Наредба № 16 от 20 юни 2006 г. за обработка и превоз на опасни товари по море и по вътрешни водни пътища

Чл. 1

С тази наредба се определят:

1. условията и редът за обработка и превоз на опасни и/или замърсяващи товари по море;

2. условията и редът за обработка и превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища;

3. изискванията към консултантите по безопасността при обработка и превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища.

Чл. 2

(1) Чл. 2. (1) Наредбата не се прилага за: а) гранично-полицейски кораби и кораби, извършващи военни превози; б) морски плавателни съдове, извършващи превози по морски пътища, които представляват част от вътрешните водни пътища; в) фериботи, които само пресичат вътрешен воден път или пристанище или осъществяват превози изцяло в рамките на затворена зона.

(2) Наредбата не регламентира безопасните и здравословните условия на труд в предприятията.

Чл. 3

(1) Опасните и/или замърсяващите товари, превозвани по море, и опасните товари, превозвани по вътрешните водни пътища се обработват в пристанища за обществен транспорт, на корабни места, предварително определени от пристанищния оператор и отговарящи на изискванията на Наредба № 9 от 2013 г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти (ДВ, бр. 96 от 2013 г.).

(2) Опасните и/или замърсяващите товари, превозвани по море, и опасните товари, превозвани по вътрешните водни пътища се обработват по технологична карта, разработена от пристанищния оператор поотделно за всеки клас и подклас опасен и/или замърсяващ товар в съответствие с изискванията на Наредба № 9 от 2013 г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти.

(3) Технологичната карта по ал. 2 се съгласува от директора на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и капитан на пристанището, който служебно изисква становища и от ръководителите на:

1. съответната регионална дирекция на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР;

2. съответната регионална здравна инспекция (РЗИ);

3. съответната регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ);

4. съответната областна дирекция на МВР – за взривоопасни товари;

5. Агенцията за ядрено регулиране – за радиоактивни материали.

(4) Контролът за спазването на технологичните карти се извършва от Изпълнителна агенция “Морска администрация” при осъществяване на контрола по реда на Наредба № 9 от 2013 г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти.

Чл. 4

При спазване на изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (обн., ДВ, бр. 96 от 2009 г.; попр., бр. 17 от 2010 г.; изм., бр. 101 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 75 от 2013 г., бр. 69 и 89 от 2014 г., бр. 8 от 2015 г., бр. 2 от 2016 г. и бр. 1 от 2017 г.) и на Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (обн., ДВ, бр. 89 от 2014 г.; попр., бр. 105 от 2014 г.) на територията на морско пристанище може да се съхраняват товари от класове 4, 5, 6, 8 и 9 по Международния кодекс за превоз на опасни товари по море (IMDG Code), а на територията на речно пристанище – товари от всички класове, с изключение на радиоактивните вещества.

Чл. 4а

В случай на произшествие или инцидент на територията на Република България, ако приложимите разпоредби за безопасност са се оказали недостатъчни за ограничаване на рисковете, свързани с превоза на опасните и/или замърсяващите товари по море и опасните товари по вътрешните водни пътища, и ако има неотложна необходимост от предприемане на действие, на етапа на планирането, Изпълнителна агенция “Морска администрация” информира Европейската комисия за мерките, които предлага да предприеме.

Чл. 5

Обработката и превозът на опасни и/или замърсяващи товари по море се извършва в съответствие с изискванията на:

1. Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., както е изменена с Протокола от 1988 г., изготвена в Лондон на 1 ноември 1974 г. (ДВ, бр. 12 от 2005 г.), ратифицирана с Указ № 2250 от 1983 г. (ДВ, бр. 61 от 1983 г.);

2. Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973, изменена с Протокол от 1978 г. (MARPOL 73/78) и с Протокол от 1997 г., съставена в Лондон на 2 ноември 1973 г. (ДВ, бр. 12 от 2005 г.), ратифицирана със закон (обн., ДВ, бр. 94 от 2004 г.);

3. Международния кодекс за превоз на опасни товари по море (IMDG Code);

4. Международния кодекс за безопасен превоз на отработено ядрено гориво, плутоний и високо радиоактивни отпадъци в контейнери на борда на кораби (INF Code);

5. Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби за превоз на втечнен газ в наливно състояние (IGC Code);

6. Международния кодекс за конструкцията и оборудването на кораби за превоз на опасни химикали в наливно състояние (IBC Code).

