страната, свързани с проучването, разработването и използването на естествените богатства на шелфа и опазването на морската среда.

(2) Трасето на кабелите и тръбопроводите се определя по споразумение между Република България и заинтересуваната държава.

Чл. 44

(1) При наличието на данни, че в пределите на континенталния шелф чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши суверенните права и юрисдикцията на Република България, министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната и министърът на транспорта и съобщенията вземат необходимите мерки за предотвратяване или преустановяване на нарушението. Те могат да извършат проверка на кораба и да го задържат за търсене на съответна отговорност от виновните лица.

(2) При вземането на мерки по ал. 1 се уведомява дипломатическият агент или консулското длъжностно лице на държавата на знамето.

Чл. 45

Изключителната икономическа зона на Република България се простира отвъд границите на териториалното море на разстояние до 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.

Чл. 46

Външните граници на изключителната икономическа зона се определят по споразумение със съседните прилежащи и срещулежащи държави в съответствие с международното право, за да се постигне справедливо решение.

Чл. 47

В изключителната икономическа зона Република България осъществява:

1. суверенни права за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси, които се намират на морското дъно, в неговите недра и в покриващите ги води, както и за извършване на други дейности, свързани с проучването и използването на зоната;

2. изключителни права и юрисдикция, свързани със:

3. други права, произтичащи от международните договори, по които Република България е страна, и от общопризнатите принципи и норми на международното право.

Чл. 48

В изключителната икономическа зона всички държави се ползват от свобода на корабоплаване, въздухоплаване, полагане на кабели и тръбопроводи и други допустими от международното право способи за използване на морето за тези цели.

Чл. 49

(1) Чуждестранен кораб не може да извършва промишлен риболов в изключителната икономическа зона, освен въз основа на споразумение между Република България и държавата на знамето.

(2) При преминаване през изключителната икономическа зона чуждестранният риболовен кораб не трябва да държи риболовните си съоръжения в работно положение.

Чл. 50

При наличието на данни, че в пределите на изключителната икономическа зона чуждестранен невоенен кораб е нарушил или се подготвя да наруши суверенните права и юрисдикцията на Република България, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 44.

Чл. 51

Контролът за спазване на режима в изключителната икономическа зона се осъществява при условията и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 51а

(1) Използването на морските пространства на Република България се осъществява в съответствие с принципа за интегрирано управление на морските дейности.

(2) За насърчаване на устойчив растеж на морската икономика, устойчиво развитие на българския черноморски регион и устойчиво използване на природните ресурси се организира и прилага морско пространствено планиране – инструмент на Интегрираната морска политика на Европейския съюз.

(3) Морското пространствено планиране включва анализ на дейностите по използване на морските пространства и организирането им по начин, който позволява съвместното им съществуване за постигане на екологичните, икономическите и социалните цели по чл. 2.

Чл. 51б

(1) Общото ръководство и координация на дейността по морско пространствено планиране се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, който отговаря и за изработването и поддържането на Морския пространствен план на Република България.

(2) Създава се Консултативен съвет по въпросите на морското пространствено планиране като помощен орган към министъра на регионалното развитие и благоустройството за осъществяване на сътрудничество и координация в процеса на морското пространствено планиране.

(3) Функциите, задачите и съставът на Консултативния съвет по ал. 2 се определят с правилник, издаден от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(4) Поименният състав на Консултативния съвет по ал. 2 се определя със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(5) Председател на Консултативния съвет по ал. 2 е министърът на регионалното развитие и благоустройството или оправомощен от него заместник-министър.

Чл. 51в

(1) Морският пространствен план на Република България обхваща морските пространства на Република България съгласно чл. 5, ал. 1, в т. ч. крайбрежните морски води по смисъла на § 1, т. 54 от допълнителните разпоредби на Закона за водите.

(2) Планът по ал. 1 не се използва за определяне и делимитация на морските граници в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, сключена в Монтего Бей, Ямайка, на 10 декември 1982 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 38 от 1996 г.) (обн., ДВ, бр. 73 и 74 от 1996 г.).

(3) Планът по ал. 1 определя пространственото и времевото разпределение на осъществяваните и на бъдещите дейности по използване на морските пространства с изключение на дейностите, чиято цел е отбраната или националната сигурност на Република България.

(4) Планът по ал. 1 включва:

1. системата за движение в морските пространства на Република България;

2. зоните и полигоните за военни учения;

3. зоните за проучване, разработване и използване на природни ресурси;

4. зоните за риболов;

5. зоните за отглеждане на аквакултури;

6. зоните за туристически и рекреационни дейности;

7. зоните за научноизследователска дейност;

8. защитените зони и защитените територии от Националната екологична мрежа;

9. защитените зони за опазване на културното наследство;

10. трасетата на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура;

11. инсталациите и съоръженията, свързани с корабоплаването;

12. инсталациите и съоръженията за разработване и използване на минералните и енергийните ресурси;

13. обектите на подводното културно наследство.

Чл. 51г

(1) Морският пространствен план на Република България се изработва въз основа на анализа на наличната екологична, геоложка, геоморфоложка и физична информация за морските пространства на Република България, информацията, достъпна чрез Националния портал за пространствени данни, както и социалните и икономическите данни за дейностите по чл. 51в, ал. 4. При изготвянето на плана се отчитат:

1. особеностите на Черноморския регион;

2. състоянието на биологичните, минералните и енергийните ресурси;

3. съществуващите и бъдещите дейности по използването на морските пространства и тяхното въздействие върху околната среда и подводното културно наследство;

4. взаимодействията между сушата и морето;

5. трансграничното сътрудничество в Черноморския регион.

(2) За извършването на дейността по морско пространствено планиране Република България сътрудничи с държавите от Черноморския регион, включително в рамките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и на Комисията по опазване на Черно море от замърсяване. Сътрудничеството с Румъния е насочено към постигане на съгласуваност и координираност на националните морски пространствени планове по въпросите с транснационален характер.

(3) Морският пространствен план на Република България може да се изработи и като част от трансграничен морски пространствен план на Черно море.

Чл. 51д

(1) Проектът на Морски пространствен план се публикува за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Общественото обсъждане се извършва заедно с процедурата за провеждане на консултации по екологичната оценка и/или оценката за съвместимост, които възложителят на проекта организира и провежда по реда на Закона за опазване на околната среда, съответно по реда на Закона за биологичното разнообразие.

Чл. 51е

(1) Морският пространствен план на Република България, включващ текстови и графични части, се приема от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и се одобрява с решение на Министерския съвет.

(2) Морският пространствен план на Република България подлежи на преразглеждане на всеки 10 години.

(3) Морският пространствен план на Република България може да бъде преразгледан и извън срока по ал. 2, ако настъпят съществени промени в обществено-икономическите условия, при които е бил одобрен.

(4) За проектите за изменение на Морския пространствен план на Република България се прилагат разпоредбите на ал. 1 и чл. 51д.

Чл. 51ж

(1) Решенията на Министерския съвет за одобрение на Морския пространствен план на Република България и на неговите изменения се обнародват в „Държавен вестник“.

(2) Текстовите и графичните части на одобрения Морски пространствен план на Република България и на неговите изменения се публикуват на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Министърът на регионалното развитие и благоустройството изпраща копие от одобрения план и от неговите изменения на Европейската комисия и на държавите от Черноморския регион в тримесечен срок от обнародването на решението по ал. 1.

Чл. 52а

(1) По предложение на министъра на транспорта и съобщенията и на съответния ресорен министър, въз основа на одобрен подробен устройствен план, с решение на Министерския съвет върху морското дъно и неговите недра в границите на вътрешните морски води и териториалното море може да се учреди право на строеж за изграждане или разширение на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура.

(2) Правото на строеж по ал. 1 се учредява, когато това е необходимо за изграждане или разширение на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или за трайно задоволяване на обществени потребности, както следва:

1. за подводни линейни енергийни обекти – при условията и по реда на Закона за енергетиката;

2. за други подводни линейни обекти на техническата инфраструктура извън случаите по т. 1 – без търг или конкурс, в полза на община или инвеститор.

(3) Правото на строеж се учредява възмездно, освен когато е в полза на община. Министърът на регионалното развитие и благоустройството или оправомощено от него длъжностно лице възлага на независим оценител да изготви оценка на правото на строеж в срок един месец от влизането в сила на заповедта за одобряване на подробен устройствен план по чл. 52б и уведомява заинтересуваните лица за изготвената оценка.

(4) Изграждането или разширението на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура от държавата чрез нейни ведомства се извършва с решение на Министерския съвет, с което се определя ведомството, на което се възлага изграждането на обекта.

Чл. 52б

(1) Подробният устройствен план по чл. 52а, ал. 1 се изработва като парцеларен план, с който се определят:

1. трасето на подводния линеен обект на техническата инфраструктура;

2. точката или точките на свързване на подводния линеен обект към обекти, разположени на сушата;

3. разположението и границите на установената около подводния линеен обект зона за безопасност.

(2) Подробните устройствени планове по ал. 1 са в съответствие с предвижданията на Морския пространствен план на Република България.

(3) Изработването на подробните устройствени планове по ал. 1, както и на техните изменения се разрешава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощени от него длъжностни лица съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията, министъра на околната среда и водите, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, министъра на енергетиката, министъра на туризма и министъра на културата.

(4) Проектите на подробни устройствени планове по ал. 1, както и на техните изменения се съгласуват с лицата по чл. 8 от Кодекса на търговското корабоплаване преди внасянето им за приемане и одобряване.

(5) Проектът на подробен устройствен план се приема от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и се одобрява със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 52в

(1) Обектите по чл. 52а, ал. 1 се изграждат въз основа на одобрени инвестиционни проекти, без да се променя предназначението на недвижимия имот, в който се извършва строителството.

(2) Инвестиционните проекти за изграждане или разширение на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура се одобряват от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице след съгласуване с лицата по чл. 8 от Кодекса на търговското корабоплаване.

(3) Разрешението за строеж се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице.

(4) При строителството и поддържането на обектите по чл. 52а, ал. 1 се прилагат специалните правила на този закон, на Кодекса на търговското корабоплаване и на подзаконовите актове по тяхното прилагане относно използваните технически средства, съгласуването на строителните графици, извършването на водолазна и всякаква друга подводна дейност и навигационното осигуряване на зоната на хидротехническо строителство.

Чл. 52г

(1) Предназначението на обектите по чл. 52а, ал. 1 не може да се променя.

(2) Когато правото на строеж по чл. 52а, ал. 1 е учредено в полза на община, изграденият подводен линеен обект на техническата инфраструктура е публична общинска собственост, която не може да бъде променяна в частна.

Чл. 59а

Разпоредбите на тази глава се прилагат без дискриминация по отношение на чуждестранните невоенни кораби и държавни кораби, използвани с нетърговска цел.

Чл. 59б

Министърът на транспорта изпраща доклад по прилагането на този раздел до Европейската комисия на всеки три години, като обобщава информацията и от други компетентни ведомства.

Чл. 60

С оглед безопасността на корабоплаването в съответствие с изискванията на националната сигурност и с общоприетите международни правила по ред, определен от Министерския съвет, се установяват, изменят и отменят схеми за разделно движение, морски коридори, фарватери, и препоръчителни пътища и система за докладване и контрол върху корабоплаването в териториалното море – за транзитно преминаване и за посещение на откритите пристанища, които са задължителни за корабите и се обявяват в „Известие до мореплавателите“.

Чл. 60а

(1) Корабите и пристанищата подлежат на контрол във връзка със сигурността и безопасността на корабоплаването.

(2) Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията определя с наредба условията и реда за постигане сигурността на корабите и пристанищата по чл. 106а.

(3) Министърът на транспорта и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице издава международно свидетелство за сигурност на кораба и временно международно свидетелство за сигурност на кораба, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 2.

(4) С наредбата по ал. 2 се определят и условията и редът за защита от нерегламентиран достъп и за работа с информацията, която се съдържа в оценките на сигурността и в плановете за сигурност на корабите, както и в оценките на сигурността, в докладите за начина на извършването им и в плановете за сигурност на пристанищата и пристанищните съоръжения.

Чл. 60б

Министърът на транспорта или оправомощено от него длъжностно лице:

1. издава свидетелства за правоспособност на радиооператорите от Световната морска система за бедствия и безопасност на морската подвижна радиослужба и морската подвижна-спътникова радиослужба, на оператори на радиостанции на плавателни съдове по вътрешните водни пътища, издава разрешения за използване на радиостанции и радиолокационни станции на плаващи обекти и води публични регистри за издадените свидетелства и разрешения;

2. осъществява международно координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на техническите характеристики на радиосъоръженията, които ги използват, за радиослужбите морска подвижна, морска подвижна-спътникова, морска радионавигация и морска радионавигация-спътникова;

3. предоставя за ползване разпределените опознавателни знаци за идентифициране на радиостанциите на плаващи обекти и води регистър за тях при условия и по ред, определени в наредба на министъра на транспорта, за разпределението на опознавателните знаци в Република България съгласно изискванията на Международния съюз по далекосъобщения.

Чл. 60в

Системата за автоматична идентификация (AIS), монтирана на борда на кораб в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз, международен договор, по който Република България е страна, или с разпоредби на националното законодателство, трябва да е непрекъснато включена и да излъчва актуална информация за навигационния статус на кораба, докато той се намира в морските пространства на Република България или преминава през тях.

Чл. 61

(1)

(2) Навигационното осигуряване на корабоплаването в териториалното море вътрешните морски води, каналите и акваторията на пристанищата се осъществява от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, освен в случаите, в които това е възложено на Министерството на отбраната.

(3) Измервания на дълбочини в териториалното море и вътрешните води с картографска цел се извършват само от хидрографската служба при Военноморския флот.

(4) Хидротехнически и навигационни съоръжения могат да се строят от други ведомства с разрешение на Министерството на отбраната и Министерството на транспорта и съобщенията. За устройственото планиране и инвестиционното проектиране на хидротехнически съоръжения, които ще изпълняват и функции на специализиран пристанищен обект по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1, се прилагат чл. 112д и 112о.

Чл. 62

(1) Изхвърлянето на драгажни маси в морските пространства на страната се разрешава само в райони, определени от директора на басейновата дирекция, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията.

(2) Условията и редът за определяне на районите по ал. 1, за устойчиво управление на драгажните маси и за осъществяване на мониторинг в районите на драгиране и депониране се определят с наредба на министъра на околната среда и водите и министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 63

(1) Изкуствените острови, инсталации и съоръжения на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона се изграждат извън признатите и имащи съществено значение за международното корабоплаване пътища. Те се означават със светещи и други знаци.

(2) Около изкуствените острови, инсталации и съоръжения се установяват зони за безопасност на разстояние до 500 м от външния им край. Те включват и водния стълб от морската повърхност до дъното. Зоните могат да бъдат с по-големи размери, ако това е допустимо от общоприетите международни стандарти.

(3) Подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл. 52а, ал. 1 се изграждат извън акваториите на пристанищата, могат да пресичат признатите и имащи съществено значение за корабоплаването пътища и зоните, осигуряващи рекреационната функция на крайбрежието или производството на аквакултури, при съобразяване с тяхното местоположение, предназначение и функции.

(4) Около подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл. 52а, ал. 1 се установяват зони за безопасност, чиито граници се определят по реда на ал. 2. Трасетата на обектите и зоните за безопасност се обозначават с навигационни знаци и се нанасят на навигационните карти.

(5) В зоните за безопасност по ал. 2 и 4 се забранява:

1. заставане на котва, освен на кораби, използвани за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал. 1 и 3 и изграждане на нови такива съоръжения;

2. извършване на риболов;

3. извършване на водолазна и всякаква друга подводна дейност, освен за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал. 1 и 3 и изграждане на нови такива съоръжения.

(6) В срок, определен от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, физическите и юридическите лица, стопанисващи съоръжения, които не се използват, са длъжни да ги демонтират и изнесат от района до степен, осигуряваща безопасност на корабоплаването.

(7) При неотстраняване в определения срок на съоръженията по предходната алинея същите се демонтират и изнасят от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за сметка на лицата по ал. 6.

Чл. 64

Измененията в навигационната обстановка във вътрешните морски води и в териториалното море, както и в изключителната икономическа зона в случаите по чл. 63 се обявяват в „Известие до мореплавателите“.

Чл. 65

(1) В района за търсене и спасяване, за който Република България отговаря, Министерството на транспорта и съобщенията под държа сили и средства за оказване помощ на нуждаещите се или търпящи бедствие хора, плавателни съдове или въздухоплавателни средства.

(2) Районът по ал. 1 се определя в съответствие с постигнатите с прилежащите и срещулежащите държави споразумения.

(3) По предложение на министъра на транспорта и съобщенията, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи Министерският съвет приема Национален план за търсене и спасяване в района за търсене и спасяване, за който Република България отговаря.

(4) В съответствие с плана по ал. 3 Изпълнителна агенция „Морска администрация“ организира дейностите по търсене и спасяване, взаимодействието със силите и средствата на съседните държави и съвместно с Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи осъществява търсене и спасяване.

Чл. 66

Чуждестранен невоенен кораб може да бъде преследван и задържан за търсене на съответна отговорност, ако има достатъчно основание да се смята, че е:

1. нарушил българските закони по време на пребиваването му във вътрешните морски води или в териториалното море;

2. извършил или се подготвя да извърши нарушение на финансовите, митническите, граничните и здравните изисквания в прилежащата зона;

3. извършил нарушение на разпоредбите за опазване на морската среда от замърсяване и за режима на континенталния шелф и на изключителната икономическа зона, включително и на зоните за безопасност около изкуствените острови и други съоръжения.

Чл. 67

(1) Преследването може да започне, когато чуждестранният кораб или една от неговите лодки се намира: във вътрешните води или в териториалното море – за нарушение по чл. 66, т. 1; в прилежащата зона – за нарушение по чл. 66, т. 2; в изключителната икономическа зона или над континенталния шелф – за нарушение по чл. 66, т. 3.

(2) Преследването започва, когато чуждестранният кораб не се подчини на подадения му сигнал да спре.

(3) Преследването се извършва от кораби или въздухоплавателни средства на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната или от други оправомощени за това държавни кораби и въздухоплавателни средства, носещи съответните отличителни знаци. То се води непрекъснато, докато преследваният кораб влезе в териториалното море на своята или на друга държава.

Чл. 68

Задържаният кораб съгласно разпоредбите на този раздел може да бъде отведен до най-близкото безопасно за него българско пристанище за разследване и търсене на отговорност.

