Раздел 1. Общи положения
Чл. 1
(1) С тази наредба се уреждат условията и редът за извършване на специализиран превоз на трудноподвижни лица, категоризирани по ред, установен от министъра на здравеопазването, със специални превозни средства.
(2) Специализираният превоз на трудноподвижни лица е обществен превоз срещу заплащане по заявен от пътника маршрут, извършван със специални автобуси, оборудвани за ползване от трудноподвижни лица, и влакове, в чийто състав има специализирани пътнически вагони.
(3) Специализирани превози на трудноподвижни лица са:
1. превози със специални автобуси в рамките на общината;
2. превози по комбинираната схема „автобус – влак – автобус“ в страната със специални превозни средства;
3. удостоверение от Българския Червен кръст за завършен курс по оказване на първа помощ за водачите и придружителите.
Чл. 2
Специализирания превоз на трудноподвижни лица могат да извършват превозвачи, получили разрешение за тази дейност по реда на тази наредба.
Раздел 2. Изисквания към превозвача
Чл. 3
Превоз със специални автобуси може да се извършва от превозвач, който отговаря на следните изисквания:
1. регистриран е като търговец по смисъла на Търговския закон;
2. има данъчна и статистическа регистрация;
3. има изградена диспечерска служба;
4. притежава специално оборудван автобус за превоз на трудноподвижни лица с постоянна българска регистрация;
5. има сключени договори с правоспособни водачи, притежаващи свидетелство за управление на МПС от съответната категория най-малко 3 години;
6. разполага със собствена или договорена ремонтно-сервизна база за обслужване и поддържане в изправност на специалните превозни средства;
7. има договори за задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ и „Злополука“ – минималната застрахователна сума за всички места в автобуса;
8. има осигурен собствен или чрез договаряне гараж за домуване на специални автобуси;
9. осигурява самостоятелно или на договорни начала:
10. има редовно платени данъци към държавата и общината, удостоверени от съответните институции.
Раздел 3. Изисквания към специалните автобуси и пътнически вагони за превоз на трудноподвижни лица
Чл. 4
Специалните автобуси за превоз на трудноподвижни лица трябва да имат:
1. подемно устройство за пътниците в инвалидните колички;
2. подвижно предно дясно стъпало;
3. под с грапаво трудноизтриващо се покритие;
4. устройство за закрепване на инвалидните колички;
5. седалки с предпазни колани;
6. ръкохватки към вратите.
Чл. 5
(1) Специалният автобус за превоз на трудноподвижни лица отговаря на изискванията от протокола за преглед (приложение № 2), съставен от Държавната автомобилна инспекция (ДАИ) към Министерството на транспорта.
(2) Въз основа на протокола по ал. 1 на автобуса се издава удостоверение за годност (УГ) – приложение № 3.
(3) Специалният автобус за превоз на трудноподвижни лица ежегодно се представя за преглед пред органите на ДАИ и за преглед и заключение пред органите на Транспортната хигиенно-епидемиологична инспекция.
Чл. 6
Не се допуска извършването на специализиран превоз със специален автобус, който не е преминал периодичен технически преглед съгласно чл. 36, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДВП).
Чл. 7
Пътническите вагони за транспорт на трудноподвижни лица трябва да отговарят на следните изисквания:
1. коридорите, външните и вътрешните врати да позволяват свободно преминаване и маневриране на трудноподвижни лица в инвалидни колички;
2. тоалетният възел да позволява свободно маневриране на инвалида със собствената количка за ползване на тоалетната и мивката;
3. да има устройство за фиксиране на инвалидната количка по време на транспорт;
4. към седалките за сядане да има колани за закрепване на трудноподвижните лица по време на превоза.
Раздел 4. Изисквания към диспечерската служба
Чл. 8
Диспечерската служба е звено за непосредствено ръководство и контрол на движението на специалните автобуси.
Чл. 9
Превозвачите, извършващи специализиран превоз на трудноподвижни лица, трябва да имат диспечерска служба, включваща офис с телефонна и радиовръзка, персонал за приемане и организация на заявките за превоз, обявление за размера на цените на специализираните превозни услуги.
Чл. 10
Диспечерската служба включва: ръководител (мениджър), диспечери, водачи на специалните автобуси и придружители по обслужването на трудноподвижните лица.
Раздел 5. Условия и ред и за издаване на разрешение за специализиран превоз на трудноподвижни лица
Чл. 11
Разрешение за извършване на специализирани превози на трудноподвижни лица се издава на превозвачи от кмета на общината, на чиято територия ще се осъществяват превозите, или определено от него лице при условията и по реда на тази наредба.