Чл. 6

Операторът, агентът или капитанът на превозващ опасни и/или замърсяващи товари кораб, който се е отправил към или отплава от българско пристанище, подава информация съгласно изискванията на Наредбата за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на Република България и в Българския морски отговорен район за търсене и спасяване, приета с ПМС № 200 от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 76 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 97 от 2010 г., бр. 24 от 2012 г.; изм., бр. 93 от 2015 г.).

Чл. 7

(1) Капитанът на кораб натоварва опасни и/или замърсяващи товари, след като получи декларация от изпращача, в която са посочени:

1. техническото обозначение на товарите;

2. номерата по класификацията на ООН, ако има такива;

3. класът на товара по класификацията на Международната морска организация (ИМО) съгласно кодекси IMDG, IBC и IGC;

4. количеството на товарите;

5. идентификационните номера на цистерните или контейнерите - когато товарите се превозват в такива;

6. данните за лицата, от които може да се получи информация за товара.

7. веществата, посочени в приложение I към Конвенция MARPOL 73/78, таблицата с данните за безопасност с подробно описание на физикохимическите характеристики на товарите, включително, ако е приложимо, техния вискозитет, изразен в cSt при 50 °C, и тяхната плътност при 15 °C, и другите данни, които се съдържат в списъка с данните за безопасност, в съответствие с Резолюция MSC.286 (86) на ИМО;

8. номерата за спешни случаи на изпращача или всяко друго лице или орган, което има сведения за физикохимичните характеристики на товарите и действията, които следва да бъдат предприети при авария.

(2) Изпращачът връчва декларацията по ал. 1 и на корабопритежателя или корабния агент, както и на пристанищния оператор.

(3) Декларацията по ал. 1 се представя от корабопритежателя или корабния агент в съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция “Морска администрация” не по-късно от 3 дни преди началото на обработката на товарите.

(4)

Чл. 8

(1) Обработката на опасни и/или замърсяващи товари започва след:

1. представяне на предварително одобрен от Изпълнителна агенция “Морска администрация” товарен план;

2. представяне на Манифест за опасен товар (форма FAL.2/Circ.51 от 15 март 1999 г.);

3. изпълнение на всички изисквания на Изпълнителна агенция “Морска администрация” във връзка с обработката на конкретния опасен и/или замърсяващ товар.

(2) Забранява се обработката на опасни и/или замърсяващи товари с повредена опаковка и маркировка, при липса на знак за опасност и/или на знак за клас по Международния кодекс за превоз на опасни товари по море (IMDG Code) и липса на или несъответствия в товарните документи, посочени в ал. 1.

Чл. 9

(1) Капитанът на кораб, който ще посети българско пристанище по р. Дунав и превозва опасни товари, изпраща на капитана на пристанището информация относно количеството, вида и разположението на борда на кораба на опасните товари.

(2) Превозът на опасни товари по вътрешните водни пътища се извършва в съответствие с Европейското споразумение за международен превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища (ADN), подписано в Женева, Конфедерация Швейцария, на 26 май 2000 г. (обн., ДВ, бр. 43 от 2008 г.), ратифицирано със закон (обн., ДВ, бр. 9 от 2006 г.), и Правилата към него, приложими от 1 януари 2025 г. ().

(3) Опасните товари се класифицират, както е посочено в правило 2.1.1.1 от глава 2.1. „Общи разпоредби“ на Правилата към ADN.