Чл. 69

При неоснователно задържане на чуждестранен невоенен кораб извън териториалното море се дължи обезщетение за претърпените от кораба вреди.

Чл. 70

“Вътрешни водни пътища” е участъкът на р. Дунав от километър 845,650 до километър 374,100, ограничен между десния бряг на реката и демаркационната линия на границата между Република България и Румъния, определена съобразно Конвенцията за определяне речната граница между България и Румъния от 1908 г.

Чл. 71

Наблюдението на речната държавна граница се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 72

(1) Чуждестранен невоенен кораб, използван с търговска или хуманна цел, може свободно да преминава през вътрешните водни пътища и да посещава откритите пристанища и рейдове.

(2) Не се допуска преминаване през вътрешните водни пътища на чуждестранни военни кораби на недунавски страни.

(3)

(4)

(5) Чуждестранен невоенен държавен кораб, използван с нетърговска цел, може да премине през вътрешните водни пътища и да посети откритите пристанища и рейдове по р. Дунав с разрешение на Министерския съвет, поискано не покъсно от 30 дни преди посещението, ако не е предвидено друго в споразумение между Република България и държавата на знамето.

(6) Извършването на действия по чл. 20 се смята за нарушаване на мирното преминаване по вътрешните водни пътища.

Чл. 73

(1) На чуждестранните кораби, преминаващи през вътрешните водни пътища на Република България или намиращи се в пристанищата или на котвени стоянки, се забранява да използват средствата за радионавигация, хидроакустични и свързочни апаратури, електронни и оптични системи за наблюдение, освен за осигуряване безопасността на корабоплаването.

(2) Използването на ултракъсовълновите радиостанции се разрешава само за осигуряване безопасността на корабоплаването и за свръзка с органите, осъществяващи надзор върху корабоплаването, и с пристанищните органи.

(3) Корабите, снабдени с корабни земни станции от системата за морски далекосъобщения чрез спътници, могат да ги използват на принципа на взаимност.

(4) Корабите, преминаващи през вътрешните водни пътища на Република България, не заплащат такса за преминаване.

Чл. 74

(1) Не са вътрешни водни пътища реките, езерата, язовирите и каналите.

(2) Придвижването по реките, езерата, язовирите и каналите чрез плавателни съдове на пътници и товари с промишлени, търговски, туристически, спортни, научни, риболовни, развлекателни и други цели, се осъществява при условия и по ред, определени от министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 75

(1) В зоната на вътрешните водни пътища Република България осъществява:

1. суверенитет при проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси, които се намират на речното дъно, в неговите недра и в покриващите ги води, както и други дейности, свързани с проучването и използването на тази зона;

2. изключителни права и юрисдикция, свързани със:

(2) По предложение на министъра на транспорта и съобщенията и съответния ресорен министър, въз основа на одобрен подробен устройствен план, с решение на Министерския съвет върху дъното в българския участък и крайбрежната заливаема ивица на река Дунав може да се учреди право на строеж за изграждане или разширение, както и за експлоатация на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура.

(3) Правото на строеж по ал. 2 се учредява, когато това е необходимо за изграждане или разширение на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или за трайно задоволяване на обществени потребности, както следва:

1. за подводни линейни енергийни обекти – при условията и по реда на Закона за енергетиката;

2. за други подводни линейни обекти на техническата инфраструктура извън случаите по т. 1 – без търг или конкурс, в полза на община или инвеститор.

(4) Правото на строеж по ал. 2 се учредява възмездно, освен когато е в полза на община. Оценката на правото на строеж се изготвя и съобщава по реда и в сроковете, регламентирани в чл. 52а, ал. 3, изречение второ.

(5) Изграждането или разширението на подводни линейни обекти на техническата инфраструктура от държавата чрез нейни ведомства се извършва с решение на Министерския съвет, с което се определя ведомството, на което се възлага изграждането на обекта.

(6) Подробните устройствени планове по ал. 2 се изработват като парцеларни планове със съдържанието, предвидено в чл. 52б, ал. 1. Разрешаването на изработването им, както и тяхното съгласуване, приемане, одобряване и изменяне се извършват по реда на чл. 52б, ал. 2 – 4.

(7) Изработването, съгласуването и одобряването на инвестиционните проекти за обектите по ал. 2, разрешаването на строителството им и тяхното изграждане и поддържане се извършват в съответствие с разпоредбата на чл. 52в.

(8) Предназначението на обектите по ал. 2 не може да се променя. Когато правото на строеж е учредено в полза на община, изграденият подводен линеен обект на техническата инфраструктура е публична общинска собственост, която не може да бъде променяна в частна.

(9) За устройственото планиране и инвестиционното проектиране на хидротехнически съоръжения, които ще изпълняват и функции на специализиран пристанищен обект по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1, се прилагат чл. 112д и 112о.

Чл. 75а

Във вътрешните водни пътища се забранява изливането, изхвърлянето и потопяването от кораби на всякакви видове твърди и течни отпадъци и на други вредни за здравето на хората или живите ресурси на вътрешните водни пътища вещества замърсяването на въздуха от кораби, включително изгарянето в корабните горивни инсталации на корабно гориво, което не съответства на изискванията на наредбата по чл. 8, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух,, както и всяко друго замърсяване, освен при спазване на нормите, предвидени в международни конвенции, ратифицирани от Република България, и в националното ни законодателство.

Чл. 76

(отменен)

(1) Превозът на пътници и товари между българските пристанища се осъществява от кораби, плаващи под българско знаме.

(2) Превозът на пътници и товари между българските пристанища, осъществяван от кораби, плаващи под чужд флаг, се извършва при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

Чл. 76а

Плаването и граничният режим във вътрешните водни пътища на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение и извършването на водноатракционни услуги с тях се определят с акта на Министерския съвет по чл. 5, ал. 4.

Чл. 76б

При наличието на данни, че кораб, намиращ се във вътрешните водни пътища на Република България, е извършил, извършва или се подготвя да извърши действия, които нарушават суверенитета или изключителните права и юрисдикция по чл. 75, ал. 1, органите на Министерството на вътрешните работи и Изпълнителна агенция „Морска администрация“ имат право да го спрат, да извършат проверка и да вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушението или да го задържат за търсене на съответната отговорност от виновните лица.

Чл. 77

(1) Министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на р. Дунав” организира, ръководи и контролира проучването и поддържането на условията за корабоплаване във вътрешните водни пътища на Република България в съответствие с вътрешното и международното право.

(2) Изпълнителна агенция “Проучване и поддържане на река Дунав”, наричана по-нататък “агенцията”, е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на транспорта и съобщенията със седалище Русе и с териториални звена - хидрометеорологичните станции в Ново село, Лом, Оряхово, Свищов, Русе и Силистра.

(3)

(4) По бюджета на агенцията постъпват и приходи от собствена дейност.

(5) Дейността, структурата и организацията на работа на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 77а

Системата за автоматична идентификация по вътрешните водни пътища (AIS за корабоплаване по вътрешните водни пътища), монтирана на борда на кораб в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз, международен договор, по който Република България е страна, или с разпоредби на националното законодателство, трябва да е непрекъснато включена и да излъчва актуална информация за навигационния статус на кораба, докато той се намира във вътрешните водни пътища на Република България или преминава през тях.

Чл. 78

(1) Корабите, преминаващи през вътрешните водни пътища на Република България и превозващи опасни товари, са длъжни да спазват правилата на Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища (ADN), подписано в Женева, Конфедерация Швейцария, на 26 май 2000 г. (ратифицирано със закон – ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 43 от 2008 г.).

(2) При навлизане във вътрешните водни пътища на Република България корабите, превозващи опасни товари, са длъжни да обявят на капитана на най-близкото пристанище данни за количеството, разположението, вида на опасните товари и за разтоварното пристанище.

(3) Забраната по чл. 53 не се отнася до изливане или изхвърляне на отпадъци, когато съдържанието на вредните вещества отговаря на националните норми за брегови източници и на нормите за кораби, предвидени в Правилата за плаване по р. Дунав, приети от Министерския съвет.

Чл. 79

Водолазна и всякаква друга подводна дейност в зоната на вътрешните водни пътища се извършва по ред, установен от министъра на отбраната, от министъра на вътрешните работи, министъра на културата и от министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 80

(1) Прокарването на подводни и въздушни кабели и тръбопроводи между Република България и Румъния се осъществява по силата на споразумение между правителствата на двете страни.

(2) Хидротехническите съоръжения, свързващи двата бряга на реката, се изграждат въз основа на споразумение между правителството на Република България и правителството на Румъния.

Чл. 81

(1) Оказването на помощ на кораби и хора, търпящи бедствие във вътрешните водни пътища на Република България, се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

(2) При опасност за живота на хората или при заплаха от възпрепятстване на корабоплаването по вътрешните водни пътища капитанът на пристанището може да привлече за оказване на помощ всеки намиращ се в близост кораб.

Чл. 82

Корабоплавателният път в участъка на р. Дунав от километър 845,650 до километър 374,100 се поддържа от компетентните български и румънски органи в съответствие с предвиденото в споразумение между правителствата на двете страни.

Чл. 83

(1) Навигационното осигуряване на корабоплаването във вътрешните водни пътища на Република България, с изключение на корабоплавателния път, се извършва от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

(2) Навигационното осигуряване на корабоплаването в българския участък на корабоплавателния път се извършва от Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“.

Чл. 84

(1) Подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл. 75, ал. 2 се изграждат извън акваториите на пристанищата и могат да пресичат зоните, осигуряващи рекреационната функция на крайбрежието или производството на аквакултури, при съобразяване с тяхното местоположение, предназначение и функции.

(2) Около подводните линейни обекти на техническата инфраструктура по чл. 75, ал. 2 се установяват зони за безопасност на разстояние до 200 м от външния им край. Те включват и водния стълб от водната повърхност до дъното. Зоните могат да бъдат с по-големи размери, ако това е допустимо от общоприетите международни стандарти. Трасетата на обектите и зоните за безопасност се обозначават с брегови навигационни знаци и се нанасят на лоцманските карти.

(3) В зоните за безопасност по ал. 2 се забранява:

1. заставане на котва, освен на кораби, използвани за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал. 1 и изграждане на нови такива съоръжения;

2. извършване на риболов;

3. извършване на водолазна и всякаква друга подводна дейност, освен за целите на експлоатацията, поддържането и контрола на съоръженията по ал. 1 и изграждане на нови такива съоръжения.

Чл. 85

(1) Измененията в навигационната обстановка и специалните временни предписания за осигуряване безопасността на корабоплаването по вътрешните водни пътища се оповестяват в „Известия до корабоводителите“, издавани от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) Водачите на кораби и състави са длъжни да спазват оповестените в „Известия до корабоводителите“ габарити на водния път и да не преминават през критичните участъци с газене, което надвишава обявеното.

(3) „Известия до корабоводителите“ се публикуват на електронната страница на българската система за речни информационни услуги.

Чл. 86

(1) Надзорът върху корабоплаването се осъществява с цел спазване на Правилата за плаване по р. Дунав, опазване на хидротехническите и пристанищните съоръжения, навигационните знаци и предпазване от замърсяване водите на р. Дунав от корабите, плаващи по вътрешните водни пътища на Република България.

(2) Надзорът се осъществява без дискриминация по отношение на знамето, под което плава корабът.

Чл. 87

(1) Надзорът върху корабоплаването по вътрешните водни пътища се осъществява от морската администрация към министъра на транспорта и съобщенията.

(2) При осъществяване на своята дейност служителите на морската администрация се ръководят от Правилата за речния надзор по Дунава, приети от Министерския съвет.

Чл. 87а

(1) Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” предоставя речни информационни услуги на корабния трафик при условия, по ред и вид, определени от Министерския съвет.

(2) Изпълнителна агенция “Морска администрация” контролира дейностите по ал. 1.

Чл. 88

При повреда, авария или друго произшествие във вътрешните водни пътища на страната, което създава опасност от замърсяване на околната среда, крайбрежието или от увреждане на свързаните с тях интереси, Министерството на транспорта и съобщенията със съдействието на заинтересуваните ведомства и организации предприема в съответствие с Националния план за защита при бедствия всички необходими мерки за предотвратяване, ограничаване и отстраняване на опасността.

Чл. 89

(1) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да спре, да извърши преглед и да задържи кораб, в т. ч. транзитно преминаващ, който създава заплаха за безопасността на корабоплаването във вътрешните водни пътища на Република България.

(2) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ задържа кораб в дунавско пристанище или на рейд, ако техническото му състояние не осигурява спазването на приетите от Република България норми и стандарти за предотвратяване и ограничаване замърсяването на речната среда, както и в случаите по чл. 363, ал. 2 от Кодекса на търговското корабоплаване.

(3) Задържането продължава до отстраняването на причините, които са го предизвикали.

Чл. 90

(1) При извършване на проучвателни, сондажни и други дейности по разработването и използването на природните ресурси Министерството на транспорта и съобщенията съвместно с Министерството на околната среда и водите упражнява контрол за спазване на предвидените мерки за предотвратяване на аварии, изливане на нефт и други замърсители, както и за своевременно отстраняване на последствията от тях.

(2) Министерството на околната среда и водите упражнява контрол върху бреговите източници на замърсяване.

Чл. 91

(1) Когато съществува реална опасност замърсяването във вътрешните водни пътища на страната да се разпространи във водите на крайдунавска държава, тя се уведомява по дипломатически път.

(2) Всеки капитан на кораб, плаващ в зоната на вътрешните водни пътища на Република България, уведомява незабавно с всички възможни средства капитана на най-близкото пристанище за допуснато от кораба замърсяване, за преднамерено изхвърляне с цел запазване живота на хората на борда или за открито от него замърсяване.

(3) Капитан на кораб, плаващ в българския участък на р. Дунав, е длъжен да опазва хидротехническите и пристанищните съоръжения и навигационните знаци и при констатиране на повреди или аварии по същите да уведомява най-близкото представителство на речния надзор.

Чл. 92

(1) Пристанището е участък, който включва акватория, територия и инфраструктура на брега на Черно море, р. Дунав, островите и каналите, разположено е на територията на една или повече общини и обединява природни, изкуствено създадени и организационни условия за безопасно приставане, престояване и обслужване на кораби.

(2) Пристанищата свързват водните пространства на Република България със сухоземната пътна и/или железопътна транспортна мрежа.

(3) Министърът на транспорта и съобщенията осъществява контрол върху всички пристанища, с изключение на военните.

(4) За всички пристанища, с изключение на военните, се води регистър при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

(5) В регистъра по ал. 4 се вписват:

1. регистровият код, наименованието и видът на пристанището;

2. собственикът на територията и пристанищната инфраструктура на пристанището;

3. идентификаторите на пристанищните имоти по кадастралната карта;

4. координатите на граничните точки и площта на оперативната акватория, зоната за маневриране на корабите и зоната за подхождане;

5. пристанищните дейности и услуги, предоставяни в пристанището;

6. операторът или операторите, получили достъп до пазара на пристанищни дейности и услуги по т. 5;

7. номерът и датата на издаване на удостоверението за експлоатационна годност;

8. основните параметри – обща дължина на кейовия фронт, в т. ч. на плаващите хидротехнически съоръжения, служещи за връзка между кораба и брега; проектни дълбочини в оперативната акватория; обща площ на откритите и на покритите складове и общ обем на специализираните складове за наливни и насипни товари;

9. регистровият код, наименованието и предназначението,, както и дан-ните по т. 2 – 8 за всеки от терминалите на пристанището, в т. ч. за зоните в пристанище за обществен транспорт, които по своето предназначение отговарят на характеристиките на пристанищата по чл. 107 – 109;

10. идентификаторите по кадастралната карта на поземлените имоти, съставляващи територията на зоните за съхранение на товари, които не се намират непосредствено на брега; обща площ на откритите и на покритите складове и общ обем на специализираните складове за наливни и насипни товари в тях;

11. актът, с който се постановява временно преустановяване или ограничаване експлоатацията на пристанището;

12.

13. промените в обстоятелствата по т. 1 – 11;

14. датата на заличаване на вписването и основанието за това.

(6) Пристанищата се вписват в регистъра на пристанищата след издаване на удостоверение за експлоатационна годност.

(7) В пристанище, което не е вписано в регистъра по ал. 4, не могат да се извършват пристанищни дейности и услуги по този закон.

(8) Не се допуска извършване на пристанищни дейности и услуги извън посочените в регистрацията на пристанището или терминала.

(9) Регистърът по ал. 4 е публичен.

Чл. 92а

(1) Акваторията на пристанищата е изключителна държавна собственост.

(2) Територията и инфраструктурата на пристанищата могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица.

Чл. 93

Пристанищата са:

1. за обществен транспорт – независимо дали осъществяват вътрешен или международен трафик;

2. рибарски;

3. яхтени;

4. със специално предназначение;

5. военни, включително граничнополицейски.

Чл. 94

(1) Пристанищните оператори и собствениците на пристанища или на пристанищни съоръжения предоставят на Министерството на транспорта и съобщенията статистическа информация, свързана с дейността им, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта и съобщенията съгласувано с председателя на Националния статистически институт.

(2) Информацията по ал. 1 е статистическа тайна по смисъла на чл. 25 от Закона за статистиката.

Чл. 95

(1) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба изискванията за експлоатационна годност на пристанищата, с изключение на военните, за квалификация на работната сила и за издаване на удостоверения за експлоатационна годност.

(2) Експлоатационната годност на пристанищата се удостоверява с удостоверение за експлоатационна годност, издавано от министъра на транспорта и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 96

(1) Информацията за изпълнението на изискванията за експлоатационна годност на пристанищата се предоставя на министъра на транспорта и съобщенията.

(2) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице със заповед преустановява временно експлоатацията на пристанище, когато:

1. пристанището в техническо или организационно отношение не отговаря на изискванията за безопасното приемане, обслужване и обработване на кораби, пътници, товари и поща, установени с наредбата по чл. 95, ал. 1;

2. на пристанището се извършват пристанищни дейности и услуги в нарушение на разпоредбата на чл. 92, ал. 8;

3. правото на достъп до пазара на пристанищни услуги на оператора или операторите по чл. 92, ал. 5, т. 6 е прекратено;

4. в продължение на 12 месеца на пристанището не се предоставят регистрираните пристанищни услуги и дейности;

5. срокът на валидност на удостоверението за експлоатационна годност на пристанището е изтекъл и в продължение на един месец собственикът на неговата територия и пристанищна инфраструктура не е предприел действия за издаване на ново удостоверение.