Чл. 12
За издаване на разрешение се подава молба от превозвач, отговарящ на изискванията на чл. 3, към която се прилагат следните документи:
1. заверено копие на решението на съда за регистрация по Търговския закон;
2. заверено копие на удостоверението за данъчна регистрация по чл. 7 от Закона за данъчното производство;
3. удостоверение от съответното териториално управление на данъчната администрация за дължими и платени данъци и такси;
4. удостоверение или карти за идентификационен код по регистър „Булстат“, издадено от териториалното статистическо бюро;
5. заверен от регионалните органи на ДАИ списък на автобусите – марка, модел, регистрационен номер, серия и номер на удостоверението, с което ще се осъществява транспортното обслужване на трудноподвижните лица;
6. заверено копие от разрешението за използване на радиочестотата;
7. полица за сключена задължителна застраховка съгласно Наредбата за задължително застраховане, утвърдена с ПМС № 1 от 1997 г., която включва застраховки „Гражданска отговорност“ и „Злополука“;
8. удостоверение за хигиенната оценка на автобуса за транспорт на трудноподвижни лица – приложение № 4.
Чл. 13
(1) Разрешението за специализирани превози се издава за срок до три години и не може да се преотстъпва на друг превозвач.
(2) Общината изпраща в едномесечен срок копие от издаденото разрешение в съответния регионален орган на ДАИ.
(3) При промяна на адреса превозвачът е длъжен да уведоми общината и регионалния орган на ДАИ.
(4) Не по-късно от три месеца преди изтичане срока на валидност на разрешението превозвачът кандидатства за получаване на ново по общия ред.
Чл. 14
(1) Общината отнема разрешението:
1. когато отпаднат основанията за издаването му;
2. когато се установи, че е издадено въз основа на неистински или документи с невярно съдържание;
3. при работа без документите съгласно чл. 5, ал. 2 и 3;
4. при условията на чл. 26, ал. 2 и 3.
(2) Действието на разрешението автоматично се прекратява от деня, когато:
1. притежателят му го върне в общината;
2. се прекрати юридическото лице на търговеца;
3. се прекрати дейността на едноличния търговец;
4. изтече срокът, за който е издаден.
Раздел 6. Документи за извършване на специализиран превоз на трудноподвижни лица със специални автобуси
Чл. 15
(1) Право на специализирани превозни услуги имат всички лица със затруднения в придвижването.
(2) Ползването на транспортната услуга със специални автобуси от трудноподвижни лица се извършва на база представени от тях документи – талони (билети).
(3) Цената на талоните (билетите) и условията за ползване на специализираните автобусни превози се определят от съответната община.
(4) Тежко подвижните лица с определена първа и втора група инвалидност, военноинвалидите и децата с тежки телесни и душевни увреждания запазват правото си на безплатно пътуване два пъти в годината, отиване и връщане, по железопътния транспорт на страната, като ползват специализиран транспорт (чл. 13 от Правилника за социално подпомагане – ДВ, бр. 100 от 1997 г.). Същите имат право на неограничен брой пътувания с 50% намаление. От това право се ползват и придружителите само когато пътуват заедно с инвалидите.
(5) Правото на безплатно пътуване може да се ползва от придружителя без присъствието на инвалида, в едната или двете посоки, като задължително представя удостоверението на инвалида.
Чл. 16
По време на работата, освен посочените документи в чл. 185, т. 1 – 4 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДВП), водачът задължително носи в себе си и представя на контролните органи следните документи:
1. оригинал или заверено копие от общината със свеж печат и подпис и копие на разрешение за обществен превоз;
2. удостоверение за годност в оригинал;
3. пътен лист, гарантиращ използването на автобуса по предназначение;
4. кочан фактури;
5. заверено копие от разрешението за използване на радиочестотата;
6. протокол за хигиенно състояние на автобуса.
Чл. 17
Превозвачът осигурява на своите водачи необходимите документи за извършване на превозите.
Чл. 18
(1) При изгубване или унищожаване на документите по чл. 16, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 6 в тридневен срок превозвачът уведомява органите, които са ги издали (заверили).
(2) Дубликат на документите по ал. 1 се издава след подаване на молба от превозвача до органа, който ги е издал. За документите превозвачът подава декларация, че не са отнети от контролните органи.
Раздел 7. Обслужване на трудноподвижни лица по схемата „автобус – влак – автобус“
Чл. 19
Организацията на превозите на трудноподвижните лица по схемата „автобус – влак – автобус“ се осъществява от автобусните превозвачи и техните диспечерски служби, службите на БЧК за обслужване на трудноподвижни лица в железопътните гари и превозните бригади на влаковете със специализирани вагони за трудноподвижни лица.
Чл. 20
Националната компания „Български държавни железници“ съгласувано с Министерството на транспорта:
1. реализира програма за преустройство и производство на специални вагони за транспорт на трудноподвижни лица с инвалидни колички;
2. приоритетно осигурява специализирани пътнически вагони за превоз на трудноподвижни лица;
3. отразява в съответните разписания за движение на пътническите влакове наличието на специализирани пътнически вагони;
4. обозначава със знака „инвалид“ специализираните пътнически вагони и вратите за качване към влаковете;
5. разработва и утвърждава Инструкция за периодични технически прегледи, ремонт и поддръжка на специализираните пътнически вагони за превоз на трудноподвижни лица;
6. разработва и утвърждава Инструкция, регламентираща изискванията за качеството на транспортното обслужване, сигурността и безопасността на трудноподвижните лица по маршрута на влака.