Чл. 10

В случай на опасност за националната сигурност, безопасността на корабоплаването или околната среда изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” забранява или дава задължителни предписания за превоза и обработката на опасните товари по чл. 9.

Чл. 11

(1) В съответствие с изискванията на ADN Всяко предприятие, извършващо обработка (в т.ч. опаковане или пълнене) и/или превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища, полза един или повече консултанти по безопасността при осъществяване на своята дейност.

(2) Консултантът по безопасността изпълнява задължения в съответствие с изискванията на ADN, като съдейства за предотвратяването и избягването на рисковете и опасностите при обработката и превоза на опасни товари по вътрешни водни пътища.

(3) Консултант по безопасността може да бъде:

1. ръководителят на предприятието;

2. лице, наето по трудов или граждански договор в предприятието, на което са възложени функциите на консултант по безопасността.

(4) Ръководителят на предприятието изпраща на Изпълнителна агенция “Морска администрация” и на списък на консултантите по безопасността, които ползва. При настъпване на промени в списъка ръководителят на предприятието уведомява Изпълнителна агенция “Морска администрация” и в 10-дневен срок от настъпването им.

Чл. 12

Консултантите по безопасността изготвят доклади в съответствие с ADN, които се съхраняват в предприятието най-малко 5 години и се предоставят при поискване на Изпълнителна агенция “Морска администрация”.

Чл. 13

(1) Когато в резултат на произшествие при превоза и/или обработката на опасни товари настъпят вреди за лица, имущество или околната среда, консултантът по безопасността изготвя доклад до ръководството на предприятието.

(2) Консултантът по безопасността изготвя доклада по ал. 1, след като е събрал всички отнасящи се до случая сведения.

(3) Докладът по ал. 1 не замества докладите по чл. 6 от Наредба № 23 от 2011 г. за докладване и разследване на произшествия в морските пространства (обн., ДВ, бр. 87 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 30 от 2016 г.) и по чл. 17 от Правилата за речния надзор по Дунава, приети с ПМС № 82 от 2013 г. (ДВ, бр. 35 от 2013 г.)

Чл. 14

(1) В съответствие с изискванията на ADN Консултантът по безопасността е необходимо да притежава удостоверение за завършен курс за консултант по безопасността при превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища (приложение № 2).

(2) Удостоверението по ал. 1 се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” или от упълномощено от него лице и е със срок на валидност 5 години.

(3) Удостоверението може да бъде подновено, като срокът на валидността му се продължи за срок от 5 години, ако лицето подаде заявление и успешно положи изпит пред Изпълнителна агенция “Морска администрация” преди изтичане на срока на валидност на действащото.

(4) Лице, притежаващо удостоверение, издадено от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз, има право да извършва дейност като консултант по безопасността след представяне на копие от удостоверението придружено от легализиран превод на български език.

(5) Изпълнителна агенция “Морска администрация” поддържа актуален списък на издадените удостоверения на консултанти по безопасността.

Чл. 15

(1) удостоверение по чл. 14, ал. 1 се издава на кандидат, който притежава документ за успешно завършен курс, организиран от лице, получило разрешение по реда на тази наредба, и успешно е издържал изпит, положен пред комисия, назначена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация”.

(2)

1. опасностите, свързани с превоза и обработката на опасни товари;

2. действащото законодателство, приложимо по отношение на съответния вид превоз;

3. задълженията, определени в чл. 12.

(3)

1. попълване на въпросник с 40 въпроса от затворен тип или 20 въпроса от отворен тип, в който се обръща особено внимание на:

2. решаване на казус, свързан с определените в наредбата задължения на консултанта по безопасността, което да докаже, че кандидатът е в състояние да изпълнява такива функции.

(4) Изпитът по ал. 1 се провежда по реда и при условията на правило 1.8.3.12 и обхваща темите, посочени в правило 1.8.3.11 от глава 1.8 „Проверки и други мерки за контрол, целящи спазването на разпоредбите за безопасност“ на Правилата към ADN.