(3) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице със заповед ограничава временно експлоатацията на пристанище, когато:

1. пристанището в техническо или организационно отношение не отговаря на установените с наредбата по чл. 95, ал. 1 изисквания за безопасно осъществяване на определен вид регистрирани пристанищни услуги или дейности;

2. терминал от пристанището в техническо или организационно отношение не отговаря на изискванията за безопасното приемане, обслужване и обработване на кораби, пътници, товари и поща, установени в наредбата по чл. 95, ал. 1;

3. на терминал от пристанището се извършват пристанищни дейности и услуги в нарушение на разпоредбата на чл. 92, ал. 8;

4. срокът на валидност на удостоверението за експлоатационна годност на терминал от пристанището е изтекъл и в продължение на един месец собственикът на неговата територия и пристанищна инфраструктура, не е предприел действия за издаване на ново удостоверение;

5. отделни пристанищни съоръжения в техническо отношение не отговарят на установените с наредбата по чл. 95, ал. 1 изисквания за експлоатационна годност на пристанището.

(4) Заповедите по ал. 2 и 3 подлежат на предварително изпълнение.

(5) Заповедите по ал. 2 и 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице със заповед отменя постановеното по реда на ал. 2 или 3 временно преустановяване или ограничаване експлоатацията на пристанище, когато отпаднат основанията за налагането му.

Чл. 97

Границите на територията на военните пристанища се съгласуват с министъра на отбраната.

Чл. 98

Координатите и навигационните карти на акваторията се обявяват публично.

Чл. 99

(1) Откритите пристанища, с изключение на военните, са общодостъпни и съобразно предназначението си осигуряват еднакви условия за всички кораби.

(2) Пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от кораби, са общодостъпни и се използват от собствениците им по предназначение.

Чл. 100

(1) Във вътрешните морски води и във вътрешните водни пътища българските невоенни кораби издигат националното знаме на Република България. Националното знаме на Република България се издига и на корабите на Военноморския флот. Чуждестранните невоенни кораби освен знамето на своята страна издигат и националното знаме на Република България.

(2) Всички невоенни кораби трябва да имат написани трайно на борда си името или номера на кораба и на пристанището, в което са регистрирани, а военните - само името или номера.

(3) Плаването и маневрирането във водите по ал. 1 се извършват при спазване разпоредбите на Международните правила за предотвратяване на сблъскванията на кораби по море и на правилата по чл. 78, ал. 3.

Чл. 101

(1) В пристанищата, които обслужват кораби от международно плаване, се извършват гранични проверки, митнически, медико-санитарен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в съответствие с действащото законодателство.

(2) Организацията по осъществяването на проверките и контрола по ал. 1 се определя с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията съгласувано със съответните министри, осъществяващи проверките и контрола по ал. 1.

Чл. 102

Редът за посещение, маневриране, престой, включително и зимуване на корабите в пристанищата, за качване на кораба и за слизане на брега на екипажа или на други лица, както и за връзка на кораба с брега, се определя с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 103

(1) Пристанище за обществен транспорт е всяко пристанище, в което се извършват срещу заплащане пристанищни услуги и други съпътстващи дейности от/на плавателни съдове и сухоземни транспортни средства, което е достъпно без ограничение за всички кораби и товари.

(2) Пристанищата за обществен транспорт трябва да разполагат най-малко със следните природни, изкуствено създадени и организационни условия:

1. акватория;

2. безопасни рейдове, кейове или други съоръжения за приставане, които позволяват оставането на котва или швартоването на кораби, за да могат да извършват своите операции при необходимите условия за безопасност;

3. оперативна зона, предназначена за извършване на товарно-разтоварните услуги;

4. инфраструктура за достъп;

5. организация, която позволява ефективно обслужване на корабите и техните екипажи;

6. план за приемане и обработване на отпадъци и подходящи пристанищни приемни съоръжения.

(3) Територията на пристанищата за обществен транспорт включва един или повече терминали и може да включва зони за извършване на дейности по чл. 116а, както и имоти за разширяване и развитие на пристанището.

(4) Територията на пристанищата за обществен транспорт, които обслужват кораби от международно плаване, включва задължително и зона за извършване на проверките и контрола по чл. 101, ал. 1.

(5) Пристанищните терминали включват оперативна зона, която е съоръжена в съответствие с предназначението на терминала и технологията на обработка на съответния тип товари. Според технологията на обработка на съответния тип товари и предназначението на терминала той може да включва зона за съхраняване на товари и части от общата техническа инфраструктура на пристанището.

(6) Част от пристанище за обществен транспорт, която е технологично свързана с процеса за обработка и съхраняване на товари, може да е разположена на територия, която не се намира непосредствено на брега.

Чл. 103а

(отменен)

(1) Пристанищата за обществен транспорт са:

1. с национално значение;

2. с национално значение;

(2) Списъците на пристанищата по ал. 1, т. 1 и 2 и промените в тях се приемат с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Списъците и промените в тях се обнародват в „Държавен вестник“.

(3) С решението по ал. 2 се определят и:

1. терминалите на всяко пристанище, включително зоните, които по своето предназначение отговарят на характеристиките на пристанищата по чл. 107 – 109, и зоните за съхранение на товари, които не се намират непосредствено на брега;

2. границите на територията на всяко пристанище;

3. границите на акваторията на всяко пристанище и на отделните зони в нея – оперативната акватория, зоната за маневриране на корабите и зоната за подхождане.

Чл. 103б

(1) Достъпът до пристанищата за обществен транспорт с национално значение се заплаща по цени, които се определят и обявяват от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”.

(2) Цените за достъп до пристанищата за обществен транспорт с национално значение се заплащат от посещаващите ги кораби, включват канални, тонажни корабни, линейни кейови и светлинни цени и се използват за покриване на разходите за изграждане и поддържане на морски канали, външни защитни диги, докове, басейни, кейове, буйове, фарове, пристанищна инфраструктура, драгирането и увеличаването на максималната дълбочина на водата.

(3) Цените по ал. 2 се заплащат на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” и се разходват за осигуряване на условия за достъп до пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” превежда на Министерството на отбраната частта от светлинните цени, която е пропорционална на поддържаните от него огньове.

(4) В случаите, в които Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” осигурява достъп до пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и до пристанищата по чл. 107 - 109, на нея се заплащат цени за достъп, които включват канални, тонажни корабни и светлинни цени, като линейните кейови такси се заплащат на собствениците на съответните пристанища.

(5) За правото на ползване на акваторията собствениците на пристанища за обществен транспорт с регионално значение и на пристанищата по чл. 107 - 109 заплащат такса в размер, определен от Министерския съвет.

(6) Цените за услугите, които се предоставят в пристанищата за обществен транспорт, се събират от лицата, извършващи услугите.

Чл. 103в

(1) За посещаващите пристанище за обществен транспорт кораби, с изключение на военните, и за опериращите в такова пристанище кораби се заплащат пристанищни такси за:

1. ползване на пристанищната инфраструктура;

2. приемане и обработване на отпадъци от кораби.

(2) Таксите по ал. 1 се определят по размер и се събират от:

1. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ – за пристанищата за обществен транспорт по чл. 106а и за пристанищата за обществен транспорт – държавна собственост;

2. собствениците на територията и пристанищната инфраструктура на пристанища за обществен транспорт, извън тези по т. 1.

(3) Пристанищните такси по ал. 1 се дължат:

1. преди отплаването – за корабите, посетили пристанищата за обществен транспорт;

2. периодично – за корабите, които оперират в пристанищата за обществен транспорт.

(4) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ превежда на Министерството на отбраната част от таксите по ал. 1, т. 1, която съответства на поддържаните от него средства за навигационно осигуряване.

(5) Пристанищните такси се публикуват на интернет страницата на лицата по ал. 2 и на подходящо място в пристанището.

Чл. 103г

(1) При определяне на структурата и размера на таксите по чл. 103в, ал. 1, т. 1 се спазват следните принципи:

1. прозрачност;

2. обективност;

3. недискриминация;

4. съответствие с правилата на конкуренцията;

5. съобразяване с търговската стратегия и инвестиционните планове, прилагани в съответното пристанище.

(2) В съответствие с прилаганата в пристанището икономическа стратегия и политика за пространствено планиране може да бъдат определяни различни размери на таксите по чл. 103в, ал. 1, т. 1 за различните типове кораби, които посещават пристанището, както и с цел да се насърчи по-ефективното използване на пристанищната инфраструктура, превозите на къси разстояния, опазването на морската и речната околна среда, енергийната ефективност или ефективността по отношение на въглеродните емисии от водния транспорт.

(3) Таксите по чл. 103в, ал. 1, т. 1 се разходват за обезпечаване на достъпа до съответното пристанище, включително за покриване на разходите за изграждане и поддържане на инфраструктурата за достъп и другата обща техническа инфраструктура на пристанището, както и за поддържане на проектните дълбочини в акваторията на пристанището.

Чл. 103д

(1) При определяне размера на таксата по чл. 103в, ал. 1, т. 2 се спазват следните принципи:

1. размерът на таксата не насърчава изхвърлянето на отпадъци в морето, съответно в река Дунав;

2. таксата е непряка и покрива непреките административни разходи и не по-малко от 30 на сто от общите преки експлоатационни разходи, определени в наредбата по чл. 95, ал. 1, за действителното предаване на отпадъци през предходната година, като могат да бъдат взети предвид и разходите, свързани с прогнозния обем на трафика за следващата година;

3. размерът на таксата се определя в зависимост от категорията, вида и размера на кораба, предоставяните услуги на кораби извън установеното работно време в пристанището или опасността, която представляват отпадъците;

4. размерът на таксата се намалява в зависимост от вида търговска дейност, за която се използва корабът, когато извършва търговски морски превоз на къси разстояния или когато конструкцията, оборудването и експлоатацията на кораба доказват, че на него се генерират намалени количества отпадъци и те се управляват по устойчив и съобразен с околната среда начин.

(2) Таксата по чл. 103в, ал. 1, т. 2 се заплаща за всеки кораб, който посещава пристанището, независимо дали е ползвано пристанищно приемно съоръжение.

(3) Корабопритежател на кораб, който по реда на наредбата по чл. 371 от Кодекса на търговското корабоплаване е освободен от задължението за предаване на отпадъци от кораби, може да бъде освободен от заплащане на таксата по чл. 103в, ал. 1, т. 2, когато са изпълнени следните условия:

1. корабът извършва редовни превози, свързани с чести и редовни посещения на български морски пристанища;

2. корабопритежателят има сключено споразумение за предаване на отпадъците и плащане на съответните такси в пристанище по маршрута на кораба.

(4) Освобождаването по ал. 3 се извършва от лицето, което събира таксата по чл. 103в, ал. 1, т. 2 в пристанището, като в началото на всяко тримесечие предоставя на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ информация за случаите на освобождаване през предходния тримесечен период.

(5) Таксата по чл. 103в, ал. 1, т. 2 се разходва за дейността по приемане и обработване на отпадъци от кораби, различни от остатъци от товари.

(6) Частта от разходите за предоставяне на морско-техническата пристанищна услуга „приемане и обработване на отпадъци от кораби“, която не се покрива от непряката такса, се заплаща на пристанищния оператор, предоставящ услугата, въз основа на действително предадените от кораба видове и количества отпадъци.

Чл. 103е

(1) Цените за пристанищните услуги по чл. 116, ал. 2, предоставяни в пристанище за обществен транспорт, се определят по размер, обявяват се публично и се събират от пристанищните оператори, които извършват услугите.

(2) Когато пристанищният оператор е и лице по чл. 103в, ал. 2, т. 2, както и в случаите на чл. 115м, ал. 2, цените по ал. 1 може да бъдат включени в пристанищните такси за ползване на пристанищната инфраструктура. В тези случаи на ползвателите на пристанището се предоставя информация каква част от общата сума съставляват цените по ал. 1 и каква – пристанищните такси за ползване на пристанищната инфраструктура.

(3) Пристанищният оператор, който извършва пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 2 или 3, може да включи в цената на услугата и сума, пропорционална на времето, през което корабът престоява на хидротехническо съоръжение за връзка между кораба и брега. На ползвателите на пристанищни услуги се предоставя информация каква част от цената на услугата съставлява тази сума.

(4) Цените на пристанищните услуги по ал. 1 се публикуват на интернет страницата на пристанищния оператор, а когато такава страница няма – на интернет страницата на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, съответно на собственика на територията и пристанищната инфраструктура на пристанището или терминала. Информация за цените на пристанищните услуги се предоставя на ползвателите на пристанището и чрез поставянето й на подходящо достъпно за тях място в пристанището.

Чл. 104

(1)

(2) Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи определят с наредби организацията на работа съответно във военните и граничнополицейските пристанища.

(3) Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” и пристанищните оператори правят предложения и участват в дейността по въвеждане на международните и европейските стандарти за управление на безопасността и качеството, за опазване на околната среда и за изискванията към персонала в пристанищата като български стандарти при условията и по реда на Закона за националната стандартизация.

Чл. 105

Извършването на претоварни дейности във водата на разстояние от брега се допуска само на рейдове, съответно на котвени стоянки, на пристанище за обществен транспорт след съгласуване с капитана на съответното пристанище.

Чл. 106

(1) Територията и пристанищната инфраструктура на пристанищата за обществен транспорт, с изключение на инфраструктурата за достъп, може да бъде собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица.

(2) Територията и пристанищната инфраструктура на пристанища за обществен транспорт или на терминали от такива пристанища, включително зоните, които по своето предназначение отговарят на характеристиките на пристанищата по чл. 107 – 109, собственост на държавата, са публична държавна собственост.

(3) Територията и пристанищната инфраструктура на пристанища за обществен транспорт или на терминали от такива пристанища, собственост на общините, са публична общинска собственост.

(4) Инфраструктурата за достъп до пристанищата за обществен транспорт е публична държавна собственост. Когато достъпът по суша до пристанище за обществен транспорт се осъществява по съществуващата улична мрежа, автомобилният подход на пристанището е публична общинска собственост.

(5) Публична държавна собственост е и общата техническа инфраструктура на пристанище за обществен транспорт, в което поне един терминал е собственост на държавата. Обща е инфраструктурата, която обслужва повече от един терминал.

Чл. 107

Рибарско е всяко пристанище, предназначено за домуване или приставане на риболовни кораби с цел разтоварване на прясна риба, което не извършва обработка на други товари и поща и обслужване на пътници по смисъла на чл. 116.

Чл. 108

Яхтено е всяко пристанище, предназначено за домуване или приставане на яхти и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение. Обслужването на яхти и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение не е пътническа услуга по смисъла на чл. 116, ал. 2, т. 3.

Чл. 109

Със специално предназначение е всяко пристанище, което е технологично свързано с производствения процес на корабостроителните и кораборемонтните предприятия, както и на специализираните крайбрежни предприятия за хидротехническо и хидроложко проучване, строителство, буксировка и спасяване, и за опазване на околната среда, и не извършва обработка на товари, пътници и поща.

Чл. 109а

(1) За корабите, които имат престой или оперират в пристанищата по чл. 107 – 109, с изключение на военните кораби, се заплащат таксите по чл. 103в, ал. 1. Таксите за приемане и обработване на отпадъци от кораби, се заплащат независимо дали е ползвано пристанищно приемно съоръжение.

(2) Таксите по ал. 1 се определят по размер и се събират от собственика на територията и пристанищната инфраструктура на пристанището.

(3) Когато за достъп по море до пристанище по чл. 107 – 109 се използва инфраструктура за достъп до пристанище по чл. 106а, пристанищните такси за ползване на пристанищната инфраструктура се определят по размер и се събират от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

(4) При определяне размера на таксите се спазват принципите, определени в чл. 103г, ал. 1 и 2 или чл. 103д, ал. 1.

(5) Таксите по ал. 1 и 3 се заплащат преди отплаването на кораба от пристанището или периодично – за опериращите и домуващите в съответното пристанище кораби.

(6) Относно публичното обявяване и разходването на пристанищните такси се прилагат съответно чл. 103в, ал. 5, чл. 103г, ал. 3 и чл. 103д, ал. 5.

Чл. 106а

Разпоредбите на този раздел се прилагат за морските пристанища Бургас и Варна по т. 2 на приложение II от Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ, L 348/1 от 20 декември 2013 г.).

Чл. 106б

(1) Управителен орган на пристанището по смисъла на чл. 2, т. 5 от Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общите правила за финансовата прозрачност на пристанищата (ОВ, L 57/1 от 3 март 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/352“, за пристанищата по чл. 106а е Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

(2) Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ провежда обществени обсъждания с ползвателите на пристанището и с другите заинтересувани страни по съществените въпроси от своята компетентност в съответствие с чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2017/352.

(3) Процедурата по ал. 2 започва с публикуване на съобщение на интернет страницата на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, в което се посочват:

1. въпросът, който е поставен за обсъждане;

2. позицията или проектът на решение по поставения за обсъждане въпрос;

3. срокът за представяне на писмени становища, който не може да бъде по-кратък от един месец.

(4) След проучване на всички становища и предоставената информация по чл. 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/352 Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ публикува на интернет страницата си резултатите от проведеното обсъждане, приетото решение и мотивите.

Чл. 106в

(1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е компетентен орган по смисъла на чл. 2, т. 3 и чл. 12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/352 и има следните правомощия по:

1. член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/352 – да предостави или да откаже да предостави право на достъп до пазара на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 1;

2. член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/352 – да ограничи броя на пристанищните оператори, които извършват определена пристанищна услуга в пристанище по чл. 106а;

3. член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/352 – да вземе решение за налагане на задължение за извършване на обществена услуга по отношение на една или повече пристанищни услуги в пристанище по чл. 106а;

4. член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/352 – относно осъществяването на контрол за изпълнение на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд и безопасно осъществяване на пристанищните дейности и услуги;

5. член 14 от Регламент (ЕС) 2017/352 – относно осъществяването на контрол за изпълнение на задължението за обучение на персонала.

(2) Дейността на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по ал. 1 се финансира с част от събраните в пристанищата по чл. 106а пристанищни такси по чл. 103в, ал. 1, т. 1. Размерът на частта от пристанищните такси, която Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ предоставя на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, се определя ежегодно от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 106г

На пристанищните оператори, предоставящи в пристанище по чл. 106а някоя от морско-техническите пристанищни услуги по чл. 1, параграф 2, букви „а“, „в“, „д“ и „ж“ от Регламент (ЕС) 2017/352, не могат да се налагат други изисквания за предоставяне на достъп до пазара на пристанищна услуга, освен определените в чл. 117б, ал. 1 и 2.