Чл. 21
Националната компания „Български държавни железници“ съвместно с Българския Червен кръст разкрива в приемните здания към железопътните гари служби за обслужване на трудноподвижни лица.
Чл. 22
Гаровата служба на БЧК е специализирано звено за осъществяване на връзка с диспечерските служби на автомобилните превозвачи при организиране на превозните услуги на трудноподвижните лица по схемата „автобус – влак – автобус“, включващо офис с телефонна връзка, подвижна подемна техника за сигурно и надеждно качване и слизане на трудноподвижните лица с инвалидни колички от и на перона във и от специализираните пътнически вагони и обучен персонал за тяхната експлоатация.
Чл. 23
Организацията на работата в гаровата служба на БЧК, изискванията към техническото обезпечаване, както и взаимодействието с диспечерските служби и превозвачите се осъществяват по ред, установен от общината, Националната компания „Български държавни железници“ и Българския Червен кръст.
Раздел 8. Контрол и санкции
Чл. 24
(1) Контролът по прилагането на тази наредба се осъществява от управление „Държавна автомобилна инспекция“ към Министерството на транспорта съгласно чл. 40 ЗДВП и от Държавната железопътна инспекция към Министерството на транспорта на основание чл. 2 и чл. 4, т. 1 от Правилника за функциите и структурата на ДЖИ (ДВ, бр. 67 от 1997 г.).
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта или упълномощени от него лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказанията се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 25
Превозвачите и водачите на МПС, допуснали нарушаване на ЗДВП и тази наредба, се санкционират, както следва:
1. за извършване на обществен превоз на пътници без разрешение – по чл. 45, ал. 13 ЗДВП;
2. за неосигурени, свързани с превозите по тази наредба документи или използване на нередовни такива, за отказ да бъдат представени документи или изпълнени нареждания на органите за контрол – по чл. 47, ал. 1 ЗДВП;
3. за управление на МПС за обществен превоз на пътници над законоустановеното работно време или в болестно състояние – по чл. 51 и 55 ЗДВП.
Чл. 26
(1) При влязло в сила наказателно постановление за административно нарушение на наредбата, препис от същото се изпраща до органа, издал разрешение за извършване на обществен превоз на пътници.
(2) Органът, издал разрешението, може да го отнеме и да прекрати договора с превозвача при повторно наказателно постановление, влязло в сила, за нарушение на наредбата или друг нормативен акт по автомобилния транспорт. При отнемане на разрешението на това основание превозвачът може да участва в следващ конкурс за обществен превоз на пътници по реда на наредбата на общо основание.
(3) Органът, издал разрешението, го отнема и прекратява договора с превозвача при трето влязло в сила наказателно постановление. При отнемане на разрешението на това основание превозвачът няма право да участва в следващ конкурс за обществен превоз на пътници по реда на наредбата.
Чл. 27
(1) Контролните органи могат да отнемат удостоверението за годност при установени нарушения на изискванията по раздел III.
(2) В тридневен срок контролният орган изпраща отнетото удостоверението за годност в съответната РОДАИ, която го е издала, като се посочва основанието за отнемането му.
(3) При постъпило искане от превозвача РОДАИ по ал. 2 е длъжна да извърши преглед на автомобила и ако той отговаря на изискванията, да издаде удостоверението за годност с нов срок на валидност.
Чл. 28
При издаване на разрешение за превоз на трудноподвижни лица в нарушения на изискванията на тази наредба министърът на транспорта може да отнеме разрешенията и да възлага издаването на нови съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДвП. Допълнителни и заключителни разпоредби
§ 1
„Трудноподвижни лица“ по смисъла на тази наредба са лица със затруднения в придвижването, породени от физически, умствени, сензорни или други увреждания, които не могат да организират своето придвижване сами посредством обществения транспорт.
§ 2
Министърът на транспорта определя при взаимна договореност общините София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Кърджали като центрове за експериментиране организацията на вътрешноградските превози на трудноподвижни лица със специални автобуси, както и обслужването им по транспортната схема „автобус – влак – автобус“ между посочените градове.
§ 3
Общините съвместно с БЧК и НК „БДЖ“ да изградят гарови служби на БЧК в гарите на пилотните градове.
§ 4
Тълкувания и указания по прилагането на наредбата се дават от министъра на транспорта.
§ 5
Тази наредба се издава на основание чл. 28, ал. 1, т. 2 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; доп., бр. 110 от 1996 г.), чл. 33, ал. 1 и чл. 35 от Правилника за прилагане на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (ДВ, бр. 97 от 1996 г.) и чл. 7, ал. 1 и чл. 39, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
§ 6
Наредбата влиза в сила от датата на обнародването ѝ в „Държавен вестник“. Министър: В. Краус