Чл. 16

(1) В съответствие с изискванията на ADN Кандидатите полагат изпит за съответните групи опасни товари, като удостоверението по чл. 14, ал. 1 се издава в зависимост от положения изпит, за една или няколко от следните групи опасни товари:

1. клас 1;

2. клас 2;

3. клас 7;

4. класове 3, 4.1, 4.2, 4.3, 5.1, 5.2, 6.1, 6.2, 8 и 9;

5. товари с ООН идентификационни номера 1202, 1203 и 1223.

(2) В удостоверението се посочват групите опасни товари, за които консултантът е компетентен.

(3) Изпълнителна агенция “Морска администрация” изготвя сборник с използваните в изпита въпроси след провеждането му. Екземпляр от сборника се изпраща на Европейската комисия за информация.

Чл. 17

(1) Курсове за обучение на консултанти по безопасността при превоза на опасни товари по вътрешни водни пътища се организират от лица, получили разрешение от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” или от упълномощено от него лице.

(2) Обучението се извършва по учебна документация, изготвена в съответствие с изискванията на ADN и утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация”.

(3) Разрешението по ал. 1 се издава, когато учебните кабинети, преподавателите, учебните помагала и средствата за провеждане на практическите упражнения отговарят на изискванията по тази наредба.

(4) Разрешението по ал. 1 се издава за срок 5 години.

(5) Разрешението може да бъде подновено, като срокът на валидността му се продължи за срок от 5 години, ако преди изтичане на срока на валидност на действащото разрешение лицето подаде писмено заявление и Изпълнителна агенция “Морска администрация” установи, че лицето отговаря на изискванията на тази наредба.

(6) Лицата по ал. 1 не могат да бъдат свързани лица по смисъла на Търговския закон с членовете на управителните органи на предприятията по смисъла на тази наредба.

Чл. 18

(1) За издаване на разрешение по чл. 17, ал. 1 лицата подават заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация”.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. учебна документация, в която се посочват темите на обучението и практическите упражнения, разписанието на часовете, както и планираните методи на обучение, учебните помагала и списък на средствата за провеждане на практическите упражнения;

2. документи, доказващи обстоятелствата по чл. 19 и 20.

Чл. 19

(1) Помещението, използвано за учебен кабинет, може да бъде собствено или наето и отговаря на следните изисквания:

1. светлата височина на помещението е не по-малка от 2,50 m и е осигурено изкуствено осветление;

2. осигурени са не по-малко от 1 m2 площ от помещението за всеки обучаван и 5 m2 площ за преподавателя;

3. общата площ на помещението е не по-малка от 15 m2;

4. налице са условия за отопление, които позволяват в учебния кабинет да се поддържа температура не по-ниска от 18 °С;

5. има осигурен санитарен възел.

(2) В учебния кабинет се осигуряват:

1. учебна дъска с площ не по-малка от 0,7 m2;

2. работно място (катедра, маса) за преподавателя;

3. работно място (маса) за всеки обучаван;

4. аудио-визуална техника и/или дидактически материали за онагледяване на учебния процес;

5. учебни помагала и средства за провеждане на практическите упражнения.

Чл. 20

Преподавателят отговаря на следните изисквания:

1. има висше образование;

2. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер;

3. има най-малко 3 години трудов стаж по специалността, която ще преподава, или успешно е преминал курс на обучение за консултант по безопасността.

Чл. 21

(1) В 10-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 18, ал. 1 се извършва проверка за съответствие на кабинета с изискванията по чл. 19.

(2) Проверката по ал. 1 се извършва от комисия, назначена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация”, която се състои от трима служители на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция “Морска администрация”, в чийто район се намира кабинетът.

(3) Проверката се извършва в присъствието на представител на лицето, подало заявлението по чл. 18, ал. 1.

(4) Комисията, извършваща проверката, съставя протокол относно съответствието с изискванията по чл. 19.