Чл. 106д

(1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по предложение на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ приема решение за ограничаване броя на пристанищните оператори, извършващи морско-техническа пристанищна услуга по чл. 1, параграф 2, букви „а“, „в“, „д“ и „ж“ от Регламент (ЕС) 2017/352 в пристанище по чл. 106а, когато е налице някое от основанията по чл. 6, параграф 1 от същия регламент.

(2) В производствата по ал. 1 се прилагат изискванията на чл. 6, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2017/352.

(3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ публикува на интернет страницата си постъпилите предложения за налагане на ограничение по ал. 1 заедно с мотивите.

(4) Когато е прието решение по ал. 1, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ провежда процедура на подбор в съответствие с чл. 6, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/352 при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 117, ал. 5.

Чл. 106е

(1) Налагането на задължение за извършване на обществена услуга по отношение на една или повече от морско-техническите пристанищни услуги по чл. 1, параграф 2, букви „а“, „в“, „д“ и „ж“ от Регламент (ЕС) 2017/352, предоставяни в пристанище по чл. 106а, се мотивира от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в съответствие с чл. 7, параграфи 1 и 2 от същия регламент.

(2) Въз основа на решението на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по ал. 1, както и в случаите по чл. 7, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/352 Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ сключва договор с пристанищен оператор за предоставяне на услугата.

Чл. 106ж

Контролът по чл. 11, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/352 се осъществява от Агенцията за държавна финансова инспекция при условията и по реда на Закона за държавната финансова инспекция.

Чл. 106з

(1) Оспорването на решения за определяне на структурата и размера на цените на пристанищните услуги по чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/352 се осъществява пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) В производствата по разглеждане на жалби по ал. 1 се прилагат съответно разпоредбите на глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ от Административнопроцесуалния кодекс, като:

1. жалбите се подават до органа по ал. 1 с копие до пристанищния оператор, чието решение се оспорва;

2. подадената жалба не спира изпълнението на оспореното решение;

3. срокът, в който се представя изисканата от органа по ал. 1 информация по чл. 12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/352, е 14-дневен, считано от датата на получаване на уведомлението;

4. срокът, в който органът по ал. 1 постановява решението си по жалбата, е едномесечен, считано от датата на постъпването й;

5. заверено копие на решението на органа по ал. 1 се изпраща на жалбоподателя и на лицето, чието решение е оспорено, и се публикува на интернет страницата на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(3) Решението на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ може да бъде оспорено по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по седалището на административния орган.

Чл. 106и

(1) Решенията на управителния съвет на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ по Регламент (ЕС) 2017/352 подлежат на оспорване от заинтересовани лица по реда за обжалване на индивидуални административни актове по Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд в района на териториалната структура на предприятието по чл. 115л, ал. 1, т. 1 или 2.

(2) Актовете, които издава изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по Регламент (ЕС) 2017/352, включително тези по чл. 106д, ал. 1 и 4 и по чл. 106е, ал. 1, подлежат на оспорване от заинтересованите лица пред административния съд по седалището му.

(3) Подадената жалба по ал. 1 и 2 не спира изпълнението на оспорения акт.

Чл. 106к

При поискване информацията по чл. 13, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2017/352 се предоставя на Европейската комисия от съответния компетентен съд по чл. 106и, ал. 1.

Чл. 109б

По отношение на определянето на размера, обявяването и заплащането на цените за дейностите и услугите, които се извършват в пристанищата по чл. 107 – 109, се прилага съответно чл. 103е.

Чл. 109в

За разположените в пристанищната акватория плаващи хидротехнически съоръжения за връзка между кораба и брега или за защита от ветрово или вълново въздействие собствениците на територията и пристанищната инфраструктура на пристанища по чл. 107 – 109 заплащат ежегодно акваториална такса в размер, определен от Министерския съвет. Таксата се събира от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Чл. 110

(1) На пристанищата по чл. 107 - 109 се извършва част или цялото необходимо обслужване за приставане, престой, снабдяване, ремонт и поддържане на кораби.

(2) Пристанищата по чл. 107 - 109 трябва да разполагат с план за приемане и обработване на отпадъци и с подходящи пристанищни приемни съоръжения.

Чл. 111

Военно, включително граничнополицейско, е всяко пристанище, кей, морско или речно съоръжение, предназначено за домуване или приставане на военни кораби или на кораби на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 111а

(1) Специализирани пристанищни обекти за обслужване на риболовните дейности са пристаните за разтоварване на улови от прясна риба или други водни организми и лодкостоянките.

(2) Пристан за разтоварване на уловите от прясна риба или други водни организми е стационарно или плаващо съоръжение, или комплекс от такива съоръжения на брега и/или в акваторията на Черно море или р. Дунав, позволяващ безопасното приставане и швартоване на риболовни кораби и служещ единствено за разтоварване на уловите, разпределянето им по видове и за осъществяване на първа продажба.

(3) Лодкостоянка е стационарно или плаващо съоръжение или комплекс от такива съоръжения на брега и/или в акваторията на Черно море, река Дунав или в устията на вливащите се в тях реки, използвани за корабоплаване, което позволява заставането на котва или приставането, престояването, изтеглянето на брега и обслужването, в т.ч. разтоварване на уловите, зареждане с гориво, вода или хранителни продукти, извършване на дребни ремонти, на малки риболовни кораби с дължина до 12 метра за дребномащабен крайбрежен риболов.

(4)

Чл. 111б

(1) Специализирани пристанищни обекти са и:

1. пристаните за кораби за сезонен превоз на пътници;

2. пристаните за добиващи кораби, за специални кораби по смисъла на чл. 5 от Кодекса на търговското корабоплаване и за кораби, предназначени за спомагателни дейности;

3. зимовниците.

(2) Пристан за кораби за сезонен превоз на пътници е стационарно или плаващо съоръжение или комплекс от такива съоръжения на брега и/или в акваторията на Черно море или р. Дунав, позволяващ безопасното приставане и швартоване на кораби за сезонен превоз на пътници и служещ единствено за качване или слизане на пътниците.

(3) Пристан по ал. 1, т. 2 е стационарно или плаващо съоръжение или комплекс от такива съоръжения на брега и/или в акваторията на Черно море или р. Дунав, позволяващ безопасното приставане, швартоване и краткотрайно престояване на добиващи кораби, специални кораби по смисъла на чл. 5 от Кодекса на търговското корабоплаване и кораби, предназначени за спомагателни дейности.

(4) Зимовник е част от акваторията на р. Дунав, където по естествен начин или в резултат на човешка дейност са създадени условия за временен престой на кораби и други плаващи съоръжения с цел предпазването им от въздействието на стихийни природни явления.

Чл. 111в

(1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредбата по чл. 95, ал. 1 изискванията за експлоатационна годност на обектите по чл. 111а и 111б, с изключение на създадените по естествен начин зимовници.

(2) Удостоверенията за експлоатационна годност на обектите по ал. 1 се издават от министъра на транспорта и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице със заповед преустановява временно експлоатацията на специализиран пристанищен обект по ал. 1, когато:

1. обектът в техническо отношение не отговаря на установените с наредбата по чл. 95, ал. 1 изисквания за безопасно приставане и швартоване на кораби и за използването му по предназначение;

2. съоръжението се използва по начин, който не съответства на предназначението му;

3. срокът на валидност на удостоверението за експлоатационна годност на съоръжението е изтекъл и в продължение на един месец собственикът му не е предприел действия за издаване на ново удостоверение.

(4) Заповедта по ал. 3 подлежи на предварително изпълнение.

(5) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощеното от него длъжностно лице със заповед отменя постановеното по реда на ал. 3 временно преустановяване на експлоатацията на специализиран пристанищен обект по ал. 1, когато отпаднат основанията за налагането му.

Чл. 112

(1) Територията и инфраструктурата на пристанищата по чл. 107 – 109, с изключение на инфраструктурата за достъп по море или по вътрешни водни пътища, може да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица. Инфраструктурата за достъп по море, съответно по вътрешни водни пътища, е публична държавна собственост.

(2) Специализираните пристанищни обекти може да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица.

(3) Собствениците на територията и пристанищната инфраструктура на пристанища по ал. 1 и собствениците на специализирани пристанищни обекти са длъжни да заявят пред Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” правата си върху притежаваните от тях обекти за вписване в регистъра по чл. 92, ал. 4.

(4) В регистъра по чл. 92, ал. 4 се вписват следните данни за изградените специализирани пристанищни обекти:

1. вид и местоположение;

2. собственик;

3. номер и дата на издаване на удостоверението за експлоатационна годност;

4. дължина на кейовия фронт;

5. актът, с който се постановява временно преустановяване на експлоатацията на обекта;

6. промените в обстоятелствата по т. 1 – 5;

7. датата на заличаване на вписването и основанието за това.

(5) За производството по вписване на специализирани пристанищни обекти се прилагат съответно разпоредбите на чл. 92, ал. 6.

(6) Не се допуска извършването на дейности и услуги извън посочените в регистрацията на пристанището или на специализирания пристанищен обект.

(7) За корабите и другите плавателни съдове, използвани от органите на Министерството на вътрешните работи, се прилага режимът, предвиден за военните кораби.

Чл. 112а

(1) Изграждането и разширяването на пристанище за обществен транспорт се извършва въз основа на генерален план, изработен в съответствие с одобрената от Министерския съвет Интегрирана транспортна стратегия за периода до 2030 г., концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-висока степен.

(2) Генералният план на пристанище за обществен транспорт се основава на предварително (прединвестиционно) проучване за развитието на пристанището и:

1. определя развитието на съществуващите и необходимостта от резервиране на нови територии, предназначени за извършване на пристанищни дейности и услуги, функционално ги зонира съобразно технологичното и организационното обособяване на необходимата територия на пристанището и планира режима на тяхното устройство и параметрите на застрояването им;

2. определя терените за терминали и зоните за извършване на дейности по чл. 116а;

3. отразява съществуващото положение, определя инфраструктурата за достъп по суша и другата обща техническа инфраструктура на пристанището и обосновава развитието на комуникационно-транспортната мрежа (железопътни линии и пътища) и на другите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура на територията на пристанището, както и на останалите елементи на пристанищната инфраструктура;

4. предлага мотивирани решения за параметрите (граници и проектни дълбочини) и за навигационното осигуряване на пристанищната акватория и на всяка от зоните в нея;

(3) Разрешение за изработване на проект на генерален план се дава от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството по искане на заинтересувано лице.

(4) Проектът на генерален план на пристанище за обществен транспорт се приема от междуведомствен експертен съвет, назначен от министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството, в който се включват упълномощени представители на общините и областите по местоположение на пристанището за обществен транспорт, както и на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването и Агенция „Митници“. В зависимост от спецификата на съответното пристанище в съвета могат да се включват представители и на други заинтересувани ведомства и организации.

(5) Приетият по реда на ал. 4 проект на генерален план се одобрява от министъра на транспорта и съобщенията и от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(6) Министърът на транспорта и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството издават наредба за обхвата и съдържанието на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт, както и за тяхното изработване, одобряване и изменение.

(7) Одобреният по реда на ал. 5 генерален план е специализиран подробен устройствен план по смисъла на Закона за устройство на територията – план за регулация и застрояване за пристанищната територия и парцеларен план за пристанищната акватория.

(8)

(9) Визата за проектиране на цялото пристанище или на отделни обекти и подобекти в него се издава по реда на Закона за устройство на територията и представлява извадка от одобрения генерален план на пристанището.

Чл. 112а1

(1) Заявлението за разрешение за изработване на проект на генерален план на пристанище за обществен транспорт, придружено от задание за проектиране, се подава пред Изпълнителна агенция „Морска администрация“ от:

1. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“;

2. концесионер в пристанище за обществен транспорт с национално значение;

3. собственик на пристанище за обществен транспорт с регионално значение;

4. физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което има инвестиционна инициатива за изграждане на ново или разширение на съществуващо пристанище за обществен транспорт с регионално значение.

(2) В 14-дневен срок от постъпването на заявлението по ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ представя на министъра на транспорта и съобщенията и на министъра на регионалното развитие и благоустройството мотивирано становище за съответствието на инвестиционната инициатива с документите по чл. 112а, ал. 1.

(3) Със заповедта по чл. 112а, ал. 3 се определят обхватът, целите и задачите на проекта и се одобрява заданието за неговото изработване. Заповедта се публикува на интернет страницата на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и не подлежи на оспорване.

(4) Отказът да се даде разрешение за изработване на проект на генерален план се дава с мотивирана заповед на министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството и може да се оспори по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на заявителя.

Чл. 112б

(1) Проектът на генерален план на пристанище за обществен транспорт се внася за разглеждане, приемане и одобряване в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ със заявление, в което се посочват и данни за актовете, издадени от съответните компетентни органи в приложимите процедури по Закона за опазване на околната среда и по Закона за биологичното разнообразие – номер, дата на издаване и компетентен орган, издал акта. Когато проектът на генерален план е за пристанище по чл. 106а или за терминал от такова пристанище, в заявлението се посочва електронният адрес, на който е публикувана информацията за проведените обществени обсъждания с ползвателите на пристанището и другите заинтересовани лица, в т.ч. резултатите от тях, или към заявлението се прилагат протоколите от тези обсъждания. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ събира по служебен път актовете по изречение първо и информацията по изречение второ.

(2) Когато инвестиционната инициатива е за изграждане на ново пристанище за обществен транспорт или за разширение на съществуващо пристанище, в т. ч. чрез изграждане на нов терминал, освен документите по ал. 1 към заявлението се прилагат и следните документи:

1. за индивидуализация на засегнатата от инвестиционната инициатива територия;

2. резюме на резултатите от прединвестиционно проучване относно наличието на подходящи географски, хидроложки, хидрогеоложки и други условия; възможностите за свързване с пътната мрежа и с железопътната инфраструктура, трафика на съответния тип или типове товари, съответно пътници;

3. технологична и финансова обосновка на инвестиционната инициатива, в т. ч. обосновка на необходимостта и размера на инвестициите за отчуждаване на поземлени имоти, както и за изграждане на инфраструктура за достъп по суша, на акватория или отделни нейни зони, на елементи на другата обща техническа инфраструктура на пристанището, а в случаите, когато на пристанището ще се обслужват кораби от международно плаване – и на зона по чл. 101, ал. 1.

(3) При непълноти на представените документи по ал. 1 и 2 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в срок до 14 дни от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването им. Ако заявителят не отстрани непълнотите в определения срок, производството се прекратява със заповед на министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Заповедта може да се оспори по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването й на заявителя.

(4) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ представя пред министъра на транспорта и съобщенията и пред министъра на регионалното развитие и благоустройството мотивирано становище по проекта на генерален план, придружено от цялата административна преписка, в срок до два месеца от постъпването на заявлението по ал. 1, съответно от отстраняване на недостатъците по ал. 3.

(5) В срока по ал. 4 Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изпраща служебно за съгласуване електронно копие от проекта на генерален план на Междуведомствения съвет по въпросите на граничния контрол, на експлоатационните дружества, към чиито мрежи и съоръжения е налице или се предвижда присъединяване, а когато в териториалния обхват на плана са включени защитени територии за опазване на културното наследство – и на министъра на културата. Ако в едномесечен срок от датата, на която е получено копие от проекта, някой от адресатите не изпрати становище по проекта на генерален план, се счита, че го съгласува без бележки.

(6) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството в случаите по ал. 4 свикват междуведомствен експертен съвет по чл. 112а, ал. 4 за разглеждане и приемане на проекта на генерален план.

(7) Когато междуведомственият експертен съвет по чл. 112а, ал. 4 вземе решение, с което отказва да приеме проекта на генерален план, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството отказват да одобрят проекта.

(8) Заповедта на министъра на транспорта и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която се одобрява проекта на генерален план или се отказва одобряването му, се обнародва в „Държавен вестник“ и може да се оспори по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от обнародването й.

Чл. 112в

(1)

(2) Влязъл в сила генерален план на пристанище за обществен транспорт може да се изменя, когато:

1. настъпят промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил изработен и одобрен планът;

2. възникне инвестиционна инициатива, която засяга предвидена за бъдещо развитие на пристанището територия или е свързана с промяна на параметрите на пристанищната територия или акватория, в т. ч. изграждане на нов терминал или на нова зона за съхранение на товари, за извършване на дейности по чл. 116а или на проверките и контрола по чл. 101, ал. 1, или на зона, която отговаря по своето предназначение на характеристиките на пристанище по чл. 107 – 109;

3. се констатира явна фактическа грешка, която има значение за предвижданията на плана;

4. в резултат на изменение на кадастрален план, одобряване или изменение на кадастрална карта имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с границите на пристанищната територия, определени с действащия генерален план.

(3) Влязъл в сила генерален план на пристанище за обществен транспорт може да се изменя, когато:

1. настъпят промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил изработен и одобрен планът;

2. възникне инвестиционна инициатива, която засяга резервирана за бъдещо развитие на пристанището територия или е свързана с промяна на параметрите на пристанищната територия или акватория, в т. ч. изграждане на нов терминал или на нова зона за съхранение на товари, за извършване на дейности по чл. 116а или на проверките и контрола по чл. 101, ал. 1, или на зона, която отговаря по своето предназначение на характеристиките на пристанище по чл. 107 – 109;

3. се констатира явна фактическа грешка, която има значение за предвижданията на плана;

4. в резултат на изменение на кадастрален план, одобряване или изменение на кадастрална карта имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с външните регулационни граници на пристанищната територия.

(4)

1. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изпраща електронно копие от този план за служебното му отразяване в проекта на генерален план на пристанището за обществен транспорт по чл. 106а, когато последният е в процес на изработване, или

2. той се счита за изменение на генералния план на пристанището за обществен транспорт по чл. 106а, одобрен и влязъл в сила преди него.

(4) В случай, че влязъл в сила генерален план на пристанище за обществен транспорт предвижда използване на обща инфраструктура за достъп до пристанище по чл. 106а:

Чл. 112г

(1) Инвестиционното проектиране за изграждане на ново, за разширение на съществуващо или за изграждане на отделни обекти и подобекти в пристанище за обществен транспорт – държавна собственост се възлага от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ или от концесионер – в случаите, когато съгласно договора за концесия строителството се извършва със средства на концесионера.

(2) Инвестиционното проектиране за изграждане на ново, за разширение на съществуващо или за изграждане на отделни обекти и подобекти в пристанище за обществен транспорт се възлага от заявителя на инвестиционната инициатива или друго лице, отговарящо на изискванията на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

(3) Инвестиционните проекти се съгласуват от министъра на транспорта и съобщенията преди внасянето им за одобряване.

(4) Инвестиционните проекти се одобряват и разрешение за строеж се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице.

(5)

Чл. 112г1

(1) Решение за реконструкция или рехабилитация на цяло или на част от съществуващо пристанище за обществен транспорт с национално значение с изключение на случаите, когато за пристанището е предоставена концесия, се приема от управителния съвет на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

(2) Инвестиционното проектиране за реконструкция или рехабилитация на цяло или на част от съществуващо пристанище за обществен транспорт с национално значение се възлага от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ или от концесионер – в случаите, когато съгласно договора за концесия реконструкцията и рехабилитацията се извършват със средства на концесионера.

(3) За съгласуването и одобряването на инвестиционните проекти и издаването на разрешения за строеж се прилагат разпоредбите на чл. 112г, ал. 3 и 4.

Чл. 112д

(1) Изграждането на нови и разширението на съществуващи пристанища по чл. 107 – 109 и на специализирани пристанищни обекти по чл. 111а, ал. 1 и чл. 111б, ал. 1 се извършва въз основа на специализиран подробен устройствен план, който се съобразява с предвижданията на Морския пространствен план на Република България и на съответните концепции и схеми за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен.

(2) Специализираният подробен устройствен план за изграждане на ново или за разширение на съществуващо пристанище по чл. 107 – 109 се изработва и одобрява като план за регулация и застрояване за пристанищната територия, придружен от комуникационно-транспортна схема, и парцеларен план за пристанищната акватория. С парцеларния план се определят разположението на хидротехническите пристанищни съоръжения – стационарни и/или плаващи, границите на пристанищната акватория и на отделните зони в нея и навигационното осигуряване на пристанищната акватория в съответствие с правилата на Комбинираната система от морски плаващи знаци – система А, въведена с Указ № 1212 за въвеждане в териториалните води на Народна Република България „Комбинирана система от морски плаващи знаци – система А“ (ДВ, бр. 34 от 1983 г.За определяне широчината на оперативната акватория, дължината на диаметъра на обръщателния кръг в зоната за маневриране (когато изграждането на такъв е необходимо) и общата граница на оперативните акватории на две съседни пристанища с обща сухоземна граница се прилага наредбата по чл. 112а, ал. 6. ).

1. разположението на хидротехническите пристанищни съоръжения – стационарни и/или плаващи;

2. границите на пристанищната акватория и на отделните зони в нея;

3. навигационното осигуряване на пристанищната акватория.

(3) Специализираният подробен устройствен план за изграждане на нов или за разширение на съществуващ специализиран пристанищен обект по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1 се изработва и одобрява като парцеларен план за акваторията, придружен от специализирана схема. С парцеларния план се определят разположението на специализирания пристанищен обект и навигационното осигуряване на акваторията. Специализираната схема се изработва на основата на действащите за прилежащата територия подробен устройствен план, кадастралната карта и/или специализирана карта и на нея се нанасят: разположението на специализирания пристанищен обект спрямо брега; начинът, по който се осъществява връзката между специализирания пристанищен обект и брега; достъпът до специализирания пристанищен обект откъм сушата в съответствие с правилата по ал. 2.

(4) Когато инвестиционната инициатива по ал. 3 включва и изграждане на съоръжения на сушата, специализираният подробен устройствен план се изработва и одобрява като парцеларен план за акваторията и план за застрояване за прилежащата територия.

(5) Разрешение за изработване на проект на специализиран подробен устройствен план по ал. 2 – 4 се дава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или оправомощено от него длъжностно лице по искане на физическо или юридическо лице, което има инвестиционна инициатива за изграждане или разширение на обект по ал. 1. Към искането се прилага задание за проектиране. С разрешението се определят обхватът, целите и задачите на проекта и се одобрява заданието за изработване на плана. Заповедта, с която се дава разрешение, не може да се оспорва. Отказът да се даде разрешение се мотивира и може да се оспори по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му на заявителя.

(6) Проектът на специализиран подробен устройствен план по ал. 2 – 4 се съгласува с министъра на транспорта и съобщенията, а за пристанищата по чл. 107 и за обектите по чл. 111а, ал. 1 – и с министъра на земеделието и храните, преди внасянето му за приемане и одобряване. Проектът се разглежда и приема от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика и се одобрява от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице.

(7) Влязъл в сила специализиран подробен устройствен план по ал. 2 – 4 може да се изменя, когато:

1. настъпят промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил изработен и одобрен планът;

2. възникне инвестиционна инициатива по отношение на пристанище по чл. 107 – 109, която е свързана с промяна на параметрите на пристанищната територия, пристанищната акватория или на някоя от зоните в нея, в т.ч. разширение на пристанището чрез изграждане на нови стационарни или поставяне на нови плаващи хидротехнически пристанищни съоръжения;

3. възникне инвестиционна инициатива за разширяване на специализиран пристанищен обект чрез изграждане на нови стационарни или поставяне на нови плаващи хидротехнически съоръжения или е свързана с промяна на параметрите на акваторията на специализиран пристанищен обект по чл. 111а, ал. 3 или чл. 111б, ал. 4;

4. се констатира явна фактическа грешка, която има значение за предвижданията на плана;

5. в резултат на изменение на кадастрален план, одобряване или изменение на кадастрална карта имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с външните регулационни граници на пристанищната територия – за пристанищата по чл. 107 – 109.

(8) Проектите за изменение на специализиран подробен устройствен план по ал. 2 – 4 се изработват, съгласуват, приемат и одобряват при условията и по реда на ал. 5 и 6.

Чл. 112е

(1) По предложение на министъра на транспорта и съобщенията, с решение на Министерския съвет върху морското дъно и дъното на българския участък и крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав може да се учреди право на строеж в полза на община за изграждане или разширение на рибарско пристанище по чл. 107 или на специализиран пристанищен обект за обслужване на риболовни дейности по чл. 111а, както и свързаните с тях брегозащитни съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите.

(2) Правото на строеж по ал. 1 се учредява, когато това е необходимо за изграждане или разширение на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или за трайно задоволяване на обществени потребности.

(3) Правото на строеж по ал. 1 се учредява безвъзмездно.

(4) Обемът на правото на строеж по ал. 1 се определя в съответствие с одобрения специализиран подробен устройствен план по чл. 112д.

(5)

Чл. 112ж

(1) Обектите по чл. 112е, ал. 1 са публична общинска собственост, която не може да бъде променяна в частна.

(2) Предназначението на обектите по чл. 112е, ал. 1 не може да се променя.

Чл. 112з

По предложение на министъра на транспорта и съобщенията с решение на Министерския съвет върху морското дъно и дъното на българския участък и крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав може да се учреди право на строеж, когато това е необходимо за:

1. изграждане или разширение на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост – пристанище за обществен транспорт, в т. ч. на пристанищната акватория;

2. трайно задоволяване на обществени потребности – изграждане или разширение на пристанище по чл. 107 – 109 или на специализиран пристанищен обект по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1.

Чл. 112и

(1) Правото на строеж за разширение на съществуващо пристанище за обществен транспорт се учредява в полза на собственика на територията и пристанищната инфраструктура на съществуващото пристанище или на терминал от него.

(2) Правото на строеж за разширение на съществуващо пристанище по чл. 107 – 109 или на специализиран пристанищен обект по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1 се учредява в полза на собственика на територията и пристанищната инфраструктура на съществуващото пристанище, съответно на собственика на съществуващия специализиран пристанищен обект.

(3) Обемът на правото на строеж по ал. 1 се определя в съответствие с одобрения генерален план на пристанището за обществен транспорт, а по ал. 2 – в съответствие с одобрения специализиран подробен устройствен план по чл. 112д.

Чл. 112к

(1) Право на строеж за изграждане на ново пристанище за обществен транспорт, на пристанище по чл. 108 или 109 или на специализиран пристанищен обект по чл. 111б, ал. 1 се учредява без търг или конкурс в полза на лице по чл. 112г, ал. 1, съответно по чл. 112д, ал. 4, както и в полза на община.

(2) Обемът на правото на строеж по ал. 1 се определя в съответствие с одобрения генерален план на пристанището за обществен транспорт, съответно на одобрения специализиран подробен устройствен план по чл. 112д – във всички останали случаи.

Чл. 112л

(1) Правото на строеж за изграждане на ново или за разширение на съществуващо пристанище за обществен транспорт за предоставяне на пътнически услуги или на специализиран пристанищен обект по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1 се учредява в полза на община безвъзмездно. Обектите по изречение първо са публична общинска собственост, която не може да бъде променяна в частна.

(2) Във всички останали случаи правото на строеж по чл. 112з се учредява възмездно.

Чл. 112м

(1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството възлага на независим оценител да изготви оценка на правото на строеж в срок един месец от влизането в сила на заповедта по чл. 112а, ал. 5, съответно на заповедта за одобряване на специализирания подробен устройствен план по чл. 112д.

(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството уведомява заинтересуваните лица за изготвената оценка по ал. 1.

Чл. 112н

Видът на пристанището, съответно предназначението на специализирания пристанищен обект, изграден или разширен в резултат на учредено право на строеж по чл. 112з, не може да се променя.

Чл. 112о

(1) Инвестиционното проектиране за изграждане на ново, за разширение или реконструкция на съществуващо и за изграждане на отделни обекти и подобекти в пристанище по чл. 107 – 109, както и за изграждане на нов, за разширение или за реконструкция на специализиран пристанищен обект по чл. 111а, ал. 1 или чл. 111б, ал. 1 се възлага от заявителя на инвестиционната инициатива или друго лице, отговарящо на изискванията на чл. 161, ал. 1 от Закона за устройство на територията.

(2) Инвестиционните проекти по ал. 1 се съгласуват от министъра на транспорта и съобщенията преди внасянето им за одобряване.

(3) Инвестиционните проекти по ал. 1 се одобряват и разрешение за строеж се издава от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 112п

(1) За неуредените въпроси във връзка със създаването, съгласуването, съобщаването, приемането, одобряването и обжалването на специализираните подробни устройствени планове за пристанища и специализирани пристанищни обекти и на техните изменения, както и във връзка с изработването, съгласуването и одобряването на инвестиционните проекти, издаването на разрешение за строеж, изграждането и въвеждането в експлоатация на строежите по този закон се прилагат съответно разпоредбите на Закона за устройство на територията и на подзаконовите актове по прилагането му.

(2) Отчуждаването на имоти или части от имоти – частна собственост, предназначени с влязъл в сила генерален план за изграждане или разширение на инфраструктура за достъп по суша на пристанище за обществен транспорт или за изграждане или разширение на друга обща техническа инфраструктура на пристанище за обществен транспорт, в което поне един терминал е собственост на държавата, се извършва по реда на Закона за държавната собственост. Отчуждаването за изграждане или разширение на частта от общата техническа инфраструктура, представляваща отклонения от линейните инженерни мрежи до границата на пристанищен терминал, който не е държавна собственост, се извършва за сметка на собственика на територията и инфраструктурата на терминала.

(3) Изграждането и разширението на железопътни подходи на пристанищата за обществен транспорт, както и изграждането и разширението на индустриални железопътни клонове в пристанищата за обществен транспорт, в които поне един терминал е собственост на държавата, се извършва чрез налагане на ограничения в ползването на поземлените имоти, през които според предвижданията на влязъл в сила генерален план преминава трасето на железния път. С генералния план се определят и сервитутните ивици около трасето на железния път, в които не се разрешават строежи, засаждане на трайни насаждения и прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, освен когато последното е допуснато с нормативен акт и при спазване на техническите и други изисквания. Собствениците на засегнатите имоти нямат право да преместват изградените в имотите им линейни обекти и съоръжения. Промяната на собствеността не прекратява ограниченията в ползването на засегнатите поземлени имоти.

(4) В засегнатите поземлени имоти по ал. 3 Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ има право:

1. на прокарване и изграждане на железния път и наземни съоръжения към него;

2. негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на линейните обекти по ал. 3 и съоръженията към тях, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти;

3. да извършва дейности по отстраняване на аварии.

(5) Правата на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ по ал. 4 възникват, когато:

1. влезе в сила генералният план на пристанището за обществен транспорт, с който са определени трасето на железния път и размерите на сервитутните ивици около него в засегнатите имоти, и

2. на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнат имот е изплатено или внесено на разположение еднократно обезщетение, определено при прилагане на следните критерии:

(6) Определянето и изплащането на обезщетението по ал. 5, т. 2 се извършва при условията и по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията. Обжалването на размера на обезщетението от заинтересуваните лица не препятства Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ да упражнява правата по ал. 4.

(7) Независимо от обезщетението по ал. 5, т. 2, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ възстановява всички причинени вреди в засегнатите имоти по ал. 3 и заплаща на собствениците им парично обезщетение за ограниченията при ползването на имотите извън сервитутните ивици за времето на фактическото строителство.

Чл. 112р

(1) На територията на пристанища за обществен транспорт и на пристанища по чл. 107 – 109 може да се поставят:

1. преместваеми обекти и информационни елементи, пряко свързани с технологичния процес по предоставяне на пристанищни услуги или с дейността по постигане сигурност на пристанището;

2. преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, както и рекламни и монументално-декоративни елементи.

(2) Обектите по ал. 1 се свързват със съществуващите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура с временни връзки, когато това е необходимо за нормалното им функциониране.

Чл. 112с

(1) Заявление за разрешаване поставянето на обекти по чл. 112р, ал. 1 могат да подават:

1. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“;

2. собственикът на територията и пристанищната инфраструктура на пристанище или на пристанищен терминал;

3. пристанищен оператор, който извършва на пристанище за обществен транспорт или на терминал от такова пристанище пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 2 или 3.

(2) Разрешение за поставяне на обекти по чл. 112р, ал. 1, както и за временните връзки за тях, се дава от:

1. капитана на пристанището – за обекти по чл. 112р, ал. 1, т. 1;

2. министъра на транспорта и съобщенията или оправомощено от него лице – за обекти по чл. 112р, ал. 1, т. 2.

(3) В случаите по ал. 1, т. 3 към искането за даване на разрешение за поставяне на обект по чл. 112р, ал. 1, т. 2 се прилага и изричното писмено съгласие на собственика на територията и пристанищната инфраструктура на пристанището, съответно на терминала.

(4) Когато заявлението е за поставяне на монументално-декоративен елемент, разрешението за поставяне се издава след съгласуване при условията и по реда на Закона за културното наследство.

(5) Условията и редът за даване на разрешение за поставяне, както и изискванията, на които трябва да отговарят обектите по чл. 112р, ал. 1, се уреждат с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

(6) Отказ да се даде разрешение за поставяне се постановява, когато:

1. собственикът на територията и пристанищната инфраструктура на пристанището, съответно на терминала, не е дал съгласието си за поставяне на обект по чл. 112р, ал. 1, т. 2 по искане на пристанищния оператор;

2. в случаите по ал. 4 е отказано съгласуване при условията и по реда на Закона за културното наследство;

3. видът на конкретния обект по чл. 112р, ал. 1 не съответства на предназначението на пристанището, съответно на терминала;

4. видът на конкретния обект по чл. 112р, ал. 1 не съответства на функционалното предназначение на зоната от пристанището, съответно от терминала, в която се предвижда да бъде поставен;

5. поставянето и/или използването на конкретния обект или елемент може да създаде опасност за сигурността на пристанището, за безопасното осъществяване на пристанищните дейности и услуги или за нормалното функциониране на средствата за навигационно осигуряване.

Чл. 112т

(1) Обекти по чл. 112р, ал. 1 се премахват, когато:

1. са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение;

2. не отговарят на някое от изискванията по чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 5 от Закона за устройство на територията;

3. в резултат на обстоятелства, възникнали след поставянето им, представляват опасност за сигурността на пристанището, за безопасното осъществяване на пристанищните дейности и услуги или за нормалното функциониране на средствата за навигационно осигуряване;

4. представляват реклама, забранена със закон;

5. срокът на разрешението за поставяне е изтекъл.

(2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен акт, съставен от инспектори на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, осъществяващи функции по контрол на експлоатационната годност на пристанищата.

(3) Заповед за премахване се издава от капитана на пристанището в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2. Със заповедта се определя и срок за премахване на обекта.

(4) Заповедта по ал. 3 може да бъде оспорена по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от узнаването й. Подадената жалба не спира изпълнението.

(5) Редът за принудително премахване на обекти, когато определеният в заповедта по ал. 3 срок за премахване не е спазен, се определя с наредбата по чл. 112с, ал. 5.

Чл. 113

(1) Министърът на транспорта и съобщенията ръководи и контролира пристанищната дейност в Република България.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията осъществява правомощията си чрез Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, създадена по реда на Закона за администрацията, като юридическо лице на бюджетна издръжка,, със седалище в София и териториални звена.

Чл. 114

(1) Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”:

1. обезпечава сигурността и безопасността на пристанищата и осигурява равнището на обявените категории пристанища и стандарти при изпълнение на функциите, поети като задължения от държавата по силата на международни договори, както и решава всички въпроси от непосредствен обществен интерес;

2. координира управлението и поддържането на пристанищата за обществен транспорт;

3. води регистър на всички пристанища в Република България;

4. изготвя, поддържа и съхранява регистър с база данни за терените, сградите, пристанищните съоръжения, пътните и железопътните подходи, подводните, подземните и надземните комуникации на пристанищната инфраструктура и субструктура;

5. организира поддържането на съществуващите и изграждането на нови подходни канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, защитни съоръжения и други;

6. подпомага министъра на транспорта и съобщенията при осъществяване на контрола по изпълнението на концесионните договори;

7. води регистър на пристанищните оператори;

8. дава разрешения за достъп до пристанищата;

9. контролира спазването на изискванията за техническа безопасност на пристанищните съоръжения, за охрана на труда и за безопасно осъществяване на товарно-разтоварни операции от квалифициран за съответния вид работа персонал;

10. създава условия за изпълнението на разпоредбите по отбранително-мобилизационната подготовка и пожарна безопасност и защита на населението в пристанищата и за осъществяването на граничнополицейския режим;

11. контролира спазването на изискванията за свободен достъп и прилагане на еднакви конкурентни условия за операторите на пристанищни дейности;

12. събира, обработва и предоставя пристанищни статистически данни;

13. събира канални такси, тонажни корабни такси, линейни кейови такси и светлинни такси;

14. дава задължителни предписания по чл. 104, ал. 3;

15. издава задължителни предписания относно използваните претоварни технологии и съблюдава спазването на технологичните правила за обработка на кораби и товари на кей и рейд;

16. контролира спазването на условията и на реда за извършване на пристанищни дейности и услуги;

17. извършва и други дейности, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(2) Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” предоставя на Министерството на отбраната събраните суми от светлинните такси по ал. 1, т. 13.