Чл. 22

Учебните помагала е необходимо да съдържат подробно развити теми, разясняващи съответните изисквания на ADN и Правилата към него.

Чл. 23

(1) В едномесечен срок от подаване на заявлението по чл. 18, ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” или упълномощено от него лице издават или мотивирано отказват издаването на разрешение.

(2) Отказът подлежи на обжалване в съответствие с действащото законодателство.

(3) Правата, произтичащи от разрешението, се прекратяват:

1. с отнемането на разрешението;

2. с прекратяването на дейността на лицето или при смърт - за физическо лице;

3. с изтичането на срока, за който е издадено;

4. по молба на неговия притежател.

(4) Разрешението се отнема, когато се установи, че е издадено въз основа на неистински документ или документ с невярно съдържание, както и когато са установени нарушения на изискванията за извършване на обучението.

(5) Разрешението се отнема с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” или упълномощено от него лице.

(6) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване в съответствие с действащото законодателство.

(7) Лицата, чието разрешение е отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от една година от датата на отнемането му.

Чл. 24

Изпълнителна агенция “Морска администрация” поддържа актуален списък на лицата, получили разрешение за организиране на курсове за обучение на консултанти по безопасността.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. “Предприятие” е всяко физическо или юридическо лице, чиято дейност включва превоз и/или обработка на опасни товари.

2. “Обработка на опасни и/или замърсяващи товари” е всяка операция по товарене или разтоварване на опасни и/или замърсяващи товари.

3. “Опасни товари” са:

4. “Затворена зона” е обособена територия със специален режим на пропускане и охрана, като например: пристанище.

§ 2

Наредбата се издава на основание чл. 175а, ал. 2 от Кодекса на търговското корабоплаване.

§ 3

В Наредба № 7 от 2001 г. за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както и за връзка на кораба с брега (обн., ДВ, бр. 55 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 59 от 2003 г., бр. 3 от 2005 г., бр. 32 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. Раздел VIII “Обработка на опасни или замърсяващи околната среда товари в пристанищата за обществен транспорт” се отменя.

2. Приложение № 4 към чл. 50, ал. 1 се отменя.

§ 4

В Наредба № 9 от 2005 г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата (обн., ДВ, бр 65 от 2005 г.; изм., бр. 32 от 2006 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 12, ал. 2 думите “чл. 44 - 46 на Наредба № 7 от 2001 г. за реда за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или други лица, както и за връзка на кораба с брега (обн., ДВ, бр. 55 от 2001 г.; изм., бр. 59 от 2003 г. и бр. 3 от 2005 г.) (Наредба № 7)” се заменят с “Наредбата за обработка и превоз на опасни товари по море и по вътрешни водни пътища.”

2. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:

§ 5

Наредбата въвежда изискванията на Директива 2008/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно вътрешния превоз на опасни товари.

§ 6

Наредбата влиза в сила от датата на обнародване в “Държавен вестник”, с изключение на раздел IV “Правила за обработка и превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища”, който влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

§ 7

Контролът за спазване изискванията на наредбата се осъществява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация”.

§ 8

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” дава указания по прилагането на наредбата. Министър: П. Мутафчиев

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 14, ал. 1 Удостоверение за завършен курс на обучение за консултант по безопасността при обработка и превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища

№ .............. ГРУПИ ТОВАРИ Фамилия: Име и презиме: Дата и място на раждане: Националност: Подпис на притежателя на удостоверението: Валидно до ............................. - за предприятия, които извършват обработка и/или превоз на опасни товари по вътрешни водни пътища. Издадено от:............................................................................ Дата: ........................ Подпис: ................... Удължено до:................. От: .......................... Дата: ........................ Подпис:....................

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 15, ал. 3 Списък на темите, по които се полага изпитът за консултант по безопасността при обработката и превоза на опасни товари

Приложение № 2 към чл. 14, ал. 1