Чл. 115

(1) Финансирането на дейностите по осигуряване безопасността на корабоплаването и поддържане и развитие на пристанищата за обществен транспорт се осъществява чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията.

(2) Дейностите по ал. 1 се осигуряват финансово от:

1. таксите по чл. 114, ал. 1, т. 13, без светлинните такси;

2. лихви по депозити на собствени средства и по просрочени плащания;

3.

(3) С набраните средства по ал. 2 се осигуряват разходите за:

1. безопасност на корабоплаването в каналите и акваторията на пристанищата за обществен транспорт;

2. проектиране, изграждане, развитие, безопасност и поддържка на пристанищата за обществен транспорт, както и на вълноломите и укрепителните съоръжения в прилежащата им акватория;

3. демонтиране и изнасяне на съоръжения по реда на чл. 63, ал. 7;

4. издръжка на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”.

(4) Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” ежегодно изготвя програма, утвърдена от министъра на транспорта и съобщенията, за обосноваване на необходимите разходи по ал. 3, както и за погасяване на кредити, получени за развитието на пристанищната инфраструктура.

(5) Всички средства, отпускани от бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията по реда на този член за финансиране на дейности по осигуряване и поддържка безопасността на корабоплаването, както и събираните такси, не се облагат с данъци.

(6)

Чл. 115а

(1) Образува се Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон като юридическо лице със седалище София и с клонове - териториални поделения, както следва:

1. пристанище Варна с район на действие от географския паралел на българо-румънската граница до географския паралел на нос Емине;

2. пристанище Бургас с район на действие от географския паралел на нос Емине до географския паралел на българо-турската граница;

3. пристанище Русе с район на действие от километър 374,100 до километър 645 от българския участък на р. Дунав;

4. пристанище Лом с район на действие от километър 645 до километър 845,650 от българския участък на р. Дунав.

(2) Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” изпълнява функциите на пристанищна власт по отношение на пристанищната инфраструктура на всички пристанища, с изключение на военните.

(3) Държавата предоставя на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” имущество - публична и частна държавна собственост, определено с решение на Министерския съвет, за изпълнението на предмета й на дейност.

(4) Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” управлява предоставените дълготрайни активи - публична държавна собственост, на пристанищата за обществен транспорт с национално значение.

(5) Срещу имуществото - публична държавна собственост, предоставено на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, не може да се насочва принудително изпълнение.

Чл. 115б

(1) Предметът на дейност на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” е:

1. управление на собствеността и организация на работата в пристанищата за обществен транспорт с национално значение;

2. изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищата за обществен транспорт с национално значение;

3. събиране и предоставяне на министъра на транспорта и съобщенията информация за изпълнението на изискванията за експлоатационната годност на пристанищата;

4. водене регистрите на пристанищата и на пристанищните оператори в Република България;

5. осигуряване на достъп до пристанищата за обществен транспорт с национално значение;

6. създаване на условия за изпълнение на разпоредбите по обезпечаване на сигурността, отбраната и гражданската защита в пристанищата.

(2) За изпълнение на предмета си на дейност Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”:

1. обезпечава сигурността и безопасността на пристанищата и осигурява равнището на обявените категории пристанища и стандарти при изпълнение на функциите, поети като задължение на държавата по силата на международни договори, както и решава всички въпроси от непосредствен обществен интерес;

2. събира и предоставя на министъра на транспорта и съобщенията информация за изпълнението на изискванията за експлоатационна годност на пристанищата;

3. извършва дейности по изграждане, реконструкция, рехабилитация и поддържане на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, освен в случаите, когато това е възложено на концесионер или на еднолично търговско дружество с държавно участие в капитала;

4. поддържа съществуващите и изгражда нови подходни канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, вълноломи, защитни съоръжения и други, обслужващи пристанищата за обществен транспорт с национално значение;

5. поддържа средствата за навигационно осигуряване в случаите, при които това е от нейна компетентност;

6. събира и разходва приходите от цените за достъп до пристанищата;

7. сключва и контролира изпълнението на договорите по чл. 116а, ал. 3 и чл. 117б, ал. 1;

8. подпомага министъра на транспорта и съобщенията при осъществяване на контрола по изпълнението на концесионните договори;

9. прави предложение до министъра на транспорта и съобщенията за преустановяване на дейността или за ограничаване временно или постоянно на експлоатацията на пристанища, които не отговарят на изискванията на този закон;

10. организира набирането, поддържането в актуално състояние и предоставянето на специализирани данни на обектите по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър и създава специализирани карти, регистри и информационни системи;

11. организира управлението на собствеността върху обектите, свързани с изпълнението на дейностите по ал. 1, т. 6;

12. извършва други дейности, определени в закон или в подзаконов нормативен акт.

(3) Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” не може да извършва пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3, освен при предсрочно прекратяване на договор с пристанищен оператор до сключването на нов договор по предвидения в закона ред.

(4) Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” не може да участва в търговски дружества, които по занятие извършват пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3.

Чл. 115в

Органи на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” са:

1. министърът на транспорта и съобщенията;

2. управителният съвет;

3. генералният директор.

Чл. 115г

Министърът на транспорта и съобщенията:

1. упражнява правата на собственост на държавата в Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”;

2. назначава и освобождава членовете на управителния съвет;

3. назначава и освобождава генералния директор на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”;

4. разрешава участието на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” в търговски и граждански дружества, както и в юридически лица с нестопанска цел;

5. утвърждава правилник за устройството, функциите и дейността на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”;

6. утвърждава ежегодната програма на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”.

Чл. 115д

(1) Управителният съвет се състои от 5 членове, включително генералния директор, които се назначават от министъра на транспорта и съобщенията за срок до 5 години.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията назначава и освобождава членовете на управителния съвет и сключва договор за управление с всеки член на управителния съвет.

(3) Членовете на управителния съвет не могат да извършват от свое или от чуждо име конкурентна дейност и да бъдат в договорни отношения с други предприятия, дружества и сдружения със сходен предмет на дейност.

(4) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е:

1. осъждано за престъпление от общ характер;

2. съпруг или роднина по права, по съребрена линия или по сватовство до трета степен включително с друг член на управителния съвет.

(5) Договорът за управление с член на управителния съвет се прекратява преди изтичането на срока на действието му, когато лицето:

1. не отговаря на изискванията на закона;

2. нарушава или не изпълнява условията, предвидени в закона или в договора за управление;

3. е подало писмена молба за освобождаване.

(6) В случаите по ал. 5 или при смърт на член на управителния съвет министърът на транспорта и съобщенията назначава нов член за срок до края на първоначалния мандат и сключва с него договор.

(7) Управителният съвет:

1. избира измежду членовете си председател и заместник-председател и го освобождава;

2. избира и освобождава заместниците на генералния директор и директорите на териториалните поделения на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” по предложение на генералния директор;

3. приема проект на правилник за устройството, функциите и дейността на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” и го предлага на министъра на транспорта и съобщенията за утвърждаване;

4. приема програмите на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” и ги предлага за утвърждаване от министъра на транспорта и съобщенията;

5. предлага на министъра на транспорта и съобщенията структурата, щата и средствата за работна заплата на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”;

6. приема годишния счетоводен баланс и отчет на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” и го представя за одобряване от министъра на транспорта и съобщенията;

7. назначава дипломиран експерт-счетоводител или одиторско предприятие за заверка на годишния счетоводен баланс и отчет;

8. приема проекти на решения за участие на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” в международни и национални организации с нестопанска цел и ги предлага за утвърждаване от министъра на транспорта и съобщенията;

9. приема решения за сътрудничество на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” със сродни организации в областта на пристанищата.

Чл. 115е

(1) Генералният директор на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”:

1. представлява Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина;

2. ръководи цялостната дейност на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”;

3. сключва договори за дейностите, извършвани от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”;

4. сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”;

5. се отчита за своята дейност пред управителния съвет.

(2) Генералният директор може да делегира някои от правомощията си по ал. 1 на други служители от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” след одобряване от управителния съвет.

Чл. 115ж

(1) Приходите на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” се формират от:

1. цените и таксите по чл. 103б;

2. паричните постъпления от концесионни възнаграждения или от възнагражденията по договорите за извършване на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 3, т. 1 и от договорите за извършване на дейности по чл. 116а, ал. 3;

3. приходи от собствена дейност;

4. лихви по депозити на собствени средства и по просрочени плащания;

5. републиканския бюджет;

6. дейности, свързани с осъществяването на предмета на дейност по чл. 115б, ал. 1 и 2.

(2) Средствата по ал. 1 се разходват за:

1. осъществяване предмета на дейност на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” по чл. 115б, ал. 1 и 2;

2. осигуряване безопасността на корабоплаването в каналите и акваторията на пристанищата за обществен транспорт с национално значение;

3. демонтиране и изнасяне на съоръжения по реда на чл. 63, ал. 4;

4. издръжка на Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”.

Чл. 115з

Държавата участва във финансирането на дейностите по изграждането, поддържането и развитието на пристанища за обществен транспорт с национално значение, включително в създаването, съхраняването и поддържането на мощности и материални средства за осъществяване на отбранително-мобилизационни мероприятия на страната.

Чл. 115и

(1) На основата на националната програма по чл. 103а, ал. 2 Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” изработва, а министърът на транспорта и съобщенията утвърждава дългосрочна програма за изграждането, поддържането, ремонта, развитието, стопанисването и управлението на пристанищата за обществен транспорт с национално значение, в това число за предоставяне на концесии и за извършване на пристанищните услуги по чл. 116, ал. 3, т. 1 и на дейностите по чл. 116а.

(2) На основата на дългосрочната програма по ал. 1 ежегодно до 31 октомври на предходната година Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура” представя за утвърждаване от министъра на транспорта и съобщенията годишна програма за следващата календарна година. Годишната програма съдържа подробна информация за приходите, разходите, инвестициите и финансиранията.

Чл. 116

(1) Услугите с търговски характер, предоставяни в пристанищата за обществен транспорт и извършвани от пристанищни оператори, са пристанищни услуги.

(2) Пристанищните услуги по ал. 1 се разделят на следните категории:

1. морско-технически услуги - пилотаж, буксировка (влачене или тласкане), швартоване, снабдяване на корабите с вода, телефон и електрическа енергия; приемане и обработване на отпадъци от кораби и други;

2. обработка на товари и поща - товарене, разтоварване, подреждане, съхраняване, преопаковка на различни по тип товари, вътрешнопристанищен (терминален) превоз на товари и поща и други;

3. пътнически услуги.

(3)

1. не е необходимо ползване на пристанищна територия и/или на пристанищни съоръжения;

2. е необходимо ползване на пристанищна територия и/или на пристанищни съоръжения.

(4) Организацията на дейността на лицата, извършващи морско-техническата услуга пилотаж, се определя с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

(5) Пристанищните услуги по ал. 2, т. 2 и 3 могат да се извършват само на пристанища за обществен транспорт или на рейдове в тяхната акватория, освен в случаи на бедствия в териториално море или други извънредни обстоятелства.

(6) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице по предложение на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ със заповед преустановява дейността, която се извършва в нарушение на ал. 5. Заповедта подлежи на предварително изпълнение.

(7) Заповедта по ал. 6 подлежи на обжалване по съдебен ред.

Чл. 116а

(1) Освен пристанищните услуги по чл. 116 в пристанищата за обществен транспорт могат да се извършват и съпътстващи дейности.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват, при условие че не пречат или няма да попречат на извършването на пристанищните услуги.

(3) Съпътстващите дейности на територии – държавна собственост, в пристанищата за обществен транспорт може да се извършват от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ или при възлагане на концесия. В случаите на възложена концесия извършването на съпътстващата дейност се включва в предмета на концесията, а приходите от нея – в стойността на концесията.

(4) Съпътстващи дейности на територии – общинска собственост, в пристанищата за обществен транспорт може да се извършват чрез възложена концесия.

(5) Съпътстващи дейности в пристанищата за обществен транспорт на територии, които са частна собственост се извършват от собственика или от лица, сключили договор с него.

Чл. 117

(1) Пристанищните услуги в пристанищата за обществен транспорт се извършват от специализирани пристанищни оператори, притежаващи или наемащи квалифициран персонал и необходимите технически средства за извършване на съответната услуга.

(2) пристанищните оператори, извършващи повече от една пристанищна услуга, са длъжни да водят отделни счетоводни сметки за всяка от услугите.

(3) Пристанищните оператори осигуряват на своите работници необходимото, съобразено с технологичните иновации, първоначално и последващо обучение за правилното, здравословно и безопасно изпълнение на възложените им трудови функции.

(4) Обучението, квалификацията и преквалификацията на пристанищните работници и предлагането на квалифицирана работна сила могат да се осъществяват от физически или юридически лица, които не са пристанищни оператори по смисъла на този закон, при спазване изискванията на Закона за професионалното образование и обучение.

(5) За пристанищните оператори се води публичен регистър при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта и съобщенията. Вписването в регистъра е условие за извършване на пристанищни услуги.

Чл. 117а

(1) Правото, предоставено на пристанищните оператори да извършват услуги в пристанищата за обществен транспорт, се определя като достъп до пазара на пристанищни услуги.

(2) Достъпът до пазара на пристанищни услуги в пристанищата за обществен транспорт с национално значение се предоставя чрез възлагане на концесия - в случаите по чл. 117в.

(3) Пристанищни оператори с право да предоставят пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 на пристанищни терминали, които не са държавна собственост, от пристанища за обществен транспорт са собствениците на пристанищната инфраструктура или лица, сключили договор с тях.

(4) Достъпът до пазара на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, т. 1 се придобива:

1. по реда на ал. 2 – на пристанищните терминали – държавна собственост, в пристанищата за обществен транспорт, когато за извършването им се използват елементи на линейната техническа инфраструктура на терминала;

2. по реда на ал. 3 – на пристанищните терминали, които не са държавна собственост, в пристанищата за обществен транспорт, когато за извършването им се използват елементи на линейната техническа инфраструктура на терминала;

3. с вписването в регистъра на пристанищните оператори – извън случаите по т. 1 и 2.

(5) Морско-техническите пристанищни услуги в пристанищата по чл. 107 – 109 се предоставят от собствениците на пристанищната инфраструктура или от лица, сключили договор с тях.

(6)

(6) Достъпът до пазара на пристанищните услуги по чл. 116, ал. 3, т. 1 се придобива с вписването в Регистъра на пристанищните оператори.

Чл. 117б

(1) В Регистъра на пристанищните оператори с право да извършва пристанищните услуги по чл. 116, ал. 2, т. 1, с изключение на морско-техническата услуга пилотаж, на едно или повече пристанища, се вписва лице, което:

1. е търговец със седалище в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз;

2. не се намира в производство по ликвидация или в подобна процедура съгласно националното си законодателство;

3. не се намира в производство по обявяване в несъстоятелност или в подобна процедура съгласно националното си законодателство;

4. не е обявено в несъстоятелност;

5. няма задължения към държавата или към община за данъци или задължителни осигурителни вноски по чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в т.ч. лихвите по тях, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, съответно няма задължения за данъци или вноски за социално осигуряване съгласно законодателството на държавата, в която е установено;

8.

7.

8. поддържа в готовност за незабавна реакция корабите си в съответствие с аварийния план на съответното пристанище и разпорежданията на съответните длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(2) Освен съответствие на общите изисквания лицата по ал. 1 трябва да докажат, че отговарят и на посочените в наредбата по чл. 117, ал. 5 специфични изисквания за извършване на съответната пристанищна услуга по чл. 116, ал. 2, т. 1.

(3) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ упражнява контрол за съответствие на пристанищните оператори с изискванията по ал. 1 и 2 при условията и по реда на наредбата по чл. 117, ал. 5.

(4) При установено несъответствие с изискванията по ал. 1, т. 5, 6, 7 или 8, или по ал. 2:

1. капитанът на пристанището дава на пристанищния оператор задължителни предписания за отстраняване на несъответствието и определя разумен срок за изпълнението им;

2. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ временно преустановява дейността на пристанищния оператор до отстраняване на несъответствието, когато дадените задължителни предписания по т. 1 не са изпълнени в срок;

3. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ заличава пристанищния оператор от регистъра на пристанищните оператори при временно преустановяване на дейността, продължило повече от 12 месеца.

(5) Разпоредбата на ал. 4, т. 3 се прилага и при установено несъответствие с някое от изискванията по ал. 1, т. 1 – 4.

(6) Задължителни предписания по ал. 4, т. 1, временно преустановяване на дейността на пристанищния оператор по ал. 4, т. 2 и заличаване от регистъра на пристанищните оператори по ал. 4, т. 3 и ал. 5 могат да бъдат оспорени по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Заповед, с която на пристанищния оператор се дават задължителни предписания или се постановява временно преустановяване на дейността му, подлежи на незабавно изпълнение.

Чл. 117в

(1) Предоставянето на пристанищна услуга по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 и на морско-технически пристанищни услуги в случаите по чл. 117а, ал. 4, т. 1 на един или повече терминали – държавна собственост, се възлага с концесия за услуги при условията и по реда на Закона за концесиите.

(2)

(3) Когато с концесията по ал. 1 се възлага изпълнението на строителство по чл. 7, ал. 2, т. 1 или 2 от Закона за концесиите, концесията се определя като концесия за строителство.

Чл. 117г

Правомощията на концедент за концесиите по чл. 117в се изпълняват от министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 117д

(отменен)

(1) Конкурсът за избор на концесионер се провежда от комисия, назначена от министъра на транспорта и съобщенията.

(2) В случаите, когато е предвидено условие на концесията по чл. 117в, ал. 2, свързано с техническа сложност или с необходимост от значителни по размер инвестиции, министърът на транспорта и съобщенията може да разреши срокът за провеждане на конкурса да бъде по-дълъг от срока, определен в чл. 11, ал. 4 от Закона за концесиите, но с не повече от 6 месеца.

(3) Докладът на комисията и проектът на решение за резултатите от конкурса се представят в 7-дневен срок от приключването на конкурса на министъра на транспорта и съобщенията за внасянето им в Министерския съвет.

(4) Министерският съвет оправомощава министъра на транспорта и съобщенията да сключи договор за концесия, да осъществява контрол по неговото изпълнение и да представлява концедента в правоотношенията, възникнали във връзка с изпълнението на договора, с изключение на тези по прекратяването му.

Чл. 117е

(отменен)

(1) В договора за концесия се определят и:

1. пристанищната услуга - елемент на концесията;

2. задължителните условия на концесията и правата и задълженията на концесионера за нейното извършване;

3. правата на концесионера върху конкретизирани пристанищна територия и/или съоръжения - съществуващи и/или които ще бъдат изградени със средства на концесионера;

4. концесионното възнаграждение, сроковете и редът за заплащането му;

5. задължителните инвестиции и останалите задължения на концесионера за изпълнение на неговата инвестиционна програма, в т. ч. средствата за изграждане, поддържане, реконструкция и рехабилитация на пристанищни съоръжения и/или на други елементи на пристанищната инфраструктура;

6. задълженията, произтичащи от производствената програма;

7. гаранциите за изпълнение на задълженията по концесионния договор и видът и размерът на отговорността за неизпълнение на задълженията по договора;

8. правата на концесионера върху плодовете, върху обектите, които ще изгради със свои средства, и правото на обезщетение във връзка с приращенията и подобренията;

9. статутът на изградените от оператора недвижимости като подобрения и преминаването на собствеността им върху концедента до изтичане на срока на концесионния договор.

(2) В договора за концесия може да се уговори връщане на активите във вида, в който са предоставени на оператора в началото на концесията.

(3) В зависимост от степента на икономическа ефективност от извършването на пристанищната услуга, определена на база стойността на вложените от концесионера инвестиции, равнището на трафика и размера на цените за предоставяне на услугата на потребителите, Министерският съвет може да освободи концесионера от задължението за заплащане на концесионно възнаграждение за целия срок или за определена част от срока на концесията.

(4) При условията на ал. 3 с решението на Министерския съвет за определяне на концесионера се определят размерът на средствата, които ще бъдат вложени от Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, и обектите, за изграждането или поддържането на които ще се разходват тези средства.

Чл. 118

(1) Наказва се с глоба от 50 000 до 200 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, капитан на невоенен кораб, който потопи кораба в териториалното море, във вътрешните морски води и във вътрешните водни пътища или го изхвърли на брега.

(2) С глоба (имуществена санкция) по ал. 1 се наказва и корабопритежателят, който нареди или допусне корабът да бъде потопен или изхвърлен на брега.

Чл. 119

(1) Наказва се с глоба от 150 000 до 500 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание:

1. всеки, който наруши или допусне да бъдат нарушени забраните по чл. 53 ал. 1 и 2,;

2. капитан на чуждестранен невоенен кораб, който нареди или допусне да се извърши промишлен риболов в изключителната икономическа зона, във вътрешните морски води, в териториалното море или във вътрешните водни пътища.

(2) С глобата по ал. 1 се наказва и капитан на чуждестранен невоенен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие, както и капитан на чуждестранен невоенен кораб, превозващ ядрени, радиоактивни или други опасни или отровни вещества, който влезе без разрешение във вътрешните морски води и във вътрешните водни пътища или не позволи да бъде извършена проверка на документите, дозиметричен контрол или друга проверка на кораба, свързана с опазване на природната среда.

(3) Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, от 5000 до 15 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, всеки, който наруши или допусне да бъдат нарушени забраните по чл. 53, ал. 4 и чл. 75а.

(4) Имуществена санкция в размер от 300 000 до 600 000 лв. се налага на юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от нарушение или допускане да бъде извършено нарушение на забраните по чл. 53, ал. 1, когато са извършени от:

1. физическо лице, овластено да формира волята на юридическото лице;

2. физическо лице, представляващо юридическото лице, или

3. лице - член на контролен или надзорен орган на юридическото лице.

(5) Когато лицата по ал. 4, т. 1, 2 и 3 са действали умишлено и вследствие на това са нанесени значителни вреди на морската среда, имуществената санкция, която се налага на юридическото лице, е в размер от 1 500 000 до 3 000 000 лв.

(6) Имуществената санкция по ал. 4 и 5 се налага независимо от осъществяването на административнонаказателна или наказателна отговорност на извършителя на деянието.

Чл. 120

(1) Наказва се с глоба от 50 000 до 200 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, капитан на невоенен кораб, който:

1. влезе в пристанище или рейд, обявени за закрити;

2. допусне подводният кораб да стои в подводно положение във вътрешните морски води и в териториалното море;

3. нареди или допусне да се нарушат забраните по чл. 15 и чл. 20, т. 5, 6 и 11;

4. който наруши разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 23, ал. 3, т. 1 – 4 и 6, чл. 24, 26, чл. 49, ал. 2.

(2) С глоба (имуществена санкция) по ал. 1 се наказва всеки, който извършва не по съответния ред научни изследвания и проучвателна дейност в морските пространства на страната.

Чл. 121

(1) Длъжностно лице, което наруши разпоредбите на чл. 92, ал. 6 или на чл. 112, ал. 5 относно вписването в регистъра на пристанищата и специализираните пристанищни обекти или впише в регистъра на пристанищните оператори лице в нарушение на изискванията на чл. 117 – 117б, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. Капитан на пристанище, който разпореди или допусне да бъде извършено вписване по изречение първо, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв.

(2) Който наруши или допусне да бъде нарушена забраната по чл. 92, ал. 7 или по чл. 112, ал. 6 или реда за извършване на пристанищни услуги по чл. 116, ал. 5, се наказва с глоба от 10 000 до 50 000 лв., съответно с имуществена санкция от 50 000 до 300 000 лв., ако нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец. При повторно нарушение се налага глоба, съответно имуществена санкция, в двоен размер.

(3) Който наруши други разпоредби на закона или на подзаконовите актове по неговото прилагане, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., съответно с имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв., ако нарушението е извършено от юридическо лице или едноличен търговец.

(4) Който наруши разпоредбите на закона или на акта на Министерския съвет по чл. 5, ал. 4 относно реда за извършване на водно-атракционни услуги, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., съответно с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв.

(5) Който наруши разпоредбите на закона или на акта на Министерския съвет по чл. 5, ал. 4 относно реда за ползване на плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв. При повторно нарушение се налага глоба в двоен размер.

(6) Съставите на конкретните нарушения по ал. 3 се определят от органите, на които е възложено издаването на подзаконовите актове по прилагането на този закон в съответствие с чл. 2, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 121а

(1) Налага се имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. на пристанищен оператор, предоставящ услуги по чл. 116, ал. 2, т. 3, който:

1. не изпълни някое от задълженията си по чл. 9, параграф 1 или 2 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ, L 334/1 от 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1177/2010“, относно установяването, поддържането, оповестяването и съобщаването на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ на правила за достъп до превоз на лица с увреждания и лица с намалена подвижност, както и на придружаващите ги лица, или установи, или поддържа дискриминационни условия за достъп до превоз на такива лица;

2. не изпълни задължението си по чл. 10 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 относно предоставянето на безплатна помощ на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност в пристанището, включително при качване на борда на кораба и при слизане, или поиска заплащане за оказаната помощ, или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни или да поиска заплащане за помощта;

3. не изпълни някое от задълженията си по чл. 11, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или предостави помощ на лице с увреждания или на лице с намалена подвижност в пристанището, включително при качване на борда на кораба и при слизане, по начин, който не позволява на това лице да се качи на борда на кораба или да слезе от него, или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на някое от тези задължения, да не го изпълни или да го изпълни по неподходящ начин;

4. не изпълни някое от задълженията си по чл. 12, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) № 1177/2010;

5. не изпълни задължението си по чл. 15, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни;

6. не изпълни или не изпълни в установения срок задължението си по чл. 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 относно предоставянето на информация в случай на отмяна на пътуването или закъснение при заминаването, или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни или да не го изпълни в срок;

7. не изпълни или не положи дължимата грижа при изпълнението на задължението си по чл. 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 относно предоставянето на информация в случай на отмяна на пътуването или закъснение при заминаването, или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни или да не положи дължимата при изпълнението му грижа;

8. не изпълни задължението си по чл. 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 относно предоставянето на информация при отмяна на пътуването или закъснение при заминаването на лица с увреждания или лица с намалена подвижност в достъпна за тях форма или допусне лицето, на което е поверил изпълнението на това задължение, да не го изпълни;

9. не изпълни някое от задълженията си по чл. 23, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 за предоставяне на информация относно правата на пътниците, произтичащи от регламента, и за връзка с Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или предостави тази информация в неподходяща форма;

10. не изпълни задължението си по чл. 24 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 относно създаването и поддържането на достъпен механизъм за разглеждане на жалби.

(2) Глоба, съответно имуществена санкция в размера по ал. 1 се налага и на лицето, на което пристанищният оператор е поверил изпълнението на някое от задълженията си по чл. 4, параграф 1, чл. 7, чл. 8, параграфи 2, 3, 4, изречение второ, и параграф 5, чл. 9, параграф 4, чл. 10, чл. 11, параграфи 4 и 5, чл. 15, параграф 4 и чл. 16 от Регламент (ЕС) № 1177/2010.

Чл. 121б

(1) Налага се имуществена санкция в размер 10 000 лв. на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, когато:

1. сключи договор по чл. 106е, ал. 2, за който няма решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за обосноваване на необходимостта от налагане на задължение за извършване на обществена услуга, съответно без да е налице някое от обстоятелствата по чл. 7, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/352;

2. не изпълни задължение по чл. 13, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2017/352;

3. приеме решение по чл. 106б, без да е проведена процедура по обществени обсъждания в съответствие с чл. 106б, ал. 3 и 4.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 121в

(1) Налага се имуществена санкция в размер 10 000 лв. на пристанищен оператор, предоставящ пристанищни услуги в пристанище по чл. 106а, който не изпълни задължение по чл. 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/352.

(2) Налага се имуществена санкция в размер 10 000 лв. на пристанищен оператор по чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/352, който не изпълни в срока по чл. 106з, ал. 2, т. 3 задължение по чл. 12, параграф 3 от същия регламент.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 се налага имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 122

(1) Нарушенията по тази глава се установяват с актове, съставени от длъжностни лица на съответните министерства и ведомства, на които е възложено да упражняват контрол в морските пространства, пристанищата и във вътрешните водни пътища на страната.

(2) Съставеният акт се връчва на нарушителя, който може да направи възраженията си по него при подписването му или допълнително пред административнонаказващия орган в срок до 48 часа от връчването на акта. Актът заедно с писмените възражения и събраните доказателства се предава незабавно на административнонаказващия орган, който е длъжен да се произнесе по преписката в срок до 24 часа от изтичането на срока за възраженията, освен ако случаят не представлява фактическа или правна сложност.

(3) Наказателните постановления за нарушения, свързани с опазването на морската среда и вътрешните водни пътища, се издават от министъра на околната среда и водите или от определени от него длъжностни лица за брегови източници на замърсяване, и от министъра на транспорта и съобщенията или определени от него длъжностни лица – за замърсяване от кораби.

(4) С наказателното постановление може да се определи и парично обезщетение до пълния размер на причинените вреди.

(5) Наказателното постановление може да се обжалва и от корабопритежателя в частта му, с която е определено обезщетение за причинените вреди. По отношение на корабопритежателя то се смята за връчено с връчването му на капитана на кораба.

(6) Алинея 2 не се прилага по отношение на установяването и налагането на наказания за нарушения на разпоредбите на чл. 60а и подзаконовия акт по прилагането му - в частта за пристанищата, както и на разпоредбите на глава четвърта и подзаконовите актове по прилагането й.

Чл. 123

Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и изпълнението на наложените наказания се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 124

(1) За обезпечаване събирането на глобата или имуществената санкция, наложена по тази глава, на чуждестранния невоенен кораб, независимо от собствеността му, се забранява отплаване едновременно със съставянето на акта за установяване на нарушението.

(2) Чуждестранен невоенен кораб се арестува и за обезпечаване събирането на обезщетение, определено по тази глава, както и на вземанията от непозволено увреждане по чл. 31, ал. 1. Арестът се извършва от капитана на пристанището в изпълнение на съдебен акт в съответствие с чл. 364а и 365 от Кодекса на търговското корабоплаване.

(3)

Чл. 1171

(1) За вписване в регистъра по чл. 117, ал. 5 заинтересованото лице подава заявление, в което посочва:

1. уникалния си идентификационен номер;

2. пристанището и терминала (когато има такъв), на който ще предоставя пристанищни услуги;

3. видовете пристанищни услуги по чл. 116, ал. 2, които ще предоставя;

4. наименованието и уникалния идентификационен номер на кораба или корабите, които ще бъдат използвани за предоставяне на морско-технически пристанищни услуги – в случаите по чл. 117б, ал. 1, т. 8;

5. номера на платежния документ за внесената държавна такса.

(2) Когато заявителят е лице, получило достъп до пазара на пристанищни услуги по реда на чл. 117а, ал. 3, предложение второ и/или по реда на чл. 117а, ал. 4, т. 2, към заявлението се прилага заверено копие от договора между заявителя и собственика на територията и пристанищната инфраструктура на пристанището.

(3) Когато заявителят е лице по чл. 117б, ал. 1, към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи съответствие с изискванията по чл. 117б, ал. 1, т. 6 – 8 и ал. 2.

(4) Заявител със седалище в друга държава – членка на Европейския съюз, прилага към заявлението си и писмени доказателства, удостоверяващи, че:

1. е търговец със седалище в друга държава – членка на Европейския съюз;

2. не се намира в производство по ликвидация или в подобна процедура съгласно националното си законодателство;

3. не се намира в производство по обявяване в несъстоятелност или в подобна процедура съгласно националното си законодателство;

4. не е обявено в несъстоятелност;

5. няма задължения за данъци или вноски за социално осигуряване съгласно законодателството на държавата, в която е установено.

(5) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ установява по служебен път:

1. обстоятелствата по ал. 4 и по чл. 117б, ал. 1, т. 8, буква „в“ за заявителите със седалище в Република България;

2. обстоятелствата по чл. 117б, ал. 1, т. 8, букви „а“ и „б“ за кораби, плаващи под българско знаме.

(6) Заявлението по ал. 1 заедно с приложенията към него се подава до директора на териториалната дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, в чийто район на действие се намира пристанището, в което ще бъдат предоставяни пристанищните услуги. Заявлението може да бъде подадено и по електронен път по реда на Закона за електронното управление, като подписалото заявлението лице се идентифицира със средство за електронна идентификация по чл. 5, ал. 2, т. 1 – 3 от същия закон с ниво на осигуреност „високо“.

(7) При нередовност на заявлението, в т.ч. и ако в него не е посочено някое от обстоятелствата по ал. 1 или не е представено някое от изискуемите приложения, органът по ал. 6 в срок до три дни от подаване на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок 14 дни за отстраняване на нередовностите. Когато заявлението е подадено по реда на ал. 6, изречение второ, уведомлението се изпраща по електронен път.

(8) Директорът на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и капитан на пристанището отказва вписване в Регистъра на пристанищните оператори с мотивирана заповед, ако заявителят не отстрани нередовността в срока по ал. 7. Заповедта се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването й на заявителя.

(9) Вписванията в Регистъра на пристанищните оператори се извършват от длъжностни лица, определени от директора на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и капитан на пристанището. Вписването се извършва в 7-дневен срок, а при фактическа и правна сложност – в 14-дневен срок от подаване на заявлението. Когато е необходимо да бъде дадена възможност на други заинтересовани лица да защитят свои права и законни интереси, срокът за вписване е един месец от започване на производството. В случаите по ал. 7 сроковете започват да текат след отстраняване на нередовността на заявлението.

(10) Незабавно след извършване на вписването в Регистъра на пристанищните оператори директорът на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и капитан на пристанището издава удостоверение за регистрация на пристанищен оператор.

(11) Вписването на промени в Регистъра на пристанищните оператори се извършва по заявление на заинтересованото лице, подадено в 14-дневен срок от настъпване на промяната. В производствата за вписване на промени се прилагат ал. 1 – 10.

(12) Ново удостоверение за регистрация на пристанищен оператор се издава при промяна на:

1. наименованието, седалището или адреса на управление на пристанищния оператор;

2. основанието, по силата на което пристанищният оператор е получил достъп до пазара на пристанищни услуги;

3. пристанището, съответно на пристанищния терминал, за което е получил достъп до пазара на пристанищни услуги;

4. видовете пристанищни услуги, за които е получил достъп.

(13) Заличаване от Регистъра на пристанищните оператори и отнемане на удостоверението за регистрация се извършва въз основа на мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ при:

1. прекратяване на концесията, съответно на договора със собственика на територията и пристанищната инфраструктура на пристанището или терминала, с който е предоставен достъп до пазара на пристанищни услуги;

2. преобразуване или прекратяване на търговеца – пристанищен оператор;

3. обявяване на търговеца – пристанищен оператор, в несъстоятелност или в ликвидация;

4. временно преустановяване на дейността по чл. 117б, ал. 4, т. 3.

(14) Производството по ал. 13 може да започне и по инициатива на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

(15) Заповедта, с която се постановява заличаване от Регистъра на пристанищните оператори и се отнема удостоверението за регистрация, се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването й.

§ 1

Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 – 5, чл. 23, ал. 3, т. 4 – 6, чл. 24, 26, 28, 30, 39 и 54 се прилагат съответно и за кораби, плаващи под българско знаме.

§ 1а

(1) Плановете за приемане и обработване на отпадъци се разработват в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 95, ал. 1 от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ – за пристанищата по чл. 106а и за пристанищата за обществен транспорт – държавна собственост, съответно от собствениците на територията и пристанищната инфраструктура – за останалите пристанища за обществен транспорт и за пристанищата по чл. 107 – 109. Преди да бъдат одобрени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ плановете се съгласуват с министъра на околната среда и водите или с оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Плановете по ал. 1 се преразглеждат и одобряват на всеки три години, както и при промяна на вида на пристанището, на някой от операторите на морско-техническата услуга приемане и обработване на отпадъци от кораби, или на някое от обстоятелствата по чл. 92, ал. 5, т. 2, 3, 4, 5, 6, 8, 9 и 10.

§ 1б

Предаването на отпадъците от кораби се смята за допускане за свободно обращение по смисъла на чл. 201 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 269/1 от 10 октомври 2013 г.). Не се изисква подаване на обобщена декларация за въвеждане съгласно чл. 127 от същия регламент.

§ 1в

(отменен)

До 31 март всяка година министърът на транспорта или оправомощено от него длъжностно лице представя на Европейската комисия информацията за предходната година по чл. 9, ал. 2 от Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари, изменена с Директива 2002/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно изменение на директивите относно морската безопасност и предотвратяването на замърсяването от кораби.

§ 1г

(отменен)

На всеки три години министърът на транспорта или оправомощено от него длъжностно лице представя на Европейската комисия доклад относно прилагането на разпоредбите за дейността по предаване и приемане на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъците от товари, в съответствие с чл. 17, ал. 1 от Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари.

§ 1д

(1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството предоставя на Европейската комисия информация за участниците в процеса на морско пространствено планиране, която включва:

1. наименование и адрес на компетентния орган;

2. информация относно правния статут, функциите и ролята в процеса на морско пространствено планиране на компетентния орган;

3. наименованията на органите и организациите, участващи в процеса на морско пространствено планиране;

4. информация относно правния статут, функциите и ролята в процеса на морско пространствено планиране на всеки от участващите органи и организации;

5. описание на институционалните връзки, установени с цел осигуряване на координация между участниците в процеса на морско пространствено планиране;

6. кратко описание на механизмите, създадени с цел да се осигури координация между Република България и Румъния в процеса на морско пространствено планиране.

(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството уведомява Европейската комисия за всяка промяна в данните по ал. 1 в 6-месечен срок от настъпването й.

§ 2

По смисъла на този закон:

1. „Военен кораб“ е всеки плавателен съд, който принадлежи към въоръжените сили на някоя държава, има външни знаци за различаване на неговата националност, намира се под командването на офицер на военна служба, името на когото е вписано в списъка на офицерите от военноморските сили на държавата или в друг подобен документ, и има екипаж, подчинен на военна дисциплина.

2. „Граничнополицейски кораб“ е всеки кораб, използван за граничен контрол и охрана на държавната граница и плаващ под военноморски флаг.

3. „Държавен кораб, използван с нетърговска цел“ е плавателен съд – собственост на държавата, под чието знаме плава, предназначен за научноизследователска или друга нестопанска дейност.

4. „Невоенен кораб“ е всеки плавателен съд извън посочените в т. 1 и 2.

5. „Подводен кораб“ е всеки плавателен съд, който е предназначен да плава под вода.

6.

7.

8. „Прикрепени видове“ са организмите, които в стадия, в който е възможен техният улов, се намират в неподвижно състояние върху морското дъно или под неговата повърхност или са в състояние да се придвижват само когато са в постоянен допир с повърхността или с недрата на морското дъно.

9. „Замърсяване на морската или речната среда“ означава пряко или косвено внасяне от човека на вещества или енергии в морската среда, включително и в устията на реките, което причинява или може да причини вреда на живите морски или речни ресурси, опасност за здравето на човека, да попречи на правомерното използване на морето, включително като влоши качеството на морската вода и на условията за туризъм и отдих, съобразно действащите норми и стандарти за допустимо замърсяване.

10. „Морска миля“ е равна на 1852 м.

11. „Прилежаща водна площ“ е оптимално необходимата водна площ за безопасен и сигурен подход и акостиране на кораби. Замърсяване е налице и в случаите на преднамерено или случайно внасяне от човека в морската или речната среда на чужди или нови за тази среда организми, които причиняват или могат да причинят вредните последици, посочени в изречение първо.

12. „Рейд“ е определен район от морското пространство извън пристанището, в който корабите могат да стоят на котва за изчакване, влизане в пристанище, укриване от лошо време, извършване на товарно-разтоварна дейност.

13.

14. “Пристанищен терминал” е териториално обособена зона от пристанище за обществен транспорт, която осигурява завършен процес по приемане, обработка, съхраняване и експедиране на определен тип товари и/или поща по определена технология или за обслужване на пътници.

14а. „Котвена стоянка“ е определен район от река Дунав във или извън акваторията на пристанището, в който корабите могат да стоят на котва за изчакване, влизане в пристанище, укриване от лошо време, извършване на товарно-разтоварна дейност.

15.

16. “Пристанищна инфраструктура” е техническата инфраструктура на пристанището по смисъла на § 5, т. 31 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, както и други сгради и съоръжения на територията на пристанището, свързани с обслужване на извършваните на неговата територия дейности и услуги.

17. “Пристанищни съоръжения” са елементи на пристанищната инфраструктура, трайно прикрепени към терена на пристанището, които са предназначени за извършване на пристанищни услуги.

18. “Капитан на пристанище” е длъжностно лице, което има право да издава задължителни разпореждания и носи отговорност за околната среда от замърсяване от кораби и за осигуряване безопасността на корабоплаването и човешкия живот в район, определен от министъра на транспорта и съобщенията.

19. „Известие до мореплавателите“ е бюлетин, съдържащ информация относно безопасността на корабоплаването, както и стационарните и плаващите хидротехнически съоръжения (вълноломи, молове, пирсове, фериботни гнезда, понтони, докове и други), които служат за защита на пристанищната акватория от ветрово или вълново въздействие или за връзка между кораба и брега.

20. „Навигационно осигуряване“ е съвкупност от мероприятия, осигуряващи безопасността и сигурността на корабоплаването.

21. „Правила за речен надзор по Дунава“ са правилата, приети от Дунавската комисия, одобрени с Постановление № 658 на Министерския съвет от 1954 г. (обн., ДВ, бр.99 от 1954 г.; изм. и доп. с Решение № 42 на Министерския съвет от 1978 г. – бр. 31 от 1978 г.) в морските пространства на Република България.

21а. „Известие до корабоводителите“ е бюлетин, съдържащ информация относно безопасността на корабоплаването по вътрешните водни пътища на Република България.

22. „Препоръки относно техническите предписания за корабите от вътрешно плаване“ са предписания, приети с Постановление на 50-та сесия на Дунавската комисия на 14 април 1992 г.

22а. „Навигационно осигуряване на пристанищната акватория“ е комплекс от наземни и плаващи навигационни знаци (светещи или несветещи, излъчващи или неизлъчващи радиосигнали), създаден с цел ориентиране на корабите при подхождането или излизането им от пристанищата и за обозначаване на местата, представляващи навигационна опасност за корабоплаването.

23.

24.

25. „Опасен товар“ е такъв товар, който е включен в списъка на Организацията на Обединените нации за опасни товари.

26. „Яхта“ е плавателен съд (ветроходен и/или с двигател), използван за туризъм, спорт, спортен риболов или развлечение.

27. “Акватория на пристанище” е прилежащата на пристанищната територия водна площ с естествени или придобити по изкуствен начин условия за защита от вълни и затлачване, която притежава нужните площ и дълбочина за безопасно маневриране и заставане на кей на най-големия разчетен кораб за съответното пристанище.

28. “Кораб” е всеки самоходен или несамоходен плавателен съд или плавателно съоръжение, предназначено за плаване по море и/или река, за извършване на една или няколко от следните дейности: превоз на товари, превоз на пътници и багажи; влачене на кораби; извършване на морски услуги и други помощни операции; риболов; експлоатация на други морски богатства, както и други стопански дейности.

29. “Ползвател на пристанищна услуга” е лице, което от свое или от чуждо име е получател на предоставяните пристанищни услуги, обикновено корабособственик, товародател или техни агенти или пристанищен терминал. Акваторията на пристанището включва: зона за подхождане, зона за маневриране на корабите и оперативна акватория.

30. “Кораб” е всяко самоходно или несамоходно плавателно съоръжение от какъвто и да е тип, включително съдове на подводни криле, на въздушна възглавница, подводници, плаващи средства и неподвижни или плаващи платформи, предназначени за плаване по море и/или река, независимо от знамето, под което плава, и което се използва за извършване на една или няколко от следните дейности: превоз на товари, превоз на пътници и багажи; влачене на плавателни съоръжения; извършване на морски услуги и други помощни операции; риболов; експлоатация на други морски богатства, както и други дейности.

31. “Зона за съхраняване на товари” е обособена част от пристанище за обществен транспорт, предназначена за съхраняване на товари като част от претоварния процес.

32. “Съпътстващи дейности” са дейности, обезпечаващи извършването на пристанищните услуги, както и дейности, които съответстват на производствените и търговските задачи на предприятия, чието местоположение в пристанището се оправдава от връзката им с пристанищния трафик, с обема на морския или речния трафик, който създават, или поради услугите, които извършват на потребителите.

33. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

36. “Работно положение на риболовните уреди” е състояние, в което те са потопени във водата или не са сгънати, покрити, поставени в подходяща опаковка или в такъв вид са прибрани в багажно (товарно) складово помещение, отделение на сухоземно транспортно средство или кораб. В случай че риболовен уред се състои от няколко части, той е в работно положение, ако не е разглобен и частите му не са прибрани поотделно по описания по-горе ред.

37. „Отпадъци от кораби“ са всички отпадъци, включително остатъците от товари, генерирани по време на експлоатацията на кораба или по време на товарене, разтоварване и почистване. В морските пристанища се приемат отпадъци от кораби, попадащи в обхвата на анекси I, II, IV, V и VI към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973, изменена с Протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и с Протокол от 1997 г., съставена в Лондон на 2 ноември 1973 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 94 от 2004 г.) (обн., ДВ, бр. 12 от 2005 г.), както и пасивно уловените отпадъци. Отпадъците от кораби са отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.

37а. „Пасивно уловени отпадъци“ са отпадъци, които са попаднали в мрежите по време на риболовни операции.

37б. „Непряка такса“ е такса, която се заплаща за дейността по осигуряване на пристанищни приемни съоръжения, независимо дали при посещението на кораба в пристанището действително са предадени отпадъци.

38. „Остатъци от товари“ са всички остатъци от товари на борда на кораба, които остават на палубата, в трюмовете или в товарните танкове след приключване на операциите по товарене или разтоварване, включително излишъците и разлетите или разпилени по време на товарене или разтоварване количества, независимо дали са в течно или сухо състояние, или се съдържат в миячните води. Не са остатъци от товари прахът от товара, останал на палубата след премитане, и прахът по външните повърхности на кораба. Остатъците от товари са отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.

39. “Пристанищни приемни съоръжения” са съоръжения, независимо дали са трайно прикрепени, подвижни или плаващи, които могат да приемат отпадъците от кораби

39а. “Подходящи пристанищни приемни съоръжения” са пристанищни приемни съоръжения, които са съобразени с географското положение и големината на пристанището, с броя и вида на корабите, които нормално го посещават, както и с типа и обема на отпадъците от кораби.

40. “План за приемане и обработване на отпадъци” е документ, съдържащ описание на съобразените с географското положение и големината на пристанището, с броя и вида на корабите, които нормално го посещават, както и с типа и обема на отпадъците от кораби, процедури за приемане, събиране, съхранение и предварително обработване на тези отпадъци без необосновано забавяне на кораба.

41. „Подводен линеен обект на техническата инфраструктура“ е провод или мрежа на транспорта (в т. ч. нефтопровод и продуктопровод), топлоснабдяването, газоснабдяването, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, електронните съобщения или управлението на отпадъци, разположен на морското дъно, на дъното и крайбрежната заливаема ивица на река Дунав или в техните недра.

42.

43. „Подходен канал“ е хидротехническо съоръжение – създаден в резултат на човешка дейност и навигационно осигурен воден път, позволяващ безопасно подхождане на корабите към пристанищната акватория и излизане от нея.

44. „Зона за подхождане“ е най-външната част от пристанищната акватория, свързваща подходния канал или фарватера със зоната за маневриране на корабите.

45. „Зона за маневриране на корабите“ е част от пристанищната акватория, която свързва зоната за подхождане и оперативната акватория и служи за безопасно извършване на маневри (в т. ч. разминаване) от корабите при придвижването им към оперативната акватория и при излизането им от нея.

46. „Оперативна акватория“ е част от пристанищната акватория, прилежаща на съответната кейова стена или друго хидротехническо съоръжение за приставане на кораби и притежаваща нужните площ и дълбочина за безопасно маневриране и приставане на най-големия разчетен кораб.

47. „Вълнолом“ е оградително стационарно или плаващо хидротехническо съоръжение, което е изградено или поставено пред пристанищната акватория без непосредствена връзка с брега и служи за предпазването й от вълнение, наноси или ледоход.

48. „Мол“ е оградително стационарно или плаващо хидротехническо съоръжение, предназначено да предпазва пристанищната акватория от вълнение и изградено или поставено така, че в единия си край се допира плътно до брега, а вътрешната му стена може да бъде използвана за швартоване на кораби и извършване на товаро-разтоварни операции.

49. „Пирс“ е стационарно хидротехническо съоръжение, изградено в оперативната акватория под определен ъгъл спрямо брега, което позволява безопасно приставане, швартоване и обработване на кораби.

50. „Сезонен превоз на пътници“ е превоз на пътници с туристическо-развлекателна цел във вътрешните морски води и териториалното море на Република България с отдалечаване от брега на разстояние до 5 морски мили или в българския участък на река Дунав, извършван в периода от 1 май до 31 октомври с кораби, които не попадат в обхвата на международните конвенции, по които Република България е страна.

51. „Интегрирана морска политика на Европейския съюз“ е политика, която цели да насърчава координирано и съгласувано вземане на решения за постигане на максимални резултати по отношение на устойчивото развитие, икономическия растеж и социалното сближаване на държавите членки, по-специално по отношение на крайбрежните, островните и най-отдалечените региони в Европейския съюз, както и на свързаните с морето сектори посредством съгласувани, свързани с морето политики и съответното международно сътрудничество.

52. „Обща техническа инфраструктура на пристанището“ е съвкупност от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, третирането на отпадъците и на геозащитната дейност, които обслужват повече от един терминал от пристанище за обществен транспорт и съгласно предвижданията на генералния план на пристанището са предназначени за общо ползване от всички пристанищни оператори и ползватели на пристанището при еднакви условия. Отклоненията от линейните инженерни мрежи до границата на съответния пристанищен терминал се считат за част от общата техническа инфраструктура.

53. „Инфраструктура за достъп“ е частта от общата техническа инфраструктура на пристанището, включваща съоръженията и линейните инженерни мрежи на транспорта, чрез които се осигурява достъп на ползвателите по суша и по море, съответно по вътрешни водни пътища, до пристанището, както и влизане в него.

54. „Инфраструктура за достъп по суша“ са пътните и железопътните подходи до границата на пристанището, осигуряващи връзката му с пътната мрежа, съответно с железопътната инфраструктура.

55. „Инфраструктура за достъп по море или по вътрешни водни пътища“ са подходните канали, зоните за подхождане и зоните за маневриране на корабите, както и външните рейдове или котвени стоянки.

56. „Национална система за електронен обмен на информация в пристанищата за обществен транспорт“ е отворена електронна платформа, която осигурява интелигентен и сигурен обмен на информация между държавните органи, пристанищните оператори и ползвателите на пристанището за целите на управлението, оптимизирането и автоматизирането на пристанищните и логистични процеси чрез еднократно подаване на данни и свързване на транспортните и логистични вериги.

57. „Редовни превози“ са превози въз основа на обявено или планирано разписание с посочени времена на отпътуване и пристигане между посочени пристанища или често повтарящи се пътувания между пристанища, които се приемат за общоприето разписание.

58. „Редовни посещения в пристанище“ са повтарящи се пътувания на кораб, които образуват постоянна схема на движение между посочени пристанища или серия от пътувания без междинни влизания в пристанище, започващи и завършващи в едно и също пристанище.

59. „Чести посещения в пристанище“ са посещения на дадено пристанище от конкретен кораб, осъществявани най-малко веднъж на две седмици.

§ 3

(отменен)

Не се дължат данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с пристанищната инфраструктура и проучването на вътрешните водни пътища и условията за корабоплаване, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България, както и когато стойността на дължимите данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки при изпълнение на проекти, свързани с пристанищната инфраструктура и проучването на вътрешните водни пътища и условията за корабоплаване, се признава от съответната финансираща организация за кофинансиране от страна на Република България.

§ 4

(отменен)

(1) Обектите по чл. 107 – публична държавна собственост, се изваждат от имуществото на търговските дружества с държавно имущество в срок от 9 месеца след влизането в сила на този закон.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията, упражняващ правото на собственост на държавата в дружествата по ал. 1, предприема действия по намаляването на капитала им със стойността на имуществото по ал. 1.

(3) Обектите по ал. 1 се ползват от търговските дружества в съответствие със Закона за концесиите.

(4) Лицата, правомерно придобили или осъществяващи права върху пристанища, които са придобили статут на пристанище за обществен транспорт по реда на чл. 107, ал. 2, могат чрез министъра на транспорта и съобщенията да заявят пред Министерския съвет преоформянето им в концесия в 3-месечен срок от решението на Министерския съвет по чл. 107, ал. 2. С изтичането на срока незаявените права се смятат за погасени.

(5) За заявените по предходната алинея права Министерският съвет приема решение за привеждането им в съответствие със Закона за концесиите в 6-месечен срок от заявяването.

§ 5

Този закон отменя Закона за морските пространства на Република България (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм., бр. 11 и 59 от 1998 г., бр. 23 и 67 от 1999 г.).

§ 6

В чл. 16 от Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г.) се създава ал. 4: „(4) Едноличните търговски дружества с държавно имущество и физическите и юридическите лица, на които е предоставена концесия по съответния ред за обекти по чл. 4, ал. 1, т. 6 от Закона за концесиите, могат да отдават под наем имоти или части от имоти, както и да ги ползват съвместно по договор с трети лица при условията на ал. 2, без да се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени.“

§ 7

В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г.; бр. 16 от 1996 г. – Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и 123 от 1997 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64 и 67 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 4, ал. 1 т. 6 се изменя така: „б. републиканските пътища, цели или технологично обособени части от пристанища за обществен транспорт и граждански летища за обществено ползване, съществуващи и/или които ще бъдат построени със средства на концесионера, публична държавна собственост.“

2. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:

§ 8

В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г. и бр. 85 от 1998 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 122в:

2. Създава се чл. 122д: „Чл. 122д. Всички средства, отпускани от бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията по реда на тази глава за финансиране дейността по осигуряване и поддържане безопасността на полетите, както и събраните такси по чл. 120, ал. 4, не се облагат с данъци.“

3. В § 4 от допълнителните разпоредби след думите „когато гарант по заема е Република България“ се добавя „, както“.

§ 9

В § 4а от Закона за Българските държавни железници (обн., ДВ, бр. 53 от 1995 г.; доп., бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 124 от 1998 г.) след думите „когато гарант по заема е Република България“ се добавя „, както“.

§ 10

В Кодекса на търговското мореплаване (обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г.; попр., бр. 58 от 1970 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 85 от 1998 г.) в допълнителната разпоредба след думите „когато гарант по заема е Република България“ се добавя „, както“.